В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (29)

Търсим мама

Бе ужасна нощ. Валеше като из ведро. Вятърът виеше пронизително. Сякаш се опитваше да ни каже нещо. Стараех се да вървя в крак с татко, но не ми беше лесно, тъй като все още имах да го догонвам на височина. Ръцете му бяха свити в юмруци. Аз също се стегнах, готов за битка, ако се наложи.

— Джори — рече татко, без да спира, — колко чести са посещенията на Барт в имението?

Вече бяхме стигнали до черните, железни врати.

— Не знам — отвърнах аз притеснено. — Барт не се доверява на никого. Престана да споделя дори с мен.

Вратите бавно ни пропуснаха в градината. Разтвориха се като кости на скелет, които всеки момент ще ни приберат в гроба при себе си. Полазиха ме тръпки. Очевидно бях развил склонност към зловещите фантазии подобно на брат си.

— Трябва да ти кажа нещо — извиках аз и притичах, за да настигна баща ми. — Когато открих, че с мама сте брат и сестра, намразих и двама ви. Струваше ми се, че никога не бих могъл да ви простя срама и разочарованието, което изпитах заради вас. Имах чувството, че ще загубя завинаги способността си да обичам. Откакто мама изчезна, разбрах, че любовта ми към вас е по-силна от всичко. И да искам, не мога да я победя.

Татко спря под проливния, студен дъжд и ме притисна към себе си. Стори ми се, че го чух да изхлипва от радост. — Не можеш да си представиш откога чакам този миг, Джори. Все се надявах, че ще ни разбереш, но мислех, че ти е необходимо още малко време. Двамата с майка ти може би сбъркахме, като решихме, че ще ти разкрием тайната си, когато пораснеш с някоя и друга година. Радвам се, че намери сили да ни простиш, макар и да научи за бедата ни.

Закрачихме плътно един до друг. Почувствах, че спойката между нас е станала много по-силна. Всъщност ние бяхме от една плът и кръв, така че можех да го приема за свой баща. Радвах се, че е свързан родствено не само с Барт, както бях считал преди, но и с мен. И все пак… защо не се бяха доверили на моята зрялост? Може би бих ги разбрал… Може би.

Застанахме на стъпалата пред входа на имението. Джон Амос ни отвори, преди да сме почукали.

— Приготвям багажа — каза кисело той, без да ни поздрави. — Съпругата ми замина за Хавайските острови. Имам си достатъчно грижи на главата, за да забавлявам съседите. Веднага щом приключа със задълженията си тук, ще се присъединя към нея.

— Съпругата ви? — изръмжа татко безкрайно учуден.

Воднистият поглед на иконома се изпълни със задоволство.

— Да, доктор Кристофър Шефийлд. Госпожа Уинслоу се омъжи за мен.

Баща ми щеше да се строполи от изненада.

— Искам да я видя. Не Ви вярвам. Трябва съвсем да е откачила, за да се омъжи за Вас.

— Аз никога не лъжа — свъси вежди икономът. — Да не говорим, че тя е достатъчно откачена. Някои жени не могат да си представят живота без мъж, който да поеме делата им в свои ръце. Нужен съм й, за да се опре на мен.

— Не Ви вярвам — изрева гръмогласно татко. — Къде е тя? Къде е жена ми? Виждали ли сте я в последно време?

Джон Амос се засмя.

— Жена Ви ли, господине? Собствената ми съпруга създава премного грижи, за да се занимавам и с вашата. Госпожа Уинслоу се ядоса на лошото време и потегли още вчера, придружена от прислужницата си. Каза ми да замина при нея, след като уредя проблемите около продажбата на имението. Сума ти пари хвърли, за да го поднови и мебелира, а сега иска да се мести оттук.

Татко не сваляше поглед от Джон Амос Джаксън. Нямаше никакво намерение да си вървим.

— Знаеш кой съм, нали, Джон? Няма защо да отричаш. По очите ти познавам. Ти си икономът, който се любеше с прислужницата Ливи, докато лежах сврян. на пода зад дивана. Тогава те чух да споменаваш за арсеника по захаросаните кифлички.

— Не разбирам за какво говорите — отрече старецът.

Трябваше да изчета целия дневник на мама! Постоянно се натъквах на все по-оплетени истории.

— Възможно е да си се оженил за майка ми. Не е изключено и да лъжеш. Така или иначе, съм сигурен, че знаеш какво се е случило с жена ми. Вече започвам да се притеснявам и за майка си. Махни се от пътя ми. Ще проуча всяко ъгълче на къщата. От игла до конец.

Икономът пребледня.

— Нямате право да нахлувате тук и да ме командвате — промърмори той. — Ще извикам полицията…

— Едва ли. Хайде, повикай ги. Това няма да ме спре. Отдръпни се от пътя ми.

Старецът сви рамене и се потътри безпомощно.

— Търсете тогава. Няма нищо да откриете.

Татко и аз се втурнахме в имението. Аз познавах добре всяко кътче от него. Баща ми очакваше да намерим жените на тавана. Качихме се горе, но попаднахме единствено на стари вещи, потънали в прах.

Върнахме се в салона, където господарката в черно прекарваше по-голямата част от времето си, разположена на неудобния люлеещ се стол. Татко разгледа стаята внимателно и се спря пред вратата на съседното помещение, където бе окачен портретът с маслени бои.

— Кати сигурно е видяла картината, ако е идвала тук. А не е изключено Барт да я е предизвикал да дойде.

Залюлях се на дървения стол и усетих нещо да изпращява под краката ми. Татко се наведе, за да види по-добре. Вдигна една перла.

Захапа я, за да провери дали е истинска, и се усмихна горчиво:

— От мамината огърлица е. Знам я от малък. Мама не би се разделила с този накит за нищо на света.

Продължихме търсенето. Разпитахме готвачката, но тя бе мексиканка и трудно разбираше въпросите ни. Татко и аз съвсем се обезкуражихме.

— Скоро ще се върна, Джон Амос — каза баща ми на тръгване. — Ще доведа полицията със себе си.

— Както желаете, докторе — отвърна икономът със злобна усмивчица.

— Ние не можем да се обърнем към полицията, татко.

— Ще го направим, ако се наложи. Нека изчакаме до утре. Едва ли ще се осмели да направи нещо лошо на майка ми или Кати, защото знае, че ще се озове зад решетките.

— Мога да се обзаложа, че Барт е посветен в тайната му. Те двамата много се разбират.

Разказах за навика на Барт да си говори сам. Споменах за бълнуванията му, както и за всички фантасмагории, с които се залъгва. Имах чувството, че основната част от живота на Барт преминава в самотното му бърборене със себе си.

— Хм, мисля, че разбирам какво имаш предвид, Джори. Хрумна ми една идея. Слушай ме внимателно. Утре сутринта се престори, че се стягаш за училище. Ще се качим на колата, но аз ще спра на първия завой. Изтичай обратно у дома и проучи какво прави Барт. Аз ще се опитам да установя дали майка ми наистина е отлетяла за Хавайските острови. И дали се е омъжила за онзи отвратителен старик.