Лин Патрик
Сърце до сърце (9)

Осма глава

„Слава богу, че Габи ще бъде в кабарето по цял ден и цяла вечер на репетиции с Кит“ — помисли Анита, докато Прис поръчваше в четвъртък вечер кафе и десерт в „Холивуд Кафе Леджъндс“. Не обичаше да се крие от собствената си дъщеря, но след като видя как реагира, когато се сблъска с Прис в неделя, не смееше да сподели с нея обърканата си връзка с Прис Гарфилд.

Анита се беше загледала във висящия на стената портрет на Джийн Харлоу. Разположеният близо до „Парамаунт Студио“ известен ресторант „Холивуд Кафе Леджъндс“ се отличаваше с множество портрети на звезди. Запита се дали някъде тук не е окачен и ликът на Прис.

Анита въздъхна. Познаваше този мъж прекрасно и не можеше да го забрави дори за миг. Но също така сърцето не й позволяваше да му прости. Какво щеше да прави?

— Омъжи се за мен — каза Прис, като че ли бе прочел мислите й.

— Моля? — Тя се отърси от замисленото си състояние и се вгледа в до болка познатото лице.

— Само опитвам. — Изсмя се нервно, като избягваше погледа й. — Не искам да се женя отново. Убедих се, че не ме бива за това. Изобщо не ми върви. Нещата щяха да са съвсем различни, ако се бяхме оженили, вместо да бягаш от мен през всичките тези години.

— Ти ме прогони.

— Не започвай пак да ми обясняваш какъв тиранин съм бил.

— Добре. Няма.

— Но го мислиш — настоя той. Беше прав. — Нямаше да бъда такъв, ако ти вярваше в любовта си.

— Много пъти съм ти казвала какво изпитвах към теб.

— Винаги, когато не беше из града в компанията на някой друг мъж.

Тя здраво стисна зъби. Това бе познатото обвинение — да не говорим за изпълнения с ревност тон. Не можеше да повярва, че на Прис още му е криво от срещите, които студиото организираше за нея преди толкова много години.

— Но това не бяха любовни срещи — възрази тя, може би за стотен път.

— А следващото, което ще чуя, е, че мъжете не били истински.

— Вярно е. Бяха професионални актьори и повечето от тях — само подобия на истински мъже. А това, което правехме, бе да печелим ценна популярност.

— Един брак между теб и мен щеше да ни донесе много повече популярност, отколкото някога си сънувала.

— Не започвай отново.

— Добре — измърмори той. — И двамата сгрешихме, като оставихме студиото да се меси в личния ни живот.

Препирнята им беше прекъсната от пристигането на тортата и кафето. Анита загледа сладкиша, покрит с плодове и разбита сметана. Помисли, че ако Прис продължава да я тъпче така, скоро ще й се наложи да мине на диета. За разлика от него тя нямаше засилена обмяна на веществата. И след като на практика бе прехвърлила училището за танци на Габи, й се налагаше да запази способността си да застава на палци при намаления обем на упражненията по един по-неприятен начин — като държи сметка на калориите.

Прис опита десерта си, после отпи от кафето.

— Популярност… Сол Лоуънстейн винаги държеше нещата да са под негов контрол.

Анита забоде с отвращение вилица в тортата си.

— И сега смяташ да опяваш за РПО? За бога, Сол е мъртъв.

След като авторитетният ръководител на „РПО Стюдио“ бе починал през петдесетте години, организацията бе погълната от една по-голяма компания.

— Ти се остави изцяло в неговите ръце.

Очевидно Прис възнамеряваше да дълбае в тази посока.

— А ти?

Той я изгледа, ала тя не отвърна поглед. Един от основните проблеми между тях бе студиото. То ги влачеше насам-натам, казваше им как да се държат, с кого да бъдат… Сол Лоуънстейн се страхуваше, че тъй като Анита бе твърде млада, на любовта им може да се погледне като на нещо неприлично. Трябваше да се пази репутацията й. Той бе настоял да се съгласят да се появяват с други хора, подбрани от отдела за реклама, ако искат да продължат да се виждат. Така нямаше да имат никакви проблеми от страна на студиото, да не говорим за пресата и публиката.

А Прис не само че се отнасяше с презрение към всяко едно събитие, а освен това искаше да бъде сигурен, че Анита също ги мрази. Тя знаеше, че винаги след подобна случка между тях двамата следваше разправия, понякога дори по време на снимки.

— Май си спомням, че ти имаше срещи с няколко младички актриси — каза Анита, раздразнена от нахлулите спомени — и накрая се ожени за една от тях.

— А сега ти недей да започваш — отвърна той. Очевидно спорът заплашваше спокойствието му. Остави вилицата и се огледа. — Къде ли е келнерът? Искам да платя. Готова ли си да тръгваме?

— Веднага, щом кажеш.

„Поне в едно нещо да нямаме разногласия“ — помисли тя.

Прис плати и те си тръгнаха, като внимаваха да не се докосват, докато вървяха към колата, паркирана наблизо. Поеха по булевард „Холивуд Сънсет“. Разговорът им стана по-дружелюбен и вече не се въртеше около тях двамата. Пренесла се мислено в доброто старо време, Анита бе объркана, като видя как една крещящо облечена проститутка махаше на минаващите коли.

— Не мога да повярвам! — каза тя. — Достатъчно е да живееш в Ню Йорк, за да добиеш представа за грозните страни на живота. За Холивуд обаче представите ми винаги са били по-романтични. Може би съм го идеализирала…

— Трябва да знаеш, че сега нещата са много по-добре, отколкото преди десет години — отвърна й Прис.

Анита поклати тъжно глава.

— Помниш ли салоните за танци, в които излизахме на сцена?

„Преди да станем толкова известни, че Прис да започне да избягва публичните срещи“ — допълни тя наум, за да избегне нов спор.

— Все още има места, където човек може да потанцува. Искаш ли да опитаме?

Сърцето й заби по-бързо при мисълта отново да се озове в неговите прегръдки, да се движат заедно под ритъма на музиката, да се окажат във властта на магията… Беше преди толкова години…

— Да танцуваме? — прошепна тя. — Двамата?

— Още не съм забравил как се прави това — отвърна той, като че ли леко възмутен.

Анита се засмя.

— Нито пък аз. Какво чакаме тогава?

Популярният рокклуб „Касъл“ не приличаше особено на елегантните заведения от тридесетте години, а оглушителната музика в него не можеше да се сравнява с мелодиите от миналото, но Анита не възрази. Прис представи някакво удостоверение за самоличност и младите хора, обслужващи заведението, се отнесоха към тях с уважение, като дори отказаха да им вземат пари за входна такса. Дали заради неговата известност? Анита не беше сигурна. Забеляза, че никой не им обърна внимание, когато се присъединиха към тълпата, запълнила дансинга, който приличаше по-скоро на гимнастически салон. Всички очи бяха вперени в днешните знаменитости.

Няколко лица й се сториха познати, ала не можа да си припомни кои са. Тази мисъл я накара да се почувства стара… Все пак танците винаги й възвръщаха младежкото настроени.

Оказаха се сред изкуствено създавана мъгла, пълзяща в краката им. Проблясваха стробоскопични светлини, от които движенията им изглеждаха механически. Танцуването им изглеждаше старомодно в сравнение с диво въртящите се около тях млади тела, повечето от които — облечени в черно. Анита не бе очаквала точно това — Прис не я взе нито веднъж истински в прегръдката си, но все пак от години не се бе забавлявала така добре.

— Защо тези деца се стремят да изглеждат толкова мрачно? — извика тя в ухото му, като се опитваше да надвика музиката.

Бе минал близо час и вече й се искаше да си тръгват. Беше изразходвала калориите не само от тортата, но и ядът й към нейния придружител бе попреминал.

— Просто черното е на мода — извика Прис, като се наведе. — Тези неща трябва да са ти известни. Помниш ли глупавите малки шапчици, които носеше някога? А моите костюми с двуредно закопчаване? — Наведе се още повече към нея. Дъхът му докосна ухото й и тя усети как кожата на врата й настръхва. — Искаш ли да спрем? Вече съм уморен.

Анита кимна енергично, като помисли, че би дала всичко, за да остане насаме с него на някое по-романтично място. Той я хвана за ръка и двамата се измъкнаха от дансинга. Взеха наметката й във фоайето и поеха към вратата, като си пробиваха път през потока от нови гости.

Един младеж в черно кожено яке се сблъска с Прис, сетне го изгледа изненадано.

— Извинявай, дядка. — Погледът му се премести върху Анита, после се върна обратно на Прис. — Не е ли малко късничко за вас, старци?

„Как смее този сополанко да говори така на една легенда!“ — възмути се мислено Анита. Присви очи, готова да отговори на младия идиот да си затваря устата, но Прис я притегли към себе си.

— Не обръщай внимание на този пънкар — прошепна той и я поведе навън.

Поне портиерът се отнесе с уважение към тях и изпрати служителя от паркинга да докара мерцедеса.

— Само минутка, господин Гарфилд. Желая ви приятна вечер.

— Приятна вечер и на вас. — Усмихна се на Анита, след което тръгнаха към бордюра на тротоара. — Портиерът се държа вежливо, защото е почитател на нашите филми. „Касъл“ е собственост на „Гарфилд Корпорейшън“.

— Наистина ли?

— Когато влизахме, аз им показах корпорационното си удостоверение за самоличност. И затова не платихме нищо.

— Чудех се защо стана така.

Все пак, дълбоко в себе си беше разочарована и смяташе, че младото поколение би трябвало поне да познава Прис. Колко преходна е славата! Макар че той едва ли се притесняваше от това — винаги бе предпочитал анонимността.

Докато чакаха колата, покрай тях минаха две момичета. По-високата от тях, която бе червенокоса, и носеше минипола от еластична материя и ботуши на високи токчета, извърна глава и ги загледа.

— Те са! — извика тя.

— Не са — възрази приятелката й. — Едва ли все още са живи и двамата.

— Да, живи са и аз ще ти го докажа. — Червенокосата спря и приближи възрастната двойка. — Извинете — обърна се тя към Анита и се усмихна колебливо. — Вие не сте ли Анита Брукс и Прис Гарфилд?

Анита кимна поразена. Прис остана безмълвен до нея. Момичето приближи още, за да ги види по-добре, а приятелката й я последва.

— Знаех си, знаех си! Страхотно! Забелязах ви в „Касъл“! Винаги гледам старите ви филми, когато ги показват на Нова година.

— Наистина ли? — попита Анита. Никога не си беше представяла, че могат да имат толкова млади почитатели.

— „Фрак“ е най-любимият ми филм.

— Също и на мен — призна Анита.

Момичето се засмя и затършува в чантата си, преметната през рамо.

— Ще ми дадете ли автографи? Моля ви! Никой друг досега не е танцувал като вас двамата.

— Разбира се — съгласи се Анита с удоволствие. Едва сдържаше сълзите си.

Подписа се на подадената й кутия кибритени клечки и я предложи на Прис.

— Заповядай.

Ако почнеше да възразява, щеше да го ритне. Той добави и своя подпис.

— Благодаря ви много — каза въодушевено червенокосата и прибра кутийката в чантата си. — Ако ви бях познала по-рано, господин Гарфилд, щях да ви помоля за един танц.

— А аз щях да бъда поласкан — отвърна Прис. В гласа му не се долавяше насмешка.

Колата пристигна и той се усмихна на двете момичета, преди да отвори вратата на Анита. Прис потегли и зави по Вайн стрийт.

— Наистина ли беше поласкан? — попита го тя, преди да отминат първата пресечка. — Преди мразеше, когато непознати искаха да танцуват с теб.

— Мъж на моята възраст би постъпил доста глупаво, ако бъде неблагодарен за вниманието, оказано му от една жена.

— Жена? Червенокосата беше момиче, което едва ли имаше и двадесет години! — Не можа да се въздържи да не го подразни. — Забелязах какво внимание отдаде на краката й.

Прис се засмя.

— Ревнуваш ли? Успокой се. Ти си единствената жена, която има ключ към сърцето ми. И това е така вече половин век.

„Защо тогава не ти стигна търпението да почакаш, докато стана готова да се омъжа за теб?“ — попита мислено Анита за милионен път. Но не искаше да зададе въпроса на глас. Загледа се навън през прозореца.

По обратния път към Бевърли Хилс Прис я попита за Робърт — как са се срещнали и какво е представлявал той. Анита се почувства неудобно, описа съпруга си накратко и скоро насочи разговора в друга посока и започна да разказва за децата си.

— Джийн е най-голямата — двамата със съпруга й са професори в нюйоркския университет. Натали живее в Ню Хампшир, а синът ми — в Бостън. Макс е лекар като баща си. Тримата имат общо шест деца, тоест аз съм баба на шест внучета.

— Щастливка! — Гласът му прозвуча завистливо. — Иска ми се и Кит да се ожени и да има няколко деца. Въпреки че не очаквам той да ги насърчава да се мотаят около дядо си.

— Има ли проблем между вас двамата?

— Не сме особено близки.

— Защо? — Макар да нямаше желание да говори за собствения си живот, Анита искаше да узнае всичко за Прис.

— Не съм много сигурен за причината. Кит понесе тежко проблемите между мен и Лана, както и развода ни. Тя получи родителските права… Оттогава не виждам сина си много-много.

— Би трябвало да положиш усилия да се срещаш по-често с него и да обсъдите нещата.

Прис въздъхна.

— Опитах да поговорим, когато беше по-млад, но той като че ли се отдръпна. А след като се ожених отново, отношенията ни се влошиха. Предполагам, че може би той просто не ме харесва и никога не ме е харесвал.

— Глупости. Предал си се твърде лесно. — Бе загрижена от дълбоката тъга, която долови в гласа му. Изглежда Прис по принцип се предаваше лесно. — Да не би да се чувстваш виновен за развода ви с Лана? Затова ли си оставил така нещата с Кит?

— Разбира се, че се чувствах виновен. — Погледна я с болка. — Кой не би изпитал вина след толкова несполучливи бракове? Но това не означава, че съм изневерявал на жените си или съм ги мамил, по какъвто и да е друг начин.

— Не мисля, че си човек, който би го сторил.

— Като че ли винаги нещо извън нас се намесваше, не ни достигаше взаимно разбиране или пък нещо друго. И вярвам, че първите ми две съпруги се омъжиха за мен от чисто кариеристични подбуди.

Анита кимна и преглътна.

— Бети Мастърс… — Дори сега й беше трудно да мисли за младата артистка, една от многото, с които Прис се появяваше с рекламна цел.

Цяла година, след като Прис се ожени внезапно за Бети, Анита бе плакала всяка вечер, преди да заспи.

— Предполагам, че разочарованието ми от брака е причината да се примиря с отчуждението на Кит. След толкова несполуки на човек му става по-лесно да се откаже от нещо.

— Но става въпрос за детето ти, а не за някоя съпруга! — настоя тя. — И все още не е късно да поговориш с него. Никога не е късно.

— Люсил постоянно ми казва същото. — Зави по широка улица с високи палми, растящи по края на централната тревиста част, и върна разговора към нея. — Радвам се, като виждам колко сте близки с Габи. Изглежда сте добри приятелки.

Анита разбра, че разговорът за сина му бе приключил.

— Започвам да се чудя дали не сме прекалено близки…

— Как е възможно един родител да бъде прекалено близък с детето си? — попита той със завист.

— Струва ми се, че се смята задължена да се грижи за мен. — Наистина Габи прекаляваше, откакто майка й бе започнала да се среща с Прис. — И може би затова не желае да се омъжи. Беше сгодена два пъти в Ню Йорк, ала всеки път прекъсваше връзката.

— Хм. А може би Кит е предпазлив към брака, тъй като бе свидетел на бъркотията в отношенията ни с Лана. — Той погледна часовника си. — Но ние тук правим разни предположения, а времето лети. Искаш ли вместо да се връщаш при Люсил, да отидем у дома? Близо е, а и ти още не си била там.

Бе виждала снимки на неговата къща, но не искаше да го споменава. Това би означавало да признае, че се е интересувала от него, докато е била омъжена за друг човек…

Погледна часовника си. Остана учудена, като видя, че е почти два часа през нощта.

— Късно е — каза му тя.

— Не чак толкова…

— Време е за лягане.

Прис постави ръка на облегалката на седалката й.

— Точно за това мислех и аз.

— Какво? — попита наивно Анита, макар че веднага се досети за намеренията му.

— Когато двама души се обичат…

— Никога не съм ти казвала, че те обичам.

— Да, от хиляда деветстотин тридесет и седма година насам. — Усмихна се. — Но един мъж винаги може да познае, когато момичето му е лудо по него.

Тя се изправи, изпълнена с достойнство, а сърцето й биеше лудо.

— Прис Гарфилд, не знаех, че си се побъркал! Ние не сме правили такова… нещо, когато бяхме млади… Не можем да го направим и сега.

Макар и възмутена, разбра, че самата мисъл да остане през нощта в неговите прегръдки събуди в нея усещания, които отдавна бе смятала за мъртви. Но тя не трябваше и по-точно — не биваше, да му показва колко силно я вълнува той все още. Не и преди да се почувства отмъстена, въпреки че нямаше представа какво точно има предвид.

— Следваше да се възползваш от времето, което имаш на разположение — каза й Прис по възможно най-убедителния начин.

— Ти си този, който иска да се възползва! — Хвърли му ядосан поглед.

— Невъзможна си.

„Не съм невъзможна — помисли тя. — Но не съм и лека жена. Петдесет и три години отчуждение не могат да се преодолеят за седмица или две…“

 

 

Когато майка й се промъкна в апартамента на пръсти, Габи беше полузаспала. Вдигна глава от възглавницата, която бе подпряла на страничната облегалка на кушетката.

— Мамо! Най-после! — Обърна се и се пресегна да усили светлината на настолната лампа.

Анита изглеждаше объркана и премигна от силния блясък.

— Какво става?

— С мен нищо. Но къде беше ти до — погледна часовника си и бе направо потресена, като видя кое време е — два часа и четиридесет и три минути сутринта? Тревожех се!

Беше чакала и чакала, накрая наметна пеньоара върху нощницата си и прилегна във всекидневната, така че да усети кога ще се върне майка й. Обаче не беше предполагала, че ще е толкова късно. Анита изглеждаше ядосана.

— Казах ти, че имам право да излизам и да се прибирам, когато си искам!

— С Прис Гарфилд… — каза Габи обвиняващо и спусна крака на пода. Видът на майка й говореше, че е абсолютно права. — Нима наистина трябва да се виждаш с тази мижитурка?

Вместо яростно да отрече, майка й като че ли се съгласи с констатацията.

— Не знам. — Въздъхна и се отпусна на стола. — Той е един стар козел. Развратен стар козел.

Габи се намръщи.

— Да не би да ти се е натискал?

— Не съвсем… — Възрастната жена свали атлазената наметка, която подхождаше много на елегантната й рокля, и я остави настрани. — По-скоро направи едно рисковано предложение. И то, след като бяхме прекарали толкова хубаво.

— Искаш да кажеш, че е пожелал да спи с теб? — Габи бе потресена от самата мисъл.

Анита се изчерви.

Възмущението на дъщеря й растеше.

— Този мръсник! Как смее! Трябва да стоиш по-далеч от него, мамо!

— Да, така е… — Гласът й обаче не прозвуча особено убедително. — Ох, как ме болят краката. Не е лесно да се танцува хард рок. Бяхме в „Касъл“ — обясни, докато сваляше елегантните си обувки на висок ток.

— В рок заведението?!

Какво, за бога, са търсили тези двама старци на такова място? Габи се наведе напред и заговори умолително:

— Мамо, стой по-далече от Прис. Влияе ти лошо. Ако иска да си докара инфаркт, нека си троши главата, но ти недей да рискуваш собственото си здраве!

Сега бе ред на майка й да се намръщи.

— От къде на къде аз да рискувам здравето си?

— Почти три часа сутринта е… Ходила в рок заведение…

— Е, и? Утре ще стана по-късно. И никога не е имало опасност да припадна от танци.

Дъщеря й бе готова да се вкопчи за всичко, което да охлади ентусиазма на Анита.

— Но ти призна, че Прис не се е държал съвсем джентълменски. Той ще успее да те разстрои така, както когато го видя за първи път.

— Не толкова, че да получа инфаркт.

Раздразнена, че майка й не иска да обещае нищо, Габи се оплака:

— Защо не ме слушаш?

— Държиш се твърде покровителствено с мен, скъпа. — Непокорно тръсна глава. — Трябва да обръщаш повече внимание на собствения си живот. Смятам, че това, което казах на Прис, е истина — ти си твърде зависима от връзката между нас двете.

Зависима? Това пък какво е? Габи бе и обидена, и ядосана.

— Ти си обсъждала нашите лични отношения с Прис Гарфилд?

— Отчасти. Говорехме и за Кит.

— Така ли? — каза дъщеря й язвително. — Очарована съм, че Прис се е заинтересувал. Никога не е обръщал особено внимание на сина си.

— Така ли ти е казал Кит? Но отношенията между хората са двупосочни. Както изглежда, Кит е толкова упорит, колкото и баща му. И повярвай, Прис никак не е щастлив от създалото се положение.

Габи стана и скръсти ръце.

— Е, не ме е грижа за Прис Гарфилд. Но не искам да говорите зад гърба ми. Мислех, че сме близки — каза тя, все още огорчена от забележката на майка си.

— Наистина сме близки, скъпа — отвърна нежно Анита, — ала не мисля, че трябва да сме близки до такава степен, че това да ни вреди.

— Да ни вреди? — Едва преглътна буцата, заседнала в гърлото й. — Значи аз трябва да живея съвсем сама? Винаги съм имала възможност да разговарям единствено с теб. Татко изобщо не се интересуваше от моите стремежи и желания. Постоянно ме пренебрегваше.

Майка й се намръщи.

— Баща ти те обичаше. Няма от какво да се оплакваш в това отношение.

— Имам право да се оплаквам. — Чувствата, които Габи бе сдържала в себе си от години, сега бушуваха в нея. — Татко бе винаги или в кабинета си, или в болницата. Никога нямаше време за мен, никога не дойде на представленията ми. Нямаше го дори, когато завършвах средното си образование и колежа.

— Защото имаше спешни случаи — оправда го Анита.

— Да, обаче имаше и други лекари, които биха могли да ги поемат. Той все си търсеше причина, за да стои настрана. Дори когато бях в началните класове се прибираше късно вкъщи и дори не благоволяваше да спре до леглото ми и да ме целуне за лека нощ.

— О, мила! — Изглеждаше развълнувана. — Знам, че Робърт те обичаше! Казвал ми го е.

— Тогава защо бе толкова сдържан?

— Наистина ли си възприемала нещата по този начин?

Изгледа майка си. Нима паметта й изневеряваше, когато ставаше въпрос за отношенията с баща й? Или бе предпочела да се самозаблуждава?

— Когато бях малка — обясни меко Габи, — се притеснявах, че съм виновна, ала никога не успах да разбера защо.

Анита отмести поглед и пое дълбоко дъх.

— Трябва да помисля над това. Предлагам обаче да поговорим друг път.

„Е, поне ще си поговорим“ — помисли Габи и се поотпусна. Погледна отново часовника си. Беше три часът.

— Добре, така да бъде — съгласи се тя и така извади майка си от неудобното положение. — Утре съм заета през целия ден. Сутринта имам проба на костюмите, а следобед ще репетираме с Кит.

— Божичко, ами ти трябва да лягаш! — Стана и я прегърна. — Съжалявам, ако съм те обидила. Не исках.

Габи също я прегърна.

— Всичко е наред, мамо.

— Знаеш, че ти желая доброто. — Погледна дъщеря си напрегнато. — Сигурна съм, че винаги ще останем близки. Все пак не мисля, че трябва да бъда център на живота ти. Имаш нужда от по-широки хоризонти — не става дума само за кариерата ти. Време е да помислиш за брак и за деца…

„Кариерата? Дали наистина ще имам още един шанс?“ — запита се Габи.

— Любовта е не по-малко важна от работата — продължи Анита.

— Съгласна съм. — Но в момента мислеше само колко важно бе за нея предстоящото представление. Целуна майка си по бузата. — Хайде да лягаме.

Оттеглиха се в спалните си. Въпреки късния час, известно време Габи остана будна. Мяташе се в леглото и обвиняваше Прис Гарфилд за безпокойството си. Знаеше, че този човек няма да донесе нищо добро на майка й. Не му приличаше да държи една жена на седемдесет и две години до толкова късно, за да може да прави развратни опити и да пълни главата й с глупости.

И кой беше Прис Гарфилд, че да говори за отношенията между деца и родители? Всеки път, щом си спомнеше, че Анита се доверява на този стар козел, на Габи й причерняваше пред очите…

 

 

„Гарфилд Корпорейшън“ заемаше няколко етажа в една от новите високи сгради от стъкло и стомана в центъра на Лос Анжелис. Кит опитваше да се оправи с натрупалата се работа, когато в офиса му нахлу Габи, успяла някак си да мине покрай двете администраторки в приемната и личната му секретарка.

— Габи?! — Ръката му увисна над телефона.

Щом видя лицето й, забрави на кого възнамеряваше да се обади.

— Какво се е случило?

Мислеше, че по това време тя трябва да е на проба. Какво ли е станало?

— Искам да се заемеш с баща си! Той е един стар развратен козел!

Кит вдигна вежди.

— Затова ли си тук? Да не се е опитал да те сваля?

— Разбира се, че не! — Погледна го с раздразнение.

Кит си отдъхна с облекчение. Не бе чувал баща му да тича след млади жени.

— Става въпрос за майка ми!

— О, за нея…

Габи седна на един стол пред бюрото и кръстоса дългите си стройни крака. Той не можеше да не им се възхити, въпреки нейната очевидна тревога.

— Тази нощ баща ти и майка ми бяха навън до малките часове — продължи тя, като се отпусна назад. — Кажи му да я остави на мира! Те не са един за друг.

— Напълно съм съгласен. Но нямам навик да разговарям с баща си за такива неща. Вече ти обясних, че живеем съвсем отделно.

— А не би трябвало! Може би, ако Прис имаше що-годе свестни отношения с теб, някой, с когото да поговори, нямаше да скита навън и да върши неща, които не би следвало да прави! Например да танцува в рок заведения и да се натиска на възрастни жени, които имат нужда от почивка и сън!

Като пропусна бележката, която го засягаше лично, Кит се спря на мисълта за Прис, лудуващ в някой бар с Анита Брукс Лакроа… Постави ръка пред устата си, като не можеше да реши дали да се разсмее, или да остане сериозен.

— Според това, което казва мама, баща ти не е много щастлив от отчуждението между вас двамата.

— Разговарял е с майка ти за мен? — намръщи се той.

Тя кимна.

— И след като баща ти все пак е отзивчив човек, както по всичко личи, би могъл да поемеш част от отговорността и да поговориш откровено с него. За диалог са нужни двама.

— А очевидно трима, че и повече. Както е тръгнало, скоро целият град ще научи. — В погледа му се четеше раздразнение. Бе стигнала твърде далеч. — Май всички започнаха да си пъхат носа в нашите отношения. А те не касаят нито майка ти, нито теб.

— Не е така, след като Анита и аз страдаме заради твоите проблеми.

Нима тя не можеше да разбере, че двамата с Прис са съвсем самостоятелни, че живеят съвсем отделно? Не носеше отговорност за постъпките на баща си.

— Нима баща ми е опрял пистолет в главата на майка ти и я е изнудил да скита цяла вечер с него? — попита той язвително. — И двамата са пълнолетни.

— Значи отказваш да вземеш отношение?

— Защо трябва да се намесвам? Това не е моя работа. — Вътрешният телефон иззвъня и той отговори нетърпеливо: — Да?

Докато секретарката му предаваше съобщение за някаква среща, която трябваше да отложи за следващата седмица, Кит наблюдаваше как Габи потропва нетърпеливо с пръсти по облегалката на стола.

Нахвърли се върху него веднага, щом той свърши.

— Убедена съм, че Прис би те изслушал…

— Виж какво, ако не искаш майка ти да излиза с баща ми, кажи й да го остави на мира!

— Тя с нищо не му е дала повод за…

— Сигурна ли си? Може би най-напред Анита е хукнала подир него.

„И може би тя винаги е желала Прис, за да преуспее в кариерата си“ — помисли Кит, раздразнен както винаги, когато мислеше за жената, която никога не бе познавал, но която бе играла толкова важна роля в живота му.

— Как смееш да говориш така за майка ми?!

— Ти първа се нахвърли върху баща ми!

И колкото и да бе странно за него, се бе почувствал засегнат от това, че страничен човек си е позволил такива критични забележки. Разногласията между него и Прис си бяха тяхна лична работа!

— Този спор няма да ни доведе доникъде. — Габи стана рязко. — Тръгвам си.

— Това е най-доброто, което можеш да направиш. — Кит се постара да се въздържи да не каже нещо, за което по-късно би съжалявал. — Имам достатъчно работа.

— Ти си невъзможен!

— Същото важи и за теб — ядосан изсумтя той и вдигна слушалката на телефона, без да й обръща повече внимание.

— Благодаря много за търпението и разбирането! — извика тя и напусна кабинета му разгневена.

Кит остави слушалката. Съжаляваше, че не опита да се помирят, преди вратата да се затръшне. С всеки изминат ден жизнерадостното и дружелюбно присъствие на Габи му ставаше все по-приятно. Доста се привърза към нея. И ако трябваше да бъде честен пред себе си — изпитваше повече от привързаност. Желаеше я и вече усещаше, че е само въпрос на време кога отношенията им ще станат по-интимни…

Но тя си тръгна толкова раздразнена! Дали ще успеят да преодолеят това недоразумение? И как ли ще се справят с тежката репетиция, предвидена за следобеда?

 

 

За жалост настроението на Габи не се беше подобрило, когато двамата се срещнаха в кабарето, за да репетират. Опита да се успокои с дълга разходка и кратко медитиране на една пейка в парка, но не успя да превъзмогне разочарованието си, че той не бе пожелал да й помогне да се справи с обърканото положение, създадено по вина на Прис. И освен това, Кит изобщо не се беше трогнал, когато му каза, че баща му съжалява за отчуждените между двама им.

Очевидно всеки получаваше това, което заслужава.

— Така, да опитаме отново първата част — каза Кит за кой ли път. Работеха над „Танго“. Погледна я напрегнато. Очите му искряха с метален блясък. — Замахът на ръката ти, когато хвърляш шала, трябва да е по-широк.

— Чудесно.

Питаше се дали е забелязал, че днес се държи по-хладно от обикновено. Чувстваше се обидена и ядосана след кавгата сутринта. Бе решила, че са стигнали до някакво ниво на приятелство и разбирателство, но, както личеше, и него, подобно на баща му, го биваше само да създава неприятности.

— Мисля, че съвременната публика ще реагира добре на една по-наситена версия на оригиналното изпълнение — продължи Кит. — Можем да заемем много от истинското аржентинско танго.

— А-ха.

Погледна я подозрително.

— Застани на мястото си — нареди рязко той.

— Разбира се, господин Тиранин — промърмори тя тихо и се загърна с дългия щампован шал. На самото представление той щеше да бъде от лъскава черна материя.

— Какво каза?

— Нищо съществено.

Той пусна отново записа и приближи навъсен. Беше облечен в черна риза и черен панталон и изглеждаше идеално за мрачния чувствен танц.

Габи също бе мрачна.

— Обръщане надясно — каза той, докато пристъпваше край нея. Хвана ръката й.

„Като че ли не знам стъпките!“ — рече си тя.

Обаче се подчини грациозно, отдръпна се плавно и застана с лице към него. Щом я приближи отново, Габи даде израз на презрението на героинята си, като вдигна предизвикателно глава, а после я наведе. Метна шала на рамо. Той я прихвана за талията и спусна устни към шията й. Тя наклони глава настрани и посрещна със сурово изражение топлия му дъх.

— Не, не така! — Спря възмутен и отстъпи назад.

Габи го изгледа.

— Сега пък какво има?

— Трябва да започнем отново. — Върна лентата отначало. — В изпълнението ти липсва наситен емоционален израз, Габи.

— Така ли? — Съвсем не беше в настроение да търпи неговия педантизъм, да не говорим за критичния му тон. Тя постави ръце на кръста си. — Точно сега емоциите ми са доста наситени, повярвай.

— Може, ала в движенията ти липсва чувственост.

— Абсолютно вярно.

Той не обърна внимание на отговора й.

— Те не бива да са сковани — обясни й, като че ли беше аматьорка. — Трябва да излъчват копнеж и силно желание…

— Малко е трудно да бъдеш изпълнен с копнеж и желание, когато се налага да повтаряш отново и отново едно и също — отвърна и допълни наум: „При това с човек, чийто допир дори ти е неприятен в момента“. — Днес изпълнихме този танц толкова много пъти, че повече нямам настроение за него.

— И кога ще имаш настроение? — попита той язвително, а очите му просветнаха гневно.

— Може би никога! — тросна се тя, като се надяваше, че Кит ще долови многозначителността на думите й.

„Никога няма да си позволя да се увлека по мъж, който е надменен, взискателен и студен“ — обеща си мислено Габи. Трябваше да се държи на разстояние от него, след като знаеше какво се е случило с майка й.

— Заради това ли не си успяла да пробиеш на Бродуей? Защото не ти е достигнал професионализъм, за да дадеш израз на необходимите чувства?

Изгубила дар слово от възмущение, тя се намръщи и сви устни.

— Изпълнителят трябва да забравя дребните неприятности, които го тревожат — напомни напевно Кит.

— А ти си ужасно дребнав!

— Значи проблемът е в мен?

— Определено!

Той грешеше напълно по отношение на професионализма й! Но никога преди не й се беше случвало да се увлече по партньора си!

Увлечена? Когато този извод стигна до съзнанието й, разбра защо напоследък е напрегната.

Не бива да изразява открито чувствата си!

И изобщо — не трябваше да идва тук!

О, господи, какво да прави? Беше влюбена в сина на Прис Гарфилд!