Веселин Ханчев
Лов на делфини

Защо си припомням

ловът на делфини сега?

 

Внезапно попаднахме ние

на много делфини.

Напълнихме трюма.

Водата достигна до борда,

но корабът пак не побра изобилния лов.

 

А искахме всичко да вземем.

 

Тогава повлякохме мрежите,

пълни с делфини,

и тръгнахме бавно назад.

Богати се връщахме.

Вятърът беше добър.

Играеше весело мачтата заедно с нас

и ние не виждахме нищо

освен градове,

който ни гледат с очи на смирени жени.

 

Тогава дойде неочаквано бурята.

Корабът спря.

Натежаха големите мрежи.

Богатият лов ни задърпа назад

и страшно ни стана,

че няма да стигнем брега.

— Сечете въжата! — най-после извика

един.

Той имаше право.

Но мразехме този човек.

Издигнахме брадви.

Отсякохме пълните мрежи.

Болеше ни много.

Сечехме и плачехме диво,

А право пред нас брегът се издигаше бавно,

пустинен и цял в светлина.

 

Защо си припомних

ловът на делфини сега?