Лин Патрик
Сърце до сърце (4)

Трета глава

Фасадата на огромното здание, в което се намираше „Сърце до сърце“, бе измазана в бяло и украсена с дървени орнаменти, боядисани в сиво. Люсил беше казала, че неоновата реклама на кабарето ще бъде монтирана до няколко дни. Току-що пристигнали за първата среща на Габи с Кит, тя и майка й огледаха сградата, докато слизаха от таксито. Нервите на Габи бяха опънати още докато чакаха колата. Габи плати на шофьора сума, която й се стори безбожно голяма, и погледна часовника си.

— Закъсняла съм с половин час! Трябваше да ми кажеш, че няма да е лесно да намерим такси — оплака се тя.

— Откъде да знам — отвърна Анита, щом тръгнаха навътре и изкачиха стъпалата, водещи към главния етаж на кабарето. — Живяла съм в Калифорния преди повече от петдесет години.

— И разстоянията са огромни. Ще се наложи да наемем кола.

— Ще се погрижим за това по-късно — отвърна Анита с възможно най-успокоителния си майчински тон. — Сега мисли за предстоящата среща.

— Права си.

Габи пое дълбоко дъх. Откакто вчера бяха слезли от самолета, се чувстваше нервна и възбудена. Беше мислила за голямата възможност, която се откриваше пред нея, а също и колко съсипана ще бъде, ако нещата не потръгнат. Почти не бе мигнала предната нощ.

— Боже мой, изглежда великолепно! — възкликна унесено Анита. — Точно както в старите ми филми!

Габи огледа залата, приличаща на пещера. Погледът й беше привлечен от просторния черен дансинг, изнасящ се пред полукръглата сцена, към която водеха извити стълби. Останалата част от залата бе боядисана в бяло и светлосиво, като корнизите и линиите бяха в истински стил „Арт Деко“.

— Хайде, върви. Не ме карай да те пазя — прошепна й Анита. — Ще остана тук, а може и да се поразходя. — Побутна леко дъщеря си.

Габи погледна отново към празната сцена. Това бе мястото, където се бяха уговорили да се срещнат с Кит. Но къде беше той? Едва ли е бил толкова ядосан от закъснението й, че да си е тръгнал. Пресече залата, стиснала големия кафяв плик с нотите и снимките, които бе приготвила за предстоящото представление. Под краката й скърцаше мазилка и картони. Оставаха някои довършителни работи, макар че в момента не се виждаха никакви работници.

— Гейбриъл Брукс Лакроа?

Габи спря. Близо до сцената иззад наполовина изграденото крило се появи мъж. На устните й затрептя неуверена усмивка и тя го погледна с любопитство. Беше висок, с мургаво лице, облечен в черно поло и избелени черни джинси. Движеше се с грацията на танцьор.

— Кит Гарфилд?

— Кой друг би те чакал — погледна часовника си — тридесет и четири минути?

Като чу тона му, усмивката й се стопи. Освен това Кит не се усмихваше, дори от учтивост. Въпреки всичко бе решила да се държи добронамерено, професионално и дружелюбно, но сега усети, че съмненията й отново се надигат. Щеше да прозвучи като оправдание, ако започнеше да обяснява, че е имала проблем с таксито. Затова предложи:

— След като вече съм тук, може ли веднага да започнем работа?

— Чудесно. — Той посочи стъпалата, водещи към сцената. — Седни.

Всичко наоколо бе осеяно с мазилка и боклуци и въпреки че бе облечена в богато набрана жарсена пола и подхождащ й апликиран пуловер, Габи не се смути. Почисти с ръка стърготините и хоросана от най-горното стъпало, седна и постави хартиения плик в скута си. Кит също носеше под мишница подобен пакет. Облегна се нехайно на сцената, висока повече от метър, и я погледна отвисоко.

Тя също го изгледа, без да мигне, и се опита да открие в чертите на младия мъж прилика с Прис. Но само високото чело и орловият нос напомняха за легендарния му баща. А скулите, гъстата тъмна коса, изсечената брадичка и пълните чувствени устни явно бяха наследени по майчина линия.

— Изглеждаш много добре — каза тя, като мислено отбеляза особения луминесцентно зелен цвят на очите му.

Кит като че ли се обърка.

— Благодаря — отвърна й високомерно. — Прекрасно е, че ме одобряваш.

— Винаги оценявам физическото присъствие на партньорите си наравно с уменията им в танците — продължи Габи откровено, доволна, че е успяла да наруши спокойствието му. Все пак бръчиците около тези забележителни очи намекваха, че в други случаи сигурно е по-добросърдечен.

— Ще изглеждаме добре заедно — аз съм светла, а ти си тъмен. Можем да наблегнем на този контраст чрез костюмите, като използуваме черно с пастелни цветове, бяло или екрю.

— Вече съм помислил за костюмите.

Явно и двамата го бяха направили.

— Майка ми пази някои оригинални дрехи от филмите на Брукс-Гарфилд — каза тя, като нервно въртеше плика в ръцете си. — Извадили сме кройки от тях.

Кит кимна.

— Все пак ще трябва да утвърдя моделите… Ако ги използваме. Не знам да е вземано решение да танцуваме в автентични костюми.

Габи не обичаше да бъде нащрек, ала имаше чувството, че Кит Гарфилд не я харесва… И че също така няма да хареса каквото и да било нейно предложение. Изглежда смяташе, че той е главният.

— Имаме по-малко от две седмици, за да подготвим всичко. Ще бъде разумно, ако приложим готови модели. Освен това защо да не използваме дрехите на майка ми от тридесетте години в едно ретро кабаре — попита остро тя.

— Можем да бъдем с оригинални костюми, носещи атмосферата на тридесетте години.

Габи повдигна вежди.

— За един номер, наречен „Брукс-Гарфилд“?

— Нима искаш да танцуваш като някакво подобие на майка си? — попита Кит, като че ли ужасен.

— Това няма да ме разстрои.

— Е, добре, аз нямам намерение да се появя като Прис Гарфилд.

„Хм, май не го каза много убедително, за разлика от самоувереното му поведение като цяло“ — помисли Габи и опита да го успокои:

— Не мисля, че някой би могъл да те сбърка с баща ти, дори ако облечеш неговия смокинг. — „Което едва ли е възможно“ — добави наум, като имаше предвид ръста на Кит. Прис винаги е бил слаб като английска хрътка.

Кит потропа с пръсти по ръба на сцената.

— Да не говорим повече за костюмите. По-късно отново ще се върнем на този въпрос. Най-напред трябва да подготвим график на репетициите…

— И да решим колко и какви номера ще изпълним — довърши Габи и отвори плика.

Бе донесла няколко музикални аранжимента — комбинация от мелодии, изпълнявани от Брукс-Гарфилд, и други песни от тридесетте години. Възнамеряваше да бъде равностоен партньор, а не използвач.

— Времето ще ни стигне за хореография и репетиции най-много на три или четири номера — продължи тя. И ако не си паснеха като партньори, щяха да са щастливи, ако успеят да отработят един или два танца.

— Имаш ли опит в балните танци, Гейбриъл? — попита Кит, като се опита да я смути.

— Наричай ме Габи. — Вдигна очи от материалите, които бе поставила в скута си. — Учила съм бални танци наред с модерните, а също така балет и степ. Участвала съм в няколко мюзикъла на Бродуей…

— Между които „Буги в кварталния магазин“, „Червени рози“ и „Хубавата Мариета“ — прекъсна я той.

— Виждам, че си подготвил домашното си. Тогава трябва да знаеш, че „Мариета“ е нова версия на продукция от двадесетте години, включваща танго и други танци с партньор. Аз изпълнявах главната роля.

— Преди десет години — заяде се той. — И никога не съм го гледал, така че не знам дали танцуваш добре.

Въпреки добрите си намерения, Габи се намръщи.

— Не съм дошла тук за прослушване, ако биеш натам. Вече съм наета.

Сигурно следващото, което щеше да поиска от нея, щеше да е да си покаже краката — нещо, което тя съвсем не намираше за необходимо.

— Никой не е говорил за прослушване. Имам право да попитам новия си партньор за някои неща.

— Това важи и за двама ни. Какво ще кажеш за себе си? — попита го Габи и умело насочи разговора към него. — Колко време си танцувал? Вземал ли си уроци в „Прис Гарфилд Данс Стюдиоус“?

Кит повдигна едната си вежда.

— Аз ръководя „Прис Гарфилд Данс Стюдио“, а не баща ми.

— О, така ли? — Видът му излъчваше самоувереност, но Габи като че ли отново долови същата несигурност. — Това, че си бизнесмен изобщо не означава, че можеш да танцуваш.

— Започнал съм като учител по танци, а после продължих с конкурси по бални танци. Вземал съм същите уроци, като теб.

— Хм. — Погледна го замислено. — Имал ли си професионални изяви?

— Известно време се появявах в цяла поредица от представления в кабарета. — Застана нащрек.

— В такъв случай трябва да приема, че притежаваш известни умения, така, както и ти трябва да повярваш, че и аз знам какво мога. — Искаше Кит да се поотпусне. — И за твоя информация, все още продължавам да се занимавам с преподавателска дейност. Напуснах сцената миналата година, но преподавам пет дни седмично.

— Ъ-хъ. На тридесет и четири си.

— Точно така. Твърде стара за балетния състав — вметна бързо тя, преди Кит да го е споменал. И твърде стара за друга щастлива възможност, ако тази се провалеше, макар че по-скоро би умряла, но не би му позволила да разбере колко уязвима се чувства.

— Сигурен съм, че не си била особено щастлива, когато си се отказала. — Изправи се и пъхна плика под другата си мишница.

— Бродуей е място на безскрупулна надпревара. Преподавателската работа осигурява не по-малко приятно чувство на удовлетворение — заяви твърдо тя, макар че всъщност много й се искаше това да е вярно.

— Но сигурно целта ти е била да станеш звезда. Ако приличаш на майка си…

Твърде чувствителна, когато ставаше въпрос за Анита, Габи усети, че напрежението й расте.

— Какво искаш да кажеш с тази остроумна забележка?

— За Анита Брукс нейната кариера е била по-важна от всичко и от всеки, не е ли така?

— Разбира се, че майка ми е искала да постигне успехи!

И е щяла да го направи, ако бащата на Кит не я е заставил да напусне Холивуд! Габи никога нямаше да забрави тъгата, прикривана от майка й години наред. Кит вървеше по несигурна почва и започваше да я ядосва. Тя стана, пристъпи и застана лице в лице с него. С ботушите си с високи токчета беше само десетина сантиметра по-ниска и въобще не се боеше от него.

— Кой не желае да постигне успехи в избраното от него поприще? — попита го тя. — Нима и ти не си търсел успех в кабаретата?

— Танцувах най-вече за забавление.

Габи кръстоса ръце, като притисна листовете към гърдите си.

— Танците изискват твърде много от изпълнителя, за да бъдат само забавление. С това не искам да кажа, че не могат да доставят на човек най-висше удоволствие. — Зачуди се как ще реагира той, ако се опита да го подразни. — Какво се е случило всъщност? Защо си се отказал? Не вярвам да са те освиркали на сцената.

Кит дори не мигна.

— Разбира се, че не. Просто ангажиментите ми в другите филиали на „Гарфилд Корпорейшън“ нараснаха доста.

— Но нима танцуването не ти липсва? Преди колко време е станало това?

Между веждите му се появиха две линии.

— Никога не съм спирал да танцувам. Винаги, когато имам възможност, си определям срещи в танцови клубове.

— Значи още си сам. — Не можеше да се удържи да не му върне за скритата критика към майка й. — На тридесет и пет години ли си? Или тридесет и шест? Ако имаш същите цели в живота, както баща ти, би трябвало да се замислиш и да се ожениш в най-скоро време!

За момент той като че ли загуби дар слово. После очите му просветнаха.

— На тридесет и осем години съм и изобщо не ти влиза в работата дали ще се женя, или не. — Приведе се навъсен към нея. — Знаеш ли, май стигнахме много далеч. Нямаш никакво право да злословиш по отношение личния живот на баща ми.

Тя не отстъпи.

— Нима го направих? Като просто споменах многобройните му бракове? Е, добре, ти също нямаш право да правиш забележки по отношение кариерата на майка ми.

— Не си спомням да съм споменавал нищо неприятно за майка ти.

— Каза точно това, което мислеше. Вярвай, че долових подигравката.

— Страдаш от параноя.

— Не. Просто съм честна. А какво ще кажеш за себе си? Хайде да свалим картите.

Кит се изправи и впи поглед в Габи, която направи същото. Трябваше да признае достойнствата на тази жена. Храбра и интелигентна е, а също и красива комбинация, каквато не бе очаквал.

— Нямам никакви карти, ако имаш предвид някакви скрити мотиви. — Не трябваше да прехвърля лошото си мнение за Анита Брукс и към Габи. — Разбирам, че ще трябва да се постараем да не говорим за нашите родители.

— Идеята не е лоша — съгласи се тя, като бе готова да направи изключение само за тяхното изкуство.

— Не искам да се караме всеки път, когато сме заедно.

— Аз също не желая да спорим. Няма да е зле да промениш становището си.

— Моето становище? Смяташ, че аз съм виновен?

— Ти започна пръв! Когато влязох тук, вече беше наежен. За бога, ти дори не опита да се усмихнеш!

— Може пък да съм сериозна личност.

Не бе имал намерение да се държи язвително, но явно раздразнението му от необичайната ситуация бе проличало.

— Ха! Мисля, че по-скоро не желаеш да работиш с мен.

Тя улучи.

— Признавам, че това е истина.

Габи хвърли листовете, които държеше, на стъпалата и постави ръце на хълбоците си.

— Е, добре, аз също не изгарям от особено желание да работя точно с теб, драги, ала се опитвам да бъда любезна.

— И защо по-точно имаш нещо против мен? Именно баща ми е помогнал на майка ти да реализира амбициите си.

Сигурно Кит смяташе, че тя трябва да е щастлива от открилата се възможност, с която би могла да поднови кариерата си.

— Шегуваш ли се? — попита Габи невярващо. — Нима не си проумял, че точно баща ти е прогонил майка ми?

Анита Брукс е била обидена? Новината бе откритие, което Кит възприе бързо.

— Предполагам, че знам тази история само от гледната точка на баща ми.

— От гледната точка на твоя баща? Той пък от какво се оплаква?

Кит знаеше, че е откровена. Значи Анита Брукс смята, че е пострадала от постъпките на баща му… За първи път чуваше подобна версия. Поразен от цялата ирония на положението, той се разсмя.

— А сега дори се смееш! — вбесена, извика Габи. — Какво толкова смешно има?

— Тази странна ситуация… Ти и аз… Нашите родители. — Тръсна глава. — Това е прекалено.

— Бих казала, че е глупаво.

— Виж, хайде да сключим примирие, искаш ли? Вече предложих да не говорим за Анита и Прис. Очевидно засягаме теми, които ни измъчват. Сигурно можеш да проявиш разбиране и да се търпим няколко седмици — продължи сериозно Кит.

Тя кимна и се поотпусна.

— Разбира се. Аз съм професионалистка. И бях решена на това още преди да дойда в Калифорния.

Изведнъж Кит забеляза, че носът й е осеян с малки лунички, а очите й имат морскосин цвят. Габи като че ли се почувства неудобно от този настойчив оглед, отстъпи назад и приглади дългата си сиво-кафява пола. Този цвят, съчетан с другите приятни пастелни тонове на пуловера й, подчертаваше червеникавите отблясъци на светлата й коса. Средно дълга и вълниста, тя се виеше около овалното й лице и омекотяваше малката упорита брадичка.

— Тогава обявяваме мир, а не война.

Той се изкушаваше да се пресегне и да докосне малката вдлъбнатинка на брадичката й, но жестът би изглеждал съвсем неуместен.

— Мир. — Устните й се извиха в усмивка и от това тя стана още по-хубава.

Кит пренебрегна привлекателността й, която го покоряваше все повече, и посочи сцената.

— Добре, седни.

Габи го изгледа гневно.

— Моля! — добави той. — Да съставим графика на репетициите. От самото начало трябваше да започнем с това. — Седна едно стъпало по-ниско от нея и отвори плика си. — Да се захванем с работа, ако искаме да подготвим добро изпълнение.

След това двамата продължиха да работят миролюбиво, макар Кит да забеляза, че няма да постигнат съгласие по всички въпроси. Габи искаше костюми и мелодии точно в стила на тридесетте години; той предпочиташе осъвременени варианти. Кит харесваше да се работи с прецизен общ план; тя проявяваше неохота към използването на танцови диаграми и фиксирането на всяка стъпка, преди да са стъпили на дансинга.

Но за момента и двамата бяха сдържани. Той помисли, че сътрудничеството им ще бъде плодотворно, особено като се има предвид, че разполагат с ограничено време. Може би в крайна сметка ще се окаже, че капанът, в който бе попаднал, не е чак толкова страшен.

— Искаш ли да се завъртим по дансинга? — попита я, след като се споразумяха за няколко танцови номера и установиха работния график за седмицата. Нямаше да е лошо, ако получи усещане за партньорката си още отначало. — Озвучителната система работи. Ще поставя лента.

Избра суинг. Габи веднага започна да се движи по дансинга, като импровизираше — полупритворила очи, а стройното й тяло се полюшваше грациозно в такт с ритъма. Кит се присъедини към нея и хвана ръката й.

Погледна го и усмихната изтанцува цяла поредица от фигури. Наистина беше чудесна!

И танцуваше прекрасно. Завъртя я и леко я отблъсна, после я притегли в обятията си. Движеха се идеално, независимо дали бяха лице срещу лице, или допрели страни. Тя го следваше, без да пропусне нито един такт — нещо съвсем необичайно за нов партньор.

Кит усещаше как с всяко завъртане напрежението, което се бе събирало в него, след първия разговор с Люсил, го напуска. С Габи щеше да му бъде лесно да забрави логиката на всяко движение в танца и да се потопи в романтичната артистичност на изпълнението. Когато направиха няколко пресечени стъпки и застанаха с лице към залата, той почти беше в състояние да си я представи препълнена. Различаваше лица, цветове, пренесе се в реалността на горещината от прожекторите, наслаждаваше се на трепета от възбудата да прикове вниманието на хората.

Наслаждава се на трепета?!

Усмихна се и срещна погледа й. Бе забравил колко възбуждащо е да се танцува. Може би работата с Гейбриъл Брукс Лакроа нямаше да е чак толкова тежка. И може би тяхното представление щеше да бъде незабравимо…

 

 

Въпреки че възнамеряваше да разгледа цялата сграда, Анита спря, щом забеляза Кит Гарфилд. Не можа да се удържи и застана зад една от дебелите колони, които ограждаха централната площ на кабарето. Така можеше да го наблюдава, като същевременно оставаше скрита в тъмнината на външния коридор. Търсеше да открие някаква забележима прилика с Прис — щеше да бъде все едно да види отново самия него, но Кит изобщо не приличаше на баща си.

Поне такова беше, изпълненото с разочарование, впечатление на Анита, след като няколко минути наблюдава как Габи и Кит разговарят. Изражението на лицето на дъщеря й не беше щастливо. Обзе я тревога и й се прииска да чуе разговора им. Ала гласовете им едва се дочуваха през огромната зала.

О, боже мой, държеше се като истинска квачка!

След този укор към самата себе си тя тръгна покрай кутиите, струпани в коридора. Стигна до фоайето, влезе в дамската тоалетна и провери грима и прическата си. Като че ли имаше на кого да се хареса…

Огледалото, следващо цялата дължина на едната стена, бе гравирано с геометрични фигури и осветено от лампи, висящи над него. Под мраморния плот бяха пъхнати тапицирани с кадифе табуретки. Всичко бе изискано. „Сърце до сърце“ щеше да е много елегантно нощно заведение…

Изведнъж дочу музика — беше суинг, и това я върна обратно към централната част на кабарето. Там видя дъщеря си и Кит, които се носеха по прашния дансинг и танцуваха в идеален синхрон, завладени от музиката. Тя спря, покорена от красотата на танца. Бе поразена от плавните движения на Кит. Постановката на раменете му, завъртането на пета, спокойният вид на стойката му — всичко напомняше за Прис Гарфилд!

Разтреперана, пое дълбоко дъх. Кит беше плът и кръв на Прис! Очите й се напълниха със сълзи и тя затършува в чантата си за кърпичка. „Каква загубена, сантиментална стара глупачка съм!“ — укори се мислено. Почти си представяше, че вижда самия Прис…

— Анита?

А сега дори дочуваше във въображението си и гласа му!

Леките звуци от стъпки в коридора най-сетне я накараха да разбере, че зад нея има някой. Обърна се.

— Анита?

Загледа втрещено.

На няколко крачки от нея стоеше Прис — или по-скоро едно остаряло копие на мъжа, когото винаги бе обичала. Гледаше я напрегнато, а в очите му проблясваха чувствата, бушуващи в него. Очакваше да го срещне, но не сега, не така. Не беше готова!

Подпря се на стената и постави ръка на сърцето си, което сякаш спря да бие.

— Върви си, Прис! Не мога да понеса това…

Очите му се разшириха, а изражението му помръкна. Отстъпи назад и изчезна като привидение в полумрака.

За няколко секунди Анита остана неподвижна, сетне бавно се свлече на пода.

— О-о! — изстена тя.

Сърцето й биеше неравномерно. Преди да притвори за малко очи дочу шум от тичащи стъпки…

 

 

— Все още мисля, че трябва да повикаме лекар — каза Габи.

Дори и след като се върнаха в хотелската стая, тя продължаваше да се тревожи за майка си. Надвеси се над леглото, на което я бе заставила да легне, и постави на челото на възрастната жена кърпа, намокрена със студена вода.

— Вероятно положението е сериозно, мамо.

— Нямам нужда от лекар. Не съм болна. — Опита да се надигне, ала дъщеря й я принуди да легне отново. — Хайде, стига. Не бях припаднала. Просто за момент бях затворила очи… Докато си поема дъх…

Няма що, докато си поеме дъх! Кит бе готов да ги откара в болницата, но Анита бе отказала твърдо.

— Какво се случи, за бога? — поиска да узнае Габи. — Пулсът ти биеше бясно. Това може да е признак за нещо много сериозно, мамо. Вероятно сърцето ти не е добре.

Анита се засмя тихо.

— Права си, причината е в сърцето ми. — Видя разтревоженото изражение на Габи и побърза да я успокои: — Не се притеснявай. С него всичко е наред. Само чувствата ми са доста объркани. Сблъсках се лице в лице с Прис, докато вие с Кит танцувахте.

— Прис? — Не бе видяла никого.

— Не исках да казвам нищо пред Кит… Все пак той е негов баща…

— Прис каза ли ти нещо?

Анита я потупа успокоително по ръката.

— Нищо, скъпа моя, наистина нищо. Само произнесе името ми и се отдръпна… А после ми беше малко трудно да си поема дъх, това е всичко. Не е ли смешно? Никога не съм предполагала, че почти ще припадна, когато го срещна след толкова години. — Отново се разсмя.

На Габи обаче не й беше весело.

— Страхувах се, че може да се случи нещо такова. Връщаме се в Ню Йорк.

— Връщаме се? Защо?

— Тук сме едва от двадесет и четири часа, а ти вече се сблъска с Прис Гарфилд и той те разстрои. Не можеш да издържиш на такова напрежение!

Когато ставаше въпрос за майка й, Габи оставяше всичко на втори план — дори и възможността за добра кариера.

— О, това са празни приказки. — Анита седна, хвърли настрани кърпата за лице и очите й добиха метален отблясък. — Няма да се връщаме в Ню Йорк. Просто бях леко шокирана, като видях Прис. Това няма да се повтори.

Габи се наведе заплашително над леглото, поставила ръце на кръста си.

— А какво ще стане, когато го видиш отново? Как ще се чувстваш, като мислиш постоянно за старите си филми и танци? Нали точно за това сме дошли!

— Няма никаква опасност за сърцето ми, ако това те безпокои — отвърна Анита раздразнено. — Направена съм от здрава сплав. Искам да стана.

Габи долови упоритата нотка в гласа й, въздъхна и отстъпи. Майка й се изправи. Ако тази вечер забележеше у нея и най-лек признак на слабост, щеше да позвъни в авиобюрото… Или в бърза помощ!

Анита прокара пръсти през разбърканата си коса и взе дамската си чанта, която бе захвърлила наблизо.

— Кажи, какво представлява Кит? — попита тя, като очевидно искаше да промени темата на разговора. — Прекрасен танцьор е. Движи се грациозно като баща си.

— Много е добър. — Сети се за напрежението между тях двамата, ала реши да не споменава за спречкването. — Но не мога да ти кажа кой знае какво за него като личност. Опитваме се да бъдем безпристрастни.

— Вероятно е дистанциран и малко надменен с хора, които не познава — промърмори майка й не съвсем уверено. — А след като се обвърже с нещо или някого, чувствата му са доста силни.

— Може би. — Имаше усещането, че Анита говори за възрастния Гарфилд. — Това, което ме интересува, е, че Кит е талантлив и се стреми да изпипа танцовите фигури.

— Способен е, нали?

— Засега смятам, че да. — Свали пуловера и полата си и наметна едно кимоно. Вместо да скочи веднага в банята, тя предпочете да се отпусне на леглото. Искаше да бъде близо до майка си и да наблюдава състоянието й. — Кит е много организиран. Вече подготвя схеми и диаграми на танцовите фигури, още преди да сме ги опитали.

— Хм, дори може да прави диаграми? Изглежда, че освен талант, е наследил от Прис нещо повече.

Габи не беше особено очарована от това, което бе разбрала днес. Спомни си анекдота за репетициите, който майка й обичаше да разказва, и реши, че Кит Гарфилд едва ли някога ще успее да я накара да танцува, докато краката й се разранят и започнат да кървят.

Телефонът иззвъня и прекъсна мислите й.

— Аз ще вдигна — каза Анита и се пресегна за слушалката. — Ало? — Лицето й се озари от широка усмивка. — Люсил! Долу ли си? Прекрасно! Качвай се веднага. Габи няма търпение да се запознае с теб!

— Та аз още не съм готова! — Габи се втурна в банята и застана под душа. Вече се избърсваше, когато чу, че майка й отвори вратата на стаята. Докато разресваше мократа си коса, Анита и Люсил — радостни от срещата, си размениха сълзливи възклицания.

Излезе от банята и тръгна усмихната към възрастната дама с посребрени коси, застанала до майка й.

— Добре, добре. — Люсил огледа Габи с проницателните си тъмни очи и протегна ръце да я прегърне. — Скъпа, ти си страхотна! Имаш толкова дълги крака! Или пък днес аз съм се смалила с някой и друг сантиметър…

— Не мога да повярвам, че все още продължаваш да бъдеш същия зевзек — каза й Анита.

Люсил се подсмихна.

— Хей, това е само един от номерата ми като комик в продължение на шейсет години… Тъкмо него ще изпълнявам в кабарето като конферансие.

— Мисля, че това е прекрасно — засия Анита.

— Ще бъде страхотно, както казват младите. — Люсил замълча. — Имам предвид, както казваха младите през… Кога беше? Шейсетте? През живота си видях как се сменят няколко поколения.

Всички се разсмяха.

— Но като говорим за идване и отиване, се сетих, че имам едно предложение за вас — продължи възрастната жена. — Какво ще кажете, ако ви заведа на вечеря, а после в моята къща? Защо не останете при мен, вместо да се завирате в този хотел?

— О, не можем — запротестира Анита.

— Не бива — подкрепи я Габи.

— Разбира се, че бива. Имам огромен дом в Бевърли Хилс с десет пъти повече пространство от това място тук. И ще имате свой апартамент. — Люсил очевидно предполагаше, че Анита ще продължи да възразява и побърза да я изпревари: — Прис няма да се навърта наоколо! Ние сме приятели, но той не ме посещава, без да съм го поканила. А сега искам да чуя, че си съгласна — нали трябва да се набъбрим за петдесетте пропуснати години!

— Ами… — неуверено започна Анита и размени поглед с дъщеря си, с който я предупреждаваше да не споменава за случайната й среща с Прис днес следобед.

— А освен това искам да опозная по-добре това момиче — продължи Люсил, като се усмихваше на Габи. — Трябваше ти, брат ти и сестрите ти да бъдете мои кръщелници. И какво стана? Майка ти напусна този щат!

Габи се засмя. Люсил наистина бе толкова сърдечна и очарователна, колкото я бе описала майка й.

— Аз нямам кръстница.

— Значи може да се сдобиеш! — Люсил я потупа по гърба, като че ли подписваше постигнато споразумение. — И така, отиваме у дома, нали? Веднага, след като хапнем.

Габи погледна майка си. Тя сви рамене и каза:

— Защо не? Сигурна съм, че ще бъде по-уютно.

Това реши въпроса. Габи се облече, докато майка й приготвяше багажа. Беше слушала много за Люсил и бе сигурна, че престоят им в дома на възрастната дама ще бъде интересен. Когато приключваше с грима си, Люсил и Анита все още бърбореха.

Взе едно леко сако и дамската си чанта.

— Готови ли сме?

— Разбира се. — Люсил се засмя. — Долу ни чака лимузина. Ако искате, след вечеря може да накарам шофьора да ни повози и да ни покаже по-известните места.

— Ще бъде приятно — отвърна Габи. От пътеводителя, който бе прочела, знаеше, че наблизо има забележителности. — Ако не те затрудняваме прекалено много, разбира се — добави бързо.

— Хей, готова съм на всякакви затруднения, само и само да се сдобия с нова кръщелница!

— Имаш ли и други? — заинтересува се Габи.

— Само един кръщелник. Нямам деца и ми беше изключително приятно да стана кръстница на Кит…

Кит Гарфилд! Разбира се! Трябваше да се сети по-рано! Значи надеждите й, че като се съгласи да останат у Люсил, ще вижда новия си партньор по-рядко, не се оправдаха!

И без това разстоянието между двама им на дансинга беше твърде малко… Всъщност — липсваше!