Джули Гарууд
Съкровището (14)

Глава 13

Както Джудит предвиди, Джилиън наистина предизвика вълнение.

Беше се събрала доста голяма тълпа, която да отпразнува завръщането на Алек и всички бяха весело настроени и вдигаха доста шум. Залата бе осветена от стотици свещи. Млад мъж свиреше на лютня в ъгъла, докато слугите се разхождаха с тежки подноси измежду гостите. На огъня нанизано на шиш се печеше прасе, а пред него стоеше старица с ръжен в едната ръка и дървена лъжица в другата. Тя използваше лъжицата, за да гони младите воини, които се опитваха да си отрежат от месото, преди да се е изпекло добре.

Живата музика и веселите закачки сякаш обградиха Джилиън, когато тя влезе в залата. Спусна се по стълбите и неочаквано музиката спря. Мъжът, свирещ на лютня, погледна към нея и след миг стотици мъже и жени обърнаха лице нагоре към стълбите.

Бродик тъкмо отговаряше на някакъв въпрос, зададен му от Иън, когато случайно погледна нагоре и забеляза Джилиън да слиза бавно по стълбите. На мига забрави мисълта си. Забрави и маниерите си, тъй като обърна гръб на брат си и на приятеля си и се насочи към стълбите.

Преди Бродик бе успял да забележи само бегло формите й, но сега извивките на тялото й бяха повече от очевидни. Не му допадна особено кройката на роклята й, смятайки, че излага прекалено много очертанията на тялото й, и сериозно обмисляше дали да не увие около врата й още един плейд с цветовете на Бюканън така, че той да висне надолу по тялото й и да прикрие женските й прелести. По дяволите, но тя бе наистина пленителна.

Джилиън забеляза смръщеното изражение на лицето на Бродик и й се прииска да се обърне и да се върне нагоре по стълбите. Но вече бе на половината път и щеше да изглежда като страхливка, ако се върне точно сега.

Цялото внимание бе насочено към нея, а тишината бе осезаема. Тя забеляза, че някои изглеждаха изумени, други гледаха с недоверие. Само воините на Бродик, неговите лоялни мъже — Робърт, Стефан, Лиъм, Кийт и Аарон й се усмихваха — затова тя реши да гледа тях и да игнорира тълпата и Бродик, докато продължаваше да слиза надолу.

Въпреки това, Бродик нямаше да позволи да бъде игнориран. Той застана до стълбището и когато тя най-после стигна до него, той й подаде ръка. Колебливо тя сложи дланта си в неговата и го погледна. Засрамена, задето той все още й се мръщи, тя се усмихна сладко и прошепна:

— Ако не спреш да ми се мръщиш, кълна се, ще те ритна. Тогава ще имаш основателна причина да се цупиш.

Той бе толкова изненадан от глупавата й заплаха, че се разсмя.

— Нима мислиш, че можеш да ме нараниш?

— Безспорно.

Той се засмя отново, с един невероятно прекрасен звук, и, Господи, в очите му блеснаха дяволити искри. Изведнъж тя се почувства много по-спокойна и уверена в себе си. Вече едва забелязваше публиката. Освен това, сега вече гостите не можеха да я видят, защото както вече им бе станало навик, воините на Бродик я обградиха от всички страни.

— Леърд, не бива да позволяваш на Мейтланд да гледат така милейди. Непристойно е — промърмори Робърт.

— И как мога да им попреча? — попита Бродик.

— Ние с радост ще се погрижим за тази задача — предложи Лиъм с голямо нетърпение.

— Да, ще ги накараме да забравят похотливите си мисли — промърмори Стефан.

Ръгвайки Лиъм с лакът, Аарон се обади:

— Не споменавайте думата „похот“ пред милейди.

За щастие музиката засвири отново и тълпата поднови празнуването си. Бродик продължи да държи ръката й, докато отговаряше на въпроса на Лиъм, и тъй като не я гледаше, тя се престори, че ги слуша, докато си даде време да го огледа хубавичко. Той изглеждаше твърд и толкова красив, че се зачуди дали мъжът има най-малка представа какъв ефект има върху жените. Освен това, тази вечер изглеждаше опасен, с дългата си златиста коса, стелеща се по раменете му, и с наболата еднодневна брада.

Очевидно се бе изкъпал, защото косата му бе леко влажна и бе облечен с чиста бяла риза, която или бе донесъл със себе си, или бе заел от Иън. Кожата му изглеждаше още по-бронзова на фона на бялата материя, а на едното му рамо бе надиплена лента от плейда на Бюканън.

Бродик я забеляза, че го гледа. Блясъкът в очите му я накара да изгуби дъха си и изведнъж й се прииска да се настани в прегръдките му и с целувки да прогони смръщеното изражение от лицето му. Тя въздъхна при тази мисъл и благодари на Господ, че мъжът не може да чете мисли.

— Аз казвам да изведем воините на Мейтланд отвън и да си разменим по няколко думи с тях, леърд — предложи Робърт.

— Юмрукът ми е по-силен от думите, Робърт — каза Лиъм. — Какво ще кажете да натупаме всички?

Джилиън не обръщаше внимание на разговора им, докато не чу думата „юмрук“.

— Няма да се биете тази вечер — нареди тя. — Сега празнуваме, няма да се караме.

— Но, милейди, добрият бой винаги предшества хубавият празник — обясни Стефан.

— Да не би да ми казваш, че се наслаждавате на боя?

Мъжете се спогледаха смутени от въпроса й. Робърт, който винаги бе с каменно изражение, се усмихна.

— Точна така — отвърна Лиъм.

Тя чакаше Бродик да сложи край на всичко това, но той не обели и дума. Когато стисна ръката му, той й отвърна с леко стисване.

— Не ме е грижа дали се наслаждавате на боя или не — започна тя. — Леърд Мейтланд ще бъде доста разочарован, ако причините раздорици тази вечер.

— Но, милейди, тези воини продължават да ви гледат. Не може да го позволим.

— Напротив, можете.

— Това е обида — обясни Стефан.

— Ако някой ме гледа, вината е моя.

— Да, твоя е вината — проговори най-после Бродик. — Тази вечер изглеждаш дяволски красива.

Тя не можа да реши дали е поласкана или раздразнена.

— Само ти можеш да направиш така, че един комплимент да прозвучи като критика.

— То си беше критика — каза й той. — Просто не можеш да изглеждаш така и да очакваш някой да те игнорира. Ти си виновна задето хората те гледат.

Тя отметна глава и го изгледа.

— И какво да направя, за да променя вида си?

— Косата ви е виновна, милейди — каза Аарон. — Може би, ако я вържете и увиете с някакъв плат за през вечерта, ще е по-добре.

— Няма да направя такова нещо.

— А и роклята, която носите — обади се Лиъм. — Милейди, не успяхте ли да намерите нещо по… широко… за вечерта?

Тя погледна надолу към тялото си и после вдигна глава.

— Ами искаш ли да намъкна чувал от жито, Лиъм? — попита тя. Глупавите воини изглеждаха така, сякаш обмисляха предложението й. Тя извъртя раздразнено очи. — Тези воини, които ме гледат, вероятно са просто любопитни, тъй като са забелязали, че нося плейда на Бюканън. Не трябваше да го слагам.

— Защо не, милейди? — попита Робърт. — Харесва ни да носите нашият плейд.

— Само Бюканън трябва да носят този плейд — каза тя. — И не бива да се представям за някой, който не съм. Ако ме извините, ще се кача горе и ще го съблека.

— Не, няма да го направиш — каза Бродик. Той хвана ръката й и я задърпа след себе си. Целта му бе да я отведе до Иън и Джудит, за да я представи на тези, които искаха да се запознаят с нея, но воините на Иън постоянно ги спираха нетърпеливи да се запознаят с нея. Едно парвеню, наперено като бик, беше малко по-ентусиазиран и упорит по мнение на Бродик и затова му се наложи да го събори на колене и да го изрита от пътя си, за да могат да продължат напред.

Джилиън бе ужасена от поведението му.

— Ти си леърда на Бюканън — напомни му тя, шепнешком.

— Много добре знам кой съм — сопна й се той.

Щом той не се тревожеше, че останалите ще го чуят и тя реши да не се интересува.

— Тогава се дръж като такъв — озъби му се тя в отговор.

Той се засмя.

— Това и правя. Всъщност в момента затвърждавам репутацията и традициите ни.

— Ти и воините ти се държите като хулигани.

— Хубаво е, че си го забелязала.

Тя се отказа да опитва да му влее разум. Разбутвайки тълпата с лакти, те най-после се добраха до Иън и Джудит. Леърда на Мейтланд й се поклони и сетне се обърна недоволен към Бродик.

— Озапти воините си — нареди той. — Или аз ще го направя вместо теб.

Бродик се ухили. Джилиън се обърна, за да погледна към воините на Бродик и разбра, че те дават всичко от себе си, за да въвлекат воините на Мейтланд в бой.

Тя нямаше никакво право да заповядва на воините на Бродик, но все пак се чувстваше отговорна за действията им. Беше се привързала към всички тях за краткото време, през което се познаваха, и не искаше да им се налага да виждат лошата страна на Иън, макар петимата да не смятаха, че това ще е особено голям проблем. Явно се наслаждаваха на боя, като деца на сладкиши.

— Извинете ме за секунда, леърд Мейтланд. Искам да разменя няколко думи с воините на Бродик.

Тя направи реверанс пред домакините им, игнорирайки Бродик, тъй като той не бе направил това, което бе длъжен, и след това забърза към воините му, които бяха малка групичка пред многобройните воини на Мейтланд.

С глас, достатъчно силен, за да бъде чут от всички Мейтланд, тя каза:

— Бих искала тази нощ всички да се държите като джентълмени.

Бюканън изглеждаха доста оклюмали от искането й, но неохотно се съгласиха и кимнаха. С усмивка, тя се обърна към Мейтланд.

— Вашият леърд реши, че никой от воините му няма да се бие тази нощ. Осъзнавам, че това ще е голямо разочарование за вас, но искам да знаете, че Бюканън са честни мъже и повече няма да ви предизвикват.

— След като те не могат да ни победят, защо да се безпокоят? — попита Лиъм. — Вашият леърд направи така, че играта да не е забавна.

Един от воините на Мейтланд се удари по рамото.

— Тогава защо не отворим едно буре с ейл? Ще ви покажем как Ерик може да пресуши цяло буре, без да си поеме нито веднъж дъх. Обзалагам се, че не можете да го биете.

Аарон не се съгласи и след като се поклониха на Джилиън, воините на Бюканън последваха Мейтланд до избата, за да вземат няколко бурета с ейл. Явно тук конкуренцията бе на мода.

— Всички са като малки деца — промърмори тя, повдигна полите си и се върна при домакините.

Джудит я измъкна от мъжката компания, за да я представи на най-добрата си приятелка, красива червенокоса дама с лице цялото в лунички и с две имена, Франсис Катрин.

— Съпругът й Патрик е брат на Иън — обясни Джудит. — С Франсис Катрин сме приятелки от много години.

Франсис Катрин се усмихна и Джилиън се почувства по-спокойна на минутата.

— С Джудит си говорихме за теб — призна тя. — Привлякла си вниманието на Бродик и това никак не е лесно за постигане, Джилиън. Той не обича англичаните — добави тя, омекотявайки истината.

— Разказа ли ти как с Рамзи преди много години отидоха в Англия, за да си търсят булки? — попита Джудит.

Очите на Джилиън се разшириха и тя погледна към Бродик.

— Не, не ми е казвал. Кога той и приятеля му са ходили в Англия?

— Преди шест-седем години.

— По-скоро осем — каза Франсис Катрин на приятелката си.

— И какво се е случило? — попита Джилиън.

— И двамата бяха влюбени в Джудит — каза Франсис Катрин.

— Не е вярно — възрази Джудит.

— Напротив — настоя приятелката й. — Но, разбира се, Джудит вече беше омъжена за Иън, затова те решиха да отидат в Англия, за да си намерят булки като нея.

Джилиън се усмихна.

— Били са много млади по онова време, нали?

— С наивни очаквания — добави Франсис Катрин. — Никоя от дамите, които срещнали, не можели да се мерят с тяхната Джудит…

— О, за бога, Франсис Катрин. Не бива да ме караш да звуча като светица. Те не са търсили дами като мен. Просто не са били търпеливи и не се открили това, което са търсели. Скоро се осъзнали и се върнаха у дома. И двамата се заклеха на Иън, че ще се оженят за шотландки.

— И така смятаха да направят — каза Франсис Катрин.

— Докато не се появи ти — добави усмихнато Джудит.

— Бродик беше много мил с мен — каза Джилиън. — Но това е всичко. Той просто е мил човек.

— Не, не е — възрази Франсис Катрин.

Джудит се разсмя.

— Имаш ли чувства към този мил мъж?

— Не бива да й задаваш такива въпроси — каза Франсис Катрин. — Но имаш ли, Джилиън?

— Разбира се, че ме е грижа за него. Той ми се притече на помощ и ми помогна да доведа Алек у дома. Винаги ще му бъда благодарна. Обаче — побърза да каже, когато видя, че двете дами се канят да я прекъснат, — аз трябва да се върна в Англия, веднага щом мисията ми завърши. Не мога да се отдавам на глупави… мечти.

— Има усложнения, с които не си наясно, Франсис Катрин — обясни Джудит.

— Любовта е усложнение — каза приятелката й. — Отговори ми само на още един въпрос, Джилиън, и обещавам ще спра да те занимавам. Отдаде ли сърцето си на Бродик?

Беше й спестено да отговори на въпроса, тъй като до тях се появи съпругът на Франсис Катрин. Патрик Мейтланд приличаше на брат само по цвета на косата, във всичко останало нямаше място за сравнение. Е, разбира се, като се изключи, че и той бе много собственически настроен към жена си и нито един от двамата братя нямаха проблем да покажат какво чувстват към съпругите си. Любовта им бе очевидна, стопляща сърцето и достойна за завиждане.

Франсис Катрин я представи на Патрик и й посочиха децата си, шест на брой, две прекрасни близначки, които бяха копия на майка си и четирима сина. Най-малкото бебе не можеше да е на повече от годинка и бе невероятно сладко, докато се въртеше в ръцете на баща си. Когато бебето се усмихна двете му малки зъбчета я очароваха.

Алек дръпна ръката на Джилиън, за да привлече вниманието й, и й представи брат си Греъм. Първородният Мейтланд бе доста срамежлив. Той не я погледна, но все пак й се поклони официално и после побърза да отиде при приятелите си.

— Синът ни Греъм е кръстен на старейшината, който в обучавал съпругът ми — обясни Джудит. — Греъм почина преди осем години, но все още го оплакваме. Беше прекрасен човек и го чувствах като свой дядо. О, Хелън ни маха. Сигурно храната е готова. Ела, Джилиън, двамата с Бродик трябва да седнете до мен и Иън. Франсис Катрин, извикай съпругът си и елате и вие.

Навън се стъмни и се наложи да се запалят още свещи из голямата зала. Всички жени помагаха в носенето на платата с храна. Макар че Джилиън предложи помощта си, не й позволиха да си мръдне дори пръста. Беше удивена как за толкова малко време бяха приготвили толкова грандиозно празненство. На масата се сервираха печени гълъби и фазани, сьомга и осолена пъстърва, дебел, покрит с твърда коричка хляб (черен и кафяв), подсладени кейкове, сладки ябълкови сладкиши и към всичко това безброй блестящи стомни с вино, ейл и студена вода от потока наблизо. Освен това, имаше и козе мляко и Джилиън изпи цяла чаша от него.

По време на вечерята Алек се разхождаше между воините. Той бе прекалено развълнуван, за да се храни, и говореше толкова бързо, че чак заекваше.

— Синът ми има тъмни сенки под очите си — каза Иън. — И ти също, Джилиън. И двамата трябва да се наспите добре.

— И двамата имат кошмари — каза Бродик, толкова тихо, че само Иън да го чуе. — Къде ще спи Джилиън тази нощ?

— В спалнята на Греъм — отвърна Иън. — Няма нужда да се тревожиш за нея. С Джудит ще се погрижим да не я безпокои никой.

Музиката започна отново и Патрик веднага стана на крака. Той стовари бебето в скута на Джудит и издърпа жена си на крака. Лицето на Франсис Катрин грееше от вълнение, когато последва съпруга си до средата на залата. Към тях се присъединиха и други двойки. Те танцуваха под акомпанимента на мъжете, които се бяха изправили на крака и пляскаха ритмично с ръце.

Няколко млади и смели воина се опитаха да се доближат до Джилиън, за да я поканят на танц, но тъмният поглед, който им изпращаше Бродик, бързо ги отказваше от намеренията им.

Младият мъж ставаше все по-ядосан с всеки изминал миг. Проклети да са, не виждаха ли, че тя носи неговият плейд? Не можеха ли да я оставят на мира? Момичето очевидно бе страшно изтощено. Дори Иън бе забелязал тъмните кръгове под очите й. Бродик поклати отвратено глава. Какво трябва да направи, че да е сигурен, че Джилиън ще получи малко тишина и спокойствие?

А какво право имаше той над нея, че се чувстваше толкова собственически настроен? Тя не му принадлежеше. Просто бяха пътували заедно, за да отведат Алек в безопасност.

— По дяволите — промърмори той.

— Извинявай? — Джилиън докосна ръката му, когато се наведе към него. — Каза ли нещо, Бродик?

Той не й отговори.

— Той каза „по дяволите“ — весело я информира Иън. — Нали той каза това, Джудит?

— Да, точно това каза — отвърна напевно жена му, а очите й блеснаха пакостливо, докато галеше с ръка племенника си. — Той каза „по дяволите“.

— Но защо? — попита Джилиън. — Да не би да го тревожи нещо?

Иън се разсмя.

— Ти — отвърна й. — Ти го тревожиш.

Бродик го изгледа навъсено.

— Не се меси, Иън.

— Милейди, може ли да потанцувам с вас?

Алек стоеше зад Джилиън и я ръчкаше в гърба, за да привлече вниманието й. Когато тя се обърна към него с усмивка, той й се поклони. Господи, беше невероятно чаровен и тя едва се сдържа да не го вдигне на ръце и да го прегърне силно.

Докато Бродик обясняваше на момчето, че Джилиън е прекалено изморена, за да танцува, тя скочи на крака, направи реверанс, сякаш краля на Шотландия е пред нея и сложи ръка на лакътя му.

Алек смяташе, че танцуването означава да се въртиш в кръг докато ти се завие свят. Бродик се премести в другия край на залата, близо до танцуващите, и като се облегна на една колона и скръсти ръце на гърдите си, той се загледа в тях. Забеляза как тъмните къдрици на Джилиън пламнаха в червено, осветени от огъня в камината зад нея, освен това забеляза и усмивката й. Тя изглеждаше толкова щастлива.

После забеляза, че не е единственият мъж, който я гледа. Щом танца свърши, останалите воини се спуснаха към нея като ято лешояди. Поне осем мъже я обградиха, молейки за вниманието й.

Всички те искаха да танцуват с нея, но тя деликатно отхвърли поканите им. Тя забеляза Бродик в тълпата и без дори да се замисли какво върши, тя се насочи към него и застана до него. Те не погледнаха един към друг, нито проговориха и все пак, когато тя се приближи към него, той също направи няколко крачки напред, докато телата им не се докоснаха.

Той гледаше право пред себе си, когато попита:

— Липсва ли ти Англия?

— Липсва ми чичо Морган.

— Но Англия липсва ли ти?

— Там е домът ми.

Изминаха няколко минути в мълчание, докато гледаха танцуващите двойки, когато тя попита:

— Разкажи ми за дома си.

— Няма да ти хареса.

— Защо не?

Той сви рамене.

— Бюканън не сме като Мейтланд.

— И какво значи това?

— Ние сме по… сурови. Наричат ни Спартанци и понякога наистина сме такива. Ти си прекалено нежна, за живота, който водим.

— При Бюканън живеят и други жени, нали?

— Да, разбира се.

— Не съм сигурна какво имаше предвид като каза, че съм прекалено слаба, но имам чувството, че не бе ласкателство. Все пак, няма да се обиждам. Освен това, се обзалагам, че жените от клана Бюканън не са по-различни от мен. Може да съм слаба, но и те са такива.

Той се ухили като погледна надолу към нея.

— Ще те схрускат за вечеря.

— В смисъл?

— Деликатните ти чувства ще бъдат унищожени за броени минути.

Тя се засмя и главите на хората в залата се обърнаха към нея, за да видят откъде идва този прекрасен звук.

— Разкажи ми за тези жени — каза тя. — Доста съм любопитна да науча повече.

— Няма много за казване — отвърна той. — Те са силни — добави. — И определено могат да се грижат за себе си. Могат да се защитават при атака и могат да отнемат живот толкова лесно, колкото го правят и мъжете. — Той отново я погледна. — Те са воини и определено не са слаби.

— Критикуваш ли ги, или ги хвалиш? — поиска да узнае тя.

— Хваля ги, разбира се.

Тя се премести пред него.

— Нарочно ли ми каза всичко това за жените в клана ти?

— Ти ме попита.

Тя поклати глава.

— Ти започна този разговор. Сега го довърши.

Той въздъхна.

— Просто исках да ти кажа, че това няма как да се получи.

— Кое няма да се получи?

— Ти и аз.

Тя не се опита да се престори, че е възмутена от дързостта му, нито че е обидена от арогантността му.

— Ти си доста дебелоглав, нали?

— Просто не искам да таиш надежди. — Знаеше, че е предизвикал темперамента й с последните си думи — очите й добиха цвета на разбушувало се море — но той нямаше да върне думите си, нито да ги омекоти. Той живееше в реалността, а не във фантазиите и все пак осъзна, че да я остави да си отиде, ставаше все по-неприемливо за него. Какво му ставаше, по дяволите? Къде бе изчезнала дисциплината му? Явно в момента я бе изгубил напълно, защото колкото и да се опитваше, не можеше да откъсне поглед от нея. Концентрира се върху устата й, спомняйки си колко прекрасни и меки бяха устните й срещу неговите. По дяволите, искаше отново да я целуне.

Той сведе поглед и изглеждаше така, сякаш всеки миг ще започне да ръмжи.

— Вероятно смяташ, че си постъпил много благородно, казвайки ми, че не би могъл никога да ме обикнеш…

Изненадан от думите й, той отвърна грубо.

— Не съм казал, че не мога да те обикна.

— Напротив, точно това каза — възрази тя. — Каза ми, че е невъзможно да бъдем заедно.

— Така е. Ще те направя нещастна.

Тя затвори очи и се помоли за търпение. Беше раздразнена, но се опитваше да не го показва.

— Нека се изясним. Можеш да ме обичаш, но не можеш да живееш с мен? Така ли?

— Горе-долу — провлачи той.

— Тъй като ти бе достатъчно честен, за да изкажеш позицията си, нека и аз да го сторя. Дори и ако бъда наказана с това да се влюбя в един толкова арогантен, своеволен и упорит спартанец като теб — което трябва да добавя е толкова възможно, колкото и да полетя като птица — дори и да се случи, не бих могла да се омъжа за теб. Така че виждаш ли, без значение е дали ти смяташ, че имаме бъдеще заедно или не.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо не можеш да се омъжиш за мен?

Тя примигна. Този мъж я подлудяваше.

— Трябва да се върна в Англия…

— За да може копелето, което те е пребило почти до смърт да има още една възможност да те убие?

— Ще защитя чичо си Морган на всяка цена.

Думите й хич не му допаднаха. Той стисна зъби и на челюстта му завибрира един мускул, гневът му бе повече от очевиден.

— И когато намериш сестра си и от нея ли ще поискаш да пожертва живота си?

— Не, не бих — прошепна тя. — Ако намеря кутията на Ариана… това би било достатъчно, за да освободя чичо си.

— Знаеш ли, вижда ми се доста любопитен факта, че през цялото това време, откакто сме заедно, нито веднъж не ми каза името му.

— Не се познаваме от много дълго.

— Защо не ми кажеш името му? Не искаш да знам кой е той, нали, Джилиън?

Тя отказа да му отговори.

— Бих искала да поседна. Ще ме извиниш ли?

— Или казано иначе, отказваш да говориш по този въпрос?

Тя понечи да кимне, но размисли.

— Всъщност има още едно нещо, което искам да ти кажа.

— Тогава го кажи — нареди той колебливо.

— Никога не бих могла да обичам мъж, който смята, че съм недостатъчна.

Тя се опита да се отдалечи, но той я хвана за раменете и я дръпна към себе си.

— О, Джилиън, ти не си ми, недостатъчна — Докато говореше бавно се навеждаше към нея. — Ти си… просто… невероятно… дяволски… сладка. — Ръцете му се обвиха около нея, притискайки я към гърдите му. Устата му се отърка леко в нейната. Лекият допир до устните й бе толкова опияняващ, че това, което се случи в следващия миг, беше неизбежно, беше писано да се случи.

Бродик спря да бяга от чувствата си. Устата му покри нейната с безусловен маниер на притежание. Нетърпението му й показваше какви са истинските му чувства. Той от своя страна знаеше, че Джилиън я е грижа за него, но искаше и се нуждаеше от повече. Музиката, тълпата и шума бяха забравени в момента, в който Бродик я зацелува дълго и дълбоко. Почувства я как трепна, когато езика му се потопи в сладката й уста в безсрамна демонстрация на притежание, и той стегна хватката си около тялото й, мислейки, че никога няма да иска да я пусне. После почувства как тя обви ръце около тила му и как се приведе към него, докато бедрата им не се докоснаха. Тя посрещна целувката му с равна на неговата страст. Джилиън му се отдаде изцяло, карайки го да потрепери от суровото й желание.

Тъкмо обмисляше как да я метне на рамото си и да я отнесе до най-близкото легло, когато някой изкрещя и на мига го върна в действителността. Той прекъсна целувката толкова рязко, че ръцете й все още бяха около тила му, когато мъжа направи крачка назад.

Отне й няколко секунди да си спомни къде се намира и какво се бе случило току-що и когато успя да чуе какво става около нея, тя бе истински ужасена от срамното си поведение. Милостиви боже, имаше поне шестдесет непознати, които ги наблюдаваха, и дори не й се искаше да мисли какво би казал чичо й Морган, ако бе станал свидетел на похотливото й държание.

Беше толкова объркана, че не знаеше какво да прави. Искаше й се да каже на Бродик никога повече да не я целува така и въпреки това й се прииска да му каже отново да я целуне по същия начин тук и сега. Какво й ставаше? Не можеше да разбере собствените си чувства.

Ядосана и раздразнена, тя му каза:

— Повече никога няма да ме целуваш така — заповяда тя, преизпълнена с емоции.

— Напротив, ще те целувам. — Гласа му прозвуча доста победоносно, а тя нямаше намерение да стои и да спори с него. Тя се обърна, за да се отдалечи, но той сграбчи ръката й и я принуди да го погледне. — Джилиън?

— Да? — попита тя, отказвайки да го погледне.

— Рамзи е тук.

Тя веднага го погледна.

— Така ли?

Бродик кимна.

— Искам да си спомняш целувката ни, когато го срещнеш. Всъщност, ще мислиш за мен до края на вечерта.

Той не просто изказваше желанието си, той направо й заповядваше и тя не знаеше от кое е по-обидена — от арогантността му или от начина, по който се държеше, като неин господар.

— Нима? — предизвика го тя.

Той се ухили.

— Да.

Решена да има последната дума, тя направи стъпка към него и без да мисли му заяви:

— Няма да те обичам.

Той също направи стъпка към нея, несъмнено опитвайки се да я сплаши, и след като се наведе към ухото й, прошепна:

— Ти вече ме обичаш.