Джули Гарууд
Съкровището (5)

Глава 4

Те не харесаха вестта.

Четирима от елитните стражи на леърд Бюканън бяха обградили младият воин на Макдоналд и се бяха навели над него, като отмъстителни гаргойли, докато момчето им предаваше важното си съобщение, забило поглед в ботушите си. Трима от воините останаха напълно безмълвни след вестта. Аарон, Робърт и Лиъм се възмутиха още в мига, в който забелязаха пратеника на леърд Макдоналд. Всички от клана Бюканън знаеха, че леърда на пратеника е подъл, лъжлив кучи син, и затова отказваха да повярват на думите му. Четвъртият воин на Бюканън, Дилън, смяташе точно обратното.

И той, разбира се, вярваше, че леърд Макдоналд е подъл, лъжлив кучи син, но все пак бе заинтересован от съобщението и искаше да чуе повече по въпроса.

Аарон, най-прямия в групата воини на Бюканън, поклати глава в отрицание и се приближи, заповядвайки на пратеника да повтори всяка своя дума.

— Така е както ви казах — настоя младия воин на Макдоналд.

— Тогава го повтори — заповяда Аарон, умишлено приближавайки се към мъжа, за да го гледа в очите. — Дума по дума искам да чуя това съобщение отново.

Воинът на Макдоналд се почувства като заек хванат в капан. Робърт стоеше зад него, Дилън пред него, а Аарон и Лиъм от двете му страни. Всички воини на Бюканън бяха поне с две глави по-високи от него и само с теглото си можеха да го смачкат.

Той се обърна към воина, който му нареди да повтори и се опита да постави малко дистанция между тях.

— Има една млада дама, която настоява да се види с вашия леърд. Тя чака в дървената църква в близост до земите на Лен. Тя твърди… че е…

Тъмните погледи на воините ужасиха момчето и то не можа да продължи. Обърна се към Дилън и направи крачка назад, опитвайки се да избяга от пламтящия му поглед, но се блъсна във воина наречен Черният Робърт.

— Съобщението ми е само за ушите на Бродик — възрази младия воин.

— За теб е леърд Бродик, кутренце — изръмжа Лиъм.

— Да… да, леърд Бродик — заекна воина. — Прекрачих правомощията си.

— Да, така е — промърмори Робърт зад него. Дилън пристъпи напред, за да разпита пратеника. Вече бяха повикали Бродик в голямата зала, но той все още не бе дошъл, затова командирите на елитната стража на Бюканън решиха да се заемат с разпита на пратеника. Той знаеше, че воинът на Макдоналд е изплашен, затова скръсти ръце зад гърба си, знак, че няма да го нарани, и нетърпеливо го зачака да се успокои.

— Продължи със съобщението си — нареди Дилън.

— Дамата твърди, че е неговата булка — избъбри уплашеният младеж. — И настоява леърда да я отведе до дома си където да може да се настани.

Робърт побутна воина, за да привлече вниманието му, и без да иска го тласна силно напред. Младежът се блъсна в Дилън, който не помръдна нито на милиметър, бързо се изправи и се обърна, за да погледне воина.

— Не лъжа — настоя той. — Повтарям само това, което ми казаха.

— Как ти е името? — попита Робърт. Помисли си, че безобидния въпрос ще успокои момъка и бе изненадан от реакцията му. Той реагира като ужасена девойка.

— Хенли — каза той въздишайки, благодарен, че е успял да си спомни името си. — Името ми е Хенли.

Дилън изиска вниманието на Хенли като отново го завъртя към себе си. Пратеникът бързо се подчини, замаян от това да бъде въртян между тези гиганти. Опита се да се концентрира върху командира на Бюканън, но му беше трудно, тъй като останалите трима умишлено го притискаха.

— Защо Макдоналд е изпратил едно хлапе да ни донесе съобщението? — попита Дилън.

Адамовата ябълка на Хенли подскочи надолу и нагоре, когато младежа преглътна. Не искаше да влиза в конфликт с командира като започне да му обяснява, че е мъж, а не момче, затова каза:

— Моят леърд смята, че по-млад воин ще има по-голям шанс да оцелее, след като избухне темперамента на леърда ви. По време на битки всички сме ставали свидетели на невероятната сила на вашия леърд. Много се кълнат, че са виждали как побеждава врага само с едно завъртане на китката си. Освен това сме чували, че не е… мъдро… да го ядосва човек. Леърд Макдоналд не се срамува да признае, че се страхува от вашия леърд.

Дилън се усмихна.

— Респектиращ страх?

Хенли кимна.

— Моят леърд също така каза, че Бродик…

Лиъм шамароса силно пратеника, запращайки го към Робърт. Воинът не помръдна, но Хенли се почувства така, сякаш се е блъснал в каменна стена. Той се обърна към Лиъм, желаейки с цялото си сърце, когато някои от воините иска да привлече вниманието му, просто да каже името му, а не да го блъска и удря.

— Бродик за теб е леърд Бродик — напомни му Лиъм.

— Да, леърд Бродик — бързо се съгласи Хенли.

— И казваше? — подкани го Аарон.

Хенли се обърна, за да му отговори.

— Моят леърд каза, че леърд Бродик е благороден мъж, и че не би нападнал невъоръжен мъж. Аз не нося оръжие.

Хенли бе принуден да се обърне, когато Дилън каза:

— А твоят леърд каза ли ти, че Бродик е разумен?

Хенли знаеше, че ако излъже воините ще разберат.

— Не, каза точно обратното — призна той.

Дилън се засмя.

— Честността ти, ти спаси кожата.

Аарон проговори, принуждавайки пратеника отново да се обърна.

— Не убиваме вестоносци — каза той.

— Освен, разбира се, ако не харесаме съобщението — ухили се Робърт.

Хенли се обърна, за да го погледне.

— Има и още — каза той. — Сигурен съм, че останалото много ще ядоса леърда ви. — Колкото по-бързо предадеше съобщението си, толкова по-бързо щеше да се махне от тук. И ако Господ се смилеше над него, щеше да е далеч, когато Бродик най-после се появи.

 

 

Леърда се намираше на тренировъчния полигон, когато го повикаха, и бе доста раздразнен заради прекъсването, но щом чу, че вестта е спешна, сърцето му се изпълни с надежда, че Иън Мейтланд му праща вест, с която да му съобщи, че синът му Алек е намерен. Гавин, още един верен страж на Бродик, попари всичките му надежди, като му съобщи, че пратеника е носил плейда на клана Макдоналд. Разочарованието го раздразни и ядоса. Той се обърна към Гавин и му каза:

— Утре се връщаме при водопадите и отново ще претърсим всичко. Смяташ ли да спориш отново с мен за това, Гавин?

Воинът поклати глава.

— Не, знам, че няма смисъл да споря с теб, леърд. Докато със сърцето си не приемеш, че детето е мъртво, ще продължа да търся, когато заповядате.

— Вярваш ли, че Алек се е удавил?

Гавин въздъхна.

— Истината е да, вярвам го.

Бродик не можеше да вини приятеля си за честността му. Той продължи към залата с Гавин до себе си.

— Бащата на Алек го научи да плува — отбеляза той.

— Но ако Алек е ударил главата си в скалата, както показваше кръвта, значи е бил в безсъзнание, когато е паднал във водата. Освен това, дори на възрастен мъж, ще му е почти невъзможно да оцелее след падане от водопадите.

— Нито Иън, нито аз вярваме, че Алек е мъртъв.

— Леърд Мейтланд оплаква сина си — каза Греъм. — След време ще приеме смъртта му.

— Не — възрази Бродик. — Докато не погребем тялото му, нито един от нас няма да повярва, че е мъртъв.

— Току-що бе избран за негов закрилник — каза Греъм. — Може би това е още една причина, поради която не можеш да се примириш. Като негов защитник…

— Защитник, който се провали — прекъсна го грубо Бродик. — Трябваше да отида на фестивала. Трябваше да го наглеждам. Дори не знам дали Иън е дал на Алек моят кинжал и дали момчето знае… — Той поклати глава, опитвайки се да не мисли за това. — Отиди и поеми тренировката. Аз ще дойда веднага щом изслушам пратеника на Макдоналд.

В залата настана тишина, когато той отвори вратите и влезе. Хенли чу звука от ботушите на Бродик и затвори очи. Паниката му бе толкова силна, че младежът едва не припадна, и му бе нужен всичкият кураж, който притежаваше, за да остане на място, вместо да хукне да се спасява.

— Гледайте съобщението да е наистина важно. Къде е воинът на Макдоналд? — Думите на Бродик прокънтяха из залата.

Дилън кимна на воините, обграждащи пратеника.

— Отдръпнете си, за да може Бродик да изслуша важната вест, която му носят — нареди той. Опита се да бъде сериозен, но знаеше, че напълно се е провалил.

Бродик застана до Дилън, с лице към пратеника. Хенли усети как тялото му затрепери още по-силно, защото застанали един до друг, двамата воини бяха ужасяващо страшни. Леърда на клана Бюканън бе дори по-висок от своя командир. Бродик бе гигант, със здрави, изпъкнали мускули на раменете, ръцете и краката, свидетелстващи за суровата му, нечовешка сила. Кожата му бе бронзова, а дългата му коса — руса. Очите му бяха насочени към Хенли с поглед, толкова напрегнат и прям, че младия мъж се почувства така, сякаш гледа в очите на лъв, който го смята за своята вечеря.

Да, а той бе в бърлогата на лъва, и господ да му е на помощ, предстоеше му да предаде втората част от съобщението.

Преди Дилън бе ужасил Хенли, но сега, докато командира стоеше до леърда си, вече не изглеждаше толкова заплашителен. На външен вид Дилън бе пълна противоположност на Бродик, тъй като косата му бе тъмна, като нощта.

На размер бяха равни и все пак неговото излъчване не бе толкова заплашително.

— Да чуем това важно съобщение — заповяда Бродик.

Хенли трепна. Осъзна, че му е невъзможно да издържи погледа на леърда, затова страхливо насочи поглед към върховете на обувките си и повтори дума по дума съобщението, което бе научил.

— Една дама… тя ви моли да дойдете и да я вземете от църквата Сейнт Томас, която се намира близо до земите на Лен и дамата, тя… изисква — да, изисква — да я отведете до дома си. — Хенли посмя да погледне към Бродик, за да види реакцията му, и му се прииска да не бе толкова любопитен и да бе продължил да си гледа към обувките. Намръщеното изражение на лицето на леърда накара кръвта на младежа да втурне към слепоочието му и той се замоли на господ да не посрами клана Макдоналд като припадне.

— Тя? — попита тихо Бродик.

— Кажи му — нареди Дилън.

— Вашата булка — избъбри Хенли. — Дамата е вашата булка.

— Жената твърди, че е моя булка?

Хенли кимна.

— Да, така каза.

— По дяволите — каза Дилън.

— Не, исках да кажа, че тя твърди… Тя ми каза да кажа точно тези думи. Леърд, вестта ми, разсърди ли ви? — Той задържа дъха си, докато чакаше отговора. Младежът вярваше, че всички клюки за Бродик са истина и смяташе, че съдбата му зависи от отговора на леърда.

— Зависи от жената — каза Аарон. — Знаеш ли дали е хубавка?

Не само че Хенли отговори на воина, но дори в гласа му проблесна гняв, докато отвръщаше.

— Тя не е някоя обикновена жена. Тя е дама, нежна дама.

— И как е името на тази нежна дама? — попита Робърт.

— Бюканън — отвърна Хенли. — Тя се нарича лейди Бюканън. — Той си пое дълбоко дъх и каза: — Би трябвало да е съпругата на леърда ви, защото е много подходяща. И вярвам, че бе искрена.

— Очевидно ти е завъртяла главата — намеси се Аарон. — Но ти си момче, а момчетата лесно се захласват.

Хенли игнорира критиката и насочи вниманието си към леърда.

— Мога ли да говоря честно и да ви кажа всичко, което знам?

Бродик даде позволението си, но Дилън класифицира позволението на леърда си.

— Само докато ни казваш истината.

— Да, само истината — обеща Хенли. — Бях на път за дома си в низините, когато бях спрян от мъж, който изглежда бе фермер. По гласа му личеше, че е англичанин. Бях изненадан, защото е нечувано англичанин да се разхожда из планините без стража и без да му бъде позволено да навлиза в земите ни. Помислих, че мъжът е много нагъл, но промених мнението си, щом чух за благородната му задача.

— Каква беше благородната му задача? — попита Аарон.

— Той и брат му защитаваха една дама.

— Само двама мъже са защитавали това съкровище? — подигра се Робърт.

Хенли игнорира коментара му и се изправи срещу леърда като изрече най-богохулните слова.

— Леърд, вашата булка е англичанка.

Лиъм, най-тихият от групата изкрещя толкова силно, че накара Хенли да подскочи. Робърт започна да бълва проклятия, Аарон поклати отвратено глава, а Дилън не успя да скрие гримасата си. Бродик явно бе единственият, който не се впечатли от думите на пратеника. Той вдигна ръка, карайки всички да млъкнат и кимна на пратеника да продължи.

— В началото не знаех за дамата — обясни Хенли. — Англичанина ми каза, че името му е Уолдо, и ме покани да вечерям с него. Каза ми, че леърда на Лен му е позволил да премине през земите му и че семейството на жена му са далечни роднини на клана. Приех обяснението му, защото не виждах причина да ме лъже, и тъй като бях много гладен, приех предложението му да вечерям с него. Беше приятен човек… за англичанин. След като се наядохме, каза, че е много любопитен за клановете на север. Знаеше доста за повечето кланове и на праха на земята ме помоли да му нарисувам къде точно се намира всеки клан.

— От кой клан се интересуваше? — попита Бродик.

— Интересуваше се от клановете Синклер и Макферсън — каза Хенли. — Но най-вече се интересуваше къде се намира клана Мейтланд и къде е вашият клан, леърд. Да, изключително много се интересуваше къде се намира Бюканън. Сега като се замисля, изглеждаше разочарован, че клана Мейтланд се намира толкова на север. Обаче се усмихна, когато му показах къде се намира вашата земя, и че вие граничите със Синклер, които от своя страна граничат с Мейтланд. Трябваше да го попитам защо е толкова доволен от информацията, но не го направих.

— А попита ли го защо се интересува от нашия клан? — поиска да узнае Дилън.

Хенли трепна, долавяйки гнева в гласа на воина.

— Да, попитах го — отговори той. — Уолдо ми каза, че иска да знае кой ще му позволи да мине през земите му и кой не. Казах му да се обърне и да се върне там откъдето идва, защото никой от клановете няма да му позволи да минава през земите му.

— Кога ти каза за жената? — попита Аарон.

Хенли имаше дързостта да го поправи още веднъж.

— Тя е дама.

Аарон извъртя очи.

— Така казваш ти — отвърна той. — Сам трябва да се убедя дали е така.

— Продължавай с тази твоя приказка — заповяда Дилън.

— След като бях начертал карта на клановете за Уолдо, той ме попита дали знам за воин на име Бродик.

— За теб е леърд Бродик — сряза го Лиъм.

Хенли побърза да кимна.

— Само повтарям думите на фермера — защити се той. — Търсеше вашият леърд Бродик. Аз му обясних, че знам кого търси. Обясних му, че сега се нарича леърд Бродик. Той зададе много въпроси за вас, леърд, но най̀ се интересуваше от това, дали сте… честен. Казах му, че вие сте най-почтеният мъж наоколо, и тогава той ми изповяда причината да дойде в планините. Каза, че придружава вашата булка.

— Тогава ли се появиха воините, изпратени от баща й.

— Не — отвърна Хенли. — Само двама пътуваха с дамата — ни повече, ни по-малко. Двама братя и то доста възрастни, за да изпълняват това задължение. Огледах се за други воини, но нямаше никой.

— Какъв е този баща, който изпраща дъщеря си на път само с двама старци? — попита Аарон.

— Нямаше други хора — настоя Хенли. — Да, възрастни са, наближават четиридесетте си години, но все пак са успели да я доведат до земите на Лен, което си е доста навътре в планинска Шотландия. Братята бяха много защитнически настроени към нея. Не ми позволиха да я видя, но казаха, че е вътре в църквата. Дадоха ми съобщението, което да ви предам и се опитаха да ме отпратят с обещанието, че ще ме възнаградите богато. Но аз не искам нищо от вас — побърза да добави, — защото вече ме възнаградиха.

— И с какво? — попита Робърт.

— Видях дамата и говорих с нея. Нито един дар не може да се сравни с това. — Лиъм изсумтя шумно, но Хенли го игнорира. — Смейте се колкото искате, но само след като я видите, ще разберете.

— Разкажи ни за нея — нареди Аарон.

— Извика ме през отворения прозорец, когато тръгнах да си ходя. Бях обещал, че ще поискам разрешение от леърда си, да ви предам съобщението, но честно да си кажа, надявах се леърд Макдоналд да не ми позволи, защото не горях от нетърпение да дойда тук.

— Карай по същество — нареди Дилън.

Командирът бе любопитен заради реакцията на Бродик, тъй като леърда им до сега не бе задал нито един въпрос. Той изглеждаше само леко отегчен от новината, че една англичанка се представя за негова булка.

Хенли прочисти гърлото си и продължи:

— Дамата ме извика и аз скочих от коня си и побързах да отида до прозореца преди Уолдо и брат му да успеят да ме спрат, защото бях много любопитен да я видя и да чуя какво има да ми каже.

Пратеникът спря, за да си припомни ясно този вълшебен момент. Цялото му излъчване се промени за едно мигване на очите и изплашеният мъж изчезна, за да се появи на негово място запленено от любов момче. Гласът му стана по-мек, докато разказваше за срещата.

— Видях я много добре и бях достатъчно близо, че да докосна ръката й.

— И докосна ли я? — Гласът на Бродик бе мек и смразяващ.

Хенли обезумяло поклати глава.

— Не, никога не бух си позволил такава свобода — каза той. — С булката ви са се отнесли много жестоко, леърд — каза той. — Едната стана на лицето й бе в белези, лилавите петна бяха от брадичката до скулата й. Все още бе леко подута и забелязах наранявания по ръцете й. Лявата й ръка бе превързана от лакътя до китката и имаше кървави следи по превръзката. Исках да попитам нежната дама как се е наранила така, но думите заседнаха в гърлото ми и ми бе невъзможно да проговоря. Можех да видя болката и тревогата в очите й, прекрасните й зелени очи бяха с цвета на хълмовете през пролетта и не успях да откъсна погледа си от тях — добави той, изчервявайки се. — В този момент повярвах, че виждам ангел.

Хенли се обърна към Аарон.

— Попитахте ме дали е хубавка, но няма думи, които да опишат булката на леърд Бюканън.

Лицето му се обагри в червено, когато добави:

— Дамата… тя е красива… да, тя може да е ангел, кълна ви се, тя е самото съвършенство.

Бродик се постара да скрие изражението си, докато воинът описваше англичанката. Ангел, наистина, помисли си той. Ангел, който ръси лъжи.

— Описахте ли колко е съвършена дамата на своя леърд и на останалите от клана ви? — попита Бродик.

— Да — призна Хенли. — Но не им казах цялата истина.

— Защо не? — поиска да узнае Робърт.

Хенли знаеше, че е най-добре да не обръща гръб на леърд Бюканън. Щеше да бъде счетено за обида, затова той не гледаше към Робърт, когато му отговори.

— Знаех, че ще отидат и ще я поискат за себе си, ако знаеха какво впечатление ми е направила. Казах истината на своя леърд, че двама англичани искат да ви донеса съобщение. Казах им, че искат да ви напомнят да отидете да вземете булката си. Моят леърд бе доволен от информацията и ме изпрати да ви донеса съобщението… но командира му поиска да узнае повече.

— Белчър те е разпитал? — попита Дилън.

— Да — отвърна Хенли.

— И какво му каза? — поиска да узнае Робърт.

— Той ме попита дали дамата е в планините и аз не исках и не можех да го излъжа. Казах му, че е тук, но не му казах къде — призна той. — Дадох дума на дамата, че ще кажа единствено на вас, леърд.

— Значи си излъгал, Белчър? — попита Дилън.

Хенли поклати глава.

— Не, не съм. Казах, че дамата е близо до владенията на Лен, но не му споменах за църквата.

— Значи дори сега, Белчър може да е на път да открадне жената на Бродик — промърмори Аарон.

— Няма да ви лъжа и ще ви кажа, че без съмнение Белчър претърсва земите на Лен, за да търси дамата ви. Всички в планините знаят колко много иска да ви превъзхожда, леърд, и ако може да открадне булката ви…

— Смее да посегне на това, което ни принадлежи — прекъсна го Лиъм, извън себе си от гняв при самата мисъл.

— Дори само един Макдоналд да я докосне, ще избием всички — изрече на глас Робърт това, което мислеха всички. — Не е ли така?

— Да, така е — съгласи се Лиъм.

— Не разбирате — каза Хенли. — Ако мъжете от моя клан я видят, няма да ги е грижа какво ще им стори вашият леърд. Ще бъдат прекалено запленени, за да мислят трезво.

Аарон побутна пратеника.

— Ти запленен ли си? — попита го той.

— Истината е, че да, запленен съм.

— Но не си я докосвал? — попита Дилън.

— Както казах на вашия леърд, не съм я докосвал и ценя прекалено много живота си, за да си позволя да ви лъжа. А и дори да не беше булката на вашия леърд, никога не бих си позволил да покажа неуважение към нея, като я докосна. Тя е най-нежната дама.

— Белчър няма да играе честно — промърмори Робърт.

Дилън се раздразни. Робърт, Аарон и Лиъм изведнъж се превърнаха в защитници на дамата.

— Преди няколко минути, бяхте раздразнени от новината — напомни им той. — Заради какво си променихте толкова бързо мнението.

— Макдоналд — отговори Робърт.

— Или по-точно: Белчър — намеси се Аарон.

— Дамата принадлежи на Бродик и никой друг няма да я има — реши Робърт.

Разговорът стана толкова нелеп, че Бродик се усмихна.

— Аз не съм предявявал претенции към нея — напомни той на воините си.

— Да, но тя е предявила своите претенции към теб, леърд — възрази Лиъм.

— И това решава всичко? — попита Дилън.

Преди някой да отговори, Бродик вдигна ръка, карайки ги да замълчат.

— Искам да задам още един въпрос на пратеника и бих искал да мога да чуя отговора му.

— Да, леърд? — попита Хенли и отново се разтрепери.

— Каза, че те е извикала до прозореца, говорила е с теб, но не каза какво е казала.

— Тя ми даде допълнително съобщение, което да ви предам.

— Молба? — попита Аарон.

Хенли се усмихна за първи път.

— Не, не беше молба, а заповед.

— Тя ми дава заповеди? — Бродик бе изумен от смелостта на жената.

Хенли си пое дълбоко дъх, надявайки се това да не е последният му, и каза:

— Тя ви заповяда да побързате.