Даниел Стийл
Жажда (45)

45.

Одри се видя с Вай съвсем за кратко преди заминаването си и разговорът им протече много бързо. Не й оставаше много време за самолета и Вайълет я откара до базата на Кралските военновъздушни сили и я остави пред входа. Знаеше мястото добре и слезе от колата, за да прегърне Одри.

— Пази се, Од. И се върни здрава и читава.

— И двете ще бъдем здрави и читави. Грижи се за Джеймз и себе си както трябва. — Двете жени размениха тъжни усмивки. — Ще ми липсваш страшно. — Двете заедно бяха преминали през толкова много изпитания и също както децата, тя имаше чувството, че заминаването й представляваше донякъде акт на предателство. И все пак това желание в нея да замине, да бъде със съпруга си където и да е, изглеждаше безкрайно силно.

— Ти си невероятно момиче. Много се възхищавам от теб.

— За какво? — Одри изглеждаше еднакво смутена и изненадана.

— Заради смелостта да тръгнеш, за да бъдеш при него. Това е правилният избор, а при децата всичко ще бъде наред.

Тъкмо това й беше необходимо да чуе. Думите на Вайълет я накараха да се почувства по-свободна, докато я прегръщаше за последен път, а след това проследяваше с поглед отдалечаването й и й махаше.

По-късно същата вечер тя беше на самолета и на път. Неочаквано отново си спомни за пътуването до Кайро, когато беше отишла, за да го намери, без да го предупреди. И този път той не я очакваше, но кой знае защо беше сигурна, че няма да има възражения.

Пътуването в студения самолет беше продължително и неуютно. Приземяването не беше лесно, тя стисна зъби и почувства как нервите й се изопват. Не го беше виждала почти една година и сърцето й биеше силно от самата мисъл за него. Чудеше се какво ли щеше да каже, когато я видеше там. Може би щеше да се ядоса за това, че пристига точно сега, когато бяха женени и имаха дете.

При слизането си от самолета стисна здраво камерата си и, както навремето беше постъпила в Кайро, тя стигна до хотела му с джип.

Атмосферата сега беше коренно различна. Мястото приличаше повече на Истанбул с неговите джамии, пазари и мръсотия, и миризми, но във въздуха се чувстваше главозамайващ аромат и тя разбра, че погледът й се стрелка във всички посоки и обхваща всичко и инстинктивно тя започна да фокусира камерата си и при всяко спиране правеше по няколко снимки. Изведнъж изпита радост от това, че беше дошла. Тук беше мястото й. Тя вдиша дълбоко в дробовете си острите аромати, с които беше наситен въздухът. Почувства се като съвсем друг човек, когато слезе пред хотела и се огледа, после бавно влезе, за да попита за него. Човекът зад бюрото й заговори на френски. Знаеше съвсем точно кой е Чарли.

— Oui, mademoiselle, il est la. — Той беше там. — Dans le bar. — Тя се усмихна. Бара, където вероятно се сключваха всички сделки.

Тя влезе, като чувстваше ударите на сърцето си, както от години ги беше чувствала, когато мислеше за него, и това й напомняше за десетки други случаи… когато го видя във Венеция… при отиването в Истанбул… и Шанхай, и Пекин… Когато го изпращаше с поглед при тръгването му от Харбин… посрещайки го в Сан Франциско… и Антибите, и отново в Лондон… Кайро, когато беше дошла при него първия път. Бяха обиколили света, бяха го очертали със сърцата и ръцете си, а сега тя застана точно зад мястото, където беше седнал, и прокара нежно ръка по врата му.

— Да ти поръчам ли нещо за пиене? — Той направо подскочи и се обърна с гневен поглед, за голяма нейна радост, а след това очите му се разшириха, докато я гледаше.

— О, проклет да съм… — Беше като зашеметен. — Какво правиш тук?

Но съвсем не изглеждаше огорчен. Погледът му беше топъл и не изпитваше друго желание, освен да целуне устните й. Беше му липсвала страшно, а никога не би се осмелил да я помоли да дойде сега, след като беше с дете, за което трябваше да се грижи. Но така или иначе той се радваше толкова много, че все пак беше дошла.

— Реших да видя с какво се занимаваш… тъй като не се прибра вкъщи…

В отговор той се засмя.

— Всичко ли е наред в родината?

Тя кимна, а той направи знак на келнера и поръча бутилка шампанско.

— Всичко в родината е прекрасно и всички ти изпращат своята обич.

Той издърпа един стол за нея и тя се настани до него. Не можеше да свали погледа си от него, а когато келнерът им наля шампанското, той се наклони към нея и я целуна с цялата страст, която беше спестявал за нея цяла година.

Усмихна й се и вдигна чашата си.

— За жаждата за пътешествия, която те доведе при мен… и те е водила… и както се надявам, винаги ще те води… — Той я погледна нежно, тя вдигна чашата си и му се усмихна.

— За нас, Чарли.

— Амин.

Той се наведе над нея и я целуна. Очите му искряха от щастие.