Джаклин Сюзан
Долорес (17)

17
Клюки

Долорес се тревожи за Нита цели два дни. Но на третия я връхлетяха по-големи грижи. Късно следобед нахлу Бари с вестник в ръка.

— Прочете ли това?

Долорес поклати глава.

— Не чета клюкарските хроники — заяви тя. (Всъщност ги четеше с жив интерес, но този ден не беше отворила вестниците.)

— Слушай: „До коя недостъпна и бляскава дама има достъп красивият съпруг на изключителна богаташка? Тъй като и двамата са били в политиката, може би я бистрят през дългите нощи, които прекарват насаме?“.

— Аз… това би могло да се отнася за всеки — обърка се тя.

— Все пак е за нас.

— Знам, но Констанс никога няма да повярва — увери го тя.

— Въпросът не е в това. Тревожа се за това как са научили журналистите. Не сме се появявали никъде заедно, прислужниците ти спят. Откъде е изтекла информацията?

Не искаше да облича тази мисъл с думи, не й позволи дори да се формулира в ума й. Но знаеше, че е Нита. Нита бе единствената, която знаеше. Но Нита не би го казала на „жълт“ журналист. А би ли споделила с Хорейшо? Божичко, не! Все пак трябваше да провери.

— Позволи ми да проследя канала на информацията — безизразно заговори тя. — Смятам, че знам откъде е изтекла, и веднага ще запуша пробойната. Сега си върви. Ще се видим утре вечер.

На другия ден отиде да обядва с Нита.

— Скъсах с Бари — небрежно подхвърли тя.

— Само преди три дни беше луда по него — отбеляза Нита.

— Снощи се отби Еди Харис. Спах с него. О, Нита, беше божествен.

— Не е лош. Само че прекалено много говори за работата си. Но все пак не е женен и винаги е подръка. Помисли за това, Доло.

— Е, не бих могла да се омъжа за Еди Харис!

— Защо? Ако ти стане скучно, винаги може да ти изрецитира новия си сценарий, както направи при мен.

Очите на Долорес се навлажниха морно.

— Когато се любим, ми рецитира поезия. Стихове, които е създал специално за мен. Срамно е, че не мога да се омъжа за него. Но той е разведен и църквата никога няма да го допусне.

След два дни в същия вестник излезе нова „анонимна информация“. „Нашата недостъпна и бляскава дама май не е чак толкова недостъпна. Сменила е съпруга на богаташката с добре приеман в обществото сценарист.“

Долорес не можа да свали очи от написаното. Нита! Но защо?

Незабавно вдигна слушалката.

— Нита, защо го правиш?

Гласът на Нита прозвуча мътно:

— За двата костюма на „Валентино“, които ти изпратих, ли говориш? Ами бяха ми големи и…

— Получих ги и ти благодаря. Не страдам от излишна гордост. Приемам да бъда бедната роднина. Но говоря за вестника, в който има анонимна информация за Еди и мен.

— Е, това не може да те засегне.

— Нита, ти ли ме издаде?

— Не!

— Не ти вярвам.

— Доло, кълна ти се, аз… ъъъ… казах на Хорейшо. Знам, че е професионален клюкар, но не допусках, че ще изръси нещо…

— Казала си му и за мен и Бари…

— Да, възможно е. Знаеш ли, когато обядвам, пийвам по една чашка с фенобарбитала и започвам да плувам. Не помня какво съм говорила.

— Нита, това не е фенобарбитал, а демерол. Защо го вземаш?

— Ами… когато бях на ски, си натъртих гърба и от време на време гълтам по един.

— Нита, какво правиш със себе си?

— Мъча се да избутам всеки отделен ден, също като теб. Само че не сменям вълнуващите си любовници един подир друг.

И Нита тресна телефона.

Долорес се огорчи не толкова от клюките във вестника, колкото от постъпката на Нита. Така беше чакала пристигането й! За първи път се бяха срещнали като равни и я беше почувствала близка. Сега разбра, че тази близост е съществувала само във въображението й. Нита бе потънала в някаква наркотична летаргия и човек не биваше да й се доверява. Тъй че отново бе сама. С изключение на Бари Хейнс.

Докато срещите й с Нита ставаха все по-повърхностни (Долорес отказваше да седне на една маса с Хорейшо), влечението й към Бари Хейнс се задълбочи. Насилваше се да ходи на „важни вечери в тесен кръг“ с Еди Харис, съдията или Майкъл. Знаеше, че се разпространяват слухове за отношенията й с Майкъл. Не правеше нищо да ги опровергае, защото беше разбрала, че клюките, каквито и да са, само допринасят към легендата, в която се беше превърнала. Но през трите прекрасни нощи в седмицата, които прекарваше насаме с Бари, светът изчезваше и оставаха да съществуват само те двамата.