Лин Патрик
Сърце до сърце (10)

Девета глава

Въпреки напрежението около наближаващото откриване, Кит бе отказал да се освободи напълно от деловите си задължения и повечето сутрини прекарваше в кабинета си. Но в четвъртък едва успя да открадне няколко часа между следобедните упражнения и репетицията с костюми вечерта. Сюзън, неговата секретарка, която притежаваше отлични организационни способности, го въвеждаше в нещата възможно най-бързо.

— Обади се Стантън Даулинг — каза му тя. — Иска да обсъдите сливането и да те направи партньор във филмовата си компания.

Въпреки че постоянно отричаше, шоубизнесът го бе привличал винаги и сега Кит се замисли над възможността да прибави една такава фирма към „Гарфилд Корпорейшън“. Привличаше го мисълта, че да бъде начело на филмова компания няма да е същото като да участва във филми.

— Уговори ли дата за среща? — попита той.

Сюзън кимна.

— Господин Даулинг нямаше търпение да се видите, но му казах, че ще трябва да изчака. Съгласи се да обядвате заедно някой ден през идната седмица. — Зарови из документите, които държеше, и постави пред него на бюрото няколко фактури. — Получихме тези доста необичайни сметки.

Кит смръщи вежди, като видя името на фирмата.

— „Глитър Бейби“?

Това бе един доста скъп бутик на Родео Драйв.

— Може би тук се крие обяснението. — Сюзън посочи редът над адреса на фирмата. — Името е на господин Прис Гарфилд. Изглежда баща ви е купил някакви дрехи и е изпратил сметките тук.

— Вероятно е станала грешка. Никога не го е правил. — Взе една фактура и я разгледа по-подробно. — Рокля със сини пайети, рокля, украсена със сребристи и черни мъниста. Огърлица и обеци от сребро и черен кехлибар. — Очите му се разшириха, като видя цените. А списъкът продължаваше. — За какво му е да купува официално дамско вечерно облекло?

Сюзън намести очилата си. Очевидно се чувстваше неудобно.

— Може би баща ви има приятелка?

Анита Брукс Лакроа — името веднага се появи в ума му. Габи беше казала, че майка й и баща му се срещат. Но не бе споменала, че Прис купува на Анита дрехи от един от най-скъпите магазини в Лос Анжелис.

— Желаете ли да се обадя на господин Гарфилд и да го попитам за това? — предложи секретарката.

— Идеята е добра. — Ала още преди Сюзън да излезе от кабинета, Кит размисли. — Почакай. По-добре се обади в бутика. Разговаряй с управителката и я попитай за сметките. Опитай се да научиш името на жената, закупила тези неща.

Нямаше нужда да поставя Прис в неудобно положение. Баща му беше открай време малко докачлив.

Но Кит все пак искаше да разбере дали е купувал дрехи за майката на Габи.

Замисли се за младата Брукс, докато чакаше Сюзън да се обади. Отпусна се в стола и се загледа през прозореца на кабинета, разположен на шестнадесетия етаж. Денят беше слънчев. Веригата от планини, ограждащи Лос Анжелис, бе мъгливо виолетова и това придаваше спокойствие на гледката. В действителност разпрострелият се долу град кипеше в забързан ритъм и бе всичко друго, само не и спокоен.

Както и самият Кит.

Все още беше в мрачно настроение заради недоразумението между него и Габи от вчера сутринта. Ако не я харесваше толкова много, щеше да й се изсмее в лицето, когато бе настояла да „накара“ баща си да остави Анита на мира. Какво очакваше от него — да заплаши Прис ли?

За жалост следобед караницата с Габи бе продължила и беше провалила репетицията им. Чувстваше се изнервен, после стана раздразнителен и й каза неща, в които не вярваше. Отначало тя му отвръщаше рязко, а после — за негова изненада, се съгласи със забележката му, че не се държи като професионалистка. И след това поведението й се промени.

Той се бе опитал да престане с критиките си, ала тясното разбирателство, установило се между тях по време на ежедневните репетиции, вече като че ли не съществуваше. Много му се искаше да разбере какво точно става и защо, за да може да направи нещо.

Поне успяха да изгладят всички фигури от „Танго“ и танцът стана много добър. Ако не се случеше нещо съвсем непредвидено, изпълнението им на откриването утре вечер щеше да бъде изключително ефектно.

Само да не го терзаеха скритите чувства, които бе доловил у Габи! Дълбоко в себе си усещаше, че между тях остана недоизказано нещо много важно…

На вратата се почука и това прекъсна мислите му.

— Ти ли си, Сюзън?

Секретарката влезе.

— Управителката на „Глитър Бейби“ каза, че дрехите са закупени от една възрастна дама на име Люсил Толбът. Тя се извини, че счетоводителят е изпратил сметките не където трябва, а именно — на господин Прис Гарфилд в Бевърли Хилс или в кабинета му в „Сърце до сърце“.

Кит не успя да прикрие изумлението си.

— Баща ми има кабинет в кабарето?

Сюзън сви рамене.

— Да препратя ли фактурите там?

Подозренията му се засилиха и той протегна ръка.

— Не, остави ми ги.

Защо повярва толкова лесно на отговора на Люсил за „групата инвеститори“, чиято собственост е кабарето? Трябваше да продължи да я разпитва, докато му каже цялата истина!

Сега обаче не това го притесняваше.

Реши, че трябва да се срещне с баща си и да му зададе няколко неудобни въпроса, въпреки че вече знаеше отговорите…

 

 

След половин час Кит пое към Холивуд. Беше позвънил в дома на баща си, за да разбере къде се намира той. Отговориха му, че господин Гарфилд е тръгнал към кабарето. За проверка преди откриването?

Потегли веднага, като се надяваше да хване Прис на „местопрестъплението“.

Изобщо не беше изненадан, когато го откри на втория етаж в офиса на заведението. Габи би била доволна да разбере, че най-сетне щеше да поговори с баща си.

— Кой е твоят кабинет? — попита го Кит и посочи към стаите, в които се влизаше от приемната.

Няколко души работеха усилено на бюрата си, приемаха резервации по телефоните и извършваха различни приготовления за откриването.

Прис изглеждаше изненадан от прямотата на сина си.

— Нямам кабинет тук.

— Опитай още веднъж. — Кит му подаде сметките от „Глитър Бейби“. — Управителката на бутика каза, че е трябвало да ти бъдат изпратени вкъщи или в кабинета ти в кабарето. Заведението е твое, нали? И ти си платил всички разноски. Дори си предоставил на Люсил шофьора и лимузината си!

Макар че не бе разпознал шофьора, се бе зачудил откъде е намерила кръстницата му изведнъж толкова пари, че да може да наеме вежливия служител и луксозната кола за разходките си из града.

Прис въздъхна и поведе Кит към една от стаите. Затвори вратата и погледна фактурите, но май не изглеждаше особено притеснен от разкритията, направени от сина му.

— „Сърце до сърце“ не е изцяло мое. — Преди да седне зад бюрото, Прис пъхна сметките в джоба на сакото си. Пред него имаше табелка с името му.

— Люсил и още няколко души също притежават проценти.

Кит седна на един стол срещу него.

— Много малки проценти, готов съм да се обзаложа. Ти измами всички.

— Измамил съм ви? Твърдението е доста пресилено. — Тонът на баща му оставаше умерен. — Нямаш никакви причини да се чувстваш измамен или изигран. За това начинание съм използвал изцяло лични средства, а не пари на корпорацията.

— Защо тогава не каза истината още в самото начало?

— Мислех, че няма да се съгласиш да танцуваш, ако разбереш, че съм замесен.

— Абсолютно си прав! — Скочи от стола, застана пред баща си и постави юмруци върху бюрото. — И аз бях прав! Всичко това представлява един голям таен план!

Лицето на Прис смени за миг изражението си, преди синът му да успее да долови чувствата, които се появиха на него.

— Не трябваше да се съгласяваш да участваш — подчерта възрастният мъж.

— Така е. — Кит се отдръпна от бюрото. — Но щях да се чувствам като подлец, ако бях отказал на Люсил.

— Кабарето ще й помогне да се оправи финансово, синко. Би трябвало да мислиш най-вече за това, което правиш за нея, а не да се тревожиш от моето участие.

— Наистина ли Люсил ще получи достатъчно пари и ще може да оправи дома си?

— Заведението е запълнено изцяло за първите няколко седмици. Ако това е някакъв показател, то аз нямам никакви съмнения.

Гневът на сина започна да изчезва. Прис и Люсил бяха приятели от много години. Би трябвало да разбере колко много е загрижен баща му за възрастната жена.

— Не се ядосвай сега, Кит — продължи Прис. — Утре всички ще зависят от теб. Ако откриването на заведението бъде успешно, очаква го розово бъдеще.

Както обикновено, Кит изпита неудобство при тази мисъл.

— И какво те кара да смяташ, че аз танцувам достатъчно добре, за да стане това?

Доколкото му бе известно, баща му никога не го беше виждал да танцува. Прис избягваше да го погледне в очите.

— Анита ми каза, че двамата с Габи сте отлични партньори.

— А, така значи, Анита. — Изкушаваше се да каже на баща си за оплакванията на Габи, ала реши да премълчи. — Как стана така, че вие двамата сте непрекъснато заедно? Смятах, че тя е жената, която е съсипала живота ти.

Прис го погледна изненадан.

— Защо мислиш така?

— Не съм сигурен. Но помня, че мама говореше за теб и Анита, когато бях дете.

И тогава Кит се бе запитал дали тази жена не е в основата на развода на неговите родители. Дълги години се бе възмущавал от нея, дори я бе мразил.

— И двамата с Анита направихме някои глупави грешки — поде Прис. В гласа му се долавяше вълнение.

— Значи вече не смяташ, че тя е била леконравно момиче, което те е използвало, за да напредне в кариерата? — попита Кит, цитирайки майка си.

— Доста време бях толкова ядосан на Анита, че не съм сигурен какво точно съм говорил по неин адрес. — Баща му го погледна в очите. — Исках да се оженя за нея. Аз я обичах… И още я обичам.

Кит бе искрено изненадан. Отново седна на стола.

— Обичаш една жена, която те е изоставила преди повече от петдесет години?

Как бе възможно баща му да изпитва такива чувства към Анита Брукс, която бе предпочела да го зареже, а не можеше да обича сина си?

— Винаги съм я обичал, Кит. Реших, че начинанието с кабарето ще ми даде една последна възможност да се съберем.

— Значи затова си поел финансирането на заведението?

— В допълнение към желанието ми да помогна на Люсил… И на себе си. От доста време смятах, че вече няма за какво да живея. — Пое дълбоко дъх. — Имах лични причини да запазя в тайна моите инвестиции в кабарето. Ако Анита знаеше това, никога нямаше да дойде в Калифорния… И сега нямаше да е тук — добави той неспокойно. Огледа стаята и след това очите му отново се спряха на Кит. — Надявам се, че мога да разчитам на теб и че ще запазиш това, което си научил, за себе си.

За първи път баща му го молеше да пази негова лична тайна.

— Никога не говоря за нещата, които стават в компанията — отвърна синът, като опита да се абстрахира от мнението си за създалото се положение.

— Навремето аз наистина сгреших — продължи Прис. — Ако не бях толкова глупав и горд в отношенията си с Анита, животът ми щеше да бъде различен.

Синът му пропусна признанието за вина на доскоро високомерния си баща и се замисли за несъстоялата се женитба.

— Да, вероятно животът ти е щял да бъде различен, ако сте останали заедно. Тогава аз нямаше да се родя.

Прис го погледна в очите.

— Това е единственото, за което щях да съжалявам.

Кит бе обзет от неудобство и не знаеше какво да каже. Баща му бе признал доста неща. Затова подхвана по-безопасна тема:

— Не се притеснявай. Няма да спомена пред никого, че ти финансираш кабарето.

— Благодаря ти. Оценявам жеста.

— И няма да споменавам за нашия разговор пред Люсил.

— Така ще е най-добре. При подготовката на представление, личните отношения трябва винаги да остават на заден план.

Кит бе напълно съгласен. Тогава се сети за Габи. Как можеше да се абстрахира от изпълнената с напрежение атмосфера всеки път, когато бяха заедно? Разбираше чувствата на баща си по отношение на Анита, тъй като самият той като че ли се влюбваше в дъщерята на тази жена — едно ново усложнение в сагата Брукс-Гарфилд.

След като Кит си замина, Прис остана още малко в кабинета си, а после слезе долу, за да хвърли още един поглед на току-що завършения интериор на заведението.

Белите корнизи, опасващи римската арка на сцената и по-малката арка на нишата за оркестъра, бяха украсени със сребриста боя и така изпъкваха още повече на фона на бледосивите стени. Трите редици маси и сепаретата бяха отделени с лъскави тръбни парапети.

Застанал в преддверието, опита да си представи как ще изглежда салонът, когато светлините угаснат и започне първото представление…

Осветителите и озвучителите вече се подготвяха за репетицията с костюми. Един осветител се подхлъзна и едва не падна от гредите, докато нагласяваше прожекторите.

— Така е добре, Чарли — извика отдолу режисьорът по осветлението. — Провери сега централния прожектор. — Погледна през рамо и забеляза Прис. — О, здравейте, господин Гарфилд. — Засмя се. — Обзалагам се, че сте развълнуван от участието на сина ви в представлението утре вечер.

Прис също се усмихна.

— Така е.

Но Кит едва ли щеше да е радостно развълнуван от мисълта, че неговият баща го гледа. Беше признал, че е нямало да се съгласи да танцува, ако е знаел, че кабарето е собственост на Прис. Запита се дали синът му можеше да предположи колко го беше заболяло от тези думи.

Разбира се, нямаше право да го вини. Почти не го беше виждал откакто бе дете. Тогава за последен път бе успял да каже на сина си колко много го обича. Днес се опита да засегне тази тема, но само бе накарал младия мъж да се почувства неловко.

По дяволите, защо не можеше да казва подходящите думи в подходящото време? Защо се отдръпваше тогава, когато би трябвало да настъпва? Или, което бе още по-лошо — защо избухваше яростно, когато не биваше? Бе имал същите проблеми и в отношенията си с Анита.

— Извинявайте, господин Гарфилд — каза режисьорът и се приближи. — Може ли да се отдръпнете встрани? Трябва да внесем апаратурата.

Прис отиде на дансинга и провлече крака по лъскавата му черна повърхност. Погледна „летящите“ стълби, които водеха към подиума на сцената. С Анита бяха танцували по подобни стълби в една от сцените на „Потупай ме по рамото“. Точно тогава, по време на снимките на този филм, се скараха за първи път сериозно…

 

 

Холивуд, 1938

Прис не бе виждал Анита цял ден, тъй като беше снимал няколко солови изпълнения. Когато най-сетне я откри, тя беше облечена в обикновени дрехи и гледаше летящите стълби, на които щяха да започнат репетициите си на следващия ден.

— За какво мислиш? — попита той. Отиде зад нея и я обгърна с ръце. Анита се облегна на него и тихо се засмя.

— Надявам се да не се объркам.

— Танцували сме нагоре и надолу по стъпала и преди.

— Но винаги край тях е имало стени или перила. А тук човек няма къде да се хване.

— Можеш да се хванеш за мен — каза й Прис, щом тя се обърна с лице към него. Прегърна я още по-силно. Беше нужна само една нейна дума и никога нямаше да й позволи да си отиде. — Номерът е да не гледаш в краката си — посъветва я, вече по-сериозно.

Тя го побутна игриво.

— Когато танцувам, никога не зяпам в краката си. Знаеш го прекрасно.

Прис кимна.

— Наистина си опитен изпълнител.

Колкото повече танцуваха заедно, толкова по-добра ставаше Анита. Вече и двамата бяха много опитни. Той я притегли по-близо до себе си и нежно я целуна. Фазановите пера на малката й шапчица го погъделичкаха по челото и го накараха да кихне.

— Наздраве!

— Трябва ли винаги да носиш пера?

— Не се притеснявай, Прис. Няма да поискам нова дреха от пера — отвърна, като имаше предвид роклята, която бе носила във финалната сцена на „Фрак“. — Не искам да те карам да се чувстваш нещастен.

— Никога няма да съм нещастен, ако съм сигурен, че ме обичаш.

Анита се засмя, прегърна го и каза тихо — така, че да не чуят останалите членове на екипа, които минаваха край тях:

— Толкова си романтичен!

Той се усмихна и се вгледа в любимото красиво лице.

— Къде искаш да отидем? Кога ще мога да те видя? Какво ще кажеш за една вечеря около осем?

— Тази вечер? — Стана сериозна и се отдръпна. — Но… Аз съм заета.

— С какво?

— Вече имам планове за вечерта.

Прис затаи дъх.

— Някоя среща?

— С рекламна цел. — Потупа го по рамото с ръка в ръкавица. — Не се тревожи. Правя го заради Сол.

Прис беше объркан, усещаше, че го обзема ревност и не можеше да скрие чувствата си.

— След това, което стана последния път, мисля, че не трябваше да приемаш подобна нова среща, Анита.

Тя се намръщи.

— Виж ти, май ме обвиняваш в изневяра.

Мислено Прис смяташе, че двамата са сгодени, макар и неофициално, и че Анита трябва да излиза само с него, без значение какво иска студиото. Но тя винаги се стараеше да успокои Сол, когато старият тиранин избухнеше за пореден път по някакъв повод.

— С кого ще бъдеш този път? — попита той.

— О, един от актьорите, които имат договори с РПО.

Престорено безгрижният начин, по който отговори, не му хареса.

— И кой е той?

— Ами… Кари Грант. Изпълнявал е няколко главни роли.

— Знам много добре. — Беше бесен. — Как можеш да се срещаш с Кари Грант? Та той така се умилква…

„И е по-висок от мен поне с половин глава“! — допълни мислено Прис.

Анита се опита да го укроти и оправи вратовръзката му.

— Така ли? Ти също се умилкваш.

— Освен това е красив…

Очите й се разшириха от изненада.

— Ти ми харесваш повече. А и Кари не може да танцува като теб! Би трябвало да го знаеш.

Но Прис изпитваше болка.

— Не ме е грижа дали има два леви крака. Искам да бъдеш само с мен!

— Само че при сегашното положение е невъзможно!

— Тогава да го променим. Кажи на Сол, че няма да отидеш на тази среща и че възнамеряваме да се оженим.

Тя стана неспокойна. Сините й очи проблеснаха.

— Това няма да му хареса. И вече сме обсъждали този въпрос. Не съм готова на подобна стъпка. Държиш се неразумно.

— Значи аз нямам право да възразявам, че моето момиче се среща с други мъже?

— Знаеш, че това не означава нищо! Защо не ми вярваш?

— Бих предпочел да нямам поводи за недоверие към теб — отвърна той ядосано. — Ти си моето момиче!

— Аз не съм твоя собственост, Прис!

— А си собственост на студиото, така ли? — Не бе в състояние повече да владее гласа си. Няколко души от снимачния екип ги наблюдаваха с интерес, докато си разменяха репликите, ала това не го притесняваше. — Май още не съм разбрал кое е по-важно за теб.

— Знаеш, че те обичам и че ти си единственият, когото обичам!

— Да, така твърдиш. — Обърна се с намерението да си тръгне. — Постъпките ти обаче говорят за друго.

— Прис! Къде отиваш?

— В гримьорната си.

— Върни се веднага! Не бива да оставяме нещата така.

Той се обърна, изгледа я втренчено и забеляза, че е вирнала упоритата си брадичка.

— В такъв случай откажи срещата и се омъжи за мен! Още тази вечер! Хайде да избягаме. Така РПО ще получи толкова много материал за реклама, че дори Сол ще бъде доволен.

Тя въздъхна и бавно поклати глава.

— Знаеш, че не мога да го направя.

— Тогава ще се видим утре сутринта на репетицията — отвърна хладно той и отново се обърна.

— Прис!

Но той продължи да върви. Гневната му реакция бе само повърхностен израз на бурята от чувства, която бушуваше в него…

 

 

Холивуд, наши дни

Когато вечерта Габи пристигна с лимузината на Люсил за репетицията с костюми, тя срещна на входа Кит, дошъл едновременно с нея.

— Здравей.

Габи се засмя и почувства лек трепет на възбуда само при вида на партньора си, въпреки че още не знаеше как да се оправи с чувствата, породени от тяхната близост.

— Искаш ли да ти помогна? — попита той и взе няколко от тежките чанти с дрехи и принадлежности, които тя носеше. — Защо не си поръчала да доставят костюмите направо в кабарето?

— Исках преди това да ги покажа на мама.

— Харесаха ли й?

Кит отвори вратата пред нея, след това също влезе и спря да погледне сцената и блестящия дансинг, които се виждаха от преддверието.

— Смята, че са изключителни. Твоята позната е свършила чудесна работа. Нямам търпение да ги облека утре вечер.

— Надявам се всичко да мине добре.

— Май се съмняваш в това. Вълнуваш ли се вече? — пошегува се тя, като разчиташе той да не се засегне.

— Вълнувам се от самото начало.

Габи бе изненадана, че той признава каквато и да било слабост.

— Сигурна съм, че ще бъдем страхотни. Имам добри предчувствия.

Той се засмя.

— Тогава ще трябва да се доверя на интуицията ти… Както и на способностите ти. Въпреки разногласията между нас, искам да знаеш, че ти си най-добрият партньор, с когото съм танцувал.

— О, благодаря ти! — Почувства се поласкана и развълнувана.

— Освен това си много добра професионалистка — допълни той. — Вчера не бях прав, когато заявих противното.

— Бях убедена, че в действителност не го мислеше.

— Но не ти се извиних. Извинявай, Габи.

Тя се усмихна. Когато поискаше, Кит можеше да бъде изключително мил.

— Няма нищо. Може би не трябваше да се нахвърлям върху теб заради това, че баща ти се среща с майка ми.

— Като имам предвид отношенията им, предполагам, че винаги ще понасяме последиците на някогашната им връзка по един или друг начин. Нали са били… Не знам какво точно.

— Те никога не са били любовници, ако намекваш за това.

В погледа му се четеше недоверие.

— Трудно ми е да го приема, като знам колко са чувствителни по отношение на миналото.

— И въпреки това е истина. — Вярваше на майка си и не я интересуваше какво е казал Прис на сина си. — Все пак мама е била още дете, когато са станали партньори и едва на деветнадесет години, когато са се разделили.

— Както и да е, изглежда, че имат да довършват нещо недовършено.

Тъкмо това я тревожеше.

— Би трябвало да са разбрали, че след толкова години е късно.

— Нека те да решат, не си ли съгласна? — попита Кит, като я гледаше изпитателно.

От погледа му тя доби усещането, че те двамата също трябва да вземат някакво решение. Спомни си за откритието, което бе направила след кавгата им, и почувства, че я обзема нервност, която нямаше нищо общо с предстоящото представление.

— Може би.

— Виж какво, хайде през следващата седмица да забравим за Прис и Анита — продължи той. — Да мислим за нас. Аз не мога да контролирам баща си, а мисля, че и ти не можеш да накараш майка си да прави нещо, което не иска, макар че го смяташ за най-добро за нея.

— За жалост е така.

Кит осъзна, че още не е успял да я убеди.

— Разбирам, че положението те засяга повече от мен, но се надявам това да не ни пречи — допълни той.

— Не очаквам да се съгласиш с мен. — Помисли, че не е съвсем откровена. Разбира се, че копнееше Кит да е съгласен с нея. За родителите им. За тях двамата. За всичко. Мразеше да се препира с него. С мъжа, когото обичаше.

— Това е добре. Нека не разрушаваме разбирателството, което постигнахме по време на репетициите — отвърна той.

— Прав си.

Погледите им се срещнаха. Очите му изразяваха толкова много! Габи не можеше да не помисли, че е нещо повече от приятелство. Преглътна с мъка.

— Май ще ни бъде от полза, ако опитаме да бъдем винаги честни един към друг, съгласна ли си? — попита я той, като я гледаше настойчиво.

— Най-добре е да сме откровени. — Съгласи се, макар че все още не бе готова да разкрие чувствата си. И едва ли някога щеше да събере сили да го направи. Не би могла да се примири, ако той отхвърлеше любовта й…

Кит замълча и погледна отново към сцената.

— Дали да не се подготвяме за репетиция?

— Разбира се.

Когато стигна до гримьорната си, Габи влезе бързо в нея и затвори вратата. Обикновено бе открит човек, готов да рискува, и се чувстваше удобно само когато казваше истината докрай…

Все пак не бе очаквала да се влюби в сина на старата любов на майка си.

Работата и животът й бяха в Ню Йорк. Тези на Кит — в Калифорния. Дори той да беше безумно влюбен в нея, двамата нямаха общо бъдеще…