Даниел Стийл
Жажда (27)

27.

През следващите няколко дни къщата в Кан д’Антиб като че ли се свиваше с всеки изминал момент. Чарлз и жена му не показваха с нищо, че имат намерение да си тръгват и въпреки недвусмислените намеци на Вайълет към Чарли, той не отиде никъде. Вместо това той следеше с очи всички движения на Одри, а на свой ред беше следен от зоркия поглед на Шарлот. Ситуацията беше неудобна за всички и Одри полагаше всички усилия да си дава вид, че не забелязва нищо. Доколкото можеше, ходеше с Моли до брега или се возеше с колата заедно с Карл и Уши. Изчезваше на покупки в града с Вай и прекарваше остатъка от времето си в стаята, като казваше, че е много уморена. Беше й ясно, че не може да остане повече и имаше силно желание да си тръгне още от първия момент, когато двамата Паркър-Скот бяха пристигнали. Единственото, което я спираше, беше нежеланието да засегне Вайълет.

Успяваше да избягва Чарлз, доколкото можеше, а след първата вечер той повече не я приближи. И двамата си ближеха раните. Най-накрая Одри се съгласи да замине с Уши и Карл и само чакаше момента, когато щяха да напуснат Кап д’Антиб. Изгаряше от нетърпение да отпътуват. Все едно къде, само и само да намери спокойствие след напрежението от съжителството с Чарли и Шарлот. Правеше опити да абсорбира факта, че Шарлот е бременна… че беше на път да има неговото дете… което на нея самата беше отказано. Вече знаеше, че единственото дете, което щеше да бъде нейно, е Моли.

— Разбирам, че си я довела от Китай. — Одри трепна, когато усети, че това беше Шарлот. Тя стоеше зад нея и наблюдаваше как Моли и Джеймз оформят фигурки от пясък. Обърна се към нея. Беше й трудно да диша при близостта на тази жена. Тя имаше съвършени, правилни черти, а гримът й беше безупречен. Роклята й беше от „Пату“ и се допълваше от прекрасна шапка. Всичко в нея отнемаше силите на Одри. Беше почти съвършена. И се беше омъжила за Чарли.

— Да… доведох я. — Тя се опита да си припомни какво я беше попитала Шарлот. За първи път разговаряха насаме. — Взех Мей Ли от Харбин… Живях там осем месеца.

— Знам. — Но тонът й казваше, че знае не само това и Одри потъна в мълчание. Сега тя заби дълбоко ножа си с бърз удар. — Все още го обичаш, нали?

— Аз… — Беше така объркана, че не знаеше какво да отговори. — Аз… мисля, че винаги ще бъдем приятели. Трудно се забравят такива неща, но времената се менят. — Това беше единственото, което успя да се сети да каже, и го изрече колкото можеше по-дипломатично.

— Да, това е точно така, времената наистина се менят. Радвам се, че го разбираш. — Каза го многозначително. — Чарлз има пред себе си голяма кариера. Той още не може да разбере това. Един ден ще бъде най-значителният писател документалист на света. — Бедата беше в това, че това за него не означаваше нищо, както Одри много добре знаеше. Винаги се беше отнасял към успехите си като към приятна изненада. Щастлив го правеха откритията, пътуванията, приключенията, духът на всичко това. Но Шарлот не разбираше нищо от тези неща. — На него му трябва жена, която да му е от помощ.

Одри кимна, опитваше се да задържи сълзите си, а след това погледна жената, която го беше завоювала.

— Бебето за него ще означава повече, отколкото кариерата.

За момент Шарлот изглеждаше слисана.

— Значи ти е казал? — Не изглеждаше зарадвана. Одри кимна с неиздаващ нищо поглед.

— Само спомена… много е щастлив — излъга тя. — Сигурна съм, че и двамата сте много щастливи.

Тя продължаваше, вече с напиращи в очите сълзи, да гледа Шарлот, която само кимна и все още изглеждаше разстроена от това, че Чарли беше казал за бебето, или може би така беше най-добре. Сега тя се усмихна на съперницата си.

— При всички случаи не си била права, що се отнася до него.

Тези думи в очите на Одри представляваха нещо крайно арогантно. Откъде можеше да знае тя коя е имала право? Тя даже не го познаваше. Беше го принудила да се ожени за нея чрез отказа си да направи аборт. Одри подозираше, че тя не беше постъпила така от любов към него или от любов към бебето. Даже не можеше да си представи тази жена с дете. Точно в този момент Джеймз се върна и сложи в ръцете й пълничката мокра, посипана с пясък Моли, която изпищя от удоволствие, като обсипваше с пясък и мокри целувки майка си.

По-късно следобед Одри излезе на разходка с колата с Карл и Уши и след малко Уши беше цялата в усмивки, когато двете се опитваха да задържат с ръце шапките и разветите си коси в отворената кола.

— Решихме, че ще тръгнем утре. Ще дойдеш ли? — До този момент Одри се беше чувствала раздвоена между двете възможности, но желанието й да напусне Антибите сега беше направо отчаяно и чувстваше, че й трябва някакво извинение, за да може да излезе от трудното положение по възможно най-безобиден начин. — Отиваме само до Сан Ремо.

Не беше далече, но атмосферата беше по-различна, много италианска и по-малко шик, но много приятна. Сега я погледна Карл.

— Идваш ли?

Одри се усмихна. Това беше най-доброто решение за нея, а и беше много силно привързана към Уши и Карл.

— Много ще се радвам. Ще остана само няколко дни, а след това ще ви оставя да продължите. Бих могла да отскоча до Рим за седмица или две, преди да се завърна в Лондон.

А оттам тя все още нямаше представа къде щеше да отиде. Всичките й планове се бяха провалили и съвсем не бързаше да се връща в Сан Франциско.

— Защо не дойдеш с нас във Венеция?

Венеция беше най-романтичното място на света и в един миг споменът за двата й дни, прекарани там с Чарли, изплува в ума й.

— Не мисля, че ще дойда. — Не можеше да понесе болката да види това място отново. — Там е за хора, които са в медения си месец, а не за стари моми.

Те се заловиха да протестират, както могат, но тя, като се смееше, продължаваше да твърди, че е точно такава.

— Ти си най-хубавата стара мома, която съм виждал! — Карл я погледна с око на познавач и тя се засмя и му се скара, но Уши съвсем не се засегна. Двамата бяха щастливи и чудесно си подхождаха. Бяха влюбени един в друг от шест години. — Ще говорим за Венеция, когато стигнем Сан Ремо.

— Нямам нищо против.

Поне се беше съгласила да отиде с тях до Сан Ремо, а това означаваше, че щеше да й бъде по-лесно да си отиде оттук на следващия ден.

Когато се върнаха, тя съобщи на Вайълет за намерението си. Вайълет се опечали от това, че всички си отиват и я беше много яд на Чарли. Вечерта тя се оплакваше с много горчивина на Джеймз за това, че Чарли беше прогонил всички и провалил всичко.

— Не е гонил никого, скъпа, а само Одри. Карл и Уши без друго щяха да отпътуват, а за нея ще бъде удоволствие да бъде с тях. Също така по някое време тя трябва да ги посети в Берлин. Уши винаги прави такива чудесни партита. — Той се усмихна добродушно на жена си и я целуна нежно по устните. Думите му я бяха успокоили и ободрили.

Пътуването до Берлин беше прекрасна идея, може би беше възможно да отидат всички. И тя оповести темата на следващия ден на закуска, когато всички се бяха насъбрали около масата, с изключение на Шарлот и Моли.

Шарлот беше все още в леглото, а с Моли се занимаваха Джеймз и бавачката на Александра, докато Одри закусваше. Тя беше много щастлива, че играе с тях, а те се отнасяха с нея като с малка кукличка, особено Александра, която я обичаше.

— Идеята беше на Джеймз — каза Вайълет със задавен от весело настроение глас. — Няма ли да бъде прекрасно, ако всички прескочим до Берлин, след като влюбените са се уредили. Бихме могли да се настаним в хотел „Байеришер“ и да отидем на опера.

Вай много обичаше берлинската опера. Обичаше да ходи на опера навсякъде, а още повече обичаше партитата.

Уши също беше пленена от идеята.

— Ще можем да дадем първия си бал, Карл. — Очите й танцуваха, танцуваха и мислите й. Тя погледна към Вайълет. — А вие няма да бъдете в хотел, ще живеете при нас. И ти също. — Тя погледна Одри и случайно включи в погледа си и Чарли.

Изведнъж възникна оживена дискусия около плановете, свързани с посещението в Берлин, и след малко всички говореха и се смееха, когато Чарли започна да отправя закачки наляво и надясно и да им разказва забавни истории от последното си пребиваване в Берлин. Даже не прескочи Одри и развесели всички с някаква история, свързана с нея по време на пътуването им в Китай. Всички реагираха шумно и особено Одри. Отдавна не беше тайна за никого от присъстващите, че са били любовници и смехът им прозвуча като приятен заключителен акорд, отбелязващ края на съвместната им ваканция. Никой не забеляза влизането на Шарлот.

Дълго време тя не се обади, но когато в един момент проговори, гласът й подейства като удар от електрически ток, който разтърси гръбнака на Одри, а Чарли в миг млъкна.

— Какво е това, което говорите за пътуване до Берлин? — Беше явно, че тя е много против. След това се усмихна на Чарлз. — Всъщност, аз искам да се срещна там с един немски издател. — Тя пак му се усмихна. Щеше й се всичките му книги да бъдат преведени на няколко езика и това да стане до края на годината. Това й намерение представляваше част от нейния, както тя го наричаше, генерален план. Единствено когато се обсъждаха подобни неща, тя се оживяваше истински. — Можем да съчетаем работата с удоволствието.

Но удоволствието като че ли беше изчезнало с пристигането й.

За да запълни неудобното мълчание, Вайълет започна да говори с Карл за плановете им за пътуване през следващата седмица. Той спомена Венеция, при което очите на Чарли мигновено се насочиха към Одри, но тя отклони погледа си встрани и се зае усилено да нагъва салфетката си.

Щяха да бъдат във Венеция през последната седмица от медения месец, а след това Карл трябваше да бъде в Берлин не по-късно от края на септември. Тогава щеше да започне отново да преподава в университета, а Уши очакваше с нетърпение началото на оживлението на светския живот.

Джеймз предложи няколко идеи на тема добри ресторанти, спомена и за няколко допълнителни малки екскурзии, които той много обичаше, и малко по-късно тримата пътешественици слязоха долу, Одри с Моли в ръце. За жена, която никога преди не е имала деца, тя се справяше отлично с трудното изкуство да я води навсякъде със себе си, а Моли беше щастлива и с много добро настроение, където и да отидеха. Като че ли мислеше, че всичко е едно голямо вълнуващо приключение.

— Погрижи се за себе си, Одри — я предупреди Вайълет. — И ни се обади да ни кажеш кога се връщаш в Лондон. Ние самите трябва да бъдем в Лондон доста наскоро и когато си бъдем вкъщи, ще ни гостуваш. А ако предпочиташ, преди това. — Тя винаги държеше там иконом.

Вайълет награди Одри с прегръдка и с още една, още по-силна. Щеше да й липсва. Джеймз я целуна и всички казаха довиждане на Карл и Уши. Сега Чарли гледаше Одри в очите, където имаше такава дълбока тъга, че Вайълет, която ги наблюдаваше, се видя принудена да се обърне настрани. Знаеше, че Одри го беше отбягвала, когато настъпваше времето за тръгване. Но Чарли беше излязъл от стаята си, за да се сбогува, и сега я гледаше с такава нежност, че на Одри се стори, че сърцето й няма да издържи.

— Довиждане, Чарлз. — Поне сега знаеше, че всичко е свършено. Нямаше повече място за заблуда, че биха могли някога отново да бъдат заедно. И двамата знаеха, че това нямаше да се случи.

— Поздрави Венеция от мен. — Тези негови думи казваха всичко… че продължава да я обича и че не е забравил нищо, но тя само поклати глава и притисна по-силно Моли към себе си.

— Няма да отида. Това е за Уши и Карл.

Той кимна. Всичко му беше напълно ясно. Той също не искаше да се връща повече там. Би било непоносимо мъчително.

— Може би някой път ще те видя в Лондон. — Тя не отговори нищо, а само го погледна, после се обърна и няколко мига по-късно влезе в колата, след като беше целунала още веднъж Вай и Джеймз, и изчезна заедно със семейство Розен.