Уолт Уитман
Песен за радостите

О, да направим най-тържествуващата песен,

пълна с музика, със мъжество, със женственост,

пълна с най-обикновени занаяти,

        пълна с жито и със дървеса.

 

О, гласовете на животните,

        о, скоростта и равновесието в рибите,

о, падането на дъжда във песен,

о, слънчевият блясък и движението на вълните в песен!

 

О, радост на душата ми — неуловима за кафеза —

        стрелваща се като мълния!

Не е достатъчно да имам този глобус или свойто време,

ще имам всички глобуси и времето изцяло!

 

О, радостта на инженера! Да вървиш с локомотив!

Да слушаш парата като свисти, пищенето възторжено

        на свирката и смеещият се локомотив!

Без съпротива да се движиш

        и да бързаш към просторите далеч пред тебе!

 

О, радостното скачане в полетата, по хълмовете!

Листата и цветът на бурените,

        прясната и влажна тишина в леса,

прелестният дъх на пръст при изгрев и през целия следобед!

 

О, радостите на ездача и ездачката!

Седлото, галопирането, тежестта на яздещия,

        хладното течение покрай ушите и косата!

 

Радостите на пожарникаря!

Чувам аз алармата сред нощ, чувам викове, камбани!

Тълпата изпреварвам, тичам!

Гледката на пламъците ще ме подлуди от радост!

 

О, радостта на силно загорелия борец,

        застанал като кула на арената в съвършена форма,

съзнава силата си, жаден да се срещне със противника!

 

О, радостта и симпатията към просторната стихия,

        която само нашата душа е годна да роди

и да изригне в силни и безбрежни приливи!

 

О, радостта на майката!

Бдението, скъпата любов, тревогата,

        отдадения със търпение живот!

 

О, радостта на ръста и приплода,

радостта на утешението и успокоението,

        радостта в съгласието и хармонията!

 

О, да се върнеш в мястото, където си роден,

да чуеш птиците да пеят пак,

да се поскиташ покрай къщата, хамбарите и по полето,

в овощната градина, покрай старите ливади!

 

Да си отрасъл в заливи, в речни устия или покрай брега,

да продължаваш да работиш цял живот по тез места,

солената и блатна миризма, брегът в солени водорасли,

        подаващи се вън от плитката вода,

трудът на риболовеца и на ловците на змиорки и молюски,

аз идвам със греблото за молюски и с кинжал, аз идвам

        с копието за змиорки, оттегли ли се приливът.

Присъединявам се към събирачите в плитчината, с тях

        се смея и работя с тях като на шега — темпераментен

и млад човек, през зимата аз взимам коша за змиорки,

        тръгвам пеш върху леда, аз имам малка брадвичка

да правя дупки в него, виж ме как облечен топло

        аз потеглям радостно или се връщам подир обед

във компания на група издръжливи юноши, израснали

        и недораснали момчета, които с никой друг не са

така добре като със мене, обичат да са през деня

        на работа със мен и нощем покрай мене да лежат

 

Друг път, при топло време, в лодката да вдигаме гърнетата

с омари, потопени с големи камъни (аз зная шамандурите!),

о, нежността на утрото през Пети месец над водата,

където аз греба пред изгрев, за да стигна шамандурите,

изваждам плетените кошове, тъмните големи раци

        се хванали отчаяно със щипците си, додето аз ги вадя

слагам в щипците им мънички тресчици, аз обикалям

        всичките места едно след друго и след това греба

обратно към брега, там във голямата съдина, във която

        си варим вода ще кипнем раците докато станат алени.

 

Друг път ловене на скумрии, алчни, луди

        да се уловят на въдицата близо до повърхността,

изглежда те гъмжат на милии наоколо, друг път на лов

        за скална риба в залива Чийзпик съм един

от смуглия екип, друг път на лов за синя риба в Поманук

        хвърлям надалече навито гъвкаво въже,

около мене бързо маневрират и се стрелват

        петдесет летящи платноходки, мои спътници в лова.

 

О, гребането по реките, спускането по Сент Лорънс,

        пищните декори, параходите, пътуващите кораби,

хиляда острови, отделни салове със трупи и салджии

        с дългото весло за управление, на сала малка хижа,

струйка пушек, когато там след залеза си готвят яденето.

 

(О, нещо гибелно и страшно!

О, нещо тъй далеч от немощния, благонравния живот!

Нещо нечувано! Нещо в транс!

Нещо, убягнало от котвата, което плува най-свободно!)

 

О, да работиш в мини, да ковеш метал!

От пещ да лееш, самото леене, високият груб покрив

        и просторното и сенчесто пространство,

пещта: горещият метал, който се лее и тече!

 

Да изживеем радостите на войника!

Да чувствуваш присъствието на безстрашен командир —

        да чувствуваш симпатията му

Да наблюдаваш неговото самообладание —

        да бъдеш стоплен от лъчите на усмивката му!

Да влизаш в бой, да чуваш как тръби тръбата,

        как бие барабанът! Да чуваш пукота на артилерията,

да виждаш блясъка на байонетите и на дулата в слънцето!

        Да виждаш сам как падат и умират без да се оплакват!

И да усетиш подлудяващия вкус на кръв —

        така да бъдеш демоничен!

Да гледаш със злорадство раните и гибелта на неприятеля

 

О, радостта на китоловеца! Започвам стария си поход пак!

Аз чувствувам движението на кораба под себе си

        и чувствам повея на атлантическите бризи, чувам пак

зова от предната мачта: „Ей там, изхвърля сноп вода!“

        Отново скачам с другите на такелажа, за да видя,

слизаме във диво възбуждение, аз скачам в спуснатата

        лодка, ний гребем към плячката, където тя лежи,

в мълчание към нея се прокрадваме, аз виждам оня

        летаргичен хълм да диша, аз виждам как стрелецът

става, виждам как харпунът литва от ръката му,

        о, бърз отново плава китът надалече в океана

наранен, гмурва се, поема срещу вятъра и тегли на буксир,

        отново гледам как се появява да подиша,

ние пак се приближаваме като гребем, аз виждам

        копието да потъва в него, как дълбоко го забиват

и обръщат вътре в раната, отново се отдръпваме назад,

        виждам да се гмурка пак, животът бързо го напуска,

когато пак се появи изхвърля кръв, плува в кръгове,

        които стават все по-малки, бърза да сече водата,

виждам го внезапно да умира, прави конвулсивен скок

        във центъра на своите кръгове, след туй поляга

на едната си страна безжизнен в кървавата пяна.

 

О, остарялото ми мъжество, най-благородната ми радост!

Децата ми и внуците ми, побелелият ми кичур и брадата,

спокойствието, ведростта ми,

        мойта царственост — поради дългия живот!

 

О, радостите зрели на жената! Най-после щастие!

Аз съм на повече от осемдесет години,

        аз съм най-почитаната майка, как ясен е духът ми,

как всички гледат да са близичко до мен!

Какви са привлекателните сили,

        които надминават всички вчерашни?

Какво цъфти над цветето на младостта?

Каква е тази красота,

        която слиза върху мене и от мен възлиза?

 

О, радостите на оратора! Със пълна гръд да изтъркаляш

        гръмотевицата на гласа изпод ребрата и през гърлото,

да караш хората да се гневят да плачат, да желаят

        и да мразят заедно със тебе,

да си водител на Америка, да я владееш с мощната си реч.

 

О, радостта на моята душа във равновесие със себе си,

        тъждествена с материалното и влюбена във него,

която вижда важното и го попива, душата ми при мен

        се връща отблъсната от всички тях: от зрението,

от слуха, от сетивото, от разума, от изказа, сравнението,

        спомена и тъй нататък, реалният живот на възприятията

и плътта надхвърлят възприятията и плътта,

        телото ми е скътало с материите и зрението ми —

с материалното око, доказано ми е отвъд всякакво съмнение,

        че в последна сметка виждам не с материалното око,

и не е моето материално тяло, което във последна сметка

        люби, ходи, смее се, крещи, прегръща и зачева.

 

О, радостите на фермера!

О, радостите на човека от Охайо, Илинойс, Уискънсин,

        Канада и Айова, Канзас и Мисури, Орегон!

Да станеш призори и ловко да започнеш работа,

        наесен да ореш земята и със зимница да я засееш,

напролет да ореш за царевицата пръстта, дървета

        да отглеждаш, да събираш ябълки наесен.

 

О, да се къпеш в плувния басейн или пък на добри места

        покрай брега! Да пляскаш във водата!

Да газиш до коляно или да тичаш гол върху брега!

 

Да си въобразиш простора! Във всичко пълнота,

        и няма граници! Явиш ли се да си едно с небето,

слънцето, луната, плаващите облаци, едно със тях!

 

О, радост на мъжественото себеупование!

Към никого сервилен, да не отстъпиш никому,

        на никакъв тиран — известен или не, да ходиш

със изправена походка, да гледаш със спокоен поглед

        и със грейнали очи, да разговаряш с плътен,

звучен глас, излизащ от широката ти гръд и да сравняваш

        с личността си всички други личности в света.

 

Познаваш ли прекрасните младежки радости?

Радостта от скъпите приятелства,

        от веселите думи, от засмяното лице?

Радостта от светлия и лъчезарен ден,

        радостта от състезанията на простор?

Радостта от хубавата музика, от осветения салон,

        където се танцува и от гледката на двойките?

Радостта от изобилната храна, наздравиците, пиенето?

 

И ти, душа, върховното ми достояние?

Познаваш ли ти радостта на размисъла?

Радостите на свободното, живеещо във самота

        сърце, на нежното, тъжащото сърце?

Радостите на самотната разходка с преборен дух,

        но горд все още, страданията и борбите?

Агонистичните страдания, екстаза,

        радостите от тържествените размисли и денем, и нощя?

Радостта от размисъла над смъртта,

        над сферите пространственост и време!

Добро предричащите радости — идеалът висш на любовта,

        небесната съпруга, нежната, безсмъртна, съвършената?

Радост само твоя, за теб достойна, неумираща душа!

 

Додето бъда жив, да бъда господар, а не слуга в живота,

да срещна тоз живот като могъщ завоевател,

без оплаквания, без критики, които предизвикват,

доказвайки на гордите закони на простора, на водите

        на земята, че мойта вътрешна душа е непристъпна,

че нищо външно няма никога върху ми да владее.

 

Защото аз не само радостите на живота славя,

        повтарям го, и радостите на смъртта,

красивото докосване на гибелта, уталожващо

        и притъпяващо за миг, и с основание.

 

Сам аз отхвърлям екскрементното си тяло,

        за да бъде изгорено, смляно и погребано,

реалното ми тяло, несъмнено то остава

        да ме следва в други сфери, опразненото ми тело

то не е нищо повече за мен, завръща се към очищението

        и към други употреби, към вечността в пръстта.

 

О, да привличаш с повече и от привличането!

Как става аз не знам, но виж!

        Това е, дето на останалите няма да се подчини!

Вечно нападателно и никога в отбрана —

        но колко магнетично то привлича!

 

О, да се бориш с несравнено по-високи сили,

        да срещнеш враговете си непокорен!

Да бъдеш съвършено сам, да видиш

        колко може сам човек да устои!

Да гледаш боеве, мъчения, затвори, общата омраза в упор,

        да се изкачиш върху ешафода, да застанеш

срещу устието на оръжието с пълно безразличие!

        И ще рече: да бъдеш Бог!

 

О, да плуваш по морето с кораб!

Да изоставиш тази твърда и непоносима суша,

да изоставиш отегчителната прилика на улиците,

        тротоарите и къщите — да изоставя теб,

о, твърда неподвижна суша, на кораба да се кача

и да пътувам, да пътувам, да пътувам!

 

Животът ти оттук нататък да бъде песен за все нови радости!

Да танцуваш пляскайки с ръце, да викаш екзалтиран,

        да скачаш и да се въртиш, да плуваш по-нататък!

Да бъдеш тоз моряк, отправил се към всичките пристанища!

Да си самия кораб (гледай тез платна,

        които аз опъвам срещу слънцето и вятъра),

бърз маневрен кораб, пълен със богати думи и със радости!