Даниел Стийл
Жажда (20)

20.

— Направила е какво? — Лейди Вай погледна Джеймз изумена. Бяха в Лондон. Току-що й беше казал нещо, което знаеше, че не трябва да й казва, но толкова силно съчувстваше на Чарлз, че не можеше да не сподели с Вайълет.

— Отказала му е. Той й изпратил телеграма, в която я моли да се омъжи за него и да се прибере през Лондон, а тя му телеграфирала, като е казала, че не може.

— Не може да се върне през Лондон или не може да се омъжи за него?

— Предполагам, че и двете. Точно това не съм го питал. А и беше съвсем пиян, когато ми разказа, бедното момче. Той е в ужасно състояние. Мисля, че се е надявал, че, когато пристигнат монахините, тя ще се върне при него тук. Много се страхувам.

— Но тя има дядо, знаеш. Може би е трябвало първо да се види с него. Напълно е възможно. — Лейди Вай много точно бе усетила нещата, но Джеймз поклати глава, повлиян от твърде пияното обяснение на Чарлз от предишната вечер. Той явно, както свидетелстваха общи приятели, не беше изтрезнявал няколко седмици и Джеймз беше отишъл да го посети в апартамента му, докато лейди Вай вечеряше сама с майка си.

— Не мисля, че Чарли вижда нещата по този начин. Според него това е отказ. Фактически аз мисля, че за него това е дори нещо повече. Според него романът е приключил.

— О, боже! — Вайълет можеше лесно да си представи какви ще бъдат последиците за Одри. — Ще ходи ли в Америка да я види?

— Не мисля. По-точно, съмнявам се. Има договор за индийската книга и по този случай трябва скоро да заминава.

— А аз не мога да си представя кой е в състояние да го придружава навсякъде… — Тя погледна Джеймз неодобрително.

— Виж какво, Вай, Шарлот може да не е от твоята порода, но е умна, интересна жена и е възможно точно в този момент да направи нещо за Чарлз.

На същото се надяваше и Шарлот, въпреки че Вайълет не споделяше такова мнение.

Шарлот най-после беше успяла сама да хване бика за рогата и беше посетила апартамента на Чарли с кутии, пълни със сладкиши за закуска, голяма кошница плодове и му беше приготвила портокалов сок и пържени яйца и кифлички, и димящо черно кафе, и му беше дала възможност да излее сърцето си пред нея. Бяха в процес на сприятеляване около книгите му и той почти не забелязваше, че тя е жена. Беше интелигентна, уравновесена, изключителна в бизнеса и много умен събеседник. Беше много различна от Одри.

— Всяко странично нещо я обсебва… я обсебваше…

За първи път той направи усилие да говори за нея в минало време. Не я беше виждал девет месеца и вече беше крайно време да спре да се заблуждава, че ще я види пак. Това нямаше да стане, освен ако не отидеше в Сан Франциско, а това той решително не искаше да направи. А и сега нямаше време. Шарлот и баща й бяха на мнение, че трябва да бъде в Индия, докато завърши изследванията си за книгата, за да може да схване добре атмосферата и настроението на изложението си, а Шарлот твърдеше, че трябва да тръгне веднага. Освен всичко той трябваше да завърши тази книга, преди да отиде през есента в Египет. Шарлот имаше много планове за него и нито един от тях не включваше посещение при Одри.

— Ще се почувстваш по-добре, когато заминеш — каза Шарлот много делово, докато му наливаше още кафе, и той я погледна с благодарност. Тя беше тъкмо това, от което сега той се нуждаеше, нежна грижа и остър ум. Беше готова да организира всичките му работи и по всичко личеше, че разбира идеално нуждите на един писател. Тя не очакваше от него да прави нещо встрани от писането и беше готова да му осигури необходимото спокойствие, за да пише. Даже му беше предложила вилата си, в случай, че му трябва пълна изолираност, и сега отново му напомни за предложението си. — От това можеш да имаш полза, Чарлз. Промяна на обстановката, глътка свеж въздух.

Тя му се усмихна, а той въздъхна и се отпусна в креслото си.

— Какво съм направил, за да заслужа всичко това? — А това беше в остър контраст с това, което за него беше дезертьорството от страна на Одри.

— Ти си между нашите най-важни автори и следва да се грижим добре за теб, не мислиш ли? — Тя даже изпрати фамилната кола, за да бъде отведен до ловджийската къщичка, която му беше предоставила. Той настояваше да кара сам, но според нея не трябваше да се грижи за нищо и когато седеше на задната седалка на ролса и си наливаше питие, той трябваше да признае, че всичко това го радва много. Но когато пристигна, в ума му отново нахлуха спомени за Одри и той се отправи на дълга самотна разходка под последните лъчи на залязващото слънце, като съжаляваше, че е дошъл. Единственото нещо, за което сега можеше да мисли, бяха онези последни дни в Харбин и се проклинаше, че не е останал и че тя не е все още с него.

Той се завърна бавно в къщата, след като се беше стъмнило. Ядоса се, че не беше дошъл с колата си. Изведнъж изпита силно желание да си тръгне. Ценеше направеното от Шарлот, но мястото му не беше тук. Искаше да си отиде, в собствения си апартамент. Изглеждаше глупаво да седи тук съвсем сам два дни, уж за да почива. Помисли си дали да не се обади на Джеймз и Вай и да ги покани да прекарат следващия ден заедно, но когато отвори вратата, видя, че в камината гори буен огън, какъвто преди това нямаше, и той се запита кой ли го е запалил. Влезе във всекидневната с озадачен вид и едва не подскочи, когато чу точно зад себе си глас.

— Здравей, Чарлз. — Обърна се и видя Шарлот, облечена в плътно прилепнала към тялото сива копринена рокля, която му подаваше чаша шампанско. Сцената много му напомняше за филм, който беше гледал наскоро, и той тръгна усмихнат към нея. Тя беше много привлекателна жена и сега, когато му заговори с леко пресипналия си глас, той я видя в много по-различна светлина.

— Не знаех, че това е част от сценария, Шарлот. — Той взе чашата от ръката й и застана съвсем близо до нея, загледан в очите й. Тя беше руса, с големи тъмнокафяви очи, но това бяха очите на една много лукава жена.

— Всъщност не е. — Гласът й беше копринен и той забеляза, че в негово отсъствие тя е поставила на грамофона плоча. — Просто реших да намина и да те видя какво правиш.

И двамата знаеха много добре, че не беше само това, но той изведнъж реши, че му е все едно. Толкова дълго време беше самотен и беше уморен от това да се измъчва за Одри.

Той приседна до нея на кушетката и когато преполовиха бутилката шампанско, двамата се преместиха в голямата удобна спалня. Шарлот беше тази, която свали дрехите му, която плъзна умело ръцете си по тялото му, която употреби устните си по начин, който го подлудяваше, и остави малки следи от ухапване по бедрата му, а когато той се гмурна в нея, Шарлот беше тази, която крещеше от удоволствие, а след това го привлече отново в себе си, и отново, и отново до края на нощта. Тя не прояви никаква милост, докато поглъщаше плътта му, но пък в много отношения тя беше точно това, което му трябваше. Тя искаше само едно нещо и то беше да му достави радост по всички от известните й начини.

И го постигна. Тялото му никога не беше изпитвало такива трепети, освен… Но той не си разреши да мисли за това.

За него това беше минало.