Саманта Дей
Завинаги заедно (4)

Четвърта глава

Рейн остави четката и се отдръпна от статива.

— За днес толкова! — обяви той.

Кейтлин остана изненадана, че свършва твърде рано. И всъщност през целия ден беше някак по-резервиран и по-сдържан от обикновено. Дали той съжаляваше, че е споделил с нея твърде много и затова е решил да се дистанцира от нея?

— Сигурно си изморен.

— Не. Тази вечер имам излизане. — Рейн хвърли поглед към часовника на стената. — Искам да взема душ и да се преоблека. Нали няма да имаш нищо против да останеш сама?

— Не, разбира се.

— Чудесно. — Той изми четките и внимателно покри платното. — Хладилникът е пълен, вземи си каквото искаш.

— Добре, благодаря. — Кейтлин се настани в креслото със справочник по детска психология и опита да се съсредоточи върху текста.

След около половин час Рейн влезе в хола. Тя остави книгата и го огледа с възхищение — бе облякъл елегантен панталон, хубава риза и разкошен черен пуловер.

— Изглеждаш чудесно. На среща ли отиваш? — попита тя, като се надяваше, че не е познала.

Той сви рамене.

— Ще изведа Стиви да вечеряме навън. Дължа й това, защото работи извънредно по рамката за една от картините ми. Поръчката беше спешна и без Стиви нямаше да се оправя. Слушай, Кейтлин, възможно е да не успея за последния ферибот, така че не се тревожи, ако тази нощ не се прибера.

— Разбрано — с престорена веселост каза тя, като се питаше къде ли ще нощува, сякаш не се досещаше. — Приятно прекарване.

— Благодаря. — На прага той се обърна. — Сигурна ли си…

— Тръгвай, Рейн. А ние с Рекс ще се порадваме на спокойствието и тишината.

— Добре — разсмя се той и отвори вратата. — До скоро, моето момиче.

— До скоро. — В гласа й имаше леко разочарование.

Тя стана и отиде до прозореца. Видя как Рейн нарежда на Рекс да остане. После се качи в колата и замина.

Кучето седна пред къщата, вдигна муцуна към небето и печалният му вой изпълни тишината. Кейтлин потрепери и се отдръпна от прозореца. Изведнъж къщата й се стори ужасно празна…

 

 

Тя опита да се отпусне. Включи радиото, намери станция със забавна музика и засили звука с надежда да заглуши тишината. Нахрани Рекс и хапна малко, след това се захвана с книгите си, ала така и не успя да се съсредоточи.

Затова пусна пералнята и по-късно, докато чакаше прането да изсъхне в сушилния шкаф, изми пода в кухнята. Имаше малко неща за гладене, но тя мина с ютията и дрехите на Рейн, внимателно ги сгъна и тръгна към спалнята му.

Стаята се оказа уютна и много по-голяма от нейната. Срещу огромния креват имаше камина, пред която бяха поставени две кресла и малка масичка, покрита със стъкло. Върху вградените до камината рафтове бяха наредени книги и снимки. Кейтлин започна да ги разглежда с чувство на вина, че наднича, където не трябва.

Повечето от снимките бяха на семейството му. За нейно разочарование сред тях обаче нямаше портрет на бившата му съпруга.

Установи, че Рейн борави с фотоапарата толкова вещо, колкото и с четката. Кейтлин се усмихваше на сполучливите пози. Намери една доста стара снимка на мъж и жена с малко момче на около десет години с тъмни замислени очи, точно като на жената. Мъжът леко се усмихваше, а позата му издаваше напрежение.

Малкото момче без съмнение беше Рейн. Той много приличаше на майка си. Даже изразът на лицата им бе еднакъв. Като си спомни разказите на Геби, Кейтлин реши, че майка му вероятно е починала скоро, след като тази снимка е била направена.

Внимателно върна снимката на мястото й и продължи да разглежда стаята.

Леглото бе застлано грижливо. Щори, покриващи плъзгащите се остъклени врати, криеха нощта отвън, а хромираните нощни лампи от двете страни на леглото хвърляха топла светлина. Във въздуха се долавяше лек аромат на одеколона, който Рейн използваше.

Помисли, че не бива да стои тук — по някакъв начин той можеше да разбере, че е влизала в неговата стая.

Към десет и половина Кейтлин най-после се укроти. Беше се разположила с книга до камината и пиеше какао, доволна от присъствието на Рекс, който лежеше до краката й. „Сега разбирам защо хората си вземат кучета“, помисли тя.

Изведнъж Рекс вдигна глава. Сърцето й силно заби, а върху устните се появи усмивка. Сигурно Рейн се връщаше. Тя опита да скрие внезапно обзелото я облекчение и задоволство.

Отвън се чуха стъпки, заобикалящи къщата откъм задната врата. Миг по-късно на нея се потропа. Стъписана, Кейтлин подскочи. Защо му трябваше на Рейн да чука? Погледна Рекс. Наострило уши, кучето се взираше по посока на кухненската врата.

Тя предпазливо тръгна към кухнята, като съжали, че Рекс не е свиреп и агресивен. Чукането се повтори.

— Кой е?

— Аз съм! — Засмяна, на прага стоеше Геби. — Случайно да съм попречила на нещо?

— Геби! Изплаши ме до смърт! — с облекчение въздъхна Кейтлин. — Не можех да си представя кой е дошъл.

Рекс се хвърли към гостенката, като махаше с опашка и скимтеше тихичко от радост.

— Извинявай. — Геби хвана главата на кучето и го целуна по влажния нос. — Здравей, Рекс, глупаво създание! А къде е великият ми брат?

— Отиде на среща.

— Така ли? — Геби вмъкна в кухнята голям претъпкан сак. — С кого, с Меган Рот ли?

— Не. Със Стиви Хейз.

— О! Значи с нея… — Направи гримаса и тръгна след Кейтлин към хола. — Аз пък мислех, че са скъсали, макар Стиви да е доста по-свястна от Меган. Виждала ли си я?

— Стиви ли? Да. Вчера мина насам.

— И какво мислиш за нея?

— Нищо особено. — Кейтлин сви рамене и се наведе към огъня да добави дърва, оправи предпазната решетка и седна с гръб към камината. — Двете разговаряхме само няколко минути.

— Значи не се е заседяла. — Геби се настани на дивана.

— Не зная. Излязох да се разходя. А ти какво правиш тук? Къде е Айвън?

— Майка му го подгони да прекара уикенда с нея — изстена Геби — и той реши да отбие номера, защото за Коледа ще ходим на ски в Банф. Той ме покани да погостувам с него на майка му, но аз не мога да я понасям. А е очевидно, че чувствата ни са взаимни. Затова казах на Айвън, че ако се оженим, ще положа усилия да общувам със свекърва си, ала дотогава ще стоя по-надалеч. Знаеш, Кейтлин, че мога да се разбера с всеки. Но тя е истинска вещица. Никога няма да проумея как от Айвън е излязъл нормален човек. Така че реших да проверя какво става с теб и брат ми. Е, разказвай.

— За какво?

— За всичко — усмихна се многозначително Геби.

Кейтлин не можа да сдържи смеха си.

— Той ме нарича хлапе и разправя, че приличам на бездомно коте. Разбери, че не съм негов тип.

— Ами да. Ти си твърде добра и внимателна, за да се справиш с него. Пък и самият той едва ли знае точно какъв тип жени харесва. Все копнее за изгубената си първа любов и не осъзнава, че всичките му приятелки приличат на Тамара. Той се ожени още като студент и… Май вече съм ти разказвала тази история, нали? — Когато Кейтлин кимна, тя продължи: — Както и да е… Дано му дойде акълът и да разбере, че светът не свършва с високи пищни блондинки. — Въздъхна изморено. — Трябва да се разтоваря след това каране. Какво пиеш?

— Какао.

Геби се намръщи.

— Хайде да направим кафе и малко да го подсилим с ликьора, който донесох.

Докато правеше кафе, тя разправи на Кейтлин за класа й и й предаде последните клюки от училището. След това двете седнаха в хола с по чаша кафе, смесено с ликьор.

— Тази напитка компенсира тежкото ми пътуването в петъчното претоварено движение — със задоволство въздъхна Геби и погледна часовника си. — Току-що е пристигнал последният ферибот. След малко Рейн ще си дойде.

— Едва ли — поклати глава Кейтлин. — Той ми каза да не го чакам тази вечер.

— Вероятно ще нощува у Стиви — намръщи се Геби и отпи от кафето си. — А не би трябвало да те оставя сама.

— Вече не съм сама. А дори и да бях, какво от това? Нямам нужда от бавачка.

— Все едно. Трябва да стои при теб, а не да се мотае със Стиви!

Кейтлин премълча. През цялото време беше поглеждала часовника, а когато стана ясно, че Рейн няма да се върне, я жегна неизпитвана досега ревност. Опита обаче да не мисли за това и да се отпусне, което никак не бе трудно в компанията на Геби. Скоро вече се смееше на остроумните коментари на приятелката си. Вечерта завърши много по-весело, отколкото бе започнала.

 

 

На следващата сутрин Геби се събуди в чудесно настроение.

— Е, какво ще правим днес? — попита тя, влизайки в хола.

Кейтлин стоеше до прозореца и се наслаждаваше на гледката. За първи път облаците се бяха разнесли и слънцето разпръскваше животворните си топли лъчи.

— Трябва да излезем, докато времето е хубаво.

— Хайде да отидем на пазар! — Геби се тръшна на дивана и се намести удобно, обгърнала с длани чаша кафе.

— Да ходим на пазар през този хубав слънчев ден, какъвто не сме имали цяла вечност? — обърна се към нея Кейтлин. — По-добре да отидем на разходка.

— Ще се разходим по търговската улица в Кортене. Трябва да купя някои неща.

— Винаги нещо ти трябва! Непоправима си!

— Само благодарение на хора като мен икономиката на тази държава още не е отишла по дяволите — засмя се Геби. — Хайде да пообиколим магазините.

— Добре. — На Кейтлин всъщност й бе все едно.

— Ами Рейн?

— Ще му оставим бележка. И се облечи по-официално. Ще вечеряме в някой по-луксозен ресторант. Аз черпя.

— Не съм си взела дрехи за излизане. И защо ти ще черпиш?

— Защото проявих обичайното си любопитство и научих, че другата седмица имаш рожден ден. Вечерята ще бъде моят подарък.

— Не е нужно да го правиш — възрази Кейтлин.

— Да, обаче искам! Хайде, Кейт, недей да се опъваш като магаре на мост. Приеми моето предложение и ще улесниш живота и на двете ни.

— И още как! — въздъхна Кейтлин. — Само че наистина нямам какво да облека.

— А за какво според теб ще ходим по пазар? Хайде да закусим и да тръгваме. След по-малко от час има ферибот. Трябва да го хванем!

Решила да зарадва себе си, Кейтлин си купи черна пола от фин вълнен плат и тъмнорозова блуза към нея. Плюс чифт обувки. В пробната тя се преоблече и се погледна в огледалото. Дрехите й придаваха елегантен и изтънчен вид на зряла жена. Прииска й се Рейн да я види сега, ала с раздразнение прогони мисълта за него.

— Изглеждаш чудесно! — каза с одобрение Геби, когато Кейтлин излезе от пробната с фирмена торба, в която бе сложила старите си дрехи.

Благодарение на Геби, денят мина много весело. Невъзможно бе да имаш лошо настроение, когато тя е наблизо. Времето летеше и надвечер — уморени, ала щастливи, двете приятелки тръгнаха към обещания от Геби ресторант.

Бе разположен в стара къща на брега на реката и предлагаше богато меню. Кейтлин се радваше на приятната вечеря, но често се замисляше за Рейн. Дали вече се е върнал? И дали е прекарал нощта в прегръдките на Стиви?

Откъсна се от натрапчивите мисли с усилие на волята и скришом въздъхна. Не бе нейна работа какво прави Рейн!

— Време е да си вървим — каза малко по-късно Геби и погледна часовника си. — Точно ще хванем ферибота в седем часа. Би било хубаво да останем още малко, но следващият ферибот е чак в осем и половина. А и Рейн ще се чуди къде сме. Тръгваме ли? — попита тя и допи ликьора си.

— При условие, че аз ще карам.

Геби се засмя и й подаде ключовете от колата.

— Разчитах на това!

 

 

— Най-сетне! — Рейн ги изгледа свирепо над очилата си и хвърли вестника, който допреди малко се мъчеше да чете. — Не биваше цял ден да мъкнеш Кейтлин със себе си, Геби! Сигурно е изтощена от теб!

— Напротив, чувствам се чудесно — бързо възрази Кейтлин.

— Виж какво, Рейн — бодро заяви Геби, — по принцип би трябвало да дойдеш с нас. Очевидно е обаче, че сутринта си позакъснял със закуската при онази… Как се казваше? — Тя изрита обувките си и се тръшна върху дивана. — Мислех, че си скъсал с нея.

— Двамата със Стиви поддържаме делови отношения! Освен това сме добри приятели. Тя искаше само да се посъветва с мен.

— И този съвет ти отнел цяла нощ? — недоверчиво сбърчи нос Геби.

— Геби! — Рейн свали очилата си и ги сложи на масата.

— Зная, зная! — Тя вдигна ръце, че се предава. — Това не е моя работа.

— Постарай се най-после да го запомниш! — скастри я Рейн и се обърна към Кейтлин, която милваше кучето: — Как мина вечерята?

— Много добре — отвърна тя и вдигна поглед към него.

Рейн се бе вторачил в нея така, сякаш я виждаше за пръв път.

— Това бе моят подарък за рождения й ден — намеси се Геби.

— Така ли? Кога е той?

— Другата седмица. В петък — пак се обади Геби. — Ще й направиш торта, нали, братко? — После се намръщи и попита: — Има ли готово кафе или трябва да си направя?

— Направи, и то повече, за да стигне и за мен.

— И това ми било домакин! Остава да поискаш и да те почерпя с ликьора, който донесох! — промърмори Геби и се надигна.

— Предпочитам коняк — поклати глава Рейн. — А ти какво би желала, Кейтлин?

— Само кафе, благодаря. — Беше й приятно да наблюдава брата и сестрата, защото зад всичките им препирни прозираше силна взаимна привързаност. След кратко мълчание, през което Рейн не отместваше поглед от щастливото й лице, тя се осмели и попита: — Защо ме гледаш така?

— Извинявай. — Усмихна се, без да откъсва очи от нея. — Просто… Тази вечер си много хубава. Цветът на блузата ти отива и подчертава млечнобялата ти кожа, а очите… Очите ти греят от щастие. Не съм те виждал такава…

— Каква? Пораснала ли? — додаде тя сухо, макар да се почувства поласкана.

Той се засмя, но бързо млъкна и навъсено я огледа от глава до пети.

— И то много. — Рейн се намръщи още повече и се обърна към камината.

Кейтлин си каза, че не бива да се засяга от думите му. Та нали докато я рисуваше, той винаги я гледаше така? И все пак тази вечер той най-после бе забелязал, че тя не е дете, а зряла жена!

 

 

Вече бе късно и Геби каза, че отива да спи.

— Трябваше да си легнеш отдавна — отбеляза Рейн. — Още малко ликьор, и ще се напиеш.

— Яд те е, че взех последната ръка на покер! А Кейтлин взе останалите. Не умеещ да губиш, Рейн Пикар.

— Нищо подобно!

— Точно така е.

— Престанете! — спря ги Кейтлин с жест. — Не мога да понеса толкова караници за една вечер.

— Обаче успя да ни прибереш парите — измърмори недоволно Рейн. — Новаците винаги имат късмет.

— Следващия път ще й го върнем! — Геби скри прозявка с опакото на ръката си и стана, но се олюля.

— Казах ли ти, че се е напила? — тържествуващ заяви Рейн и се изправи, като подаде ръка на сестра си. — Хайде да те водя да спиш, моето момиче.

Кейтлин ги последва по коридора. „Май наистина им харесва да се будалкат“, помисли тя. Двамата се бяха закачали през цялото време и Рейн бе влязъл в тон с Геби, като отвръщаше на шегите й.

— Отивай да спиш. — Рейн отвори вратата на спалнята на Геби и побутна сестра си вътре.

— Не се прави на началник! — нацупи се Геби.

— А ти — на улично хлапе. Винаги ли пиеш толкова?

— Не, само с теб! — Тя здраво се хвана за вратата и почука с пръст по кръглата си буза. — Лека нощ, Рейн.

— Лека нощ, драко такава! — Той се наведе и я целуна.

— Лека нощ, Кейтлин — извика Геби през рамо.

— Лека нощ! — усмихна се Кейтлин и тръгна към стаята си.

Рейн я последва. Когато тя спря пред вратата, той я погледна и леко се усмихна:

— Няма ли да получа целувка за лека нощ?

Сърцето й заби лудо, но тя успя да запази самообладание и му подаде бузата си за целувка. Той обаче повдигна брадичката й с пръст.

— Не си ми сестра, да те целувам по бузата, нали? — Наведе се и докосна устните й със своите.

Безсилна да се сдържи, Кейтлин инстинктивно отвърна с истинска целувка, която я разтърси цялата. Тя рязко се отдръпна и със задоволство забеляза изненадата, проблеснала в очите му.

— Лека нощ, Рейн. — Усмихна му се невъзмутимо.

Рейн пъхна ръце в джобовете на джинсите си и я изгледа с присвити очи.

— Лека нощ, Кейтлин — като ехо повтори той…