Джей Ръсел
Тунел (8)

8.

— Какво ще направиш за мен? — попита Моргън.

Арсенио не отговори. Разбираше, че въпросът е реторичен и нямаше намерение да го прекъсва. К’тома стоеше на ъгъла, както винаги неподвижен като камък. Само очите му шареха, докато наблюдаваше улицата. Джу Джу чакаше в колата със запален двигател и отворени врати, като почукваше по волана в тон с касетофона. Единственият друг звук беше цвъртенето на тлъстите бургери на скарата.

— Какво ще… — Моргън допря дългия си, покрит с белези пръст между очите на Арсенио. — … направиш за мен? — Той се удари с юмрук по гърдите, остави ръката си да увисне и стисна чатала си а ла Майкъл Джексън. После се облегна на тезгяха на малката лавка за бургери и въпросително се вгледа в момчето, като загреба шепа покрити с кетчуп пържени картофки и ги натъпка в устата си.

— Ще направя каквото ми кажеш — отвърна Арсенио.

Думите му прозвучаха неубедително дори за самия него.

Моргън отметна глава назад и подуши въздуха като куче. Той хвърли поглед към К’тома и повика огромния си телохранител. К’тома застана мирно до него. Очите му продължаваха да обхождат улицата.

— Лапни ми хуя — каза му Моргън.

К’тома застана на колене. Без изобщо да променя изражението си, той разкопча панталона на шефа си, внимателно бръкна вътре и извади навън отпуснатия му пенис. Арсенио пристъпваше от крак на крак и нервно се оглеждаше наоколо. Джу Джу все още бе в колата, наблюдаваше улицата и слушаше музика. Старият лавкаджия зад тезгяха продължаваше да обръща бургерите си. Той стоеше с гръб към гангстерите и Арсенио предполагаше, че единствено тактически ядрени ракети биха могли да го накарат да се завърти.

К’тома отвори уста и приближи глава към слабините на шефа си.

— Достатъчно — каза Моргън. — Връщай се на поста си.

Телохранителят внимателно пусна кура му и се изправи. Той изтупа коленете си от праха и незабавно продължи да оглежда района. После се върна на мястото си, без изобщо да поглежда към Арсенио.

— Това му се вика покорство. Такъв беше брат ти и тъкмо това е нужно, за да оцелееш в „Кръвта“. Това е смисълът на живота. Ще правиш ли к’вото ти кажа?

Арсенио мъчително преглътна и кимна. Моргън го гледаше с полуусмивка. Дебелият му пенис все още висеше навън през отворения му цип.

— Тогава ми лапни кура, гангстер.

Момчето погледна надясно и видя, че Джу Джу вече любопитно ги наблюдава. Лавкаджията не им обръщаше внимание.

Арсенио застана лице в лице с Моргън. Главатарят на „Кръвта“ ледено се взираше в очите му. Той прокара розовия си език по шоколадените си устни и лапна залепнало парченце пържен картоф. Арсенио дори можеше да усети миризмата на кетчуп в дъха му.

Момчето погледна надолу към увисналия хуй на Моргън и забеляза по обрязаната му главичка голям сифилитичен струпей. Няколко пъти бързо и плитко си пое дъх, после бавно застана на колене, докато пенисът не увисна точно пред очите му. Отблизо се виждаше, че от раничката сълзи жълто-кафява течност. Арсенио затвори очи, обхвана с ръка топлия орган и го повдигна към устните си.

Когато отвори уста, Моргън изстреля вътре струя урина. Момчето се задави и се преви към земята. Опита се да се удържи, но не успя и повърна на бетона. Чу високия смях на Джу Джу и понечи да погледне към него, но трябваше да се наведе отново, когато го връхлетя нов пристъп. Накрая се претърколи по гръб и се оказа точно под обърнатото наопаки лице на Моргън.

Той подаде на Арсенио пакетче кърпички и кутия кола. Момчето се избърса, издуха си носа и си изплакна устата с колата. После се изхрачи върху повръщаното. Когато отново погледна нагоре, Моргън му подаваше ръка. Арсенио я пое и другият без усилие го изправи на крака.

— Ще видим — каза Моргън и закрачи обратно към автомобила. — Не забравяй бургерите — извика през рамо той.

 

 

Когато Арсенио се върна в чистата малка къща на баба си, отдавна минаваше полунощ. По телевизията гърмеше реклама на недвижими имоти.

Баба му спеше на дивана пред телевизора. Очилата й бяха вдигнати на челото. Беше си свалила зъбите и сбръчканата й уста висеше като стар балон. По брадичката й се процеждаше слюнка. Тя притискаше към корема си поставена в рамка снимка на Даян при връчването на дипломата й в колежа. Измъчената усмивка на момичето контрастираше на квадратната академична шапка на главата му.

Арсенио взе дистанционното управление, изключи телевизора и внимателно освободи сребърната рамка от пръстите на баба си. Наметна одеялото върху раменете на старицата и продължително се вгледа в лицето на мъртвата си сестра. Ако в онова, което бе чул на улицата, имаше нещо вярно, Моргън и хората му бяха замесени в убийството на Даян. Беше решен да открие точно кой от тях я е убил и защо. Можеше да плати висока цена, знаеше го, но чувстваше, че ако не разбере, цената ще е още по-висока.

Той отново погледна към снимката на сестра си и после към баба си. Усети в устата си вкуса на пикнята на Моргън и с усилие сподави нов пристъп на гадене.

— Заради теб — закле се той.

Заради живите и мъртвите.