Сюзън Макарти
Танц с непознат (7)

Седма глава

— Рей, добре ли си? — запита обезпокоено Мел. — Смяташ ли, че ще се качи на сцената?

— Може ли някой да каже, какво е в състояние да направи? Нямам представа защо е тук… По дяволите! — Ръцете й така трепереха, че не можеше да си сложи гребена от кост на костенурка, който трябваше да поддържа косата й по време на последния танц — канканът.

— Дай да ти помогна — предложи Трейси, една от другите танцьорки, която работеше вече повече от година в трупата.

Рей се огледа в огледалото.

— Смяташ ли, че знае къде живееш? — продължи Мел. — Какво ще стане, ако дойде тук?

— Точно от това се страхувам — призна Рей с пресъхнали устни. — След като е разбрал къде работя…

— Защо не преспиш тази нощ в моя апартамент? — предложи великодушно Трейси.

— О… не мога — поколеба се Рей. — Не бих желала да те затруднявам…

— Ни най-малко не ме затрудняваш — настоя Трейси. — Ще помоля Луи да те закара там след представлението. Знам как се чувстваш. Няма нищо по-лошо от мъж, който не желае да приеме отказа ти.

— А ти къде ще отидеш?

В този момент Мадам Лулу влезе разгорещена и плесна с ръце.

— Хайде, момичета, побързайте! Време е да излизате на сцената. Мелиса, моето дете, сложи си и втората обица. Бързо, бързо, намери другата! Рейлийн…

Тя наклони птичата си глава на една страна и заоглежда критично Рей. После смъкна с решително движение ръкавите й върху раменете и разкри по-дълбоко изкусителната гънка между гърдите й.

— Така! И се усмихвай, малката. Канканът трябва да се танцува с палаво кокетство, разбираш ли? В противен случай от него не излиза нищо. Преглътни всичко останало в себе си и се забавлявай.

Рей се втурна да догони останалите танцьорки и се появи леко задъхана на малката овална сцена. Мелодията моментално бе разпозната и публиката бе завладяна от общата възбуда. Тя затова и бе пристигнала в Париж, както и за охлювите с чеснов лук, и Айфеловата кула.

Рей танцуваше, заслепена от светлините на рампата. Тя повдигаше полата си, краката си, усмихваше се закачливо на морето от непознати лица под нея, възбуждаше ги, като им показваше за миг дантелените си гащички.

Забеляза, че той още е там и я наблюдава, полускрит в сянката. Просто чувстваше върху себе си пламенния му поглед. Независимо, че в заведението имаше стотина души, тя усещаше единствено неговото присъствие.

Тялото й реагираше така, сякаш той я докосваше. Гърдите й тръпнеха, бедрата й изгаряха от желание.

Обзе я такава необуздана безразсъдност и тя започна да се показва най-безсрамно като нарочно го предизвикваше да изпита към нея презрение.

Какво ли си мислеше, докато седеше така неподвижно? Дали и той като нея си спомняше как държеше крехкото й тяло в прегръдките си, как не сваляше поглед от голите й гърди, как ги милваше и чувстваше между пръстите си коравите им зърна? А сега, когато повдигаше полата си, не си ли представяше, че я милва по стройните и гладки бедра…

Знаеше, че рано или късно ще я потърси. Твърде дълго изчака, за да покаже презрението си, но положително щеше да си отмъсти. Беше го измамила. Не ставаше въпрос единствено за парите. Тя стана причина да бъде омърсено името му. Той положително мислеше, че нарочно е продала цялата история на вестниците, след като бе дала обещание, че няма да го стори. Никога нямаше да й го прости.

Отдаде се напълно на танца. Задъхана, замаяна и с блеснали очи, крещеше възбудено, докато правеше циганското колело, а полите й летяха високо нагоре. Зрителите шумно аплодираха и пляскаха с ръце в такт с жизнерадостната музика, завладени от трескавото темпо. Представлението достигна кулминационната си точка и редицата момичета подхвърлиха за последен път нагоре полите си и една по една паднаха с шпагат на пода.

Зрителите станаха прави, затропаха с крака като полудели и засвириха с уста.

Рей вдигна глава. Стегнатото жакетче притискаше гърдите й и тя с мъка си поемаше дъх. Масата отляво на сцената беше празна. Даниъл си беше отишъл.

Виждаха се само окапалите венчелистчета от розовите пъпки във вазата.

— Довиждане. Ще се видим утре. И ти благодаря. — Рей махна с ръка на Трейси и влезе в ниската червена спортна кола. Приятелят на Трейси й се усмихна накриво и запали двигателя. — Много ви благодаря, че се съгласихте да ме откарате — промълви тя.

— О, няма нищо — отвърна небрежно той. — Няма да ми отнеме кой знае колко време.

Рей се обърна и погледна през задния прозорец, за да се увери, че не ги следва никаква кола. Когато обаче завиха в Шанз Елизе попаднаха на такова движение и светлините на колите така я заслепиха, че не успя да види нищо. Пресякоха Сена и преминаха под извисяващата се метална дантела на Айфеловата кула, после завиха в една от по-тихите странични улички. Чинари засенчваха тротоарите, а къщите наоколо бяха много модерни.

Наемите тук положително бяха високи, за да може една кабаретна артистка да се справи без чужда помощ с тях, помисли си Рей.

Приятелят на Трейси спря колата до бордюра. Рей излезе, отново му благодари набързо и, без да се бави, влезе през входната врата.

Стана й много приятно, когато се озова в луксозния апартамент, разположен на първия етаж на сградата, вместо във влажния и вонящ пансион, в който живееха повечето от момичета от трупата. Двете с Мел живееха в една стая с още две танцьорки, а банята се ползваше под строгия контрол на портиера, който се държеше като същински цербер.

Банята тук беше направо разкош — облицована с розов мрамор и разни украшения. Тя се съблече и зави около косата си пухкава бяла кърпа. После напълни ваната с топла вода и щедро наля в нея от скъпия шампоан на Трейси. След това се потопи бавно в меката галеща вода и затвори очи.

Натрапчивият образ на Даниъл моментално изникна в съзнанието й. През тялото й премина лек трепет, когато си спомни как бе седял толкова близо до нея, отделен само от ослепителните светлини на рампата. Тази нощ успя да му избяга, но не можеше да си представи, че той ще се откаже да я преследва.

А когато я откриеше? Въображението й беше безсилно. В съзнанието й нахлуха спомени от краткото време, през което бяха заедно, за това как я целуваше и милваше… От гърдите й се отрони дълбок стон. Тя се потопи по-дълбоко в топлата вода и прекара ръце по нежната си кожа, обзета от трескави видения.

Отривистият звън на входната врата прекъсна мечтанията й. Трейси, помисли си тя веднага и излезе бързо от ваната. Да не би да е забравила нещо? Или може би идваше някой друг неин приятел, който се надяваше да я завари сама? Ако бе така, щеше да остане разочарован. Облече бялото копринено кимоно на Трейси и тръгна боса да отвори вратата.

Светлината във входното антре я заслепи за момент, но когато видя застаналият на прага висок и широкоплещест силует, тя отвори ужасено уста и се опита да затръшне вратата. Мъжът обаче се оказа по-бърз, влезе и я принуди да отстъпи.

— Я виж ти! — Даниъл затвори вратата след себе си и Рей отстъпи още няколко крачки. — Чудесно местенце! Радвам се като виждам, че парите на майка ми не са отишли напразно.

— К-какво правиш тук? — Останала без дъх и напълно зашеметена, не успя да му обясни, че апартаментът не е неин.

Той бавно и презрително я огледа.

— Не ме ли очакваше? Видях как приятелят ти с лъскавата кола те доведе тук. Очаквах, че ще остане. Защо го отпрати?

— Ти… ти си ме проследил?

— След като се махна от онзи приют, моят частен детектив те е забелязал за първи път в… О, да. Изпратих след теб частен детектив — добави той, когато Рей го погледна с широко отворени от ужас очи. — Постъпи много разумно, като се махна, колкото се може по-бързо от Англия, малка вещице! Но положително не си мислила, че ще те оставя да се измъкнеш така.

Тя се отдръпна в дъното на стаята и се оказа притисната в ъгъла. Впери поглед в него, а сърцето й се разтуптя от страх, когато разбра, че по това лице няма капка милост.

— Защо се забави толкова много? — прошепна тя, с надеждата, че и този път ще избяга от съдбата си.

Той жестоко се изсмя.

— Ако те бях потърсил веднага, нямаше да мога да отговарям за действията си. Вероятно щях да изпитам голямо удовлетворение да те смажа, но в същото време нямах желание да гния по затворите заради теб. Причини ми предостатъчно злини.

— С-съжалявам… — едва успя да промълви тя.

— Съжаляваш ли? Шумът, който се вдигна около нашия кратък брак, изглежда не се е отразил зле на твоята кариера. — Той отново огледа апартамента с презрителен поглед. — Но предполагам, че всяка реклама в твоя бизнес е добре дошла. Колкото е по-мръсна, толкова е по-добра.

Тя сведе глава. Късно бе дори да направи опит да го убеждава в своята невинност. Бе твърде разгневен, за да я изслуша.

Той сложи ръка под брадичката й, повдигна главата й и я принуди да го погледне в очите.

— Обясни ми само едно нещо — настоя ожесточено той. — От самото начало ли бе замислила всичко това? Още от момента, в който влязох в заведението ли ме набеляза за своя жертва?

— Каквото и да ти кажа, няма да ми повярваш…

— И съвсем правилно! Защото не си нищо друго, освен една интригантка, една съгласяваща се с всичко малка кучка! Двадесет хиляди! Божичко! Ако бях аз, нямаше да можеш да откопчиш и едно пени. Сигурно си разбрала, че не съм толкова лесен, колкото майка ми.

Едва не се изсмя на думите му. Майка му, лесен човек?! Но сега не й бе до смях. Дивият гняв в очите му я предупреди, че наистина е толкова опасен, колкото си представяше.

— Изигра го много умно. Заявяваше така мило, че анулирането на брака е единственото нещо, което желаеш. Оказва се, че в края на краищата си имала намерение да ме ограбиш заради благородното ми намерение да те спася от полицията… Знаеш ли, мога да се обзаложа, че наистина си ограбила парите на онази горила.

— Не съм ограбила никого!

— Онова обаче, което наистина ме вбесява — изръмжа той, спусна пръсти към гърлото й и я стисна, — е, че си обещала на майка ми да не продаваш историята на вестниците, а след това си отишла направо при тях и си го направила! — Той я стисна още по-силно. — Онази твоя снимка на първа страница, на която така провокационно позираш пред вратата на моя дом, тези нацупени чувствени устни…

— Моля те…

Той започна да я души и тя изпадна в ужас. После вдигна ръце и се опита да откопчи пръстите му от гърлото си.

— Няма да те убия, макар че заслужаваш точно това. — Той продължаваше да я държи притисната до стената, но поохлаби хватката си. — Просто дойдох да се убедя каква си и веднъж завинаги да се освободя от образа, който ме преследва. За първи и последен път позволих на желанията да надделеят над разума ми. Да, това бе грешка, която никога повече няма да допусна.

Тя го погледна втренчено, стресната от признанието, че нейният образ го е преследвал. Той отново се изсмя зловещо.

— Да. Ти все още ми въздействаш по същия начин. Това не ме учудва. Никоя друга жена не е имала подобно пагубно въздействие върху мен. Трябваше да те притежавам тогава, когато имах възможност за това, а не да се държа така глупаво кавалерски. Поне нямаше да се налага да се обърквам в разсъждения и угризения.

Погледът му помръкна и тя отново бе обзета от паника.

— А сега те видях на сцената — изръмжа той и пристъпи още по-близо до нея. — Начинът, по който танцуваше. Всичките онези мъже, които те гледаха и изпитваха желание да те докоснат… Ти не си нищо друго, освен една евтина малка уличница. Ако имам поне малко ум в главата, трябва веднага да се махна оттук, преди да съм направил нещо, за което после ще съжалявам…

Той развърза кимоното със свободната си ръка и то се разтвори. В погледа му припламна нещо диво, когато започна да оглежда безочливо голото й тяло. Тя потръпна ужасена. В това безмилостно лице нямаше нито следа от нежност и пощада. Бе попаднала в капан, нямаше възможност нито да избяга, нито да прикрие голотата си. Когато той се засмя подигравателно и тържествуващо, тя разбра, че нежните розови зърна на гърдите й се бяха свили като неразцъфнали пъпки, готови и мамещи, разкриващи унизителният факт, че тя не е повече в състояние да владее чувствата си към него.

— Гледах те как танцуваш… — Гласът му звучеше дрезгаво, дишаше неравномерно. — Този стегнат корсет… искаше ми се да те съборя на земята, да го разкъсам и да вкуся сладостта на голото ти тяло, да милвам нежната ти кожа… — Ръката му се плъзна бавно нагоре към болезнено напъпилите й гърди. — Като коприна е… толкова гладка, толкова прекрасна… — Пръстите му докоснаха крайно чувствителните върхове на зърната й и тя леко изохка. — Гърдите ти са като твърди праскови, зърната като лешници или като ягоди, напълно узрели да бъдат откъснати и изядени.

Рей не беше в състояние да направи нищо. Когато той притисна гърба й към стената и почувства докосването на пръстите му, търсещи най-интимната ласка, от устните й се отрони лека въздишка. Тя затвори очи и се остави покорно на топлата вълна на желанието.

Внезапно разбра, че ще я обладае до стената. Нямаше време дори за уплаха. Ахна потресено, когато той проникна в нея със сила, която бе в състояние да се справи с всяка съпротива. Гъвкавото й тяло се огъна под неговото и нищо не издаде нейната неопитност. А може би нямаше и да го забележи. Беше се отдал така на удоволствието, че не бе в състояние да обърне внимание на нищо.

Тя се притискаше към него, отдадена на дълбокия и първобитен ритъм на обладанието, смутена от безумната буря, която бушуваше в самата нея. Устните му страстно я целуваха, езикът му проникваше дълбоко в свежата й беззащитна уста и възпламеняваше кръвта й. Тя го искаше. Искаше го още от мига, в който го видя…

Когато действителността започна отново да се връща в съзнанието й, тя се опита да се освободи от прегръдката му. Той обаче се засмя с нисък многозначителен смях.

— Това не е достатъчно. Петдесет рупала, нали така, срещу удоволствието да притежавам твоето тяло цяла нощ? А за двадесет хиляди лири очаквам нещо много повече.

Тя отчаяно се опита да се отскубне от него. Зарида от гняв и срам, че така лесно му се отдаде, когато това означаваше толкова малко за него.

— Пусни ме! Ще… ще извикам полиция.

— Не, не — смъмри я той с убийствена ирония. — Не смятам, че ще ти помогнат. Все още си моя съпруга. Бракът ни още не е разтрогнат. А не забравяй, че това е Париж. Струва ми се, че полицията ще бъде по-склонна да застане на страната на онеправдания съпруг.

Вцепененият й мозък не схващаше какво й говори. Бракът им не бил още разтрогнат ли?

— Но… Даниъл, престани! Не можем… Ако се…

— Ако се любим, няма да получим развод? — подразни я отново той. — Не, не! Този път няма да ме спреш толкова лесно. Вече си подписала клетвената декларация.

— Но… това вече не отговаря на истината — започна да го умолява отчаяно тя.

— Истина? Лъжи? Нима правиш разлика между тях? Убедила си глупавата ми майка да ти плати такава голяма сума, за да й кажеш една лъжа, която всъщност се е оказала самата истина. Да, ти превърна истината в лъжа и лъжата в истина.

— Но… Даниъл, моля те…

— А сега престани да ме залъгваш с твоята невинност, сякаш си най-чистата девственица на този свят. Не си онова, за което се представяш. И двамата го знаем. А сега, къде е спалнята?

Тя го погледна с широко отворени очи, пълни със сълзи. Дори и сега не е разбрал нищо. Как е възможно?

Дали неговата омраза го заслепяваше дотолкова, че не бе забелязал нейната девственост?

— Къде е? — запита той и се надвеси застрашително над нея.

Тя посочи с глава. Не можеше да произнесе и думичка.

— Хайде!

Той я блъсна грубо по коридора. Тя се подчини. Ръцете й се разтрепериха, когато натисна дръжката и отвори вратата. На прага се подвоуми. Силен страх сви сърцето й. Разбираше добре, че всеки опит за съпротива от нейна страна щеше да го вбеси още повече.

Даниъл се огледа. На устните му се появи саркастична усмивка, когато видя епикурейския лукс в спалнята на Трейси — огромно балдахиново легло, пребогато украсено с дантели.

— Е, отлично си се устроила тук — забеляза сухо той.

Тя се обърна и го погледна. Разбираше добре, че е твърде късно да прави опит да го накара да разбере. Очите му блестяха като черни диаманти. Тя придърпа кимоното около голото си тяло и потръпна от страх.

Той вдигна ръка и развърза със сардонична усмивка вратовръзката си, разкопча ризата и я съблече. Смесица от очакване и възбуда се заплете като възел в нея. Тя не можеше да отвърне очи от него. Движенията на коравите мускули под бронзовата кожа, черните косъмчета по широката гръд… Отново я обзе слабост и безпомощност.

— Ела тук — нареди той с нисък глас.

Тя пристъпи разтреперана към него. Когато обхвана лицето й и го повдигна, тя усети, че и той трепери. В очите му пламтеше необуздан огън.

— Господ да ми е на помощ, Рей, но все още те желая! Не ме интересува каква си. Никога не съм желал жена така, както желая теб!

Той наведе глава. Устните му докоснаха нейните с нежна чувственост, от която сърцето й сякаш престана да тупти. Тя не очакваше подобно нещо и това я лиши напълно от възможността да се съпротивлява. Когато я взе в прегръдките си, тя забрави всичко друго, освен пробудилото се у нея желание. Мекото копринено кимоно се изхлузи от раменете й и се свлече на пода.

Целувките му проникваха в най-съкровените кътчета на устата й. Тялото й се топеше в неговите прегръдки. Голите й гърди бяха притиснати в твърдата стена на неговите, а чувствителните им зърна се триеха в острите косъмчета.

Във вените й пропълзя сладостна топлина и тя изпадна в състояние на пълно блаженство. Ръцете му милваха гърдите й, пръстите му така изкусно дразнеха зърната им, че в мозъка й пламна същински пожар.

Той леко я вдигна от земята, пренесе я до леглото и я положи на него. После се изправи над нея и заоглежда с неприкрита алчност голото й тяло. Дълбокият му и плътен смях я накара цялата да настръхне.

— Първият път беше добре — промълви той и се усмихна бавно и доволно. — Следващият път обаче ще бъде още по-добре, а след това… Всичко ще трае много, много дълго.

Ръката му хвана катарамата на кожения му колан и докато я откопчаваше, тя почувства, как сърцето й се разтуптя така, сякаш щеше да изхвръкне. Рей навлажни несъзнателно устни с език.

В очите му припламнаха необуздани пламъци.

— Ах ти, малка вещице… Ти си най-съблазнителната жена, която някога съм срещал. — Сграбчи я и я привлече към себе си. Притисна я с тяло и почти я смаза с тежестта си, след това разтвори бедрата й.

— Трябва да издадат закон против жени като теб — изръмжа той и вдиша аромата на косата й. — Колко ли други любовници си докарвала до ръба на лудостта, карала си ги да забравят всичко, което са считали за важно, само и само да прекарат една нощ в леглото ти? Сигурно ти доставя удоволствие да виждаш как подлудяваш мъжете с твоето проклето обаяние.

Тя изпита унижение и се опита леко да се възпротиви, но той я накара да замлъкне със зашеметяваща целувка.

Ръцете му милваха цялото й тяло. Те вкусваха с наслада от всяка негова нежна извивка, от гладките бедра, розовия като праскова стомах и отново нагоре до коравите гърди. И тя се стопи, предаде се напълно на неговите ласки. От този момент нататък беше съгласна с всичко, което той пожелаеше.

Зърната на гърдите й откликваха на неговите докосвания. Тя потръпна от удоволствие и изви подканящо тялото си към неговото.

— Ти ми принадлежиш! — изхриптя той. Очите му ярко блестяха от обзелото го пламенно чувство за притежание. — Ти си моя и никога вече няма да ти позволя да ме напуснеш.

Разумът продължаваше да се бори с чувствата й, но когато той започна да я обсипва с целувки по дългата и чувствителна извивка на шията, тя разбра, че напълно е загубена.

Опитните му ръце започнаха да милват настръхналите й гърди и да ги целуват. Тя чу собственото си задъхано дишане и чакаше със свито сърце той да достигне върховете им. Накрая устните му се впиха в тях. Тя изхлипа, въздъхна, извика името му и зарови пръсти в тъмната му къдрава коса.

Никога преди това не бе изпитвала по-блажено чувство. Той вдигна глава и се засмя победоносно.

Ръката му я галеше с бавни и чувствени движения надолу по гърба, по нежните извивки на тялото и накрая по дългите и гладки като коприна крака. После ръката му се вдигна, разтвори решително бедрата й и тя цялата потръпна. Отстъпи и му позволи най-интимна милувка.

Той знаеше как точно да събуди нейната отзивчивост. Тя изхлипа тихо и обърна лице към възглавницата, докато търсещите му пръсти намериха мъничкия бисер между меките кадифени гънки. Едва понасяше докосванията му, толкова изострена бе чувствителността й, но в момента, в който го направи, я заля такава вълна на удоволствие, че се излегна и му позволи да прави каквото пожелае с нея.

Той така я очароваше с ласките си, че я правеше своя любовница завинаги. Устните му просто плячкосваха тръпнещата й гръд и подчиняваха под ред чувствителните й зърна на сладострастното мъчение. После продължаваха да изследват всяко кътче от пламтящата й кожа и да й доставят такова удоволствие, което не бе и мислила, че съществува.

Изпаднала във възторг, тя се виеше в ръцете му. Той удържа на обещанието си. Любеше я по непознат за нея начин и тя се подчиняваше на всичко, което той пожелаеше, изпълнена с копнеж да му достави удоволствие. Някакъв дълбок женски инстинкт й подсказваше непрестанно нови начини как да го милва с ръце и устни. В началото не бе сигурна, но безпогрешните трепети на твърдия му мъжествен отклик й подсказваха, че онова, което върши, му доставя удоволствие.

И точно когато бе напълно сигурна, че е достигнала връхната точка на насладата, той отново я пое и тя разбра, че има нови висоти, до които още не се бе докосвала. Силното му тяло властваше напълно над нейното. Той проникваше в нея с такъв мощен ритъм, който я въвличаше в същински огнен ураган.

Времето престана да съществува. Само чистото изтощение ги караше да спират, но малко след това отново изпитваха глад един към друг. Той лягаше по очи, а тя милваше гладките мускули на гърба му, изпълваше се с трепет от тяхната сила, навеждаше глава и го целуваше по очарователните трапчинки на раменете. Той се обръщаше под нея и започваше да милва гърдите й, а тя отмяташе назад коси и се задъхваше от удоволствие, докато той възбуждаше нежните розови зърна с умелите си пръсти.

После обхващаше тънката й талия с ръце и я приласкаваше да му се отдаде напълно. Тя започваше да поклаща бедра в еротичен танц, подобно на одалиска, доставяща удоволствие на своя господар, докато напрежението в него достигаше точката на експлозията. Той я поваляше и я обладаваше с такава буйна страст, докато и двамата изпепеляваха в буйния пожар и се превръщаха в тлееща жарава…

* * *

— Какво правиш, за бога?

Рей стреснато се събуди. Спомените от предната нощ нахлуха внезапно в главата й. С панталони и все още незакопчана риза, Даниъл вадеше дрехите от отворения голям гардероб на Трейси.

— Събирай си багажа — нареди й той с глас, нетърпящ възражение. — Ще те заведа у дома.

— Какво? — Тя се измъкна от леглото и започна като обезумяла да събира скъпите дрехи на Трейси, които той хвърляше на пода. — Престани. Ще ги повредиш — умоляваше го изпаднала в лудост тя и се опитваше да ги закачи отново на закачалките.

— Остави ги! — отсече гневно той. — Ще ти купя колкото пожелаеш нови. Вземи си само онова, от което имаш нужда за пътуването.

— Даниъл, моля те — възпротиви се тя. — Не мога да се върна с теб…

— Ти си моя съпруга — изскърца той със зъби и я привлече грубо в обятията си. — Искам да отидеш там, където ти е мястото. — Топлите му устни се впиха в чувствителната вдлъбнатина на шията й. — Обичам те, Рей. Готов съм да продам душата си, за да те притежавам.

— Не! — Ужасена от думите му, тя започна да се бори отчаяно със себе си. Хвана го за раменете и се опита да го отблъсне. — Не съм твоя съпруга! Онова, което стана снощи, няма никакво значение…

Той я стисна в ръцете си и силно я разтърси.

— Ах ти, коравосърдечна малка развратнице! — изръмжа с блеснали от гняв очи. — Как можеш да стоиш тук и да говориш подобни неща? Казвам ти, че съм влюбен в теб. Божичко, това е последното нещо, което исках да направя. Още в момента, в който те видях, усетих, че ми въздействаш като отрова. Но ти победи. Какъв глупак съм аз! Ако пожелаеш, готов съм на колене да те моля да се върнеш с мен у дома.

Тя го погледна като зашеметена. Точно това копнееше да чуе от него — че я обича. Но не такава любов искаше тя. Тази любов граничеше с омраза!

Той щеше да разбере това след броени дни и щеше да я презира. В момента обаче нямаше да приеме никакъв разумен довод. Единственият начин да я остави на мира бе да изиграе ролята на опърничавата жена, за каквато я смяташе, да я изиграе толкова убедително, че да го накара да й обърне гневно гръб и да я остави, да я остави завинаги!

Рей тръсна глава. Върху лицето й се появи израз на студено презрение.

— Не желая да се омъжвам — заяви откровено тя. — Би било толкова досадно.

Той саркастично се засмя.

— Досадно ли? Когато можеш да притежаваш всичко, за което си мечтала? Когато можеш да ходиш всеки ден из скъпите магазини?! Когато можеш да имаш повече обувки от всяка друга жена на света?! — Той подритна презрително един от сребърните сандали на Трейси.

— Не желая да живея като птичка в златен кафез — възпротиви се тя. — Имам кариера…

Очите му проблеснаха гневно.

— Да въртиш задник пред всеки мъж, който ти хвърля алчни погледи?

— По-добре така, отколкото да го въртя само за теб! Така поне съм независима. Мога да ходя, където си пожелая, без да е необходимо да се съобразявам с когото и да било.

— Така ли? И какво ще правиш, когато се свършат парите, които взе от мен? Ще намериш някой друг любезен господин, който да ти плаща наема? Може би трябва да ти напиша препоръчително писмо? Положително ще заслужиш парите на някой мухльо!

Тя стисна зъби, за да преглътне обидата. Колкото по-лоши неща си мислеше за нея, толкова по-лесно щеше да я остави на мира. Тя вдигна една от екстравагантните рокли на Трейси и започна внимателно да я поставя на закачалката.

— Не се нуждая от твоята помощ! Мога и сама да се грижа за себе си.

— По дяволите, и аз мисля същото — процепи през зъби той и грабна сакото и вратовръзката си. — Достатъчно глупаво постъпих. По-скоро бих те видял в ада, отколкото отново да си мръдна пръста за теб!

Той затръшна входната врата с такава сила, че цялата сграда се разтресе.

Рей се смъкна бавно на пода и зарида.