Димитър Бежански
Мила родна картинка (Спонсорирано произведение)

Квартално заведение. Тоест бивш гараж, преустроен в кръчма. По-точно — в кръчмица. Край една от масичките в кръчмицата седят трима мъже. Възраст — неопределима. Дата на последното бръснене — също. Мъжете се казват Гошо, Пешо и Драган. Те разговарят помежду си.

Гошо пита Пешо и Драган дали го уважават.

Пешо и Драган съветват Гошо да оди да се надбегва.

Гошо се интересува дали би могъл при това положение да им тегли една майна.

Пешо и Драган отвръщат, че може, но после ще му откинат главата.

Гошо хълца.

Пешо и Драган го питат какво си мърмори под носа.

Гошо отговаря, че нищо, и продължава да хълца.

Пешо заявява, че сега ще види той едно нищо, хваща чашата с мастика и я лисва в лицето на Гошо.

Гошо се разплаква. По четинесните му бузи се стичат сълзи, примесени с мастика. Той се опитва да улови с език струйките.

Пешо и Драган го питат защо им се плези. Гошо ги съветва да идат на майка си във, но не успява да уточни във какво, тъй като Драган му шибва един между веждите.

Гошо пада, Драган и Пешо стават. Станалите ритат падналия.

Собственикът на бившия гараж, преустроен в кръчма, излиза иззад тезгяха с арматурно желязо в ръка и препоръчва на тримата да се изметат веднага, докато не е заиграло желязото.

Тримата излизат прегърнати и се отправят към съседния бивш гараж. Гошо куца. Пешо и Драган го подкрепят.

Мила родна картинка!

Уточнение: Картинката е нарисувана с любезното съдействие на Цар Спиро, „Филиповци-Мастика“ — ООД, „Асен & Асан“ — Холдинг, „Джибровица“ АД и „Мето-Алкохолдинг Къмпани“.