Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blood, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джей Ръсел. Тунел
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1998
Редактор: Ани Николова
История
- —Добавяне
17.
— Изобщо не съм чувал за него — каза Донатели и отхапа ново парче от поничката си.
— Да — рече Бролин, като се опитваше да не зяпа трохите по брадичката му. — Точно това е проблемът: изглежда никой никога не е чувал за този задник. Няма шофьорска книжка, не е арестуван от местни или федерални органи, не е съден, не притежава недвижима собственост. Поне не под името Блейн. Живее в един от ония стъклени курници горе в Палисадите, но къщата е регистрирана на някаква консултантска фирма. Няма и кредитни карти.
— А в данъчната служба? — попита Донатели. — Трябва да плаща някакви данъци, щом живее толкова нашироко.
— Да не споменавам, че е получил покана за купона на Бернули, който е бил само за едри риби. Работим по въпроса с данъците, но нали знаеш, на онези от службата трябва да им вадиш думите с ченгел.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна капитанът и си записа бележка. — Продължавай.
Бролин погледна към Рейгън, който пое нататък.
— Всъщност няма много за казване. Известно време се повъртяхме около мъжката тоалетна — за щастие Бролин познава мястото…
— Да го духаш — измърмори тя.
Рейгън се усмихна, а Донатели се покашля.
— Така или иначе, поразпитахме из тълпата, но никой не е видял нищо. Там е трябвало да има служител на хотела, но той си е направил неофициална почивка, жалко за него. Наоколо не е имало никой, чак докато се включи противопожарната аларма.
— Я пак ми обяснете тази част.
— Не мога — каза Бролин. — Блейн твърди, че според него онзи тип Греймарч имал няколко пиратки, но не открихме каквито и да било следи от тях. Носил е някакъв гаден малък експлозив и той е задействал противопожарната система.
— А с какво разполагаме за Греймарч?
— Калвин Греймарч — отвърна Рейгън, като започна да рови из бележките си. — Открихме някакъв адрес в района на Залива. Роден е на двайсет и трети ноември хиляда деветстотин и шейсета. Висок е метър и осемдесет, тежи седемдесет и седем килограма. Кестенява коса, кафяви очи. Цели купища глоби за превишена скорост. На негово име е регистриран „Датсън“’81. Сроковете и на книжката, и на регистрацията са изтекли през деветдесет и втора.
— Има ли досие? — попита Донатели.
— Не. Изглежда нормален гражданин. Или поне е бил. Бивш съсобственик на апартамент, който преди малко повече от година е отнет заради неизплатена ипотека. Имал е всевъзможни кредитни карти, но всички отдавна са анулирани заради късно изплащане на вноските. Опитваме се да получим данни за банковите му сметки и имам приятел в шерифското управление на Алъмейда, който също търси някаква информация.
— Маклиъд проверява при някои от местните групи ветерани, за да види дали някой го познава — прибави Бролин. — Свързах се с отговорника в управлението по въпросите на хомосексуалистите и активистите — нали така се казваше? — но той никога не е чувал за Греймарч. И аз позвъних в шерифското управление, но не го познават.
— Спомена ли на нашия човек името на Блейн? — попита Донатели.
— Не — отвърна Бролин, — изобщо не ми дойде наум. Защо?
Капитанът се облегна и поглади изтърканата кожа на страничните облегалки.
— Не зная. Просто има нещо, което не пасва. Добре, продължавай.
— Покрихме целия хотел — каза Рейгън — и после отидохме в болницата, за да продължим с Бернули и Блейн. Лекарят на Бернули не искаше да ни пусне дори да припарим до него. Каза, че чакал резултатите от изследванията му и че Бернули щял да остане поне през нощта за наблюдение. Затова отидохме да потърсим Блейн, но се оказа, че не се е появявал в болницата.
— Ти не спомена ли, че му се било забило някакво стъкло?
— Адски гадно изглеждаше — кимна Бролин, — но санитарите казаха, че Блейн изобщо не се качил в линейката. Казал им, че ще се оправи и че щял да иде при личния си лекар. Споменаха също, че Блейн отишъл да разговаря с Бернули. Според шофьора повече приказвал той, докато Бернули кимал. Обаче човекът не успял да чуе нищо.
— Интересно — рече Донатели и започна да глади кожата малко по-силно отпреди.
— Възможно е — сви рамене Рейгън. — Аз трябваше да се върна към старите си случаи и да свърша малко писмена работа. Я кажете, знаете ли, че задачата не е изпълнена, докато не свършиш с писмената работа?
Донатели презрително се засмя.
— А Бролин е отишла да търси Блейн.
— Веднага отидох до къщата на Блейн в Малибу — продължи тя, — но го нямаше. Копелето имаше прислужник, който не говори английски.
— И какво от това? Ти не знаеш ли испански?
— Прислужник азиатец.
— А стига бе — рече Донатели.
— Няма майтап. По дяволите, онзи район е такъв, че нямаше да се изненадам, ако в съседната къща живееше Джак Никълсън.
— И после? — попита капитанът.
— Оставих Уидърспун да пази в болницата — отвърна Рейгън, — навярно в магазина за сувенири. Предполага се, че би трябвало да ми съобщи, ако тази сутрин изпишат Бернули. Моят приятел в Алъмейда ще разполага с информацията най-рано довечера.
— Вече пратихме Маклиъд да действа — каза Бролин. — Ние с Денис трябва да потърсим Блейн. И си мислехме, че може би няма да е зле пак да разпитаме роднините на убитото момиче, след като вече знаем, че се е друсало с тунел. Възможно е просто гангстерите да са боцнали Даян, когато са я изнасилвали, но патоанатомът изглежда смята, че е била по-опитна наркоманка.
— А онзи от кея?
Рейгън въздъхна и направи жест с палец надолу.
— В задънена улица сме — каза той.
Известно време поседяха в мълчание. Лейтенантът бълникаше утайката на кафето в стиропорената си чаша, а Бролин разсеяно го зяпаше, докато Донатели продължаваше да поглажда страничните облегалки на креслото. Накрая той се покашля.
— Ти излизаш от играта — посочи към Рейгън капитанът.
— Какво? — изръмжа Рейгън.
Дори Бролин изненадано се наведе напред.
— Съжалявам, Денис. Тук има много неясни неща, но Бролин и Маклиъд са в състояние сами да се справят. Все още няма пряка връзка с трупа от кея, нали така?
— Освен съдебномедицинските доклади — отбеляза Рейгън, но Донатели поклати глава.
— Не е достатъчно — каза той. — Поне засега. Шефовете цяла сутрин ми надуват главата. Имат нова информация, че се задава голям гангстерски сблъсък. Говори се, че всички споразумения били анулирани и че след оная кланица в лабораторията „Саградос“ изровили томахавката на войната. Кълна се, тоя тунел преждевременно ще ме прати в пенсия. Така или иначе, през последния месец гангстерските престъпления са се увеличили с двайсет процента и шефовете са сигурни, че се готви нещо голямо.
— Какво например? — попита Рейгън.
— Не са сигурни. — Лейтенантът понечи да възрази, но Донатели му махна с ръка да замълчи. — Зная, Денис, но големите момчета са се уплашили. Не могат да позволят градът да пламне точно в годината на изборите. Ти си основният, който се занимава с бандите, така че не мога да оголя гърба си, като те оставя да се мотаеш със случая Съмърс. Не и ако наистина се задава лайняна буря.
— В никакъв случай не се оголвай, Кърмин — рече Рейгън.
— Виж, Денис, съжалявам. Зная, че даде много от себе си и очаквам двамата с Бролин да поддържате връзка. Особено по отношение на твоя приятел на север. Но Бролин и Маклиъд могат да се справят с Бернули, Греймарч и онзи тип Блейн. Честно казано, даже нямам представа какво може да откриете. Възможно е Блейн просто да е ексцентричен богаташ и да е избрал неподходящото време да се изпикае. В този град няма дефицит на такива. Във всеки случай, труп от кея и убита наркоманка — ъхъ! Не ми излизай с тоя номер, Бролин: Съмърс е била тунелджийка — някакъв хвърлен в морето труп и наркоманка не могат да се сравняват с надвиснала гангстерска война. Кажете ми, ако греша.
Рейгън дълбоко си пое дъх и тежко въздъхна.
— Не. Не, разбира се. Просто… в Бернули има нещо, което задейства вътрешната ми аларма, нали разбираш? И онзи тип Блейн. Може да си прав. Може просто да е избрал неподходящ момент да пусне една вода. Но трябваше да видиш как това копеле си вади парчето стъкло. Като че ли се усмихваше. Това… — Той погледна към Бролин, която сви рамене, после отново върна очи към Донатели. — Не зная. Просто имам някакво гадно предчувствие за цялата история.
— Виж — каза капитанът, — вярвам в инстинкта колкото и всички останали и по всяко друго време бих те оставил с Бролин. Но не и сега. Както казах, очаквам двамата да поддържате връзка, но нищо повече. — Той сви рамене.
Бролин придружи Рейгън до бюрото му, за да вземе папките и бележките. Той се пльосна на скърцащия си стол, а Бролин се облегна на ръба на бюрото.
— Мислех, че ще се зарадваш, Денис. Малко гангстерски престрелки могат да те върнат на първите страници на вестниците.
— Шибаните медии — каза той. — Да, предполагам…
— Но…
— Но имам някакво предчувствие за Блейн. Как можеш да живееш в такова имение и да имаш китайски прислужник, а да не оставиш нито следа в документите? И какво е казал на Бернули в линейката, мамка му?
— Стига де! Звучи като криминален роман.
— Точно така. Извинявай. Виж, ще ти съобщя, когато моят човек от Алъмейда ми предаде информацията за Греймарч. И ще му дам твоя номер, ако се появи нещо друго.
— Благодаря, Денис. И недей да се мръщиш толкова — камерите те чакат. — Рейгън леко се усмихна и кимна.
— А и освен това — прибави Бролин — забравяш най-добрата част.
— Какво искаш да кажеш?
— Сега Уидърспун пак е изцяло твой.
Усмивката му се стопи. Злобният кикот на Бролин високо кънтеше, докато се отдалечаваше по коридора.