В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (27)

Къде е мама?

Трябваше да дам добър урок на някого. На човека, заради когото животът ни се превърна в кошмар. Поговорихме с татко надълго и нашироко, но напрежението ставаше все по-голямо, а объркването ми растеше от ден на ден. Защо й трябваше да ни идва на гости? Един ден не се сдържах и хукнах при мадам Мариша веднага след урока по балет.

— Мразя те, бабо. Как можа да наговориш на мама такива глупости! Искам да я оставиш на мира. Иди си и не се връщай повече. Нима измина толкова път само за да разстроиш майка ми? Тя и без друго е покрусена след падането си. Ако не престанеш да ни се бъркаш, ще спра заниманията си с балета. Ще избягам и няма да ми видиш очите. Ти успя да объркаш не само живота на родителите ми, но и този на нас с Барт.

Баба посърна и изведнъж се превърна в старица.

— Одрал си кожата на баща си. Джулиан ме гледаше по същия начин.

— Някога те обичах.

— Някога?…

— Да, някога. Когато вярвах, че си загрижена за доброто на семейството ми. Тогава ми се струваше, че на света няма по-прекрасно нещо от балета. Сега вече се съмнявам в това.

Имах чувството, че съм нанесъл съкрушителен удар. Баба се подпря на стената и се олюля.

— Джори, моля те, не си отивай — рече задъхано тя. — Ти трябва да се занимаваш с балет. Откажеш ли се, животът изгубва смисъл за мене. Иска ми се да вярвам, че Джордж и Джулиан не са похабили дните си. Не отнемай всичко на мъртвите.

Толкова се смутих, че не можах да й отговоря. Затова избягах. Точно както прави Барт, когато не успее да се справи със ситуацията.

Мелъди извика подире ми:

— Къде отиваш, Джори? Нали щяхме да пийнем по една сода!

Тичах, без да мисля. Вече нищо не ме интересуваше. Целият ми живот пропадна. Родителите ми не са женени. Та и как ли да се оженят! Кой свещеник би благословил брака между брат и сестра!

Стигнах до парка и седнах на една зелена пейка. Не помръдвах, загледан в маратонките си. Имам стъпала на балетист. Силни, покрити с мазоли, готови за професионалната сцена. Какъв ще стана, когато порасна? Не исках да бъда лекар, макар и да бях изявявал подобно желание само за да зарадвам мъжа, когото обичах като свой баща. Ама че шега! Защо ли се залъгвам! За мен няма живот без балета. Наказвайки мадам, майка си и втория си баща, който всъщност ми е вуйчо, аз наранявах най-много самия себе си.

Изправих се и погледнах към самотните старци на околните пейки. Замислих се дали един ден ще стана като тях. Не. Аз ще имам сили да призная грешката си. Ще знам кога да поискам прошка.

 

 

Мадам М. седеше в кабинета си с наведена глава. Затворих тихо вратата зад себе си. Трябва да ме бе чула, защото вдигна поглед. Очите й бяха просълзени. Зарадва се, че ме вижда отново, макар и да не спомена нито дума. За разговора ни отпреди половин час.

— Имам подарък за майка ти — каза тя. Отвори чекмеджето на бюрото си и извади позлатена кутийка, увита с червена, копринена панделка. — Това е за Катрин — рече тя суховато. Избягваше да ме погледне в очите. — Разбрах, че имаш право. Исках да те взема от родителите ти, защото мислех, че ще извърша едно добро дело. Сега разбирам колко егоистично е било желанието ми. Синовете принадлежат на майките, а не на бабите си. — Усмихна се с горчивина и погледна кутийката. — Лакомствата на лейди Годива. Майка ти много ги обичаше, когато живееше в Ню Йорк при мадам Золта. Тогава не ядеше шоколад, за да не напълнее, макар и да изразходваше лесно калориите. Позволяваше си само по един шоколад седмично. Сега ще се наслади на най-съкровеното си желание.

Това беше израз на Барт.

— Мама има настинка — казах аз безизразно. — Благодаря за шоколада и за решението ти. Знам, че на мама ще й олекне, щом разбере, че няма да ме вземеш със себе си. — Усмихнах се и целунах баба по съсухрената буза. — Би трябвало да можете да ме поделите. Ако не си стисната, мама също ще прояви щедрост. Никога не е споменавала, че не се разбирате. — Седнах на стола до масата и кръстосах крака. — Честно казано, се чувствам доста уплашен. Вкъщи стават странни неща. Барт се е затворил в себе си и върши щуротии. Мама се разболя, а татко изглежда извънредно потиснат. Клоувър умря. Ема престана да се усмихва. Наближава Коледа, а не се усеща никакво празнично настроение. Струва ми се, че и аз скоро ще откача.

— Ха! — изсумтя баба. — Това е животът — двайсет минути нещастие на всеки две секунди радост. Бъди благодарен за редките моменти щастие. Научи се да цениш доброто, колкото и да ти струва това.

Усмихнах се, но от думите й не ми стана по-леко. Цинизмът й никак не помагаше.

— Нима трябва да бъде така? — попитах аз.

— Джори — приближи лице до мен баба, — опитай се да погледнеш нещата под друг ъгъл. Как ще забележим слънцето, ако не сме обградени от сенки?

Опитвах се да се примиря с мрачната й философия.

— Мисля, че разбрах, мадам. Съжалявам за поведението си.

— Аз също съжалявам — рече тя понацупена.

Прегърнах я с чувството, че сме постигнали компромис.

 

 

Татко ме взе с колата си и поехме към къщи. Изгарях от любопитство да видя какво има в позлатената кутийка.

— Мадам Мариша изпраща някакъв сладкиш на мама — рекох аз колебливо. — Сигурно иска да се помирят.

— Радвам се да го чуя — усмихна се баща ми.

— Мама ми се струва доста изморена в последно време. Пък и тази настинка още продължава. Обикновено не боледува за повече от един-два дни.

— Всичко е заради тази проклета книга — начумери се татко, пусна чистачките и присви очи, за да види по-добре светофара. — Омръзна ми да вали. Дъждът се отразява зле на майка ти. Да не говорим, че става посред нощ, за да продължи книгата си. Записва всичко на ръка, за да не ме събуди шумът на пишещата машина. Няма защо да се чудим, че здравето й отслабва. Тя е свръхпреуморена. Много й се струпа — травмата, настинката, проблемите на Барт, твоите притеснения. Джори, ти вече знаеш тайната ни. Майка ти и аз разговаряхме по този въпрос с часове. Искам да те попитам дали можеш да ни простиш? Успях ли да направя така, че да ни разбереш по-добре?

Наведох глава сконфузено.

— Все още се опитвам да ви разбера.

— Опитваш се? Нима е толкова трудно? Та аз ти описах най-подробно какво сме преживели с майка ти. Как се чувствахме сврени на стария таван… Четири уплашени деца, които постепенно откриват, че нямат никого другиго, освен самите себе си.

— Добре де, татко, но когато сте избягали, сте намерили сигурно убежище при доктор Пол. Защо продължи да мислиш за мама? Не можа ли да се влюбиш в друга?

Баща ми въздъхна и стисна устни.

— Нали ти обясних какво чувствам към жените… Майка ти бе до мен, когато имах нужда от нея. Бяхме се оказали предадени от собствените си родители. Не забравяй, че младите не са много рационални. Съжалявам, ако съм ти причинил зло с неспособността си да се влюбя в друга жена.

Какво можех да отговоря? Та аз не проумявах нищо от думите му. Светът е пълен с красиви жени… Сетих се за Мелъди. Дали ще си потърся друга любима, ако тя умре? Татко мълчеше, аз размишлявах над последния въпрос, а дъждът се сипеше все по-силно. Да, убеден съм, че ако се случи да загубя Мелъди, ще продължа да се боря в името на любовта, докато един ден намеря жена, която ще я замести. В крайна сметка всеки вариант би бил по-приемлив от…

— Джори, знам за какво мислиш — обади се татко. — Толкова години съм си блъскал главата над същия въпрос — защо не се влюбих в друга? Защо избрах точно сестра си? Не е изключено това да се дължи на разочарованието ми от жените, породено от жестокостта на собствената ни майка към нас. Сестра ми бе единственият човек, който се отнасяше добре с мен. Оцеляването ми след мъчителните години на страх и лишения се дължи именно на нея. Майка ти превръщаше таванската стая в истински дом. Грижеше се за Кори и Кари, оправяше леглата, подреждаше масите, переше дрехите ни… И все пак, най-хубавото бе желанието й да танцува. Аз се влюбих в нея заради красотата на танца й. Помня как я наблюдавах, а тя се носеше из тавана с ненадмината грация и лекота. Имах чувството, че го прави единствено заради мен. Че съм станал принцът на мечтите й. Тогава бях много романтично настроен. Повече от самата нея. Майка ти е доста различна от останалите жени. Тя може да вирее и сред море от омраза. Аз не мога така. Трябваше или да се обградя с любов или да умра. Когато избягахме от Фоксуърт Хол, тя започна да флиртува с Пол, за да ме отстрани от себе си. Омъжи се за баща ти, когато Аманда, сестрата на Пол, й каза една лъжа. Майка ти бе предана съпруга, но след смъртта на мъжа си, избяга сред планините на Вирджиния, за да замисли отмъщение. Реши да отнеме на майка си втория й съпруг. Както знаеш, Барт е син на майчиния ми мъж, а не на Пол. Съжалявам, че досега не ти бяхме казали истината, но се надявахме, че го правим за твое добро. След кончината на Пол майка ти се върна при мен. Бях я чакал през цялото време. Знаех си, че ако не загубя вяра, един ден тя ще бъде моя. На нея й беше лесно да се влюбва в други мъже. Аз обаче не можех да я сравня с никоя друга под слънцето. Майка ти спечели сърцето ми завинаги, когато беше някъде на твоята възраст, Джори. Затова внимавай в кого се влюбваш. Първата любов е за цял живот.

Въздъхнах тежко и заключих наум, че животът по нищо не прилича на приказните балети или телевизионните сапунени опери. За съжаление любовта не е като сезоните — да идва и да си отива, когато поискаш.

Татко караше много внимателно заради дъжда. Придвижвахме се към къщи извънредно бавно. Той поглеждаше от време на време към часовника, а аз зяпах през прозореца. Коледната украса вече бе навсякъде. В къщите край пътя грееха празнични елхи. Гледката бе още по-романтична на фона на дъжда. Искаше ми се да се върна година назад във времето, когато бяхме щастливи и ни се струваше, че радостта ще продължи вечно. Защо дойде старицата в черно? Защо обърка живота, който дотогава бе тъй приятен? Защо пристигна мадам Мариша и разкри тайната на родителите ни? Тези две жени съкрушиха гордостта ми от мама и татко. Колкото и да се опитвах да им простя, не можех да потисна желанието си да ги упрекна за риска, на който са подложили и собствения си и нашия живот. И то защо? Защото татко не успял да си намери друга любима.

— Джори, майка ти се оплаква, че не намира изписаните страници на местата им. Знаеш, че тя никога не е била небрежна по отношение на работата си. Да не би тайно да прелистваш ръкописа й?

Да си призная ли?

Първоначално страниците й започнаха да се губят заради Барт, но аз също обърнах гръб на моралните си скрупули и започнах да ги чета редовно. Още не бях стигнал до края, защото не можех да продължа да чета след момента, в който се разказва как братът изменил на сестра си, като й се натрапил физически, фактът, че мъжът до мен бе изнасилил сестра си, когато е била едва петнайсетгодишна, бе потресаващ. Никога не бих оправдал подобна постъпка. Горката мама! Пред кого ли е можела да се оплаче!

— Джори, ти май не чуваш какво ти говоря.

Бавно извърнах поглед към баща си. Почувствах се отвратен и изморен. Не желаех да ставам съпричастен към болката, изписана на лицето му.

— Не е нужно да ми отговаряш. Мълчанието ти е доста красноречиво само по себе си. Съжалявам, Джори. Обичам те като роден син. Надявам се и ти да ми отвръщаш със същото. Бяхме решили да ти кажем истината, когато поотраснеш, за да ни разбереш по-добре. Кати трябваше да заключи ръкописа си, вместо да се предоверява на вас с Барт.

— Става въпрос за художествена измислица, нали? — попитах аз с надежда. — Ами, да. Коя майка би се отнесла тъй сурово с децата си?… — Скочих от колата и хукнах към къщи.

Искаше ми се да извикам името на мама, но реших да си замълча. По-лесно бе да избягвам срещите с нея.

Обикновено при всяко завръщане у дома отивах първо в градината, за да упражня някои позиции и скокове. Днес се тръшнах направо пред телевизора в хола и се унесох в света на глупавите, забавни сапунени опери.

— Кати! — провикна се татко още с влизането си. — Къде си?

Защо не продължи с обичайното „Дай ми една целувка, ако ме обичаш“? Може би се срамува от нас.

— Обади ли се на майка си? — попита ме той.

— Не съм я виждал.

— Къде е Барт?

— Не съм го търсил.

Татко ме изгледа умоляващо и се насочи към „семейната“ спалня.

— Кати, къде си, Кати?

Не я намери и в кухнята. Провери дали не е в някоя от другите стаи и накрая застана пред заключената врата на брат ми.

— Тук ли си, Барт?

Тишина.

След малко отвътре се разнесе неохотно мрънкане:

— Ами тук съм… Къде да съм, след като съм заключен вътре?

— Отключи тогава.

— Не мога. Мама ме заключи откъм външната страна.

Седях на дивана, вперил поглед в телевизионното шоу.

Чудех се как ще успея да израсна нормален при цялото това страдание.

Татко имаше резервни ключове за всяка стая. Пусна Барт и го заразпитва:

— Какво си сторил, че да те накаже майка ти?

— Нищо!

— Трябва да си я ядосал с нещо.

Барт се ухили лукаво, но не отговори.

— Барт, ако си обидил с нещо майка си, няма да ти се размине току-така.

— Аз не я закачам. Тя ме тормози, защото обича Синди, а не мене.

— Синди… — сети се татко за сестричката ни и тръгна към стаята й. След няколко минути се върна с нея на ръце.

— Къде е майка ти, Барт?

— Откъде да знам! Тя ме заключи в стаята.

Не успях да се сдържа и се намесих.

— Знам, че колата на мама е на ремонт, така че не може да е отишла много далеч.

— Да, тя спомена, че нещо не е наред със спирачките. Барт, сигурен ли си, че не знаеш къде е майка ти?

— Вратите да не са прозрачни!

— Каза ли ти къде отива?

— На мен никой нищо не казва.

— Мама излезе в дъжда — изписка неочаквано Синди. — Дъжд… и цялата мокра…

Барт я изгледа кръвнишки, при което Синди се разтрепери уплашена.

Татко вдигна момиченцето, сложи го на скута си и се усмихна дружелюбно:

— Ти си нашето спасение, миличка. Хайде помисли добре и си спомни къде отиде мама.

Синди се бе втренчила в Барт и не отронваше дума.

— Гледай мен, Синди, а не брат си. Аз съм до тебе. Няма страшно. Барт нищо не може да ти направи.

— Синди хукна навън и мама излезе да я търси — каза смръщен брат ми. — Върна се вир-вода. Аз й казах нещо накриво, а тя побесня и ме натика в стаята.

— Хм, затова се е разчорлила сестричката ти — рече татко все още угрижен. Остави Синди на пода и започна да се обажда по ред на всички мамини познати. Един от разговорите му бе с мадам Мариша, която обеща, че се качва на колата и идва при нас.

После се обади на Ема, но се оказа, че тя ще се върне чак на следващия ден заради бурята. Желанието на баба да дойде ме притесни, защото уменията й зад волана не бяха съвършени и при най-ясното време. Чудех се как ще се добере до къщата в тази буря.

— Татко, нека минем през всички стаи. Можем да се качим дори на тавана — предложих аз и скочих на крака. — Сигурно се е качила горе, за да потанцува, но се е заключила по една случайност или пък е задрямала на кушетката…

Заизкачвахме се към тавана. Изведнъж чухме ужасения писък на Синди. Баща ми изтича обратно и я вдигна на ръце. Барт дялкаше една пръчка с джобното си ножче, а сестричката ни не сваляше поглед от острието в ръката му.

Татко, Синди и аз претърсихме цялата къща, но от мама нямаше и следа.

— Кати не би изчезнала току-така — угрижи се баща ми.

— Сигурен съм, че никога не би оставила Синди сама в присъствието на Барт. Много странна работа…

Аз си помислих същото. Брат ми заслужава един хубав пердах.

— Татко, струва ми се, бе брат ми знае къде е отишла мама. Честността не е сред най-развитите му качества. Да не говорим за проявите му напоследък. Защо не се обърнем към него?

Тръгнахме да го търсим. Оказа се, че той също е изчезнал.

Баща ми ме изгледа и поклати глава.

Предположих, че брат ми отново се е сврял в някой ъгъл или е изпълзял в градината, за да се прави на животно.

И все пак, леговището му сред храстите не би било добро убежище, защото бурята се разразяваше все по-яростно. Дори Барт би проявил разум да се прибере на топло.

В душата ми се бореха противоречиви чувства. Как се оказах замесен в цялата тази нелепа история, след като не бях сторил нищо лошо!

— Мразиш ли ме, Джори? Сигурно си мислиш, че майка ти и аз заслужаваме наказанието си, а ти нямаш никаква вина и не бива да страдаш. Напълно съм съгласен с теб. Ако бях намерил сили да се отдръпна от майка ти, може би всичко щеше да се е наредило далеч по-добре. Трябваше да я оставя сама в дома на Пол, докато си намери нов съпруг. Любовта ми към нея надделя. Аз я обичам, Джори. Винаги ще я обичам. Господ да ми е на помощ, защото без нея за мен няма живот.

Извърнах се натъжен. Ето каква била непомръкващата любов — един ад, който поглъща всичко по пътя си.

Изтегнах се разхлипан в стаята си.

Поплаках си до насита и отново се зачудих къде е отишла мама. За първи път помислих, че е възможно да е изпаднала в беда. Тя не би изоставила баща ми. Трябва да се е случило нещо ужасно, за да я няма точно в четвъртък. Четвъртъкът бе особен ден за мама и татко.

През този ден от седмицата прислужниците на Фоксуърт Хол слизали до града. Мама и татко можели необезпокоявани да се изкачат на покрива, за да се видят и да поговорят един с друг. Да се насладят на сляпата си, безумна страст.

Сега разбрах защо мама се е омъжвала няколко пъти. Опитвала се е да потисне греховния си копнеж по татко.

Изправих се и реших да намеря Барт на всяка цена.

Стигна ли до него, ще открия и мама.