Даниел Стийл
Жажда (28)

28.

— Добре ли си, Шарлот? — Той погледна жена си със загриженост след заминаването на Одри, като се опитваше да изпита към нея част от същите чувства, но такива просто не съществуваха. И трябваше да си напомни, че бебето, което тя носеше, беше негово, но даже това все още не му изглеждаше реалност. Не личеше нищо и тя беше толкова спокойна, че даже не го споменаваше. Като че ли понякога и двамата забравяха за това, но сега той й се усмихна от желание да бъде любезен, като че ли да си напомни, че тя, а не Одри му е жена.

Но къщата в Антибите беше като гробница без двамата Розен и Одри. Той и Джеймз предприеха дълга разходка по брега, но не сподели нищо от това, което изпълваше ума му. Лейди Вай направи усилие да опознае по-отблизо Шарлот, но откри, че я намира също така неприятна, както в началото. Нямаше нищо топло в тази жена, нищо нежно, нищо меко и лейди Вай се чудеше как Чарли я търпи. Съвсем не беше достатъчно, че беше интелигентна.

— Можеше със същия успех да се ожени и за мъж, за бога — оплака се Вай на Джеймз в уюта на тяхната спалня по-късно същата вечер. — Как, за бога, е могъл да се ожени за нея?

Чарли най-после му беше казал.

— Тя е бременна.

— О, боже. — Вайълет го погледна шокирана и поклати глава. — Колко страшно за Чарли. За това ли се е оженил за нея?

— Мисля, че да, въпреки че той не се изрази толкова грубо. А и аз не съм такъв майстор като тебе, когато става дума за груби, недвусмислени въпроси. — Той се усмихна на жена си, благодарен, че техният живот е много по-прост от този на Чарли. — Мисля, че би предпочел да беше абортирала. Но, както изглежда, тя е католичка.

— Така ли? — Лейди Вай беше изненадана. — Не мислех, че е католичка. И в неделя не отиде на църква. — Всички принадлежаха към англиканската църква, а между приятелите й рядко се срещаха католици.

— Може би не се е чувствала добре. Във всеки случай това е положението. Нашият Чарлз ще става татко.

— Това радва ли го?

— Не знам. Мисля, че още не е дошъл на себе си, честно казано. И, между нас казано, струва ми се, че тя му харесва. От доста време са заедно и тя отиде в Кайро, за да бъде при него… Само че не мисля, че той е гледал на това като на нещо дълготрайно. В такъв случай според мен той би предпочел Одри.

— Благодаря на Бога за това… Бедният Чарли… и бедната Одри. Колко неприятно. — Тя отново се намръщи. — Знаеш ли какво, басирам се, че го е направила нарочно.

Джеймз се засмя при тази проява на подозрителност.

— Такива неща са ставали и преди, но не мисля, че тя принадлежи към този тип. Има в нея нещо много бизнесменско, за да прибягва до женски хитрини.

— Не бъди толкова сигурен. Аз мисля, че много я вълнува идеята да създаде кариера на Чарлз и да си го има като кукла на конец. Освен това той е дяволски красив и мисля, че е решила да постигне това, което желае. И по никакъв друг начин не би могла да го хване.

— Боже мой, имаш много лошо мозъче! Ти така ли ме хвана? С хитра стратегия и удари под кръста?

— Разбира се. — Тя грейна щастлива. — Но поне не съм прибегнала до такъв евтин трик, като този да забременея.

Той се върна назад към спомените си и завъртя очи.

— Бих искал да беше постъпила така… ти две години ме подлудяваше… ужасна фанатична девица…

Тя се изчерви при спомена, а той прокара ръка нагоре по вътрешната част на бедрото й и я погали, а миг по-късно и двамата не помнеха нищо за Одри и Чарли.