Джаклин Сюзан
Долорес (29)

29
Свободен

На другия ден отиде в салона на „Елизабет Арден“, направи си маска на лицето и купи за сто долара кремове и специални козметични препарати. Обади се на широко рекламиран курс за отслабване и попита дали не могат да й изпращат всяка сутрин човек.

Десет дни прави упражнения. Занимаваше се френетично, мажеше лицето и тялото си със специални кремове, обличаше дебели клинове, които трябваше да стопят и разнесат бучките тлъстина. В края на втората седмица беше отслабнала с двеста и петдесет грама, дупето й изглеждаше по същия начин, а кожата й не се превърна в кадифе. Каза на треньора да не идва повече и забрави за кремовете.

Позволяваше си да се пече на слънце в събота и неделя, когато ходеше при Бриджит, но вече не лежеше цели часове с намазано лице. И прекарваше всяка нощ с Бари.

Една вечер през август той не дойде. Чака го за вечеря, но той дори не се обади. Едва в полунощ телефонът иззвъня.

— Долорес, извинявай, не можах да ти се обадя досега. Констанс получи удар. Аз съм в болницата.

— Божичко, как е тя?

— Размина се на косъм. Засегната е дясната й страна. В момента е напълно парализирана и не може да говори. Лекарите казват, че с физиотерапия може да се възстанови напълно. Ще има нужда и от говорна терапия. Ще трае дълго, но твърдят, че е на възраст, когато може да се оправи. Повечето хора, които получават удар, са над шейсет или седемдесет години. Аз ще спя тук, в съседна стая, и утре ще ти се обадя.

Тъкмо започваше да се унася в сън, когато той се обади отново.

— Тя почина — изрече тихо.

— О, Бари, как, кога?

— Преди десет минути от масивен мозъчен кръвоизлив. Слушай, обаждам се от автомат и виждам, че сестрите й влизат в асансьора. Брат й вече е тук. Ще ти се обадя при първа възможност.

— Бари, не се притеснявай за мен. Аз съм тук, чакам те.

— Господи, току-що се появи и Деби Мороу с новия си младеж. Трябва да тръгвам.

Слушалката изпука в ухото й.

Следващите три дни не се обади. Смъртта на Констанс се превърна в новина номер едно. Погребението й беше отразено от всички телевизионни канали поради присъствието на целокупното висше общество, в което се движеше Констанс, и висшите правителствени служители, които отидоха заради Бари. Долорес изпрати цветя, но реши, че ще е лицемерно да отиде на погребението. Седеше вкъщи, без да мръдва от телефона, и чакаше.

Два дни след погребението той пристигна, без да й се обади.

— Бари! — прегърна го тя. — Бедничкият, какво ли си преживял! Искаш ли да пийнеш нещо?

— Направи ми мартини с много водка. — Той седна и прокара пръсти през косата си. — Какво варварство са погребенията. Да не говорим за съболезнованията. Дойдоха всички приятели на баща ми. Нейните приятели също дойдоха и пиха. Деби стоеше начело, като че ли се намираше на гигантски коктейл. Получих съболезнователна телеграма дори от президента.

(Вече бяха свободни да се оженят. След известно време, разбира се, но тя усети, че няма да е подходящо сега да отвори дума за това.)

Той преполови чашата на един дъх.

— Кучка! Мръсна, зла кучка!

— Бари!

— Идвам от адвоката — каза той. — И знаеш ли какво се оказа? През цялото време, докато сме били женени, тя тайно е давала милиони на сестрите си, правила е благотворителни дарения, създала е фондове на името на племенниците си. Понеже нямаше деца и беше по-възрастна от мен, е чувствала, че ако умре първа, аз ще се оженя за някоя кукличка. Разбира се, когато е разбрала, че има високо кръвно, е продължила да раздава състоянието си. Дори бижутата е завещала на внучките на сестрите си.

— А на теб?

— О, аз съм в прекрасна форма!

Гласът му бе напоен със сарказъм. Запали цигара и й подаде чашата да му сипе още.

— Но тя по закон не може да те лиши от наследство — отбеляза Долорес, докато приготвяше мартинито.

— Естествено. Съветвала се е с опитни юристи. Получавам двайсет и пет хиляди годишно, върху които ще плащам и данъци. Мога да живея във всичките й къщи, няма да плащам за поддръжката им, няма да плащам данъци върху тях и тъй нататък. И най-щедрото — ако на шейсет и пет годишна възраст още съм жив и неженен, ще наследя пет милиона долара. Но ако се оженя, няма да получа нито цент!

— Това законно ли е?

Той кимна.

— Преди да се оженим, подписах някакъв документ. Богатите, много богатите, винаги те карат да подписваш нещо. Изглежда, това е залегнало там. Но тогава бях само на трийсет и пет, а тя на четирийсет и една години. Нямах пукната пара. Знаех, че сам никога няма да преуспея, не бих се задържал без нея дори в адвокатската фирма. Блясъкът на бащиното ми име беше започнал да помръква. Бях добре образован и подготвен да не се занимавам с нищо! Та затова подписах. Констанс беше достатъчно привлекателна, имах много връзки с други жени, кой можеше да допусне, че ще те обикна!

Взе чашата, която тя му подаде. Пийна и разтърси глава като човек, който излиза от вода. Тя седна в краката му и отпи от разреденото си уиски. Главата й трябваше да е бистра.

— Слушай, Бари, аз нямам нужда от този огромен апартамент. Ако поговоря с Бриджит и й обясня какво чувствам към теб, не се съмнявам, че ще ми позволи да го продам и да задържа парите. Ще ни донесе четиристотин хиляди без никакви проблеми. Сигурна съм, че ще останеш във фирмата, особено ако се ожениш за мен. Комбинацията от твоето и моето име ще бъде неотразима. Бихме могли да си купим по-малък апартамент, например на „Парк Авеню“, и с моите трийсет и твоите двайсет хиляди съм сигурна, че ще се справим.

Той замислено отпи от чашата си.

— Не знам дали е толкова просто. Не забравяй, че като се оженим, ще трябва да каним гости. Солидното ми положение във фирмата до голяма степен се дължеше на прекрасните вечери, които Констанс даваше на важни хора, които биха могли да станат наши клиенти. — Поклати глава. — Не, никога няма да преживеем с петдесет хиляди годишно. Ще загубя и двайсет и петте хиляди, които ми е оставила, а ще трябва да плащам и данъци върху двайсетте си хиляди от фирмата.

— Но аз ще разполагам с четиристотинте хиляди от апартамента…

— И за колко време ще ни стигнат? На „Парк Авеню“ няма да живеем в палатка. Ще трябва да намерим приличен апартамент и дори нещо малко в хубав квартал ще ни струва сто хиляди, а освен това ще имаме нужда от готвачка, шофьор, камериерка, детегледачка… Не, няма да стане.

— Не смяташ ли, че името ми ще ти доведе много нови клиенти?

— Може би. Но когато се покажеш пред обществото като моя съпруга, славата ти ще се стопи.

— Какво искаш да кажеш?

— Долорес, всички говорят за теб, защото не те виждат често. Чудят се какво всъщност представляваш. Самото ти появяване на някоя вечеря е вече триумф за домакинята, а когато тръгнеш с мен по вечери, когато започнеш да посещаваш Кънтри клуба, за една година тайнствеността и блясъкът ти ще изчезнат. Ще бъдеш просто Долорес Хейнс. Знам това по-добре от всеки друг. Когато татко умря, името Хейнс значеше много. Един от братята ми стана губернатор единствено благодарение на него. Не го преизбраха и се ожени за много богата жена. В началото ми предлагаха всичко. Знаех, че предложенията се дължат на името Хейнс и на възможностите му да осигурява сделки. Можех да се възползвам от неограничен брой дебютантки. Но разбрах, че тези, които харесвам, красивите, са без пари. Богатите красавици отиваха в Европа да търсят титли. Ако знаеш само колко много момичета го правят. И тогава се запознах с Констанс. Знаех, че с нея мога да поддържам начина си на живот и да задържа поста в адвокатската фирма. Сега и да го загубя, все пак ще разполагам с двайсет и пет хиляди годишно и с имотите й. Разбира се, ако не съм женен.

Тя се усмихна измъчено и се сгуши в скута му.

— Е, какво пък, не е настъпил краят на света. Ще продължим да се виждаме, а вече може и да излизаме заедно.

— Не и през следващата година.

— Година!

— Нали това е общоприетият период за траур? Разбира се, мога да излизам с мъже или да присъствам на вечери, давани от приятелките на Констанс, но ако веднъж дори се появим заедно на публично място, ще стане скандал.

— Добре. Днес е двайсети август. На следващия двайсети август ще отидем заедно в „Марбела“. А дотогава ще си намеря някоя приятелка с яхта. Може да посетим Нита и да прекараме едно великолепно лято. А през останалата част от годината ще се срещаме както досега. Ще изчакам да станеш на шейсет и пет години, да наследиш парите и тогава ще поканя свещеник, който да направи съюза ни достоен за уважение.