Джули Гарууд
Съкровището (24)

Глава 23

През следващите два часа, Джилиън стоеше на стъпалата до Рамзи, докато всички мъже в клана минаваха напред, за да се запознаят с нея. Бродик стоеше плътно зад нея и когато умората започна да я притиска и тя започна да пристъпва от крак на крак, той я притисна назад, за да се облегне на гърдите му.

Голяма част от мъжете доведоха със себе си съпругите си и Джилиън забеляза, как очите на жените блестят щом погледнат към Рамзи и стават предпазливи в близост до Бродик.

Как, за бога, щеше да открие предателя между толкова много мъже? Помисли си, че е също толкова невъзможно, колкото и да срещне шотландец, който да харесва крал Джон.

Докато слънцето залязваше, тя имаше чувството, че е видяла стотици лица. Светлината намаляваше и Рамзи заповяда на воините си да запалят всички факли на двора и тези на края на пътеката.

— Каква причина даде на хората си за това събиране? — шепнешком се обърна тя към Рамзи.

— Не е нужно да давам причина — обясни той. — Всички са тук, защото съм изискал присъствието им.

Арогантността му я накара да се усмихне. Бродик, намръщен както винаги, й предложи да продължи със задачата си.

Измина още един час в запознанство с всичките мъже и жени. Стомахът й започна да къркори от глад, а студеният вятър я караше да трепери, затова тя отново се облегна на Бродик, търсейки топлината му.

Само веднъж имаше миг на суматоха. Двете момчета, които се бяха опитали да си откраднат целувка от нея и от Бриджит, застанаха заедно пред тях. Като я видяха и двамата пребледняха, а очите им се бяха втренчили ужасено в Бродик.

— Добър вечер, Донал — каза тя.

Коленете на воина отказаха и той се срина на земята. Приятелят му го хвана за ръката и го вдигна да се изправи, но дори не го погледна. Погледа му не се откъсваше от Бродик.

— Познаваш ли този мъж? — попита я Рамзи.

Донал затаи дъх в очакване на отговора й. Джилиън чу смеха на Бриджит.

— Да, познавам го. По-рано днес ми беше представен.

— А другият? — попита Бродик.

Стюард изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се разридае.

— Да, и него познавам — отвърна тя.

— Къде ги срещна? — попита Бродик, сега в гласа му се долавяха ледени нотки. — Да не би случайно да е било на хълма?

Тя не му отговори на втория въпрос.

— Донал и Стюард са приятели на Бриджит. Тя ме запозна с тях.

— Джилиън…

Тя сложи ръката си върху тази на Бродик.

— Остави — прошепна тя.

Мъжът реши този път да стане както желае тя.

Последната група мъже бе водена от младеж, който изглеждаше доста ядосан, и имаше арогантното излъчване на Бродик. Дългата му кестенява коса се развя около лицето му, когато пристъпи напред, кимна леко на леърда си, вместо да му се поклони, както бе редно, и се обърна да си ходи.

Рамзи го спря.

— Простър върни се.

Мъжът замръзна за миг и се стегна преди да изпълни заповедта. Младите мъже, които бяха тръгнали напред бързо се отдръпнаха, за да му направят място.

— Да, леърд?

— Утре ти и приятелите ти, ще тренирате с мен.

Държанието на Простър се промени коренно. Той изглеждаше така, сякаш е получил манна небесна.

— Всичките ми приятели? Осмина сме.

— Всичките — каза Рамзи.

— И ще имаме възможността да се бием с вас, леърд?

— Да.

— Но осем мъже срещу един. Не ми се вижда справедливо.

— За вас или за мен?

— Числеността е наше предимство, не ваше — посочи воинът.

Рамзи погледна към Бродик.

— Заинтересован ли си?

— Определено — отвърна Бродик.

Рамзи се обърна към воина.

— Леърд Бюканън ще се присъедини към мен. Не се тревожи, Простър. Няма да му позволя да убие теб, или някой от приятелите ти.

Воинът се ухили подигравателно.

— Нямам търпение да премеря силите си и с двама ви на бойното поле. С оръжия ли искате да се бием, или без?

— Може да използвате оръжия, ако смятате, че това ще ви помогне. Ние с леърд Бюканън ще се бием с голи ръце.

— Но, леърд, когато ви… искам да кажа, ако ви победя, искам да е в честна битка.

Рамзи се ухили.

— Уверявам те, ще бъде честна — каза той. — Бъдете на полето по изгрев-слънце.

Простър се поклони и побърза да се оттегли, следван от другарите си, без съмнение бързаха да изградят стратегията си за утрешната тренировка.

Бриджит наблюдаваше и слушаше всичко близо до стъпалата. Затова сега не успя да се сдържи да не се намеси.

— Леърд?

— Да, Бриджит?

— Простър и приятели му ще използват мечовете си. Как ще успеете да се защитите от тях?

Джилиън също се намеси. Тя се обърна и погледна предупредително към Бродик.

— Да не си посмял да нараниш тези момчета.

— И не си разтревожена, че няма да нося оръжие?

— И двамата знаем, че с Рамзи ще ги отървете от оръжията им, още преди да са успели да ги извадят от ножниците. Наистина настоявам за това, което ти казах, Бродик. Не искам да ги нараняваш. Обещай ми — настоя тя.

Младият мъж извъртя очи.

— Когато двамата с Рамзи свършим с тях, наглостта и арогантността им, ще е изчезнала. Това ти обещавам.

Рамзи бе напълно съгласен.

— Ще са напълно унижени, когато напуснат полето ми.

Дискусията им приключи, когато се появи нова група от закъснели хора, които се поклониха пред леърда си. Рамзи следеше за някакъв знак, че Джилиън е познала предателя, но тя поклати глава. Чувствайки се така, сякаш се е провалила, тя прошепна:

— Съжалявам. Не го видях никъде.

— Мислех, че със сигурност ще познаеш един от приятелите на Простър — призна Рамзи.

— Не смяташ, че е лоялен към теб?

— Те бяха против обединяването на клановете — обясни той. — И все пак съм доволен, че никой от тях не е предателя. Те са толкова млади и няма да ми е приятно да… — Той не довърши изречението си, а тя не поиска от него да продължи.

Бродик каза това, което мислеше.

— Сигурен си, че е от клана Макферсън, така ли?

— Поне бях до скоро — призна той. — Но вече не. По дяволите, копелето може да е от клановете Хамилтън или Бозуел. И двата клана имат доста причини да не искат съюза ми с Макферсън да продължи дълго. — Мъжете продължиха да обсъждат въпроса, докато отиваха към залата, където слугите бяха подготвили празненство.

Джилиън изчака Бриджит да се присъедини към тях на масата за вечеря, но тя бе изчезнала някъде. Младата жена не видя приятелката си, докато вечерята не свърши. Едва тогава Бриджит й помаха от другия край на залата.

— Джилиън, може ли да дойдеш за малко да поговорим насаме? — попита Бриджит. — Чух, когато Брисбейн ти каза, че сестра ти не желае да се срещне с теб, и исках да ти кажа колко много съжалявам. Сигурно си невероятно разочарована.

— Бях разочарована — отвърна тя. — Но все още се надявам да промени решението си.

— Рамзи ще й заповяда да дойде. Чух го да го казва.

— Да, но не по-рано от утре. Предполагам, че иска да й даде възможност да постъпи по правилния начин. И все пак мразя да чакам.

— Ако знаеше къде живее, какво щеше да направиш?

Джилиън дори не се замисли.

— Веднага щях да отида при нея. Нямам време да я чакам да си промени решението.

— Може би, ще мога да ти помогна — прошепна Бриджит. — Антъни също е чул, когато Брисбейн каза, че утре сутринта ще ходи отново при сестра ти, и предложи да го последва.

— Дали няма да се забърка в неприятности, ако ми помогне?

— Той мисли, че помага на мен — обясни Бриджит. — Освен това, Антъни е вторият командир, след Гидиън, и може да прави почти всичко, което пожелае. Ако някой ще има неприятности, то това съм аз, но не се тревожа, тъй като никой няма да разбере. Антъни ще разбере къде живее сестра ти и ще ми каже. А аз ще кажа на теб. Ако моя леърд се огъне под натиска на Брисбейн и реши да не повика сестра ти, за да се срещнете, тогава ще можеш да поемеш нещата в свои ръце.

— Защо Рамзи ще се огъне под натиска на Брисбейн?

— Брисбейн е старейшината на клана Макферсън и моя леърд го уважава. Освен това, не би искал да заповяда на Кристин да дойде, ако тя не пожелае. Семейството й е положило доста усилия самоличността й да остане в тайна.

— Аз съм нейното семейство.

— Знам — прошепна Бриджит и погали Джилиън по ръката. — Може би утре Брисбейн ще се върне заедно с Кристин.

— Но не мислиш, че ще стане, нали?

— Живяла е скрита толкова много години. Не, не мисля, че ще пожелае да дойде.

— Ще ме заведеш ли при нея?

— Да.

— Искам да отидем утре следобед.

— Заповядаха ти да изчакаш.

— Не са ми заповядали — възрази Джилиън. — Бродик ми каза да бъда търпелива.

— Добре тогава. Ще отидем утре следобед.

Джилиън погледна към Бродик и прошепна:

— Ще трябва да измисля как да се отърва от мъжете на Бродик. Те ме следват като моя сянка.

— Но не идват с теб на езерото.

— Не, разбира се. Знаят, че там се къпя.

Бриджит се ухили.

— Ами тогава? Просто ще им кажеш, че отиваш на езерото.

— Не искам да ги лъжа. Много харесвам стражата на Бродик.

— Но ако преди това наистина отидеш на езерото, няма да е лъжа, нали?

Джилиън се разсмя.

— Имаш разбойнически ум.

— За какво си шушукате вие двете? — провикна се Рамзи откъм масата.

— За женски работи — отвърна му Бриджит. — Леърд, Фиона любезно предложи да ушие няколко рокли за Джилиън, за да не й се налага да заема чужди, но трябва да й вземе мерки. Може ли да отидем още сега? Няма да се бавим много.

Веднага щом двете излязоха, Рамзи попита Бродик:

— Кога ще успееш да вземеш имената на англичаните от Джилиън? Иън вече губи търпение. Иска да действаме, аз също.

— Тази нощ — обеща Бродик.

— Жените приготвиха една от новите колиби за теб и Джилиън, разбира се, ако не предпочиташ да останете в някоя от спалните горе.

— В колибата ще получим по-голямо уединение — каза Бродик. — Но бих предпочел да останем навън.

— Булката ти заслужава истинско легло за първата си брачна нощ — каза Рамзи и Бродик кимна, съгласявайки се.

Празникът започна, когато пристигна отец Лаган. Поздравявайки ги, той поиска да му сервират вечеря и докато слугите изпълняваха желанията на свещеника, Бродик зачака връщането на Джилиън.

Много скоро залата се изпълни с представители на клана Синклер. Хората на Бродик страняха от останалите, докато всички не се почерпиха щедро с ейл и няколко Синклер не се похвалиха, че могат да победят всеки Бюканън и да го съборят на пода без дори да се изпотят. Верният Робърт бе решен да им докаже, че грешат и игрите започнаха.

Когато Джилиън слезе долу, за секунда помисли, че се е върнала при Мейтланд. Звука определено бе също толкова оглушителен. Тя се загледа в морето от лица и забеляза отец Лаган в един ъгъл да яде и пие. Той избута пейката назад, докато се изправяше, за да й помаха и тръгна към нея. Джилиън сграбчи ръката на Бриджит и я помъкна през тълпата.

Рамзи забеляза как Джилиън се поклони на свещеника и сръга Бродик с лакът, карайки го да се обърне.

— Лаган е с Джилиън.

— О, по дяволите.

— Наистина е по-добре да й кажеш всичко, преди свещеника да се изпусне. Той със сигурност ще каже нещо.

Бродик се втурна в тълпата, за да стигне до Джилиън. Един от воините на Макферсън се скара за нещо с воин на Синклер и точно когато Бродик минаваше покрай тях, те решиха да се сбият, хвърляйки се един към друг.

Рамзи скочи напред със скоростта на светлината.

— Това е празник, а не кръчмарска сбирка — промърмори отвратено той и хвана воина на Синклер за врата, докато в следващия миг с другата ръка посягаше към гърлото на мъжа от Макферсън. С едно движение на китката си, той удари главите им една в друга, след това ги раздели и ги пусна на пода. От удара и двамата мъже бяха изпаднали в безсъзнание.

Изръмжавайки одобрително, Бродик продължи устремено напред. Рамзи нареди мъжете да бъдат изнесени от залата и забърза след приятеля си. Нищо нямаше да го спре да види реакцията на Джилиън, когато Бродик най-после й съобщи истината.

Свещеникът бе зает да поучава Бриджит, тъй като тя все още не бе омъжена.

— Твой дълг е да се омъжиш и да създадеш деца — каза той. — Това е Божията воля.

— Аз наистина смятам да се омъжа, отче — заяви тя с порозовели бузи. — Веднага щом получа предложение от правилния мъж.

— Тя е влюбена, отче — намеси се Джилиън. — И се надява, че мъжа, който обича, ще се ожени за нея.

— Мъжът знае ли, че искаш да се омъжиш за него? — попита свещеника. Той отпи голяма глътка от питието си, докато чакаше отговора й.

— Не, отче, не знае.

Беше очевидно, че Бриджит не иска да говорят по тази тема, затова Джилиън пристъпи напред.

— Отче, днес направих най-глупавата грешка.

Свещеникът се намръщи.

— Вече е късно да размислиш по този въпрос, момиче.

— Моля?

— Чу ме какво казах. Попитах те дали си сигурна, че знаеш в какво се замесваш и ти каза… Не, вярвам, че Бродик каза, че знаеш. С твои думи, ти ми каза, че го обичаш.

Той започваше да става доста развълнуван.

— Това беше просто едно недоразумение — каза тя. — Но след това попитах Дилън и той ми изясни всичко.

Свещеникът наведе глава на една страна.

— За какво недоразумение ми говориш?

— Глупаво е наистина и ми е много неудобно. Виждате ли, когато благословихте мен и Бродик, аз си помислих, че ни сгодихте. Казах на Бриджит, че съм сгодена за Бродик, но тя не ми повярва, затова отидохме при Дилън, за да потвърди. Просто не съм разбрала правилно — добави тя, и гласът й секна като видя изненаданото изражение на отец Лаган. Горкият мъж дори се задави с виното си, тъй като отпиваше от чашата, точно когато тя произнесе думата „сгодени“.

Очите му се опулиха, лицето му стана кървавочервено и той заекна.

— Казваш ми… искам да ми кажеш, че си решила, че те сгодявам за Бюканън?

На Джилиън й се прииска да не бе започнала точно тази тема, за да привлече вниманието му. Хората на Бродик вече идваха към нея. Тя колебливо се усмихна на Дилън, за да му покаже, че всичко е наред и отново се обърна към свещеника. С тих шепот тя каза:

— Наистина помислих това, но Дилън ми изясни всичко.

Отец Лаган бутна чашата си в ръцете на Бриджит и притисна дланите си една към друга, като за молитва. Погледа му сега бе остър, когато попита:

— И какво точно ти изясни командира?

Джилиън бе напълно объркана от държанието на свещеника. Държеше се така, сякаш току-що му бе изповядала ужасен грях.

— Каза ми, че не сме сгодени.

— Не е сгодена, нали? — попита Бриджит.

— Не, не е — озъби се отчето. После с тих шепот каза: — Всемогъщи Боже Господи.

— Моля?

— Не си сгодена, момиче… — Свещеника хвана ръцете на Джилиън и я погледна със съчувствие. — Омъжена си.

— Извинявайте, какво казахте?

— Казах, че си омъжена — повтори той почти с крясък. Той бе толкова вбесен, че едва успяваше да се контролира. — Затова ви благослових. Вие казахте клетвите си.

— Така ли?

— Да, така, момиче. Аз те попитах сигурна ли си и ти ме увери, че си… Пред свидетелите.

— Свидетели ли? — глупаво повтори тя.

— Да — възкликна мъжа. — Не си ли спомняш. Ти и останалите пътувахте насам… после аз се присъединих към вас и Бюканън хвана ръката ти…

— Не — прошепна тя.

— Всичко беше така, както трябваше да бъде.

Тя бързо заклати глава.

— Не може да съм омъжена. Щях да зная, ако бях… нали щях да разбера?

— Измамили са ме — извика свещеника. — Всемогъщи Боже Господи, Бюканън ме изиграха — мен, един мъж в расо. — Обясненията на свещеника най-после достигнаха до ума на Джилиън и с това осъзнаване в нея се вля изгарящ гняв, който едва не я погълна.

— Не! — изкрещя тя.

Един слуга мина покрай тях, с поднос пълен с чаши с вино. Бриджит взе една и я бутна в ръката на Джилиън. Преди тя да успее да отпие, свещеника я дръпна от пръстите й и я пресуши. Младата жена посегна за друга чаша.

Точно в този момент се появи Бродик с Рамзи, следващ го по петите.

— Джилиън…

Тя се завъртя към него.

— Днес венчахме ли се?

— Да — отговори той, взе чашата от ръката й и я подаде на Рамзи.

— На кон? Омъжила съм се на кон?

Рамзи подаде чашата на Бриджит, преди да се обърне към Джилиън.

— Трябва да отпразнуваме това щастливо събитие — предложи веднага той.

Булката обаче изглеждаше така, сякаш иска да убие младоженеца. Бродик стоеше сковано, а свещеникът бе близо до истерията.

— Може да го отменим — уведоми я отец Лаган.

— Няма да стане — озъби му се Бродик.

— Стореното сторено, не може да се поправи — намеси се Рамзи.

Свещеника го изгледа намръщено.

— Бракът бил ли е консумиран?

Рамзи повдигна едната си вежда.

— Мен ли питате?

Лицето на Джилиън почервеня. Бриджит се смили над нея и й подаде отново чашата с вино. Бродик спря ръката й, точно когато тя се канеше да отпие. Взе чашата, връчи я отново на Рамзи и каза:

— Няма да пиеш. Искам те трезва тази вечер.

Тя бе толкова ядосана, че очите й се напълниха със сълзи.

— Как можа? — прошепна тя. — Как можа? — повтори този път с крясък.

— Разстроена си… — Бродик спря, за да удари Рамзи. — Не е смешно, по дяволите — промърмори той.

— Разстроена? Това ли е най-доброто, което успя да измислиш, за да успокоиш булката си? — попита Рамзи.

— Не съм булка — проплака Джилиън.

— Скъпа — започна Бродик, без да има ни най-малка представа какво да каже, че да я успокои. — Ще трябва да се приспособиш.

— Не, няма — заяви тя нетърпеливо. Беше очевидно, че не е в настроение да слуша каквото и да е от него. Когато той се опита да я прегърне, тя го отблъсна, отстъпи назад и настъпи отец Лаган по крака.

— Зададох въпрос и чакам отговора — озъби се свещеника. — Този брак беше ли консумиран.

Тъй като гледаше към Бриджит, тя реши, че трябва да му отговори.

— Наистина не знам, отче. Смятам, че не бива да знам… нали?

Отец Лаган грабна чашата от ръката на Рамзи и я пресуши. Рамзи побърза да вземе още една чаша и я връчи на свещеника. Лаган, извън себе си от яд, заради измамата на Бюканън, въобще не обръщаше внимание на това, което прави.

— През целия си живот, никога… само Бюканън са виновни… — Той продължи да мърмори неразбираемо, докато посягаше към ръкава на робата си, с който изтри челото си. — Всемогъщи Боже Господи. Какво да направя?

— На кон, Бродик?

— Май й е малко трудно да преглътне този факт — отбеляза сухо Рамзи.

— Можеше да слезеш от кобилата — заяви й Бродик, опитвайки се да бъде разумен. — Ако си искала да се омъжиш стъпила на земята, трябваше да го кажеш.

Искаше й се да го удуши.

— Но аз не знаех, че се омъжвам.

— Джилиън, не е нужно да крещиш. Все пак стоя точно пред теб.

Тя прекара пръсти през косата си, опитвайки се да се овладее.

— Ние знаехме — заяви Рамзи.

Чак сега, тя осъзна, че около тях има много хора и всеки слуша разговора им. Беше обградена от воините на Бродик. Тя се огледа наоколо и се закле, че дори само един да има дързостта да се усмихне, щеше да започне да крещи.

— Всички ли знаехте? — попита тя.

Всеки от мъжете кимна. Тогава Бродик й заповяда да го погледне.

Очите й блестяха гневно, когато каза:

— Е, аз не знаех — проплака тя. — Измами ме.

— Не, не съм — възрази той. — Казах ти, че ще се оженя за теб, нали?

— Да, но аз…

Той не й позволи да довърши.

— А ти ми каза, че ме обичаш. Не беше ли така?

— Промених си мнението. — Той направи крачка към нея и я изгледа гневно, явен знак, че отговора й не му е харесал. Под пронизващия му поглед, тя просто не можеше да продължи да лъже. — О, добре — предаде се тя. — Обичам те. Ето, доволен ли си? Обичам те, но само един господ знае защо, защото аз нямам ни най-малка представа каква е причината. Ти си най-трудният, упорит, арогантен, твърдоглав мъж, който някога съм срещала.

Той остана безразличен към тирадата й.

— Вече сме съпрузи, Джилиън — каза той с толкова спокоен глас, че й се прииска да си оскубе косата.

— Няма да е за дълго — заплаши го тя.

Отговорът й отново не му хареса. Той понечи да я докосне, но тя бързо отстъпи назад и вдигна ръка, за да го предупреди да не се приближава.

— Стой където си — заповяда тя. — Когато ме докосваш, не мога да мисля, а точно сега имам нужда да помисля върху това какво да правим.

Рамзи подаде още една чаша с вино на свещеника. Главата на отец Лаган бе замаяна от предателството на Бюканън и от тежкото вино. Вярвайки, че негов дълг е да се погрижи за горкото момиче, той отново попи потта от челото си с ръкава на робата и направи крачка напред, за да се намеси.

— Бракът беше ли консумиран? — поиска да узнае той за трети път, без да подозира, че е изкрещял въпроса.

Джилиън се чувстваше напълно унижена.

— Трябва ли да ми задавате този въпрос пред цялата тълпа хора?

— Трябва да знам — сега прошепна свещеника. — Господи, колко е горещо тук — добави той пресипнало. Разгорещен, той подсуши потта от тила си, използвайки качулката на расото си, когато попита отново: — Беше ли консумиран?

Джилиън прошепна тихо.

— Не.

— Ето, значи можем да отменим цялото това недоразумение.

— Няма да направите нищо подобно — заповяда Бродик.

Свещеникът погледна нагоре към Бюканън и се опита да фокусира погледа си.

— Всемогъщи Боже Господи, те са двама. — Той поклати глава, опитвайки се да се съсредоточи. — Вие прибягнахте до измама, за да хванете горкото момиче.

Бродик не отрече, а просто сви рамене.

Отец Лаган се обърна към Джилиън, за да я посъветва в най-ужасния миг в живота й.

— Трябва да стоиш далече от него, момиче, докато не оправим тази бъркотия. Разбираш ли какво ти казвам? Ако не искаш наистина този съюз, не бива да му позволяваш да те докосне. Просто стой далеч от него, момиче. Мисля, че това ще е достатъчно — добави, галейки ръката й. — Щом веднъж той… и ти бъдете… е, разбираш ме, недей, защото след това няма да мога да го отменя. Разбираш ли ме какво ти казвам, момиче?

— Да, отче, разбирам.

— Добре, тогава. Значи сега можеш да спиш спокойно, а утре ще се съберем и заедно ще измислим какво да направим. Никога преди не съм се сблъсквал с подобна ситуация и съм малко шокиран, наистина, но всъщност не бива да се шокирам, все пак това е Бюканън, нали разбирате, а техният леърд е най-лошият от всичките. Те са еретици — добави кимайки. — Да измамят мъж в расо. Изчакайте само началниците ми да чуят за това. Което е сигурно, тъй като сам няма да мога да отменя благословията, която дадох на този съюз. Може дори да трябва да се обърна към папата, за да отлъчи от църквата всеки от клана Бюканън.

— О, отче, не го правете. Не искам Бюканън да имат проблеми с църквата.

Бродик чу всяка дума от речта на свещеника и бе силно развеселен. Той се наведе към Рамзи и попита:

— Къде е?

Приятелят му веднага разбра за какво го пита и му отговори тихо.

Гневът на Джилиън сега се насочи към Дилън. Ръгвайки го с пръст в гърдите, тя го попита:

— Защо не ми каза?

— Вие не ме попитахте, лейди Бюканън.

— Не съм ти никаква лейди Бюканън — изплака тя, толкова силно, че гласа й отекна из залата.

— Не искате ли да сте нашата лейди? — попита я Робърт.

— Не искам да съм ничия лейди.

— Тогава защо се омъжихте за нашия леърд? — попита я Лиъм.

— Не знаех, че се омъжвам за него.

— Ние знаехме — весело отбеляза Аарон.

— Искаме да ви задържим, милейди — намеси се Стефан. — Вие обичате нашият леърд. Чухме да го казвате.

— Да, всички ви чухме — съгласи се Робърт. — И вече сте наша, милейди.

Може би защото всички я бяха обградили, или защото я гледаха толкова искрено и притеснено, но тя вече не можеше да подклажда гнева си. Джилиън наистина обичаше Бродик и повече от всичко на света искаше да стане негова съпруга.

Сега и завинаги. Милостиви боже, всички те я подлудяваха.

Отец Лаган седна на пейката и потупа с ръка коляното си.

— Най-добре залости вратата си тази нощ — посъветва я той. — Разбираш ли какво ти казвам? Трябва да стоиш далеч от него.

— Джилиън?

— Да, Бродик?

— Искам да поговорим насаме. Веднага. — Не й даде време да помисли. Хвана я за ръката и тръгна през залата, влачейки я след себе си. Веднага щом врата се хлопна зад тях, отекнаха оглушителни одобрителни викове. Бриджит бе напълно смутена. Защо се радваха всички тези хора?

Отец Лаган също бе видял двойката да излиза. Клатейки глава, той проплака:

— Това момиче не чу ли какво му говоря? Всемогъщи Боже Господи.

В същия миг Рамзи предложи тост. Бриджит реши, че се е побъркал. Все пак, нали беше тук по време на разговора?

— Леърд, смятам, че би трябвало да изчакате леърд Бюканън и Джилиън да се върнат, преди да вдигате тост. А колкото до това, за какво е тоста? Не чухте ли какво каза отец Лаган? Утре той ще… Защо се усмихвате?

— О, Бриджит, забравих колко невинна и наивна си — каза й Рамзи.

— Не съм наивна.

— Очакваш ли Джилиън да се върне на празненството? — Когато тя кимна, мъжа се разсмя. — И все още твърдиш, че не си наивна?

— Не, не съм наивна — настоя тя.

— Значи разбираш.

— Какво да разбирам?

Той се разсмя отново.

— Те няма да се върнат.

Свещеникът продължи да клати глава.

— Всемогъщи Боже Господи. Той я хвана.