Джули Гарууд
Съкровището (21)

Глава 20

Срещата на Рамзи с Лия, майката на Бриджит Киркконъл, остави горчив вкус в устата му. Когато жената влезе в голямата зала, първото впечатление на Рамзи бе позитивно. Макар и вече на средна възраст, Лия бе красива жена. Времето е било милостиво към нея. След като изслуша това, което жената искаше да му каже, мнението му коренно се промени, и докато дойде време жената да си отиде, вече му се гадеше от вида й.

Двамата с Бродик бяха отишли до езерото, за да се измият и да се преоблекат в чисти дрехи, но щом чу молбата на Лия, отнасяща се за дъщеря й, неочаквано му се прииска отново да се измие. Искането на Лия бе богохулно, нещо, което никоя майка, която обича детето си, не би поискала.

Няколко минути след като Лия си бе отишла, в залата влезе Бродик и на лицето му бе изписано дежурното смръщено изражение, тъй като Джилиън все още разговаряше с Отис и Брисбейн. Мъжът бе нетърпелив да научи, какво са й казали старейшините. Освен това, той искаше да е при нея и това бе още една причина за недоволството му, тъй като самият той осъзнаваше, че се държи като заслепен от любов хлапак.

Той намери Рамзи, отпуснат на стола му със сведена глава, сякаш за молитва.

Когато леърда погледна приятеля си и Бродик забеляза изражението ми, той побърза да попита:

— Какво ти става? Изглеждаш така, сякаш си погълнал луга.

— Чувствам се точно така — призна Рамзи. — Току-що свърших разговора си с Лия, майката на Бриджит Киркконъл.

— Значи, срещата не е минала особено добре.

— Жената е противна — промърмори Рамзи. — Как, за бога, ще мога да кажа на Бриджит, че собствената й майка…

— Какво?

Той въздъхна.

— Лия ревнува от дъщеря си — обясни той, поклащайки глава.

— Тя ли го каза?

— Не, но бе повече от очевидно, че е така. Лия наскоро се омъжи и не й харесва начина, по който новият й съпруг гледа Бриджит. Тя смята, че мъжът има похотливи мисли за дъщеря й, и иска да прогони Бриджит от дома си.

— Може би иска да предпази Бриджит — предположи Бродик.

Рамзи отново поклати глава.

— Не, добруването на дъщеря й е повече от сигурно. Постоянно говореше колко стара изглеждала, когато Бриджит е до нея.

— За бога — промърмори Бродик. — Защо трябва да се занимаваш с такива глупости?

— Както и ти, така и аз трябва да се грижа за добруването на всички членове на клана ми и Бриджит е част от моето семейство. Остани и се запознай с нея — настоя той. — Тогава ще осъзнаеш защо съм толкова отвратен от държанието на майка й.

— Бриджит знае ли, че майка й иска да се изнесе от дома й?

— Не знам — отвърна той. — Лея я е изпратила за известно време при сестра си, казвайки на Бриджит, че леля й има нужда от помощ за новото бебе.

— Тогава може би ще може да остане в дома на леля си.

— Това е само временно решение — обясни Рамзи. — Лелята има пет деца и живее в съвсем малка къщурка. Просто няма място за Бриджит.

— Бракът е единственото решение.

— Това също е проблем — каза Рамзи и бързо обясни какъв проблем му бе стоварил бащата на Бриджит.

— Искаш да ми кажеш, че Бриджит сама трябва да реши за кой да се омъжи?

— Да, освен ако не наруша обещанието.

— Познавам те прекалено добре — каза Бродик. — Не би го сторил.

— Тогава как да решим този проблем? — попита той. — Някакви идеи?

Бродик помисли за миг, след което каза:

— Иън може да й намери място в дома си.

— Мястото й е тук. Това е нейният дом — възрази той. — Ще се почувства прогонена.

— Ще се приспособи в дома на Иън.

— Няма да нараня крехките й чувства. Не е сторила нищо нередно.

Бродик погледна към Рамзи.

— Грижа те е за тази жена, нали?

— Разбира се, че ме е грижа. Тя е част от клана ми.

Бродик се ухили.

— Тогава защо не се ожениш за нея?

Рамзи се изправи и закрачи пред камината.

— Тя е Синклер — обясни той. — Знам какъв е дълга ми. Ако искам този съюз между Макферсън и Синклер да се получи, значи трябва да се оженя за Мегън Макферсън. Това е идеалното решение, нали? Ще получа точно това, което искам с тази сделка. Земите на Макферсън са зестра, на която не бива да обръщам гръб.

— Винаги си бил практичен мъж — отбеляза Бродик.

— Както и ти — каза той, — докато Джилиън не се появи в живота ти.

Бродик се съгласи с кимване.

— Дори не я видях, че се задава.

Тъй като Бродик звучеше толкова отвратен от себе си, Рамзи се разсмя.

— Кога точно разбра…

Бродик сви рамене.

— Когато Ани Дръмънд намаза отворените рани на Джилиън с течния огън. Държах ръката й, за да не й позволя да помръдне по време на лечението. Тя не издаде нито звук.

— О, значи си бил пленен от смелостта й.

— Не, по-скоро от начина, по който ме погледна — призна той и се засмя. — Кълна се в Бога, тя ме погледна така, сякаш искаше да ме убие на място, задето я карам да страда без да покаже какво чувства. Как може да не бъда запленен от една толкова силна и упорита жена?

Антъни сложи край на разговора им, когато обяви, че Бриджит Киркконъл е навън и чака да бъде поканена, за да говори с леърда. След миг в залата влезе Бриджит. Само гледката на усмивката й, приповдигна настроението на Рамзи. Той бе истински удивен, че тя има въобще някаква причина за усмивка.

— Добър ден, леърд — каза тя, като влезе и направи реверанс. — Добър ден и на вас, леърд Бюканън.

Въпреки че го поздрави, младата жена не намери смелост да погледне Бродик в очите, тъй като и тя, подобно на много други, бе чувала ужасяващи слухове за него.

Бродик можеше да види, че я плаши, но бе впечатлен от факта, че въпреки това тя пристъпи пред него и отново направи реверанс.

— Прекрасен ден, не мислите ли? — попита тя в опит да избегне разговора, за който я бе извикал Рамзи.

— И какво му е хубавото? — попита Рамзи.

— О, всичко, леърд. Слънцето блести силно, а бризът е топъл. Денят е повече от прекрасен.

— Бриджит, говорих с майка ти…

Тя сведе поглед и скри сърце зад гърба си.

— Така ли?

— Да — отвърна той.

— И тя успя ли да ви убеди да нарушите святото обещание, което баща ви е дал на баща ми?

Тя умишлено използва думата „свято“ и Рамзи знаеше, че го е направила, за да го накара да се почувства зле, ако наистина го е сторил.

— Не, не е говорила с мен да наруша обещанието, което баща ми е дал на баща ти.

Бриджит отново се усмихваше.

— Благодаря ви, леърд, но вече отнех голяма част от времето ви. С ваше позволение, смятам да ви оставя — добави тя.

Вече бе на средата на залата, когато Рамзи я спря.

— Нямаш позволението ми, Бриджит. Върни се тук. Трябва да обсъдим нещо много важно.

Бродик я чу да въздиша преди да се обърне. Очевидно знаеше за какво ще говорят и се опитваше да го избегне. Младата жена се забави доста по обратния път. После просто застана пред Рамзи и го зачака да заговори.

— Има молба за ръката ти.

— Много благодаря, но отказвам.

— Дори не знаеш името на мъжа, който иска да се ожени за теб. Как може да го отхвърляш.

— Съжалявам — каза тя, въпреки че не звучеше така, сякаш наистина го мисли. — Как е името на мъжа?

— Той се казва Матиас — отвърна Рамзи. — Той е Макферсън и ще призная, че не знам много за него. Както и да е, сигурен съм, че ако се съгласиш да му станеш съпруга, той ще се отнася добре с теб. — Той зачака отговора й, но измина цяла минута, а тя не продумваше.

— Е? — попита той. — Какъв е отговорът ти?

— Мога ли вече да откажа?

— За бога… Познаваш ли този мъж?

— Да, срещала съм го, леърд.

— Не можеш ли да намериш нещо, което да ти хареса в него.

— О, сигурна съм, че мъжът има много положителни качества.

— Е, какво има тогава?

— Не искам да се омъжа за него.

— Защо не?

— Леърд, осъзнавате ли, че ми крещите?

Бродик не успя да се сдържи и се разсмя.

Рамзи му изкрещя, преди намръщено да се обърне към Бриджит. Той я видя как отмести кичур непокорна коса от рамото си, с един толкова женствен жест, който го накара да забрави за миг мислите си.

— Играеш си с търпението ми.

— Извинявам се, леърд. Не искам да изпитвам търпението ви. Вече може ли да напусна? Преди малко чух, че тук е дошла дама от Англия и трябва да й се представя.

— Какво трябва? — попита Бродик.

Тя подскочи, чувайки гласа му за пръв път, но успя да се съвземе изненадващо бързо.

— Никога не съм била в Англия — обясни тя. — Имам да й задам много въпроси. Любопитна съм, какъв е животът в Англия, и само тя може да задоволи любопитството ми. Не мога да си представя да живея някъде другаде, а не тук, и бих искала да я попитам дали и тя изпитва същото по отношение на Англия. Вече реших, че много ще харесам дамата — добави тя.

— О, да, ще я харесаш — предвиди той.

— С лейди Джилиън доста си приличате — отбеляза Рамзи. — И двете сте ужасно твърдоглави.

— Това значи ли, че и нея я принуждават да се омъжи за някой? — попита Бриджит неспособна да скрие раздразнението си.

Рамзи направи крачка към нея.

— Никой не те принуждава да се омъжиш, Бриджит.

— Тогава ще ме извините ли?

— Не, няма — сопна й се Рамзи. — За Матиас…

Тя нетърпеливо постави ръце на ханша си, когато го прекъсна:

— Пак ли се връщаме на това?

— Бриджит, предупреждавам те, няма да толерирам неподчинение.

Тя веднага се успокои.

— Много съжалявам. Знам, че не биваше да ви говоря така, но вече отказах на това предложение.

Рамзи не се предаваше.

— Осъзнаваш ли колко много предложения за брак отхвърли?

— Да, напълно.

— Разби много сърца.

— Съмнявам се в това, леърд. Никой от тях не ме познава достатъчно добре, че да разбия сърцето му. Уверявам ви, че ако можех да ги накарам да спрат да искат ръката ми, щях да го сторя. За мен е крайно неприятно да минавам през това отново и отново. Истината е, че вече се ужасявам…

— От какво се ужасяваш? — попита той, когато тя спря насред изречението.

Лицето й почервеня от неудобство.

— Няма значение — каза тя.

— Можеш да говориш свободно. Кажи ми, кое те ужасява?

— Ужасявам се, всеки път щом ви видя — каза бързо тя. — Виждаме се единствено, когато искате да ми съобщите за поредното предложение за брак. Сигурна съм, че не искате да си губите времето с толкова незначителни въпроси.

— Ти не си незначителна.

— Но съм доста трудна, нали?

— О, да, такава си.

— Вече свършихме ли?

— Не, не сме. Бриджит, не искаш ли да се омъжиш?

— Разбира се, че искам. Все пак, искам деца — каза тя разпалено. — Искам много деца и ще ги обичам така, както една майка трябва да обича детето си.

— Тогава защо не искаш да приемеш предложението на някой воин? Щом искаш да имаш деца…

Тя не му позволи да довърши.

— Влюбена съм в друг.

Думите й истински изненадаха Рамзи.

— Нима?

— Да.

— Кой е този мъж?

Тя поклати глава.

— Не мога да ви кажа името му.

— Тогава се омъжи за него — предложи веднага той.

Тя въздъхна.

— Той не ми е предложил.

— А знае ли какви са чувствата ти?

— Не. Доста е глупав.

Бродик се разсмя, просто не успя да се сдържи.

— И все пак го обичаш? — попита той.

Тя се усмихна.

— Да. Не искам да съм влюбена в него, но е така, обичам го с цялото си сърце. Сигурно съм също толкова глупава, колкото е и той. Само това мога да ви кажа. Сърдечните дела са много объркващи, а аз явно не съм достатъчно умна, че да ги сложа в ред. — Тя се обърна към Рамзи. — Няма да се съглася с предложението на Матиас. Няма да се омъжа за някой, който не обичам.

Думите й го объркаха. В първия миг, когато тя призна, че обича друг и заради това няма да се омъжи за Матиас, той остана изненадан, но чувството бързо се промени към раздразнение. Не можеше да разбере защо мисълта, че тя е влюбена в някой, въобще не му допадаше. В реакцията му нямаше смисъл. Досега той се опитваше да я накара да се омъжи за Матиас и се запита дали щеше да изпита разочарование, ако тя бе приела. Не, реши той, нямаше как да се случи, защото той знаеше, че тя винаги отказва на предложенията.

Отърсвайки се от тези мисли, той каза:

— Кажи ми кой е мъжът и аз ще говоря с него, вместо теб.

— Благодаря за предложението, но искам мъжа, който обичам, да реши да ми предложи без чужда намеса.

— Няма да му предлагам. Ще му заповядам. Кажи ми името му.

Той направи крачка към нея, но Бриджит не се помръдна. Не й беше лесно. Рамзи бе едър мъж, а близостта му бе съкрушителна за нея. Наложи й се да си напомни, че той е неин леърд и негов дълг е да я защитава, не да я наранява. Тя бе лоялен член на семейството му и без значение дали го харесва или не, той трябваше да се погрижи за интересите й. Освен това, тя знаеше, че той е добър, благороден мъж. Може да я плашещ до смърт, но никога нямаше да вдигне ръка срещу нея.

Тя реши да пренасочи вниманието му с надеждата, че ще забрави, че не е отговорила на въпроса му.

— Леърд, къде е Мичъл? Не съм го виждала днес, а преди време му обещах, че ще го науча да се катери по дървета.

— Да се катери по дървета ли?

— Всяко момче трябва да знае как да се качи на дърво.

— И смяташ, че можеш да му покажеш как се прави?

Тя кимна бавно.

— Остана при Мейтланд — каза той. — Двамата с Алек станаха много добри приятели, но когато Мичъл се върне у дома, няма да му показваш как да се катери по дърветата. Не е никак женствено, Бриджит.

— Предполагам, че е така — съгласи се тя унило.

Рамзи отново й заповяда да му каже името на мъжа, в който е влюбена.

Обезсърчена, задето не успя да му отвлече вниманието, тя каза:

— Не искам да ви казвам името му, леърд.

— Това е повече от очевидно — отвърна той. — Но въпреки това, ще ми го кажеш.

— Не, няма.

Той не можеше да повярва, че тя има дързостта да му отказва.

— Няма да се предам — предупреди я той. — Кажи ми името му.

Мъжът бе устремен като куче преследващо котка и тя нямаше кой да вини, освен себе си, тъй като бе достатъчно глупава да му каже какво изпитва.

— Имате нечестно преимущество — заяви тя.

— В какъв смисъл?

— Вие сте леърд — каза тя. — Можете да говорите свободно, докато аз…

Той не й позволи да довърши.

— Говориш свободно от първия миг, в който влезе в тази зала. Сега отговори на въпроса ми.

Гласът му бе рязък и тя примигна изумено. Не знаеше как щеше да се измъкне от този ъгъл, в който я бе натикал той.

— Освен ако не ми заповядате…

— Вече ти заповядах да ми кажеш името му — напомни й той.

Резкият му тон я накара да се почувства засрамена. Тя сведе лице, за да не й се налага да го гледа в очите.

— Съжалявам, не мога да ви кажа името му.

Рамзи се отказа и реши засега да остави нещата така. Беше отвратен от себе си. Не му бе присъщо да си изпуска нервите пред някоя жена. Но точно тази жена изпитваше търпението му.

— Грях ли е, че ви отказвам, леърд? — попита тя.

Въпроса й го стресна.

— Разбира се, че не.

Тя отново се усмихна.

— Радвам се.

Той й позволи да види раздразнението му.

— Много добре знаеше отговора на този въпрос, нали?

Игнорирайки коментара му, тя каза:

— Отнех прекалено много от ценното ви време. С ваше позволение, мисля да си тръгвам.

Тя направи реверанс и се опита да си тръгна, но следващата забележка на Рамзи я спря.

— Ако няма да се омъжваш за Матиас, има още един въпрос, който трябва да обсъдим.

— Така ли?

— Да. — Тя зачака, но Рамзи сякаш не можеше да намери точните думи. Как, по дяволите, трябваше да й съобщи, че майка й не я иска. Не можеше да го направи. — Изглежда съм забравил…

Бродик му се притече на помощ.

— Мичъл.

Рамзи изгледа приятеля си.

— Мичъл?

Бродик кимна.

— Беше ми казал, че смяташ да помолиш Бриджит да ти помогне с брат ти, тъй като той все още е много млад, спомняш ли си?

Рамзи възторжено прегърна идеята.

— Да, точно така. Сега си спомних. В момента Мичъл е при клана Мейтланд.

— Да, леърд, вече ми казахте, че е на гости на приятеля си.

— Да, казах — отвърна той, чувствайки се като идиот. — Но когато си дойде у дома…

— Да?

Рамзи погледна към Бродик за помощ.

— Рамзи не е имал време да се сближи с брат си и смята, че Мичъл има нужда да общува с жена.

— Да, точно така — отново се съгласи Рамзи. Двамата измисляха историята в движение, но Бриджит явно не го забеляза.

— Ще се радвам да помогна на Мичъл.

— Значи е решено.

— Какво е решено? Какво точно искате от мен.

— Да се пренесеш тук — обясни той. — Горе има много празни стаи. Избери си една и възможно най-скоро си пренеси тук вещите. Ще трябва да живееш тук и знам, че това ще е много трудно както за теб, така и за майка ти — добави той, като си отбеляза мислено, че е цяло чудо задето не се задави с лъжата.

— Искате да живея тук? Леърд не смятам, че е уместно. Хората ще започнат да говорят.

— Тогава ще спиш при слугите в стаите зад крепостта. — Тя го изгледа за няколко дълги секунди, без да обелва и дума, след което кимна бавно. Тъгата, която забеляза в очите й, бе съкрушителна и той осъзна, че в същия миг, тя е разбрала каква е истината.

Изправяйки рамене, тя си пое дълбоко дъх и каза:

— С радост ще ви помогна за Мичъл. Да изчакам ли завръщането му, преди да преместя вещите си тук?

— Не, искам да се пренесеш възможно най-скоро.

— Тогава ме извинете, имам да събирам багаж.

Рамзи й даде позволението си и се загледа след нея, докато жената излизаше навън. Начинът, по който тя понесе гордо случващото се, го впечатли, особено след като бе видял сълзите в очите й, миг преди да му обърне гръб.

Тя спря пред входа на залата й го повика.

— Леърд?

— Да?

— Не съдете майка ми толкова сурово. Тя не може да промени начина, по който се чувства. Наскоро се омъжи наново и иска да бъде насаме със съпруга си. Разбирам я. Освен това, крайно време е да напусна дома си.

— Смяташ, че това е причината да искам да се преместиш тук? Защото майка ти иска да се усамоти с новия си съпруг?

— Не е ли това? — попита тя. — Каква друга причина би могла да има?

Похот и ревност, помисли си Рамзи, но не смяташе да й каже срамната истина, за похотта на доведения й баща и ревността на майка й към красотата на дъщеря й.

— Вече ти казах. Искам да помогнеш на Мичъл, това е всичко.

— Вие сте много мил мъж, леърд — каза тя. — Но…

— Но какво?

Тя се усмихна леко.

— Хич не умеете да лъжете.