Джон Гришам
Завещанието (44)

45

Рекс Фелан бе прекарал предния ден в коридора на съда и през повечето време бе говорил по мобилния си телефон, докато вътре брат му се печеше на шиш. Рекс бе участвал в предостатъчно съдебни дела, за да знае, че чакането е неизбежно — чакане на съдии, адвокати, свидетели, експерти, дати на насрочени дела, апелативни съдилища; чакане по коридорите, за да дойде редът ти да дадеш показания. Когато вдигна ръка и се закле да говори само истината, вече презираше Нейт.

И Харк, и Трой младши го бяха предупредили какво трябва да очаква. Този адвокат можеше да влезе под кожата ти и да смуче кръвта ти като кърлеж.

Нейт отново започна с неприятни въпроси и след десетина минути стаята отново се изпълни с напрежение. В продължение на три години Рекс беше обект на разследване от страна на ФБР. Една банка бе фалирала през 1990 година — Рекс беше инвеститор и директор. Вложителите бяха загубили парите си. Кредитополучателите бяха загубили кредитите си. Съдебните дела се точеха от години и краят им изобщо не се виждаше. Президентът на банката вече беше в затвора и хората, близки до събитията, смятаха, че Рекс ще бъде следващият. Имаше достатъчно кал, за да може Нейт да продължава с часове.

За да се забавлява, непрекъснато напомняше на Рекс, че е под клетва. Имаше голяма вероятност ФБР да прочете дадените тук показания.

Едва към средата на следобеда Нейт стигна до стриптийз баровете. Рекс притежаваше шест такива — регистрирани на името на жена му — в района на Форт Лодърдейл. Беше ги купил от един човек, убит в престрелка. Тези заведения бяха доста изкушаваща тема за разговор. Нейт ги подхвана едно по едно — „Лолита“, „Клуб Тифани“, „Дамата на късмета“ и така нататък. Зададе стотици въпроси. Питаше го за момичетата — откъде са дошли, по колко пари печелят, употребяват ли наркотици, какви наркотици, имат ли физически контакти с клиентите и така нататък, и така нататък. Интересуваше се и от икономическите механизми на този бизнес. След като в продължение на три часа успя да създаде добра представа за този долнопробен бизнес, Нейт попита:

— Съпругата ви не работеше ли в един от тези барове?

Отговорът беше да, но Рекс не можеше просто да го признае. Вратът му почервеня и за момент всички имаха чувството, че е готов да скочи през масата.

— Беше счетоводителка — каза той и стисна зъби.

— И никога не е танцувала?

Рекс стисна ръба на масата.

— Разбира се, че не. — Това беше лъжа и всички присъстващи го знаеха.

Нейт затършува из документите, за да открие истината. Наблюдаваха го внимателно, сякаш очакваха да извади снимка на Амбър по секси бельо и с високи токчета.

В шест прекратиха заседанието, с уговорката да продължат сутринта на следващия ден. Когато видеокамерата беше изключена и протоколчикът прибираше машината си, Рекс спря на прага, обърна се към Нейт и вдигна пръст.

— И без повече въпроси за жена ми, ясно ли е?

— Няма начин, Рекс. Всички активи са на нейно име. — Нейт размаха някакви листа пред лицето му, сякаш разполагаше с всички документи. Харк избута клиента си през вратата.

Нейт остана сам в продължение на час. Преглеждаше документи, отбелязваше си някои неща. Щеше му се да беше в Сейнт Майкълс, в къщата с изглед към залива. Искаше му се да се обади на Фил.

Това е последното ти дело, казваше си непрекъснато. Правиш го заради Рейчъл.

По обяд на третия ден адвокатите на наследниците открито обсъждаха въпроса дали разпитът на Рекс ще продължи три или четири дни. Срещу него имаше запори и искове за повече от седем милиона долара, но кредиторите не можеха да получат нищо, защото активите му бяха на името на жена му Амбър, бившата стриптийзьорка. Нейт вземаше всеки от документите, слагаше го на масата, задаваше всички възможни въпроси, които можеха да се зададат във връзка с него, и после пак го прибираше в папката, където можеше да остане или не. Досадата бе обхванала всички, освен него. Някак си съумяваше да поддържа темпото без следа от умора или отегчение.

Следобеда се зае със самоубийството на Трой и събитията, довели до него. Следваше линията, която бе използвал при разпита на Трой младши, и стана ясно, че Харк е подковал Рекс. Отговорите му във връзка с доктор Зейдъл бяха отрепетирани, но адекватни. Рекс се придържаше към партийната линия — тримата психиатри бяха сгрешили, защото Трой се бе самоубил минути след като го бяха обявили за нормален.

След това минаха към представянето на Рекс като служител на баща му. После отделиха два мъчителни часа на петте милиона, които Рекс бе получил при пълнолетието си.

В пет и половина Нейт внезапно обяви, че е приключил, и излезе от стаята.

Двама свидетели за четири дни. Двама мъже, документирани на видеозапис. Гледката не беше приятна. Адвокатите на наследниците се качиха на колите си и си отидоха. Най-лошото може би беше отминало. А може би предстоеше?

Като деца клиентите им бяха глезени, но и пренебрегнати от баща си, захвърлени в света на тлъстите банкови сметки на възраст, в която не са били подготвени да се справят с толкова много пари, а от тях бяха очаквали да преуспеят. Бяха грешили многократно, но вината в края на краищата беше на Трой. Това беше тезата на адвокатите им.

Либигейл беше въведена в петък сутринта. Беше подстригана много късо — почти до кожата отстрани, със сантиметър сиви кичури отгоре. По шията и китките й висяха евтини бижута и когато вдигна ръка, за да се закълне, те се раздрънчаха.

Гледаше Нейт ужасено — братята й бяха казали за какво става дума.

Само че беше петък и Нейт искаше да се махне от града повече от всичко на света. Усмихна й се и започна с елементарни общи въпроси — деца, работа, бракове. В продължение на трийсет минути нямаше нищо неприятно. След това започна ровенето в миналото й.

— Колко пъти сте били в клиника за наркомани? — попита той в един момент.

Въпросът я ужаси, така че Нейт каза:

— Аз съм бил четири пъти. Няма от какво да се срамувате. — Прямотата му я обезоръжи.

— Наистина не си спомням — отвърна Либигейл. — От шест години не употребявам такива неща.

— Чудесно — каза Нейт, като човек, който напълно я разбира. — Това е много добре за вас.

От този момент нататък двамата продължиха да разговарят така, сякаш бяха сами. Нейт трябваше да любопитства и й се извини, че е принуден да го прави. Попита я за петте милиона и с доста хумор тя заразказва истории за лоши мъже и добри наркотици.

За разлика от братята си Либигейл бе успяла да намери някаква стабилност. Съпругът й се казваше Спайк, бивш рокер, сега трезв и кротък. Живееха в малка къща в покрайнините на Болтимор.

— Какво бихте направили, ако получите една шеста от наследството на баща си? — попита Нейт.

— Ще си купя много неща — отговори тя. — Както бихте постъпили вие и всеки друг. Този път обаче ще харча по-умно. Наистина умно.

— Какво бихте си купили най-напред?

— Най-големият „Харли Дейвидсън“ на света за Спайк. След това една по-хубава къща, но не много голяма. — Очите й затанцуваха, докато мислено харчеше парите.

Разпитът й продължи по-малко от два часа. После дойде ред на сестра й Мери Рос Фелан Джакман, която също гледаше Нейт с ужас, сякаш той се готви да я разкъса. От петте възрастни наследници на Трой Фелан Мери Рос беше единствената все още омъжена за първия си съпруг, макар че преди това той бе имал друга съпруга. Беше лекар, ортопед. Тя беше облечена с вкус, носеше приятни бижута.

След първите въпроси стана ясно, че е проточила следването си в колежа, но не е имало арести, наркомания или изключвания. Тя бе взела парите си и беше живяла в Южна Франция три години. На двайсет и осем се бе омъжила за лекаря, бе родила две момичета, които сега бяха на седем и на пет години. Не беше ясно каква част от петте милиона й е останала. С инвестициите на семейството се занимаваше ортопедът, така че според Нейт бяха пред фалит. Живеят нашироко, но с големи дългове. Според материалите, с които разполагаше, семейството на Мери Рос притежаваше масивна къща с няколко вносни коли в гаражите и апартамент във Флорида. Приходите на лекаря се оценяваха на около 750 000 долара годишно. Плащаше по 20 000 месечно на една банка — спомен от участието му в злополучно начинание, чиято амбиция бе да се напъха в бизнеса с миенето на автомобили в Северна Вирджиния.

Освен това лекарят имаше апартамент в Александрия, в който поддържаше любовница. Мери Рос и съпругът й рядко се появяваха заедно. Нейт реши да не повдига тези въпроси. Изведнъж се разбърза, макар и да полагаше усилия да не го показва.

След обедната почивка в стаята влезе Рамбъл. Адвокатът му Янси се суетеше около него, сочеше с ръка и обясняваше нещо, видимо ужасен от факта, че от клиента му се очаква да проведе интелигентен разговор. Сега косата на хлапето беше яркочервена. Буквално нямаше непродупчена част от физиономията — отвсякъде висяха халки и какво ли не. Яката на якето му беше вдигната нагоре и се опираше в обеците на ушите му.

След няколко въпроса стана ясно, че Рамбъл е глупав колкото изглежда. Тъй като все още не бе получил възможност да пропилее парите си, Нейт го остави на мира. Успя да установи, че рядко стъпва в училище, живее сам в сутерена, никога не е работил нещо, за което да е получавал заплата, обича да свири на китара и възнамерява съвсем скоро да стане сериозна рок звезда. Новата му група уместно беше наречена „Маймунски демони“, но Рамбъл не беше сигурен, че ще им позволят да направят записи под това име. Не спортуваше, не бе влизал в църква, говореше за майка си колкото е възможно по-малко и когато беше буден и не свиреше на китарата си, предпочиташе да гледа Ем Ти Ви.

За да се вкара това хлапе в нормални релси ще е нужна терапия за милион долара, помисли си Нейт. Приключи с него за по-малко от час.

Джийна беше последният свидетел за седмицата. Четири дни след смъртта на баща й тя и съпругът й Коуди бяха подписали договор за закупуване на къща за 3,8 милиона долара. Нейт я попита за това веднага след като тя се закле да говори истината. Джийна започна да пелтечи и заеква, и да хвърля безпомощни погледи към адвокатката си мадам Лангхорн, която изглеждаше не по-малко изненадана. Клиентката й не беше споменавала пред нея за този договор.

— Как възнамерявахте да платите за къщата? — продължи Нейт.

Отговорът беше очевиден, но Джийна отказваше да признае.

— Имаме пари — каза тя навъсено и с това отвори вратата на Нейт.

— Да поговорим за парите ви — продължи той с усмивка. — Вие сте на трийсет години. Преди девет години получихте пет милиона долара, нали?

— Да.

— Колко от тях ви останаха?

Отговорът видимо я затрудни. Не беше лесен. Коуди бе спечелил доста пари, бе инвестирал част от тях и всичко беше ужасно объркано, така че човек не би могъл просто да погледне баланса и да каже похарчени са толкова, останали са толкова. Нейт й подаде края на въжето и тя бавно се обеси:

— Колко пари има в момента в банковите сметки на семейството ви? — попита той.

— Трябва да проверя.

— Приблизително, моля. Най-повърхностна преценка.

— Шейсет хиляди долара.

— Какви недвижими имоти притежавате?

— Домът ни.

— Каква е стойността му?

— Трябва да го оценят.

— Приблизително. Не са ми нужни точни цифри.

— Триста хиляди.

— Каква е ипотеката ви?

— Двеста хиляди.

— Каква е приблизителната стойност на инвестициите ви?

Тя надраска нещо и затвори очи.

— Двеста хиляди.

— Някакви други по-значителни активи?

— Нямаме.

Нейт се залови с изчисления.

— Значи за девет години от петте милиона, които получихте, остана сума от порядъка на триста до четиристотин хиляди, прав ли съм?

— Разбира се, че не. Това е, струва ми се, толкова малко, че…

— В такъв случай кажете ни как възнамерявахте да платите за новата къща.

— С приходите на Коуди.

— А какво ще кажете за наследството на покойния си баща? Мислили ли сте някога за него?

— Може би малко.

— В момента продавачът на къщата ви съди, нали?

— Да, обаче и ние го съдим. Има много проблеми.

Беше нечестна и прикрита, и изобщо не се колебаеше да говори полуистини. Нейт си помисли, че тя е може би най-опасният наследник на Трой Фелан. След това поговориха за деловите начинания на Коуди и бързо стана ясно, че парите им ги няма. През 1992 година бе загубил милион при спекулации с фючърни договори за мед. Беше вложил половин милион в предприятие, наречено „Замразени в сняг пилета“, и бе загубил всичко. Специална ферма за рибарски червеи в Джорджия го бе лишила от още шестстотин хиляди, защото летните горещини бяха уморили стръвта.

Това бяха две незрели деца, живеещи в охолство с чужди пари, които мечтаеха за големи неща. Към края на разпита Нейт продължаваше да й помага да затъва все повече и повече. Без окото й да мигне, Джийна заяви, че оспорва завещанието не заради парите. Обичала силно горкия си баща, той също я обичал и ако бил с всичкия си, щял да се погрижи за децата си. Фактът, че завещал всичко на една непозната, ясно показвал, че е бил болен. Целта й била да защити репутацията на баща си.

Речта беше добре репетирана, но не успя да убеди никого. Нейт не й обърна внимание, защото беше пет часът следобед, петък и той беше ужасно уморен.

Докато шофираше към Болтимор, размишляваше за наследниците на Фелан. Бе се ровил в живота им, бе ги унизил. Въпреки всичко им съчувстваше — заради начина, по който бяха отраснали, заради това, че нямаха ценностна система и единственото, около което се въртеше празното им съществуване, бяха парите.

Нейт беше напълно убеден, че Трой ясно е съзнавал какво прави, когато е написал последното си завещание. Ако в ръцете на децата му попаднеха такива сериозни пари, щеше да последва невъобразим хаос и страховити страдания. Бе оставил парите си на Рейчъл, която обаче не се интересуваше от тях. Бе лишил останалите, за които не съществуваше нищо друго.

Нейт беше решен да защити валидността на завещанието, но също така си даваше сметка, че окончателното разпределение на богатството не зависеше от никой, намиращ се в северното полукълбо.

Стигна в Сейнт Майкълс късно. Когато мина покрай църквата, му се прииска да спре, да влезе вътре и да се помоли на Бог за опрощение. След пет дни тежки разпити имаше нужда единствено от изповед и топла вана.