Джули Гарууд
Съкровището (16)

Глава 15

Писъците започнаха посред нощ. Джудит Мейтланд се събуди на мига и осъзна, че Алек пищи, защото отхвърли завивките, но още преди да успее да стане от леглото, Иън вече бе стигнал до стаята на момчетата.

Греъм и Мичъл стояха на рогозките си, с разширени от страх очи. Алек се бореше с баща си, като риташе и драскаше. Момчето бе в капан на поредния си кошмар и нито виковете, нито разтърсването, можеше да го изтръгне от съня. Писъците на сина му, бяха непоносими и Иън не знаеше какво да направи, за да го успокои.

Джудит седна до сина си, прегърна го и започна да го люлее. След няколко минути детето се успокои. Тялото му се отпусна срещу това на майка му и очевидно отново бе заспал.

— Милостиви боже, през какво е преминал сина ми? — прошепна Иън.

От очите на Джудит капеха сълзи. Тя поклати глава, бе толкова ужасена и изплашена, че не можеше да говори. Иън вдигна Алек от скута й, целуна го по главата и отново го сложи в леглото. Джудит го зави с юрган.

В следващите няколко часа бяха два пъти събудени от писъците на детето си и двата пъти те отиваха при него, за да го успокоят. Джудит искаше да вземат Алек в леглото им и Иън обеща, че ако детето се разстрои още веднъж, ще го вземат при тях.

Отне им дълго време, но скоро и двамата родители заспаха, без да бъдат будени повторно през нощта. И двамата се успаха, докато по обед по-големият им син Греъм не дойде тичешком в стаята им. Той отиде от страната на леглото, където спеше баща му, докосна го до рамото и прошепна.

— Тате, Алек не си е в леглото.

Иън не се паникьоса. Предположи, че сина му вече е станал, и махна на Греъм да пази тишина, за да не събуди майка си. Той стана от леглото, изми се, облече се и излезе в коридора, където Греъм го чакаше в компанията на Мичъл.

— Вероятно е слязъл долу — прошепна Иън, като затвори вратата след себе си.

— Той не би слязъл долу, тате — възрази Греъм.

— Спри да се тревожиш — нареди баща му. — Алек не е изчезнал.

— Но преди изчезна, тате — прошепна момчето, а тревогата му нарастваше с всяка изминала минута.

— Двамата слезте долу и намерете Хелън, за да ви приготви закуската. Оставете аз да се тревожа за Алек.

Момчетата не помръднаха.

Мичъл стоеше с наведена глава, но Греъм гледаше храбро баща си в очите.

— Долу е тъмно.

— А ти не харесваш тъмнината. — Иън се стараеше да не показва объркването си.

— И аз не я харесвам — призна си Мичъл, с поглед забит в пода.

Входната врата се отвори и Бродик и Рамзи влязоха вътре. По навик те застанаха от двете страни в подножието на стълбището. И двамата не обичаха да се чувстват притиснати от стените. Бяха свикнали да заспиват с аромата на бор и усещайки нощният бриз. Всъщност на тях леглата им харесваха само когато със себе си имаха жени, но в тези мигове те не спяха.

Мичъл забеляза брат си и хукна надолу по стълбите.

— Рамзи, Алек е изчезнал.

— Какво имаш предвид с това, че Алек е изчезнал?

— Не е в леглото си.

В това време Иън също се спусна по стълбите. Той влезе в голямата зала и дръпна пердетата на двата прозореца, които бяха в близост до входа. Стаята се изпълни със светлина.

— Някъде наоколо е — каза той, опитвайки се да не се паникьосва.

— Стражите щяха да го видят, ако беше излязъл от крепостта.

Рамзи попита.

— Къде, по дяволите, е той?

Той изглеждаше объркан, но не и Бродик.

— Той е с Джилиън.

Рамзи и Иън се обърнаха, за да погледнат приятелят си.

— Защо ще бъде с Джилиън? — попита Иън, хуквайки нагоре по стълбите.

— С нея се чувства в безопасност.

Иън се обърна, за да го погледне.

— И смяташ, че не се чувства в безопасност с майка си и баща си?

Бродик тръгна нагоре по стълбите.

— Разбира се, че знае, че с вас е в безопасност, но освен това е наясно, че тя ще му позволи да спи в леглото й. Той спи при нея, а аз няма да ти позволя да влезеш в стаята, ако не съм с теб.

— За бога… — Иън не довърши изречението си. Той премина през коридора и без да си направи труда да почука, отвори врата на стаята, в която бе настанена Джилиън. Стаята тънеше в мрак, затова Бродик мина покрай приятеля си и отиде до прозореца. Повдигна пердето, завърза го с връв за куката забита в стената и чак тогава се обърна.

Алек беше в леглото, точно както бе предрекъл Бродик. Беше се сгушил в Джилиън отпуснал глава на рамото й. Младата жена лежеше по гръб, обгърнала с ръка телцето на малкото момченце, сякаш се опитваше да го предпази дори в съня си. Другата й ръка бе отпусната на леглото с дланта нагоре, така че сега на светлината ясно да се виждаха белезите и пресните драскотини.

Рамзи стоеше до вратата и макар обикновено да беше дипломатичен, той изпсува, така, както го правеше Бродик, щом забравеше за маниерите и възпитанието си.

— Какво, по дяволите, се е случило с ръката й? Доста е зле. — За щастие докато говореше той бе съобразил да шепне, за да не събуди Джилиън и Алек.

Бродик издърпа отново завесите, връщайки ги в предишното им положение, за да не може слънцето да безпокои жената и момчето, докато спят, и побутна Иън навън, за да излязат.

Иън не се помръдна.

— Един ангел защитава друг ангел — прошепна той. След това се обърна и излезе в коридора. — Ще направим това, за което ни помоли — каза той на Рамзи.

— Ще отложим отмъщението си? — попита Рамзи и докато говореше, се намръщи от вероятността да сторят именно това.

— Да, ще почакаме.

Бродик бе все още в спалнята. Забеляза плейда си, преметнат на един стол, вдигна го и зави с него Джилиън и Алек, покри ги с цветовете на Бюканън. Погледна към младата жена още веднъж, преди да излезе и да затвори вратата, чувствайки странно задоволство. Изведнъж осъзна, че никога няма да й позволи да го напусне. Без значение, дали й харесва или не, тя вече му принадлежеше.

 

 

Джилиън се събуди час след разсъмване и се почувства напълно отпочинала. Изми се и се облече грижливо в собствените си дрехи. Миналата нощ слугите явно са изпрали дрехите й, защото сега те висяха пред камината и бяха чисти и сухи. Туниката, която облече над жълтата си рокля, бе в тъмен, смарагдовозелен цвят, за който чичо й казваше, че прилича на цвета на очите й. След като привърза хлабаво въженият колан около кръста си, така че да пада нежно около ханша й, тя разреса косата си, пощипа бузите си, за да им придаде розов цвят и слезе долу.

Закуси с Джудит и момчетата. Греъм замоли майка си, да му позволи да заведе Мичъл и Алек до полето, на което тренираха воините, и след като Джудит им позволи, момченцата грабнаха дървените си мечове и хукнаха навън.

— Вече може да поговорим — каза Джудит. — Добре ли спа? Стана много рано. Мислех си, че ще останеш в леглото поне до обяд. Беше толкова изтощена.

— Спах много добре — отвърна тя. — И исках да стана рано. Днес трябва да тръгвам.

— Нима ни напускаш толкова рано?

— Да — отвърна тя.

— Къде ще отидеш?

— В дома на Рамзи.

Очите на Джудит се разшириха.

— Бродик знае ли за това?

— Все още не. Знаеш ли къде е той?

— Долу в конюшните е, с Иън и Рамзи. Имаш ли нещо против да дойда с теб? Наистина искам да видя реакцията на Бродик, когато му съобщиш, че заминаваш с Рамзи.

— Защо това би го изненадало? Той много добре знае, че търся сестра си, и тъй като тя е при клана Макферсън, със сигурност е осъзнал, че трябва да отида при клана Синклер, за да я открия.

— С Рамзи.

— Защо гледаш толкова скептично? Знаеш ли, Уинслоу ме изгледа точно по същия начин, когато му казах, че ще ходя в дома на Рамзи. Освен това и той ме попита дали съм съобщила за плановете си на Бродик. Беше доста странно.

— Явно трябва да ти обясня.

— Да, моля те — каза Джилиън.

— Рамзи, Иън и Бродик са като братя — започна тя. — И са много лоялни един към друг. Сигурна съм, че през времето, което си прекарала с Бродик, си забелязала, че той е мъж със силно чувство за собственост. Всички Бюканън са такива — добави тя, кимайки.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Джудит въздъхна.

— Когато с Иън бяхме младоженци, на съпруга ми не му допадаше Рамзи да е близо до мен.

— Защо? Няма ли му доверие?

— О не, той му има пълно доверие, както и Бродик, но виждаш ли Рамзи винаги завърта главите на жените. Трябва да признаеш, че той е дяволски красив.

— Да, но Иън и Бродик също са много красиви.

— Иън беше малко… несигурен… но скоро се успокои, защото разбра, че сърцето ми му принадлежи. Бродик от своя страна обаче, не знае какво изпитваш към него и ще е ужасен, ако заминеш с Рамзи.

— Няма да се разтревожи, повярвай ми — увери я Джилиън.

Джудит се разсмя.

— Нима смяташ, че го познаваш толкова добре?

— Да, така е — отвърна младата жена.

— Освен това, между Рамзи и Бродик винаги е съществувало леко съперничество. То би трябвало да ги разделя, но не е така. Както ти казах миналата нощ, преди осем години двамата заминаха за Англия, за да си търсят невести. Това, което не ти казах, е, че Бродик намери жена, която смяташе, че е жената на живота му.

— Какво се случи? — попита тя, когато приятелката й се поколеба и се изчерви.

— Жената се отдала на Бродик.

— Били ли са сгодени?

Джудит поклати глава.

— Не, но тя му се отдала. Разбираш ли?

— Имаш предвид, че го е приела в леглото си? — Гласът й се бе снижил до шепот и сега и двете се бяха изчервили силно.

— Познавайки добре Бродик, бих казала, че той я е взел в леглото си, но с нейното съгласие, в противен случай той не би я докоснал.

— И той ти е разказал това? — удивена попита Джилиън.

Джудит се разсмя, преди да отговори:

— Милостиви боже, не, не ми е казал. Иън го направи, но ми се наложи цели шест месеца да тормозя съпруга си, докато се предаде и ми разкаже за случилото се. Не бива никой от мъжете да разбира, че съм ти разказала, за случилото се. Обещай ми.

— Обещавам — побърза да се съгласи Джилиън, защото искаше да чуе останалата част от историята. — Какво се е случило с жената? Бродик е много честен мъж и не би отнел непорочността й, ако…

— Но тя не е била непорочна — прошепна Джудит. — Преди него е била с други мъже.

— О, боже — прошепна Джилиън, мислейки си, че това е най-жалката жена в цяла Англия.

— И един от мъжете бил Рамзи.

— Не!

— По тихо — прошепна Джудит. — Не искам някой от слугите да чуе.

— Нима и двамата са я взели в леглата си.

— Да, но никой от тях дори не подозирал, че тя се опитва да ги настрои един срещу друг.

Джилиън остана с отворена уста.

— Нищо чудно, че Бродик мрази англичаните. Какво се е случило, когато са разбрали за всичко това?

— Нито един от тях не пожелал да я вземе, разбира се. Върнаха се тук и се заклеха, че или ще се оженят за шотландка или никога няма да сключат брак.

— Но Бродик я е обичал?

— Съмнявам се — отвърна тя. — Ако я обичаше, щеше да е бесен на Рамзи, но той почти не реагира на случилото се.

— Ами Рамзи?

— И той не се притесни. Жените винаги му се хвърлят в краката — добави тя. — Ето защо Бродик няма да приеме лесно решението ти да тръгнеш с Рамзи.

— Но ти ми каза, че той вярва на Рамзи.

— Да, но той няма да се тревожи за него — каза й Джудит. — Както казах преди, Рамзи завърта главите на жените.

— И той ще се тревожи, че аз… О, за бога — проплака Джилиън и после се разсмя. — Грешиш, Джудит. Бродик въобще няма да се разтревожи.

Джудит се изправи.

— Ще отидем ли да се уверим в това?

Двете жени излязоха заедно и рамо до рамо тръгнаха надолу по хълма. Леърдите бяха лесни за забелязване, тъй като стояха един до друг отстрани на конюшнята, бяха като три вековни дъба на средата на полето, където останалите воини тренираха бой с мечове.

И тримата се обърнаха, когато двете жени стигнаха до тях. Джилиън забеляза, че Иън не може да откъсни поглед от жена си. Явно любовта им не бе намаляла през годините, през които са живели като съпруг и съпруга.

— Джилиън има нещо, което иска да ти каже — обяви Джудит, обръщайки се към съпруга си.

— Леърд — започна Джилиън.

— Иън — поправи я той.

Кимвайки бързо, тя започна отново:

— Иън, първо искам да ти благодаря за добротата и гостоприемството.

— Аз съм този, който трябва да ти благодари, Джилиън, за това, че доведе сина ми у дома.

— Тя иска да придружи Рамзи до дома му, и мисля, че наистина трябва да го направи — обяви Джудит, за да покаже на съпруга си, че подкрепя плана на Джудит. — Иска да тръгнат още днес.

— Нима? — попита Иън, хвърляйки поглед към Бродик. — Рамзи, планираш ли днес да се отправиш към дома си?

— Всъщност да — отвърна Рамзи и жените забелязаха, че и той поглежда към Бродик.

— Знам колко е важно за теб да откриете мъжа, който предаде Рамзи…

Иън прекъсна Джилиън.

— Той предаде всички нас, момиче.

— Да — побърза да се съгласи тя, за да може да изрази позицията си по този въпрос без да го изнервя. Да каже на тези гиганти какво трябва да правят, изискваше голяма доза смелост, особено когато те бяха толкова близо до нея. Искаше да им изрецитира речта, която бе оттренирала с Джудит, и да го направи възможно най-бързо.

— До есенния фестивал трябва да направя това, което ми беше наредено, което значи, че нямам много време. С Божията благословия, отивам да намеря сестра си, която е при клана Макферсън, а сега Макферсън са част от клана на Рамзи. Днес смятам да замина с него за дома му, за да я потърся. И очаквам всички вие да ми съдействате. — След като се изказа, тя сложи ръце на ханша си и се опита да заеме уверена поза.

— Виждам, че вече си взела решение — каза сухо Иън. — Очаквахме да поискаш да отидеш в дома на Рамзи.

— Накара ме да се тревожа напразно — изсъска тихо тя към Джудит.

— Ще видим — каза й Джудит.

— Какво ще кажеш, Рамзи? Ще вземеш ли Джилиън със себе си? — попита Иън.

— Можем да тръгнем веднага, ако така желае лейди Джилиън.

— Ами ти, Бродик? — попита Джудит. — Какво мислиш за плана на Джилиън да отиде в дома на Рамзи?

Джилиън не му даде време да отговори.

— Бродик ще дойде с мен — избъбри тя.

— Нима? — попита той тихо.

Сърцето й се разтуптя лудешки и тя едва успяваше да си поеме дъх. Осъзна, че се паникьосва, и то само защото се страхуваше, че Бродик може да я изостави. Милостиви боже, как така за толкова кратко време бе станала толкова зависима от този мъж? Знаеше, че не бива да го замесва в проблемите си, и все пак мисълта, че той ще си замине, че никога няма да го види отново, й се струваше немислима.

— Бюканън воюват с Макферсън — прошепна й Джудит. — Смятам, че вероятно искаш прекалено много от Бродик.

— Тя все още не ме е помолила за нищо — каза Бродик.

— Джудит, Бюканън не воюват с Макферсън — поправи той жена си. — Те просто не ги харесват. Но Бюканън така или иначе не харесват никой, който показва слабост.

— Не всеки може да бъде толкова силен, колкото си ти, Бродик. Би трябвало да помагаш на слабите, а не да ги потискаш — заяви му Джилиън.

Тримата леърди се ухилиха един на друг и после погледнаха към нея, видимо развеселени от думите й. Очевидно смятаха, че е много наивна.

— Не е ли така? — предизвика ги тя.

— Не, не е така — отвърна й Бродик. — Слабите не оцеляват в планините.

Иън и Рамзи кимнаха в съгласие с думите му.

— Макферсън са пиявици — каза Бродик, вече говорейки на Рамзи. — Ще източат силата както от клана ти, така и от теб. Те обичат някой да се грижи за тях — добави той. — И със сигурност не желаят да бъдат силни. Веднъж щом се вдигнат на крака и ви унищожат, просто ще отидат при друг състрадателен леърд и ще започнат да го молят да ги приеме и да се грижи за тях.

— Караш състраданието да изгледа като грях — каза Джилиън.

— В този случай е точно така — отвърна й той.

— Рамзи е леърд отскоро, но вече му излезе име на състрадателен мъж — отбеляза Иън. — Ето защо Макферсън отидоха при него.

— И аз не толерирам мъже, които се унижават, като търсят чуждата закрила за себе си и за семействата си. Но смятам, че и двамата грешите относно Макферсън. Воините им почти не са въоръжени и това трябва да се поправи. И не са слаби, а просто неспособни.

Дискусията продължаваше, но движение на изток привлече вниманието на Джилиън. Близо до дърветата стояха четири млади жени. Всичките се суетяха и гласяха. Една червенокоса жена пощипваше бузите си, докато останалите оправяха косите си или приглаждаха полите на роклите си. И четирите се кикотеха. Веселието им извика усмивка на устните на Джилиън. Тя предположи, че жените искат да се приведат във възможно най-добър вид, за да говорят с леърд Мейтланд и търпеливо го чакат да свърши разговора си.

— Точно това ни тревожи, Рамзи — каза Иън. — Ако обучите Макферсън, те може да се обърнат срещу вас.

— За щастие, двамата с Иън няма да им позволим да ви унищожат — обади се Бродик. — Ако поискаш да ти пазим гърба, ще го направим.

— Знам какво върша — обяви арогантно Рамзи. — И вие няма да се намесвате.

— Мислили ли сте, че мъжа, който е видяла Джилиън, може да е Макферсън? Смятате ли, че някой от тях може да е предателя? — попита Джудит.

— И на мен ми хрумна нещо подобно — отвърна Иън.

Джудит погледна към Бродик.

— Ако този мъж разбере, че Джилиън го е видяла… ако узнае, че може да го разпознае, дали ще се опита да й затвори устата? Алек ни каза, че заедно с него е имало трима мъже, затова не трябва да забравяме, че предателя не действа сам.

— Но той не знае, че съм ги видяла — възрази Джилиън. — В безопасност съм.

— Кой, освен вас тримата, знае, че Джилиън е видяла предателя? — обърна се Джудит към съпруга си.

— Брат ми, Патрик, но не се тревожа за него, той би я защитил, за това знаят и синовете ни, и братът на Рамзи. Дилън и Уинслоу също знаят, а Рамзи планира да обясни всичко на командира си Гидиън. — После се обърна към Рамзи и добави: — Патрик няма да изпусне Мичъл от погледа си, докато е при нас.

— Брат ми не би могъл да е в по-голяма безопасност — отвърна Рамзи.

— Защо сте казали на Уинслоу?

— Със сигурност бихме могли да вярваме на брата на Бродик. Не мисля, че трябва да се притесняваме за него.

— Доверявам му се с живота си — каза Джудит. — Не заради това зададох въпроса на съпруга си, както знаеш, Уинслоу командва воините на Иън — обясни тя. — И съм сигурна, че съпруга ми има много важна причина да му каже за случващото се. Искам да разбера каква е.

Иън изглеждаше леко притеснен. Той погледна към Джилиън, преди да се обърне към съпругата си.

— Уинслоу трябваше да знае, за да може да се подготви.

Джудит не се отказваш.

— Какво да подготви.

— Воините ни.

Джилиън замръзна.

— За битка?

— Да.

— Ще отидете в Англия?

— Да.

— Кога? — поиска да узнае Джилиън.

— Когато ни дадеш името на англичанина — отвърна Бродик.

Тя направи крачка към него.

— На вас? И Дилън ли ще подготви воините ти за битка?

Той се ухили.

— Воините ми винаги са готови за битка. Той просто ще се заеме с дребните детайли.

— Но защо?

— Как можеш да ми задаваш този въпрос? Иън е мой съюзник и приятел, а Алек ми е кръщелник. Мой дълг е да отмъстя за момчето.

— Но има и още една причина, нали? — попита Рамзи.

Бродик изведнъж стана предпазлив и кимна бавно.

— Да, има и още една причина.

— И каква е тя? — попита Джудит.

Бродик поклати глава, давайки й да разбере, че няма да обясни.

Джилиън се врътна към Рамзи.

— Ами твоят командир? И той ли ще се подготвя за битка?

— Да.

Не можейки да повярва на всичко това, тя погледна към единствения човек, който явно бе запазил здравия си разум.

— Джудит, те просто не могат да нападнат Англия.

— Смятат, че могат — отвърна Джудит.

— Ние отиваме само за трима души, не смятаме да нападаме цялата държава — сухо измърмори Иън.

— Но и тримата са могъщи барони — каза им тя. — Ако вашите армии нахлуят в Англия в пълно бойно снаряжение, сигурна съм, че слуха за това ще достигне до крал Джон. Рискувате да се замесите във война с Англия без значение дали го искате или не.

— О, момиче, нищо не разбираш — каза й Бродик. — Кралят ти, дори няма да разбере, че сме били там. Никой няма да ни види.

— Нима смятате, че някак ще станете невидими?

— Джилиън, не е нужно да бъдеш саркастична — каза Рамзи, ослепявайки я със спираща сърцето усмивка, която щеше да й се стори много чаровна, ако темата на разговора им не бе толкова сериозна.

— Разбира се, че крал Джон, ще разбере, че сте там — проплака раздразнена тя. — Кажи ми, Бродик. За кога точно планирате тази своя инвазия?

— Иън вече ти отговори на този въпрос — отвърна й той. — Тръгваме веднага щом ни кажеш имената на тримата английски свине.

— Разбирам — каза тя. — Сега, след като разбрах какво сте намислили, никога няма да ви кажа имената им. Ще намеря начин сама да се справя с тях. По един или друг начин, справедливостта ще възтържествува.

Иън се намръщи.

— Джилиън, какво смяташ, че би могла да сториш? Ти си просто жена…

Бродик побърза да я защити.

— Тя е силна, устремена и много умна. Честно казано, смятам, че ще намери начин да победи негодниците.

— Благодаря ти.

— Не беше похвала — сряза я той. — Просто излагам фактите. Както и да е, не мога да ти позволя да поемеш задълженията ни, Джилиън. Имаме право да се разправим с тях, точно толкова, колкото имаш и ти.

— Отмъщението не е главният ми приоритет — възрази тя. — Но за теб е, нали?

Той сви рамене. Тя се обърна към Рамзи, надявайки се да сложи край на спора.

— Ще съм готова за тръгване след няколко минути.

Рамзи кимна.

— Идваш ли с нас, Бродик?

— Време е за директен въпрос, момиче.

— Бродик, спомних си, че когато Ани Дръмънд се канеше да сложи ужасяващият майчин огън на ръката ми, ти ми каза да не издавам нито звук.

— И ти не издаде, нали?

— Да, не издадох — отвърна тя. — Но ти не ме помоли да го направя. Ти ми нареди. Сега аз просто следвам твоя пример.

— За бога — промърмори той, търпението му се бе изчерпало. — Ако искаш да дойда с теб, просто ме попитай. Направи го веднага, Джилиън, иначе си тръгвам.

— Нима ще ме изоставиш? — прошепна тя, ужасена, че може да се отнесе с нея по този начин.

Той я изгледа така, сякаш иска да я удуши.

— Помоли ме — заповяда й отново.

— Не искам да те карам да мислиш, че имам нужда от теб…

— Ти имаш нужда от мен.

Тя направи крачка назад. Той я последва.

С въздишка, тя опита отново:

— Просто вече те опознах добре и ти имам доверие.

— Вече знам, че ми се доверяваш.

— Защо правиш всичко толкова трудно.

— Аз съм труден мъж.

— Да, такъв е — съгласи се Рамзи.

Останалите явно бяха чули всяка нейна дума. Заеквайки като малоумна, тя попита:

— Ще дойдеш ли с мен?

— Да.

— Благодаря ти.

Той повдигна с пръст брадичката й.

— Ще остана с теб, докато се прибереш у дома. Давам ти думата си — обеща той. — Сега можеш да спреш да се тревожиш. — Забравил за публиката им, той се наведе надолу и я целуна. Докосването на устните му бе просто една нежна ласка. Приключи само след миг, но все пак накара сърцето й да препусне лудешки.

Вълна от кикот се блъсна в тях и Джилиън се обърна по посока на звука. Очите й се разшириха, когато видя дузина жени да чакат до дърветата.

— Леърд Мейтланд, там има доста млади момичета, които очевидно чакат, за да говорят с вас — каза Джилиън.

Джудит се разсмя.

— Те не чакат, за да говорят със съпруга ми. Той вече е зает.

— Зает? — попита Джилиън.

— Женен е — обясни й Джудит.

— Докато Джилиън е в Шотландия, тя е моя отговорност — започна Иън. — Тя е единствената причина сина ми да е жив — добави мъжът. — По тази причина аз ще съм неин защитник.

— Аз също изпитвам отговорност към Джилиън — каза Рамзи. — Заради нея, сега брат ми е в безопасност, и знам, че в обкръжението си имам предател.

Иън погледна към Бродик и каза:

— Искам репутацията й да бъде неопетнена.

— Какво намекваш? — поиска да узнае Бродик.

— Хората ще започнат да говорят — каза Джудит. — Нали не искаш някой да нарани чувствата на Джилиън.

— И какво биха могли да кажат? — попита Джилиън.

Джудит умишлено отказа да отговори директно на въпроса, за да пощади чувствата на новата си приятелка.

— Някой могат да бъдат много жестоки. Никой Мейтланд, разбира се, но другите могат да кажат ужасни неща.

— Опитва се да ти каже, че ще те мислят за любовница на Бродик.

— Иън, нужно ли е да бъдеш толкова директен? — проплака Джудит.

— Тя трябва да разбере.

— Сега някой говори ли? — попита Джилиън.

Иън сви рамене.

— Отговорът не е задоволителен — каза Бродик. — Репутацията й опетнена ли е? — Мъжът изглежда бе възмутен от самата мисъл за това.

Джилиън изпъна рамене.

— Не ме интересува какво говорят — каза тя. — Ще призная, че не съм се замисляла за това… какво ще говорят хората, когато съм загрижена за толкова много неща и се тревожа… — Изведнъж тя спря да заеква и макар че чувстваше как лицето й гори от унижение, гласът й бе спокоен, когато каза: — Хората, които прекарват дните си клюкарствайки, са жалки и глупави. Що се отнася до мен, могат да говорят каквото си поискат. Аз знам какво ми е на сърцето и ще отговарям единствено пред Бог.

— По дяволите, мен обаче ме е грижа — ядосано изрече Бродик. — И няма да позволя на никой да те заклеймява.

— И как смяташ да попречиш на това, Бродик? — попита Рамзи.

— Да — каза Иън, — кажи ни какво смяташ да направиш по този въпрос.

Бродик се сети само за един-единствен начин. С дълга въздишка той изрече:

— Предполагам, че ще се оженя за нея.

Изказването му, едва не събори Джилиън на земята.

— Предполагам, че грешиш.

Всички, включително и Джудит, я игнорираха.

— Според мен това е в реда на нещата — каза Иън.

— Да, и според мен — съгласи се Рамзи. — Бродик има много силно чувство за собственост към нея. Вчера не ми позволи да се доближа до нея, освен ако и той не е там.

— Това е защото много добре знае как жените се замайват около теб — отбеляза Иън. — А и все пак налице е и злощастният инцидент, който се случи в Англия, когато с Бродик отидохте да си търсите булки. Предполагам, че все още е разстроен.

— Не съм разстроен — изръмжа Бродик.

Приятелите му, не му обърнаха внимание.

Рамзи сви рамене.

— Случи се преди осем години — напомни той на Иън. — Освен това, Бродик нямаше да бъде щастлив с жена, която толкова лесно насочва вниманието си към други мъже.

— По тази причина, нито един от вас не я доведе у дома.

— Никой от нас не я искаше. Тя нямаше капка морал.

— Това се подразбира — засмя се Иън.

Бродик погледна приятелите си така, сякаш му се иска да ги убие, но Иън и Рамзи останаха напълно спокойни.

— Има още нещо в тази история, което не ни казваш, нали? — попита Джудит. Никой не й отговори на въпроса. Иън й намигна, затова тя реши, че по-късно ще го разпита, за да разбере всичко.

— Миналата нощ тя носеше плейда ти, Бродик — каза Рамзи.

— Той настоя да носи цветовете му — каза Иън. — Не е чудно, че хората ще се чудят за положението й.

— Чух, че по време на празника си я целунал пред целия клан Мейтланд.

Бродик сви рамене.

— Не пред целия клан… пред половината.

— Искал си всеки да разбере, че… — започна Иън.

Бродик го прекъсна.

— Много ясно, че исках.

— Какво е искал всички да разберат? — попита Джудит, поглеждайки притеснена към Джилиън.

— Искал е всички да разберат, че Джилиън му принадлежи — обясни Иън.

— По тази причина я е целунал пред толкова много свидетели — каза Рамзи.

Горката Джилиън изглеждаше така, сякаш току-що са я ударили по главата с нещо тежко. Джудит реши да се смили над нея, тъй като знаеше, че приятелката й не може да разбере тъпите решения, които взимаха шотландците от планините.

— Сигурна съм, че е било просто приятелска лека целувка, такава каквато споделят братовчеди, които не са се виждали дълго време.

Джилиън закима утревисто, когато Бродик промърмори:

— Проклет да съм, ако беше такава.

С тиха въздишка, Джудит се предаде. През всичките години, през които живееше с Иън, вече бе научила, че тези твърдоглави шотландци не знаят как да се държат прилично. Ако искаха нещо да бъде направено, те сами се заемаха с него, и ако желаеха една жена, веднага я взимаха. За тях всичко бе толкова просто. Разбира се, мъжете уважаваха жените и по тази причина не ги взимаха в леглото си, преди да се венчаят, но веднъж щом дадат клетвите си, те оставаха с жените си до края на дните си. Бродик очевидно желаеше Джилиън и дори да се опитаха да го разубедят, нямаше да постигнат нищо. Той щеше да я получи и приятелите му, със своите неприлични забележки и държание, искаха да му покажат, че одобряват решението му и ще направят всичко по силите си, за да му помогнат.

Никой от тримата не се интересуваше за чувствата на Джилиън.

Джудит погали ръката на приятелката си, за да й покажа, че й съчувства. Джилиън изглеждаше леко замаяна.

— Бродик?

— Да, Джудит.

— Обичаш ли Джилиън?

След въпроса настана мъртва тишина. Ако погледите можеха да убиват, сега Иън щеше да стане вдовец, помисли си Джилиън. Беше повече от очевидно, че Бродик няма желание да обсъжда точно този въпрос. Но Джудит нямаше да отстъпи, все пак тя бе загрижена за интересите и сърцето на Джилиън.

— Обичаш ли я?

— Скъпа, това е въпрос, който не е редно да задаваш — каза Иън.

— Напротив — възрази тя. — Някой трябва да се погрижи за Джилиън.

— Ние ще се грижим за нея — обади се Рамзи.

— А и Бродик, очевидно я желае — намеси се Иън.

— Да я желае, не е достатъчно — не се съгласи Джудит. — Нима сте забравили, че е англичанка…

— Беше англичанка — прекъснаха я Рамзи и Иън в един глас.

Джудит ги изгледа раздразнено.

— Лъже ли ме паметта или двамата с Бродик се заклехте да се венчаете за шотландка, или никога да не се ожените? — попита тя Рамзи.

— Да, заклеха се — отвърна Иън. — След злощастния инцидент в Англия…

— Ще спреш ли да го наричаш „злощастен инцидент“? — намеси се Бродик.

— Да, заклехме се — призна Рамзи. — Но Бродик очевидно си е променил мнението.

— Загрижен съм за репутацията й — промърмори Бродик.

— Тогава просто стой далеч от нея — предложи Джудит.

— Това решение не е приемливо — сряза я Бродик.

— Защо не? — не се отказваше тя.

— Защото той не иска да стои далеч от нея — обясни търпеливо Рамзи — Това би трябвало да е очевидно, Джудит.

Тя реши да промени тактиката.

— Бродик казал ли си й какъв ще бъде живота й, ако заживее при Бюканън?

Той сви рамене.

— Току-що реших да се оженя за нея — призна той.

— Той ми каза, че ще съм нещастна. — Гласът на Джилиън бе едва доловим шепот. Тя все още бе зашеметена от възмутителния начин, по който Бродик се опитваше да решава бъдещето й, но гневът бързо изместваше удивлението, и след миг тя трепереше от гняв. Казваше си, че всеки миг всички ще се разсмеят и тя ще разбере, че просто са се шегували с нея.

А когато това се случеше, тя знаеше, че щеше да изпита огромно разочарование.

— Да, ще бъде нещастна — каза Бродик.

Рамзи се разсмя.

— Значи си й казал истината. Не завиждам на никой мъж или жена, които биха се опитали да се впишат в онази твоя банда варвари, наречени Бюканън.

— Няма да съм нещастна — проплака Джилиън. — И знаете ли защо?

Мъжете се държаха така, сякаш не са чули въпроса й. Иън реши да обърне внимание на първата част от изречението.

— Ето виждате ли? Тя вече гледа оптимистично на всичко. Това е добро начало.

— Господа, моля ви, ще спрете ли да се шегувате с мен? — помоли Джилиън. Най-после се бе отърсила от първоначалния шок и бе решена да сложи край на тази дискусия.

— Не мисля, че се шегуват — каза Джудит. Тя се приближи до Джилиън и й прошепна: — Ако все още не си разбрала, мисля, че ще е добре да ти обясня…

Джилиън прокара пръсти през косата си.

— Какво да ми обясниш? — попита тя, нетърпеливо.

— Те никога не се шегуват. Сигурна съм, че Бродик е решен да се ожени за теб.