Джей Ръсел
Тунел (45)

45.

Рейгън се блъсна в проснато сред останки от шезлонг мъртво чернокожо момиче. От отворената му уста се процеждаше гъста жълтеникава течност и шията му беше извита под ужасен ъгъл. Отначало помисли течността за сперма, но после видя обгорената кутия от сладкиши в овъглените пръсти на момичето и разбра, че е просто бананов крем. Чу изпращяване, погледна нагоре и отскочи от срутилата се димяща греда. През пламъците зърна голяма дупка в тавана и реши, че момичето е седяло в стаята на втория етаж и е паднало — заедно с шезлонга, сладкиша и всичко останало — през отвора в пода, пробит от РПГ-то.

„Как е могла да яде сладкиш насред всичко това, по дяволите?“

Не размишлява дълго. Насочи право напред цевта на автомата и започна да се промъква през лабиринта от кашони и стари мебели. Пламъците още не бяха стигнали до първия етаж, но лютивият дим му пречеше да диша. Стрелбата отпред окончателно бе престанала и сега се чуваше само ревът на пожара.

Осветление идваше само от пламъците горе и Рейгън трудно напредваше през задното помещение. На няколко пъти се препъна в различни пръснати по пода боклуци: изгнили парчета от мебели, празни спринцовки и деветмилиметрови патрони, достатъчни за цял батальон.

Или поне за улична банда. Детективът рязко си пое дъх. Когато пожарът стигнеше до тук, това място щеше да полети във въздуха като Дрезден.

Продължи напред малко по-бързо.

Екот от изстрели — пистолети с малък калибър — го поведе към централното помещение на магазина. За да стигне до вратата, трябваше да се покатери през нова камара от кашони. Кракът му проби капака на един от тях и Рейгън загуби равновесие. Успя да не извика, но събори цял ред от сандъците. Той насочи оръжието към вратата в очакване да се втурне Тайтъс или някой друг гангстер, но или не го чуха, или бяха прекалено заети, за да му обърнат някакво внимание.

Когато се изправи на крака, лейтенантът погледна в пробития кашон. Беше наполовина пълен с кафяви шишенца. На етикетите им бе изписано името на химическо вещество, което не можеше да произнесе и за което никога не беше чувал. Без да откъсва поглед от вратата, той развъртя капачката и предпазливо подуши течността. Миришеше на ацетон и опърли косъмчетата на носа му. Трябваше да е съставка, необходима за производството на тунел. Което означаваше, че навярно наоколо има и други химикали. Той остави шишенцето и отново погледна към пламъците.

„Забрави за Дрезден — помисли си Рейгън, — това място ще се превърне в Хирошима.“

Два изстрела откъм предната част на магазина привлякоха вниманието му. Докато се приближаваше към входа, чу още два гърмежа. Надупчената от куршуми дъбова врата, която водеше към централната част на магазина, бе леко открехната и се люлееше на ръждивите си панти. От нея се носеше горещо течение. Няколко куршума бяха пронизали дебелото дърво, очертавайки неправилна линия от отвори, през които Рейгън можеше да погледне към бойното поле. Трябваше да премести глава от дупка на дупка, за да огледа цялото помещение.

Вътре беше истинска кланица.

Преброи на пода до укрепените предни прозорци осем трупа. Всички бяха обикновени бойци на „Кръвта“ и неколцина се гърчеха в локви кръв. Тъй като отвън не стреляше никой, детективът предположи, че оцелелите гангстери от „Крипс“ са си тръгнали. Нямаше как да види улицата, но през внушителните укрепления зърна мъждукаща светлина.

Единствено Тайтъс беше прав. Той обикаляше проснатите на пода тела и ги риташе. Ако тялото помръднеше, изстрелваше по два куршума в тила. Рейгън забеляза, че мъжът държи пистолета в лявата си ръка. Дясната, в която Джуди го беше улучила с упойващата стреличка, висеше неподвижно. Ръкавът бе отпорен и предлакътницата невероятно подута, като на Попай моряка, след като се е нагълтал със спанак. Тайтъс имаше още няколко огнестрелни рани и въпреки че дрехите му бяха подгизнали от кръв, това изглежда ни най-малко не го забавяше.

Някъде зад Рейгън се срути друга част от тавана и пламъците започнаха да облизват стените на задното помещение. Детективът се приготви за нападение, преди пожарът да е стигнал до мунициите и химикалите. Блейн се беше обърнал с гръб към него и Рейгън се канеше да се хвърли напред, когато другият се завъртя. Лейтенантът замръзна на място, но видя, че Тайтъс всъщност не гледа към него. Вместо това се усмихна и прати въздушна целувка на някого извън полезрението на Рейгън. Полуобърнат към вратата, той направи няколко крачки към невидимия. Детективът нямаше как да го изненада.

Рейгън притисна лице до касата на вратата, за да надникне през пролуката. Тайтъс разговаряше с Моргън. Гангстерският главатар също лежеше на пода, облегнат на прекатурено легло. Беше ранен на няколко места и тежко дишаше. По брадичката му се стичаха слюнка и кръв. Гледаше нагоре към Блейн и сякаш не вярваше на очите си. Трудно можеше да се чуе нещо от пращенето на огъня, но беше ясно, че Моргън го моли за пощада. Садистичната усмивка на Тайтъс бе достатъчен отговор.

— … не можеш… — дочу Рейгън. Не успя да долови останалото, освен нещо за „гангстери“ и „твоето момче, твоето момче“.

В отговор Блейн се изсмя — истерично, помисли си Рейгън. Толкова силно, че трябваше да сведе оръжието си. Когато дулото се отпусна към пода, детективът видя, че в очите на Моргън проблясва надежда, но бързо угасна, когато Тайтъс се наведе към него и допря цевта до слепоочието му.

Натисна спусъка три пъти.

Моргън подскочи само веднъж.

Блейн доближи уста до раната на главата му и за миг всмука кръвта, която шуртеше от мъртвото тяло. Облиза устни и се отдалечи. Отново застана с гръб към вратата и Рейгън разбра, че това е шансът му. Стисна автомата на Джуди и допря показалец до топлата извивка на спусъка. После пъхна чуканчето от китката си между вратата и касата и дълбоко си пое дъх.

Рязко отвори вратата, насочи автомата към Тайтъс и натисна спусъка.

Първият откос го улучи в кръста. Ударът го отхвърли напред и това го спаси от последвалите куршуми, докато Рейгън панически изпразваше пълнителя. Блейн се строполи на земята, изкрещя и пистолетът изхвърча от ръката му. Детективът бързо извади празния пълнител. С дясната си ръка притисна оръжието към гърдите си и посегна с другата за нов. После с плавно движение презареди и в този момент видя, че Тайтъс започва да се търкаля по пода към един от труповете. Под убития гангстер бе затиснат „Узи“.

Въпреки всичките си рани той беше нечовешки бърз. Автоматът се озова в ръката му и се насочи към Рейгън със същата скорост, с каквато лейтенантът успя да завърти цевта на своя „Тек-9“ към него.

Рейгън натисна спусъка.

Усети как костите му се разтърсват от вибрациите.

Видя „Узи“-то да подскача в ръката на Тайтъс и във въздуха изригна тъмна кръв.

Чу какофоничното тракане на двата стрелящи автомата.

Усети мириса на собствената си скъпоценна кръв, когато оловото проби дупки в плътта му.

Куршумите го отхвърлиха назад през отворената врата. Докато залиташе през прага, чу зад себе си експлозия от взривяващите се муниции и внезапно отново се движеше напред, макар че краката му не докосваха земята. Той прелетя като на сън през цялата стая и се блъсна в стоманения капак на прозореца.

Когато се приземи на пода, Рейгън едва не загуби съзнание. Беше невероятно горещо. Няколко секунди по-късно до ума му достигна, че дрехите му горят и се претърколи по гръб, за да угаси пламъците. Продължи да се търкаля, докато просто не беше в състояние да се движи повече и се отпусна на земята.

Нямаше представа къде е оръжието му. Реши, че това е без значение, когато откри, че не може да помръдне лявата си ръка. Погледна към тялото си и видя, че ризата му е подгизнала от кръв. Можеше да диша и заключи, че поне дробовете му не са улучени. Сърцето му като че ли биеше, което също бе добър признак. Но все пак беше ранен.

Завъртя глава наляво, за да погледне към помещението. Чу, че в задната стая пропукват патрони — пламъците обгръщаха все нови кутии с боеприпаси. Гореше цялата задна част на магазина. Яркооранжеви езици плъзнаха по трупа на Моргън и бързо го погълнаха. Разнесе се силна смрад на изгоряла плът.

Рейгън чу нещо да пльосва на пода. Събра сили и завъртя глава надясно. Успя едва на третия опит. Беше прекалено изтощен, прекалено изхабен, за да го порази онова, което видя.

Тайтъс се влачеше към него на една ръка. Горната половина от тялото му представляваше каша от надробена плът и черно-червена течност. През гърдите му минаваше широка ивица кръв. Между зъбите си бе захапал автоматичен нож, чието обърнато навътре острие се забиваше в сгърчените му устни. Очите му бяха черни като смъртта.

— Господи — изстена Рейгън.

Той се огледа за оръжие и видя най-близкото на около пет метра от себе си. Опита се да се помръдне към него и трябваше да се засмее на тази идея. Изразходва цялата си останала енергия само за да се завърти така, че сега Тайтъс се приближаваше към краката му. Успя да повдигне глава достатъчно, за да го погледне в очите. Това само даде още повече сили на кучия син.

Докато Блейн продължаваше бавно да пълзи, в задната част на магазина отекнаха още няколко експлозии. Рейгън за първи път усети болката в корема си и си каза, че най-лошото все още предстои. Като видя изражението на Тайтъс, се сети за Маклиъд, и се запита откъде ли ще започне да го кълца.

Веднага щом се доближи достатъчно, Блейн го сграбчи за глезена. Впи пръсти в плътта и се придърпа напред, докато успя да се качи върху краката му. Извади ножа от устата си и облиза кръвта от устните си, после я изплю в лицето на детектива. Целеше се доста добре, като се имаха предвид зейналите в двете му бузи дупки. През разкъсаната плът Рейгън можеше да види езика му.

Тайтъс изфъфли нещо и вдигна ножа в ръка, насочил върха на острието към слабините на жертвата си. Рейгън се опита да се предпази, но успя само да помръдне чуканчето на китката си.

Когато ножът започна да се спуска надолу, Блейн широко се усмихна. Лейтенантът бе хипнотизиран от собственото си отражение в сребърната повърхност на острието. Стори му се, че изглежда удивително спокоен.

Първите куршуми избиха ножа от ръката на Тайтъс, като отнесоха със себе си и три от пръстите му.

Вторият откос го отхвърли от Рейгън и го завъртя на пода.

В средата на магазина стоеше Греймарч с димящ АК-47 в покритите си с белези ръце. Носеше странни, не по мярка дрехи и изглеждаше по-скоро мъртъв, отколкото жив. Кичури опърлена коса стърчаха като бурени от овъгления му скалп. Синкавочервените пламъци се отразяваха в смъртно бялата му кожа и изцъклените му очи.

На Рейгън му заприлича на ангел-отмъстител.

Тайтъс отново започна да се влачи по пода, но Греймарч го обсипа с нова серия. Блейн се претърколи настрани и впи яростен поглед в него. Опита се да каже нещо, но само изкашля жълтеникавозелена слуз, която потече през дупките в бузите му.

Греймарч тихо закуцука към проснатия на пода Тайтъс и застана точно до него. Тайтъс се приповдигна на лявата си ръка и успя да отметне глава назад, за да погледне нагоре към Калвин.

— Фффрлет ффси — изфъфли той. От бузите му потече още тъмна течност.

— Аха — дрезгаво рече Греймарч. — Проклет да си ти. До смъртта и след нея.

Той отстъпи назад и насочи автомата към челото му.

Натисна спусъка и изпразни пълнителя.

Презареди го и отново го изпразни.

Третия път Тайтъс вече нямаше глава и затова изпразни оръжието в останките от тялото му.

После се отдалечи, без да поглежда към трупа и зареди нов пълнител, докато се приближаваше към Рейгън. Ченгето с широка усмивка вдигна глава към него.

— Божичко, о, божичко — изхриптя Рейгън. — Ще те впиша в списъка си с подаръци за Коледа.

Греймарч не се усмихваше.

— Ти ме заряза, боклук такъв — отвърна той.

— А? — сепна се детективът. Радостта му започна да угасва. — Какво искаш да кажеш?

— Остави ме да вися там. Заряза ме в лайната.

Рейгън се опита да разчете изражението му и не видя в него нищо човешко. Всъщност, абсолютно нищо.

— Помислих си, че си мъртъв — каза той. Знаеше, че това е губене на време.

— Заряза ме — повтори Греймарч. Той вдигна автомата и го насочи към Рейгън.

— Мамка му — изпъшка ченгето.

Стреличката улучи Калвин в дясното око, преди да успее да натисне спусъка. Куршумите издълбаха бразда в пода до главата на детектива и по тила му се посипаха парченца линолеум.

Греймарч изпусна автомата и се хвана за лицето, като надаваше яростни крясъци. Десетсантиметровата упойваща стреличка се бе забила точно в меката тъкан на зеницата му. Навън стърчеше само опашката й.

Джуди със залитане се провря през една от дупките във фасадата на магазина, сковано стиснала с две ръце пистолета. Очевидно беше забравила, че може да изстрелва само по един заряд.

— О, миличка — извика Рейгън. — Ела при дядо Коледа.

Греймарч се стовари на пода. Тялото му се разтърсваше в конвулсии. На лейтенанта му се стори, че плътта около окото се издува и свива. Калвин мъчително крещеше, докато се въргаляше по земята.

Джуди се насочи към един от захвърлените „Узи“-та. Все още изглеждаше малко нестабилна. Тя провери пълнителя и бавно се приближи до Греймарч. Гърчовете му бяха престанали, но продължаваше да надава пронизителни писъци. Лекарката го възседна и заби цевта в отворената му уста.

— Прости ми — каза тя. — Зная какво правя.

Дори не мигна, когато натисна спусъка. На Рейгън му се стори, че Греймарч не спира да се гърчи, докато жената не изпразни целия пълнител. Джуди хвърли автомата настрани. Тя дълго гледа трупа и Рейгън бе сигурен, че я чува да изхълцва, преди да се изправи.

Огънят беше на по-малко от четири метра от тях, когато Джуди се наведе, за да го прегледа. Той се опита да й се усмихне, но откри, че мускулите му не реагират.

Лекарката разкъса ризата му, за да види раната на корема му. Рейгън се помъчи да разчете изражението й и не успя. Вече бе превключила на медицински режим.

Стана му много студено и той обърна лице към ревящите пламъци. Не знаеше дали е успял, но внезапно се почувства по-добре.

Чу далечен звук, който можеше да е сирена.

Или навярно райска музика.