Джули Гарууд
Съкровището (17)

Глава 16

— Бродик, бих искала да поговорим насаме. — Тя излая думите така, че да покаже ясно, че няма да може да се измъкне от разговора, и дори не се опита да прикрие гнева си. Искаше той да разбере, че е ядосана.

— Не сега, Джилиън — отвърна той нетърпеливо, видимо незаинтересован от гневния й изблик. — Рамзи, тръгваме след десет минути. Можеш ли да си готов до тогава?

— Разбира се — отвърна Рамзи и след като се поклони на Джилиън и Джудит, той се обърна и закрачи нагоре по хълма.

Иън обви ръка около раменете на съпругата си и се обърна на запад.

— Преди да се върна към работата си, нека да нагледаме момчетата. Те тъкмо отидоха в дома на Патрик и Франсис Катрин.

Съпругът й не й даде възможност да протестира, като я задърпа в посоката, в която искаха да отидат.

— Обеща на децата да ги заведеш за риба — напомни му тя.

— Напротив, Алек обеща от мое име.

— Но все пак ще ги заведеш, нали?

— Разбира се, че ще ги заведа — засмя се той. — И няма да ги оставя да се удавят — добави, повтаряйки обещанието, което Мичъл бе дал на брат си.

Бродик продължи да стои до Джилиън, но не й обръщаше никакво внимание. Беше се концентрирал да открие Дилън измежду стотиците воини на Мейтланд, които се сражаваха на тренировъчното поле.

Джилиън от своя страна наблюдаваше групата жени, които повдигнаха полите си и заедно закрачиха нагоре по хълма. Повечето от тях се кискаха като малки момиченца.

— Какво правят?

Бродик погледна към жените.

— Преследват Рамзи — отвърна той с половин уста преди отново да насочи поглед към полето.

— Защо?

— Какво защо? — попита той разсеяно, продължавайки да търси командира си.

Тя въздъхна.

— Защо жените го преследват?

Въпроса й го изуми, тъй като това, което трябваше да е очевидно за Джилиън, въобще не й бе ясно. Той сви рамене и каза:

— Всички правят така.

— Всички жени го преследват? — попита тя, не можейки да разбере.

Той най-после й отдаде пълното си внимание.

— Да, всички го правят — каза той тихо.

— Но защо?

— Не знаеш ли?

— Бродик, нямаше да те питам, ако знаех — каза тя, раздразнена.

— Тя го намират за… красив — най-после каза той. — Или поне така знам.

— Той е мил и възпитан, но не бих могла да си представя, че ще тръгна да го преследвам само защото е привлекателен.

— Жените не се интересуват от поведението или характера му. Само от външния му вид.

Тя поклати глава.

— Знам какво се опитваш да направиш. Искаш да ме разсмееш, за да ме накараш да забравя за арогантното ти поведение от преди малко.

— Кълна се, казвам ти истината. Жените обичат да гледат Рамзи и поради тази причина го преследват. Не мислиш ли, че е красив?

— Досега не се бях замисляла, но да, вероятно може да кажем, че е красив — каза тя. — Да, красив е — каза тя по-убедително, за да не си помисли Бродик, че смята, че приятеля му има някакъв недостатък. — Иън също е красив. И направо съм изненадана, че дамите не те преследват. Все пак ти си много по-…

Тя успя да се спре навреме. Небеса, беше на крачка да му покаже колко я привлича. Мъжествеността, която лъхаше от него, бе направо греховна. Само близостта му я караше да мисли за неморални неща, такива, каквито една лейди не би трябвало да пожелава. Бяха похотливи и грешни. Но никога досега, преди в живота й да се появи Бродик, не я бяха обземали подобни мисли. О, не, нямаше намерение да му казва колко много я привлича. Ако не друго, то поне не искаше да подклажда арогантността му. Бродик вече бе достатъчно арогантен.

— Много по-… какво? — попита той.

Тя поклати глава, опитвайки се да избяга от пронизващия му поглед.

— Знам защо жените не те преследват — каза тя. — Ти ги плашиш.

Той се засмя.

— Хубаво е да го знам.

— И през цялото време се мръщиш.

— А, ето го и Дилън.

Без да каже дори дума, Бродик се обърна и закрачи напред. Джилиън не можа да повярва, че той е толкова невъзпитан, дори не погледна към нея. Просто се обърна и се отдалечи.

— О, не, няма да стане — прошепна тя. — Няма да се измъкнеш толкова лесно — мърморейки на себе си, тя повдигна полите си и забърза след него.

— Бродик настоявам да говоря с теб и не ме е грижа дали искаш да ме чуеш или не — извика тя, но тъй като мъжът вече доста се бе отдалечил от нея, тя се съмняваше, че я е чул.

Тя не възнамеряваше да го гони, но хълма, по който слизаха, бе доста по стръмен от предишния и преди да се осъзнае, тя вече тичаше надолу, без да може да спре.

Изведнъж се озова в центъра на тренировъчното поле, между воините, които се биеха с мечове.

— Прощавайте — каза тя, като се блъсна в един воин.

Мъжът не я чу, но усети ръката й на гърба си. Решил, че друг воин, се опитва да го издебне в гръб, той се завъртя, вдигна меча си и замахна надолу, точно преди да види към кой се е прицелил.

Стреснатият му вик, отекна до върховете на дърветата. Джилиън отскочи назад и се блъсна в друг воин. Тя бързо се обърна към него и каза:

— Извинете.

Мъжът изкрещя. Стресната от безредиците, които сама бе причинила, и без да знае накъде да тръгне, тя започна да се върти в кръг и се озова пред стена от огромни, пръхтящи воини, които се биеха така, сякаш от това зависеше живота им. Явно никой от тях не осъзнаваше, че това е само тренировка.

В хаоса изгуби Бродик от погледа си.

— Моля, извинете ме за прекъсването — извиняваше се тя, докато внимателно си проправяше път през тълпата.

Бродик изкрещя толкова силно, че накара сърцето й да препусне лудешки. Всички останали започнаха да крещят. Джилиън въздъхна примирено, знаейки, че тя е причината за случващото се. Боят спря и тя се озова обградена от воини, които гледаха надолу към нея с такова недоверие, сякаш току-що бе паднала от небето.

— Много се извинявам, господа. Не исках да прекъсвам тренировката ви. Наистина… о, ето го Бродик. Моля ви, позволете ми да мина.

Мъжете явно бяха достатъчно глупави, че да не разберат какво иска от тях. В следващия миг обаче проехтя вика на Бродик, който ги накара да се размърдат и да образуват пътека към Бродик. Той стоеше в другия край на пътеката, с леко разкрачени и здраво стъпили на земята крака, с ръце скръстени на гърдите и дежурното смръщено изражение на лицето.

Младата жена си помисли, че точно сега ще е най-добре, ако се обърне и хукне в противоположната посока, но след като хвърли поглед зад гърба си, видя, че Дилън и Уинслоу блокират пътят й за бягство. Уинслоу изглеждаше така, сякаш му се иска да я убие. Дилън от друга страна изглеждаше изумен.

Чувствайки се като в капан, тя реши, че ще й се наложи да преживее срама и изправяйки рамене бавно тръгна към мъжа, за който вярваше, че е напълно отговорен за това, че е започнала да се държи като глупачка.

— За бога, Джилиън, какво си мислеше? Мъжете можеше да те убият.

Над тълпата се понесе вълна от одобрително мърморене. Лицето й пламна, когато се обърна към недоволната си публика. Тя притисна длани една към друга, като за молитва и каза:

— Наистина много съжалявам. Тръгнах надолу по хълма и преди да се усетя вече тичах. Извинявам се, че прекъснах тренировката ви и че ви накарах да се тревожите.

Искреността в гласа й и откровеното извинение усмириха воините. Дори няколко от мъжете й се поклониха, докато другите кимаха, за да й дадат да разбере, че й прощават. Тя тъкмо започна да се чувства по-добре, но се обърна към Бродик, и чувството изчезна. Смръщеният му поглед бе толкова горещ, че да накара и слънцето да се изпоти.

— Искам да говоря с теб — каза тя.

Той сведе глава надолу, като бик, и се устреми към нея. Когато я достигна, дори не спря. Просто я хвана за ръката и продължи напред, дърпайки я след себе си. Не й остави никакъв избор. Ако не вървеше след него — е, в случая, ако не тичаше след него, тъй като краката му бяха по-дълги от нейните и той вървеше доста по-бързо — щеше да му се наложи да я влачи след себе си като парцалена кукла.

— Пусни ме, или ходи по-бавно — нареди тя, докато се опитваше да върви в крачка с него.

Той намали хода си.

— Кълна се в Бога, способна си и светец да накараш да изгуби търпение.

— Ти не си светец, Бродик, без значение какво ти е казвала майка ти.

Бикът пред нея дори се усмихна.

— О, но ти наистина ми доставяш удоволствие, Джилиън. Това е самата истина.

Тя не бе в настроение за комплименти, особено за такива изречение с тон, който по някаква причина я смущаваше.

— Тогава съм на път да те…

— Да ме накараш да изпадна в екстаз? — попита той, спомняйки си коментара й от предишната вечер.

— Да, ще изпаднеш в екстаз, и знаеш ли защо?

— Не — сухо отвърна той. — Но съм сигурен, че ти ще ми кажеш, нали? — звучеше примирено.

Тя категорично си забрани да не се обижда от думите му.

— Откачам те от кукичката.

— В смисъл?

— Не е нужно повече да се тревожиш за репутацията ми. Щом аз не се тревожа за нея, защо да се тревожиш ти?

— Разбирам.

— Не е нужно да се жениш за мен.

— Нима?

Неочаквано той смени посоката и се насочи към дърветата където доскоро стояха обожателките на Рамзи.

— Накъде ме влачиш пък сега?

— Имаме нужда от малко усамотение.

Тя не му възрази, нито му посочи факта, че само преди миг го бе помолила да поговорят насаме, а вместо това той бе отишъл да търси Дилън. Колкото по-рано му обяснеше становището си, толкова по-добре, реши тя, и се надяваше да се разберат преди някой да ги прекъсне, или преди Бродик отново да хукне нанякъде.

— Знам защо ми предложи.

— Какво съм предложил? — попита той и й хвърли бърз поглед.

— Моля те, съсредоточи се. Ти беше толкова мил да ми предложиш да се омъжа за теб.

— Да ти предложа ли? — изсумтя той. — Джилиън, аз не предлагам нищо. Аз нареждам. Виждаш ли разликата?

Тя отказа да губи времето си, като се опитва да го обори.

— Не е време за дипломатичност — каза тя. — Трябва да те накарам да разбереш, че не е нужно да бъдеш благороден. Всичко е по моя вина, наистина. Сега го осъзнавам. Не биваше да те моля да идваш с мен в дома на Рамзи. Притиснах те в ъгъла, а не биваше.

— Никой никога не ме е притискал в ъгъла — каза той, крайно обиден от забележката й. — Правя това, което искам и което смятам, че трябва да бъде сторено.

— Не си отговорен за мен.

Той я издърпа в едно усамотено кътче на горичката, докато тя не спираше да бърбори какви били причините му да прави това, което бе решил да стори. Явно бе обмислила всичко на ум. И разбира се, бе разбрала всичко погрешно, но той щедро реши да я остави да изреди мотивите, които според нея диктуват действията му, преди да й каже колко много греши.

Когато навлязоха в малка поляна, обградена от дървета, той пусна ръката й, облегна се на стеблото на едно дърво, кръстоса ръце на гърдите си и я зачака да спре да го поучава.

Опита се да се концентрира върху това, което му говореше, но постоянно се разсейваше. Тя бе такава омайна гледка със зачервените си бузи и златистокестенявите си коси, които се къдреха на раменете й. Мъжът знаеше, че тя няма ни най-малка представа, колко е красива. Външността не бе важна за нея и той реши, че това е една доста освежаваща разлика между нея и останалите жени, които познаваше. Очите й сега бяха станали с цвета на тъмен смарагд. Под повърхността определено кипеше страст и той бе поразен, погълнат от внезапната нужда да я притисне в обятията си и никога повече да не я пусне.

— Сега разбираш ли?

За какво, по дяволите, му говореше?

— Какво да разбирам? — попита той, и в същия миг осъзна, че не е чул и дума от това, което му каза тя.

— Не ме ли слушаше? — попита тя изумена.

— Не.

Раменете й се изпънаха вдървено.

— Бродик, няма да се омъжа за теб. — Тя поклати глава. — Няма да ти позволя да се жертваш.

— Джилиън?

— Да?

— Приятно ли ти е да си с мен?

Тя се престори, че не разбира, защото така бе по-безопасно и нямаше да му позволи да я накара да признае за всичките тези нови чувства, които толкова отчаяно се опитваше да скрие.

— Имаш предвид… сега ли?

— Знаеш какво имам предвид.

— Бродик…

— Отговори ми.

Тя сведе глава.

— Да, харесва ми да съм с теб… много — призна тя. — Но това е без значение — побърза да добави. — Познаваме се от много кратко време и ти трябва да се прибереш в дома си. Сигурна съм, че имаш много задачи, за които да се погрижиш. Все пак ти си леърда на клана Бюканън.

— По дяволите, много добре знам кой съм — озъби й се той.

Тя му се озъби в отговор, говорейки му така, както и той на нея.

— Не смей да ми говориш с този тон. Няма да го позволя.

Когато ненадейно той й се ухили, темперамента й избухна с пълна сила.

— Нима намираш думите ми за забавни?

— Намирам ги напълно освежаващи.

Изведнъж й стана трудно да си поеме дъх.

— Така ли?

— Да, така. Няма много жени, които биха си позволили да ми говорят с този тон. В интерес на истината ти си първата — добави той замислено. — Не бива да позволявам подобни обиди — добави той.

— Не смятам, че съм те обидила и обикновено не критикувам хората, но ти ме караш да забравям маниерите си.

— Хубаво е да го зная.

Объркана, тя пристъпи към него и поклати глава.

— Ще ми се да спреш да се опитваш да ме объркаш като постоянно сменяш темата на разговора. Правиш всичко много сложно. Аз просто се опитвам…

— Да ме откачиш от кукичката?

Тя въздъхна.

— Да.

Той посегна към нея, но тя отстъпи и вдигна ръка, заповядвайки му да спре.

— Недей.

— Какво да не правя?

— Не ме целувай. Това смяташе да направиш, нали?

Той отново се облегна на дървото.

— Не искаш ли?

Тя прокара пръсти през косата си.

— Да… имам предвид не. О, спри да ме засипваш с въпроси — проплака тя. — Караш ме да се държа като глупачка. Не мога да се омъжа за теб. Трябва да намеря сестра си и онази прокълната кутия и да се върна в Англия. Ако се омъжа за теб, в крайна сметка ще останеш сам.

— Нима ми нямаш никакво доверие? Нима мислиш, че не мога да те защитя?

Тя не се поколеба нито за миг.

— Разбира се, че ти вярвам. Знам, че можеш да ме защитиш, но тази битка не е твоя. Моя е, и аз няма да позволя да се замесиш. Ако нещо ти се случи, не мисля, че ще мога да го понеса.

Неочаквана мисъл го стресна и го разтърси до основи.

— Има ли мъж в Англия, който очаква завръщането ти?

За пръв път, откакто започнаха дискусията си, в гласа му се прокрадна несигурност. В този миг той бе толкова мил и раним. Макар да знаеше, че може да го излъже и да сложи край тук и сега, тя се почувства задължена да му каже истината.

— Не, няма никакъв мъж. Когато се прибера у дома, ще отида при чичо Морган… но няма друг.

— Чичо ти избрал ли ти е съпруг?

— Не.

Той наклони глава, фиксирайки я с поглед и каза:

— Чичо ти би решил, че съм подходящ за теб.

Тя не му възрази.

— Да, така би решил.

— Дали ще се зарадва, ако узнае, че си се омъжила за леърд?

Бронята на Бродик отново бе на мястото си, всяка несигурност бе изчезнала. Сега пред нея отново бе арогантният воин, самонадеян и горд със себе си.

— Чичо ми би бил доволен, че заемаш толкова висок пост в клана си, но не поради тази причина ще смята, че си подходящ за мен.

— Тогава защо? — попита той любопитно.

— Защото много лесно ще види през намръщената ти маска. Ти си мъж с горещ темперамент и влагаш страст във всичко, което вършиш, освен това си невероятно лоялен към тези, които обичаш. Ти си благороден мъж, Бродик, и не би могъл да заблудиш чичо ми. Той веднага ще прозре какво криеш в сърцето си.

— Ами ти, Джилиън? Знаеш ли какво се крие в сърцето ми?

Гласът му бе едва доловим шепот, който изпълни тялото й с копнеж. Слънцето, пробиващо си път между клоните на дърветата, озаряваше тялото на Бродик като цветен ореол. Кожата и златистата му коса сякаш блестяха. Видът му накара устата й да пресъхне и стомахът й да се свие на топка. Фантазиите, които я завладяха, накараха лицето й да се обагри в розово и щом след миг осъзна, че е вперила поглед в устните му, тя се насили да погледне към земята, докато обуздае бляновете си. Преди да срещне Бродик никога не бе мислила какво би било да е интимна с мъж и сега благодарение на него знаеше, че ще й се наложи да прекара доста време в изповедалнята, докато разказва на свещеника колко покварена е станала.

— Бил ли си с много жени? — Сама не можа да повярва, че зададе подобен нелеп въпрос, и повече от всичко й се прииска да си върне думите назад. — Не ми отговаряй — избъбри тя. — Не биваше да питам.

— Можеш да ме питаш за всичко — каза той. — И, да, бил съм с други жени — отвърна той, с тон, който показваше, че за него това е без значение — Искаш ли да ти кажа точната бройка?

— Не, не искам — отвърна тя. Остана загледана в него известно време, преди да попита: — Има ли жена, която очаква завръщането ти?

— Мисля, че няколко ме чакат да се завърна.

Погледа й се стрелна към очите му.

— Но ти не можеш да се ожениш за няколко жени, Бродик. Само за една.

Страните й горяха. Наложи му се да мобилизира всичките си сили, за да не се разсмее.

— Винаги има жени, които ме чакат и с готовност биха споделили леглото ми — обясни той. — Никоя от тях не очаква да се оженя за нея.

В същия миг, тя реши, че мрази всяка от тези жени. Вълната от ревност, която я заля, беше напълно безсмислена, но това не й попречи да се почувства нещастна. Тя нямаше да се омъжи за него и все пак намрази мисълта, че Бродик споделя постелята си с други жени.

Неспособна да го прикрие, гневът й ясно пролича щом каза:

— А тези жени ще продължат ли да споделят леглото ти, след като се ожениш?

— Не съм мислил за това — призна той.

— Тогава сега е времето да помислиш — озъби му се тя.

Когато в следващия миг, той й се усмихна, младата жена осъзна, че Бродик е наясно какви мисли се въртят в ума й. О, да, той много добре знаеше, че не й харесва да слуша за жените, с които е бил, и истински се наслаждаваше на реакцията й. Неочаквано й се прииска да го срита и да го нацелува едновременно.

Въпреки това, реши да се държи прилично.

— Жена ти няма да иска да взимаш други жени в леглото си.

— Джилиън, когато се венчаем, в леглото ми ще бъдеш само ти и никоя друга. В добри и в лоши времена, ние ще бъдем верни един на друг. Не бива да се тревожиш за толкова незначителни неща. Желая само теб. Смяташ ли, че чичо ти Морган ще знае, че се грижа добре за теб?

— Той знае, че мога да се грижа сама за себе си. Не съм някоя слабачка. Чичо ми ме научи как да се отбранявам. Не си ли помисли, че бях слаба, защото Алек ти каза, че ме пребиха?

— Не — отвърна той. — Ти показа сила, а не слабост. Ти си спасила живота на момчето, умишлено насочвайки гнева на онова копеле към себе си. Освен това — добави той арогантно, — никога не бих се оженил за слабачка.

Топлотата в гласа му и комплимента му, почти я погубиха. О, как й се искаше да се хвърли в обятията му и да го притисне към гърдите си. Не знаеше как да се защити от него и вече започваше да страда, мислейки за времето, когато щеше да й се наложи да го изостави и да се върне в Англия. Знаеше, че след това, животът й никога нямаше да е същият.

— Кажи ми, че ме обичаш — каза той.

— Обичам те — призна тя. — Но не съм щастлива от този факт. Не знам как се случи толкова бързо… не бях готова за чувствата, които изпитвам към теб, и определено не съм смятала да се влюбвам. — Тя поклати глава, опитвайки да проясни мислите си — Но няма значение. Въпреки това, няма да се омъжа за теб.

Цялото тяло на Бродик се отпусна. Въпреки че вече знаеше, че тя го обича, имаше нужда да чуе думите от устата й, за да се успокои. Напрежението го напусна и изведнъж той се почувства прероден. Тя го накара да се чувства спокоен и непобедим.

— Ти ще бъдеш моя, Джилиън.

Тя отстъпи назад и поклати глава, долавяйки обещанието в гласа му.

— Не.

— Да — поправи я той, сега с твърд, уверен глас. — Знай едно. Никой друг мъж няма да те докосне. Ти ми принадлежиш.

— И кога реши това?

— В мига, в който ми каза, че ме обичаш. Аз вече го знаех, но имах нужда да го чуя от теб.

Тя се разплака.

— Защо не разбираш? Аз дори не мога да имам къщурка като тази на Ани Дръмънд. Нито сега, нито никога. Опитваш се да ми втълпиш невъзможни неща и искам да спреш. Жестоко е да ме караш да желая нещо, което никога не бих могла да притежавам. Не — почти изкрещя тя. — Няма да мечтая. Мечтите са опасни.

— Искаш къщурка като тази на Ани Дръмънд? — попита той, объркан от странното й желание. — Защо?

— О, забрави. Няма да разбереш.

— Обясни ми и ще те разбера.

— Не искам къщурка като на Ани, а това, което представлява тя — започна колебливо тя. — Тя има дом и съпруг, който я обича, а живота й е… идиличен.

— Не можеш да знаеш какъв е живота й, ако не го живееш ти — възрази мъжът.

— Спри да търсиш навсякъде логика — заповяда тя. — Просто исках да ти обясня, че не бих могла да имам дори живот като нейния. Трябва да се завърна в Англия.

Изведнъж Бродик се ядоса. Прозрението сякаш се заби в мозъка му. Най-после прозря каква е истинската причина тя да отказва да се омъжи за него и осъзна, че дори сега тя се опитва да го предпази.

— Вярваш, че след като се върнеш в Англия, ти ще умреш, нали, Джилиън? Точно това не смееш да ми кажеш.

Тя погледна встрани, докато му отговаряше.

— Съществува и тази вероятност — отвърна и отново избухна в сълзи.

— Не обичам да те гледам как плачеш. Веднага ще спреш.

Тя примигна. Само Бродик би могъл да й нареди нещо толкова нелепо. Нима мислеше, че тя плаче нарочно, само и само да го разстрои?

— Ти си един много сложен мъж и аз няма да се омъжа за теб.

Той се раздвижи толкова бързо, че тя не успя дори да реагира. Бяха му нужни само две крачки, за да я сграбчи в обятията си.

— Ти вече ми се обрече, когато ми призна любовта си. Нищо друго няма значение. Не давам и пукната пара за това колко сложно може да стане. Сега вече си моя. Нима наистина вярваш, че бих ти позволил да си отидеш?

Казвайки си, че трябва да бъде силна и да не се предава, тя поклати глава и започна да се бори, за да се освободи. С всички сили тя се опитваше да се отдръпне от него и да постави поне малко дистанция между двама им. Когато беше близо до него, тя искаше само да се притисне към топлината му и да остави света да преминава покрай нея. Искаше й се времето да спре… но това бе невъзможно.

Борбата й бе безсмислена. Не успя дори да го накара да се помръдне. Силата му превъзхождаше нейната поне десет пъти, затова само след миг борба, тя се отказа и отпусна глава.

— Какво ще правим? — попита тя и отново заплака.

Тя нямаше ни най-малка представа какво изрече. Не го попита какво смята да прави той, а какво да правят те, двамата. Доволен за момента само да я държи в обятията си, той сведе лице, целуна я по главата и затвори очи, вдъхвайки свежият й аромат. Косите й ухаеха на рози. Тя не приличаше на никога от жените Бюканън и той осъзна, че това е един от плюсовете й. Кожата й бе толкова мека и нежна, колкото си я бе представял, а усмивката й го омайваше. Тя бе невинна като бебе и също толкова чиста. Не знаеше що е хитрост. Не, не беше като никоя друга жена, която познаваше. Спомни си как, когато я видя за пръв път, реши, че е прекалено превзета и праволинейна, както и крехка, прекалено крехка, за неговия начин на живот. Почти веднага обаче бе видял, че вътре в нея се крие стоманена сила. Тя бе любопитна и почтена, а това бяха само две от стотиците причини, поради които смяташе никога да не й позволи да го напусне.

— Ще ти обещая нещо — каза той. — Тогава ще спреш да се тревожиш.

— И какво ще ми обещаеш?

— Ако се върнеш в Англия, аз ще дойда с теб.

— Ако се върна ли?

— Все още не сме го решили.

— Какво говориш? Не те разбирам. Аз трябва да взема това решение, не ти.

Той не възрази и мълчанието му я разтревожи. Още веднъж се опита да му обясни своята гледна точка, но той упорито отказа да се вслуша в думите й.

— Когато се върна, ще го направя сама. Ти трябва да останеш тук. Не бих могла да преживея нещо да ти се случи.

Гласът й трепереше от силните емоции и страха й го изненада и поласка. Никой преди нея не го е било грижа за него. Единственото му семейство бе брат му, Уинслоу, но връзката им бе по-неемоционална, макар и много силна. Те се обичаха така, както се обичаха всички братя, но никога не показваха привързаността си.

— Още сега искам да започнеш да бъдеш по-уверена в способностите ми да те защитя — нареди той.

— Не знаеш пред какво се изправяш. Те не са обикновени мъже. Имат подкрепата и приятелството на краля и съм сигурна, че дори дявола е на тяхна страна.

— Но във вените на никой от тях не тече кръв на планинец и това ги прави уязвими.

— Ще се държиш ли сериозно? — възкликна тя. — И планинците могат да кървят, също като англичаните.

— Ти ще имаш вярва в способностите ми. Заповядвам ти.

Тя се отказа да спори с него, мислейки си, че сигурно по-лесно ще й е да накара някой камък да я разбере, отколкото той.

— Вярвам ти, и ще се опитам да не се тревожа, но мога да обещая само това. Можеш да ми заповядваш каквото си поискаш, но няма как да промениш чувствата ми.

— Всеки мъж има своите слабости — обясни той търпеливо. — Аз ще открия техните, обещавам ти.

— Всеки мъж ли?

— Да — отвърна той нетърпеливо. Ръката му се премести на тила й, усуквайки къдриците й около пръстите си, той дръпна главата й назад. Лицето му се надвеси над нейното и топлият му сладък дъх я обгърна, докато мъжа се взираше в очите й.

— Коя е твоята слабост, Бродик — попита тя.

— Ти.