Димитър Бежански
Истината за Иуда Искариотски

„И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.“

Из Евангелие от Матея (27:5)

Прочее Иуда не беше лош човек и продаде той Иисуса Христа не от злост, завист или греховни помисли. Подобно на Каина той бе човек земеделец, обичаше да сее, да жъне и да отглежда смоковници. И тъкмо една градина, засадена със смокинови дървета, на Изток от Йерусалим, бе легнала на сърцето му, сънуваше я Иуда нощем, а денем тя му се мержелееше пред погледа с короните си и с плодовете си. И затова Иуда склони да предаде Учителя на първосвещениците и старейте и да вземе мзда (награда) тридесет сребърника. Прочее тъкмо толкова му искаше търговецът за споменатата градина.

И занесе Иуда тридесетте сребърника на търговеца и рече му: Ето ги. За тях продадох Учителя си и Душата си. Дай ми градината със смоковниците.

А търговецът му рече, казвайки: Малко са.

И се учуди Иуда: Защо казваш, че са малко. Нали толкова ми поиска.

А търговецът му отвърна: Толкова ти поисках преди тридесет дни и тридесет нощи. Но тогава 30 сребърника бяха равни на 30 скили, 1 скила беше 5 динария, 100 динария се продаваха за 25 тетрадрахми, 1 асарий се заменяше за 4 кодранта, а 1 кодрант струваше 2 лепти — толкова, колкото вложи в съкровищницата на храма и оная бедна вдовица. Но минаха, както ти рекох, тридесет дни и трийсет нощи, фиксингът на динария се промени, скилата поскъпна с три тетрадрахми, асарият се повиши с една лепта, тетрадрахмата вече е 2 статира и 3 кодранта, 1 сребърник вече не е 5 динария, а 2, ще рече, че ако я искаш още градината със смоковниците, трябва да ми броиш 75 сребърника, или 2400 нови асария.

И се хвана Иуда за главата, и заплака с кървави сълзи. И като плачеше, рече, казвайки: Елои, Елои, лама савахтани? (Боже мой, боже мой, защо си ме изоставил?)

И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

А Иисус, прочее, вече го водеха към Голгота.