Саманта Дей
Завинаги заедно (7)

Седма глава

Кейтлин нервно се разхождаше в хола, но като чу колата на Рейн да спира на пътеката, седна, взе някаква книга и я отвори. Гледаше страницата, ала не разбираше смисъла на текста, по който пробягваха очите й. Всичките й сетива бяха напрегнати в очакване на идването му.

Най-после той се появи в хола. Носеше плетена кошница с капак, а след него ситнеше Рекс, който душеше кошницата.

— Кейтлин, тук ли си? Аз пък се надявах, че ще ме изчакаш у Уилхелмови.

Кейтлин затвори книгата и я сложи на масата.

— Събудих се рано и реших да се върна и да отвържа Рекс. Той ужасно мрази да седи вързан.

Рейн сякаш не забелязваше нейното вълнение и сложи кошницата пред краката й.

— Заповядай, това е подаръкът за теб. Както бях обещал.

— Какво е?

Рейн седна в креслото срещу нея и хвана Рекс за нашийника.

— Отвори и ще видиш.

— Да не е нещо живо? Навито на кълбо и готово да скочи?

— Може би…

Кейтлин се наведе, отвърза закопчалката и вдигна капака. В кошницата, свито на кълбо върху парче старо одеяло, седеше малко сиамско коте. То отвори сините си очи и примигна. Кейтлин извика от възхищение, хвана го и с щастлива усмивка го сгуши до брадичката си.

— О, Рейн! Колко е хубаво! Благодаря ти.

Рейн се облегна в креслото с доволен вид.

— Това е дама и се казва Лили. Избрах я заради цвета на очите. Същият е, само е малко по-наситен. Тя е на два месеца и е научена да пази чистота. Всичко необходимо за нея е в колата.

— Сравняваш ме ту с куче, ту с котка. Напредваме! — засмя се тя.

— О, за това ще говорим, след като портретът е готов.

— Рейн, аз… Аз не смятам да оставам повече…

Той я гледаше с присвити очи и стиснати устни.

— Имах предчувствието, че ще кажеш нещо подобно. Защо?

— Остават ми само десетина дни отпуска. Трябва да се подготвя за работата.

— Сигурен съм, че добре владееш материала. Измисли някоя друга причина.

— Просто не ми е удобно… — започна тя и млъкна. Колко трудно й беше да каже истината!

— Не искаш да се любим. Това ли е? — Думите му прозвучаха рязко, макар че в гласа му се долавяше снизхождение.

Кейтлин потисна ужасното си притеснение. В края на краищата, защо да не говорят за това като възрастни хора?

— Наистина не искам… — промълви и лицето й пламна.

— Бих могъл да те накарам да промениш становището си.

— Зная — прошепна тя, — но, моля те, недей.

Рейн кимна с въздишка на примирение.

— Дадох ти дума, Кейтлин, и докато ти не поискаш, това няма да стане, колкото и силно да те желая. Ти си твърде млада, доверчива и искаш да предложиш нещо много специално на мъжа, когото ще обикнеш. По-добре да изчакаш, докато той се появи в живота ти заедно с уютна къщичка с бяла ограда, градина с рози и куп дечица… — Усмихна се с насмешка, а след това додаде: — И все пак искам да те нарисувам.

— Не е ли по-добре да замина?

— Не — отвърна той. — Моля те, остани. Наистина бих желал да ти направя още един портрет. Хайде, остани до края на седмицата.

— Рейн…

— Кейтлин, кажи „да“!

Беше й толкова лесно да отстъпи, да отложи неизбежната раздяла… Дали това решение щеше да е правилно?

— Добре, ще остана — промълви тя.

Рейн тъжно се усмихна и й протегна ръка:

— Е, пак сме приятели, нали?

— Да — отвърна Кейтлин с мъка, защото само приятелството му вече не й бе достатъчно.

Беше съвсем сигурна, че той ще сдържи думата си и няма да я притеснява. Но бе сигурна и в това, че си играе с огъня… Колкото и да се бореше със себе си, тя желаеше Рейн до болка!

 

 

Кейтлин наблюдаваше как той отстъпва от статива, как сваля очилата си и разсеяно разтрива брадичка с опакото на ръката си.

— Не, не става — изведнъж каза Рейн и поклати глава. — Нещо липсва. — Хвърли поглед към Кейтлин, която седеше с котенцето в скута. — С Рекс тази композиция свърши работа, но за котето е нужно нещо друго. Котките са гъвкави. Чувствени. Това трябва да се използва. Може би, ако застанеш до камината… Отражението на пламъка… Чакай малко! — Той бързо излезе от стаята.

Кейтлин се усмихна, сложи Лили на пода и отиде до прозореца. Беше й приятно да наблюдава как Рейн твори и да знае, че сега той гледа и вижда само нея. Навън валеше и дъждовните струи се стичаха по стъклата, а дърветата се свеждаха под резките пориви на северния вятър.

— Ето. Отиди да облечеш това. — Рейн стоеше до нея и й подаваше сатенена черна роба.

Кейтлин повдигна едната си вежда.

— Черен сатен? Сигурен ли си?

Той се засмя.

— Черен сатен, пламъците… — Щракна с пръсти. — И кристална чаша с червено вино! Пробвай да облечеш робата върху твоите дрехи — предложи той и тръгна към кухнята.

Кейтлин разгъна дрехата и я облече. Беше й голяма и се свличаше от раменете. Тя силно стегна колана, а като изваждаше косите си изпод яката, усети лек мирис на парфюм и направи гримаса. На коя ли от неговите любовници е принадлежала дрехата?

Рейн се върна с чаша вино. Спря се и погледна Кейтлин. Тя вдигна ръце и се завъртя пред него.

— Много ми е голяма.

— Има нещо такова. И фланелата ти се подава отдолу, но изглежда добре. — Критично я огледа и като видя, че под робата се подават сините хавлиени чорапи внезапно се усмихна. — Ще трябва да събуеш чорапите.

Кейтлин вдигна крайчето на робата и размърда пръстите на краката си.

— Ще замръзна.

— Ще сложа повече дърва в камината. Ей сега ще приготвя всичко…

 

 

Рейн спря да си отдъхне чак като привърши етюда. Протегна се и каза:

— Ще започна да рисувам портрета довечера. Искам огънят от камината да се стопява в тъмнината, фонът да се размива. А сега… Какво ще кажеш за разходка?

— Под дъжда?

— Да — решително кимна той. — Няма нищо по-хубаво от разходка по морския бряг под дъждовните струи.

Кейтлин сложи мъркащото коте под брадичката си. Може би наистина не би било лошо да се пораздвижи, още повече, че по-късно щеше да се наложи отново да позира. Освен това трябваше да използва всеки шанс да бъде с него, за да има какво да си спомня след раздялата…

— Тук ми е топло, сухо и уютно, но… Добре, ще дойда. — Тя внимателно пусна Лили на пода. — Ще отида да взема шлифера си.

Слизаха към залива, като отбягваха хлъзгавата пътека. Вятърът виеше между дърветата, връхлиташе върху оловносивите вълни и те се разбиваха с рев в брега.

Те вървяха бързо, навели глави и скрили ръцете в джобовете си, а Рекс ги следваше по петите. Той не обичаше да излиза на дъжда, но не желаеше да се откаже от разходка с обожавания стопанин.

Рейн спря и се загледа в океана. Без да промълви дума, Кейтлин гледаше мъжа, когото обичаше. Той стоеше леко разкрачен, с гордо вдигната глава, вдъхновен от бушуващите стихии… В душата й се надигна топла вълна на обич. Колко много щеше да й липсва Рейн!

Той се обърна към нея и широко се усмихна.

— Цялата си мокра.

— Меко казано — отзова се тя.

Дъждът се стичаше по косата и лицето й на струйки. Рейн прокара пръст по носа й, докосна устата и за момент Кейтлин помисли, че ще я целуне, но вместо това чу:

— Трябва да се връщаме.

Тя кимна. Надяваше се, че Рейн не е забелязал разочарованието й. Потупа Рекс, който се бе сгушил до краката й, и каза:

— Сега не бих се отказала от гореща вана.

— И чаша горещо какао — добави той. — Мога да направя сандвичи със сьомга, останала от миналата вечер.

— М-м-м… Предложението ти звучи страхотно. Много е приятно да имаш до себе си човек, който готви, и то с удоволствие.

— Не зная, никой никога не ми е готвил. Все пак трябва да отбележа, че когато сипваш мляко в овесените ядки, го правиш с голям финес.

Кейтлин се нацупи и го побутна с лакът.

— Не се заяждам! Утре аз ще приготвя вечерята. — Засмя се и додаде: — Но само в случай, че имаш полуфабрикати.

— Не, благодаря. Сам ще готвя.

— Правиш го страхотно! — измърка тя.

В очите му припламна весела искра; той я подръпна леко за косата и заяви:

— Този път смятай, че си се отървала с комплимент. Но в близко бъдеще ще си сложиш престилката и ще застанеш до печката!

— Искаш ли да ти стопля замразена пипа? Обещавам, че няма да я изгоря.

— Трябва да ти дам някой и друг урок по готвене. Хайде, моето момиче, да се връщаме, че си заприличала на удавен плъх, а и аз се чувствам като такъв. — Хвана ръката й в топлата си длан и двамата забързаха към къщата в ранния зимен здрач.

 

 

Кейтлин седеше пред камината със скръстени крака, сандвич в ръката и се смееше на Лили. Бе дала парченце сьомга на котето и сега то се катереше в скута й, за да си изпроси още риба.

Като вдига поглед, тя видя, че Рекс седи срещу нея и гледа сандвича, който тя поднасяше към устата си, с влажен поглед. Тя не успя да устои и хвърли парче и на него. Той го хвана във въздуха, глътна го и пак я загледа.

Рейн влезе от кухнята с две чаши димящо какао. Бе успял да се изкъпе и облече анцуг с емблемата на университета на Виктория. Тъмната коса още бе влажна и се виеше на леки къдрици над челото му. На Кейтлин й се прииска да зарови пръсти в тази коса и…

Овладя се навреме и пое от него чашата какао с благодарна усмивка. После даде на котето още едно парченце риба.

— Донесох храна за хора, а не за животни — благодушно изръмжа Рейн, взе сандвич от чинията и отхапа.

Кейтлин хвърли парче риба на Рекс.

— Не мога да устоя на тези умолителни погледи — отвърна тя, дояде сандвича и взе какаото. Котката и кучето не сваляха очи от нея. — А, не, мили деца, това нещо е само за мен. М-м-м, чудесно…

— Нали? — тихо каза Рейн. — Знаеш ли… — Внезапно млъкна и поклати глава.

Кейтлин въпросително вдигна вежди, но той дояде сандвича, нетърпеливо се изправи и чак тогава проговори отново:

— Хайде да започваме. Докато се преобличаш, ще оправя в кухнята.

Кейтлин погали котето по издутото коремче и бавно се надигна. Взе робата и тръгна към стаята да се преоблече.

— И да не забравиш да си свалиш чорапите! — провикна се Рейн от кухнята.

„И тениската“, добави тя наум, като обличаше черната роба на голо. Коприната беше възхитително гладка и прохладна и Кейтлин потръпна от удоволствие.

Тя се върна в хола и седна край камината. Огънят хвърляше червеникави отблясъци върху медния обков на раклата, запалваше искри в кристалната чаша с рубинено вино, блестеше в кестенявите коси на Кейтлин и по гънките на черната й дреха…

Ако тази сцена беше подготвил, който и да е друг, Кейтлин щеше да помисли, че това е прелюдия към прелъстяване. Но само един поглед към съсредоточеното лице на Рейн с дълбоката гънка между веждите й бе достатъчен да осъзнае, че той мисли само за работата си. В очите му, които ту я поглеждаха, ту пак се връщаха към платното, не се четеше нищо. Тя потисна желанието да вдигне яката на робата по-високо.

Потрябва й известно време и не една глътка вино, за да се отпусне. Тя взе оставената книга и се опита да чете, но нито една дума не стигаше до съзнанието й.

Мислеше само за любовта си към Рейн, която стопляше самотната й душа. Но колко малко време й оставаше с него! След два дни трябваше да се върне във Ванкувър и да продължи стария си начин на живот, който никога не й се бе струвал толкова скучен и сив. Краткият престой при Рейн й показа, колко самотна е тя. И тази самота я очакваше и щеше да бъде безкрайна… Мисълта за това я изпълваше с отчаяние и болка.

Когато си тръгнеше оттук, щеше да знае, че има още един добър приятел, с когото вероятно ще се вижда от време на време… Кейтлин обаче искаше нещо повече… Много повече!

Тя въздъхна.

— Измори ли се? — попита Рейн и я погледна над рамките на очилата си.

— Не, добре съм.

— Още малко. Вече хванах повечето от това, което ми трябваше. Сега искам да предам играта на отраженията… — Гласът му замря и той отново се съсредоточи върху платното. Потърка долната си устна с края на четката, след това внимателно нанесе няколко щриха върху картината.

Кейтлин се усмихна. Обичаше този мъж и за момент любовта й надделя над тъгата. Възможно ли е едно чувство, което е толкова хубаво, да няма бъдеще, питаше се тя.

Малката Лили се събуди, изправи се и започна да се протяга. После се изгърби и опашницата й се изправи нагоре. След това грижливо изми муцунката си с лапички и започна да играе с колана на Кейтлин. Рекс следеше напрегнато всяко движение на котето с наострени уши.

Рейн вдигна поглед от платното и се усмихна топло на Кейтлин…

В тази минута всичко беше така, както трябваше!

 

 

С полузатворени очи Кейтлин гледаше умиращия пламък. Унесена в своя блян, тя наново изживяваше целувките, споделени с Рейн. Беше й лесно да си представи какво би могло да се случи след тези целувки… Обичаше този мъж и го желаеше! Представи си, че е в прегръдките му и той я люби…

— Заспиваш ли?

Кейтлин стреснато вдигна глава и видя пред себе си Рейн с цепеница в ръце. Той дръпна решетката настрана, сложи дървото в огъня и седна край камината, отпуснал ръце върху коленете си.

— Не, не спя — бавно отговори Кейтлин и прокара пръст по шоколадената муцунка на котето, което се бе сгушило в нея и мъркаше. — Само си мисля за разни неща…

„По-точно, мечтая за невъзможното“, поправи се тя наум и леко се усмихна. Очите й обаче я издаваха — в тях се отразяваха всичките й въжделения…

— Кейтлин… — Рейн протегна ръка и след колебание леко докосна лицето й.

Дъхът й секна. Знаеше, че трябва да се отдръпне, ала вместо това отпусна глава върху неговата длан. Устните й се отвориха от само себе си и докоснаха ръката му.

— Кейтлин! — В гласа му прозвуча предупреждение, ала желанието й беше толкова силно, че хладният разум вече не би могъл да я спре.

Тя го искаше! Сега! Повече не можеше да издържа!

Вдигна поглед и съзря в потъмнелите му очи страст. Той също я желаеше!

Рейн разбра безмълвната й молба и застана пред Кейтлин на колене. Обхвана лицето й с длани, след това бавно се наведе и я целуна.

С лека въздишка Кейтлин сля устните си с неговите, изцяло покорила се на обичта си към него. Вече не криеше желанието си и целуваше любимия мъж все по-страстно, а той отвръщаше на всяка нейна милувка…

Изведнъж Рейн се отдръпна и отметна косата от челото й. Не се сдържа и бързо целуна полуотворените й устни.

— Не мога да се боря със себе си, Кейтлин. — Гласът му бе дрезгав. — Искам те.

Устните му опариха врата й. Затворила очи, тя прошепна тихо:

— Аз също те искам, Рейн…

С дълбока въздишка той я притегли към себе си, сложи главата й на своето рамо и потърка брадичка в косата й.

— Трябва да знаеш, че… — започна той, но в този момент го прекъсна жалното мяукане на котето, което беше тръгнало да се катери по крака му.

Въпреки цялото напрежение на момента Кейтлин не можа да сдържи смеха си.

— Време е да си лягаш, писано — каза Рейн, внимателно взе котенцето с една ръка, а другата подаде на Кейтлин. В очите му се четеше въпрос, който той се боеше да изрече на глас.

Кейтлин разбра, че все още може да го спре, и това я изпълни с нов прилив на нежност. Тя пое ръката му и се изправи. Рейн я прегърна през раменете и я целуна, след това бързо сложи котето в кошницата и отиде да загаси лампите.

Притиснала ръце към гърдите си, Кейтлин стоеше на място, гледаше Рейн и се чудеше на себе си.

Всичките доводи на разума, с които бе убеждавала себе си против връзката с Рейн, изчезнаха наведнъж. Сега знаеше само, че иска да се люби с Рейн…

Когато той се върна, я грабна на ръце и я отнесе в спалнята си. Внимателно я положи на леглото, легна и се надвеси над нея. В стаята бе тъмно. Единствено светлината от камината в хола разсейваше мрака с далечното си мъждукане.

Кейтлин протегна ръка и докосна лицето му. Той я целуна по слепоочията, по челото, докосна устните й.

— Желая те, Кейтлин — каза той тихо. — Повече от всичко! Но искам да си сигурна, че и ти ме желаеш.

Струваше й се, че се рее волно сред небесните простори, като в същото време усещаше топлото тяло на Рейн до своето. Заля я гореща вълна на страст и Кейтлин прошепна:

— О, да, Рейн! Аз съм съвсем сигурна…

Той рязко пое дъх и я притегли към себе си. Кейтлин скри лице в рамото му, тялото й се притисна към неговото. Когато той покри устните й с целувка, й се стори, че се разтваря, разпада, изчезва… Усещането беше по-хубаво от всичко, което бе изпитвала досега…

 

 

Кейтлин лежеше с отворени очи в прегръдките на Рейн и слушаше как сърцето му бие равномерно. Мислеше, че за да бъде изживяването тази нощ идеално, не достига само едно — Рейн не я обичаше… Ако чувстваше към нея поне мъничко обич, сигурно щеше да й каже…

Той беше възхитително внимателен и нежен, като сдържаше своята страст и направляваше нейната. Макар Кейтлин да допускаше, че той е добър любовник, силата на преживяването, която той пробуди в нея, я зашемети. Дори не бе предполагала, че е способна на такава спонтанна страст.

Но сега… Какво щеше да стане?

Тя внимателно се освободи от прегръдката му, отмести се към края на леглото и спусна крака на пода. После вдигна копринения халат, облече се и отиде до прозореца.

В очите й напираха сълзи. Разумът й твърдеше, че е трябвало да спази дистанцията между себе си и Рейн; но другата, емоционална част от нея ликуваше от възторг, че тази нощ е била действителност…

Ако не беше Рейн, Кейтлин може би щеше да прекара целия си живот, без да научи, че подобно преживяване е възможно между мъж и жена…

Но какво ще стане сега, отново се запита тя. Страдаше, че е временно явление в живота на Рейн, защото любовта й изискваше постоянство и сигурност…

Нетърпеливо избърса сълзите си и тръгна към леглото — нощта още не бе свършила и Кейтлин щеше да вземе от нея всичко, което можеше! Захвърли робата на пода и се мушна под завивките. Притисна се към топлото тяло на Рейн, като леко плъзна пръсти по голите му гърди. Той се размърда и започна да се пробужда. Кейтлин целуна брадичката, след това — устата му и се възхити от спонтанния му отговор. Ръката му намери нейната гърда и леко потърка с длан зърното й. Кейтлин изстена от удоволствие и се притисна по-близо до него…

 

 

Вече се зазоряваше, когато Кейтлин пак се измъкна от леглото. Тя постоя, погледна лицето на спящия Рейн, леко го целуна и му обърна гръб с тъжна усмивка. През тази безсънна нощ бе взела решение — щеше да замине, преди той да се събуди!

Набързо се облече, събра багажа и занесе куфара до вратата. Рекс я поздрави с весело махане на опашката, бавно се надигна и се протегна. Тя разсеяно го погали, после взе кошницата с котето. Прехапала долната устна в безуспешен опит да сдържи сълзите си, огледа хола за последен път.

На високия зидан праг пред камината, пълна със сиви въглени, стоеше кристалната чаша, наполовина пълна с червено вино… Картината на статива беше останала незавита. Кейтлин се приближи и я погледна.

Портретът беше чувствен и това не я учудваше след изминалата нощ. Рейн бе хванал замечтаното й изражение, когато тя лежеше пред камината и копнееше за неговите ласки… Дали той щеше да завърши картината, след като тя си отидеше?

Бележка! Трябваше да му остави бележка. Тя намери тефтер и химикалка до телефона. Какво да му напише?

Най-сетне тя надраска няколко учтиви думи на благодарност за всичко и се подписа. След това отиде при Рекс.

— Трябва да вървя, Рекс — каза тя на кучето, коленичи до него и го погали по главата. Беше й тежко да си тръгва така, но щеше да й бъде още по-тежко да гледа Рейн и да слуша как той се сбогува с нея, докато сърцето й се къса от мъка. Кейтлин дълбоко въздъхна, извади ключа от колата и решително тръгна към вратата.

Часовникът й показваше, че до тръгването на ферибота остава съвсем малко време. Тя запали мотора, пусна чистачките и включи на първа скорост. Дано само не събуди Рейн!

В огледалото тя видя Рекс. Кучето вдигна муцуна към сивото небе и нададе сърцераздирателен вой…

Сълзите започнаха неудържимо да се търкалят по страните й. Кейтлин прехапа устни и натисна педала на газта…