Джули Гарууд
Съкровището (26)

Глава 25

Да обичаш Бродик се оказа доста изтощително. Джилиън не спа много през тази първа нощ, тъй като не бе привикнала в леглото й да има мъж, при това един толкова голям, който заемаше голямата част от леглото. Всеки път, когато се опитваше да помръдне го удряше. Най-после успя да заспи притисната под едно от твърдите му бедра.

Бродик не бе свикнал да спи на легло и това се отрази и на него. Беше му ужасно меко, а той наистина предпочиташе твърдата земя навън, завесата на дърветата над тялото му, докато погледа му се рее към небето, наблюдавайки звездите, докато заспи, но не беше удачно да изостави невестата си в първата им брачна нощ, затова той остана там, където си беше, и постоянно се събуждаше и отново заспиваше. През времето, в което бе буден, той се любеше със съпругата си. Опитваше се да бъде нежен, защото знаеше, че я бе наранил, когато за пръв път сля тялото си с нейното, а и Джилиън бе прекалено сънена първият път, за да протестира, а след това бе прекалено разпалена от докосването му, за да я е грижа дали ще я нарани или не.

Когато той стана от леглото, тя почти бе изпаднала в безсъзнание. Имаше късна среща с Рамзи на тренировъчното поле, вече отдавна се бе съмнало, и след като целуна Джилиън по челото, той я зави с плейда си и бързо излезе от колибата.

Тренировките вървяха добре и сутринта беше толкова хубава. Наистина не му се искаше да наранява някой. Рамзи нанесе повече щети и за нула време впечатли момчетата от клана Макферсън. Бродик всъщност успя да счупи носа на един от воините на Макферсън, но го намести толкова бързо, че мъжът дори нямаше време да се изправи, а после изчака кървенето да спре, преди да му каже какво е направил. Думите му не бяха точно извинение, но бяха дяволски близо до извинение и Бродик започна да се тревожи, че бракът вече започва да го размеква.

Рамзи, разбира се, забеляза странното му поведение. Той прекара доста време да подкача и да се подиграва на Бродик до такава степен, че младият мъж сериозно започна да обмисля как да счупи няколко от костите на Рамзи.

Когато отново започнаха тренировките, Простър, лидера на разбунтувалите се воини, отказа да използва оръжие срещу леърда си. Постъпката му бе достойна за уважение, но и доста глупава, тъй като макар уменията му да превъзхождаха тези на останалите воини на Макферсън, той не можеше да стъпи и на малкия пръст на Рамзи. След като леърда му го събори няколко пъти на колене, арогантността на Простър бе разбита на парчета. Всички останали воини посегнаха към мечовете си, смятайки, че това ще им даде преимущество, но Простър все още упорито отказваше да го направи.

Това, разбира се, не бе от никакво значение. Бродик и Рамзи бързо обезоръжиха всички воини и след това се заеха да ги обучат как да останат живи на бойното поле. Урокът имаше за цел да ги унижи и когато двамата леърди напуснаха полето, земята на тях бе пълна със стенещи сгърчени от болка тела.

Двамата приятели отидоха до езерото, за да измият кръвта от себе си. Докато вървяха, минаха покрай Бриджит. Тя кимна сковано на Рамзи, усмихна се на Бродик, пожела им приятен ден и продължи по пътя си.

— За какво беше всичко това? — попита Бродик. — Тя изглеждаше така, сякаш ти е сърдита за нещо.

Рамзи се разсмя.

— Твърде меко казано. Бясна ми е, но тъй като аз съм леърда, й се налага да ме уважава. Сигурен съм, че да се сдържа буквално я убива. Видя ли огъня в погледа й? Тя е доста различна от останалите жени, не мислиш ли? Тази нейна усмивка може да накара един мъж да…

— Какво? — подкани го Бродик.

— Няма значение.

— Желаеш я, нали?

На Рамзи не му се налагаше да крие нещо от приятеля си, затова бе откровен.

— Разбира се, че я желая. По дяволите, тя е красива жена и всеки мъж би я поискал в леглото си. Господ да е на помощ на онзи, който я получи, защото, кълна ти се, тя ще го подлуди на нула време.

— И смяташ ли да ми кажеш какво се е случило?

Свивайки рамене, Рамзи призна:

— Засрамих я. Вдовицата Марион искаше да стопли леглото ми — обясни той. — Бриджит явно я е видяла да влиза в стаята ми и я последвала. Кълна ти се, Бродик, никога до сега не съм виждал жена с толкова огнен темперамент. Бриджит може да ти съперничи — добави той. — Горката Марион искаше да бъде дискретна и беше доста внимателна никой да не разбере, че смята да сподели леглото ми, но тогава Бриджит я видя и вдигна такава кавга, че ада се отприщи. Марион вече се бе съблякла и ме чакаше в леглото, това шокира и разлюти Бриджит. Помислила си, че вдовицата иска да ме… измами. Ще спреш ли да се смееш, за да довърша разказа си?

— Съжалявам — каза Бродик и продължи да се смее гръмогласно. — И какво стана после?

— Бриджит измъкна Марион от леглото, това стана. Но докато успея да се отправя до стълбището, Марион тичаше надолу, крещейки с пълно гърло и полуоблечена. За щастие залата бе почти празна, а отец Лаган отдавна бе изпаднал в несвяст.

— И?

— Спах сам.

Бродик отново се разсмя.

— Вече разбирам защо си в толкова отвратително настроение днес.

— Не съм — възрази той. — Бриджит изглежда смяташе, че трябва да й благодаря, че ме е спасила от Марион.

— Но ти не го направи.

— По дяволите, разбира се, че не.

— Обясни ли й, че ти си поканил Марион в леглото си?

— Да, направих го, но това беше огромна грешка. Никога няма да успея да разбера жените — каза той мрачно. — Кълна ти се, Бриджит изглеждаше… наранена. Нараних я и аз…

— Какво?

Рамзи поклати глава.

— Бриджит е толкова невинна и наивна.

— Но ти все още я искаш в леглото си, нали?

— Не взимам девици в леглото си. Никога няма да дискредитирам Бриджит, по какъвто и да е начин.

— Тогава се ожени за нея.

— Не е толкова просто, Бродик.

— Все още ли смяташ да се ожениш за някоя от клана Макферсън?

— Мегън Макферсън — поправи го той. — И да, почти съм го решил. Ще реши много от проблемите ми и така ще изпълня дълга си на леърд. Искам земите и ресурсите им, освен това искам и мир. Изглежда единственият начин е да заздравя връзките на клановете с брак.

— Каква е жената?

— Прекрасна — отвърна той. — Иска най-доброто за клана си. Тя е силна и упорита — добави той. — Но не притежава…

— Какво?

— Огънят на Бриджит.

— Кога ще вземеш крайно решение?

— Скоро — отговори той. — Стига сме говорили за мен — добави и насочи разговора към по-сериозна тема. — Джилиън даде ли ти имената на англичаните?

— Не.

— По дяволите, защо не?

— Забравих да попитам — призна той намусено.

Рамзи го изгледа недоверчиво.

— Как така си забравил?

— Бях зает.

— С какво? — попита Рамзи, преди да осъзнае колко глупав въпрос зададе. Звучеше наивно колкото и Бриджит.

Бродик го изгледа ядосано.

— Какво, по дяволите, мислиш, че съм правил?

— Това, което аз не правих — отвърна сухо Рамзи. После продължиха да вървят, всеки потънал в собствените си мисли.

Бродик винаги можеше спокойно да каже на приятеля си какво има на ум, но точно сега се колебаеше как точно да му поиска съвет.

— Бракът променя мъжете, не мислиш ли?

— Трябва да зададеш този въпрос на Иън, не на мен. Аз никога не съм се женил.

— Но ти си много по-добре запознат с тези въпроси, отколкото съм аз, а и Иън го няма тук.

— Кои въпроси? Сърдечните ли?

— Да.

— Ти си женен само от ден — посочи му Рамзи. — За какво се тревожиш.

— Не се тревожа.

— Напротив. Кажи ми.

— Забелязах…

— Какво? — поиска обяснение Рамзи.

— Аз съм… щастлив, по дяволите.

Рамзи се разсмя.

Бродик не оцени реакцията на приятеля си.

— Виж, забрави, че съм казал каквото и да е било. Не съм свикнал да говоря за такива…

— Никога не говориш за това какво мислиш или чувстваш. Не трябваше да ти се смея. Разкажи ми.

— Казах ти — изръмжа той. — И това е истината, аз съм щастлив, Господ да ми е на помощ.

— Това е необичайно — призна приятеля му.

— Точно това имам предвид. Женен съм само от ден и вече се променям. Джилиън ме обърква. Знам, че я желая, но не съм й подозирал, че ще стана толкова собственически настроен към нея.

— Ти беше такъв и преди да се венчаете.

— Да, но сега е много по-лошо.

— Тя ти е съпруга. Вероятно е нормално да бъде така.

— Не, повече от това е. Искам да я отведа у дома и…

Рамзи го прекъсна.

— Не можеш, все още не. Тя трябва да ми помогне да открия копелето, което се опита да убие брат ми.

— Знам, че тя трябва да остане тук и все пак искам да я отведа у дома, и ако можех, кълна се, щях да я държа заключена — призна той, поклащайки глава, заради нелепите си мисли.

— За да бъде в безопасност.

— Да, и защото не искам никой друг мъж…

— Да я гледа? Тя е красива жена.

— Аз не съм от ревнивите мъже.

— Напротив, от тях си.

— Тя преобръща ума ми.

— Звучиш като мъж, влюбен в съпругата си.

— Влюбените мъже са слабаци.

— Само ако са били слаби, преди да се влюбят — каза Рамзи. — Иън обича жена си. Можеш ли да кажеш, че той е слаб?

— Не, разбира се, че не.

— Ето, това показва, че любовта не може да те направи слабак, ако вече не си такъв.

— Да, но любовта те прави уязвим.

— Може би си прав за това — съгласи се Рамзи.

— И ако постоянно мисля за нея, това ме прави по-слаб. Не мислиш ли така?

Рамзи се ухили.

— Ще ти кажа едно. Ти я обичаш, Бродик, и това те плаши до смърт.

— Трябваше да счупя твоя нос.

— Първо вземи имената, след това ела да се пробваш. Сигурен ли си, че ще ти ги каже?

— Разбира се. Тя ми е съпруга, ще направи това, което й наредя.

— На твое място не бих използвал същите думи като отида да говоря с нея. Съпругите не обичат мъжете им да им казват какво да правят.

— Познавам Джилиън — каза той. — Няма да ми откаже. До залез ще имам имената на англичаните.