Джон Гришам
Завещанието (41)

42

Една от причините за бавното напредване на работата в мазето беше навикът на отец Фил да спи до късно. Лора твърдеше, че почти винаги когато тя тръгва към детската градина в осем сутринта, отецът продължава да спи. Той твърдеше, че е нощна птица и обича да гледа филмите по телевизията след полунощ.

Когато му се обади в седем и половина сутринта в петък, Нейт се изненада.

— Видя ли „Поуст“? — попита Фил.

— Не чета вестници — отговори Нейт. Бе изоставил този навик в клиниката. Фил, от друга страна, прочиташе поне по пет вестника всеки ден. От тях черпеше добър материал за проповедите си.

— А може би трябва.

— Защо?

— Има статия за теб.

Нейт обу ботушите си и отиде до едно кафене на главната улица, на две преки от къщата. На първа страница в „За столицата“ имаше хубава статийка за откриването на изчезналата наследничка на Трой Фелан. Съобщаваше се, че късно предния ден в съда на окръг Феърфакс са били внесени документи, с които тя, чрез адвоката си мистър Нейт О’Райли, възразява срещу твърденията на претендентите, че завещанието на покойния й баща не е валидно. Тъй като не разполагаха с информация за нея, статията се занимаваше повече с адвоката й. Според клетвената декларация, която също бе внесъл в съда, той бе открил Рейчъл Лейн, бе й показал копие от завещанието, бе обсъдил с нея различните правни аспекти на ситуацията и някак си бе успял да стане неин адвокат. Не се посочваше точно къде се намира Рейчъл Лейн.

После се казваше, че мистър О’Райли е бивш съдружник във фирмата на Джош Стафорд и че преди време е бил виден практикуващ адвокат, че е напуснал фирмата през август, че през октомври е обявил неплатежоспособност, през ноември му е бил връчен обвинителен акт и че окончателното решение по обвиненията за укриване на данъци все още предстои да бъде взето. Данъчните служби твърдяха, че дългът му възлиза на шейсет хиляди долара. За всеки случай репортерът съобщаваше и факта, че се е развеждал два пъти. За да е пълно унижението, с материала бе поместена и лоша снимка на Нейт, с чаша в ръка, на празненство в някакъв бар, преди години. Вгледа се в зърнестото изображение — изцъклени очи, потъмнели от алкохола скули, глуповата усмивка, сред хората, чиято компания му беше приятна. Доста притеснително, но всичко това беше минало.

Разбира се, никоя статия не би била пълна без кратка статистика за живота и смъртта на самия Трой Фелан — три съпруги, седем известни деца, повече от единайсет милиарда долара, скок от четиринайсетия етаж.

Мистър О’Райли не бил открит за коментар. Мистър Стафорд отказал да коментира. Адвокатите на наследниците явно бяха казали предостатъчно, така че авторът не бе потърсил мнението им.

Нейт сгъна вестника и се върна в къщата. Беше осем и половина. Имаше цял час и половина до възобновяването на работата в мазето.

Хрътките бяха научили името му, но нямаше да им е лесно да надушат следата му. Джош бе уредил да получава писмата си в пощенска кутия във Вашингтон. Имаше и нов служебен телефонен номер, регистриран на името на Нейтън О’Райли, адвокат. Обажданията приемаше секретарка във фирмата на Джош.

В Сейнт Майкълс само отецът и жена му знаеха кой е той. В градчето се носеха слухове, че е богат адвокат от Болтимор, дошъл, за да пише книга.

Постепенно криенето започваше да му харесва. Може би затова се криеше и Рейчъл.

 

 

Отговорът на Рейчъл Лейн бе изпратен на всички адвокати на наследниците. Новината ги наелектризира. Вече бяха сигурни, че тя е жива и възнамерява да се бори, макар че изборът й на адвокат беше донякъде странен. Сведенията, които имаха за него, бяха точни — много добър професионалист с блестящи удари, който не беше издържал на напрежението. Те също обаче, както и съдия Уайклиф, подозираха, че конците в действителност дърпа самият Джош Стафорд. Той го беше измъкнал от клиниката за наркомани, бе пъхнал папката в ръцете му и му бе посочил сградата на съда.

Адвокатите на наследниците се срещнаха в петък сутринта в офиса на мисис Лангхорн — модерна сграда, сместена сред многото други на Пенсилвания Авеню. Фирмата беше малка — само с четирийсет адвокати — и не можеше да се надява да се сдобие с богати клиенти, но шефовете й бяха амбициозни. Мебелировката беше демонстративно претенциозна и говореше за отчаян стремеж към върховете.

Бяха решили да се срещат веднъж седмично в петък в осем, за не повече от два часа, за да обсъждат стратегията си по време на процеса. Идеята беше на Лангхорн. Беше си дала сметка, че ще играе ролята на умиротворител. Мъжете непрекъснато се караха и се надуваха. В този процес, в който засега се състезаваше само тяхната страна, можеха да загубят твърде много пари, за да си позволят да си нанасят непозволени удари един на друг.

Струваше й се, че разместванията вече са приключили. Клиентите й Джийна и Коуди оставаха при нея. Янси също бе омотал Рамбъл както трябва. Уоли Брайт буквално живееше с Либигейл и Спайк. Харк държеше останалите трима и, изглежда, беше доволен от положението. Прахолякът около наследниците се слягаше. Отношенията им се изглаждаха. Проблемите се изясняваха. Адвокатите си даваха сметка, че ако не работят като един екип, ще загубят делото.

Първи беше Снийд. Бяха отделили много часове на видеозаписа и всеки бе подготвил обстойни препоръки за подобряване на изпълнението му. Измислиците бяха безсрамни. Янси, който някога се бе опитвал да пише киносценарии, беше подготвил петдесет страници текст, чиито твърдения бяха достатъчни, за да изкарат стария Трой Фелан съвършено безмозъчен.

След това щеше да дойде редът на Николет, секретарката. Тя също щеше да мине през няколкодневна подготовка пред видеокамерата, защото трябваше да каже някои неща пред съда. На Брайт му бе хрумнала идеята тя да заяви, че Трой е получил мозъчен удар, докато е правил секс с нея само няколко часа преди да застане пред тримата психиатри. Това би означавало временна невменяемост. Идеята бе приета добре от останалите и веднага предизвика продължителна дискусия за резултатите от аутопсията. Все още не бяха видели копие от тях. Нещастникът се бе размазал на тротоара и както можеше да се очаква, главата му беше пострадала жестоко. Можеше ли аутопсията да открие мозъчен кръвоизлив при това положение?

Следваха собствените им експерти. Психиатърът на Грит бе напуснал полесражението заедно с адвоката, така че сега разполагаха само с четирима — по един за всяка от фирмите. Числото четири не беше неуправляемо по време на съдебен процес, дори можеше да изглежда убедително, особено ако и четиримата стигнеха до едно и също заключение, но по различни пътища. Решиха да проведат репетиция и с психиатрите.

След това идваше редът на другите свидетели. Трябваше да се намерят още хора, които са били около стареца през последните му дни. В това трябваше да им помогне Снийд.

Последното бе появата на Рейчъл Лейн и нейният адвокат.

— В папката няма нищо, подписано от тази жена — отбеляза Харк. — Тя се крие. Никой не знае къде е, освен адвокатът й, но той не желае да каже. Беше нужен цял месец, докато я открият. Не е подписала нищо. Формално погледнато, съдът няма юрисдикция. Явно тази жена не желае да се покаже на светло.

— Така се държат и някои хора, които са спечелили на лотария — намеси се Брайт. — Предпочитат да не тръбят какво е станало, защото всеки нехранимайко в околността ще започне да чука на вратата им.

— Ами ако не иска да вземе парите? — попита Харк и всички млъкнаха.

— Това са глупости — каза Брайт инстинктивно и се опита да премисли невъзможното.

Докато се почесваха по главите, Харк продължи:

— Това е малко вероятно, наистина, но все пак трябва да го имаме предвид. По закона на щата Вирджиния получателят на наследство може да се откаже от него и то се подчинява на останалите условия в завещанието. Ако завещанието се анулира и няма друго валидно завещание, седемте деца на Трой ще получат всичко. Ако Рейчъл Лейн не желае каквото и да било, тогава само нашите клиенти ще разделят всичко.

Веднага започнаха да изчисляват. Единайсет милиарда, без данъците, разделено на шест. След това съответните проценти и се очертаваше възможност за придобиване на сериозно богатство. Седемцифрените хонорари станаха осемцифрени.

— Това е доста нереално — каза Лангхорн бавно. Мозъкът й все още гореше от изчисленията.

— Не съм толкова сигурен — възрази Харк. Явно знаеше нещо повече от останалите. — Документите, които е трябвало да подпише, са много прости. Можем ли да повярваме, че мистър О’Райли е пътувал до Бразилия, намерил е Рейчъл Лейн, разказал й е за Трой, бил е нает да я представя и всичко останало, но не й е връчил за подпис един прост лист хартия, с който да потвърди юрисдикцията на съда? Има нещо гнило в тази работа.

— В Бразилия? — попита Янси първи.

— Да. Току-що се е върнал от Бразилия.

— Откъде знаеш?

Харк отвори бавно една папка и извади някакви книжа.

— Имам много добър детектив. — Присъстващите притихнаха. — Вчера, когато получих отговора на Рейчъл Лейн и клетвената декларация на мистър О’Райли, както и вие, се обадих на детектива си и след три часа научих следното… На двайсет и втори декември Нейт О’Райли е излетял от летище Дълес с авиокомпания „Вариг“, полет 882, директно за Сао Пауло. Оттам е летял с „Вариг“, полет 146, до Кампо Гранде и след това е взел малък самолет до градче на име Корумба. Пристигнал е на двайсет и трети. Бил е там близо три седмици, след което се е върнал на летище Дълес.

— Може да е бил в отпуск — промърмори Брайт. Беше не по-малко изненадан от останалите.

— Може, но се съмнявам. Мистър О’Райли е прекарал миналата есен в клиника за наркомани, при това не за първи път. Когато Трой е скочил, все още е бил вътре. Бил е освободен на двайсет и втори и още същия ден е заминал за Бразилия. Пътуването му е имало само една цел и тя е била да открие Рейчъл Лейн.

— Как научи всичко това? — попита Янси.

— Не е толкова трудно. Особено да се сдобиеш с информация за полетите. Всеки що-годе добър хакер може да се добере до нея.

— А как разбра, че е бил в клиника за наркомани?

— Имам си агенти.

Последва дълга пауза, докато осмислят чутото. Едновременно презираха Харк и се възхищаваха от него. Изглежда, винаги се добираше до информация, която за тях бе недостъпна, но сега беше на тяхна страна. Бяха в един отбор.

— Това е инструмент — каза той. — Ще започнем предварителните разпити на пълни обороти. Ще нападаме завещанието бясно. Ще си мълчим по въпроса за юрисдикцията на съда. Ако тя не се появи лично или не изпрати декларацията, това ще е сигурен признак, че не желае да вземе парите.

— Не мога да повярвам такова нещо — каза Брайт.

— Защото си адвокат.

— А ти какво си?

— Същото, но не съм толкова алчен. Ако щеш, вярвай, Уоли, но на този свят има и хора, чиито действия не са мотивирани от парите.

— Може би има двайсетина такива — каза Уоли Брайт. — И всичките са мои клиенти.

Шегата разчупи напрежението.

Преди да се разотидат, всеки още веднъж потвърди, че чутото ще си остане между тях. Говореха сериозно, но въпреки всичко си нямаха доверие. Новината за Бразилия беше особено деликатна.