Кина Къдрева
Приказка за охлювчето

В дюните край Слънчев бряг живееше едно охлювче, което беше толкова лениво, че нищо не правеше.

Нито помагаше на майка си в къщи!

Нито ходеше на пазар!

Нито си миеше очите!

Нито си учеше уроците!

Можете да си представите какво мързеливо беше това охлювче!

Майка му — голямата охлювка — просто не знаеше какво да го прави!

Щом го накараше да се умие или да свърши някоя работа, охлювчето веднага се скриваше в огромната кръгла тръба, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

Тая тръба висеше на един пирон до вратата и охлювчето я използваше за разни и всякакви неща и особено за криене от работа. Видеше ли майка си да идва с метлата или с чантата за пазар, то скачаше в тръбата и така се свиваше вътре, че майка му не можеше да го измъкне.

Тя заставаше до гърлото на тръбата и започваше да вика. Викаше, викаше, викаше, а охлювчето се свиваше все по-навътре и се спотайваше.

Ой, как се спотайваше охлювчето! Така се спотайваше, че накрая заспиваше от спотайване.

Тогава майка му отиваше на другия край на тръбата, там, откъдето се свири, и започваше да духа, за да го издуха.

Тя духаше толкова силно, та чак тръбата се люлееше на пирона, и свиреше ли, свиреше, а охлювчето спеше и сънуваше, че е моряк, че има буря, че вятърът пищи и иска да го отнесе, а то се държи за високата мачта, пее си и пет пари не дава.

То винаги сънуваше все тоя сън. Сънуваше го много дълго! Чак докато майка му се уморяваше от викане и духане в тръбата, и си отиваше.

Тогава охлювчето се събуждаше, протяа-а-агаше се до самите рога и изпълзяваше навън.

А как блестеше слънцето навън!

И как синееше морето!

И как се гмуркаха в морето мореходите!

И как се клатеха по мореходите моряците, важни-важни в раираните си моряшки фланелки!

На охлювчето изведнъж му се приискваше да стане моряк.

— Ще си плувам с някой мореход по морето — си казваше то, — ще се разхождам важно-важно с раирана моряшка фланелка и никой няма да ме гони с метлата и с пазарската чанта и да ме кара да върша разни работи!

И ето, че един ден като се протегна до самите рога и като си каза тия думи, охлювчето свали от пирона тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, мушна се отново вътре и се търкулна с нея надолу по дюните — право в моряшкия магазин!

Моряшкият магазин се намираше до самото море.

Без да се колебае, охлювчето влезе вътре.

— Добър ден! — поздрави то.

— Добър ден! — отвърна продавачът. — Какво обичате, моля?

— Решил съм да стана моряк — каза охлювчето. — Дайте ми, моля ви, една моряшка фланелка и един мореход!

— Заповядайте! — поклони се продавачът и подаде едно найлоново пликче с моряшка фланелка и една картонена кутия с мореход.

Охлювчето страшно се зарадва!

То веднага облече моряшката фланелка и нави мотора на морехода.

— Бър-р-р-р-р-р! — забръмча моторът и от магазина мореходът полетя направо в морето!

Охлювчето едва успя да се търкулне на борда с тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

— Урааа! — извика то. — Вече съм моряк. Ще си плувам по морето и никой няма да ме кара да върша разни работи! Лети, мореходе, в просторите сини!

Но мореходът, вместо да заплува навътре в морето, даде заден ход и спря на брега.

— Защо спираш на брега? — учуди се охлювчето.

— А как да потегля в морето, когато си нямам моряк? — рече мореходът.

— Ами аз какво съм? — каза охлювчето. — Не съм ли моряк? Виж, имам моряшка фланелка.

— Да! Имаш моряшка фланелка. Тя за моряка е знак. Но само с фланелка, с моряшка фланелка никой не става моряк!

— Как не се досетих! — рече охлювчето. — Че аз нямам шапка! Може ли моряк без моряшка шапка!

И то бързо се пъхна в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се търкулна към моряшкия магазин.

— Добър ден! — поздрави охлювчето.

— Добър ден! — отвърна продавачът. — Какво обичате, моля?

— Дайте ми бързо една моряшка шапка! — каза охлювчето.

— Заповядайте, моля! — поклони се продавачът и му подаде една моряшка шапка с дълги, дълги ленти и със златен надпис „Черноморски флот“.

Охлювчето подскочи от радост. Сложи шапката на главата си и полетя към морехода.

— Карай в морето! — извика то и скочи на палубата.

Но кой знае защо мореходът не потегли.

— Защо стоиш — попита охлювчето. — Защо не заплуваш в морето?

— А как да заплувам в морето, когато си нямам моряк? — рече мореходът.

— Ами аз какво съм? — огорчи се охлювчето. — Ето, имам и моряшка шапка!

— Моряшката шапка, моряшката шапка! Тя за моряка е знак! Но само с шапка, но само с шапка никой не става моряк!

— Сега разбирам! — каза охлювчето. — Може ли моряк без моряшка песен!

И то отново влезе в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се търкулна към моряшкия магазин.

— Добър ден! — поздрави охлювчето.

— Добър ден! — отвърна продавачът. — Какво обичате, моля?

— Дайте ми по-бързо една моряшка песен! — каза охлювчето.

— Заповядайте, моля! — поклони се продавачът и подаде на охлювчето една стара, хубава моряшка песен.

Охлювчето я взе и се търкулна пак към морехода. Качи се на палубата, разгърна нотите и започна да пее. Дори се опита да изсвири старата моряшка песен на тръбата, на която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

Но кой знае защо мореходът пак не помръдваше от брега!

— Хайде! Потегляй! — извика му нетърпеливо охлювчето.

— Бих тръгнал! Веднага бих тръгнал! Но, моля, кажете ми как? В морето не мога да ида, когато си нямам моряк!

— Ами аз какво съм! — ядоса се охлювчето. — Не съм ли моряк? Имам си, гледай, моряшка фланелка! Шапка моряшка с ленти! Имам си хубава песен моряшка! Какво ми трябва още?

— Имаш, да! Имаш моряшка фланелка! Шапка моряшка с ленти! Имаш си хубава песен моряшка! Ала не струват нищо те, защото нямаш, защото нямаш, нямаш моряшко сърце!

— Щом нямам, ще си купя! — рече охлювчето, влезе в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се търкулна към моряшкия магазин.

— Добър ден! — поздрави охлювчето.

— Добър ден! — отвърна продавачът. — Какво обичате, моля?

— Моряшко сърце! — рече запъхтяно охлювчето. — Веднага ми дайте моряшко сърце!

— Съжалявам — вдигна рамене продавачът, — но… моряшки сърца не продаваме. Моряшките сърца, млади момко, въобще не се продават!

— А може би тогава се рисуват? — рече охлювчето.

И то си потопи рогата в морето, там, където водата беше най-синя, и нарисува на гърдите си едно голямо синьо сърце. После помисли, помисли и нарисува вътре в него котва.

— Ето! — рече охлювчето. — Вече си имам и моряшко сърце!

И то се затъркаля тържествено към морехода. Щом стигна, охлювчето се измъкна от тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се изпъчи пред носа на морехода.

— Е? Сега какво ще кажеш? — рече то.

Мореходът погледна към гърдите му и замря от възхищение.

Той никога не беше виждал такова моряшко сърце — голямо, синьо и в средата с котва.

— Вече си имам моряк! Вече си имам моряк — засвири мореходът. От радост мачтите му се издигнаха сами и по тях се развяха гирлянди и пъстри моряшки знамена.

— Ей, моряк, защо стоиш? — извика той на охлювчето. — Измий ме! Лъсни ме! Прегледай машините! Зоват ни, зоват ни просторите сини! Морето се пени! Вълните искрят! Да тръгнем! По-скоро да тръгнем на път!

Щом чу, че става дума за работа, охлювчето веднага скочи в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

— Каквооо? — каза то. — Да мия? Да лъскам? Да преглеждам машини? Ооо!!!

И така се скри, че да не му се виждат и рогата.

— Ей, моряк! — взе да вика мореходът в гърлото на гъбата. — Хайде, приготвяй ме за път!

Но охлювчето не му се обаждаше, а се свиваше все по-навътре в тръбата и се спотайваше. Спотайваше се и си мислеше:

„Нека мореходът сам да се измие! И сам да се лъсне! И сам да си прегледа машините! И като си свърши всичката работа, аз ще скоча на борда и ще заплувам в морето“.

Така си мислеше охлювчето, а мореходът в това време стоеше до гърлото на тръбата и викаше ли, викаше.

Той викаше, а охлювчето се спотайваше, той викаше, а охлювчето се спотайваше — докато най-после заспа от спотайване.

Тогава мореходът отиде от другата страна на тръбата, там, откъдето се свири, и взе да духа, за да го издуха.

Той духаше толкова силно, та чак тръбата се търкаляше и свиреше ли, свиреше.

А охлювчето спеше и сънуваше, че е моряк, че мореходът се носи по вълните все по-навътре в синьото море, а то се разхожда важно-важно на борда с моряшката шапка и с моряшката фланелка. Разхожда се и пее старата моряшка песен.

— Кой е тоя моряк с моряшката шапка и с моряшката фланелка, който се разхожда важно-важно по палубата на морехода и пее такава стара и такава хубава моряшка песен? — питат се една друга малките рибки и по-големите риби, и дори най-големите и се трупат покрай морехода.

— Ооо! Това е големият моряк с най-най-прекрасното моряшко сърце! Вижте го! Вижте го! Сърцето му е синьо и вътре в него има котва! — казва една рибка, която гледа през бинокъл.

Тогава всичките рибки: и малките, и големите, и най-най-големите се гмурват във водата и си донасят биноклите, за да видят по-добре моряка с най-най-прекрасното моряшко сърце.

И точно тука охлювчето се събуди.

Тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, вече не се търкаляше и не свиреше, и никой не викаше в широкото й гърло.

— Сигурно мореходът е отишъл да се мие, да се лъска и да си преглежда машините! — засмя се охлювчето, проте-е-е-е-гна се до самите рога и изпълзя навън.

А как блестеше слънцето навън!

И как примамливо синееше морето!

И колко бял и лъснат беше мореходът!

Пъстрите моряшки знамена се вееха по високите мачти и мореходът тръгваше на път.

— Ей! Мореход! Чакай ме! — извика охлювчето, скочи в тръбата и се търкулна по брега.

Но мореходът се плъзна по вълните и затанцува в синьото море.

— Къде отиваш без мене? Мореход — развика се охлювчето. — Нали аз съм твоят моряк? Нали си нарисувах моряшкото сърце! Ей, мореход!

— Моряшките сърца не се рисуват! Моряшките сърца туптят! — обади се мореходът и се понесе към хоризонта. — Сбогом, охлювче! Ти никога няма да станеш моряк!

— Хм! — каза охлювчето, постоя, постоя на брега, после влезе в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се опита да се търкулне към къщи.

Но тръбата не можеше да се търкаля нагоре по дюните.

Тогава охлювчето я нарами и бавно запълзя по пясъчните хълмове.

Дюните бяха много високи, а тръбата много тежка, пък и слънцето припичаше, затова охлювчето честичко се спираше, влизаше вътре в тръбата и изкарваше по един сън.

То и до ден-днешен така си пълзи по дюните на Слънчев бряг и мъкне тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.