Лин Патрик
Сърце до сърце (13)

Дванадесета глава

— Казах ти, че имаме нужда от репетиция за изчистване на фигурите — измърмори Кит в събота вечер, докато двамата с Габи стояха в едно от крилата на сцената и чакаха да излязат за третия, последен танц.

— Тя нямаше да помогне. — Габи въздъхна дълбоко. — Не допуснах никаква грешка. Всеки може да се подхлъзне, а освен това успях да се овладея. Никой не забеляза.

Нервите му бяха опънати и той не можеше да не се подразни от това, че настроението й не се е оправило. Бе се надявал тя да омекне, освен, разбира се, ако не изпитваше нищо към него.

— Всички забелязаха малкото ти подхлъзване — настоя Кит. — Имаше пауза, която се усети, и ти се поколеба, докато наваксваше стъпките.

Габи се намръщи.

— Възможно е да съм се поколебала за части от секундата.

— Явно е, че прецизността не означава нищо за теб! — отсече той, без да обръща внимание, че настроението му става все по-мрачно. — Но точно в нея е разликата между доброто и чудесното изпълнение.

Габи стисна зъби.

— Публиката ни аплодира дълго, Кит. Ние бяхме чудесни! Успокой се и млъкни!

— Да млъкна? — Вече беше истински ядосан. — Така ли трябва да разговаряш с партньора си?

— Да, след като той се опитва да ме тормози. Точно такава е целта ти. — Скръсти ръце на гърдите си и го погледна предизвикателно. — Държиш се отвратително!

— Ти си егоистка, след като мислиш, че единствената ми цел е да те тормозя.

— А ти си студен и надменен!

— О? И сигурно трябва да изпитвам топлота към теб, след като ме заряза демонстративно тази сутрин?

Всеки път, когато Кит я вземаше в прегръдките си на сцената, той си спомняше, че си беше тръгнала след нощ на страстна любов, без дори да се обърне и да го погледне. Беше решил, че между тях има нещо, но може би бе преувеличил взаимното им привличане. Мисълта го накара да се почувства глупаво.

— Точно сега въобще не ме интересува какво изпитваш — отвърна Габи. Като че ли не бе разбрал!

— Дали това изобщо те е интересувало някога?

— Нямам намерение да ти отговарям.

Положението се влошаваше бързо, ала Кит нямаше намерение да отстъпва. Когато ръководителят на сцена им подаде знак, той не можа да се въздържи и пусна последната си язвителна реплика:

— Готова ли си? Надявам се този път да успееш да завършиш, без да се спънеш.

— Гледай си работата, Гарфилд! — изстреля в отговор тя.

Пламенната музика на „Танго“ попречи на спора им. Двамата се появиха в светлината на прожекторите и се плъзнаха надолу по стъпалата към дансинга. Кит приближи Габи. Тя метна на рамо лъскавия черен шал с такава сила, че краят му го удари по лицето.

Той направи гримаса, обаче не пропусна нито стъпка. Както предвиждаше хореографията, стисна ръката на Габи, преди да сведе устни към шията й. Тя потръпна, когато се издърпа, и така му даде да разбере, че я беше заболяло. Ала той не го бе направил нарочно. Двамата пренасяха в танца чувствата от личния си живот и това заплашваше да съсипе изпълнението им. Въпреки това, той не можеше да обуздае неприязънта си, докато чуваше потракването на токчетата й.

Погледнаха се в очите. Габи завъртя яростно шала около себе си и за момент той се зачуди дали не възнамерява да го метне в лицето му. Когато го хвърли, шалът мина покрай него само на сантиметри. Хвана я отново за рамото, завъртя я буйно първо наляво, после надясно, а след това отново я привлече в прегръдката си. Тя вирна брадичка, леко разтворила устни, и загледа със студени сини очи, които контрастираха рязко с чувственото й изражение.

Въздухът около тях като че ли трептеше от напрежение.

„Поне същността на танца съответства на настроението ни“ — помисли Кит и разбра, че наистина започва да се възбужда.

Двамата закръжиха един край друг като противници и очевидно ненавистта им бе отражение на голяма страст. „Дали изцяло се преструва? — запита се Кит. — Дали и тя се чувства като мен?“

Дори в най-тежкия момент от кавгата им му се искаше да я прегърне и да поднови възбудата, която ги бе съпътствала през нощта. И това желание ставаше все по-силно…

На финалната сцена Кит хвана Габи за талията, а тя обви крак около него и отметна глава назад. Близостта й бе едва поносима за него. Светлините угаснаха и той въздъхна облекчено, щом тя се отстрани. Бяха изпълнили „Танго“ безгрешно.

Съпроводиха ги бурни аплодисменти.

Когато излязоха от сцената, тя го погледна обвиняващо.

— Ръката ме заболя от теб!

— Ти ме удари с шала по лицето — отвърна Кит, като се чувстваше неловко от страстта, която бушуваше в него.

— Стана случайно.

— Същото важи и за мен. Не исках да ти причиня болка. Ако не беше така, можех да те пусна при някое от повдиганията.

— И да съсипеш напълно изпълнението? Не мисля, че би го направил, господин Идеален.

Говореше му, сякаш наистина бе искал да й причини болка!

Габи извърна глава и тръгна към гримьорната си, а той я последва.

Минаха покрай един от сценичните работници, който ги гледаше с възхищение.

— Хей, двамата бяхте изключителни! Това е най-страстното танго, което съм виждал!

Те забавиха крачка.

— Наистина ли? — попита Кит.

Работникът вдигна вежди.

— Такива пламенни погледи, си мятахте, че от вас направо се вдигаше пушек.

— Описанието е много точно — каза Габи.

— А може би ще е по-вярно, ако се каже, че от нас се вдигаше пара — допълни Кит, като не можеше да сдържи усмивката си.

— А значи и еротика — продължи работникът.

— Не, само пара — намеси се Габи и се засмя, преди да отмине.

Кит бе готов да се обзаложи, че чу смеха й, преди тя да затвори вратата на гримьорната си. Играеше му по нервите, но поне имаше чувство за хумор. Може би щеше да дойде при него, да признае, че е сгрешила, и да го помоли за прошка?

„И може би стават чудеса“ — допълни иронично един тънък глас в него.

Тръсна глава. Зачуди се в какво ли се е въвлякъл, като допусна да хлътне по Габи, и закрачи енергично към гримьорната си.

Вероятно и двамата бяха твърде упорити и не биха могли да изградят истинска връзка…

 

 

Въодушевлението на Габи бе временно. То изчезна, докато Мария й помагаше да свали роклята си. Гардеробиерката окачи дрехата и след като се увери, че повече не е необходима, излезе от стаята.

Габи свали сценичния си грим и облече яркосинята си копринена вечерна рокля. Тангото бе много ефектно и коментарът на сценичния работник бе забавен, ала бе жалко, че с Кит се бяха заяждали така дребнаво. Как стигнаха дотам? Не искаше да изпитва обида и яд всеки път, щом го погледнеше.

Поне беше съвсем явно, че не е безразличен към нея — личеше, че и той е обиден.

Кит се беше подразнил сутринта, когато бе помислил, че тя се интересува повече от кариерата си, отколкото от техните отношения. Дори бе решил, че Габи не изпитва никакви чувства към него. И макар че не го беше признала, тя бе разбрала, че го обича повече от всякога. Но от която и страна да погледнеше, положението беше сложно и объркано.

Габи седна пред огледалото, за да се гримира. Предполагаше, че Люсил очаква да се присъедини към нейната компания. И вероятно трябваше да седне до партньора си и щеше да им се наложи да се държат като че ли нищо не се е случило. Тя въздъхна, изпълнена с чувство за безсилие, щом помисли колко неудобно щеше да им бъде и на двамата.

След няколко минути бе готова и излезе. Когато минаваше покрай гримьорната на Кит, забеляза светлината, която се процеждаше под вратата. Откъм сцената се дочуваше танцова музика и й се прииска по-силно от всичко да бъде в неговите прегръдки. Реши да влезе и да му каже всичко. Дотук с търпението, предложено от майка й. Почука силно.

— Влез.

Безразличният му тон я изненада. Отвори вратата и го видя — беше седнал на стола си, с крака, вдигнати на тоалетната масичка. Беше отметнал глава назад, като че ли също си представяше нещо на фона на музиката, която се дочуваше в гримьорната. Изражението му се промени едва доловимо, щом я видя, ала бързо се овладя.

Тя влезе и затвори вратата.

— Не искам да се ядосваме взаимно. Това не ми харесва.

— Нима искаш да кажеш, че вече не си ядосана? — попита хладно Кит.

— Сега изпитвам само болка. — Мразеше да говори за своите чувства, но искаше да изяснят отношенията си.

— И желаеш да поговорим?

— Само ако и ти желаеш.

Той я погледна внимателно.

— Иска ми се да изясним нещата между нас.

— И двамата използвахме танца като израз на чувствата си.

— Очевидно.

Габи се отпусна, като видя, че е толкова спокоен. Сега бе неин ред да сложи в ред нещата между тях. Как обаче да започне?

— Седни — предложи Кит и свали краката си от масичката.

— Съжалявам, че избухнах — започна тя. — Ала мисля, че трябва да обясня причината за това, което се случи тази сутрин. — Замълча. Беше по-трудно, отколкото бе очаквала, а той изобщо не я насърчаваше. Гледаше я със загадъчно изражение, усвоено от него като че ли до съвършенство. — Ти имаш кариера, към която можеш да се върнеш, след като приключи ангажимента ти тук. Имаш работа, която те удовлетворява. А аз — не.

— Мислех, че се занимаваш с училището по танци.

— Така е. Но съвсем не съм въодушевена от мисълта, че до края на живота си ще преподавам — изрече тя глухо. — Не съм го признавала пред другиго, освен пред себе си, така че, моля те, не го разказвай насам-натам.

— На кого бих могъл да го кажа?

— На баща ти, на майка ми… Не искам да я нараня.

— Няма опасност тайната ти да бъде разкрита.

— Това не означава, че не ми харесва да работя с учениците. Но искам по-добра възможност за творческа изява. Вероятно бих се чувствала по-различно, ако бях достигнала професионалния си връх. Когато се отказах от Бродуей, сърцето ми се късаше. — Млъкна, втренчила поглед в краката си. — Срам ме е да го призная, обаче това е истината…

Кит беше трогнат от мъката, която Габи изпитваше.

— Ти не си се провалила, Габи. Подходящият момент и късметът са също важни за успеха в шоубизнеса. А ти си много талантлива. Сигурен съм, че ако опиташ, ще измислиш множество други начини да осъществиш таланта си.

— Не знам дали бих могла да харесвам нещо повече от танцуването.

Кит я разбираше. Въпреки че не искаше да признае, самият той пазеше скъпи спомени от дните, когато бе танцувал в кабарета и щеше да му бъде още по-тежко, след като приключи ангажимента му в „Сърце до сърце“.

— Когато Люк Шефилд ни потърси сутринта за филма, ме озари лъч надежда — продължи тя. — Така ще мога да танцувам още няколко месеца и ще имам възможност да установя нови запознанства.

Отново този филм!

— Разбирам те, но…

— Наистина ли? — прекъсна го бързо тя и се наведе напред. — Изглежда си пропуснал още едно предимство, което ще ни предложи съвместната работа във филма. Вместо да се върна в Ню Йорк, аз ще остана в Калифорния още известно време. — Кит запази мълчание и тя продължи: — Ще бъдем заедно… Ако това има значение за теб.

— Разбира се, че има значение! Обаче не разбирам защо този филм е единственият начин връзката ни да продължи. И как той може да гарантира бляскава кариера.

— Какво друго предлагаш?

— Самолетните билети от Ню Йорк до Лос Анжелис не струват кой знае колко. Бихме могли да се виждаме…

Предложението му не я зарадва.

— Най-много три или четири пъти годишно. Не, не бих могла да живея така.

Не? Мисълта да не я види никога повече го засегна по-силно, отколкото бе очаквал.

— Защо не ти харесва идеята с пътуването? — попита Кит, като се надяваше да я убеди. — Може би не си привикнала към връзки на далечни разстояния. — Стана и се приближи до нея. — За разлика от мен. Така израснах. Майка ми е била на снимки доста далеч от Холивуд, когато срещнала баща ми, а и не са били заедно през повечето време от брака им.

— Който е завършил с развод.

Това беше истина. Кит също се беше разделил само след две пътувания с една негова приятелка, с която живееха отдалечени на голямо разстояние. А чувствата му към Габи бяха много по-силни от това, което бе изпитвал досега, към която и да е друга жена. Обгърна с поглед лъскавата й русоляво червеникава коса, изящните й рамене и ръце, като че ли изваяни от слонова кост, украсената с мъниста рокля от синя коприна, ясните й очи, от които струеше откровеност. Сърцето му заби силно и го накара да се почувства млад и глупав.

— Може връзката между два бряга да е модерна, но бих желала нашите отношения да са малко по-старомодни и да ни дадат повече — призна тя. — Защо не искаш поне да прочетеш сценария?

— Решението не е в един сценарий или филм — разсъди Кит логично.

— По-добре кажи „може би не е“. Поне не звучи толкова категорично.

— Щом желаеш…

— И освен това не е изключено да грешиш. Може филмът да се окаже едно начало в правилна посока, Кит. Ще работим заедно месеци наред. Кой знае какво ще се случи след това и какво бихме направили. Не очаквам филмът да ме направи голяма звезда. Само искам да имам възможност да танцувам като професионалист колкото може по-дълго… С теб.

— Нашето изпълнение е нещо изключително — призна той.

Чувствено, динамично, вдъхновяващо. Съвършенството на съвместното им представление бе придало нови измерения на техните отношения, беше подсилило удоволствието от любовта миналата нощ, бе внесло нещо различно в живота му…

— Моля те, прочети сценария! — настоя Габи.

Той опита да си представи как ще продължи да живее без нея, ако тя се върне в Ню Йорк.

— Знам, че ще ти бъде приятно да продължиш да работиш в шоубизнеса, Кит. Ти обичаш да танцуваш. Иначе нямаше да бъдеш толкова добър изпълнител.

Той въздъхна. Не можеше да скрие от нея най-съкровените си желания.

— Ще го направиш ли? — В погледа й се четеше молба.

— Добре. — Въпреки всичките разумни доводи, които оправдаваше нежеланието си да участва във филма, той или трябваше да приеме, или да я загуби. — Ще прочета проклетия сценарий! Предполагам, че няма да ми навреди, ако му отделя някой и друг час от времето си.

— Чудесно! — Тя се изправи и застана пред него. Меките й устни бяха извити в красива усмивка.

— Но не ти обещавам нищо, Габи.

— Засега ми стига, че пожела да промениш решението си.

„А после? — запита се Кит. — Какво ще стане, ако филмът не ме заинтересува?“ Колкото и невероятно да му се струваше, мисълта го изплаши.

— Толкова съм ти благодарна, Кит! — прошепна Габи и приближи, за да го целуне.

Устните й бяха леки като перца. Победен от близостта й, той вдъхваше омайващото ухание на парфюм, което се излъчваше от нея, и почувства как отново го завладява страстта, която бе започнала да го обзема още на дансинга. През говорителя в стаята се разнасяше някаква любовна мелодия. Колко подходящо!

Плъзна ръце по топлите гладки рамене, а после по гъвкавата извивка на талията й.

— Признавам, че като поразмисли човек, връзката между двата бряга не е толкова привлекателно нещо. — Гласът му бе дрезгав. — Не искам да напуснеш Калифорния, преди да сме опитали различните възможности.

— Радвам се. Аз също не искам да замина.

Да се обвърже с някаква филмова сделка му намирисваше на емоционално изнудване. Но какво друго му оставаше? Още не бе готов да й предложи да се премести при него или да се оженят, а разбираше и нежеланието й да поддържат връзка от разстояние. Всъщност, след като бе размислил, той вече също нямаше такова желание. Искаше я в прегръдките си колкото може по-често — както на дансинга, така и в леглото си.

— Дори не искам да излезеш от тази стая! — Притегли я отново към себе си и сведе глава, за да я целуне по-силно.

— Тогава направи така, че да остана.

Той прие мълчаливо. Тайните, скрити зад устните й, бяха сладки, щом ги опита с език. Габи реагира страстно в прегръдката му, тръпнеща и прелестно жива.

Кит прекара ръка по гърба й, по извивката на хълбоците, като се наслаждаваше на топлата плът по дрехите й. Познаваше идеално това изваяно тяло докато се движеха наоколо в ритъма на интимния танц, той усети болезнено желание в слабините си, но те се намираха в гримьорната на кабарето. Отдръпна се от нея, останал без дъх.

— Май след малко ще се окажем на пода.

— Е, и?

Устните й бяха полуоткрехнати и влажни от целувките.

— Не се ли притесняваш, че някой може да погледне през ключалката?

— Можеш да я запушиш.

— Май наистина нямаш задръжки. — Усмихна се и я пусна. Заключи вратата и окачи една дреха на закачалката.

— Повече ми харесва думата „импулсивна“ — отвърна тя и го посрещна с разтворени обятия.

Движеха се унесено в ритъма на музиката, която още звучеше в стаята.

— И тъй като не знам какво ще стане утре или следващата седмица, смятам да се възползвам от това, което ми предлагаш сега.

Споменаването на неясното им бъдеще го накара да изтрезнее, но и засили желанието му. Притегли я съвсем близо до себе си, като че ли искаше телата им да се слеят, за да не може тя да си отиде. Габи плъзна ръце под смокинга му и се отърка предизвикателно в него. Той я обърна, силно възбуден, и я поведе назад, докато тя се опря във вградената тоалетна масичка. Кит желаеше Габи безумно я искаше да я обладае незабавно.

Повдигна я и я сложи на масичката. Издърпа на талията й дългата тясна рокля. Отдолу Габи носеше само яркосини бикини. Кит разтвори бедрата й и прокара ръце по копринената й плът. Габи потръпна и погледът й се замъгли. Дръпна ципа на панталона му, докато в това време той сваляше бикините й. Целуна я отново, а тя го докосна интимно. Накрая Кит изстена.

— Чакай — спря я той, отстрани ръката й и свали тънките презрамки на роклята й.

Засмука едната й гърда, после другата и вдигна глава, за да обсипе с целувки шията й. Приплъзна я към себе си и проникна в нея. С всеки негов тласък дишането й ставаше все по-тежко и Кит усещаше през ризата си ноктите й, забити в гърба му.

Двамата бяха завладени от най-интимния от всички танци. И тъй като бяха идеални партньори във всяко отношение, двамата стигнаха до върха едновременно. Габи потрепери и изстена. Задъхан, Кит се облегна на тоалетката и прегърна тръпнещото тяло пред себе си.

— Можехме да се настаним по-удобно — прошепна той.

— Можехме ли? Не предполагах, че е възможно да бъде по-хубаво.

Усмивката й изразяваше толкова задоволство и обич, че той се запита как е могъл въобще да се съмнява в нея. Въпреки нейните протести, той плъзна ръка по бедрото й, като възнамеряваше да я вземе на ръце и пренесе на диванчето.

Пръстите му усетиха нещо мазно.

— О-хо.

— Какво има? — попита тя и двамата погледнаха надолу.

Бяха толкова погълнати от страстта, че никой от тях не бе забелязал как Габи беше седнала на отворена кутия с грим.

— Бузата ти е начервена — каза Кит, после се разсмя толкова силно, че Габи го тупна по гърдите. Той извади една салфетка от кутията наблизо. — Чакай, ще те почистя.

Но почистването на дупето й само го възбуди отново. След минута и двамата се бяха съблекли съвсем голи и се любеха на диванчето, този път по-бавно и търпеливо. После се свиха един до друг и Кит ги зави със сакото си. Прегърна я и леко я захапа първо по ухото, после по шията.

— Ммм — въздъхна тя.

— Ти си прекрасна!

— Ти също.

— Обичам те, Габи! — произнесе меко Кит. Думите се откъснаха от устните му, преди да разбере, се готви да ги изрече.

— Аз също те обичам, Кит!

Той я целуна и се зачуди защо ли тези важни признания не го плашат. Напротив — всичко изглеждаше съвсем естествено. А щом и двамата се обичаха толкова силно, без затруднение биха могли да уредят и бъдещето си…

 

 

След представлението Прис и Анита чакаха почти час Кит и Габи да се появят на масата на Люсил.

— Чудя се какво ли ги е забавило — терзаеше се Анита.

— Ще отида да видя — предложи Прис.

Той отиде зад кулисите, за да разбере какво става. Не беше подготвен да чуе приглушените гласове и звуци от целувки, които се донасяха от гримьорната Кит. „Все пак няма защо да се изненадвам“ — каза си Прис, щом тръгна обратно, въпреки че беше малко смутен. Двамата с Люсил бяха забелязали погледите, които си разменяха Габи и Кит и прецениха колко време прекарват заедно извън репетициите.

Ако досега Анита не е разбрала, че децата изпитват доста силни чувства един към друг, то тя бе сляпа. Но той не възнамеряваше да й каже за звуците, които се чуваха от гримьорната. Не беше сигурен как щеше да се отнесе към това тя и реши да не обсъждат връзката, която съществуваше между децата им.

— Защо се бавят? — попита веднага Анита, когато Прис се върна на масата.

Щом седна, той замисли трескаво какво да отговори.

— Били изморени и решили да си тръгнат.

— Толкова изморени, че дори да не могат да се отбият поне за петнадесет минути?

Прис сви рамене равнодушно.

— Очевидно. Знаеш, че използваха всяка свободна минута за репетиции.

— И по цяла нощ не си лягат! Габи се върна вкъщи чак сутринта. Нищо чудно, че е уморена.

Той не каза нищо. „Били са навън цяла нощ? — зачуди се мислено. — Анита е сляпа. Колко ли разстроена ще бъде, ако разбере, че децата продължават нашия роман, при това по-интимен от този между нас двамата?“

Само се надяваше съвсем егоистично това допълнително усложнение да не попречи на стремежа му към жената, която обичаше. Като че ли най-сетне двамата се погаждаха и постоянните препирни, които само преди седмица бяха такова препятствие за тях, вече бяха престанали.

Прис премести стола си по-близо до нейния и пи от виното. В момента тя бе само негова. Някой от другите гости на Люсил танцуваха, а останалите, между, които и няколко от пансионерите, се бяха събрали на другия край на масата и разговаряха. Той постави ръка на облегалката на стола на Анита.

— Какво ще правим, Прис?

— С кое? — Намръщи се озадачен.

— С Кит и Габи. Те се преуморяват.

— Анита, и двамата са достатъчно големи и очевидно прекарват приятно. Не мисля, че трябва да предприемаме каквото и да било.

— Но… Те са непрекъснато заедно — отвърна тя леко колебание, като че ли подбираше грижливо думите си. — А и двамата нямат семейство. Не е изключено да започнат да изпитват интерес един друг.

„А-ха. Май все пак не е напълно сляпа“ — отбеляза мислено Прис и сви равнодушно рамене.

— Предполагам, че не бива да се намесваме.

Анита се намръщи.

— Не знам дали Кит е достатъчно добър за Габи. Той не можеше да не настръхне вътрешно.

— И какво му е на сина ми? Работи успешно, хубав е и е прекрасен човек.

— И сигурно на тази възраст вече е заклет ерген.

— Вероятно досега да не е срещнал подходящо момиче.

— Дали е мил и внимателен?

— Нещо повече — има добро сърце. Попитай Сил колко мило се държи с нея. А освен това е пълно искрен и честен — настоя Прис.

— Откъде знаеш, след като се виждате толкова рядко?

— Постоянно съм се интересувал от него, още откакто беше в началното училище. — Размърда се на стола от неудобство, че бе направил това признание.

Анита го погледна с любопитство.

— Въпреки че не си поддържал истинска връзка с него?

— Винаги някой мой познат бе край Кит. Дори и сега. Няколко мои стари сътрудници служат в Гарфилд Корпорейшън. Синът ми работи упорито, честен е, умен и…

— Добре, добре — прекъсна го тя със смях. — Той е прекрасен избор за дъщеря ми и нямам нищо против двамата да се срещат. Нямах намерение да злословя по адрес на семейството ти.

Прис подозираше, че Кит и Габи вече са отминали етапа на срещите, ала отново реши, че е по-добре да не обсъжда това с Анита. Въпреки че бе омъжена и бе майка на четири деца, възгледите й за секса бяха толкова старомодни, колкото и на младини.

Той погледна към пълния дансинг на кабарето, като се питаше дали да я покани на танц, или да си тръгнат. Не искаше Кит и Габи да се появят внезапно и да разкрият лъжата му. И се почувства успокоен, щом Анита се отпусна с прозявка на стола си.

— Уморена си — каза й Прис.

— Малко. Доста вечери се прибираме късно.

— Дали да не те откарам, след като Кит и Габи ги няма? — предложи той, макар че му се искаше да потанцуват и да я притисне в прегръдките си.

— Няма да е зле.

Пожелаха лека нощ на Люсил и останалите й гости и излязоха от кабарето. Скоро пътуваха с колата по тихите улици на Бевърли Хилс.

— Предполагам, че не бих могъл да те уговоря да се отбием за малко у дома? — попита той. — А ако обещая да не се опитвам да те прелъстявам?

Анита трябваше да признае пред себе си, че е любопитна да види как изглежда къщата му отвътре…

— Може би… Само за половин час.

— Ще те откарам в дома на Люсил веднага, щом поискаш.

Анита не виждаше защо да не се съгласи — напоследък се разбираха много добре. И бе почувствала особена топлота към Прис, когато той се застъпи за сина си. Очевидно обичаше Кит, независимо дали умееше, или не да изразява чувствата си. Само ако беше малко по-открит, по-сигурен в себе си… Винаги бе имал този проблем.

След няколко пресечки Прис свърна по една криволичеща алея, която водеше към порта от ковано желязо. Той я отвори с помощта на дистанционно управление. Оттатък нея се простираха поляни и красивият му дом с прилепен до него гараж за четири коли. Къщата изглеждаше по-величествено, отколкото на снимките, макар да не бе така оригинална, както тази на Люсил.

Влязоха вътре и Прис я разведе из първия етаж, преди да се качат на втория. Анита се питаше дали разходката ще свърши в неговата спалня и не бе особено уверена как ще реагира, ако той повтори неприличното си предложение. Толкова отдавна не се бяха целували! Досега той само я беше притискал леко към себе си, докато танцуваха. При тази мисъл сърцето й заби по-бързо и тя трябваше да признае, че желае нещо повече…

— А това е стаята за прожекции — каза Прис и включи осветлението в следващата стая.

— Чудесно?

Анита огледа с възхищение дебелия сив килим, покриващ пода от стена до стена. Погледът й се плъзна по дивана от няколко части с тъмносива кадифена дамаска, който заемаше голяма част от стаята. Срещу него имаше масивни черни полирани секции, подредени по цялата дължина на стената. За разлика от ниските традиционни или старинни мебели в останалата част от къщата, обзавеждането тук бе доста съвременно.

— Но къде е екранът? — попита Анита.

— Филмовият или видеоекрана?

— Два екрана ли имаш?

Прис плъзна настрани една от големите плоскости на секциите. Зад нея имаше екран метър на метър и половина. Зад друга плоскост бяха скрити голям телевизор и видеоапаратура.

— И предполагам, че имаш копия от всички твои стари филми?

— Разбира се. Тези, които направихме заедно, са на специална лавица. Искаш ли да изгледаме един?

Анита се засмя.

— Цял филм? Не тази вечер.

— Сигурна ли си? Имам долби озвучителна система.

— Благодаря, аз съм пас.

Беше уверена, че веднага ще я обхване носталгия. А това беше глупаво, като се има предвид, че мъжът, който я бе вълнувал толкова дълбоко години наред, сега беше до нея. За да съхрани ведрото си настроение, тя продължи да разглежда секцията и забеляза няколко рафта и чекмеджета.

— Сигурно имаш много касети и филмови ленти.

— А-ха, както и много спомени от друг характер.

— Включително и стария ти смокинг?

— И няколко пера от онази дяволска рокля от „Фрак“.

Анита се разсмя.

— Сигурно се шегуваш.

— Съвсем не. Един човек ги събрал от пода по време на снимките, съхранил ги и ми ги даде няколко месеца, след като ти замина за Ню Йорк.

Той издърпа едно от по-големите чекмеджета и зарови сред купчината албуми за снимки и изрезки. Най-сетне извади един плътно залепен пластмасов плик и й го подаде.

— Ето.

Белите пера бяха пожълтели, но все още цели. Анита пое разтреперана дъх и си наложи да се усмихне. Иначе щеше да заплаче.

— Ти кихаше толкова бурно, когато ги носех!

— А ти се смееше, защото знаеше, че съм алергичен.

— Не исках да ти навредя.

— Прощавам ти, дори и да си искала.

Погледна я напрегнато. Зелените му очи я молеха да си припомни миналото, когато бяха заедно.

Нима би могла да го забрави?

Преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и взе синия албум, който се намираше най-отгоре в чекмеджето. Разлисти го бързо и позна десетки стари снимки, включително и кадри от техни филми.

Прис се приближи и надникна през рамото й. Дъхът му погали врата й и я накара да настръхне.

— Какво има в другите албуми? — попита Анита.

— Това-онова.

Тя остави синия албум и взе червен, запълнен с изрезки от вестници, афиши и програми. Нейни афиши и програми, изведнъж проумя тя, като разпозна заглавията на неудачните мюзикъли, в които бе участвала.

— Откъде имаш всичко това? — попита Анита. — Нима си идвал в Ню Йорк?

Нима беше седял сред публиката, докато тя бе пяла и танцувала, без да знае, че той е там?

— Не е трудно да намериш нещо, ако имаш достатъчно връзки — отговори Прис уклончиво.

Анита не знаеше какво да каже, трогната от неговата романтичност. Бе продължил да се интересува от нея дори след като се бяха разделили. Да, но беше имал и съпругите си…

— Имаш ли тук някъде и албум с филмите на Лана Уърт?

„А може би и на Бети Мастърс?“ — запита се мислено тя, любопитна да ги види.

— Вече не ги пазя.

Чудесно. „Поне не се налага да споделям чекмеджето с тези жени“ — помисли Анита. Започна да разлиства червения албум отзад напред и видя някаква по-нова програма.

— Това е една от продукциите, в които участваше Габи — изненада се тя. — Колко мило!

— Ами, ако нещата се бяха развили по-различно, можех да й бъда баща…

— Да — отвърна тя просто.

— Това не означава, че не се гордея с Кит. — Пресегна се край нея и извади друг албум. — Имам копия от годишните му свидетелства от средното училище и колежа. Тези изрезки съм събрал, докато той участваше в конкурси по състезателни танци. — Разгърна албума и посочи с гордост: — Пръв в категорията за класически и латиноамерикански танци. Момчето винаги е било адски добро в краката.

А баща му беше непоправим романтик!

— Много е лошо, че толкова години не си намерил сили да му покажеш чувствата си.

Той кимна.

— Сега вече ще го направя.

— Дори ако пак се нахвърли срещу теб? — Анита се беше почувствала ужасно, когато Кит обиди баща си миналата вечер.

— Няма да се предам, нито пък ще си отида. Може би ще е нужно време, за да оправим отношенията си, ала знам, че той има добро сърце. Мисля да послушам съвета ти — наистина никога не е късно. Кит винаги е означавал твърде много за мен. Време е да го научи.

— О, Прис!

Докосна ръката му и се усмихна топло. Зад привидната му хладност се криеше любящо сърце въпреки че понякога бе трудно да даде израз на обичта си… Или пък биваше твърде взискателен и властен. Но сега се опитваше да се промени. Дори вече го беше постигнал, щом желаеше да оправи отношенията със сина си. Изведнъж й се стори, че всички пречки от миналото изчезват и усети Прис по-близък от всякога.

— Знаеш ли, Кит можеше да бъде твой син — наблегна той. Гласът му бе тъжен и я гледаше с отсъстващ вид, като че ли се взираше в годините на раздялата. — Какво се случи всъщност? Как можахме да постъпим толкова глупаво?

Очите й се напълниха със сълзи. Не би могла да ги спре, дори ако опиташе.

— Не знам…

Прис пое дълбоко дъх.

— Не плачи, Анита. Най-сетне сме заедно.

— Но толкова дълго бяхме разделени! А ти… си се интересувал от мен… от нас… през това време.

— Никога не съм преставал да те обичам. — Целуна бузата й, накара я да седне на дивана и я прегърна. — И се надявах никога да не ме забравиш.

— Никога не съм те забравяла — отвърна тя просто.

— Ние сме двама стари глупаци, нали?

Анита кимна и избърса сълзите си.

— Предполагам, че не си прекалено стар, за да се държиш като глупак.

А май че и тя се канеше да направи нещо подобно. Наклони се и притисна устни в устните на мъжа, когото обичаше. Прис я прегърна още по-здраво и целувката им стана още по-силна. Анита обви ръце около врата му с разтуптяно сърце. На младини бе останала невинна, ала сега знаеше какво означава да обичаш и искаше да изпита всеки нюанс на това чувство с Прис Гарфилд.

Най-сетне!

Той изстена и се откъсна от нея.

— Анита, ако възнамеряваш да си тръгнеш, най-добре е да го направиш сега.

— Нямам никакво намерение да си тръгвам.

Най-сетне тази нощ тя щеше да принадлежи на Прис и телом, и духом…