Джонатан Келерман
Кървава разходка (26)

26.

— Нямам късмет — каза Майлоу.

— В какво?

— В нищо. Нито за корвета, нито за откриването на Уорк или Криминс. Уорк няма социална осигуровка, а последната данъчна декларация на Криминс е отпреди десет години. Във Флорида. Не продължих да търся, защото бях ангажиран в съда. Опитах се да намеря трима отделни съдии, за да разрешат надзора върху пощата и телефонните обаждания на Пийк. Не мина. Пророчествата не им направиха впечатление. Третият ми се изсмя и ме посъветва да се консултирам с гледачка на ръка.

Беше почти пет часът. Той беше паркирал на алеята пред къщата ми преди няколко минути. Сега ровеше из хладилника, наведен, за да види какво има на долната скара, и очертанията на служебния му пистолет изпъкваха през твърде тясното му сако от туид.

— Няма ли значение връзката на Клеър с Пийк? — попитах аз.

Майлоу поклати глава и си извади майонеза, горчица, пакет солено говеждо, за което бях забравил, после измъкна от кутията за хляб ръжено хлебче на възрастта на говеждото. Като си направи сандвич, който приличаше на някаква безформена купчинка, той седна и отхапа огромен залък.

— Лайтмотивът беше „безсмислени брътвежи“. И „психотични отклонения“ — заяви Майлоу. Всички казаха, че Пийк бил преди всичко важен свидетел. Ако е бил. Освен това психическото му състояние го правело неспособен да предостави някакъв значителен материал, тъй че цялата обосновка отпада. — Друга част от сандвича изчезна. — Не ми остава нищо друго, освен да преместя Уорк от графа Б в графа А на сметката. Някаква фиктивна личност, само далечно и теоретично свързана с едно убийство отпреди осем месеца, не може да разреди доказателствената горчица.

— Мамичко! — казах аз. — Искам да стана полицай, когато порасна!

Усмивката му беше свирепа.

— Сега щастливата новина: Уендъл Пели вече не е заподозрян. Поне не за братята Бийти. Уендъл Пели е покойник. Преди повече от седмица — преди пъфа-пъфа, бум-бум. Тялото му било открито на едно сметище в Ленъкс преди шест дни. Заместник-шерифът случайно прочел телеграмата, която бях изпратил, и ми телефонира. Сметището е организирано, тъй че те успели да определят откъде е сметта, с която е докаран Пели. От казана за боклук зад една обществена пералня. Контейнерът е бил вдигнат три дни преди трупът да бъде открит, но степента на разлагане показва, че Пели навярно е бил там известно време преди това. По трупа няма никакви следи от насилие. По всяка вероятност той е заспал в контейнера и е бил транспортиран със сметта до бунището.

— Смачкан до смърт?

— Не, забелязали го, преди да трамбоват сметта — по-точно, забелязали онова, което било останало от него. Причина за смъртта са крайно обезводняване и недояждане. Копелето се с довело до смърт чрез гладуване. Обадих се на корееца, който се занимава с онзи приют. Да, отговори той, Пели не ядял особено много, преди да изчезне. Вероятно тогава тежал около петдесет и четири килограма. Не, в това не виждал основание за тревога, Пели не създавал никакви проблеми.

— Това ми говори за самонаказание — казах аз. — Пели пеш ли е изминал целия път от бариерите до Ленъкс?

— Вероятно е вървял по уличките на някои от по-западналите квартали, намерил си е мястото за вечен покой, свил се е там и е умрял.

— Има ли някакви следи от престъпление?

— Никакви, Алекс. Те са го записали като несъмнено самоубийство. Четох доклада и той е доста ясен. Десикация^[1], кахексия^[2], ниска стойност на хемоглобина, нещо във връзка с химията на черния му дроб, която подсказва, че не се е хранил нормално от дълго време. Никакви рани, нито счупени кости; вратните му прешлени са непокътнати, както и черепът. Единствените увреждания по трупа са от ларвите на мухите. — Като се вгледа в онова, което беше останало от сандвича, той се поколеба, после го лапна, изтри си устата и си отвори бира. — Само помисли, Алекс. Да се чувстваш толкова изпаднал, че сам да се изхвърлиш на сметището!

— Въпреки това можех да докажа, че той и Клеър някога са се срещали, може би. Но сега, когато е мъртъв? Освен това, като се има предвид обстоятелството, че няма особена вероятност да е бил свързан с Дада или с братята Бийти, моят ентусиазъм към него определено изчезна. Вече го отписах. Както каза мистър Дилан, много шум за нищо.

Той се върна към хладилника, взе си оттам ябълка и шумно отхапа от нея.

— Навярно ще мога да те поразведря — казах аз. — Работата е там, че знам защо Клеър е търсила Пийк.

Разказах му за пристъпа на лудост на Дентън Арджънт. Майлоу започна да дъвчи по-бавно. Когато свърших, той остави ябълката.

— Брат й! Никога не съм чувал за този случай.

— Аз също. Станало е преди двадесет и седем години.

— Бях във Виетнам… Но какво се е надявала да научи, като се е захванала с Пийк?

— Съзнателният й мотив вероятно е било желанието да разбере насилието, извършено от един психично болен. След като е психолог — и изследовател, — да го легитимира. Но аз си мисля, че всъщност тя се е опитвала да разбере защо нейното семейство и нейното детство са били разклатени из основи.

— И Пийк е могъл да й го каже?

— Не — отговорих аз. — Но в такъв случай тя би трябвало да се отрече от мотивите си.

— И тогава се е захванала с Пийк и се е опитала да го накара да излее душата си за онова, което е направил.

— Може би е направила повече от опит — отговорих аз. — Ако някой е можел да го накара да говори, това е била Клеър. Защото тя е била единственият човек, който е прекарвал значително време с него в заточението му. Тя се е грижела за него. И какво, ако е успяла и Пийк й е казал нещо, което я е поставило в опасност?

— Какво например?

— Той не е действал сам. Бил е подтикнат от братята Криминс. Или поне е мислел, че е подтикнат. Да приемем, че Пийк все още има връзка с Криминс и му е казал, че Клеър става твърде любопитна. И Криминс е решил да премахне проблема. Ето как Пийк е знаел за убийството на Клеър един ден преди то да бъде извършено.

— Ако е знаел — вметна Майлоу. — „Лоши очи в кутийка“ не е изрично доказателство. Както ми беше припомнено три пъти днес. — Той хвана ябълката за дръжчицата и я завъртя. — Извънредно интересна хипотеза, Алекс, но не знам. Всичко зависи от това дали Пийк е имал разговори. Дали се е измъкнал от състоянието на вегетация.

— Ами ако неговата умствена изостаналост въобще не се дължи на психозата? — предположих аз. — Ами ако до голяма степен тя е била причинена от медикаментозното му лечение? Острата форма на неговите вторични симптоми и фактът, че дозата му от петстотин милиграма никога не е била променяна, показват, че той реагира силно на умерени дози торазин. Да предположим, че Клеър е решила да експериментира и е отменила хапчетата, с цел да възстанови яснотата на мисленето му. И че това е подействало.

— Че тя тихомълком е направила някаква фалшификация?

— Ние говорим за много силна мотивация. Една жена, която се отказва от работата си, само и само да бъде близо до Пийк. Ако е смятала, че намаляването на дозата му торазин би могло да го накара да проговори, защо не? Навярно е мислела, че това е за негово собствено добро — медикаментите са засилвали неврологичните му проблеми и намаляването им би могло да ги смекчи. Единственият риск е можел да бъде в увеличаването на агресивността, но тя сигурно е била убедена, че ще може да се справи с това.

— Хейди също е работила с него — каза той. — Тя е можела да забележи промените.

— От медицинска и психологическа гледна точка Хейди е неизкушена. Клеър й е казала само онова, което е искала тя да знае. Измененията навярно са били почти недоловими — от време на време по някое изречение. А и те вероятно са се проявявали единствено в отговор на провокациите на Клеър. Тя е прекарвала много време на четири очи с Пийк, като нарочно го е провокирала. Знаела е какво иска: прозорче към неговата агресивност. А по този начин и към агресивността на Дентън. Дори и Пийк да е казал нещо на Хейди, тя не е имала основание да го преценява. Или да изпита особен интерес към казаното. Приемала го е за безсмислици, както е възприемала и израза „Лоши очи…“, преди да узнае за смъртта на Клеър.

— А след смъртта на Клеър Пийк отново е започнал да получава пълната си доза.

— И е изпаднал в летаргичното си състояние…

— Добре! — каза Майлоу. — Нека да смеля това… Пийк ломоти нещо, Клеър открива, че е намесен и някой друг… и Уорк се вписва в картинката, защото той и Пийк по някакъв начин са в контакт…

— Защото Уорк работи в „Старкуедър“!

— Да, да, нека подредя мозайката… Пийк се пробужда — може би става по-агресивен. Или най-малкото поне към Уорк. Той му отправя заплахи. — „Сега си имам тази докторка, която наистина се интересува от мен. Казах й, че ти си ме превърнал в чудовище, тя ми повярва и ще ме измъкне оттук.“ Дори и Клеър никога да не е казвала такова нещо, Пийк би могъл да вярва, че е така — воден от налудничавите си идеи. Той все пак е луд, нали така?

Аз кимнах.

— Все пак — продължи той — това са твърде много брътвежи за старото Чудовище.

— Освен ако не се преструва.

— Поставих този въпрос в началото. Ти каза, че е малко вероятно.

— Контекстът се промени.

Майлоу стана от стола си и започна да се разхожда из стаята, като закопчаваше и разкопчаваше сакото си.

— Ако Уорк е бил заплашен, защо тогава не е убил Пийк?

— А защо да си прави труда? — казах аз. — Отново старата доза или дори още по-силна, ако някой започне да човърка в обратната посока, и Пийк престава да бъде заплаха. Той ще изживее остатъка от живота си в своята единична килия, вторичните симптоми ще се засилят, докато нервната му система даде накъсо и един ден го намерят мъртъв. Точно както Дентън Арджънт.

— И Клеър може да е правела същото — подхвърли Майлоу. — Да му е давала прахчета, без никой да забележи това.

— Доколкото успях да видя, „Старкуедър“ дава на персонала си достатъчно свобода. Доктор Олдридж формално е бил ръководител на Клеър, но, изглежда, не знае особено много за нейните пациенти. Нито Суиг. В това отношение работата й в „Старкуедър“ напомня на тази с Тиоболд — изпълнена със самота. Стил, към който е била привикнала още от детството си.

— Значи — каза той — пак трябва да се върна там и да поискам да прегледам досиетата на персонала. Суиг няма да ме посрещне с почести.

— Можеш да използваш заплахата от публичност — че ще поискаш съдебно постановление и ще информираш медиите за това. Той няма откъде да знае, че съдиите са отказали да ти сътрудничат. Поискай да се срещнеш с мъжете от групата на Клеър. Това е напълно основателна причина. Докато си там, опитай се да надникнеш в картотеката на персонала.

Майлоу направи още няколко обиколки.

— Още нещо. Братята Бийти. Защо би трябвало Криминс/ Уорк да казва на Пийк, че ще ги убие? Тъкмо обратното, ако Пийк го притеснява, това е последното, което той би искал Пийк да знае.

— Чудесно разсъждение — отговорих аз. — Може би това е за колонка А: Криминс и Пийк все още заговорничат заедно. Поддържат съюза, който води до първоначалната кървава разходка на Пийк. Като се забавляват с това — заснемат го на филм. — Стомахът ми се сви. — Току-що ми мина една мисъл. За изваждането на очите. Какво са лещите на една кинокамера?

Майлоу престана да крачи.

— Око.

— Всевиждащо око. Невидимо, вездесъщо, направляващо, като Бог. Тези престъпления са свързани с властта и контрола. Актьорите са обект. Те са обективирани. Камерата наблюдава само по този начин — аз виждам, ти — не. Ти нямаш очи.

— Тогава защо очите на Бийти не са засегнати?

— Навярно защото те вече са били засегнати. Пияни — заслепени от алкохола.

— Отвратително! — заяви Майлоу. — Значи отново се връщам към люпилнята на лудите. Може би докато съм там, ще си наема стая… Добре, ще се уговоря за утре. Бих желал и ти да си там, да те видя до какво ще можеш да се добереш. Междувременно ще продължа да търся Криминс, ще се опитам да разбера кога за последен път се е появявал на бял свят със собственото си име, да науча повече за онези нещастни случаи в семейството. — Големият му пръст се насочи към корема му, откъдето се чу силно къркорене. Той потрепери от болка.

— Добре ли си? — попитах аз.

Майлоу с труд се изправи.

— Само газове — следващия път се опитай да ми поднесеш нещо по-здравословно.