Лин Патрик
Сърце до сърце (11)

Десета глава

Подобно на много изпълнители, Габи чувстваше повече увереност един-два дни преди изпълнението, отколкото в самото навечерие. В петък вечер се вълнуваше толкова силно още преди да се беше облякла, че започна да диша дълбоко в хартиен плик, за да се успокои, докато гардеробиерката й Мария вдигаше ципа на бялата й атлазена рокля. Поне от дните, прекарани на Бродуей, се беше научила какво да прави.

Знаеше, че притеснението й е само временно. Всичко щеше да бъде наред, щом застанеше под светлините на прожекторите. И този момент наближаваше.

Двамата с Кит трябваше да излязат на сцената веднага след краткия уводен комедиен монолог на Люсил, чийто силен и стабилен глас се донасяше от монитора, инсталиран в гримьорната на Габи.

— Сигурно знаете две от най-големите имена в историята на танцовото изкуство — казваше Люсил. — Анита Брукс и Прис Гарфилд.

— О, божичко, наш ред е! — каза тихо Габи и се отстрани от Мария.

— Желая ви успех, госпожице Брукс — извика гардеробиерката след нея.

— Сигурно ще си помислите, че пред вас са привидения от миналото… — продължи Люсил.

Габи повдигна богатите поли на роклята си и изтича от гримьорната към крилата на малката сцена. Кит вече беше там — висок и елегантен в смокинга, който му стоеше идеално. И, по дяволите, изглеждаше спокоен като сфинкс!

— Готова ли си? — попита я той усмихнат.

— Сега не е време за насърчения — отвърна тя, като вече се подготвяше мислено за романтичните танци, които трябваше да изпълнят.

— Изглеждаш прекрасно.

— Ти също.

И тогава чуха репликата на Люсил, която очакваха.

— „Ще те омагьосам“ в изпълнение на Гейбриъл Брукс и Кит Гарфилд!

Габи и Кит излязоха на сцената, вече вглъбени в ролите си. Слязоха по двете летящи стълби и се срещнаха на дансинга. Оркестърът подхвана мелодията.

Осветена ярко и изправена пред морето от непознати лица, които ги гледаха внимателно, Габи почувства как в нея се надига възбуда и залива цялото й тяло. Завладя я усещане за победа още преди двамата с Кит да са започнали да танцуват. Точно това беше чакала — чувството за неподправеност, което изпитваше само когато танцуваше. Ролята, която изпълняваше, стана за нея реалност, макар и само за няколко кратки минути. Пристъпи, обърна се и се завъртя с музиката, като през цялото време следеше партньора си и движенията му по дансинга.

Никога не се бе чувствала толкова жива.

Видя на лицето на Кит отражението на собствените си твърде реални чувства. „Дали това е част от ролята, която изпълнява, или и той мисли за мен?“ — мина през ума й, преди да се потопи изцяло в изпълнението.

Минутите, изпълнени с грация, отлетяха със скоростта на светлината. Преди Габи да го осъзнае, номерът отиваше към своя край. Кит я обгърна в класическа холивудска поза. Както и при първата им репетиция тя обви ръце около врата му и вдигна лице към неговото, докато устните им се срещнаха и музиката замря. Останаха в светлината на един-единствен прожектор, който угасна постепенно.

В кабарето отекнаха аплодисменти.

— Това беше едно истинско романтично изпълнение! — надвика Люсил шума на въодушевената публика.

Светлините се насочиха към нея. Беше застанала пред микрофона, облечена в рокля, украсена със сини пайети. Габи и Кит излязоха незабелязано. А аплодисментите продължаваха. Габи мина през вратата за сцената на нивото на дансинга и ако не ги чакаха още два номера, щеше да завика от радост.

Преди да тръгне по стъпалата, които водеха към гримьорните, Кит спря и я прегърна, а в този момент Люсил обявяваше следващото изпълнение.

— Бяхме страхотни, нали? Точно както предрече ти.

— Знаех, че предчувствието ми няма да ме излъже.

И когато той се наведе, за да я целуне леко, тя се поддаде на изкушението, притисна се към него и го целуна силно. С тази мълчалива прегръдка се опита да му каже толкова много, че когато най-сетне се отдръпна, Кит я гледаше втрещено.

— Хей! — Повдигна вежди и оправи папийонката си.

Доволна от реакцията, която бе предизвикала, Габи се разсмя и разроши косата му.

— А сега ще трябва и да се реша — оплака се той престорено сърдито.

— Просто не успях да се въздържа. — Приближи се към него и се притисна към гърдите му. — Танцуването ме кара винаги да се чувствам секси.

Особено когато неин партньор бе такъв невероятно сексапилен мъж като Кит Гарфилд!

— Вярно ли е и обратното? — попита той любопитно.

— Какво искаш да кажеш?

— Дали сексът те кара да се чувстваш така, сякаш танцуваш? — Погали голия й гръб.

Тя усети как по цялото й тяло се разля топлина и притаи дъх.

— Така ли е? — повтори въпроса си той и устните му се извиха в предизвикателна усмивка.

— Защо не проверим? — подразни го Габи.

Той я гледаше настойчиво и като че ли се канеше да я целуне отново, но горе, на стълбата, се появи нейната гардеробиерка.

— Госпожице Брукс, нямаме много време, а трябва да смените костюма си и да оправя косата ви.

— Идвам веднага, Мария.

Преди да я пусне, Кит целуна върха на носа й. Хвърли последен поглед към нея през рамо и тръгна към гримьорната си, а Габи пое към нейната.

Беше решила да изглежда съвършено различно при всяко изпълнение и времето между танците бе много напрегнато. В момента три певици изпълняваха песни на „Андрюс Систърс“, ала скоро Габи и Кит трябваше да излязат отново на сцената.

Мария свали ципа на роклята й и веднага й помогна да облече красивата дреха със златисти пайети. После се зае да оправи косата й с маша. Габи се погледна в огледалото и подсили грима си. Чудеше се дали Кит бе взел на сериозно авансите, които му бе дала на шега. Всъщност не бе имала намерение да се държи толкова дръзко, но опиянението от изпълнението я беше възбудило както винаги.

Докато вървеше към сцената, полите на златистата рокля се полюшваха предизвикателно около краката й. Дрехата бе почти точно копие на оригиналния модел от тридесетте години и Габи се чувстваше превъзходно в нея.

Приближи до Кит и зелените му очи проблеснаха с възхищение.

— Готова ли си?

— Напълно.

Хвана здраво ръката му и той усети по-силно от всякога, че двамата са създадени, за да бъдат заедно. Но нямаше време да се задълбочава в чувствата си, тъй като триото вече излизаше през крилата. Започна да се настройва мислено и тогава Люсил обяви следващото им изпълнение — „Танцувай с мен“.

Драматичният им танц започна с началните акорди на музиката и Кит последва бавно Габи надолу по стъпалата. Нежната мелодия с тъжни, изпълнени с копнеж, тонове, изразяваше несподелената любов на неговия герой.

Настигна я и двамата затанцуваха един до друг. Тя се опита да избяга, но той я хвана точно преди да е тръгнала нагоре по стъпалата. Сграбчи китката й, завъртя я и Габи отново се озова в прегръдката му. Утежнените поли на роклята й изплющяха около тях. Изпълниха няколко стъпки, като се извиваха и въртяха, докато тя отново избяга. Този път Кит я последва по стъпалата и затанцува с нея надолу по другото стълбище. Майсторското им изпълнение създаваше впечатлението, че танцът е лесен, но това не беше така. Кит винаги търсеше различни предизвикателства, за да стане хореографията му по-изразителна.

Когато публиката заръкопляска бурно още по време на изпълнението им, той спря за момент и почти забрави каква бе следващата стъпка. Смаяният поглед на Габи му говореше, че тя също е поразена от неочакваната реакция. С усилие на волята Кит се съвзе и поведе партньорката си към средата на дансинга за няколко валсови стъпки, които завършиха със завъртания.

Публиката отново избухна в аплодисменти, като очевидно оценяваше сложността на изпълнението. И Кит не можеше да не реагира на това. Погледна през рамото на Габи, избра си две дами, които седяха на най-близката редица, и ги очарова с ослепителна усмивка. Изведнъж опияняващата непосредственост на танца го накара да го обземе чувството на волен полет.

Номерът завършваше, като първо двамата танцуваха заедно, а после поотделно се изкачиха по летящото стълбище. Накрая Габи избърза, застана пред партньора си и му хвърли печален поглед през рамо. Лицето на Кит изрази обезсърчението на героя му. После продължи ухажването, макар и безполезно.

Той наистина изпитваше тъга, когато излязоха от сцената. Знаеше, че седмицата в „Сърце до сърце“ бе единствената му възможност да танцува с Габи. И не бе уверен кое ще му липсва повече — танцуването или най-добрият партньор, който бе имал.

Но тогава си напомни, че радостите от професионалните танци са също толкова преходни, колкото и славата. И освен това — кого аплодираше публиката — Кит и Габи или… Анита и Прис?

 

 

След като представлението свърши, оркестърът засвири танцова музика и сега вече публиката можеше да заеме дансинга. Габи беше облечена в една от собствените си вечерни рокли без презрамки, ушита от тафта в коралов цвят и с подгъв, украсен с къдри. Тя срещна Кит зад сцената, преди да тръгнат към масата на Люсил.

— Още ли мислиш, че бяхме страхотни? — попита я той.

— Нима се съмняваш след тези аплодисменти? — отвърна му Габи и леко докосна устните му с пръсти. — Доволен си, нали?

Кит хвана ръката й и потърка лицето си в дланта й.

— Прекарах чудесно!

Бе сигурна, че част от удоволствието му се дължеше на взаимното им привличане. И това определено беше вдъхнало живот на танците им. Последният им номер „Танго“ бе направо изпепеляващ. В края му Габи, облечена в лъскава дълга черна рокля с цепки от двете страни почти до ханша, бе обвила дългия си крак около партньора си и бе погледнала дълбоко в очите му. Ако се съдеше по страстното изражение на Кит, той бе готов да я обладае направо на сцената, пред очите на публиката…

Но в момента допира на устните му беше по-скоро нежен, отколкото страстен.

— Да отидем ли да видим какво прави Люсил? — предложи той.

— Разбира се — съгласи се тя весело.

Кабарето беше препълнено, обаче неговата съдържателка бе събрала няколко маси, за да се поберат многобройните й гости — Джейн, Раиса, Янси, Нийл, Харви, Прис и Анита и техните деца. Люсил бе много щастлива. Със зачервени страни и блестящи очи изглеждаше прекрасна в дългата рокля със златни пайети.

— Аплодисменти за нашите звезди! — извика тя въодушевено веднага щом видя, че двамата танцьори приближават.

Пансионерите и възрастните Брукс и Гарфилд станаха и заръкопляскаха. Към тях се присъединиха и посетителите от близките маси. Габи прегърна майка си, после Люсил, Джейн, Янси и Нийл. Стисна ръката на Харви и се наведе да целуне Раиса. Кит също размени прегръдки с жените и ръкостискания с мъжете, включително и с баща си.

Габи не знаеше как точно да се държи с Прис, затова остави той да поеме инициативата и му подаде буза за целувка, когато я прегърна.

— Ти си толкова красива и талантлива, колкото и майка ти — каза Прис с усмивка.

— Благодаря.

Тя се въздържа и не се намръщи, щом забеляза, че Анита му се усмихва гордо, а когато той седна, хвана ръката му.

— Вашите места са тук, деца, начело на масата — каза им Люсил и издърпа стола си от другата страна на Кит. — Поръчайте каквото желаете. Пиенето е за сметка на заведението.

Габи си избра сухо мартини и докато чакаше напитката да пристигне, заслуша как другите се отдадоха въодушевено на спомени, свързани със стари филми. Всички, освен Джейн. Застаряващата обаятелна кралица само въртеше чашата в ръцете си. Габи се канеше да я попита дали нещо не е наред и изведнъж забеляза, че липсва един човек.

— Къде е Честър? — попита тя.

— Вкъщи — отвърна Джейн и въздъхна. — Артритът му се влоши рязко. Едва успя да стане от леглото.

— Горкият! — обезпокои се Габи и реши, че Джейн не е в настроение заради приятеля си.

Кит се наведе към нея.

— Свързах се с неговия лекар и уредих да му бъде доставена една месечна доза от онова специално лекарство, за да проверим дали ще има полза от него.

Габи усети прилив на нежност към партньора си.

— Остава да се надяваме, че Честър няма да ти се ядоса.

— Аз уредих нещата, но платих само част от лечението. Люсил пое останалите разходи, благодарение на приходите от кабарето. Няма нужда Честър да научава подробностите.

Тя си помисли щастливо, че те двамата също имат принос за това.

Всички вдигнаха погледи, когато келнерът донесе бутилка шампанско и няколко напитки. Той остави чашите и купата с лед пред Прис.

— Да вдигнем тост за Кит и Габи — предложи той, когато келнерът отвори бутилката шампанско и го сипа в чашите. Прис се изправи и вдигна чашата си. — За моя син и дъщерята на Анита — деца, наследили много талант от своите родители.

— И които са прекрасни танцьори със собствена индивидуалност — добави бързо Анита.

Прис погледна сина си с топлота.

— Гордея се с теб! Много!

Кит кимна хладно и вдигна чаша, за да се чукне с другите. Габи беше сигурна, че бе възприел неправилно репликата „деца, наследили много талант от своите родители“, и че тя го беше подразнила.

Прис се обърна към сина си.

— Много малко танцьори биха се осмелили да подготвят за толкова кратко време изпълнение като твоето, Кит. И още по-малко биха го направили с такъв успех. Ти си не само интелигентен и с творческо виждане, но имаш и своя собствена индивидуалност.

Кит остана равнодушен.

— Твърде жалко е, че не си го разбрал още преди години. Нямаше да е така, ако се беше постарал.

Макар че думите му не бяха шокиращи за нея, Габи изпита неудобство, както и всички останали. За момент настана тишина. Люсил погледна укорително Кит, а после прекъсна мълчанието с шега. Пребледнял, Прис седна на стола си.

Въпреки проблемите, които бе имала с него, Габи изпита съжаление към възрастния човек и побутна с лакът Кит.

— Какво става с теб? — прошепна тя. — Той бе толкова любезен!

— Нямам нужда от неговата любезност — отвърна Кит съвсем тихо.

— Но може би той има нужда от твоята!

Кит се намръщи.

— Доколкото си спомням, ти каза за него, че е стар развратен козел.

— И все пак ти е баща.

А Габи вярваше в семейната привързаност.

— Само че е закъснял с години.

Добре, че Прис не ги чуваше. Анита го уговаряше да отидат на дансинга. Щом навлязоха сред другите танцуващи, които вече се полюшваха в такт с мелодиите от тридесетте и четиридесетте години, двамата бяха посрещнати с леки аплодисменти, ала скоро известната в миналото двойка се смеси с тълпата. Янси също покани Люсил да танцуват и на масата останаха другите пансионери и по-младата двойка.

— И аз съм закъснял с години — изрече печално Харви, като съзерцаваше шампанското, останало в чашата му.

— За какво говориш? — попита Нийл.

— Нищо особено. — Харви махна няколко невидими прашинки от реверите на стария си смокинг и бутна стола си назад. — Тръгвам си.

— И къде отиваш? — попита властно Раиса.

— Трябва да намеря моя партньор.

— Твоят партньор? От трупата? — учуди се Нийл. Харви се отдалечи от масата. — Та те се разделиха преди почти двадесет години, когато той напусна трупата. Защо ли внезапно му е хрумнало да го търси?

— Не е внезапно — каза Джейн с дрезгав глас. — Напоследък доста говореше за него и за останалите си колеги. Но ти вечно си толкова зает със себе си, че не обръщаш внимание на другите.

Нийл се намръщи обидено.

— Не мога да се съглася с това.

— И все пак е истина.

— Е, какво пък, аз също имам проблеми — отвърна Нийл в свое оправдание.

— Нещата ще се оправят за всички ви — намеси се Габи с ведър глас. — Сигурна съм. Тазвечерният успех на кабарето е само началото.

— Точно така — подкрепи я Джейн.

Габи се намръщи — забеляза, че устните на блондинката потреперват.

— Какво има?

— Нищо — отвърна рязко Джейн, бутна стола си назад и стана.

— А ти къде отиваш? — попита Раиса негодуващо. — Все пак сме дошли да се забавляваме.

— Чакай. — Габи се пресегна през масата и хвана Джейн за ръката. — Зле ли ти е?

Възрастната жена тръсна глава и избухна в плач.

— Моля те, Джейн, седни! — рече Кит, очевидно обезпокоен. Той стана, постави ръце на раменете на хлипащата актриса и й помогна да седне. — Кажи какво те измъчва.

— Не искам… да ви… развалям вечерта…

— Няма такава опасност — увери я и седна до нея.

Блондинката изтри очи и погледна първо Кит, после Габи.

— Ами… днес раз… разбрах, че не са ми дали ролята, за която ви говорих.

— Отхвърлена си за ролята, за която искаха актриса от типа на Джейн Хънтър? — попита Габи невярващо.

Джейн кимна.

— Казали са, че оригиналът е твърде стар. Бях толкова разстроена, че дори мислех да не идвам тук тази вечер.

— Продуцентите са истинска паплач! — заяви Раиса.

— Но какво искат тези идиоти? Младата Джейн Хънтър ли? — възмути се Нийл.

Джейн сви рамене.

— Вероятно.

— Ще попитам майка ми дали не може да ти уреди прослушване за новото шоу, планирано от продуцентите на „Кокошарника на Хок“ — предложи Кит.

Габи бе приятно изненадана от предложението му.

— Идеята е добра.

Обаче Джейн не бе съгласна.

— Нямам нужда от милостиня.

— Недей така, ние сме с теб — намеси се Нийл.

— Но моят агент вече опита всички серийни мелодрами — и дневни, и вечерни — отвърна Джейн. Започна да брои на пръсти: — Реклами, леки комедии, телевизионни драми — всичко. Просто е безнадеждно. Май ще загубя и агента си. За последен път получих работа през 1982 година като модел на сутиени…

— Не се отчайвай — каза Раиса, наблягайки на думите си, като че ли бяха реплика от някой стар филм. — Винаги трябва да имаш надежда.

— Надеждата крепи света — допълни Нийл. — Какво ще кажеш за един танц, прекрасна Джейн? — Намигна й. — Може би малко движение под тази фантастична светлина ще подобри настроението ти?

Актрисата се усмихна колебливо.

— Може би. — Огледа масата и накрая спря очи на Кит и Габи. — Благодаря ви много за подкрепата. Нямах никакво желание да развалям тази невероятна вечер.

— Няма такова нещо — увери я Габи, въпреки че бе натъжена заради Джейн.

Освен това имаше и лични причини да изпитва притеснение. Таз вечерното представление бе за нея опияняващо, ала все още не бе се оправила с чувствата си към Кит.

Нещо повече — бе ядосана от поведението на майка си. Цяла вечер Анита сякаш бе залепена за Прис, а сега танцуваше със стария козел, притисната до него. Беше ги зърнала преди малко как се плъзгат по дансинга. „За жена на нейната възраст романтичната глупост е нещо понятно, но Анита би трябвало да бъде по-благоразумна“ — помисли Габи.

Майка й беше твърде стара за подобни глупости.

Половин час по-късно Кит предложи на Габи да си тръгнат, макар че собствениците на кабарето продължаваха да се забавляват с пълна сила. Знаеше, че не е необходимо да я откара до Бевърли Хилс, тъй като и Прис, и Люсил имаха коли на тяхно разположение, но се надяваше тя да пожелае да тръгне с него. Почувства неизмеримо задоволство, когато Габи се съгласи.

— Уморен ли си? — попита тя, след като той издърпа стола й и й помогна да сложи наметката си.

— Обстановката ме изморява. Иска ми се да съм някъде на по-спокойно място.

— Разбирам те. Точно сега малко спокойствие ми се струва особено желано.

Взеха си довиждане с останалите от масата и излязоха през главния вход на кабарето. Докато вървяха, Кит забеляза един мъж, който ги зяпаше. Провисналият му костюм в стила на четиридесетте години контрастираше с модерните рамки на очилата и опашчицата му, събрала изтънялата му коса. Човекът му се стори познат, обаче Кит не спря, за да си спомни кой е той. Двамата с Габи излязоха от заведението и скоро бяха на път.

— Тази вечер наистина бяхме страхотни — отбеляза Кит, вече отпуснал се зад волана.

— Знам. Имаме право да бъдем във възторг от себе си. — Гласът й не прозвуча унило, но и не бе оживен, както обикновено.

— Новините на Джейн ли те разстроиха? — попита той.

— Не съвсем.

Обикновено той не обичаше да се рови в чувствата на другите, ала сега искаше да разбере какво става с нея.

— Какво тогава? Да не би да си потисната заради напрежението между мен и баща ми?

Тя тръсна глава.

— Съвсем не съм потисната. Просто съм уморена и малко разсеяна.

— Може би не трябваше да му казвам онези думи.

Габи кимна.

— Сигурна съм, че го засегна.

Кит стисна зъби и зави към магистралата, която минаваше през града. Изпитваше вина, задето бе отблъснал баща си. Беше му за втори път. Най-сетне Прис се бе опитал по своя непохватен начин да подобрят отношенията си. Но за никой от двамата не бе лесно да преодолеят бариерите, издигани цял живот между тях.

— Предполагам, че те подразни репликата му за „децата, наследили много талант от своите родители“ — продължи тя, като че ли бе прочела мислите му.

— Може да се предположи, нали?

— Сигурно ти е много трудно да превъзмогнеш отчуждението между вас. Наистина ли Прис е бил толкова студен към теб, когато си бил дете?

— Винаги съм смятал така. Обаче има и други фактори, които трябва да се вземат предвид — призна той. — През последната година от брака им родителите ми се караха почти непрекъснато. Това ми се отрази много зле. И въобще не преувеличавам, когато казвам, че почти не съм виждал баща си след развода им. Никога не ме е насърчавал да се занимавам с танци или хореография. Всъщност — с каквото и да било.

„Като че ли се боеше да се меси в живота на собствения си син“ — допълни мислено Кит.

— Знам какво е да имаш баща, който вечно отсъства.

— Каза ми същото и преди. Но това не ти попречи при първа възможност да застанеш в защита на моя.

— Беше ми жал за него.

Той се засмя.

— Имаш добро сърце. — Беше му лесно да споделя с Габи. Погледна я. — Освен това, разбира се, имаш много хубави крака, страхотна фигура, красиво лице…

— А за ума няма защо да говорим — пошегува се тя.

— Е, хайде, тъкмо се канех да изтъкна и твоята интелигентност.

Габи се разсмя.

— Аз също имам комплимент за теб.

— Само един?

— Но е много важен. — Обърна се към него и роклята й изшумоля. Постави тънката си ръка на облегалката му. — Откакто те познавам, постоянно усещам някакво съперничество между теб и баща ти.

— Ние не сме съперници — заяви моментално Кит, като се чудеше какъв комплимент е това. — Дори нямаме едно и също поле за изява.

— Само защото ти не искаш. Очевидно е, че си роден за танцьор.

Той се поотпусна.

— Този талант може да се използва в много други области.

— Не се оправдавай — прекъсна го тя. — Какво лошо има в това да бъдеш танцьор? И ако си притеснен, че ще останеш в сянката на славата на Прис Гарфилд, защо не поразмислиш отново? В някои аспекти вашите стилове си приличат. Ала със своята хореография той никога не е създавал танци, изпълнени с такава чувственост.

Кит се усмихна.

— Сигурна ли си, че това не е твое лично виждане?

— Защото съм увлечена по теб? — Отново се засмя. — Не, мисля че причината не е само в това.

Той забеляза, че Габи не отрече твърдението, съдържащо се във въпроса й. Тя наистина желаеше Кит — беше пределно сигурен в това. Целувката й тази вечер го беше възбудила. Чудеше се какво ли ще стане, ако се любят. Дали щеше да реши да признае чувствата си, които се засилваха все повече? Дали тя щеше да отвърне със същото?

Габи отново се обърна напред и погледна през прозореца.

— Хей, не отиваме ли в Бевърли Хилс?

Кит погледна табелите над магистралата. Наближаваха разклона за магистралата Пасифик Коуст. Явно беше включил на „автопилот“ и караше към къщи.

— О-хо! Изглежда сме пропуснали изхода. Не съм го направил нарочно. Уверявам те — каза той и я погледна. — Но след като сме поели в тази посока, какво ще кажеш да отидем у дома и да пийнем по нещо преди сън?

— Вече пих мартини и шампанско — отвърна уклончиво Габи.

— Чашата ти с мартини остана наполовина пълна и едва ли си изпила много шампанско. Една бутилка не е кой знае колко за компания от десет души. А в хладилника чака студена бутилка френско шампанско.

— Е, щом е така, добре.

Значи просто й се искаше да бъде придумана. Кит се усмихна. Можеха да пийнат, а също и да похапнат… И ако едно нещо водеше друго…

Пристигнаха в комплекса Малибу Порт Коув малко след полунощ и започнаха да коментират тазвечерното им изпълнение. Скоро Габи възвърна заразителното си въодушевление — едно от нещата, които неудържимо привличаха Кит.

— Успяхме да подлудим всички, нали? — каза тя възторжено, докато той отключваше входната врата на къщата. — Видя ли как те гледаха жените?

Кит се засмя, запали лампите и я пусна да влезе първа.

— Ако имаш предвид двете възрастни дами отпред, то се постарах специално за тях — установих контакт с поглед и им се усмихнах.

— Хитрец такъв! — Макар самата тя да се бе постарала да спечели публиката, след като бе разбрала, че изпълнението им върви чудесно…

— Какво да правя, аз съм непоправим флиртаджия.

Габи се обърна към него усмихната закачливо.

— Така ли?

Вместо да й отговори, Кит я погледна загадъчно. Свали сакото си и я поведе към кухнята. Извади от хладилника бутилката френско шампанско.

Габи се подпря на плота и продължи разговора:

— Сигурно си имал безброй обожателки. Чудно е как не си се оженил досега.

— Разводът на родителите ми ме направи предпазлив в това отношение. — Включи радиото, което стоеше на покрития с плочки плот. Избра станция с носталгична рок музика.

— Разбирам те. Баба ми се е развела през двадесетте години, а тогава това е било съвсем необичайно. И мама винаги ми е казвала, че този факт е променил отношението й към брака.

Той извади две кристални чаши за шампанско, после отвори бутилката. Тя наблюдаваше как златистата течност шуми и игриво се пени, докато Кит пълнеше щедро чашите. Подаде й едната и вдигна своята за тост.

— За нас двамата!

— За нас — повтори Габи. — Най-страхотната танцова двойка в страната!

— А защо не и в цялото западното полукълбо? — Усмихна се и равните зъби блеснаха на фона на тъмния му тен. Ефектът се подсилваше от лъскавата бяла риза, която падаше на големи дошли, и от атлазената папийонка. — Аржентинците има какво да научат от нас. Тангото ни е изключително.

„Да, тангото ни е страстно и еротично“ — помисли Габи и изпи шампанското си на един дъх. Мехурчетата приятно погъделичкаха гърлото и стоплиха страните й.

Почувства прилив на топлина и от близостта на Кит. Това, че бе сама с него в полунощ и че двамата пиеха шампанско, бе толкова изкушаващо, колкото бе предполагала. Съмняваше се, че ще се прибере скоро. Тръгна из трапезарията, за да разсее появилото се напрежение и спря пред плъзгащите се врати, които водеха към терасата. Искаше да се наслади на момента, да му даде възможност да набере сила и да изкристализира. Долу, на брега, на лунната светлина проблясваха белите гребени на вълните и придаваха на нощната картина извечна красота.

Кит я последва с бутилката и спря толкова близо до нея, че усети топлината на тялото му.

— Искаш ли? — Напълни чашата й.

Но Габи знаеше, че въпросът му има друг смисъл.

— Благодаря — прошепна тя, като гледаше отражението му в стъклото. Погледите им се срещнаха там.

Той прекара студената бутилка по рамото й и след нея остана настръхнала, потръпваща плът.

— Искаш ли сирене? — Продължи да движи бутилката по голото й рамо. — Или чипс?

Габи потрепери от студения допир. Предложението му я накара да се усмихне.

— Какъв чипс?

— С овесени ядки. В Калифорния се ядат разни здравословни боклуци.

Двамата се разсмяха и на нея й хареса как очите му засияха. Той се пресегна, като едва я докосна, и плъзна едната врата към терасата. Вътре нахлуха звуците и мириса на океана. От радиото се донасяше възбуждаща рок мелодия от шейсетте години.

— Гледала ли си филма „Неприлични танци“? — попита Кит.

— А-ха. Не би ли искал да получиш роля в такъв забавен филм?

— Никога не съм искал да бъда кинозвезда.

— Дори и в мечтите си?

— Може би, когато бях по-млад — най-сетне призна той, а после погледна така, сякаш съжаляваше за казаното.

Отиде в кухнята и остави бутилката и чашата си. След това свали папийонката и разкопча горните копчета на ризата си. Усили радиото. Когато я поведе в танц, клепачите скриха зелените му очи и това, което изразяваха.

— Но ако искаш, сега можеш да си представиш, че играеш във филм — каза той и я прегърна.

— Защо… не? — Бе останала почти без дъх.

Танцуваха по импровизираната танцова площадка, незастлана с килим. Кит притисна тесния кръст на Габи с едната си ръка. Другата бе отпусната и леко се плъзгаше по гърба й. Насочваше я с колене и диктуваше ритъма с хълбоците си. Тя следваше неговите полюшвания и движенията на телата им я възбуждаха.

Изражението му беше напрегнато, очите му я омагьосваха. Както винаги, когато танцуваше, тя почувства, като че ли се потапя в свят, изпълнен с фантазия и чувственост. Гърдите й се опряха в неговите и зърната й се втвърдиха. Лекото шумолене на тафтата бе не по-малко възбуждащо от музиката.

Габи задиша дълбоко и се изви назад. Притвори очи и се отдаде на насладата на чувствените движения, които бяха увод към друга близост, която тя вече мислено си представяше.

Ръката му се плъзна възбуждащо надолу по гърба й и я притисна още по-силно. Вмъкна коляно между бедрата й. Габи обви ръце около врата му, разтвори устни и надникна през ресниците си. Той я гледаше толкова настойчиво, че сърцето й заби лудо.

— Ти си невероятно привлекателна — прошепна Кит, завъртя я и я насочи към диванчето. — Не мога да се въздържа — ще те целуна.

— Защо трябва да се въздържаш?

Той прие поканата и покри устните й със своите. Топлият му дъх се сля с нейния. Габи захапа леко неговите устни и пое езика му, когато той потърси нейния. Наслаждаваше се на допира на ръката му, която бавно милваше бедрото й, като повдигаше нагоре роклята. Пръстите му погалиха топлата й кожа под тънкия копринен чорапогащник. Тя се притисна още по-силно към него.

Като повдигна ханша й, Кит я залюля ритмично и движението предизвика еротични видения в съзнанието й. Усети твърдото доказателство за желанието му… Заля я гореща вълна на страст. Подобно на фигурата, която бяха създали за „Танго“, Габи го прихвана през кръста и обви крак около него.

Той прекъсна целувката.

— Габи, ти ме подлудяваш! Желая те!

Тя престана да мисли какво ще се случи после. Просто бе доволна, че продължава да взема противозачатъчните хапчета…

— И аз — прошепна Габи.

Тя продължи да се полюшва в ритъма на музиката, разкопча ризата му и прокара ръце по гърдите му, като докосна леко с върховете на пръстите си твърдите косъмчета по тях. Той изстена и я поведе към диванчето.

Ръката му обви едната й гърда и я загали. Докосна зърното й през тафтата и Габи изпита прилив на желание. Докато сваляше ципа на вечерната й рокля без презрамки, Кит целуваше раменете и шията й и при това не пропусна нито един такт. Тафтата изшумоля надолу, падна на пода около краката и гърдите й се оголиха.

— Толкова си красива! — промълви той, обхвана гърдите й и помачка нежно с пръсти настръхналите зърна.

Прониза я диво желание и тя едва не извика. Пое дълбоко дъх, а Кит я положи на диванчето и размести възглавниците. Махна вечерните й сандали, после свали чорапогащника и дантелените бикини с движение, което бе в унисон с музиката.

Сниши се към нея, но Габи подпря ръце в гърдите му.

— Не сега…

— Бързам ли? — попита той нетърпеливо.

— Още си облечен. Не е честно.

— Тогава махни всичко, което смяташ за излишно.

Тя смъкна ризата от раменете му, после откопча бутонелите и я свали напълно. Докато разкопчаваше колана, а после и панталона му, Кит продължаваше да милва тялото й, докато ръката му се спусна към най-интимното й кътче. Когато я погали, Габи потрепери и забрави какво прави. Не можа да се сдържи и се притисна без свян към пръстите му. Леки вълни на удоволствие заляха цялото й тяло.

— Габи, толкова си страстна!

— Не спирай!

Но той го направи, когато тя почти бе достигнала върховния момент. Заглуши вика й с устни, легна върху нея и повдигна хълбоците й, за да съединят телата си напълно. Навлезе в нея със силен и бърз тласък, после отново и отново… На Габи й се стори, че светът се разлюлява. Сграбчи яките му рамене и изви гръб — трепереща, щом отново почувства как удоволствието набира сила и накрая я залива — в мига, в който музиката достигна кулминацията си…

Извика името му, а Кит изстена, потрепери и се отпусна върху нея.

Музиката премина в успокоителна любовна балада, почти непозната на Габи. Магията на възбудата свърши и тя неспокойно се размърда.

Той се изтърколи настрани и леко я премести, за да направи място за себе си — диванчето бе твърде тясно за двамата. Но въпреки това не искаше да се отдели от нея. Притисна я до себе си и погали косата й.

— Знаех, че ще бъде хубаво.

— Идеални партньори във всяко едно отношение — съгласи се тя.

— Дори нещо повече. Дълбоко…

— Шшт!

Целуна го, за да не му позволи да каже нещо прекалено сериозно. Ако го направеше, щеше да й се наложи да признае, че го обича и да се терзае дали и той я обича. А за какво им е, като се има предвид, че след по-малко от седмица, щом приключи работата им в „Сърце до сърце“, ще трябва да се разделят?

„Можем да се насладим поне на тази нощ“ — каза си тя, твърдо решена да изпита докрай удоволствието от предоставеното й щастие…