Джули Гарууд
Съкровището (20)

Глава 19

Домът на Рамзи Синклер беше величествен. Намираше се в плато и се издигаше в средата на великолепна долина, от едната страна оградена със стръмни скали, а от другата с високи хълмове. Пред погледа й се простираше широк килим от зелена трева и разлистени дървета, а аромата на кедър и бор се носеше по лекия бриз, премесен с пушека, излизащ от комините на малките сламени къщурки. Огромната каменна крепост на леърда се извисяваше закрилнически над къщичките, които бяха струпани зад него, а целият район бе обграден с масивна защитна стена от дърво и камък.

Масивните стоманени порти бяха отворени и Рамзи поведе гостите към дома си. Около тях закънтяха приветствия и воините изтичаха навън, за да посрещнат леърда си. Също така навън изтичаха и доста млади дами.

Джилиън бе крайно изненадана, когато воините на Бродик се наредиха защитнически около нея. Аарон застана пред нея, Дилън и Робърт от двете й страни, а Лиъм зад нея.

Вече й бе невъзможно да види каквото й да е било, защото раменете на стражата й, бяха прекалено широки и скриваха всичко от погледа й, но въпреки това тя се опитваше да разгледа лицата на всички в тълпата. Мислеше си, че ще е прекрасно и истинско чудо, ако успее да зърне лицето на Кристин измежду множеството, макар да бе сигурна, че няма да е толкова лесно. И все пак, всеки път щом зърнеше жена с руса коса, сърцето й се изпълваше с надежда.

Бродик и Рамзи бяха слезли от конете си и сега бяха обградени от воини. Джилиън търпеливо зачака Бродик да се сети за нея.

— Виждате ли го, милейди? — попита я тихо Дилън.

— Кой?

— Предателят — прошепна той.

— Не, съжалявам. Не гледах за… — започна тя, докато отново оглеждаше тълпата. — Все още не — прошепна тя. — Има толкова много…

— Повечето от мъжете на Рамзи не са тук — обясни Дилън. — Вероятно все още тренират на полето зад крепостта. Да, сигурно са там, иначе Гидиън щеше да посрещне леърда си.

Докато Джилиън продължаваше да оглежда тълпата, група смелчаци, носещи плейда на Макферсън, се приближиха, за да я огледат по-добре. Един млад глупак, дори посмя да се приближи на крачка от нея.

Черният Робърт подкара конят си напред, принуждавайки мъжа да отстъпи, ако не иска да бъде стъпкан. С глас пропит от враждебност, той каза:

— Веднага спираш да гледаш дамата.

Напереният воин погледна към приятелите си, после се обърна към Робърт и попита подигравателно:

— Или какво? — предизвика го той.

Робърт не бе впечатлен от поведението му. Преди воинът да разбере намеренията му, Робърт се наведе надолу, хвана го за гърлото и го повдигна на равнището на очите си.

— Или ще строша всяка кост в тялото ти.

Воинът на Макферсън бе едър мъж, но Робърт го повдигна от земята с такава лекота, сякаш вдигаше клонче. Невероятната му сила и грубото му държание изумиха Джилиън.

— Робърт, моля те, пусни момчето долу.

— Както желаете, милейди — промърмори недоволно Робърт.

Бродик се оказа до тях, точно когато Робърт пусна мъжа и той полетя към земята. Мъжът се приземи до приятелите си. Клатейки глава, Бродик си проправи път през тълпата и спря пред проснатият на земята замаян воин на Макферсън.

— Робърт?

— Не ми хареса начина, по който този мъж гледаше към милейди, леърд.

Воинът се опита да се изправи, но Бродик стъпи на гърдите му, и не му позволи да се надигне.

— И как точно я гледаше?

— Безочливо — отвърна Робърт.

— Тя е много красива — каза едва-едва воинът. — Ако искам да я гледам, ще го правя.

Бродик погледна надолу към мъжа и притисна гърдите му по-силно.

— Да, тя е много красива — съгласи се той. — Но не ми харесва други мъже да я гледат. — Той продължи да го натиска, докато лицето му не почервеня в опит да си поеме въздух. Разхлабвайки натиска, Бродик добави категорично: — Въобще не ми харесва.

Рамзи се появи до него.

— Остави го да се изправи — нареди той.

Бродик отстъпи назад и погледна към мъжа, който колебливо се изправи на крака.

Рамзи пристъпи напред и удари толкова силно мъжа, че отново го изпрати на земята.

— Веднага ще се извиниш на леърд Бюканън.

— Бюканън? — почти изпищя мъжът. — Той е леърд Бюканън? Не знаех…

Рамзи направи още една крачка към него.

Мъжът скочи на крака и побърза да каже:

— Моите извинения, леърд Бюканън. Никога повече няма да погледна към жена ви. Заклевам се в живота на баща си.

Рамзи не бе доволен. Беше забелязал, че воинът и приятелите му, все още носеха плейда на Макферсън.

— Или ще носите моите цветове, или се махайте от земите ми.

Джилиън гледаше изумена към Рамзи. До този момент тя смяташе, че мъжът е джентълмен с безупречни маниери. Джудит Мейтланд й бе казала, че когато Иън иска да сключи съюз с някой клан, винаги изпраща Рамзи да уреди подробностите, защото той е най-дипломатичният от всички. Но сега определено не бе дипломатичен. В интерес на истината държеше се точно като Бродик.

Знаейки, че тя е причината за този гняв, тя се почувства засрамена и погледна лошо към Робърт, за да му даде да разбере, че не е доволна от действията му, но воинът се оправда, прошепвайки й:

— Той се държеше непочтително, милейди.

— Аз не мисля така — прошепна тя.

— Но аз да, милейди. — Стиснатите му челюсти бяха достатъчно доказателство, че той вярва в правотата си, и Джилиън реши да не спори с него.

— Ето го Гидиън — каза Аарон. — Трябва да говориш с него, Дилън. Всеки знае, че според него двамата сте равни. — Огромна група воини се появи на хълма от двете страни на крепостта и макар Джилиън да бе присвила очи срещу слънчевата светлина, не успя да види лицата им.

Робърт привлече вниманието й, като каза:

— Гидиън е командирът на Рамзи. Това не го ли прави равен на Дилън?

— Никой не ми е равен — заяви уверено Дилън, докато слизаше от жребеца си. — Но ще се принизя до положението на Гидиън и ще говоря с него. Ако ме извините, милейди? — каза той, докато хващаше юздите и отвеждаше коня си.

— Разбира се — отвърна тя. — И аз бих искала да сляза от коня, Робърт. Би ли отместил конят си, за да имам място да сляза?

— Трябва да изчакам леърда ви — отвърна й той.

— Точно така — съгласи се Лиъм и премести конят си, на мястото на което до сега бе стоял Дилън. — Милейди, за нас всичко щеше да бъде по-лесно, ако си бяхте облякла плейда.

— Как нещата щяха да са по-лесни? — попита тя.

— Така всички щяха да знаят, че вие сте… — започна той, но успя да млъкне навреме.

Тя се намръщи.

— Че какво съм? — попита тя.

— Че вие сте с нас — отвърна Робърт.

По-нататъшните обяснения му бяха спестени, когато Рамзи му махна да се отмести от Джилиън. Той я свали от седлото, поставяйки я на земята.

— Не осъждай целият ми клан, заради постъпката на едно неразумно момче — помоли той.

— Вече е стъпила на земята — обади се Бродик зад него. — Можеш да я пуснеш.

Рамзи го игнорира и продължи да държи Джилиън.

— Ела вътре. Вече е почти пладне, сигурно си гладна.

Бродик избута ръцете на Рамзи от нея и й направи жест да го последва.

Раздразнена от поведението му, тя не се помръдна, принуждавайки го той да отиде при нея.

— Не съм гладна — заяви тя на Рамзи.

— Тогава довечера ще организираме хубаво тържество — обеща той. — Но преди това се налага да се срещнеш с всички воини в клана ми. Ако мъжа, който си видяла, не е между тях, утре ще те заведа при останалите. Може да отнеме време, Джилиън — предупреди я той. — Сега, след като Синклер и Макферсън се обединиха, ще трябва да покрием голяма територия.

— Ами сестра й? — попита Бродик.

— Бих искала да се срещна и с всички жени — каза тя, хващайки ръката на Бродик. — Знам колко е важно да откриеш мъжа, който те е предал, и ще направя всичко по силите си, за да ти помогна, но трябва да направя нещо и за себе си. Трябва да открия Кристин.

Рамзи кимна.

— Ти ни каза, че е била отведена при Макферсън и според Иън старейшините трябва да знаят за нея.

— Но ако е така защо присъствието й е останало в тайна толкова дълго време? Крал Джон е изпращал пратеници до всички кланове, но никой не е съобщил за присъствието й.

Рамзи се ухили.

— Защо пък трябва да му съобщават.

— Не разбирам.

— Ние не харесваме крал Джон — без заобикалки й обясни Бродик.

— Така е — съгласи се Рамзи. Те продължиха да вървят към каменните стъпала, водещи до входа на крепостта, а тълпата им правеше място да минат. Джилиън забеляза двама възрастни мъже да стоят до стълбите. Единият беше висок и слаб, като ходеща пръчка, а другият бе на половината на височината на първия и бе кръгъл като пълна луна. И двамата се поклониха на Рамзи, когато леърда застана пред тях. След като я представи пред мъжете, Рамзи се обърна към Джилиън.

— Надявам се, че Брисбейн и Отис ще могат да ти помогнат да откриеш Кристин. И двамата са от клана Макферсън. — Рамзи даде на мъжете нужната информация за сестрата на Джилиън. — Със значителната ви памет съм сигурен, че ще може да си спомните за семейството, което е приело в дома си младо момиче. Трябва да е била около шестгодишна.

— Но ако семейството е дошло с детето от низините, откъде да знаем дали е тяхно, или не? — попита Брисбейн.

— Разбира се, че знаете. Наясно сте с всичко, което се случва. И двамата трябва да сте чули някакви клюки.

— Може би ще успеем да помогнем на дамата — каза Отис. — Но се чудя защо й помагате, леърд? Възможно ли е тази жена да значи повече за вас, отколкото би трябвало?

— Тя значи много за мен — сряза ги Рамзи.

— Но тя е англичанка. — Брисбейн посочи очевидното. — И по тази причина Отис се тревожи, леърд.

— Много добре знам каква е — каза Рамзи. — Лейди Джилиън е жената на Бродик, а Бродик е мой приятел. — Думите му отрезвиха и двамата. Отис изглеждаше облекчен.

— Значи, тя не е ваша…

— Не — прекъсна го Рамзи. — Сърцето й принадлежи на Бродик.

Брисбейн се обърна към Бродик.

— И въпреки че е англичанка… вие все пак я направихте своя?

— Да.

Раздразнена от посоката, в която бе поел разговора, Джилиън обяви:

— Аз съм щастлива, че съм англичанка.

Отис я погледна със съчувствие.

— О, момиче, не може наистина да си доволна от факта, че си англичанка, но е похвално, че се преструваш. Ела с мен — каза той и избута Рамзи, за да хване ръката й, — ела да поговорим за сестра ти.

Брисбейн нямаше да позволи толкова лесно да го оставят настрани.

— Моята памет е много по-силна от твоята, Отис — каза той, като хвана другата ръка на Джилиън, избутвайки Бродик от пътя си. — Защо не се разходим до езерото и заедно да помислим. Спомням си за едно семейство. Те имаха момиче горе-долу на твоите години и дойдоха от низините.

Тъй като мъжете държаха и двете й ръце, Джилиън не успя да направи реверанс и да поиска разрешени от домакина си да отиде със старейшините. Тя погледна назад към Бродик, видя, че той й кима, давайки й позволението си, и след това посвети вниманието си на двамата старейшини, позволявайки им да я отведат.

Рамзи и Бродик гледаха след нея.

— Ще бъде ли добре? — попита Бродик, макар вече да бе дал нареждане на Робърт и Лиъм да я последват.

— Разбира се, че ще е добре — отвърна Рамзи. — Остави мъжете си да починат, не е нужно да я охраняват.

— Много добре — съгласи се Бродик, отзова воините си и последва Рамзи в залата, където се бе събрала тълпа, чакаща да говори с него.

— Смяташ ли, че Отис и Брисбейн ще могат да помогнат на Джилиън? — попита той.

— Въпросът не е дали ще могат да й помогнат, а ще го направят ли. — Рамзи напълни една чаша с вино и я подаде на приятеля си, преди да напълни една и за себе си. — Вероятно са наясно къде се намира Кристин — обясни той. — Но преди да кажат каквото и да е на Джилиън, ще отидат да говорят със семейството на Кристин. Ако момичето пожелае да се срещне със сестра си, те ще го уредят. Ако не…

— Ти ще им заповядаш да ги срещнат.

— Да — съгласи се той. — Но това ще усложни нещата. Старците може да бъдат големи инати.

— Мислиш, че ще искат да я защитят, защото е Макферсън, нали?

— Да.

— Защо, за бога, ще искат да я защитят от собствената й сестра?

— Нейната сестра англичанка — посочи Рамзи. — Спри да се тревожиш, Бродик. Ако Кристин е тук, ще я намерим. А ето ги Гидиън и Дилън. Остави ме да се погрижа за делата си, преди двамата с теб да се съберем и да решим как ще действаме.

Следващият час измина неусетно, докато Рамзи изслушваше притесненията на членовете от клана си и рапорта на Гидиън за проблемите, които са възникнали, докато леърда е бил далеч. Младият мъж не бе изненадан да разбере, че голяма част от проблемите бяха предизвикани от воините на Макферсън. Рамзи си наложи да слуша търпеливо, докато Гидиън му разказваше за инцидентите случили се на тренировъчния полигон.

Докато командира на Синклер довърши рапорта си, лицето му бе станало червено от гняв.

— Нареди ми да бъда толерантен — напомни Гидиън на леърда си. — Но ще ти кажа едно, опасно е да се допуска в редиците ни подобно неподчинение. Лидерът на тази разбунтувала се група придобива все повече власт с всеки изминал ден. Когато наредя нещо, всички Макферсън първо поглеждат към него, за да им кимне одобрително, преди да изпълнят командата ми. Това е неприемливо — добави той с глас треперещ от гняв.

Рамзи стоеше изправен пред камината и наблюдаваше как командира му кръстосва напред-назад из залата. Бродик се бе облегнал на масата и също слушаше тирадата срещу Макферсън. Дилън бе изправен зад него.

Когато Рамзи прецени, че е чул достатъчно, той вдигна ръка, за да накара командира си да млъкне.

— И какво искаш да сторя, Гидиън? — попита той меко.

Командирът погледна леърда си в очите.

— Изхвърли от тук това копеле.

— А копелето има ли си име? — поинтересува се Дилън.

— Простър.

— И искаш от мен да го прогоня? — поиска да узнае Рамзи.

— Бих предпочел да ме оставиш да го убия, леърд, но ще бъда доволен и ако го прогониш.

— Ами последователите му? Какво искаш да направя с тях?

— Истината ли да ти кажа?

— Разбира се.

Гидиън въздъхна.

— Бих предложил да ги изхвърлиш всичките. Знаеш, че бях против съюза с този клан, леърд, и искам да подчертая, че те предупредих, че нещата няма да се получат.

— И смяташ, че думите ти са станали реалност?

— Да.

— Знаеше, че ще има проблеми, Гидиън. Твое задължение е да намериш начин да ги решиш и това решение не е да изхвърлим разбунтувалите се воини — добави навъсено. — Намери Простър и ми го изпрати — заповяда той. — Аз ще се справя с него и с групата му.

Гидиън изглеждаше облекчен, че този товар е снет от плещите му, и кимна нетърпеливо.

— Приветствам намесата ти, леърд, защото, кълна ти се, вече не виждах как ще се справя с тях. Не притежавам твоето търпение.

Никой не бе толкова търпелив, колкото Рамзи, помисли си Бродик. Гидиън явно не познаваше много добре своя леърд, в противен случай щеше да знае, че под това цивилизовано и дипломатично лустро на Рамзи се крие сърце на див воин с темперамент, достоен да засрами дори Бродик. За разлика от Бродик, Рамзи можеше да отлага и да игнорира даден проблем дълго време, но веднъж достигнал лимита на търпението си, реакцията му бе експлозивна и доста впечатляваща. Ако бъде предизвикан, Рамзи можеше да бъде много по-брутален от Бродик, и може би това бе причината двамата да са толкова добри приятели. Те си вярваха. Да, Бродик изпитваше вяра и възхищение към Рамзи и то толкова силно, колкото и към Иън Мейтланд, мъжа, който ги бе обучавал как да бъдат добри леърди.

Е, имаше и доста безпощадни леърди, помисли си Бродик. Иън много рядко показваше милост и бе известен с нетърпението си, ето защо в миналото много често изпращаше Рамзи да говори вместо него пред съвета на старейшините. Иън бе способен да убие всеки, който не е съгласен с него, докато Рамзи използваше методи на убеждение, за да получи това, което искаше, и едва тогава, ако убеждаването не помогнеше, и той подобно на Иън и Бродик прибягваше до груба сила.

След като Гидиън свърши с оплакванията си, настроението му се промени радикално.

— Има още нещо, което трябва да обсъдим, преди да те оставя да почиваш — обяви той, ухилен до ушите.

Рамзи повдигна едната си вежда.

— И това нещо, ти е много забавно, така ли?

— О, да — отвърна Гидиън.

Рамзи въздъхна.

— Нека позная — каза той. — Този въпрос случайно да засяга Бриджит Киркконъл?

Гидиън се разсмя.

— Много си прозорлив, леърд, защото наистина е свързано с нашата Бриджит. Има още една молба за ръката й.

С примирено изражение, Рамзи попита:

— Кой е този път?

— Името на воина е Матиас — каза Гидиън. — Той е Макферсън и те предупреждавам, че ако Бриджит се съгласи да приеме, след като отказа на толкова много горди воина на Синклер, ада ще изригне.

Сега бе ред на Рамзи да се разсмее.

— Бриджит е предсказуема. И двамата знаем, че тя няма да се съгласи да се омъжи за този Матиас, затова не бива да се тревожиш. Изпрати ми я и ще я попитам лично. Искам Бродик да се срещне с нея.

— Защо? — попита Бродик.

— Тя е… интригуваща — обясни Рамзи.

— Извинявай, но преди това трябва да приемеш друг, леърд. Майката на Бриджит иска да говори с теб, преди да повикаш дъщеря й.

— Тук ли е вече?

— Не — отговори Гидиън, — ще изпратя някой да я доведе.

— Когато свършим — каза Рамзи. — Искам да наредиш всички мъже да се съберат в двора преди залез. Абсолютно всеки мъж трябва да дойде — добави той.

— Не приемай отказ — нареди Бродик.

Гидиън веднага кимна.

— Както кажете — отвърна той. Той остана загледан в Рамзи за няколко секунди преди да попита. — Смяташ да обявиш нещо ли? Трябва ли да ти честитя?

— Не — отвърна Рамзи.

Забележката на Гидиън събуди любопитството на Бродик.

— За какво да му честитиш?

— Старейшините поискаха от мен да се оженя за Мегън Макферсън. Все още не съм решил какво да правя. Истината е, че нямах никакво време да мисля за това. За мен ще е много по-лесно, ако двата клана бъдат обвързани с брак.

— Ще разбиеш много сърца — не се сдържа да отбележи Дилън. — Има доста хубави девойки, който те следват по петите, но забелязах, че нито една от тях няма смелостта да застане пред теб и да ти каже една-две думи.

— Обикновено го преследват — каза Гидиън. — Днес обаче бяха много по-кротки. Но може би знам каква е причината да стоят настрани.

— И каква е? — попита Бродик.

Гидиън реши да бъде смел.

— Вие, леърд. Стояхте до Рамзи. Макар жените да изгаряха от желание да се доберат до него, не смееха да го направят. Колкото и да искат да са с леърда си, повече се боят от вас.

Дилън се ухили.

— Хубаво е да знаем, че все още можеш да плашиш дамите, Бродик.

— Нямам време за глупави закачки — промърмори Рамзи, очевидно му бе станало неудобно да говорят за поведението на младите дами.

Бродик знаеше, че Рамзи се срамува от факта, че жените го преследват, заради външния му вид, и тъй като му беше добър приятел Бродик се възползва от това свое знание. Той никога не пропускаше възможност да накара Рамзи да се почувства неудобно.

— Сигурно за теб е истински ад да си прокълнат с толкова хубавко личице — изтърси той. — Агонията да откриваш всяка нощ в леглото си различни жени, сигурно те побърква. Не знам как успяваш да намериш сили да се пребориш с тази злочеста съдба.

На челюстта на Рамзи потрепна един мускул, карайки Бродик да изпита истинско задоволство.

— Знаем, че си бил в леглото с толкова жени, с колкото съм бил и аз — озъби се Рамзи. — Но наистина държа на това, което казах. Имаме по-важни проблеми за обсъждане.

Уморено отиде до масата и избута Бродик от пътя си, когато приятеля му се опита да се изпречи пред него, което предизвика вълна от смях от страна на Бродик. Леърда направи знак на Дилън и Гидиън да заемат местата си, той седна начело на масата, грабна чаша студена вода, отпи голяма глътка и каза на младия оръженосец, който стоеше до врата, да им донесе топъл хляб и сирене, за да залъжат стомасите си, докато дойде време за вечеря.

Веднага щом момчето излезе от залата, Рамзи предложи на Бродик да разкаже всичко на Гидиън.

— Командирите ни ще трябва да координират усилията си за атаката — каза той. — Иън иска Уинслоу, Дилън и ти да предвождате воините по пътя към Англия.

— Ще нападаме Англия? — попита изумен Гидиън.

— Не — отвърна Бродик. — Макар тази мисъл да сгрява сърцето ми.

Той се облегна назад и разказа на Гидиън какво се е случило и как Джилиън е спасила Алек Мейтланд. Гидиън не можеше да повярва на чутото. Когато Бродик свърши разговора си, воинът поклати глава и прошепна:

— Милостиви боже, цяло чудо е, че Алек е оцелял.

— Неговото чудо се казва Джилиън — отвърна му Бродик. — Ако не беше тя, сега Алек щеше да е мъртъв.

— И никога нямаше да узнаем, че между нас има предател — посочи Рамзи.

— Кой би сторил подобно нещо? — попита Гидиън и блъсна с юмрук по масата. — Сигурно е някой Макферсън, защото само те ще спечелят от всичко това. Има много, които ще приветстват смъртта ти, леърд, и всички са под командването на Простър. Макар да е още много млад, той е спечелил лоялността им. Чисто и просто, те са бунтовници.

— Аз не съм като теб, няма да действам, преди да бъда сигурен — каза му Рамзи.

Той вдигна ръка, за да накара всички да мълчат, когато оръженосеца влезе, носейки хляба и сиренето. След като момчето остави храната на масата, Рамзи му нареди да отиде в кухнята, и поднови дискусията.

— Трябва да помогнем на Джилиън да открие сестра си. Дадох й думата си.

— Сигурно ли е, че тази жена е при Макферсън? — попита Гидиън, потърквайки замислено брадичка.

— Да — отвърна Рамзи. — Името й е Кристин и е няколко години по-голяма от Джилиън.

— Семейството й със сигурност е променило името й, когато са я взели — обади се Бродик.

— И все пак, да се надяваме, че Брисбейн и Отис ще знаят коя е тя. Нищо не може да им убегне.

— Може би аз мога да помогна — каза Гидиън. — Баща ми също има силна памет и познава по-голямата част от клана Макферсън. Мрази ги, но ги познава — добави той. — Сестра му беше омъжена за воин от клана Макферсън. Сега е мъртва, но мъжа й я малтретираше и баща ми никога няма да забрави това. И въпреки това, ще ви помогне, леърд, стига да има с какво. Ако някое семейство е приело дете, той със сигурност трябва да знае. Сега, откакто се чувства по-добре, е намразил да седи затворен у дома и това може да го разсея. С ваше позволение, леърд, ще отида и веднага ще го доведа.

— Бащата на Гидиън счупи крака си — обясни Рамзи на Бродик и Дилън. — Хубаво е, че е започнал да се оправя. По едно време мислихме, че няма да се възстанови, и Гидиън трябваше да се върне при него.

— Ако не може да върви, той би предпочел да умре — отбеляза Гидиън. — Но сега има искра надежда. Ако не ви трябвам през следващите дни, мога да тръгна веднага. Преди да се стъмни ще съм на половината път.

— Да — съгласи се Рамзи. — Колкото по-скоро говориш с баща си, толкова по-добре. На Брисбейн и Отис ще им отнеме дни да решат как да изпълнят дълга си към Макферсън, а дотогава ти може да се върнеш с информацията, която ни е нужна, преди да убедим старците да ни кажат истината.

— Кристин може сама да се появи — предположи Дилън.

Гидиън се накани да се изправи, но след миг промени решението си.

— Леърд, казахте, че ще отиваме в Англия, но къде по-точно?

— Не знаем… все още — призна Рамзи. — Джилиън не ни е дала имената на англичаните, които са отвлекли Алек и които са се сдушили с предателя.

Объркан, Гидиън попита:

— Защо не ви е казала имената им.

Бродик му отговори:

— Наумила си е, че ако ни каже кои са, ще атакуваме, оставяйки чичо й в ръцете на врага. Освен това се тревожи, че ще я принудим да остане тук.

— Но точно това смяташ да направиш, нали? — попита Рамзи. — Със сигурност няма да й позволиш да се върне в Англия.

— Сложно е — каза Бродик. — Джилиън е много твърдоглава.

— И точно това те привлече към нея — посочи му Рамзи.

Бродик поклати глава.

— Как да поискам от нея да ми вярва, като в сърцето си зная, че ще предам доверието й? По дяволите, не знам какво да правя. Не ми допада идеята да наруша обещание, което съм й дал, но няма да си простя, ако я изложа на опасност.

— Ще се наложи да се разберем с нея и то много скоро. Трябват ни имената на англичаните — каза Рамзи.

Гидиън се изправи и се поклони на леърда си.

— С твое позволение, ще тръгвам.

— Предай на баща си най-искрените ми благопожелания за бързото му възстановяване.

— Ще ги предам — обеща той. Тръгна към изхода, но ненадейно се обърна. — Леърд, след всичките тези новини забравих да попитам…

— Да?

— Все още ли искате да събера мъжете на двора довечера? Ще наредя на Антъни да събере хората — каза той. — Но ако няма да съобщавате, че ще се жените за Мегън, тогава защо искате да се срещнете с мъжете? Може би трябва да остана.

Рамзи осъзна, че не са му казали нещо много важно.

— Имаме преимущество пред предателя — каза той. — Джилиън го е видяла, когато е отивал при англичаните.

— Видяла го е? — попита Гидиън, удивен.

— Да, видяла е копелето — потвърди Дилън. — Доколкото знам, била е толкова близко, че да се изплюе в лицето му, но глупакът така и не е разбрал.

— Затова искам да съберем всички мъже. Джилиън ще ги огледа и ако той е там, ще го познае — обясни Рамзи.

Гидиън поклати глава.

— И със сигурност може да разпознае предателя?

— Да — потвърди Рамзи.

— Значи на всяка цена трябва да я защитим. Ако мъжа разбере, че тя може да го разпознае, със сигурност ще се опита да й затвори устата преди…

— Тя ще бъде защитена — обяви Дилън. — Ние, Бюканън, няма да позволим да й се случи каквото и да е било. Тя принадлежи на нашия клан.

Гидиън премигна.

— Лейди Джилиън принадлежи на клана Бюканън? — попита той Рамзи, объркан от думите на Дилън.

Леърда му кимна.

— Да, така е. Просто тя все още не го знае.