Лин Патрик
Сърце до сърце (15)

Четиринадесета глава

Габи не искаше да се връща в дома на Люсил. Повика такси от един телефонен автомат и чака почти цял час да пристигне. Каза на шофьора да я откара в „Сърце до сърце“. Не искаше нито майка й, нито който и да е друг да види потоците сълзи, които се лееха от очите й. И без това положението бе твърде лошо, нямаше нужда да разстройва и други хора.

Проклет да е Кит Гарфилд!

Проклет да е Прис!

Прииска й се никога да не бе идвала в Калифорния.

Скри се в дрешника на гримьорната си и поплака на глас, за да намали напрежението в себе си — стар номер, на който я бе научил един учител по актьорско майсторство. После се отпусна на шезлонга и опита да се успокои.

Какъв късмет!

Преди да се усети обаче, отново хлипаше. Когато най-сетне успя да се овладее, се почувства напълно изтощена. Навярно очите й бяха подпухнали и зачервени, а носът й — подут. Щеше да й се наложи да се гримира доста изкусно, за да изглежда що-годе добре. Поне беше пристигнала рано и имаше доста време на разположение.

На вратата се почука рязко и тя подскочи. Нима гардеробиерката беше дошла толкова рано?

— Габи? Габи, вътре ли си?

Беше гласът на майка й.

— Мамо?

— Отвори, скъпа. — Анита почука отново.

Габи изтри бързо очи. Отключи вратата и леко я открехна.

— Какво правиш тук, мамо?

Анита не отговори, а огледа лицето на дъщеря си.

— Ти си плакала! — възкликна тя. — Знаех си. Знаех, че нещо не е наред!

— Знаела си? Да не си врачка? — попита дъщеря й, след което се предаде, и отвори вратата докрай.

Анита се втурна вътре. Зелената й вечерна рокля се влачеше след нея.

— Станало е нещо ужасно, нали? — запърха тя около дъщеря си. — Имах лошо предчувствие, след като се обадих на Кит и разбрах, че си си тръгнала.

— За какво съм ти сега? — попита Габи нетърпеливо. — Нали ще се видим след представлението?

Анита й показа торбата в ръката си.

— Вратата към спалнята ти беше отворена и когато погледнах вътре, забелязах, че на леглото ти са останали обувките, гримовете и дори чистото ти бельо!

Изведнъж дъщеря й си спомни, че в бързината не бе сложила всичко в сака си. Нищо чудно, че той бе толкова лек.

— Грабнах всичко и се опитах да ти се обадя, за да ти кажа, че ще донеса нещата в кабарето. Обезпокоих се много, когато Кит обясни, че няма никаква представа къде си.

Щом чу името на Кит, Габи стисна зъби.

— И вероятно гласът му не е бил особено загрижен.

— Скарахте ли се?

— Доста.

— О, скъпа!

Габи затвори вратата и заключи.

— Сблъсъкът беше неизбежен.

— Но вие се разбирахте много добре.

— Докато не направихме грешката да се увлечем един по друг.

— О, скъпа! — повтори майка й.

— Но грешката можеше да стане още по-голяма, ако бях допуснала това — призна Габи. — Радвам се, че разбрах какво представлява Кит, преди да е станало твърде късно. Той поиска да се оженим.

— О, боже! — Анита изглеждаше така, сякаш щеше да припадне всеки момент.

Обезпокоена, Габи заведе майка си до стола и я накара да седне. Защо ли трябваше да й казва това?

— Успокой се, мамо. Няма за какво повече да оставаме тук. Обадих се на летището. Тази вечер има свободни места за полета до Ню Йорк. Можем да приготвим багажа си и да потеглим веднага щом свърша.

— Но представленията ти продължават още една седмица! — изтъкна Анита смаяна. — Люсил разчита на теб.

Габи вече бе размишлявала над проблема за Люсил и нейните пансионери. Чувстваше се виновна, задето се измъкваше по този начин, ала не беше молила за отговорността, която старата приятелка на майка й бе стоварила върху плещите й. Сега това бреме я притискаше по-силно от всякога. Ами ако кабарето се провалеше след заминаването й? Какво щеше да стане тогава с Люсил? А с Честър и останалите? О, господи, каква бъркотия!

— И какво смяташ, че трябва да направя? — Очите й пареха и тя усети, че ще заплаче отново. — Просто ми е непоносимо да съм край Кит след това, което се случи. Ще бъде най-добре да си тръгнем нощес без никакво отлагане. Той може да си намери друг партньор. — Габи се стараеше да убеди както себе си, така й майка си. — Познава толкова много хора от шоубизнеса.

Анита поклати глава, като че ли опитваше да проясни мислите си.

— Аз съм виновна за всичко.

— Защо винаги обвиняваш себе си? — попита дъщерята. — Ти не си ме карала да се увличам по сина на стария ти партньор. Поиска да приема работата, защото мислеше, че така може да получа още една възможност. Понякога рисковете не успяват.

— Но какво ще стане с филма?

— Кит дори не си е направил труда да прочете сценария. Страхува се много, че го използвам, за да напредна в кариерата. Същата мижитурка е като Прис.

— Не разбирам. От една страна, те обича толкова, че е готов да ти предложи да се омъжиш за него. От друга страна, не ти вярва и мисли, че се опитваш да го използваш.

— Е, не ме беше обвинявал в това, преди да отхвърля предложението му.

— Ти си му отказала?

— Не му отвърнах нищо. Лично аз смятам, че предложението беше прибързано. Познаваме се едва от няколко седмици.

— Каза ли му го?

— Разбира се. И той знае прекрасно, че ако приемем да участваме във филма, ще прекарваме много време заедно. Поне би могъл да се съгласи и да ми даде шанс.

Възрастната жена остана мълчалива за малко. После въздъхна.

— Май най-сетне всичко ми е ясно. Кит иска да сте заедно, а ти искаш да участваш във филма.

— Не е толкова просто. — Габи преглътна. — Мамо, аз обичам Кит и му го казах, но не съм съгласна да зарежа всичко заради него.

— А искаш от него да зареже работата си заради твоята кариера.

— Не е едно и също! Той обича да танцува, но не желае да работи в шоубизнеса заради натрапчивата си идея за някакво съперничество между него и баща му!

Анита приглади роклята си замислено.

— Греховете на бащите се прехвърлят на синовете.

— Какво?

— Една съвременна версия на цитат от библията. Уверена съм, че този проблем със съперничеството има нещо общо с отчуждението между Кит и баща му.

— Аз обаче нямам вина за това.

— Ти — не, аз може би — да. — Преди Габи да я попита какво означава това странно заявление, Анита й каза: — Сигурна ли си, че го обичаш? Че не става дума само за сляпо увлечение?

— Де да беше! Между нас има някаква особена връзка — почувствах я още щом го видях за първи път. Ние се допълваме един друг идеално. Досега не съм познавала друг мъж, който да ми действа по този начин.

Анита кимаше, сякаш я разбираше идеално.

— Той е винаги там, за да те хване, когато излизаш от някое завъртане или повдигане. Усеща ритъма така, както и ти. Умен е, но и заядлив. Което понякога може да бъде много вълнуващо. И цялата тази топлота и загриженост, долавящи се под хладното му изражение, които само очакват да бъдат засвидетелствани. — Анита се засмя тъжно.

— Не предполагах, че познаваш толкова добре Кит — каза Габи.

— Имах предвид Прис, не сина му. — Възрастната жена погледна замислено дъщеря си. — Хайде да поговорим отново за теб. Какво ще правиш с Кит?

— Не знам. Щом се върна в Ню Йорк, ще трябва да го забравя.

— Няма да успееш.

— Ще успея. Както казват хората „Далеч от очите, далеч от сърцето“.

— Грешиш.

Габи потръпна, като че ли някой я бе ударил.

— Предупреждавам те, защото те обичам, скъпа. — Анита се наведе напред и хвана ръката на дъщеря си. — Не позволявай нещата да се повторят отново. Аз допуснах грешка, като реших, че мога да забравя Прис Гарфилд, когато заминах за Ню Йорк, ала никога не успях да го направя.

Габи не искаше да повярва, че я очакват същите терзания, които бе изпитвала майка през всичките тези години.

— Значи е трябвало да си наложиш да превъзмогнеш чувствата си. Вие сте като отрова един за друг.

— Отново грешиш. С Прис създадохме отровна атмосфера, защото се вслушвахме в страховете си, вместо в сърцата си.

— Отново обвиняваш себе си…

— Грешката е моя, дете. Аз избягах, вместо да опитам да се справя с положението като зрял човек. Отказах се от мъжа, когото толкова обичах, и от работата, която ме вълнуваше. Страхувах се, че Прис ще ме засенчи или ще ме контролира, и се боях, че никога няма да мога да участвам сама във филм.

— Все пак, си била доста млада, когато си си тръгнала.

— За възрастта си вече имах богат житейски опит, Габи. Не живеех като в клетка и имах зад гърба си няколко години работа.

— Но Прис се е опитвал да те контролира. Помня твоите разкази.

— Добър урок съм ти дала, нали? — каза меко Анита. — Прис бе властен заради собствените си страхове. Той смяташе, че трябва да ме контролира, за да ме задържи. И двамата щяхме да спечелим, ако бяхме по-сдържани и се опитвахме да преодолеем пречките. Вместо това ние скочихме в дълбокото — аз избягах в Ню Йорк, за да докажа, че мога да бъда звезда и без него, а той се ожени за друга, за да ми докаже, че може да обича не само мен. И двамата не успяхме.

— Обаче успехът в шоубизнеса зависи и от късмета — напомни Габи на майка си.

— Моят провал изглежда още по-голям, тъй като не направих това, което желаеше сърцето ми. — Погледът на Анита бе твърд. — Хората се заблуждават, че могат да избягнат мъката, като си поставят второстепенни цели. Трябва да преследваш най-високи цели и или да печелиш, или да губиш. Нищо друго няма значение.

— Това е красиво и мъдро казано, мамо.

— Ти ми помогна да стигна до тези изводи. Продължавах да мисля как трябва да реагира човек, ако се наложи да избира между работата и любовта. Никога не е лесно да се вземе такова решение, но вярвам, че трябва да слушаш сърцето си, а не страховете си. Аз не избрах най-доброто нито в работата, нито в любовта, като се оставих да ме водят страховете… Нека Робърт ми прости — прошепна Анита и една сълза се търкулна по лицето й.

— О, мамо!

Габи поиска да прегърне майка си, но тя я възпря.

— Не ме успокоявай. Не искам да изпадам в сълзлива сантименталност — настоя възрастната жена. — Достатъчно съм съжалявала толкова години. Смятам да се съсредоточа върху добрите страни на миналото и настоящето. И да се насладя на времето, което ми е останало, заедно с Прис.

— С Прис? Смятах, че въобще не желаеш да бъдеш с него.

— Защото отново бе проговорил страхът ми. Обадих му се тази заран, след като ти тръгна, и той дойде да поговорим. Най-сетне ще направим това, което трябваше да стане преди повече от петдесет години — да изживеем истинска любов и брак. След представлението тази вечер ще отлетим за Лас Вегас.

— Мамо! — Габи беше ужасена.

— Моля те, кажи, че се радваш на щастието ми!

„Де да можех!“ — помисли дъщеря й, а на глас предупреди:

— Той отново ще те нарани!

— Тогава поне ще бъда наранена, докато се опитвам да постигна най-високата си цел. Обичам безумно Прис.

— Но ти си на седемдесет и две години, а той — на седемдесет и осем! Не мислиш ли, че да се говори за любов на тази възраст е… малко нереално?

Анита я погледна невярващо.

— Гейбриъл Брукс Лакроа, как смееш да твърдиш такива неща! За любовта няма възраст, няма граници. Как е възможно да си толкова предубедена?

— Не съм предубедена. — Въпреки това изпита неудобство от погледа на майка си.

— Да не би да те тревожи нещо друго? — попита Анита.

— Новината е толкова неочаквана! Стъпката е крайна.

— И може би се чувстваш изоставена?

Дъщеря й преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Мислех, че винаги ще бъдем заедно, смятах, че…

— Но, разбира се, че ще бъдем заедно, скъпа. — Потупа дъщеря си по ръката. — Ние ще продължим да се виждаме, без значение какво ще решиш да правиш. Ти си моя дъщеря и аз винаги ще те обичам. Ще бъда много радостна, ако се преместиш в Калифорния. И ако откриеш тук ново училище, което те съветвам да сториш. Обаче това не означава, че ние трябва да живеем заедно или да ме пазиш.

— Но аз искам да се грижа за теб!

— Това не означава да ме държиш настрана от мъжа, когото обичам. И не трябва да позволяваш да се намесвам в личния ти живот. Дали проблемите ти с Кит не са свързани с чувството ти за отговорност към мен?

— Той не те харесва особено — смънка неудобно Габи.

— Уверена съм, че се е наслушал на ужасни истории от майка си. А аз съм ти разказала не по-малко такива истории за Прис.

— Нима това са били само истории?

— Те бяха преувеличени — обясни Анита. — Как въобще би могла да обсъдиш предложението на Кит за брак, след като смяташ, че трябва да се върнеш в Ню Йорк, за да се грижиш за мен?

— За мен това наистина бе проблем — призна Габи.

— А той не би трябвало да съществува. Наистина мисля, че ти нямаше да развалиш предишните си годежи, ако не бе толкова зависима от мен.

— Аз просто те чувствам близка — въздъхна дъщеря й с раздразнение.

— След като не сме готови да последваме желанията на нашите сърца, това означава, че сме станали прекалено близки. И за жалост аз насърчавах твоята зависимост. — Габи се опита да я прекъсне, но тя вдигна ръка и я възпря. — Аз не успях в кариерата. Избягах от най-голямата любов в живота си. А ти си млада, силна и приличаш на мен. Затова зарязах моите стремежи и вместо това се опитах да ги постигна чрез теб.

— Но аз винаги съм искала да танцувам! — възрази Габи, макар че започваше да разбира какво казва майка й. — Ако нямах заложби, нямаше да постигна нищо.

— Не искам да кажа, че ти нямаш вроден талант, ала аз съсредоточих цялото си внимание върху него и теб. Винаги исках да ми доверяваш всичките си мечти, съмнения и тайни. Ти споделяше с мен повече, отколкото с приятелите си.

Най-сетне Габи проумя всичко.

— Не виждам нищо лошо в това — каза тя.

— Ти дори стигна дотам да допуснеш да не се омъжиш за мъжа, когото обичаш, защото смяташ, че трябва да се грижиш за мен.

Габи разбра, че бе време да се изправи лице в лице с истината; беше използвала чувствата към майка си като претекст да не създава нови интимни връзки. Това беше някаква особена самозащита, тъй като винаги бе усещала в сърцето си, че родителите й не бяха щастливи заедно.

— И сега, като мисля за това — продължи Анита, — смятам, че може би тази силна връзка между нас е оказала въздействие върху баща ти. Двете с теб говорехме само за танци, за твоите амбиции и бъдеще. Вероятно Робърт се е чувствал изолиран. — Очите й се напълниха със сълзи.

На Габи също й се доплака. Вече щеше да живее без майка си… А също и без Кит. Защо бе толкова глупава? Беше объркала напълно връзката им и я бе разрушила с предубедените си представи и погрешната си жертвоготовност за майка си.

Отвън вече се дочуваха шумове, което означаваше, че сценичните работници са пристигнали и са се заловили за работа.

— Не позволявай моите грешки, донесли ми болка за цял живот, да наранят и теб — заувещава Анита дъщеря си. — Точно това имах предвид, когато ти говорех за греховете на бащите — Кит е страдал от разводите на Прис. Идеалите на децата за любовта и брака водят началото си от отношенията между техните родители.

Габи кимна.

— Винаги съм знаела, че с татко не сте щастливи.

— Всъщност двамата с Робърт бяхме по-щастливи от много семейни двойки и обичахме децата си. Бях много благодарна за това. — Избърса очи с кърпичка. — Просто стигнах до един стар кръстопът и сега възнамерявам да поема в посоката, в която някога исках да тръгна.

— Ще се омъжиш за Прис — каза дъщеря й, изненадана, че този път не изпитва горчивина.

— Той ме докара дотук и ме чака отвън. Надявам се, че не ти е неприятно решението ни да избягаме. Мислех да уведомя сестрите ти и брат ти, ала не искам повече да чакам. — Анита стана и приглади роклята си. — Ще им се обадя утре.

Някой почука на вратата.

— Един момент! — извика Габи.

— Трябва да се подготвяш — каза Анита, сетне се усмихна неуверено. — С Прис ще тръгнем веднага след представлението. Моля те, Габи, дай ми благословията си. Тя означава много за мен.

— Благославям те, мамо, бъди щастлива! — Хвана майка си за раменете с изпънати ръце и се вгледа в нея. — Красива си.

На седемдесет и две години Анита тежеше само два-три килограма повече, отколкото би искала, но бе запазила хубавата си фигура. Времето бе пощадило хубавото й лице, заобиколено от побелялата й коса, която падаше на естествени вълни. Габи бе готова да се закълне, че в момента майка й дори изглежда подмладена. Може би причина за това беше любовта.

— Надявам се да си по-щастлива от всякога, мамо — каза тя, притегли я и я прегърна.

— Благодаря ти, скъпа. — Също прегърна дъщеря си и я целуна.

Когато се пуснаха, очите и на двете бяха пълни със сълзи.

— Не знам какво да ти кажа за Кит. — Майката се обърна към вратата. — Единственото, което мога да те посъветвам, е да послушаш сърцето си…

В коридора чакаше Мария. Тя влезе бързо в стаята, щом Анита си тръгна. Габи погледна часовника и се сети, че имат доста работа по грима, прическата и облеклото й. Нямаше да й остане време да осмисли откровенията на майка си.

В едно обаче беше сигурна — нямаше да се откаже от Кит!

 

 

Кит си помисли, че изглежда ужасно, щом се погледна в огледалото на гримьорната. Очите му като че ли горяха над снежнобелите яка и папийонка. Беше му се наложило да сложи торбичка с лед върху натъртената си ръка, за да спадне отокът. Кожата върху кокалчетата на пръстите му бе охлузена. Беше доволен, че поне не бе ритнал стената.

Вратата зад него се отвори и той се обърна да погледне кой е посетителят. Бе леко изненадан и не по-малко подразнен, когато видя, че това е баща му. Прис затвори вратата и се приближи.

— Предполагам, че си в добро настроение.

— Имах ужасен ден.

— А-ха. Ще ми разкажеш ли?

— Шегуваш се.

— Не… Наистина искам да поговорим.

Прис седна на стола, като дръпна краищата на стария си, но добре запазен смокинг. Кит помисли, че костюмът придава на баща му същия елегантен вид, както във филмите.

— Трябва да поговорим за отминалите тридесет и няколко години — заяви Прис сериозно.

— Може би, но мисля, че когато остават двадесет минути до началото на представлението, моментът не е най-подходящ за това — отвърна синът му, като не успя да прикрие иронията в гласа си.

— Ала е подходящ за поставянето на едно ново начало. Трябва да поговоря с теб сега, Кит. Току-що Анита ми каза какво се е случило днес между теб и Габи. Ако наистина я обичаш, не позволявай тя да си отиде!

Кит бе учуден.

— Отношенията ни с Габи не са твоя работа.

— Грешиш. Имам чувството, че съм се върнал обратно във времето. Ние с Анита развалихме всичко с нашата невъздържаност и с недомислието си. Господи, тя ми каза, че съм унищожил индивидуалността й, а аз на свой ред я обвиних, че ме използва!

— А не е ли било така?

— И двамата имахме недостатъци. Ако се бях държал по-уравновесено и бях опитал да обсъдя спокойно нещата с нея, вместо да се стремя да я притежавам, щяхме да се оженим. Аз щях да бъда различен човек… И много по-добър баща. Толкова съм те пренебрегвал!

— Можело е да получа повече внимание — призна Кит, изненадан от искреността му.

— И никога досега не съм ти казвал, че те обичам — продължи Прис.

Синът му стисна зъби.

— Действително не си спомням такова нещо.

— Е, добре. Аз наистина те обичам. Много.

„Трябва ли и аз да кажа, че го обичам?“ — запита се Кит.

Баща му продължи:

— Не очаквам отговор веднага. Трябва да го заслужа. Трябва да се опознаем, да се виждаме по-често. Имаш ли желание за това?

Възрастният човек изглеждаше толкова уязвим, че Кит се трогна от жеста му и се съгласи.

— Можем да излезем заедно да обядваме или да вечеряме…

— Или просто да поговорим.

— Може би не всичко, което ще кажа, ще ти хареса.

— Ще преглътна всичко, което ми сервираш. А ако бъдеш критичен — вероятно ще съм го заслужил. Единственото извинение, което мога да измисля, е, че се промених много и станах недоверчив след няколкото несполучливи брака.

— Разводът не е приятно изживяване за никого — призна Кит.

— А аз не бях особено общителен и не проявявах разбиране. Винаги се страхувах, че тези, които обичам, не ме обичат и затова или ги държах на разстояние от себе си, или се опитвах да ги контролирам. — Усмихна се кисело. — Анита се ядоса страхотно, когато разбра, че аз съм уредил идването й тук с дъщеря й.

— Но ти е простила, нали?

— Да, благодаря на Бога. Тя е жена с прекрасно сърце… А също и дъщеря й. Дай още една възможност на Габи.

Кит прие всичко, което каза баща му, но не бе уверен, че той е прав по отношение на Габи.

— Тя каза някои доста ужасни неща.

— А ти не направи ли същото? Може би момичето е наследило темперамента на майка си, както и нейното сърце. Мога да ти разкажа много неща за жените от фамилията Брукс. Човек трябва да ги убеждава. Да се бори за тях. Този път няма да оставя Анита да си отиде. Трябва да се възползваме докрай от времето, което ни е останало.

Кит се замисли над въпроса за времето и изведнъж се запита дали баща му не е болен.

— Да не би да имаш проблеми със сърцето или нещо друго? — попита той загрижено.

Прис се засмя.

— Просто остарявам. Никой не е вечен.

И Кит разбра, че баща му бе длъжен да постигне максималното от връзката си с Анита, докато все още имаше възможност за това. Видя, че баща му се надигна.

— След представлението с Анита отлитаме за Лас Вегас, където ще се оженим — съобщи му възрастният човек. — Но ще се върна след няколко дни, за да можем да осъществим обяда или вечерята, за които говорихме.

— Добре. — Кит последва баща си до вратата.

— Приеми моите поздравления по случай женитбата ви.

— Означава ли това, че имам твоята благословия?

— Може би тя ще ти потрябва — отвърна весело синът.

Прис се обърна усмихнат.

— Ти също имаш моята благословия, каквото и решение да вземеш.

— Благодаря.

Баща му продължи да стои до вратата, като гледаше с нарастващо неудобство и Кит реши, че трябва да поеме инициативата. Прегърна баща си. Той също го притисна силно към себе си и го потупа по гърба.

Когато се отделиха един от друг, Прис избягваше да погледне сина си в очите.

— Желая ти успех, синко.

— Благодаря… татко.

След като Прис си тръгна, Кит видя, че ръководителят на сцена вече му маха и му показва с жестове, че представлението ще започне след пет минути. Погледна се за последен път в огледалото и приглади косата си, като се чудеше какво да прави с Габи. Реши, че въпреки гнева, обхванал го докато се караха с нея, ще послуша съвета на баща си и ще се справи с тази жена от фамилия Брукс. „Човек трябва да ги убеждава, да се бори за тях… Да не им позволява да избягат“ — припомни си той неговите думи.

Питаше се как ли ще се почувства, когато поеме Габи в прегръдката си за първия танц, който очакваше с нетърпение.

Беше се отричал толкова дълго от най-съкровените си желания! Бе отказал да тръгне по стъпките на баща си, защото се беше чувствал пренебрегнат от него. И вместо да се стреми да надмине човека, когото винаги бе обичал, си беше наложил да бъде различен от него. И така само си бе причинил болка.

Бе живял, отказвайки се от всичко, което бе желал. От баща си. От танците. Дори от жената, която обичаше. И всичко това — заради проклетата гордост! Беше дошъл моментът да се промени.

Но и Габи трябваше да се попромени.

Докато си мислеше как да подходи към нея, по челото му избиха капчици пот, но беше твърдо решен да успее. И макар че нямаше представа как да започне разговора с нея след представлението, те щяха да разговарят, дори ако му се наложеше да я занесе в гримьорната си и да я върже.

Тази мисъл го накара да се усмихне и той забърза към сцената.

Габи закъсня малко за първия танц, но никой не разбра. Люсил запълни времето с една импровизирана шега и разсмя публиката. Кит не каза нищо. Изпълнението му беше изключително. На Габи й се стори, че от очите му се лееха потоци от чувства. Самата тя бе трогната от музиката, от присъствието на партньора си и от романтичното му излъчване. Независимо дали го желаеше, или не, скоро тя се оказа „омагьосана“ от Кит и едва не заплака, когато се целунаха в края на танца.

Аплодисментите като че ли бяха по-възторжени от всякога.

След това Габи избяга в гримьорната си, тъй като се страхуваше, че ще издаде чувствата си. Преоблече се за следващото изпълнение и се върна зад кулисите. Кит вече беше там и гледаше триото. Габи спря с намерението да се върне. Той се обърна.

— Не си отивай — каза й меко.

— Защо? — Сърцето й биеше лудо и тя се запита какво ли има предвид Кит.

— Съжалявам за ужасните думи, които изрекох по адрес на майка ти. Аз дори не я познавам както трябва.

Габи кимна, като се изкушавате да каже, че скоро ще има възможност да я опознае, но се въздържа. Може би той не знаеше за бягството на родителите им.

— Извинявай и за това, че те обидих — продължи Кит. — Всъщност изобщо не вярвам в това, което ти наговорих.

Тя се усмихна. Устните й потреперваха леко, чувстваше се изключително притеснена.

— Извинението ти е прието. Аз също съжалявам за обидите, които ти нанесох. И тъй като не мога да зарежа Люсил, няма да си замина, преди да е свършил ангажиментът ми. Не е необходимо да търсиш друг партньор.

— Радвам се. Никога не бих могъл да те заменя с друга.

Какво искаше да каже? Дали имаше предвид, че не може да я замени като партньор или като жена? Той продължи да я гледа настойчиво и Габи отвърна очи уж да оправи украсените с пайети плохи на златистата си рокля.

— Май се очертава, че ще се извиняваме вечно един на друг — отбеляза Кит.

— Може би защото и двамата сме избухливи.

— И защото вървяхме по стъпките на трагичната любов на нашите родители.

Габи преглътна.

— Като че ли бяхме преследвани от духове.

Тя се замисли над думата „бяхме“. Изведнъж проумя, че идва краят на старите фамилни недоразумения между Брукс и Гарфилд.

Когато свърши последната песен на триото, Кит й предложи ръката си. Но Габи мина край него и слезе по летящата стълба пред партньора си. Изпълненият с копнеж номер „Танцувай с мен“ отговаряше идеално на настроението й. Тя се отдели от Кит, сетне приближи до него — отново и отново, като се страхуваше, че може да изгуби най-голямата любов в живота си. На свой ред той също протегна ръце към нея, с лице, изразяващо тъга, но също и надежда.

Към края Габи го изостави и затича нагоре по стъпалата. После се обърна, хвърли поглед през рамо, пълен със съжаление… И изпита неудържимо желание да импровизира.

Вместо да го остави да я следва, тя поспря и протегна ръка към него. Той веднага я хвана и двамата продължиха нагоре заедно. Постепенно прожекторите угаснаха и публиката завика възторжено.

В крилото ги чакаше ръководителят на сцена и ги спря.

— Люсил иска да говори с вас — прошепна им той, докато възрастната жена обявяваше следващото изпълнение.

След малко Люсил отиде при тях, облечена в роклята с лъскави черни и сребристи мъниста.

— С всяка вечер ставате все по-добри — каза им тя и ги прегърна. — Не мога да ви се отблагодаря за всичко, което направихте за мен и всички останали!

— Това е удоволствие за нас. — Кит бе напълно искрен.

Той плъзна ръка около талията на Габи. Искаше му се да я целуне. Това, което бе направила току-що, трогна сърцето му и му се искаше да вярва, че то има по-дълбок смисъл.

Вниманието му обаче бе привлечено от Люсил, която продължи да говори:

— Вероятно след последния танц ще получите бурни аплодисменти, както това става вече няколко вечери. Какво ще кажете за едно изпълнение на бис?

— Но ние нямаме подготвен друг номер — каза Кит.

— Тогава импровизирайте! Толкова сте добри, когато танцувате заедно, че сигурно бихте могли да го правите и когато спите.

Габи се изчерви от мислите, които думите на Люсил предизвикаха.

— Какво ще кажете за „Танц на любовта“ — предложи тя и погледна Кит. — Какво мислиш ти?

— Разбира се — съгласи се той. — Можем да се завъртим няколко пъти по пода. Исках да кажа — да потанцуваме.

— Ще съобщя на оркестъра. — Люсил се усмихна. — Жалко, че не можем да обявим решението на Анита и Прис да се оженят. Винаги са ми обещавали, че ще бъда шаферка, а сега се готвят да избягат.

— Може би трябва да подготвим един хубав прием за тях, когато се върнат — предложи Кит. Габи го погледна изненадана и той продължи: — Прис ми съобщи.

— Идеята е страхотна! — зарадва се Люсил. — Ще го организираме при мен. Нали е забавно, че тези двама стари глупаци най-сетне ще се оженят?

— Съвсем навреме — каза Кит през смях. Тъй като не искаше разноските да бъдат за сметка на Люсил, той продължи: — Аз ще помогна по подготовката на приема.

— Аз също — присъедини се към него и Габи.

— Чудесни сте! — Люсил стана сериозна. — Наистина ви казвам, такава невероятна двойка сте, че настръхвам, като ви гледам. Толкова ми се иска да продължите да танцувате тук, дори само през почивните дни. Помислете за това. И в никакъв случай не смятам, че сте като привидения на младите ви родители — казвам го във встъплението си само защото това е едно ретро кабаре. Вие сте истинските оригинали.

— Благодаря ти — каза искрено Габи. — Имах нужда да го чуя. — Тя се обърна към Кит. — Предполагам, че и ти оценяваш думите на Люсил.

За пръв път той не настръхна, щом се заговори на тази тема, а само сви рамене.

— Поласкан съм, че ни сравняват с такива легенди, като Анита Брукс и Прис Гарфилд.

Габи разшири очи от изненада. Тогава вниманието им бе привлечено от ръководителя на сцената. Кит прегърна още веднъж Люсил и пое към гримьорната си, а Габи към нейната. Преоблякоха се за рекордно кратко време и се срещнаха зад сцената няколко минути, преди да започне техният номер.

Гледаше го, като че ли Кит бе самият дявол и той бе напълно изненадан, когато тя изрече меко:

— Искам да знаеш, че се интересувам от сериозната връзка, за която говореше, стига предложението да е все още валидно. Какво ще кажеш, ако за начало бъда твое момиче? Дай ми малко време, докато свикна с мисълта за постоянно обвързване.

На Кит му олекна на сърцето. Значи нямаше да има нужда да я върже, за да разговарят, въпреки че идеята го забавляваше.

— Както желаеш.

Сега, когато знаеше, че вече е негова, той нямаше намерение да позволи на жената, която обичаше, да изчезне от живота му.

— И аз ще опитам сама да постигна професионалните си стремежи, ако ти нямаш интерес към танцова кариера.

— Не се отказвай от мечтите си!

Тя се засмя.

— Нямам такова намерение, но вероятно ще мога да ги попроменя.

— Може би няма да се наложи — отвърна й той. — Имаме предложението на Люсил, което за мен е доста интересно, а… Освен това най-сетне прочетох сценария. Хареса ми.

— Прочел си го?! — Очите й заблестяха. — Кога?

— Днес. Докато седях с торбичка лед върху ръката си. Ударих стената, след като ти си тръгна — обясни и усети, че се изчервява от смущение. — Ти не би могла да реализираш такъв проект с никой друг. Заслужаваш идеалния партньор — мен.

Габи се разсмя.

— Но какво ще стане с работата ти?

— Мога да намеря човек, който да ме замести временно. Така ще мога да разбера какво всъщност искам да правя през останалата част от живота си. За пръв път си позволявам да избирам. И тъй като възнамерявам да купя една филмова компания, може би ще успея да работя и от двете страни на камерата. Как ти звучи копродуцент?

— Като благородническа титла! — отвърна Габи с усмивка.

Нямаха повече време да разговарят. Беше техен ред и трябваше да изразят чувствата си чрез танца пред очите на стотици хора. Изпълниха „Танго“ колкото радостно, толкова и страстно. Кит не бе сигурен дали и този път от тях се „издигаше пара“, но това не го вълнуваше.

Габи оставаше в Калифорния и щеше да бъде негова! Чувстваше се, като че ли бе покорил света.

— Обичам те, Кит! — прошепна тя, щом танцът свърши и светлините угаснаха.

— Аз също те обичам…

Вместо да напусне сцената, както бе според неговата хореография, Кит се наведе и я целуна, без да обръща внимание на продължаващите аплодисменти. Прожекторите светнаха отново, а двамата бяха все още прегърнати. Някой хвърли на дансинга червена роза с дълга дръжка. Друга една тупна до Габи. Тя се разсмя и се откъсна от Кит, за да събере цветята.

После погледна към него и протегна свободната си ръка. Това беше най-щастливата нощ в живота й! Люсил застана пред микрофона.

— Тъй като предполагахме, че може да поискате бис, Кит и Габи се съгласиха да изпълнят „Танц на любовта“ от „Фрак“.

Габи напъха бързо розите в роклята си и Кит я пое в прегръдката си. Докато се движеха по дансинга, тя се вгледа в очите му. Нямаше търпение да останат сами, за да изрази любовта си по по-интимен начин. Преди това обаче трябваше да завърши танцът, в който се долавяше хореографията на Прис. Кит знаеше фигурите наизуст, както и тя. Вместо да импровизира, той танцуваше в чест на техните родители.

Габи премигна няколко пъти, за да не заплаче.

Музиката замря и тя се извърна. Кит сграбчи китката й и я притегли отново към себе си. Устните им се срещнаха и двамата продължиха в ритъма на бавния, сложен любовен танц. Габи пак се опита да избяга, но той я задържа в плен и я поведе по дансинга с плавни стъпки.

Хвана я за талията и я повдигна над себе си. Габи почувства как любовта я залива като вълна. Той я пусна бавно на пода и притисна тялото й към своето. А музиката набираше сила. Но вместо да продължи да танцува, Кит я целуна и Габи се потопи в прегръдката му. Аплодисментите започнаха отново. Тя отвори очи, като мислеше, че са за тях, докато разбра, че двамата са на тъмно извън светлината на прожекторите.

Публиката се бе изправила на крака, донасяха се викове на възторг. Погледите бяха насочени към центъра на сцената. Там Прис и Анита танцуваха заедно толкова хубаво, като че ли никога не се бяха разделяли.

— След толкова години… — прошепна Габи.

Кит я завъртя и, без да престават да танцуват, я поведе към техните родители. Габи извади една от розите и я подаде на майка си. Анита я прие щастливо усмихната, а публиката изрева от възторг.

— Най-сетне са заедно, както винаги е трябвало да бъде — прошепна Кит, заровил устни в косите й. — Следва да се поучим от грешките им.

По страните на Габи се затъркаляха сълзи на щастие. Въпреки страховете, нещо й подсказваше, че когато с Кит остареят и побелеят, също ще продължат да танцуват… Сърце до сърце.