Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот втора употреба (26)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

Публикува се на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на автора.

 

Издание:

Димитър Бежански. Търся французойка

ISBN 954-715-099-5

Художник: Доньо Донев

ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна, 2001

История

  1. —Добавяне

Преди години изпих по грешка няколко глътки анилинова боя и изкарах една нощ на системи в токсикологията на „Пирогов“. Съседи по легло ми бяха четири войничета, натровени с бензин, един старец, пострадал от развалена копърка и един алкохолик с делириум тременс.

Някъде след полунощ войничетата и старецът заспаха, будни останахме само аз и алкохоликът. Аз трябваше да съм буден, за да звъня на сестрата, когато свърши поредната ми банка с глюкоза, а той не можеше да заспи, защото непрекъснато го тормозеха някакви животинки. Какви ли номера не му въртяха, проклетниците! Друсаха му леглото, местеха радиатора на парното, хапеха му одеалото.

— Ето, ето! — сочеше той с треперещ ноктест показалец. — Ето! Плете се, плете се, обърне се и стане на котка!

Напразно се опитвах да го убедя, че няма никакви животинки — да спи спокойно.

— Неее — клатеше глава алкохоликът. — Ти с твоите очи не можеш да ги видиш! Само аз с моите очи ги виждам!

И от тона му не можеше да се разбере — съжалява ли или се гордее с този факт.

— И дома идват! — оплака ми се човекът. — И там не ми дават мира!

— И като идват, какво правят? — попитах.

— Па гледат телевизия.

— Ами ти изгаси телевизора и ти ще си отидат! — посъветвах го аз.

— Бе аз го гася, ама те пак го пущат! Ето — плете се, плете се…

— … обърне се и стане на котка! — довърших аз фразата му.

— Нали? — зарадва се той. — Нали ги видя и ти!

Така и не успях цяла нощ да го убедя, че няма никакви животинки в стаята, да заспива вече, стига се е кокорил!

Някъде призори сънят ме надви. Събудих се от гласа на сестрата, дошла да включи новата банка с гликоза.

— Пратих една от животинките да я извика — обясни ми алохоликът. — Иначе щеше да си заминеш като нищо, знам ги аз тия работи! Абе и между тях понякога има свестни, мамка им животинска!

И се усмихна загадъчно.

Край
Читателите на „Делириум тременс или за ползата от онези животинки“ са прочели и: