Саманта Дей
Завинаги заедно (6)

Шеста глава

Когато сърната се изправи на крака и си тръгна, вече наближаваше четири часът сутринта. Рейн изгаси огъня, а Кейтлин събра нещата и двамата се отправиха към къщата.

— Тя вече е добре, нали? — попита Кейтлин, като спря да погледа подир животното.

— Дано. — Той я прегърна през раменете. — Може би ще стане по-предпазлива и следващия път ще успее да избегне хайката. Хайде, моето момиче, да се прибираме.

Мокра и вкочанена от студ, Кейтлин тръгна до него, влачейки крака по пясъка след светлия лъч на фенерчето.

Вкъщи тя му пожела лека нощ и се насочи право към спалнята, макар че си бе обещала първо да вземе горещ душ. Хвърли мокрите си дрехи, облече пижамата и легна в леглото, което й се стори топло и удобно като никога.

Придърпа завивката до брадичката си и затвори очи…

Спа няколко часа и се събуди свежа и бодра.

Вече будна, остана да лежи по гръб, загледана в тавана. Как ли щеше да погледне Рейн в очите на безмилостната дневна светлина?

Снощи, сгушена до огъня и скътана от проницателните му очи с пелената на мъглата, тя лесно можеше да скрие своите чувства. Днес обаче това щеше да бъде по-трудно, особено след като той искаше да му позира. Възможно ли бе да седи под този изучаващ поглед и да не се издаде?

Тихичко изстена, обърна се настрана и се сви на кълбо. Не, нямаше да й бъде лесно. А ако той я целунеше още веднъж, щеше да бъде невъзможно да не му отговори; при едно-единствено докосване на устните му любовта й към него щеше да изригне като вулкан…

Не биваше да допуска това в никакъв случай! Една любовна връзка с Рейн щеше да изпепели душата й…

 

 

Докато се изкъпа и облече, мина доста време. Преди да влезе в хола, Кейтлин дълбоко пое дъх. Рейн обаче го нямаше там. С въздишка на облекчение, но и на разочарование, тя отиде в кухнята.

Кафето беше готово. Рекс драскаше с лапи по задната врата да влезе. Пусна го в къщата и се зачуди, къде ли е стопанинът му. Наля си чаша кафе и, застанала с гръб към шкафчето, отново се замисли за чувствата, които той бе пробудил в нея и пред които се усещаше безсилна — копнееше за ласките на ръцете му!

Когато Рейн влезе в хола, стомахът й се сви. Все пак успя да се овладее и да отвърне с усмивка на неговата. Силата на собствените й усещания я изплаши. Невъзможно е да не забележи нещо, помисли тя, като се мъчеше да не се поддаде на обземащата я паника.

— Добро утро — каза тя, забола поглед в чашата си, след това несигурно вдигна очи към Рейн.

— Добро утро — отвърна той и разсеяно потупа кучето по главата. — Кейтлин…

— Да?

— Трябва да тръгвам.

С усилие на волята тя си наложи да попита спокойно:

— Къде?

— За Виктория. Имам съобщение от моя агент. Той иска да се срещнем. Изглежда изложбата на моите платна в Торонто ще се състои, а по-късно възниква възможност тя да бъде показана в Ню Йорк и Вашингтон. Сега агентът ми урежда този въпрос.

Кейтлин остави чашата и се облегна върху шкафчето.

— Звучи добре. И кога ще стане това?

— Според него още през февруари. Необходима е обаче голяма подготвителна и организаторска работа, затова трябва да започнем незабавно. Алън иска да се видим колкото може по-скоро и да решим какво да включим в експозицията. Ще се наложи и да се договаряме със собствениците на вече продадените картини да ни ги дадат за изложбите. Алън е много оправен, но му е нужно и моето мнение.

Рейн заминаваше! Престоят й на острова свърши!

— Честито — каза тя с равен глас и дори се насили да се усмихне. — Това е голям шанс за теб. Кога тръгваш?

— Искам да хвана ферибота в дванадесет и половина.

— Добре, отивам да си събирам багажа.

Рейн енергично поклати глава и я спря с ръка.

— Кейтлин… Аз… Искам да останеш тук и да ме изчакаш.

— Но аз трябва да се връщам във Ванкувър. И без това стоях много повече, отколкото трябваше.

Той я притегли към себе си и й се усмихна.

— Не, не си стояла колкото трябва — каза с пресипнал глас, хвана я за кръста, вдигна я и я сложи да седне върху шкафчето.

Тя сложи ръце върху раменете му, като го погледна срамежливо и учудено.

— Зная, че трябва да стоя надалеч от теб. И заради теб, и заради себе си. Ти си толкова невинна и така дяволски съблазнителна!

Кейтлин дори не го чуваше. Сега тя жадуваше целувката му и в топлите му меки очи видя отражение на своето желание.

Този път всичко беше по-различно от снощната целувка на забуления в мъгла океански бряг. Устните на Рейн бяха взискателни и жадни и тя отвърна на неговата страст.

Той изстена и я привлече по-плътно към себе си. Кейтлин разтвори колене и тялото му я притисна, като й отне дъха. Обви ръце около врата му и го целуна с целия жар, който извираше от дълбочините на душата й. Това бе мъжът, когото обичаше, единственият мъж, когото някога бе пожелавала…

Рейн рязко се отдръпна.

— Сигурно съм полудял, но… Остани, Кейтлин — прошепна той. — Искам да си тук, когато се върна.

— Не мога, Рейн. Време е да си вървя.

Той я погали по косата и нави на пръста си един лъскав кичур.

— Послушай гласа на сърцето си — прошепна той и се усмихна. — Остани поне заради Рекс. Кой ще се грижи за него, докато ме няма? А и не мога да го оставя вързан.

Не откъсваше поглед от нея, в очите му се четяха неизказани обещания. Рейн щеше да се върне и да я вземе в прегръдките си; щяха да се любят отново и отново…

Разумът се бореше с чувствата.

— Рейн… Аз… — Дъхът й секна.

Той я прекъсна с целувка, после помоли:

— Остани, Кейтлин! Дочакай ме.

Тя трепетно сведе поглед, въздъхна и кимна:

— Добре. Ще остана.

— Кейтлин, знаеш, че не искам да заминавам…

Тя отново кимна и го погледна в очите. При цялата си неопитност разбра колко силно я желае Рейн.

— Ние с Алън отдавна работим за тази изложба и сега е много важно да задвижим нещата — продължи той. — Ще се върна в петък. — Понечи да тръгне, ала вместо това се обърна към нея.

Неспособна да устои пред бушуващия в очите му пламък на желанието, тя протегна ръце и ги обви около врата му; той я сграбчи и притисна към себе си.

— Обещай, че ще ме дочакаш! — Гласът му прозвуча рязко.

— Обещавам… — прошепна тя, притисна ръцете към гърдите си и се обърна настрана, за да избегне изпитателния му поглед. — Време е да тръгваш.

— Наистина трябва да вървя, докато съм в състояние да се откъсна от теб — въздъхна Рейн.

Кейтлин усети лекото докосване на неговите пръсти по косата си, след това чу стъпките му в коридора. Без да мисли, тя изтича към задната врата, грабна палтото си и изтича навън към гората.

Когато къщата се скри от погледа й зад дърветата, се спря и прегърна дънера на стар кедър с грапава кора. Долу, в краката й, се плискаха вълните на океана. Шумът от мотора на колата на Рейн заглъхна и тя чу Рекс, който виеше в знак на протест срещу заминаването на стопанина си. Изпълнена със съчувствие, тя тръгна да го утешава.

 

 

Ако не беше Рекс, Кейтлин нямаше да дочака петъка. Без тревожното присъствие на Рейн тя започна да идва на себе си и да се вслушва в гласа на разума. Денем се разхождаше по брега, а дългите вечери прекарваше пред камината. И през цялото време размишляваше…

Винаги смяташе, че мъжът, когото някой ден ще обикне, също ще я обича. И че това от само себе си ще означава брак и семеен живот.

А Рейн? Нима я обичаше? Едва ли. Тогава на брега той се поддаде на настроението, а целувката му възпламени в нея същото желание, каквото и у него.

Очевидно усещаше нейната неопитност и това едновременно го отблъскваше и привличаше. Едва ли изпитваше към нея само физическо влечение, но не беше и любов…

Ню Йорк и Вашингтон… Сега агентът му уреждаше този въпрос.

Пред нея имаше две възможности. Първата бе, когато Рейн се върне, тя да му даде да разбере, че е променила отношението си към него, а втората — че ще стане негова любовница с ясното съзнание, че не бива да очаква нищо повече от тази обречена на провал връзка.

За себе си бе сигурна, че нито времето, нито разстоянието ще отслабят нейните чувства. Обичаше Рейн и той беше първият мъж, с когото би искала да се обвърже, макар такава връзка да нямаше бъдеще. Защо тогава не вземе онова, което той можеше да й даде?

Тя, разбира се, нямаше да храни празни надежди за щастлив край и това щеше да й спести болката от раздялата, нали?

Кейтлин знаеше, че се самозалъгва, защото при мисълта за неизбежната предстояща раздяла изпитваше болка…

 

 

В четвъртък тя се върна от разходка с Рекс и видя, че червената лампичка на телефонния секретар свети. След като върна касетата отначало, седна да чуе съобщението.

Беше Рейн, който се извиняваше, че в петък щял да се върне по-късно, отколкото бил предполагал. Въпреки това искал да я заведе на вечеря по случай рождения й ден и щял да я чака в преддверието на ресторанта в Кортене, където двете с Геби бяха ходили. Рейн също така я предупреждаваше да вземе със себе си всичко необходимо за нощувка, защото бил обещал да отидат на събиране при приятели и поради разписанието на ферибота уредил да пренощуват на континента.

Кейтлин изключи магнетофона и се замисли. Да вечеря с него бе едно, а да ходят след това при някакви непознати хора — друго. И къде ли е уредил да нощуват — при неговите приятели или в хотел? И ако е на хотел, дали е поръчал отделни стаи, или е решил, че ще спят заедно?

 

 

В петък сутринта тя си събра багажа. Време беше да се връща към нормалния си начин на живот. Щеше да вечеря с Рейн и да отиде с него на гости, дори имаше намерение да пренощува в хотела при условие, че ще спи в отделна стая. Каквито и чувства да изпитва към Рейн, не биваше да се ръководи от тях. Е, ако направеше последната крачка към сближаване, щеше да има за какво да си спомня… Но толкова по-зле — спомените само щяха да я подсещат, че без неговата обич животът й ще бъде сив, пуст и тъжен…

 

 

Рейн я очакваше в преддверието на ресторанта с чаша коняк в ръка. Тя срещна напрегнатия му поглед и мигновено разбра, че той още я желае. Цялата й решимост се стопи. С блеснали очи и пламнали страни тя тръгна към него.

Той се приближи и хвана ръцете й.

— Скъпа Кейтлин — каза и бързо я целуна по устните, — ти си прекрасна!

— Благодаря. Как мина всичко при теб?

— Много добре. Обадих се по телефона на хиляди места и задвижихме нещата. Останалото е работа на Алън. Да съм ти липсвал?

— На Рекс определено.

— А на теб?

— Липсваше ми добрият готвач. След като замина, не съм яла нищо вкусно. Ще вечеряме ли?

Когато се настаниха на масата и безупречният сервитьор донесе питие и за Кейтлин, Рейн вдигна чаша за наздравица:

— Честит рожден ден, бебчо!

— Благодаря.

— Купил съм ти подарък, но не можех да го донеса тук. Ще го получиш утре.

— Какъв подарък?

— Няма да ти кажа. Ще изтърпиш до утре, нали? Как бих искал да се измъкна от ангажимента с гостуването ни и да те заведа вкъщи още тази вечер! Сега!

Кейтлин сведе поглед. Знаеше какво има предвид той — искаше да се любят. А тя? Готова ли бе на тази стъпка? Та нали после трябваше да изживее мига на раздялата?

— Какво има, Кейтлин?

Тя вдигна очи, видя изражението на лицето му и всичките й страхове изчезнаха.

— Нищо. Малко съм притеснена, че ще ме водиш при непознати хора.

— Те ще ти харесват, ще видиш. Хайде да тръгваме.

 

 

Еди и Уес Уилхелм се оказаха симпатични възрастни хора. Те посрещнаха Рейн сърдечно, с любопитство огледаха Кейтлин и я поздравиха с добре дошла. От вътрешността на къщата се чуваше музика и смях. Съпругата на Уес, Еди, пое пътната чанта на Кейтлин от Рейн и каза:

— Елате да ви покажа вашата стая, а след това ще ви запозная с останалите — предложи възрастната дама. — Рейн нищо не ми каза, но за всеки случай ви приготвих отделни стаи, макар че ако искате…

— О, не — бързо каза Кейтлин. — Ние с Рейн сме само добри приятели и нищо повече.

— Така и помислих — засмя се Еди. — Вие не приличате на някоя от неговите приятелки. Не че са много, но всичките са еднотипни. Ето, ще спите в стаята на дъщеря ми, която сега живее в общежитието на университета и идва вкъщи само през ваканциите.

Стените на спалнята бяха облепени с плакати на рок звезди, а на бюрото имаше колекция от плюшени играчки.

— На нощното шкафче сме ви оставили кърпи, а банята е отсреща в коридора. Разполагайте се като у дома си.

— Благодаря ви — усмихна й се Кейтлин. — Много мило от ваша страна, че ме приехте.

Еди махна с ръка.

— Приятелите на Рейн са и наши приятели. — Скръсти ръце и наведе глава настрана. — Трябва да ви призная, че събудихте у мен голямо любопитство и бих искала да ви задам цял куп въпроси.

— Питайте — засмя се Кейтлин.

— Първо, откога се познавате с Рейн?

— Съвсем отскоро. Всъщност сме колежки с Гейбриъл. Прекарвах отпуската си в бунгалото, но времето се развали и той ми предложи да се преместя при него.

— Значи наистина сте само приятели — кимна Еди. Забелязала погледа на Кейтлин, побърза да поясни: — Питах ви, само защото днес ще дойде и Стиви Хейз. Между нея и Рейн по едно време имаше нещо, макар че, доколкото зная, двамата вече са скъсали.

— Не се притеснявайте — безгрижно каза Кейтлин, като се помъчи да скрие разочарованието си. — Ние се познаваме.

— Е, добре. Не бих искала тази вечер да има конфликти. Готова ли сте вече да ви водя при останалите? Всички са симпатични и общителни, макар че компанията е доста разнородна — от художници до счетоводители.

Кейтлин кимна, оправи, с внезапно изпотили се длани, полата си и тръгна след своята домакиня.

 

 

През цялото време Рейн стоеше до нея и с вид на собственик я придържаше за лакътя, като я запознаваше с присъстващите и нито веднъж не спомена, че е приятелка на Геби. Тя се чувстваше харесвана и желана. След това обаче се появи Стиви…

Рейн не остави Кейтлин веднага, но когато Стиви се насочи към тях, забеляза напрегнатия й поглед и моментално се обърна към нея. Хвана червенокосата красавица под ръка и я отведе настрана. Кейтлин остана да си говори с млад собственик на арт галерия, макар и да не обръщаше внимание на това какво й говори.

Остави го и отиде да напълни чашата си, въпреки че не й се пиеше. Рейн седеше върху ръкохватката на креслото, в което се беше настанила Стиви. Наведен към нея той внимателно слушаше всяка нейна дума. Кейтлин реши да се оттегли в стаята си, когато Еди препречи пътя й. Домакинята погледна Рейн, после — Кейтлин и каза:

— Не се притеснявайте заради Стиви. Между нея и Рейн всичко е свършено. Двамата са само приятели, а и тя прави рамките за картините му.

Кейтлин се усмихна насила. Беше й неприятно да гледа как мъжът, когото обичаше, говори с бившата си любовница. Не можеше да се преструва, че това не я дразни. И Еди беше усетила това.

— Сега Стиви изживява един труден момент и има нужда от съветите на Рейн — след известно колебание продължи Еди. — Не зная със сигурност какво става около нея, но дочух, че е срещнала нова любов. Може би тя иска да се увери, че между нея и Рейн наистина всичко е свършено, преди да се ангажира с друг мъж.

Кейтлин отпи глътка от виното си. Това вече бе прекалено — от къде на къде Стиви ще иска съвет от бившия си любовник, за да си вземе нов?!

— Не се притеснявайте — повтори Еди и я потупа по ръка. — Хайде да си поговорим. Кажете ми нещо за себе си. Първо, с какво се занимавате?

Кейтлин започна да разказва на симпатичната жена за работата си и забеляза Рейн чак когато той попита:

— Еди, ако си приключила разпита, мога ли да потанцувам с Кейтлин?

Кейтлин се движеше под такта на бавната музика механично. Беше се вторачила право пред себе си и виждаше само шарките на пуловера на Рейн.

— Ей, отпусни се! — Той повдигна с пръст брадичката й и Кейтлин се видя принудена да го погледне в очите. Той й се усмихна. — Добре ли прекарваш?

Това бе чиста любезност. Тя сведе поглед и кимна. Приятното усещане от допира на Рейн се беше изпарило. Ето, неговите ръце я прегръщаха… Но не биваше да го прави тук и по този начин. Не и в присъствието на бившата му любовница. А след няколко месеца и тя, Кейтлин, сигурно щеше да стои отстрани и да гледа как Рейн танцува с друга…

Не биваше да го допуска! Тя се отдръпна.

— Какво има, Кейтлин?

— Малко съм уморена. Искам да си легна.

— Вече? — вдигна недоумяващо вежди той. — Няма да можеш да заспиш, защото данданията едва ли ще свърши скоро.

— Боли ме глава. Моля да ме извиниш пред домакините.

— После. Първо ще те изпратя.

Хвана я за ръка и поведе към стълбите. На излизане Кейтлин забеляза Стиви, която стоеше в ъгъла на хола и ги гледаше…

Пред вратата на стаята й Рейн хвана Кейтлин за раменете и внимателно се вгледа в лицето й.

— Добре ли си?

— Искам да се наспя — отвърна тя, без да го гледа. — Лека нощ.

— Кейтлин… — започна той, ала внезапно млъкна и я целуна. — Приятни сънища. Утре ще се видим.

Тя наистина искаше да си легне и да обмисли положението добре. Не ревнуваше Рейн — вярваше, че между него и Стиви наистина всичко е свършило. Но днешната сцена й показа съвсем ясно по какъв начин ще завършат собствените й отношения с него.

Не бе в състояние да го понесе и нито минута не би могла да живее като майка си — с надеждата, че като приключи връзката й с единия мъж, някъде наблизо ще я чака друг… Детството й бе преминало в пътуване и местене — от град на град, от училище в училище. Трябваше да нарича любовниците на майка си „чичо“ и всеки от тях обичаше да повтаря, че прилича на нея. Приликата бе само външна, но дълбоко в себе си Кейтлин изпитваше панически ужас, че ако не внимава, ще поеме по нейния път…

Цялата потрепери. Не, ако Рейн не можеше да й даде всичко, от което тя се нуждаеше, по-добре отношенията им да спрат дотук. Нямаше да живее като майка си!

Не мигна цяла нощ и стана рано. Като внимаваше да не вдига шум, се изми, облече и предпазливо тръгна към кухнята с намерението да помогне на домакините да разтребят и измият след снощи. Всичко обаче блестеше от чистота.

Тя направи кафе, сипа си в една чаша и седна пред прозореца.

— Добро утро! — с усмивка каза Еди от вратата.

— Добро утро — усмихна й се Кейтлин. — Изглежда денят ще бъде хубав.

— Дано. През това време на годината се радваме на всеки слънчев лъч. Искате ли сметана и захар?

— Само сметана, благодаря.

Еди кимна и сложи пред Кейтлин отворена кутийка с течна сметана.

— Събирането снощи беше чудесно. Всички поканени дойдоха и по едно време мислех, че никой няма да си тръгне. Не че не обичам гости, напротив, приятно ми е, когато при нас идват хора.

— Наистина беше приятно. — Кейтлин разбърка кафето си. — Станах по-рано да помогна с разтребването, обаче всичко вече е оправено.

— Уес е домакинствал, докато е чакал Рейн. Стиви беше попрекалила с пиенето и той я закара у тях… Кейтлин, не ви познавам добре, ала с Рейн сме много близки. Познаваме се от години. Той не обича Стиви. Може би се е надявал да я обикне, но явно помежду им нищо не се е получило. Затова не се притеснявайте.

— Ние сме само добри приятели.

— Може би, но ми се струва, че Рейн е на друго мнение. — Еди широко се усмихна. — Всъщност съм абсолютно сигурна, че не смята така.

Кейтлин се усмихна.

— Затова пък аз смятам. — Отпи глътка кафе и погледна часовника на стената. — Май ще хвана следващия ферибот.

— Няма ли поне да закусите? Дотогава Рейн ще се събуди.

— Не съм гладна, но ви благодаря за гостоприемството. Беше ми много приятно. Ще отида да си взема пътната чанта.

Излезе от кухнята, усещайки върху себе си погледа на Еди. Тя явно смяташе, че гостенката й трябва да остане. Но Кейтлин искаше да се срещне с Рейн насаме. Трябваше да му каже, че отношенията им са дотук. А това никак нямаше да е лесно…

Откакто го видя със Стиви, от ума й не излизаше фразата, която майка й често повтаряше: „Старата връзка е мъртва, да живее новата!“.

Кейтлин обаче нямаше намерение да следва тази философия!