Лин Патрик
Сърце до сърце (14)

Тринадесета глава

— Колко е красив Тихият океан — каза възхитена Анита на следващия ден. Двамата с Прис седяха един до друг на брезентови столове, хванати за ръце. — Винаги съм смятала, че в сравнение с него Атлантикът изглежда студен и сив.

Придружителят й се усмихна.

— Ти си истинско калифорнийско момиче.

— Може би, но никой няма да ме хареса по бикини.

— Това не е забавно.

Анита го тупна игриво по ръката и понижи глас:

— Тази нощ обаче беше доста забавна.

Усмивката му стана още по-широка.

— Съгласен съм.

Тя се изчерви. Чувстваше такова вълнение, каквото предполагаше, че би изпитвала, ако бе станала негова любовница преди петдесет години.

— За какво си бъбрите? — попита Люсил от шезлонга, на който се бе изтегнала.

— Разговаряхме колко много ни харесват забавите край брега — обясни бързо Анита.

— Радвам се, че успяхте да дойдете на тази, която организирам днес — каза Джейн, докато разравяше въглените на преносимата скара. — Няма да е кой знае какво, но искам да празнувам. Почти не можах да повярвам, когато тази заран агентът ми се обади и ми каза, че съм получила роля, макар и малка.

Всъщност тя щеше да изпълнява ролята на мъртвец във филма, за който се бе подготвяла да играе ролята на Джейн Хънтър. Анита знаеше, че няколкото мига, през които актрисата щеше да се появи на екрана, не можеха да компенсират голямото й разочарование, но за момента Джейн беше щастлива.

— Не знам дали някой ще успее да ме познае просната на пода на асансьора — каза тя. — Но поне ще ми бъде заплатена сума, съответстваща на едноседмична работа. Гордея се с това. Все пак ще припечеля нещо.

— Щеше да научиш новината още вчера, ако Елси не бе забравила да ти предаде съобщението — изтъкна Нийл. — Вече паметта й не е по-добра от зрението и слуха й.

— Недей да тормозиш бедната Елси! — сгълча го рязко Люсил. — Тя се старае колкото може. Днес дори не пожела да дойде с нас, защото се чувстваше зле, макар да заяви, че трябвало да готви и чисти.

Джейн нареди на масата всички парчета хотдог и хамбургерите и отметна от лицето си кичур коса.

— Казах й, че няма нужда да работи вече — вметна тя.

— Но Елси ще се чувства ужасно, ако спре да работи — отвърна Люсил.

— Всички трябва да се примиряваме с физическите ограничения, които ни налага възрастта — заяви Раиса. Беше облечена с дълга туника, а на главата си носеше широкопола шапка, за да предпази нежната си кожа. Отпусна се назад на плажния стол и изтърси от полата си няколко песъчинки.

— Като говорим за ограничения, как се чувства Честър? — попита Анита.

— Казва, че е по-добре с новото лекарство — отвърна Люсил, — но смятам, че още е много рано да се твърди със сигурност. Ще е необходимо време.

— Тази заран стана от леглото и се пораздвижи — допълни Янси.

Анита кимна.

— Това е добре.

— Да. Само ако знаехме къде се губи Харви от петък вечер, „семейството“ ни щеше да бъде в много добра форма — продължи Люсил.

— Няма го вече две нощи? — попита Анита загрижено.

Габи й беше споменала, че комедиантът бил напуснал кабарето, за да търси партньора си, но Анита не бе разбрала, че отсъства вече толкова време.

— Дали да не пообиколим да го потърсим? — предложи Прис.

— Няма нужда. Вече го направих и не открих никаква следа от стария глупчо — обясни Люсил. — Мисля, че засега няма защо да се безпокоим. Преди две-три години Харви пак изчезна, обаче се върна след няколко дни.

Анита поклати глава. Ако в дома на Люсил едно се оправеше, то непременно се случваше нещо друго. Добре поне, че успяваше да се справи с постоянното напрежение. И Анита се запита дали неспирните проблеми не поддържаха жизнеността на нейната приятелка.

Джейн свъси вежди.

— Само се надявам да не са го нападнали или нещо от този род. Възрастните хора често стават мишена на крадци и престъпници.

Раиса вирна изящното си носле:

— Хм. В това общество никой не уважава възрастните. Ако си над шестдесет и пет, по-добре е да си умрял.

— Това твърдение е малко пресилено — възрази Анита.

— Но не прекалено — настоя Янси. — Живеем в общество, почитащо младостта. Ако нещо е старо и сбръчкано, никой не му обръща внимание. Възрастните не са уважавани за тяхната мъдрост, както е например в индианските племена или в Китай.

— В наши дни дори не трябва да си на шестдесет и пет, за да бъдеш захвърлен — намеси се Джейн с гримаса. — Може да излезеш от мода още на четиридесет и пет.

— А дори и на тридесет и пет — допълни Раиса. — Дали да не станем всички активисти и да се присъединим към… Как й беше името на тази организация?

— „Сивите пантери“ — каза Янси с усмивка. — Дори си го представям — ще основем клуб, който може би ще остане и единствен в Бевърли Хилс. Това ще накара съседите да настръхнат. Ще маршируваме с плакати и ще тренираме кунгфу и карате.

Нийл се разсмя.

— А Раиса ще поиска дантелена якичка за униформата си.

Започнаха да се хранят. На масата имаше няколко хотдога, хамбургери, картофена салата, запечен боб, плодове, искрящо вино и безалкохолни напитки. Разговорът премина към по-приятни теми.

След като се нахраниха, Прис и Анита тръгнаха да се разходят покрай брега. Беше прекрасен неделен ден, но тази част от Санта Моника бе пустинна, тъй като бе частна собственост. Добре, че Люсил все още имаше някои връзки и се бе обадила на една стара позната, която им позволи да организират забавата на нейна територия. Единствените хора, които се виждаха, бе двойка сърфисти, борещи се с вълните в далечината.

— И сега какво ще правим? — попита Прис след малко. Вървяха, хванати за ръце, и слушаха шума на разбиващите се вълни. — Какво следва по-нататък? Разговорът за остаряването ме накара да осъзная колко малко време ни е останало.

Тя стисна окуражително ръката му.

— Не падай духом. Няма защо да се тревожим за утрешния ден. Да се наслаждаваме на днешния.

— Но все пак можем да подготвим някакви планове. Мисля, че трябва да се оженим.

Сърцето на Анита спря да бие. Не можеше да повярва, че след толкова години отново се бе почувствала нервна, щом Прис спомена думата „женитба“.

— Мислех, че нямаш желание да бъдеш отново семеен. Сам каза, че не ти върви — отвърна тя, вместо да отговори на предложението му.

Той кимна.

— Най-вече защото не се ожених за жената, за която трябваше. Сигурен съм обаче, че този път ще е различно. Обичаме се и винаги сме се обичали. — Спря и се обърна към нея. — Можем да отлетим за Лас Вегас още тази вечер и да отидем в някоя църква, за да се венчаем.

Нима не бе забелязал, че тя не му беше дала отговор?

— На някое от онези невзрачни места?

Той като че ли бе разочарован.

— Да не би да предпочиташ пищна сватба?

— Поне бих желала да уведомя децата си, преди да направя такава важна стъпка.

Ако изобщо се съгласеше да се омъжи за него.

— Хм. Може би ще имаш проблеми с Габи. Тя май не ме харесва. По-добре ще е да избягаме и после да мислим за подробностите от последствията.

Анита не отвърна. Мислеше за Габи. Когато излязоха от дома на Люсил, дъщеря й още спеше — очевидно се беше прибрала късно миналата нощ. Но не Габи бе основният проблем. Самата Анита нямаше желание да крои планове точно сега — може би поради трудностите, които винаги бе имала с Прис. Въпреки че го обичаше, не можеше да престане да се страхува.

— Ще си приготвиш една чанта и ще тръгнем веднага след представлението в кабарето — продължи въодушевено Прис. — Ако пожелаеш, ще останем една-две нощи в Лас Вегас и ще отпразнуваме събитието. Наскоро откриха нов хотел с казино, наречен „Мираж“, който вероятно е от най-висока класа…

— Поспри — прекъсна го Анита. — Правиш планове, преди да съм дала съгласието си за каквото и да било.

— Не искаш ли да отидем в Лас Вегас?

— Може би дори не желая да се омъжа или поне не тази вечер. Необходимо ми е време, за да помисля.

Прис стисна устни.

— Не мога да повярвам! Говориш по същия начин, както през 1938 година!

— Както и ти. Не си престанал да предрешаваш нещата и да кроиш планове.

Анита бе разгневена. Той винаги искаше всичко да бъде под негов контрол. Прис въздъхна.

— Колко време трябва да чакам за отговор?

— Няколко дни.

Гледаше я толкова унило, че тя се почувства виновна, задето не можеше да се съгласи веднага.

— Обичам те, Прис, и съм уверена, че искам да се омъжа за теб. Просто ми дай малко време, за да свикна с мисълта.

— Добре. — Хвана я за ръка и отново тръгнаха. — Само се надявам, че няма да се оставиш Габи да те разубеди. А ако се опита, защо не й предложиш и тя да се премести в Калифорния? Може би вече има какво да я привлече тук.

— Имаш предвид работа?

— Или любов — отвърна Прис самодоволно. — Знаеш, че двамата с Кит често излизат заедно.

— Разбрах, че между тях се създава връзка, но не бях сигурна доколко сериозна е тя. Нима знаеш повече от мен?

Той се изкашля.

— Достатъчно, за да мисля, че може би нещата са доста сериозни.

— О, небеса! Положението става все по-сложно и по-сложно!

— По-сложно, отколкото предполагах, когато замислих всичко това.

Анита се съсредоточи върху последните му думи.

— Какво си замислил?

В интерес на истината Прис изглеждаше смутен.

— Мисля, че вече мога да бъда откровен. Все някой ден всички ще излезе наяве. „Сърце до сърце“ в основни линии е мое притежание. Предложих на Люсил да се свърже с теб в Ню Йорк с идеята Габи и Кит да танцуват заедно. Предполагах, че ще се съгласиш, ако Люсил те насърчи, за да имаме още една възможност да се съберем с теб.

Тя се отдръпна от него.

— Ти си подготвил всичко?

Прис изглеждаше загрижен.

— Моля те, не се разстройвай. Не знаех как иначе да се срещнем.

— Не е било необходимо да си толкова потаен и недоверчив! Можеше да ми пишеш — защо не ми изпрати писмо?

— Мислех, че ще го скъсаш.

— Тогава можеше да вземеш самолет и да дойдеш! — отвърна тя, все по-ядосана.

— Страхувах се, че няма да поискаш да се срещнем. Виж какво, всичко ще бъде наред. Ние успяхме — Люсил има предприятие, от което получава доходи, а Кит и Габи се чувстват прекрасно заедно. Какво лошо има във всичко това?

Тя бе потресена от неговото безочие.

— Мислех, че си се променил, но ти си все така властен и своеволен!

Обърна се и закрачи гневно в обратна посока.

— Анита! — Последва бързо, като разпръскваше пясък с крака. — Хайде, Анита, та ние си принадлежим. Ти го призна миналата нощ. Кой го е грижа как е станало всичко?

— Мен! — заяви тя, като вече буквално кипеше от гняв. — Знаеш, че мразя някой да ме контролира и манипулира!

— Нима бих могъл да те контролирам?

— И все пак се опитваш!

Той поспря, останал без дъх — очевидно възрастта си казваше думата.

Тя продължи да крачи бързо, тъй като бе с няколко години по-млада, а и гневът й придаваше допълнителна сила.

— Анита! — извика Прис. — Не постъпвай отново така с мен!

— Махни се!

Можеше да си отиде вкъщи и да залепи още някоя и друга снимка в албумите си — място, откъдето е много лесно да контролираш хората и техния живот. Определено по отношение на сина си той бе чувствал, че така е по-безопасно.

— Анита!

Гласът му затихваше, докато тя продължаваше да върви. Прис не затича, за да я настигне, и когато след няколко минути тя се обърна, той вече не се виждаше.

Без да знае дали е успокоена, или разочарована, тя заплака и се загледа в океана. Разбиващите се вълни й напомниха за една грандиозна забава, на която бе отишла с него. Това бе последната им обществена проява, преди Прис да се ожени, а тя да избяга в Ню Йорк.

Странно, но май събитието бе станало някъде наблизо, в една голяма къща, която вече не съществуваше, с изключение на постройките за прислугата, сега превърнати в кабаре „Пясък и море“. Двамата се бяха карали на същия този бряг…

 

 

Санта Моника, 1938 година

— Не мога да повярвам, че си в състояние да бъдеш толкова непочтен! — обвини го Анита, поставила ръце на хълбоците си, покрити с черен атлаз. Не знам, как си могъл да помислиш, че това ще се размине безнаказано!

— Не е станало нищо лошо — отвърна Прис. — Казах на Скоти, че съм се пошегувал. Той е съвсем доволен от компанията на момичето, с което е, а ти си с мен.

— Само докато се сдобря с теб!

— Анита — започна той помирително и я хвана за лакътя, за да я отведе към брега, по-надалеч от тълпата, която се въртеше около разположения на брега „Океанския дом“ на Мариън Дейвис и Уилям Рандолф Хърст. — Предполагам, че не се каниш да ми вдигнеш скандал.

Тя се дръпна от него, но продължи да върви.

— Ако искам, ще го вдигна! — Спря и го погледна предизвикателно. — И това ще стане точно тук, и то веднага!

— Както искаш.

— Наистина си нахален! Именно ти правиш така, че винаги да бъде твоето, без да те интересува, че вече ми е омръзнало от това.

Той я погледна с тъжни, изпълнени с желание очи.

— Не, е вярно. Иначе щяхме да сме женени.

— Не започвай пак!

Анита беше бясна. Прис си беше позволил твърде много. Изпълнен с ревност заради срещата й с рекламна цел на празненството, на което щяха да присъстват осемстотин души, той бе накарал някого да позвъни на Рандолф Скот и да му каже, че Анита е болна, а после на самата нея, за да й каже, че Скоти си е счупил крака.

Беше й предложил своята компания, макар да бе признал, че предпочита да вечеря с нея насаме, и беше проявил „любезността“ да я заведе на събитието. Прииска й се да пропадне вдън земя, когато срещнаха напълно здравия Скоти с момичето, което я бе заменило, влачещо се след него, и хитрината бе разкрита.

Анита закрачи отново покрай брега, въпреки че сандалите й се бяха напълнили с пясък. Прис продължи да я следва. От дома зад тях се донасяше музика, изпълнявана от оркестър на живо, която се смесваше със звънтенето на въртележката, построена от Дейвис за развлечение на гостите между жилищата на прислугата и тенис кортовете.

Тази вечер бляскавите магнати от киноиндустрията и филмовите звезди се забавляваха заедно с богатия елит на Лос Анжелис, пиеха коктейли и шампанско, танцуваха и се цамбуркаха в плувните басейни на имението, над един, от които имаше тесен мост от венециански мрамор. Но зрелището вече не забавляваше Анита.

Щом се оказаха на известно разстояние от гостите, Прис спря и се обърна към придружителката си с търпеливо изражение на лицето. Очевидно очакваше тя да даде воля на гнева си. Но разходката бе поохладила яростта на Анита, която вече размишляваше колко сериозни и сложни са всъщност проблелите между тях двамата.

Този човек трябваше да спре с вбесяващите си опити да я контролира!

— Няма да допусна да бъда отново манипулирана! — започна тя. — И дори няма да се омъжа за теб, ако не спреш да ми погаждаш такива номера. — Пое дълбоко дъх. — Може би част от проблема се състои в това, че участваме във филмите винаги заедно. Моят агент смята, че трябва да опитам веднъж да работя сама.

Прис вдигна вежди.

— Какво?!

Анита се страхуваше отдавна, че популярността й е свързана с Прис и вече обсъждаше предложението на агента си.

— Не е необходимо да участваме в главните роли в едни и същи филми. Ние не сме един човек, а двама танцьори и актьори, две различни индивидуалности!

— Които се обичат…

Усещаше, че той е много разстроен, но не искаше да отстъпи.

— Можем да продължим да се виждаме, докато всеки от нас работи над собствените си проекти. Това не означава, че няма да танцувам с теб от време на време.

Прис тръсна глава непреклонно.

— Идеята ти не ми допада.

— Твоя работа.

— Нямам ли право на мнение по въпроса?

Анита се почувства малко виновна.

— Смятах да го обсъдим в по-удобен момент, ако не ме беше вбесил така тази вечер — обясни тя.

— За подобни новини никога няма да има подходящо време. — Той погледна към брега, после към нея. Видът му бе хладен. — Но вече май всичко ми е ясно — ти си ме използвала.

— Използвала съм те?

Прис се наведе към нея. Очите му я пробождаха.

— Ти изгради кариерата си и смяташ, че нямаш нужна повече от мен. И само си ме мамила с обещанията си, че ще се оженим, нали?

Объркана, Анита прехапа устни.

— Не!

Въпреки че проблемите между тях терзаеха сърцето й, винаги беше обичала Прис.

— Нищо чудно! Ти непрекъснато повтаряше, все повтаряше, че искаш да изчакаме. Но кога щеше да стане това? След два филма? След две години? Никога? Ти си толкова амбициозна, колкото всички останали курви в Холивуд.

— Курви?! — Анита вече бе колкото ядосана, толкова и обидена. Никога досега Прис не се бе държал толкова противно с нея. — Как смееш да ми говориш така! — Блъсна го назад и той се препъна. — Ако някой някого е използвал, то това си ти! Нямаше да станеш никога звезда, ако не бяха нашите танци. — Сълзи пареха очите й, ала тя не им позволяваше да потекат. — Ти… Ти наложи твоя стил и съсипа индивидуалността ми!

Обвиненията й като че ли го ядосаха още повече.

— Никога не си имала никакво намерение да се омъжиш за мен и си ме лъгала, че ме обичаш.

Тя не можеше да издържа повече и отстъпи назад. Мислите й се бяха объркали съвсем, а чувствата й бяха наранени.

— Щом мислиш така, защо не си намериш някоя друга, за която да се ожениш? Някоя младичка артистка с недоразвит мозък… Подобно на твоя!

Тя се обърна и затича покрай брега. Препъна се, като едва не падна, и спря да свали сандалите си с високи токчета. Наближи къщата и видя някаква пийнала двойка. Бяха се потопили във водата както си бяха с изисканото вечерно облекло. Погледнаха я, но Анита плачеше толкова силно, че не им обърна внимание. Стигна до една кабина на края на пясъчната ивица и влезе в нея, за да се посъвземе.

Избърса сълзите си и излезе чак след като се успокои. Между нея и Прис всичко беше свършило. Добре, че не беше настоял да я съпроводи с неговата кола тази вечер. Анита щеше да намери шофьора си и да се прибере вкъщи. Докато вървеше към изхода, забеляза голяма група хора, събрала се около дървения подиум в близост до въртележката. Оркестърът свиреше силно суинг, а тълпата ръкопляскаше.

Въпреки ужасното й настроение я обзе любопитство и тя се приближи. Видя танцуваща двойка, движенията на мъжа бяха плавни, обиграни и грациозни… Това бе Прис! Той въртеше Бети Мастърс, а после я поведе в кръг с валсови стъпки в първото самостоятелно представление на Прис Гарфилд…

Тълпата изръкопляска отново. Анита почувства, че по гърба й пропълзя леден хлад, който се настани в сърцето й. Бети Мастърс, изрусената платинена блондинка, младата актриса, с която Прис бе имал обезпокоителни срещи с рекламна цел. Беше и казал, че Бети напредва професионално, но че е непостоянна и малко невъзпитана. Нима е променил мнението си за нея?

Едва ли би допуснал глупостта да се ожени за момиче като нея!

Дали?

Анита си каза, че това въобще не я вълнува, и обърна гръб на представлението. Преди седмица с Прис бяха завършили успешно последния филм — „Максин“, и сътрудничеството им бе приключило.

Каза си, че ще й бъде много по-добре без него, че съвсем не се чувства засегната.

Въпреки това плака през целия път до дома.

Между нея и Прис Гарфилд беше свършено…

 

 

Бевърли Хилс, наши дни

Габи бе станала едва преди около час. Пиеше кафето си, без да се бе преоблякла, когато чу, че долу пристигат Люсил и другите членове на огромното „семейството“. Любопитна да узнае къде са били, тя навлече набързо пуловер с къси ръкави и джинси и излезе на площадката зад къщата, за да ги посрещне. Но щом погледна надолу, видя майка си, която изкачваше стъпалата с пухтене.

— Добре ли си?

Анита като че ли бе останала без дъх. Носът й беше порозовял от слънцето, косата й бе разбъркан от вятъра.

— Чувствам се изтощена от толкова разкарване нагоре-надолу по брега… А освен това съм и отвратена — отвърна тя на дъщеря си.

Габи бе долавяла достатъчно често тези нотки в гласа на майка си, за да разбере какво се е случило.

— О, страхотно! Отново Прис, нали?

— Страхувам се, че е така. — Пое към апартамента им и там се хвърли на кушетката. — Но, моля те, не искам да ми казваш, че той не е за мен или нещо от този род. Аз сама се напъхах в това положение с напълно ясно съзнание. Грешката си е изцяло моя.

Въпреки раздразнението към Прис, дъщеря й не отвърна нищо. Сега й беше неудобно да сподели добрата новина, че Кит се бе съгласил да прочете сценария, и да разкрие колко се беше задълбочила интимната им връзка. Майка й можеше да помисли, че не е лоялна към нея.

— Прис Гарфилд е невъзможен — заяви Анита. — Изобщо не се е променил.

— Доста късно е някой или нещо да го промени, нали? — позволи си да каже Габи.

— Вероятно. Трябва да съм била луда, за да повярвам, че ние двамата имаме някакъв шанс.

— Какво точно си имала предвид? Приятелство? Любовни срещи? — попита дъщеря й, като се опитваше да прикрие неодобрението си.

— Всъщност миналата нощ аз мислех за женитба.

Габи не бе и сънувала подобен отговор и изгуби дар слово.

— Ти… Ти… си мислела да се омъжиш за този стар козел? — успя тя да изрече накрая.

— Не и сега.

Но дъщеря й бе истински разтревожена.

— Прис не е сполучил в нито един от петте си брака — напомни тя, като нервно крачеше назад-напред. — Трябва да се върнем в Ню Йорк, преди да е успял да те убеди да извършиш някаква глупост.

„А самата аз трябва да я придружа“ — добави наум посърнала. Не можеше и да мисли за филм в Калифорния, след като майка й бе толкова объркана и разстроена. Да не говорим, че въобще не би трябвало да мисли за връзката с Кит.

Изведнъж се почувства потисната. Забеляза, че Анита я гледа втренчено.

— Да се върнем? — повтори тя. — Няма защо да се притесняваш за твоето връщане в Ню Йорк, дори ако реша да си тръгна няколко дни по-рано. Мисли за себе си и за филма. Съгласи ли се Кит да прочете сценария?

Габи трябваше да разговаря с майка си на тази тема независимо дали й се искаше, или не.

— Ще го прочете, но вероятно няма да се съгласи да участва във филма.

— Не бъди толкова уверена. Поздравявам те, че така бързо си успяла да го убедиш. Сигурно си използвала изключителна дипломатичност.

Тя сви рамене.

— Просто опитах да поговорим разумно. Той е прекрасен човек, когато е спокоен.

— Ти го харесваш, нали?

Тонът на Анита накара Габи да застане нащрек. Дали имаше подтекст във въпроса на майка й? Дали знаеше повече, отколкото й бе казала? Когато миналата вечер двамата с Кит бяха изчезнали в гримьорната, се бяха постарали да бъдат съвсем дискретни. Вероятно майка й не знаеше нищо определено.

— Кит ми харесва в основни линии — искрено отвърна тя. А освен това го обичаше и от време на време го ненавиждаше.

— Двамата сте доста енергична двойка.

— Допълваме се много добре на дансинга — съгласи се Габи.

Но повече от това не й се искаше да признава. За да не се наложи отново да се оправдава пред майка си, снощи Кит я бе докарал в къщата на Люсил, вместо да я отведе у дома си. Не му беше станало приятно, но сега тя знаеше, че е постъпила правилно.

— Май се разбирате и извън дансинга — изтъкна майка й.

— Доста добре — отвърна уклончиво Габи.

— Хм. — Реши най-сетне да смени темата, очевидно разбрала, че дъщеря й няма да й каже нещо повече за отношенията с партньора си. — Е, добре. Не искам проблемите между мен и Прис да съсипят появилата си възможност пред кариерата ти. Ако можеш да убедиш Кит да участва в „Танго“, остани в Калифорния и направи филма. Помни какво ти казах още в началото — Гарфилд дължат кариера на Брукс.

— Но… Ние ще бъдем на хиляди километри една от друга — изтъкна Габи. Майка й бе прехвърлила седемдесетте и се нуждаеше от човек край себе си. Но брат й и сестрите й като че ли не разбираха това.

— Ти няма да бъдеш в Калифорния кой знае колко дълго.

„Може би“ — помисли дъщеря й, като се питаше какво ли ще се случи, ако наистина остане. Дали ще може след това да напусне Кит?

Анита въздъхна.

— Наистина съм те направила прекалено зависима от мен. А да работиш над нещо, което те вълнува, е много важно.

„Отново тази зависимост“ — помисли Габи и се намръщи.

— Но да обичаш някого, който ти е близък е не по-малко важно — подчерта тя, като имаше предвид майка си. — Ако трябва да избираш, кое щеше да предпочетеш — работата или обичта?

Отначало Анита се замисли и не отвърна. И когато най-сетне отговори, думите й изненадаха дъщеря й.

— Не съм много сигурна. Предполагам, че трябва да обсъдим с теб едно такова важно решение…

— Габи!

Викът, долетял откъм стълбището, стресна двете жени.

— Кит е дошъл да те вземе! — извика отново Люсил.

Габи стана бързо, изтича в коридора и се надвеси над перилата.

— Кажи му, че слизам след малко! — отвърна тя, върна се в апартамента и обясни на майка си: — Отиваме в Малибу, за да отрепетираме някои фигури.

Ала не добави, че освен това искат да прекарат заедно известно време.

— Разбирам.

Габи бе толкова увлечена от разговора с майка си, че бе забравила за Кит. Седна и хвана ръката на Анита.

— Ако искаш, мога да остана тук. Знам, че още си разстроена, майко.

— Не съм разстроена. Моля те, върви.

— Сигурна ли си?

Сега Габи изпитваше смесени чувства относно възможността да прекарва с Кит повече време от необходимото. Сърцето й неминуемо ще бъде разбито, но може би щеше да й бъде по-лесно, ако не позволеше връзката им да продължи да се задълбочава.

— Абсолютно съм сигурна. — Стисна ръката на дъщеря си и стана. — Ще се потопя в топла вана с хвойна и ще легна малко да си почина.

Габи се съгласи с неохота да остави майка си и влезе в спалнята си. Грабна роклята, с която мислеше да се облече след представлението. Взе и един малък сак, в който носеше обувките си и разни други неща, и забърза надолу по стълбите, като предполагаше, че Кит я чака нетърпеливо. Беше изненадана, когато видя, че вниманието му е приковано към един неочакван посетител.

Люсил и всички останали се бяха събрали в коридора около Харви и един слаб, мръсен, възрастен непознат.

— Дейв има нужда от малко добра храна и място, където да спи — обясняваше Харви. — Намерих го да скита близо до Уотс тази сутрин. Откакто напуснах кабарето в петък вечер, го търсех по улиците ден и нощ.

— Не исках да ме виждаш в такова състояние, Харв — промърмори Дейв с дрезгав глас.

Харви го потупа по гърба.

— Хей, не се смущавай, всички сме били без дом и работа.

Нийл изгледа непознатия от глава до пети.

— Не ми се иска да го казвам — намеси се той, — но може да вземете една баня против бълхи, Дейв.

Мъжът се загледа в пода, като че ли му се искаше да потъне вдън земя.

— От проклетите нощни приюти са… И от кашоните, в които спя, когато не мога да си позволя нищо по-добро.

— Сега няма нужда да мислиш за баня — намеси се Люсил. — Изглежда няма да се откажеш от малко храна. Елси ще напълни стомаха ти за нула време.

Габи се приближи и очите й срещнаха погледа на Кит. Той се наведе и прошепна в ухото й:

— Това е бившият партньор на Харви.

Годините не бяха пощадили човека. Личеше, че се нуждае не само от измиване, а може би страдаше и от перманентно недохранване.

— Хайде, момче. — Харви накара Дейв да го последва. — Ела да хапнем.

Кит и Габи поеха в обратната посока.

— Горкият човек! — каза Габи веднага, щом излязоха от къщата.

— Още един кандидат за неофициалния пансион на Люсил.

— Нима тя ще може да го поеме?

Очевидно Дейв не разполагаше с никакви пари и щеше да е в тежест в момента.

— Ще го поеме. Бъди сигурна.

Кит й помогна да седне в колата, след което Габи се замисли за тревогите около майка й. Поне Анита не беше бедна и не живееше на улицата. Това не означаваше, че Габи не бе готова на всичко, за да може да се грижи за нея — независимо какви жертви би й се наложило да направи…

 

 

— Няма ли да правим репетиция за изчистване на фигурите? — попита Габи и излезе на терасата. — Мислех, че за това сме се събрали.

— Репетицията не е начело в дневния ми ред. — Кит се намръщи, озадачен, че тя продължава да се движи наоколо, вместо да се сгуши някъде, за предпочитане в прегръдките му. — А и въобще не предполагах, че това ще е от първостепенно значение за теб. Нещо притеснява ли те?

— Доста неща.

Може би защото размишляваше над последиците от признанията, които те направиха един пред друг. Самият Кит бе лежал буден часове наред и се беше мъчил да реши какво да прави. Накрая в съзнанието му се оформиха няколко идеи.

Той се разположи удобно на една от пейките на терасата и потупа мястото до него.

— Ела до мен. Искам да поговорим.

— Добре ми е и тук.

Изглеждаше напрегната, но беше усмихната.

— Моля те, Габи!

Накрая тя отиде до него. Кит хвана ръката й, притегли я да седне и я прегърна.

— Кажи ми сега — какво има? — попита той меко, хвана брадичката й и я накара да го погледне в очите. — Толкова си напрегната! Надявам се, че още ме обичаш?

— Да.

— Аз също. И сега трябва да решим какво ще правим.

Щом пусна брадичката й, Габи се загледа в океана. Кит имаше ясното усещане, че разговорът я кара да изпитва още по-голямо безпокойство. Ала все някога трябваше да вземат решение. Габи не отвърна нищо, затова той сметна, че трябва да започне пръв.

— Първо, ти искаш да останеш в Калифорния — започна Кит. — Така ли е?

Отначало Габи запази мълчание.

— Прочете ли сценария на „Танго“, Кит?

— Не ми остана време.

— Но това е свързано с моето оставане тук. — Леко свъси вежди. — Нима не успя да прочетеш поне нещичко? Миналата нощ не легнах, докато не го прочетох целия. Наистина е добър.

Но сценарият не бе най-важното за Кит.

— Нямаш нужда от филма като претекст, за да останеш. Можем да се оженим.

Габи го гледаше зяпнала от удивление. Това не бе реакцията, на която се бе надявал. Сетне пое дълбоко дъх и прошепна:

— Да… Да се оженим?

— Предлагаш ми брак?

— Обичаме се и изпитваме особена слабост един към друг. Защо да не се оженим?

— Колко романтично! — прошепна Габи по-скоро объркана, отколкото радостна.

— Габи, на мен самия не ми беше никак лесно да стигна до това решение. Нямам представа какъв ще бъда като съпруг. Знам, че предложението ми е стряскащо — призна той — и че приятелството ми с дъщерята на Анита Брукс е малко странно.

Изгледа го.

— Така е. Освен това се познаваме от скоро — допълни тя с глас, пълен с обида.

Кит се опита да я утеши.

— Но аз реших да последвам гласа на сърцето си. Наистина те обичам. И мисля, че няма да сгрешим, ако си оженим.

— Все пак стъпката е твърде сериозна — отвърна Габи и се намръщи. — Не искам брак по холивудски, който ще трае няколко години…

— Нито пък аз — прекъсна я той бързо. — Познавам тези бракове. А ако наистина ти е неловко просто да решиш и да го направим, можем да се сгодим. Ще се преместиш да живееш при мен, стига да желаеш.

— Въпреки това решението си остава много сериозно. — Изправи се, тръгна към парапета на терасата и щом стигна там, се обърна с лице към него. — Искам да работя. Ако не направим този филм, ще трябва да се върна в Ню Йорк и да продължа с училището.

— Защо? И тук можеш да откриеш свое собствено училище или пък да работиш за „Гарфилд Данс Стюдиоус“.

Габи поклати глава.

— Казах ти, че преподаването не е най-любимата ми дейност.

— Почакай! — Не бе сигурен дали това, което чу, му харесва. — Започвам да се обърквам. Първо казваш, че трябва да се занимаваш с училището по танци на майка ти, а когато ти предлагам да вършиш същото за мен, ми заявяваш, че не обичаш да преподаваш. Май не си много сигурна какво точно искаш да вършиш.

Бе прозрял опитите й да прикрие изумлението си от неговото предложение. А може би просто бе объркана.

— Не е нужно да бързаш — увери я той. — Няма да те оставя да гладуваш.

— Не се притеснявам от това.

— А от какво тогава?

— Всичко е толкова объркано сега — прошепна Габи по-скоро на себе си, отколкото на него. Стисна така здраво перилата, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — Танцуването е в сърцето и душата ми. Мечтая да имам възможността то да бъде моя професия, а ти май не можеш да го разбереш.

— Аз разбирам…

— Тогава защо ме лишаваш от възможността, която идва веднъж в живота на човек? Видя, че не е страшно да отсъстваш от корпорацията, ако искаш. Нека помощниците ти поемат отговорността по управлението за известно време. Ще се върнеш към работата си, когато пожелаеш. Не е казано, че трябва цял живот да играеш във филми. Как можеш да искаш от мен да се обвържа лично, щом ти отказваш да се обвържеш професионално, след като знаеш колко много означава това за мен?

Изведнъж Кит разбра.

— Чакай. Искаш да кажеш, че аз трябва да участвам в този глупав филм или в противен случай ти няма да обмислиш предложението ми? — Стана и се изправи ядосан пред нея. Доста странно разбиране за любов имаше това момиче!

— А какво да кажа аз? Защо не искаш да ми помогнеш? И как мога да се омъжа за теб, след като не признаваш, че танцуването те вълнува? Ти не си честен спрямо самия себе си, как тогава мога да очаквам, че ще бъдеш честен към мен?

— Стига, Габи! Опитваш се да ме изнудиш да направя това, което ти искаш. — Никога досега Кит не се беше чувствал толкова засегнат и разочарован. — Е, добре, забрави предложението ми.

— Опитвам се да те изнудя? — попита тя с разширени очи. — Май се налага да си тръгна!

— Върви! Бива те в бягствата. Вероятно ще последваш примера на майка си, когато е избягала в Ню Йорк. Въпреки че това не й е донесло нищо добро!

Лицето й пребледня.

— Да не си посмял да говориш за майка ми! Прис е съсипал кариерата й! И Гарфилдови са ни длъжници в това отношение. Нямаше да дойда в Калифорния, ако не бях убедена, че е така!

Кит подреждаше лека-полека мозайката и това, което се получаваше, не бе никак хубаво. Чувстваше се толкова наранен, че му се искаше да удари нещо.

— Не ти дължа нищо — отсече той. — Тъкмо майка ти е използвала баща ми, за да се издигне. — Макар че Прис твърдеше обратното. Но може би сега възрастният човек беше замаян или вече бе забравил какво се е случило. — По всичко личи, че тя те е научила как да използваш хората!

Габи притаи дъх.

— Ти си също толкова жесток, безсърдечен и студен като баща си!

В този момент Кит наистина бе изпълнен с леден хлад. Тя тръгна бързо навътре и когато мина покрай него, дори не се опита да я спре. Ала смяташе, че последната дума трябва да е негова.

— Предполагам, това означава, че отхвърляш предложението ми за женитба, нали? — изрече Кит язвително.

Габи се обърна.

— Предположението ти е вярно. Мисля, че имаш нужда от по-послушна жена. Защо не последваш примера на баща си и не си намериш някоя хубава празноглава уличница?

— Може би ще го направя.

— И провери дали може да танцува — допълни тя. — Заминавам за Ню Йорк още утре сутринта. Ще трябва да си намериш друг партньор, с когото да танцуваш през следващата седмица.

— Какво?! — Това, че тя бе готова да зареже него и Люсил, го разяри. — Бъди проклета!

— Бъди проклет и ти! — изкрещя Габи. Грабна роклята и торбата, които бе оставила във всекидневната, и затръшна входната врата.

Кит блъсна с все сила стената с юмрук. Не усети почти никаква болка. Каква бъркотия! Кабарето щеше да бъде затворено в понеделник и вторник, така че той имаше на разположение два дни, за да намери нов партньор, когото да обучи и облече. Макар че нямаше друга жена, която би могла да се сравни с Габи.

А междувременно трябваше да се справи и със себе си!

И това бе най-трудното нещо в живота му досега.