Джули Гарууд
Съкровището (30)

Глава 29

Джилиън бе на края на силите си. Не можеше да продължи да язди, а и вече бе прекалено опасно, беше се стъмнило, а сивата мъгла бе станала много по-гъста. Бяха спрели до един поток и тя тъкмо се канеше да каже на Простър, че с или без неговата помощ, тя ще махне стрелата, когато чу тътен в далечината. След секунда земята под тях започна да трепери.

Простър сграбчи меча си, докато Бриджит разтреперана стисна лъка и стрелите си. Джилиън издърпа кинжала от колана си и се приближи до Бриджит.

— Пригответе се — извика Простър и направи гримаса, чувайки как потрепна гласа му.

— Може да са Кер и Алан — прошепна Бриджит с надежда в гласа.

— Конете са прекалено много — каза Простър, като премести конят си напред, заставайки пред жените.

Секунда по-късно, от мъглата изскочи Бродик. Той ги видя и дръпна силно юздите на коня си. Вида на жена му, жива и здрава, го изпълни с такова облекчение, че коленете му едва не се подкосиха, когато скочи на земята. Воините му го последваха. Те също слязоха от конете и тръгнаха към Простър. Момчето трепереше видимо, макар че им помаха с меча си.

И все пак то нито отстъпи, нито избяга. Колкото и ужасено да бе, той остана на мястото си, готов да рискува живота си, за да защити жените.

— Свали меча, момче — заповяда Дилън.

Бродик забързано отиде при жена си.

— Джилиън, добре ли си? — Той очакваше да чуе потвърждението й, преди да започне да й се кара. За бога, тази жена не знаеше ли колко много значи за него? Как бе посмяла да изложи живота си на риск? Господи, щеше да я накара на колене да проси прошката му, задето го бе изплашила така. И щеше да мине цял месец, преди да й прости.

Тя бе толкова облекчена и преизпълнена с щастие, че Бродик я е намерил, че не я интересуваше колко е ядосан.

— Не, не съм добре, но, Бродик, толкова се радвам да те видя.

Ръцете на Простър още трепериха и след три неуспешни опита, най-после успя да прибере меча си. Той тъкмо слизаше от коня си, когато забеляза, че Бродик посяга към жена си. Воинът пребледня и изкрещя към леърда.

— Не я докосвай.

Бродик реагира с невероятна бързина. Краката на Простър дори не докоснаха земята, когато Бродик го сграбчи с невиждана сила и го тръшна по гръб на тревата.

— По дяволите, какво му става на този? — поиска да узнае Бродик, поглеждайки към жена си.

Дилън сграбчи воинът, стисна го за гърлото и го изправи на крака, след което започна го тръска.

— Как смееш да даваш заповеди на леърда ми? — изкрещя той.

— Прикована е към седлото — изкрещя Простър. — Стрелата…

Щом чу думите му, Дилън веднага го освободи. Бродик вече бе забелязал стрелата и сега се доближи, за да погледне отблизо.

Джилиън сложи ръка на бузата на Бродик.

— Толкова се радвам да те видя — прошепна тя.

— И аз се радвам да те видя — прошепна й той. — Сега нека да видя какво си си навлякла — нареди той дрезгаво.

Тя изпъна гръб.

— Нищо не съм направила — проплака тя. — Освен че се опитах да избягам. Ако не беше Простър, двете с Бриджит сега щяхме да сме мъртви.

Изведнъж и тримата започнаха да говорят едновременно, всеки опитвайки се да обясни какво се е случило.

— Бяха от клана Синклер — обяви Простър.

— Те не искаха да убият мен — каза Бриджит. — Преследваха Джилиън.

— И теб щяха да убият — възрази Джилиън.

— Простър уби един от тях — обърна се Бриджит към Бродик.

— Имената има бяха Дурстон и Фаудрон — каза Простър.

Бродик направи крачка назад щом чу името на един от командирите на Рамзи.

— Фаудрон се е опитал да те убие?

— Да — отговори Бриджит, вместо Джилиън. — Двамата с Дурстон ни чакаха.

— Беше засада — обясни Джилиън.

— Аз убих Дурстон — похвали се Простър.

— Ами Фаудрон? Да не е успял да се измъкне? — попита Бродик.

— Не — отвърна Простър. — Жена ви го уби.

Броди погледна към Джилиън.

— Наложи се — прошепна тя.

— Една стрела, леърд, точно в средата на челото. Има точна ръка.

Бродик се опитваше да провре ръката си под бедрото на Джилиън, за да хване стрелата, но когато усети как цялото й тяло потръпна, мъжът бързо отмести ръката си.

— Простър се опита да махне стрелата, но не можа — каза му тя.

Воинът заотстъпва назад от Дилън, но командира отново го хвана за гърлото.

Раздразнена, Джилиън викна.

— Дилън, моля те, пусни го.

Бродик взе кинжала на Джилиън, повдигна плейда й, подви фустата й чак до горната част на бедрото й. Воините наобиколиха своя леърд, за да наблюдават какво ще направи той и Джилиън, опитвайки се да запази приличие, побърза да покрие крака си в плейда.

— Сега не е времето да бъдеш срамежлива — каза й Бродик.

Тя много добре разбираше колко е разстроен мъжа й.

— Не е толкова зле, колкото изглежда.

— Не можеш да ме заблудиш — възрази й той.

— Може би е по-добре милейди да е в безсъзнание по време на процедурата, леърд — предложи Робърт.

— Ще я чакате, докато заспи? — попита Бриджит и разбута мъжете, за да се добере до Джилиън и да хване ръката й.

Джилиън бе много по-наясно с нещата, отколкото приятелката й. Освен това бе възмутена от предложението на Робърт.

— Никой няма да ме удря, за да изпадна в безсъзнание. Ясна ли съм?

— Но, милейди… — започна Робърт.

Тя го прекъсна.

— Не мога да повярвам, че предложи такова нещо.

— Ще ви тупнем много лекичко, милейди — възрази Аарон. — И няма да почувствате нищо.

— Не обичаме да ви гледаме как страдате, милейди — намеси се Лиъм.

— Тогава си затворете очите — озъби се тя.

Бродик забеляза, че Бриджит е застанала до него. Очите й бяха пълни със сълзи и тя гледаше към Джилиън. Той й каза да се помръдне, за да може да помогне на Джилиън, но щом Бриджит не помръдна, Аарон я повдигна и я отмести настрани.

— Какво смяташ да правиш? — попита Робърт зад него.

Вместо отговор, Бродик извади меча си.

— Дилън, хвани стрелата. Лиъм, дръж юздите.

Дилън пристъпи напред, хвана стрелата с две ръце и я притисна към бедрото на Джилиън, за да я задържи неподвижно.

Аарон издърпа Бриджит надалеч, докато Робърт заобиколи коня, отиде до Джилиън и й каза да се облегне на него.

— Още ли мислиш как да ме удариш, Робърт? — попита го тя подозрително.

— Не, милейди, никога не бих ви ударил, ако не ми позволите.

Тя реши да му се довери и сложи ръце на раменете му, бавно навеждайки се към него.

— Бродик?

— Да?

— Гледай да не пропуснеш.

След което затвори очи и зачака. Чу свистенето на меча във въздуха, после почувства само леко помръдване, когато острието разсече стрелата и в следващия миг, всичко свърши. Когато отвори очи, видя, че стрелата е разсечена на две само на пет сантиметра от ръката на Дилън. Сега знаеше какво ще последва и, Господи, умираше от страх.

Бродик плъзна ръце под коленете й.

— Подпри се на раменете ми — нареди той.

— Чакай?

— Какво има?

— Не искам да се връщам в колибата на Ани Дръмънд. Чу ли ме? Не искам никога повече да се връщам там.

Той я прегърна по-силно.

— Мислих, че харесваш дома на Ани.

Бриджит кършеше тревожно ръце. Не можеше да гледа как приятелката й страда толкова много.

— Ще се почувстваш по-добре, ако покрещиш — каза тя. — Аз бих се почувствала много по-добре.

Бродик погледна жена си в очите, видя сълзите й и каза:

— Тя няма да издаде нито звук.

И получи точно тази реакция, на която се надяваше. Тя побесня и се разкрещя.

— Аз трябва да кажа това, не ти. Ако ми кажеш да съм смела и аз съм, това не се брои. Аз…

Тя не издаде нито звук, само си пое дълбоко въздух, когато Бродик я повдигна и стрелата излезе от бедрото й. Тя обви ръце около него и го прегърна с всичка сила, а когато от очите й потекоха сълзи, тя притисна лице към свивката между рамото и гърлото му.

Бродик не беше сигурен кой от двама им трепери по-силно. Без да каже и дума, той я отнесе до потока. Бриджит понечи да ги последва, смятайки, че може да помогне за раната на Джилиън, но Дилън я хвана за ръката и й каза, че трябва да почака, докато се върнат.

— Всичко свърши — прошепна Бродик, а гласът му бе дрезгав от облекчение. Той я притискаше към себе си и просто не можеше да се насили да я пусне. Щеше да му е нужно известно време, за да преживее ужаса, че за малко щеше да я изгуби. Започна да целува челото и лицето й, молейки я да спре да плаче.

Притиснала лице към плейда му, тя попита:

— Ще ми крещиш, нали?

— По дяволите, разбира се, че ще ти крещя — призна той. — Но защото съм много мил, първо ще те изчакам да се възстановиш и после ще ти крещя.

Тя не повярва нито за миг на думите му.

— Много мило от твоя страна — съгласи се тя.

— Какво, за бога, си мислеше да тръгнеш на път без… О, господи, Джилиън, можеха да те убият.

Той едва започваше да загрява и продължи да й крещи, докато обливаше със студена вода крака й, за да измие засъхналата кръв и полепналата мръсотия. Спря с тирадата си само за миг, за да признае, че раната наистина не е чак толкова ужасна, колкото е мислел, и продължи да крещи, докато нарязваше на ивици фустата й и ги обвиваше около раната, за да спре кървенето. Когато свърши, раната почти не я болеше, но гордостта й бе поела не един тежък удар.

Младият мъж не й позволи да върви, затова тя не му позволи да я отведе, преди да е свършил с крещенето. Не искаше да й се кара пред всички мъже, които ги чакаха.

Гушвайки я в ръцете си, той продължи да нарежда:

— Когато се приберем у дома, кълна се, ще сложа двама стражи пред теб и двама зад теб. Няма да имаш друга възможност да ме изплашиш така.

Тя погали с ръка бузата му и тази лека ласка веднага го успокои. И след миг тя развали всичко, като се опита да обясни действията си, мъчейки се да го накара да разбере.

— Не съм напуснала нарочно земите на Синклер, надявайки се някой да ме нападне.

— Но нарочно се измъкна от там, нали? Без да имаш охрана. Как може да напуснеш земите на Синклер без…

— Не знаех, че напускаме земите на Рамзи.

Той затвори очи и си каза за стотен път, че тя вече е добре. Мисълта, че може да я изгуби, почти го бе побъркала и същевременно го караше да побеснява от гняв. Как бе позволил да стане толкова уязвим?

— Като ми крещиш, няма да постигнеш нищо.

— Напротив — озъби й се той. — Кара ме да се чувствам много по-добре.

Тя не си позволи да се усмихне, тъй като предположи, че той ще го приеме за обида. В момента искаше да го успокои, а не да подклажда гнева му.

— Моля те, ще бъдеш ли разумен?

— Аз съм разумен. Не го ли разбра досега? Отне ми известно време, но с Божията помощ, най-после го разбрах.

— Какво разбра?

— Че бедите те следват като сянка, Джилиън. Постоянно си ранена. Кълна се в Господ, ако сега някое дърво реши да падне, ще избере да се стовари точно на твоята глава.

— О, за бога — промърмори тя. — Признавам, че в миналото ми има няколко инцидента, но…

Той не й позволи да довърши.

— Няколко инцидента ли? Доколкото знам, ти си била бита, намушквана, а сега и простреляна със стрела. Ако продължаваш така, до следващия месец ще си мъртва, а ако това се случи, гарантирам ти, ще се ядосам страшно много.

— Да, бяха ме били, но това беше преди да те срещна — каза тя, смятайки, че е много логична и разумна. — И Алек не ме е намушкал. Той само ме поряза и то, защото беше изплашен. Лош късмет беше, че раната не се излекува по-бързо. А колкото до стрелата… — продължи тя. — Както сам посочи, тя само бе пробила леко кожата ми. Видя раната, не е толкова лоша.

— Можеше да улучи сърцето ти.

— Но не стана така — заяви тя и му заповяда да я пусне на земята, а когато той го стори, тя отиде сама до едно дърво, за да му покаже, че е добре. След това побърза да се облегне на ствола и да прехвърли теглото си на здравия си крак. Насилвайки се да се усмихне, тя каза. — Видя ли? Много съм си добре.

Без да й каже и дума той се намръщи, обърна й гръб и се загледа в нощта. Останаха там в тишина няколко дълги минути.

— Преди много време си обещах, че никога няма да позволя да бъда зависим от някоя жена. Нямаше да позволя това да се случи.

— Какво искаш да ми кажеш?

И тогава той избухна.

— Двамата с теб сключихме сделка, когато се венчахме, и ти ще трябва да живееш с нея.

— Каква сделка? — попита тя тихо.

— Ти се омъжи за мен, за да те защитавам.

— Омъжих се за теб, защото те обичам. Сега, кажи ми, Бродик. Ти защо се ожени за мен? Какво получаваш ти от тази сделка.

Той не й отговори, но тя нямаше да се откаже. Изправяйки се пред него, тя му заяви:

— Защото ме обичаш ли се ожени за мен? — Тя затаи дъх, докато чакаше отговора му.

— Любовта прави мъжете слаби, аз не съм слаб.

Суровите му думи разбиха сърцето й. Тя наведе глава, за да не му позволи да види, колко я е наранил.

— Каза ми, че искаш да защитиш репутацията ми. Спомням си този разговор, но дори тогава мислех, че знам истинската причина, поради която се ожени за мен. Мислех… надявах се, че по някакъв начин… те е грижа за мен. Знаех, че си ми благодарен, задето спасих Алек, а ти си негов защитник, но бях сигурна, че не си се оженил за мен от благодарност. Едно обикновено благодаря щеше да е достатъчно.

— Аз съм отговорен за теб, Джилиън, и това е всичко, което трябва да знаеш.

— Грижа те е за мен, Бродик. Знаеш, че е така.

Той й обърна гръб. Държеше се като притиснато в ъгъла животно. Никога досега не бе избягвал или странил от проблемите. Не, той беше честен и прям, но сега умишлено се държеше уклончиво.

Това я накара да се разтревожи още повече. Това, което не искаше да й каже, я плашеше. Защо му бе толкова трудно да признае какво чувства?

— Ще те попитам отново. Защо се ожени за мен?

Той отказа да отговори.

— Рамзи е тук — каза Бродик. — Ще те отнеса там и искам да разкажеш и на двама ни, какво се е случило днес.

— Мога да ходя и сама — увери го тя. — Върви напред. Ще дойда след няколко минути.

— Идваш сега с мен — каза й той и преди да успее да му възрази, той я вдигна и отнесе пак на поляната при останалите.

Един от воините бе запалил огън в центъра на обраслата с трева поляна и всички Бюканън се бяха наредили в кръг около пламъците. Простър, Кер и Алан стояха близо до Рамзи и неговите мъже, докато Простър чакаше да се отчете пред своя леърд. Бриджит бе пред Рамзи и на Джилиън й бе достатъчен един поглед, за да разбере, че Рамзи й се кара.

Бродик постави Джилиън да седне на плейда, който Дилън бе постлал за нея, но тя не остана там. Веднага щом съпруга й й обърна гръб, тя се изправи и отиде при Бриджит.

— Рамзи, не вини Бриджит за случилото се. Тя не е отговорна за нищо.

— Значи Бриджит е била принудена да напусне земите ми?

Гласът му звучеше мило, но Джилиън много добре знаеше, че младият мъж кипи от гняв.

— Не, разбира се, че не е била принудена.

— Поемам пълна отговорност за действията си — заяви Бриджит.

— Ако има някой виновен за случилото се днес, то това си ти, Рамзи. Да, ти — добави Джилиън щом видя изумлението му. — Ако беше изпълнил обещанието си към мен, нищо от това нямаше да се случи.

— Какво обещание? — поиска да узнае той.

— Нима съм толкова незначителна, че вече си забравил какво ми обеща?

Рамзи погледна към Бродик, търсейки подкрепата му.

— Жена ти вярва, че аз съм виновен.

— Греши.

Махвайки с ръка, тя смело се обърна към Бродик.

— Предупредих те, че ако Рамзи не изпълни обещанието си и до обяд не намери сестра ми, аз ще се заема с тази задача. Бриджит бе така добра да ми помогне.

Рамзи най-после разбра за какво става въпрос.

— Нямах време да говоря със сестра ти и нетърпението ти за малко да ви убие.

Бриджит опита да привлече част от гнева на леърда към себе си.

— Това, което се случи, беше за добро — каза тя и когато Рамзи и Бродик я изгледаха така, сякаш си е изгубила ума, тя побърза да обясни: — Никога нямаше да научите, че Фаудрон и Дурстон искат да наранят Джилиън и сега вероятно ще разберете защо.

— Съжалявам, че сте ни ядосани — каза Джилиън. — Ще призная, че наистина поехме ненужен риск, но в наша защита искам да посоча, че нито една от нас не знаеше, че напускаме земите на Рамзи.

— Леърд, мога ли да говоря свободно? — попита Бриджит.

— По дяволите, а какво мислиш, че правеше до сега? — сопна се той.

Тя поклати глава.

— Ти си мой леърд и аз те уважавам и по тази причина няма да избухвам. Ще оценя, ако се отнасяш към мен с малко повече търпение, аз съм един от най-лоялните ви поданици.

— Бриджит, ще заключа, че си си ударила главата много силно и по тази причина смееш да ми говориш по този начин.

— Моля те, не й се сърди — застъпи се Джилиън за приятелката си. — Вината е моя. Точно както каза ти, Рамзи. Бях нетърпелива.

— Моя беше идеята да последвам Брисбейн — настоя Бриджит.

— Не, не беше твоя — възрази Джилиън — Ти ми каза, че Антъни ти е дал тази идея.

Викът на Рамзи прекъсна дискусията им.

— Какво общо има Антъни с всичко това?

Джилиън осъзна, че Бриджит не е казала нищо на своя леърд.

— Антъни казал на Бриджит, че ще проследи Брисбейн.

— И? — поиска да узнае той, щом видя, че младата жена се колебае.

— Той ми каза, че го е проследил — каза Бриджит. — Обясни ми много точно как да стигна до дома на Кристин и ме накара да запомня пътя, за да не се изгубим.

— Той ни заложи капан.

Рамзи целият се тресеше от гняв.

— Ще убия това копеле с голи ръце.

— Не, няма — възрази Бродик. — Той опита да убие моята жена. Аз ще го убия. Имам това право.

— По дяволите твоето право — промърмори Рамзи — Кълна се в Господ, ще страда много, преди да поеме последният си дъх.