Джей Ръсел
Тунел (18)

18.

Рейгън запали цигара, пое три дълбоки дръпвания и я угаси.

Десет секунди по-късно запали нова.

Той се изправи, доколкото му позволяваше таванът на малкия бус и раздвижи врат, докато прешлените му изпукаха и той с облекчение въздъхна. Размачка кръста си с юмруци и направи няколко енергични прикляквания. Ставите му пукаха с всяко движение. Изправи се прекалено бързо и удари глава в ниския таван, после отново се наведе и блъсна лакътя си в монтираната на стената електронна апаратура. Рейгън тихо изруга и отново седна на твърдото въртящо се столче, надяна леките слушалки на ушите си и понечи да запали нова цигара.

Той подуши въздуха и сбърчи устни.

— Уидърспун!

— Господине! — Младежът се опита да избегне погледа му.

— Мислех си, че сме се разбрали за основните правила на тази операция: никаква непозволена радиовръзка. Никакво гледане на мачове на „Доджърс“ по монитора. И най-важно, никакво пърдене в проклетата командна кола!

— Да, господине. Извинявайте.

— Господи! Колко пъти съм ти казвал да не ядеш в „Тако хел“?

— Зная, господине. Но пуснаха онова ново по-евтино меню с…

За щастие в този момент го потърсиха и Рейгън махна с ръка на Уидърспун да замълчи.

— Тук Звезда на смъртта — каза той.

— Трети в позиция — разнесе се дрезгав глас по радиостанцията.

— Ясно, трети. Четвърти?

— Тук четвърти. Още не сме готови, Звезда на смъртта.

— Ясно, четвърти. Още колко ви трябва?

— Пет минути.

— Нека са три, Пауъл — нареди Рейгън.

— Слушам, Звезда на смъртта.

Лейтенантът отново се свърза с другите групи и се увери, че са готови за действие. Той си погледна часовника и реши да даде на Пауъл две минути. Отдалечи микрофона от устата си и запали цигара точно в момента, в който Уидърспун изпусна нов безшумен, но смъртоносен облак газ.

— „Затичай се към границата“ — затананика си Рейгън и включи мониторите.

Хората на Пауъл все още не бяха заели позиция. По един от всяка група носеше фиброоптична камера, монтирана в каската му. Образът беше тъмен и зърнист, но достатъчно добър, така че Рейгън можеше да следи и насочва операцията от буса.

Бяха извадили късмет: две патрулни ченгета арестували гангстер на име Ли’л Боун, докато купувал тунел рано сутринта в Докуайлър бийч. Оказа се, че има висяща заповед за арест от Невада по обвинение в непредумишлено убийство и още по-важно, беше невероятно пристрастен към тунел. Бе започнал да говори за сделка още преди ченгетата да успеят да му прочетат правата. Ли’л Боун им съобщи местонахождението на склада на „Кръвта“ в замяна на скоростно екстрадиране — според него в пандиза в Невада било по-лесно да си намираш тунел, отколкото по лосанджелиските улици — и ако се съгласят в затвора да не го подлагат на изследване на всички телесни кухини. Това далеч не отговаряше на реда в управлението, но Рейгън беше готов да размени евентуална смърт на арестант от свръхдоза за мащабен и достоен за първа страница удар срещу тунела.

Лейтенантът си погледна часовника и понечи да повика Пауъл, когато се включи камерата на четвърта група. Човекът гледаше надолу и нагласяше металокерамичната си бронирана жилетка, после се обърна към Пауъл, който нервно вдигна палци нагоре към Рейгън. Камерата се завъртя към задната част на сградата и към дебелата стоманена врата — един от двата изхода от склада.

— До всички групи. Готови — каза Рейгън.

Той отново погледна към мониторите. Първа и втора група се намираха пред главния вход на сградата. Тя представляваше правоъгълни метални кутии, съединени в края като плочки за домино, и обхващаше половин акър в покрайнините на Мар Виста. Трета група, която се състоеше от петима снайперисти, се намираше на покрива на най-близката сграда. Макар че складът имаше само по един вход отзад и отпред, в покривите на няколко от кутиите имаше аварийни изходи. Снайперистът с камерата се целеше в един от тях.

Рейгън дръпна за последно от фаса си, угаси го и се усмихна на Уидърспун, който тъпо го погледна.

— Действайте — нареди лейтенантът.

Първа група профуча през предната врата като ураган. Камерата показа на пропуска дебел чернокож, който веднага допусна грешката да бръкне под плота. Картината се разтърси от отката на пушката и мъжът се строполи на земята под дъжд от куршуми.

Рейгън погледна към монитора на втора група. Бяха влезли веднага след първата. Движеха се по десния коридор, докато първа група беше поела по левия. Лейтенантът местеше поглед от единия монитор на другия, все едно че гледаше тенис. Полицаите вървяха по еднакви коридори и по пътя предпазливо проверяваха всяка заключена врата.

Залп от „Узи“ прикова вниманието на Рейгън към монитора на втора група. Полицаите водеха престрелка с двама от „Кръвта“, барикадирали се зад врата от стоманена мрежа в дъното на коридора. Гангстерите стреляха в посока на камерата. Един от групата лежеше на пода пред полицая с камерата, но не можеше да се каже дали е още жив. Останалите отвръщаха на огъня, доколкото могат, без да се излагат на сякаш безспирния порой от куршуми.

В мига, в който единият от бандитите падна, повален от експлозивен изстрел в гърдите, Рейгън видя, че от другата страна на сградата първа група се е сблъскала с неколцина гангстери, въоръжени с „Глок“ и „СКС-46“. Трима от тях паднаха един след друг, преди четвъртият да се прицели в полицая с камерата.

Лейтенантът разбра какво предстои, преди да се е случило. Полицаят също трябваше да го е осъзнал. Опита се да извика в микрофона, но устните му не успяха да изрекат думите достатъчно бързо, нито пък гърлото му издаде звуците, преди гангстерът да натисне спусъка и куршумите да избухнат право в лицето на мъжа с камерата.

Бандитът с „Глок“-а незабавно беше повален от многобройни изстрели, но картината рязко отскочи назад. Камерата изведнъж се насочи нагоре към тавана, когато полицаят полетя назад. Точно под нея шурна тъмна течност и Рейгън с ужас осъзна, че това трябва да е кръвта, рукнала от шията или лицето на мъжа. Образът се разтърси, когато той се просна по гръб. За миг кръвта като че ли увисна във въздуха над камерата, докато най-после не се подчини на земното притегляне и милостиво покри с мрак малкия обектив.

— Повален полицай! Повален полицай! — закрещя по радиостанцията някой.

— Мамка му — извика Рейгън, но преди да успее да даде нови заповеди на командира, вниманието му привлече образът, който показваше камерата на трета група, заела позиция на покрива.

Макар че полицаят се целеше надолу, разстоянието до склада бе достатъчно голямо и лейтенантът можеше да види три от аварийните изходи. Върху един от тях вече лежеше трупът на човек с пистолет в ръка, капаците на други два се отваряха в момента. Командирът на групата изрева по мегафона заповед да не мърдат, но гангстерите вдигнаха оръжията си и той нареди на хората си да открият огън.

Картината почти не помръдна, когато снайперистът с камерата бързо натисна спусъка три пъти един след друг и описа полумесец по гърдите на един от бандитите. Трупът му потъна обратно в отвора и макар че полицаят продължи да се цели натам, не се появи никой друг. Вторият гангстер успя да се провре навън и се хвърли на покрива преди друг снайперист да го улучи в главата. Рейгън бързо погледна към монитора на четвърта група, но стоманената врата все още беше плътно затворена и не се случваше нищо.

Вътре в сградата първа и втора група се бяха събрали в централното складово помещение, без да срещнат повече съпротива. Шестима от „Кръвта“ лежаха по корем на пода, държани под прицел от полицаите, докато ги претърсваха и им слагаха белезници.

— Всичко е под контрол, Звезда на смъртта — разнесе се гласът на командира на първа група.

— Ясно, първи. Стойте там, докато дойда при вас. Трети и четвърти, запазете позициите си.

Камерата от покрива показваше пристигането на първата линейка. Рейгън насочи санитарите към улучените полицаи и стисна палци. Нямаше какво повече да гледа, затова свали слушалките от главата си и ги подаде на Уидърспун, който бе пребледнял като платно.

— Поеми командването, Младши — каза той и изхвръкна от буса.

Рейгън направо отиде на мястото, където бяха повалили полицая с камерата. Командирът на първа група, висок сержант на име Конуей, вече бе там и надзърташе над раменете на санитарите, които правеха сърдечен масаж на ранения. Когато лейтенантът се приближи, Конуей погледна към него и поклати глава. Рейгън видя, че в очите му блестят сълзи. Санитарите вдигнаха полицая на носилка и припряно го отнесоха в линейката, без да престават да масажират гърдите му. Сержантът отново се обърна към Рейгън с изражение, което сякаш казваше „Дано да си е заслужавало, мамка му“, и закрачи след носилката.

Лейтенантът последва други двама санитари в централното складово помещение, където Рос, командирът на втора група, се беше изправил над гангстерите, все още забили нос в праха. Санитарите отидоха право при един от пленниците, който седеше облегнат на стената и пъшкаше. Кракът му бе извит под неестествен ъгъл и от огнестрелните рани в гърдите му шуртеше кръв. Рейгън забеляза отворения авариен изход и разбра, че това трябва да е гангстерът, когото беше видял на монитора. Рос въпросително го погледна.

— Един от първа група е ранен. Изглежда зле — каза Рейгън.

— Кой?

— Не зная — измърмори лейтенантът.

— Не ги ли попита, мамка му? — изръмжа Рос.

Рейгън само въздъхна.

— Докладвай.

Сержантът изсумтя и поклати глава.

— Не се съпротивляваха много. Трета група улучиха онзи боклук и другите се предадоха без нито един изстрел.

Рейгън кимна.

— Тогава да видим какво имаме тук.

Складът бе натъпкан догоре с малки дървени сандъци. Лейтенантът намери на пода лост и отвори капака на най-близкия.

— Уха — възкликна той и се усмихна. — Доведете пресата.

Сандъкът беше пълен с блестящи златисти ампули тунел, грижливо подредени на пластове по десет. Във всеки сандък имаше по четири пласта. Рейгън наслуки избра друг сандък в отсрещния ъгъл на помещението и отвори капака. Съдържанието му бе идентично.

— Това е главният склад — каза той — и всичко е готово за доставка. Да речем, че има… колко, около двеста сандъка? Това прави сериозно количество. Добре, хайде да обиколим останалата част от сградата. Повикай хората на Пауъл да помогнат.

Рос се приближи иззад него и погледна към кехлибарените ампули.

— Поздравления — унило каза той и отиде да координира операцията по разчистването.

Санитарите продължаваха да се занимават с ранения гангстер, но другите бяха вдигнати от пода и изведени навън. Рейгън погледна към тях и видя, че изглеждат като обезумели. Когато попаднеха в пандиза, всички те щяха да затънат дълбоко в лайната за това, че са се прецакали. Един от тях подозрително извърна глава от лейтенанта, но малката електрическа крушка светна едва когато групата излезе от помещението.

— Хей — извика Рейгън, когато най-после направи връзката. — Хей! Хей! Хей!

Той се втурна след пленниците, като продължи да вика, докато пазачите не ги накараха да спрат и тревожно погледнаха към детектива.

Рейгън не им обърна внимание и направо отиде при онзи бандит, който се опитваше да скрие лице под мишницата си. Лейтенантът го хвана за брадичката и насила завъртя главата му.

— Арсенио, мой човек! — усмихнато каза той. — Какво става, задник такъв?