Джей Ръсел
Тунел (26)

26.

Рейгън отвори очи и съзря мъгляв ангел, ореол и прочее.

Прекрасната й руса коса го погъделичка по бузата, когато се наведе да го разгледа. Светлата й кожа беше гладка като полирана перла, очите й бяха тъмносини. С изящен жест тя протегна малката си ръка и отметна косата си зад съвършеното си ухо, разкривайки изкусителна млечнобяла шия. Тя извади острия си розов език между лъскавите си устни и дъхът й го погали по бузата. На иначе безупречната й заоблена брадичка се виждаше издайническо червено петно.

Жената отстъпи назад и скръсти ръце, жест, който силно подчерта пищните й гърди. Рейгън проследи червената линия, която се спускаше надолу по брадичката й, изчезваше през вдлъбнатината между гърдите под тясното късо боди и после отново продължаваше до големия й колкото грахово зърно пъп. Носеше предизвикателно къси шорти и стоеше широко разкрачила дългите си мускулести крака в поза на завоевател.

Той стисна очи, отвори ги и отново премигна.

При втория поглед ореолът изчезна и Рейгън бе съвсем сигурен, че засъхващата червена следа е от кръв.

Опита да се помръдне и откри, че ръцете и глезените му са завързани отзад. Лежеше опасно наклонен на ръба на черен кожен диван с лице към голям кабинет. Цялата стена зад блондинката беше покрита с лавици, по които бяха наредени книги с твърди корици. Огромен видеоекран заемаше другата стена. Рейгън се помъчи да се премести назад, но гладката кожа не му позволяваше да намери опора. Извиването само му причини още по-силни болки в дясната ръка, пъхната под него и носеща тежестта на цялото му тяло.

Той отново премигна, но нещо със зрението му продължаваше да не е наред. Трябваше му известно време, за да осъзнае, че проблемът е в невероятно подутия му нос, който му пречеше да вижда като жена с буйна коса в киносалон. Когато си спомни удара с вратата, лейтенантът се изненада, че не го боли по-силно. До този момент бе дишал през устата си и сега се опита нормално да си поеме дъх. Нещо в носната му кухина помръдна и предизвика слаба болка. Задъха се и няколко пъти дълбоко си пое дъх през устата, докато блондинката се заливаше от смях.

Рейгън напрегна въжетата и се увери, че е завързан от професионалист. Увитото около китките и глезените му тънко найлоново въже имаше остър ръб, който се врязваше в кожата му и ръцете му бяха студени и безчувствени. Мускулите на прасците и бедрата му бяха изтръпнали от неестественото му положение. Опита се да извие китки назад-напред, за да ги раздвижи малко, но само успя още по-дълбоко да вреже въжетата в плътта си.

— Свести ли се? — попита мъжки глас откъм вратата.

Не можеше да види кой говори, но гласът му се струваше младежки. Определено принадлежеше на чернокож, при това малко нервен. Блондинката кимна.

— Тогава трябваше да го доведеш — каза гласът.

Мъжът се забави за миг — сигурно зяпаше блондинката, помисли си Рейгън — преди стъпките му да заглъхнат по коридора. Когато русокосата жена се завъртя към вратата, лейтенантът ахна, забелязал напомнящите на тумори пустули на кръста й.

Тя пристъпи напред и протегна ръка към слабините му. Той ахна, когато жената го хвана за колана и го повдигна от малкия диван, сякаш беше куфар. Рейгън дрезгаво изпъшка, когато гърбът му се изви и темето му се блъсна в пода. Въпреки това, загледан право в тавана, той се удиви на изумителната сила, която се изискваше, за да бъде носен по този начин. Жената изглеждаше стройна и в отлична форма, но силата й беше смайваща. Носеше деветдесетте му килограма само с една ръка.

Тя повдигна рамо и го понесе така, че главата и коленете му да не се влачат по пода. Рейгън бе сигурен, че гръбнакът му ще се счупи и се напрегна да се изпъне колкото сила има. При тези обстоятелства това беше трудно, особено когато главата и коленете му се блъснаха в касата на вратата. Когато излезе в коридора, жената за миг загуби равновесие и силно заби главата му в стената. После успя да се изправи и отново се опита да го повдигне, но коланът му се скъса и Рейгън тежко се строполи на пода. Глезените и китките му понесоха тежестта от падането и той чу гадно пропукване, последвано от пронизителна болка в дясната си предлакътница. Изпъшка. Блондинката се изправи над него с прехапани устни и ръце на хълбоците, сякаш той беше виновен, че е паднал. Тя се пресегна надолу и го вдигна за пояса на панталоните, но платът се раздра и той извика, когато отново се стовари върху счупената си китка. Рейгън простена, но това не направи никакво впечатление на жената. Тя го изгледа с очевидно недоволство и след като помисли няколко секунди, го претърколи по корем и го вдигна за найлоновото въже, което стягаше ръцете и глезените му.

Когато в ръката му изхрущя нещо друго, Рейгън наистина изкрещя, но блондинката не му обърна внимание. Той напрегна мускулите на бедрото и предмишницата си, като се опитваше да облекчи тежестта от счупената си китка, но болката продължи да го пронизва. Дъските на полирания под се плъзгаха под очите му, докато жената го носеше по коридора. Когато зави, за да влезе в друга стая, полезрението му изпълни дебел вълнен килим, който грубо погъделичка подутия му нос. Дясното му рамо се блъсна в ръба на масата и тя го стовари по лице на пода, което предизвика нова болка в носа му. Космите на белия килим запушиха устата му и той не можеше да диша. После в ребрата му се заби подкован със стоманени налчета ботуш и го преобърна по гръб.

Рейгън беше прекалено погълнат от болка, за да анализира незабавно положението. Но когато осъзна къде са го донесли, той закопня за онези спокойни мигове на кожения диван.

Лежеше на пода на разкошна дневна, по-голяма от целия му апартамент. Сякаш излизаше направо от реклама, с огромни количества блестящи мебели от стъкло и хром. Обстановката бе решена на основата на контраста между бели и черни тонове. Канапетата и фотьойлите бяха от черна кожа, както и грамадният диван, за чиято тапицерия трябва да бяха използвали цяло стадо крави. На едната стена доминираха плъзгащи се стъклени врати, водещи към полукръгла веранда от секвоя с панорамен изглед към града и холивудските хълмове. Другата стена заемаше огромно двуцветно платно на Ротко^[1], осветено от скрити прожектори. Из стаята имаше още няколко по-малки, но също толкова внушителни абстрактно експресионистични картини от именити автори. Стената с платното на Ротко беше леко наклонена към два прозореца във високия почти десет метра катедрален таван.

Закачен за глезените на една от гредите му висеше д-р Самюъл Бернули.

Докторът бе гол. Той бавно се поклащаше под лекия вятър, който проникваше през отворения тавански прозорец. Докато тялото му описваше ужасяващ пирует, Рейгън видя, че Бернули е жестоко изкормен и кастриран. Червената рана по шията му лъщеше от влага и на лицето му се изписваше изражение на сепната озадаченост. Нищо чудно. Кичурите на сребристата му коса, която вече далеч не изглеждаше достолепно, бяха сплъстени от кръв. Белият килим под него беше подгизнал.

— О, мамка му — рече Рейгън. За миг забрави за собствените си тревоги. Силен ритник в ребрата му ги напомни.

До него стоеше добре сложен млад чернокож с торбести черни панталони и огромен блузон. Кръглото му, покрито с белези лице и остра коса, подстригана плоско на темето, бяха влудяващо познати, но едва когато срещна ледените му кафяви очи, веригата се затвори и лейтенантът успя да го идентифицира.

— Моргън — изхриптя Рейгън.

Моргън отново го изрита в ребрата. Нямаше начин да го избегне.

— Наричат ме господин Карти — поправи го чернокожият. Той се усмихна на някого зад Рейгън, когото ченгето не можеше да види. — Гледал ли си някога оня филм? С оня, дето к’во ли му беше името? Стария пич, дето прилича на Дани Глоувър. „Наричат ме господин Тибс.“ Страхотна сцена.

Рейгън правеше всичко възможно да не повърне. Опита се да се залюлее назад и да се облегне на един от кожените фотьойли, но се претърколи целият и само изостри мъчителната болка в счупената си ръка. Моргън възнагради усилията му с ритник в задника и после го претърколи обратно.

Докато се преобръщаше, лейтенантът за миг зърна картината зад себе си. Нямаше и следа от Бролин и Маклиъд. Видя неколцина гангстери от „Кръвта“, насядали из стаята зад него. Вниманието им бе приковано от блондинката, която седеше на дивана. Тя беше измъкнала едната си цица от бодито и си боцкаше тунел в зърното. После хвърли празната спринцовка, отпусна се по гръб и си свали шортите. Невероятно — жената започна да мастурбира. Онемял от смайване, Рейгън също я зяпна и за миг забрави всичко — въртящият се труп на Бернули, собствените си болки и рани, опасното положение — докато наблюдаваше как блондинката достига до бърз и ураганен климакс. После се сви на кълбо и като че ли задряма. Дори Моргън я зяпаше с отворена уста, докато от унеса не ги откъсна нов глас.

— За бога! — каза Тайтъс. Устните му оголваха бели зъби, изцапани с кръв. Носеше само черни слипове, които едва го побираха. Валма твърди черни косми стърчаха от пъпа до чатала му като стоманена тел. От едното му зърно висеше златна халка, голяма колкото десетцентова монета.

Азиатският прислужник влезе в дневната след него, като водеше пред себе си Бролин, забил пистолет в гърба й. Ръцете й бяха завързани отзад и изглеждаше бледа и уплашена. Поправка: ужасена. Полумесеци от пот тъмнееха подмишниците и по блузата й, но като че ли нямаше наранявания. Маклиъд не се виждаше. Бролин хвърли поглед към Рейгън и доби още по-уплашен вид. Лейтенантът прие това като лош признак.

Тайтъс се приближи до определено заспалата блондинка и грубо прокара пръсти през косата й. Тя се размърда и леко измърка, но не отвори очи.

— Шибана дрогирана кучка! Казах й, че след малко може да има ченгето!

Рейгън стрелна с нервен поглед Блейн, който му се ухили в отговор.

— Не тебе бе, свиня такава — изпъшка той. — Ти си мой.