Джей Ръсел
Тунел (39)

39.

Дишането беше първата му грешка.

Многобройните парещи открити рани по гърдите му избухваха в мъчителна болка с всяко негово движение.

Не че се канеше да отива някъде.

Предположи, че има счупени ребра. Можеше да е засегнат и белият му дроб и макар че почти панически копнееше дълбоко да си поеме дъх, той се насили да диша бавно и плитко.

Лежеше на влажен бетонен под сред купчини смачкани кашони. Навехнатият му глезен бе заключен за огромен чугунен радиатор. Студеният стоманен ръб на белезниците се впиваше в натъртената му кожа и още повече усилваше страданията му. Ръцете му бяха свободни, но наоколо му нямаше нищо. Безнадеждно дръпна белезниците, но те бяха здрави. Превръзката на китката му се беше разхлабила и от оголените шевове по предлакътницата му капеше водниста гной.

Камарата кашони му пречеше да вижда, но очевидно се намираше в стара фабрика или склад. Подозрително намусен чернокож младеж, с увиснала от устната му незапалена цигара се подпираше на една от колоните от сандъци и гледаше към Рейгън. Червената кърпа на главата му показваше, че е от „Кръвта“. Той здраво стискаше в ръце очукан автомат. Младежът пъхна цигарата зад ухото си и бавно се отдалечи.

Рейгън мъчително се приповдигна и седна, като се облегна на радиатора. Във въздуха се носеше остра миризма на химикали и от другата страна на кашоните се чуваше оживена дейност. Като че ли насам-натам по бетона се движеше електрокар. Той погледна нагоре към тръбите и флуоресцентните лампи на високия таван и забеляза сложна плетеница от странични галерии. Стори му се, че забелязва горе двама пазачи, но беше прекалено тъмно.

Усещаше гъделичкане в гърлото и се опитваше да не му обръща внимание, но колкото повече се мъчеше да не мисли за него, толкова по-силно бе желанието да се изкашля. Направи всичко възможно, за да го потисне, като скърцаше със зъби и се насилваше леко да преглъща. Накрая само се изхрачи, но затворените му очи се просълзиха от болката, която пламна в гърдите му.

Когато отново погледна, Тайтъс и Моргън гледаха надолу към него. Тайтъс му прати широка усмивка, но гангстерският главатар изглеждаше бесен. Застанали в полукръг зад тях, неколцина въоръжени бандити нервно пристъпваха от крак на крак.

— Аха! — рече Блейн и се хвана за слабините. — Значи това бил моят тайнствен любим.

Рейгън изпъшка.

— Какво ще го правиш? — попита Моргън.

— Искам да го чукам — отвърна Тайтъс. — После искам да го прееба. Да вървим.

Моргън подхвърли ключ на един от гангстерите, който отключи белезниците и изправи Рейгън на крака. Бандитът сбърчи лице, когато докосна гнойта по ръката му, и избърса дланта си в гърба на ризата му. Детективът изкрещя, когато хлапакът го дръпна от пода.

Това само направи болката в гърдите му много по-силна.

Рейгън не си спомняше, но за кратко трябва да бе загубил съзнание, защото когато отново отвори очи, вече не бяха в заграденото от кашоните пространство и вървяха по средата на склада начело с Тайтъс.

Беше му трудно да мисли за друго, освен за болките в ребрата си, но имаше чувството, че складът се използва за нещо като лаборатория. Дванайсетина въоръжени гангстери се изтягаха по дюшеци и стари дивани, безредно пръснати от едната страна. Другата половина от пространството обаче бе внимателно разделено и много по-ясно се усещаше миризмата на химикали. Детективът зърна двама азиатци в бели лабораторни манти, които бързо изчезнаха от поглед, докато процесията минаваше покрай тях. В измъчения му мозък затанцуваха образи на тунел, но останаха мъгляви и разпокъсани.

Рейгън се спъна в плетеница от залепени за пода кабели. Гангстерът, който го влачеше, болезнено го издърпа да се изправи, но ръката му се хлъзна по потната риза на лейтенанта. Рейгън се стовари на твърдия под и при падането отново изкрещя.

Тайтъс спря и се завъртя, като поклати глава и неодобрително постави ръце на хълбоците си. Гангстерът се наведе да хване Рейгън, но детективът се дръпна и застана на четири крака. Спря за миг да събере сили, решен да не обръща внимание на болката и да се изправи сам. Успя да заеме полуседнало положение, когато вниманието му привлече тялото, висящо над главата на Блейн. Отначало не разпозна лицето, но после останките от дрехите му подсказаха кой е.

Греймарч висеше с лице надолу. Беше провесен на две метални куки, закачени за дебели стоманени кабели, висящи от малък кран. Едната бе забита в гърба му, точно между плешките. Другата изчезваше в ректума му. Краката му висяха, а ръцете му бяха изпружени напред и приличаше на дрипав пиян супергерой в полет.

Гъста кръв се стичаше по десния му крак и се събираше на големи капки по пръстите му. На всеки няколко секунди нова капка се предаваше на земното привличане и тежко цопваше на пода. Кръв течеше и от раната, зейнала на корема му. От нея висяха петнайсетина сантиметра вътрешности, които приличаха на клюн на пиле, излизащо от черупката си.

Лицето на Греймарч изглеждаше така, сякаш са го млатили със стоманен чук. На мястото на носа му имаше сплескана червена каша. Очите му бяха подути и затворени, кожата му моравочерна, а дясното му ухо — навярно и лявото, но Рейгън не можеше да го види — липсваше. Езикът му висеше от разтворените кървави устни и доколкото се забелязваше на слабата светлина, много от зъбите му явно бяха избити.

Единственото движение беше лекото поклащане на дългите кабели. Рейгън не знаеше дали Греймарч е жив.

Но се молеше да е мъртъв.

— А имаме няколко прелестни прощални подаръка и за теб — каза Тайтъс.

Неколцина от гангстерите нервно се засмяха, но изражението на Моргън не се промени.

Рейгън простена.

 

 

Тайтъс седеше върху гърдите му, стиснал ноздрите на детектива между палеца и показалеца си. Ръцете на Рейгън бяха приковани под него, притиснати от мускулестите бедра на едрия мъж.

— Какво мислиш за властта? — попита Блейн.

Рейгън се опита да го отхвърли от себе си с тласък на хълбоците си, но той отново го удари с юмрук по главата. Пред очите му заплуваха звезди.

Тайтъс притисна с длан отворената му уста и прекъсна притока на въздух. Рейгън отново се помъчи да го отметне, но изобщо не успя да го помръдне. Зрението му бе замъглено. Опита се да го ухапе по ръката, но той го стискаше прекалено здраво. Мракът тъкмо щеше да го обгърне, когато Тайтъс го пусна.

Рейгън жадно си пое въздух. Блейн се отдръпна назад и почеса тъмното стърнище по шията си. Навярно за стотен път от началото на изтезанията лейтенантът потърси наоколо някакво оръжие, някакъв инструмент, каквото и да е. Виждаше се само пистолетът на Тайтъс, оставен на бюрото в отсрещния ъгъл на стаята.

Спокойно можеше да е на хиляди километри.

— На мен ми харесва — каза Блейн.

Той отново запуши устата му с длан. Колкото повече се съпротивляваше Рейгън, толкова по-силно натискаше мъчителят му. Детективът усети, че в главата му избухват слаби електрически удари, които се спуснаха надолу по гръбначния стълб. Той се отказа от битката и Тайтъс отново отпусна хватката си.

— Властта — повтори Блейн. — Тя е величествена.

Рейгън с всички сили се опита да си поеме дъх. Болката в ребрата му беше невероятно силна, но мозъкът му само крещеше: „Дишай, дишай!“.

— Ти също трябва да си й се наслаждавал, иначе нямаше да си ченге. Особено в този град. Открих, че повечето хора обаче не разбират властта. А ти?

Тайтъс се пресегна, за да стисне болезнено тестисите му. Рейгън отново започна да се гърчи и да скърца със зъби. Погледът му срещна очите на Блейн, който внимателно го наблюдаваше, макар че лицето му не изразяваше нищо. Детективът му отвърна с черни вълни от омраза.

— Струва ми се, че и ти си го открил — рече Тайтъс.

Той се усмихна и се изправи.

Рейгън измъкна ръцете си. Кръвта се беше оттеглила от тях до такава степен, че ги чувстваше като увиснали чували, закачени за раменете му. Опита се да ги разтърси и кръвообращението му започна да се възстановява с мъчителни пробождания. Той протегна здравата си ръка надолу, за да разтрие тестисите си.

— Какво искаш от мен, мамицата ти? — през зъби попита Рейгън.

Тайтъс отново застана на колене и плъзна ръка към слабините му, покривайки дланта му със своята. Детективът се опита да се предпази, но противникът му стискаше по-силно и използваше пръстите му, за да смачка собствените му тестиси. Рейгън се съпротивляваше с цялата си останала енергия, но тя изобщо не бе достатъчно. Тайтъс го принуди постепенно да натисне топките към тялото си. Лейтенантът трепереше от усилието. От гърлото му бавно се надигна звук, който се усилваше и изостряше, колкото повече Блейн увеличаваше натиска.

После просто го пусна.

— Искам да разбереш какво е властта. Искам напълно да разбереш.

— Струва ми се, че разбрах — простена Рейгън.

— Не — отвърна Тайтъс, — не си. Познавам хората като теб. Виждал съм ги, слушал съм ги и съм ги убивал през целия си живот. Мислиш си, че властта идва от пистолет, полицейска значка или… от избори. — Той се изсмя. — Но знаеш ли откъде всъщност идва властта? Ражда се от страха. А страхът идва от болката. Ето какво съм научил. Знам го от собствен опит. И бях възвисен от нея като някой старовремски мъченик. Тя е духовно нещо, болката. Може да бъде пречистваща. Болката и страхът. Те вървят заедно като любовта и бракът.

Тайтъс отново се изправи и застана до прозореца, който гледаше към вътрешността на фабриката. Той небрежно обърна гръб на Рейгън, но ченгето не можеше да помръдне, още по-малко да си помисли да го нападне.

— Хубавото на страха — и на болката — е, че е в такива невероятни количества. Те са навсякъде, накъдето и да погледнеш. Като въздуха и водата. И ако някога се случи да не е достатъчно, е, не се тревожи, ще направим още!

— За това ли съществува „Кръвта“? — задавено попита Рейгън. — Карти?

Тайтъс сви рамене.

— Те са като ръката ти. Аз ги стисвам и те стисват топките. Ако тази ръка се превърне в проблем, по дяволите, просто ще я откъсна и ще я изхвърля. Оказа се, че е забавно.

— Ами Бернули? — попита Рейгън.

— Същата работа.

— И цялата тази болка. И страхът. Какъв е… какъв е смисълът, мамка му?

— Смисълът ли?

Тайтъс се завъртя. Изглеждаше искрено изненадан. После се ухили.

— Просто ей така — каза той и се засмя.

Отново се приближи до Рейгън. Ченгето прикри слабините си, но Тайтъс не посегна към тях. Вместо това започна да се съблича. Рейгън видя как хвърля ризата и панталоните си и се измъква от слиповете си. Кръгът от пустули около чатала му беше червен и възбуден. Като члена му.

— Хайде да видим дали можем да те научим на нещо за страха — рече Тайтъс.

Рейгън се опита да се изправи и да се хвърли отгоре му, но се движеше като муха, залепнала в мед. Блейн го просна обратно на пода с един-единствен ритник в главата.

— Ще те чукам — каза той и го възседна. — После ще те изсмуча и ще те изям.