Димитър Бежански
Изповедта на един средностатистически тиквеник пред правителството на републиката

Не знам кой дявол ме подкокороса, но и аз си турих телефонен секретар. Знаете я машинката, която, като ти звъннат, а теб те няма, тя казва: „Тук е телефон еди-кой си, ако искате да оставите съобщение, след сигнала разполагате с една минута, пю-у-ут!“ Когато се прибереш вкъщи, пускаш записа и научаваш какви съобщения са ти оставени.

Е, наистина, взех си беля на главата, казвам ви!

Прибирам се вечер, прослушвам записа и чувам едноминутни съобщения горе-долу все от тоя сорт:

„Стига се кри, ами ми върни най-после опия петдесет лева, че главата ти ще спукам, кретен с кретен!“

Дрезгав мъжки глас.

Разравям паметта си и установявам, че поне пет-шест души имат право да си искат „ония петдесет лева“ и да ми спукат главата.

Следващ глас — женски, мяукащ:

„Ей, лъжльо! Какво ми обеща онази вечер, забрави ли? Нищо, ти може да си забравил, но аз помня, помня-а-а!“

Майко мила! Коя ли е тази и какво ли съм й обещавал!

Пак женски глас. Но не мяука, а направо реже ухото:

„Слушай, мизернико! С мен може да си разведен, но с детето не си! Така че прати пари за маратонки, ако не искаш да дойда аз лично да ги взема!“

Този глас ми е познат до болка. На бившата ми съпруга е. Доколкото я познавам, наистина ще дойде и тогава — Бог да ми е на помощ!

Следващият запис започва с характерно хълцане. После чувам:

„Трай бе, трай бе, бе яз че гоорим, бе! Ало, брато! Ние тука, рийш, сме се събрали, рийш, при Кирето! Ама страхотна гроздова има Кирето, рийш! Е, ако сега не станеш и не дойдеш при нас, да знаеш, че си последен боклук, рийш! Чекай бе, чекай да чуем какво ше каже, бе! Ало, ало! Ей, пияницо, ше доеш ли, или нема да доееш?“

И така нататък.

И така нататък.

За двата месеца, откакто имам телефонен секретар, разбрах, че в очите на хората съм кретен, лъжльо, мухльо, мизерник, боклук, пияндур, педераст, некадърник, бандит, крадец, посерко, лигльо, кариерист, долен тип, галфон, олигофрен, безхаберник и лалугер.

Тежко, много тежко е да научиш какво мислят хората за тебе!

Сега разбирам защо в правителството още не са си инсталирали телефонни секретари.