Гор Видал
Сътворението (32)

1.

Завърнах се в Суза три дни преди да са се навършили четири години, откакто бях отпътувал с мисията си за шестнадесетте царства на Индия — цифрата е погрешна, дори за онова време. В Гангската равнина царствата са по-малко от шестнадесет, а никой никога не се е заемал да преброи колко са народите на юг. Канцеларията се съгласи с мен, че бъдещите посланици трябва да бъдат акредитирани само към царете на Магадха и Кошала.

Дворът все още се намираше в Суза, но Дарий вече се бе преместил в зимните си покои във Вавилон. Канцеларията се готвеше за заминаване, а харемът вече бе започнал бавното си пътуване с фургони на запад. От царското семейство само Ксеркс все още бе в резиденцията си.

По време на отсъствието ми войната в харема бе завършила с пълна победа за Атоса — нещо, в което никой никога не се е съмнявал. Като се изключи неуспехът й да ме направи Върховен зороастриец, Атоса почти винаги постигаше целите, които си поставяше. Беше принудила Дарий да признае Ксеркс за свой наследник и толкова.

Престолонаследникът ме прие в частните си покои. Тъкмо се канех да се просна на земята пред него, когато той ме хвана с лявата си ръка и се прегърнахме като братя.

Сега, като си спомням, разбирам колко щастливи сме били. И двамата бяхме в разцвета на силите си. За нещастие и двамата не съзнавахме това. На мен ми бе дошло до гуша от продължителното пътуване. На Ксеркс му бе дошло до гуша от Мардоний. Човек не съзнава кога е щастлив. Съзнава само кога е бил нещастен.

Докато пиехме хелбонското вино, разказах на Ксеркс приключенията си в Индия. Той бе очарован.

— Трябва да поведа армията! — Бледосивите му очи блестяха като на котка. — Великият цар много остаря, ще трябва да изпрати мен. Само че… — Между веждите му, които обикновено се събираха в права линия, сега имаше бръчка. — Може и да не изпрати мен, а Мардоний.

— А защо не и двамата? Мардоний ще бъде под твое командуване.

— Ако изобщо ми разреши да тръгна! — Светлината в сивите очи угасна. — Той получава всичко, аз нищо. Той извоюва сто победи. Аз нито една.

— Ти покори Вавилон — отвърнах аз. — По-точно, бе на път да го покориш, когато заминавах.

— Потуших едно въстание, нищо повече. Но когато поисках да бъда провъзгласен за цар на Вавилон, Великият цар отказа. Според него било достатъчно да управлявам Вавилония, което и правя. Построих нов дворец, в който е позволено да отсядам само когато него го няма.

Така и не можах да разбера със сигурност дали Ксеркс обичаше баща си. Подозирам, че не го е обичал. Бъркотията около определянето на престолонаследника несъмнено го изпълваше с негодувание, а факта, че никога не му бе възложена по-значителна военна мисия, възприемаше като умишлена обида. Но бе във всяко отношение предан на Дарий. И се страхуваше от него, точно както Дарий се страхуваше от Атоса.

— Защо си тук по това време на годината? — попитах аз.

Насаме винаги си говорехме открито и се гледахме в очите.

— Студено е, нали?

Стаята бе леденостудена. Няма град в света с такива резки промени в температурата като Суза. Предния ден беше много задушно. А на сутринта, когато вървях от моите стаи в северната част на двореца към покоите на Ксеркс, забелязах, че декоративните езерца са покрити с тънък проблясващ лед, а дъхът ми се разнасяше като дим из свежия въздух. Не ми бе трудно да разбера защо застаряващият Дарий ненавиждаше зимата и при първите признаци на настъпващия студ се оттегляше в топлия Вавилон.

— Аз съм главният зидар на Великия цар. — Ксеркс показа ръцете си. Под дълбоко изрязаните му нокти имаше хоросан. — Толкова бе доволен от двореца, който построих във Вавилон за себе си, не за него, че ми възложи да завърша и този тук. Дал ми е пълна свобода да строя и в Персепол. Така че постоянно строя. Постоянно харча пари. Замених повечето египетски строители с йонийски гърци. Те са най-добрите майстори на каменни зидове. Дори наех няколко от твоите индийци като дърворезбари. Имам всякакви помощници, натрупах опит, но не и пари. Дарий от време на време отпуска по малко, колкото да купиш една овца. Не съм виждал стрелец, откакто свършиха Гръцките войни.

Тогава за пръв път чух жаргонната дума „стрелец“ — така гърците наричат златната монета, на която е изобразен Дарий с корона на главата и лък в ръка. А персийската шега гласеше: „Никой грък не може да устои на стрелеца.“

Ксеркс ме запозна със своята версия за събитията, които се бяха случили, докато бях в Индия. Казвам „своята версия“, защото според мен не може да има напълно правдив разказ за нищо. Всеки вижда света от гледна точка на собствения си интерес. Излишно е да споменавам, че тронът е място, откъдето добре виждаш само гърбовете на просналите се по очи хора.

— Милет падна след дълга обсада. Убихме мъжете. Докарахме жените и децата тук, в Суза. Великият цар възнамерява да ги засели някъде наблизо, а междувременно в старите казарми живеят няколко хиляди милезийки. Избери си. Плачовете и риданията вече почти привършиха. Аз самият взех в харема си една млада вдовица. Учи ме на гръцки или поне се опитва. Умна е като всички милезийки.

Тази умна жена беше лелята на Аспазия.

Трябва да запазим това в тайна, Демокрите. Ако атиняните научат, че майката на незаконния син на Перикъл е племенница на една от конкубините на Великия цар, ще остракизират Перикъл. Демокрит не вярва, че събранието ще прояви достатъчно съобразителност, та да направи подобна връзка. Прав е. Но Тукидид непременно ще се досети.

Студеният вятър разлюля навеса, който още не бе прибран за зимния сезон. През открития портик виждах как вятърът отвява пожълтелите листа. Спомних си за ученическите си години, прекарани на това място, и потръпнах — когато бях дете, в Суза винаги беше зима.

— След като превзехме Милет, както можеше да се очаква, група мидийци подпалиха храма на Аполон в Дидима и изгориха всичко заедно с оракула. След това този идиот Артаферн изпрати вест до всички гръцки градове, че това било отмъщение за опожаряването на храма на Кибела в Сарди.

— А така ли беше?

— Братко на моята младост, жреците на Аполон в Дидима, както и жреците на Аполон в Делос, и жреците на Аполон в Делфи получават помощ от Великия цар. Всяка година той им изпраща своите стрелци.

Демокрит иска да знае дали и сега плащаме на гръцкия оракул в Делфи. Не, не плащаме. Войните свършиха. Освен това жреците си взеха поука. В днешно време оракулите рядко се изказват по политически въпроси.

— Все едно, оттогава насам Великият цар не е престанал да се извинява — продължи Ксеркс. — Също така плати за възстановяването на храма. Което означава, че отпуска по-малко пари за Персепол.

В онези дни Ксеркс изпиваше по пет-шест гарафи неразредено хелбонско вино на вечер, без да му се отрази. А аз дори и на младини винаги смесвах виното с вода, като грък.

Ксеркс поръча на виночерпеца да донесе още вино. После разказа за края на въстанието в Кария:

— Падането на Милет сложи на място тези селяндури. Друго не можеше и да се очаква. Хистией бе пленен и убит от онзи идиот в Сарди. Великият цар много се ядоса, защото обичаше Хистией и изобщо не го винеше за историята с Милет. Старият заговорник не бе обвинен в държавна измяна, а в пиратство, пък и той през последните години от живота си наистина беше пират. Майка ти много се разстрои, когато го екзекутираха.

Интригите на Лаида винаги забавляваха Ксеркс.

— След въстанието в Милет те развалили приятелството си. Поне така разбрах. Не знам точно. — По принцип внимавах да се разгранича от гръцката групировка.

— Само в смисъл, че повече изобщо не се виждаха. Но останаха верни един на друг. — Ксеркс се засмя. — В това съм сигурен.

Не се съмнявах в достоверността на сведенията му. Ксеркс имаше десетина шпиони в двореца за разлика от Дарий, който не обръщаше много внимание на интригите в харема, стига да не са свързани с Атоса. Излишно е да споменавам, че Дарий постоянно шпионираше Атоса, както и тя него. Бяха като двама монарси на съседни страни.

— След Милет изпратихме флотата нагоре по йонийския бряг. Гръцките градове се предадоха. После нашата флота (сега тя се състои главно от финикийци) прекоси протоците и местният тиран така се изплаши, че избяга в Атина. Чудя се защо. Той бе един от най-верните васали на Великия цар и не го заплашваше нищо. А сега е изменник.

Така, между другото, Демокрите, Ксеркс спомена Милтиад, дребен персийски васал, който три години по-късно щеше да бъде избран за главнокомандуващ на гръцките съюзнически войски. На него се приписва заслугата за така наречената гръцка победа при Платея.

Демокрит ми казва, че Милтиад не се е сражавал при Платея, а при Маратон. За гръцката история такива незначителни подробности несъмнено са от значение. Но сега говорим за персийската история.

— После миналата пролет на Мардоний бе поверено командуването както на флотата, така и на армията — продължи Ксеркс. Той обичаше Мардоний като брат и затова още по-болезнено преживяваше успехите му. — За по-малко от шест месеца завладя Тракия и Македония. След покоряването на Египет от Камбиз никой не е прибавял толкова земи към империята. Имам късмет, че Камбиз е племенник, а не син на Великия цар.

— Защо и на теб не дадоха същите шансове?

Ксеркс вдигна високо дясната си ръка с дланта нагоре — традиционен жест за отдаване на почит към Великия цар при официални церемонии.

— Моят живот бил особено ценен. Но как самият аз ще бъда Велик цар, щом не съм се сражавал на бойното поле? Трябват ми победи! — Трябва ми да бъда като Мардоний! Само че… — Ксеркс отпусна ръката си и я сви в юмрук.

— Царица Атоса ли пречи?

— Да. Благодарение на нея съм престолонаследник. И благодарение на нея и братовчед ми, и братята ми, и ти сте повече от мен.

— Ти несъмнено си много повече от мен.

— Е, да, разбира се. Но ти си видял Индия, а аз не. И благодарение на теб сега сме в състояние да присъединим към империята цял един свят. Е, дано поне това бъде мое дело! И дано Дарий остави Мардоний да си воюва там с гърците, нали това му харесва? Чудя се защо? На запад няма много неща, които човек би могъл да пожелае.

— А Великият цар не иска ли да отмъсти за опожаряването на Сарди?

— Това може да свърши всеки от стоте генерали. Достатъчно е да опожари Атина. Това е лесно. И безсмислено. Но Индия! — Ксеркс сега бе в по-добро настроение поради голямото количество вино, което бе изпил. Сграбчи ме за лакътя. Ръката му бе загрубяла от военни тренировки. — Когато докладваш на Великия цар, кажи му, че аз трябва да… Не, не може да се казва на Великия цар какво да прави, но…

— Мога да му намекна. Освен това ще говоря с царица Атоса.

— Недей! Ще ти обясни, че иска да съм във Вавилон, за да съм в безопасност.

— Ще те пусне, ако повярва, че завладяването на индийските царства е лесна работа. Тя съвсем не е глупава.

Ксеркс почисти хоросана от ноктите си с върха на кинжала.

— Може и да помогне. Трудно е да се предвиди. Ще помислим — рече той с усмивка. — Ако тръгна, ще дойдеш с мен.

И като всички млади хора радостно се заехме да кроим планове за слава. Прелестно удоволствие, недостъпно за старостта, когато на всички планове е сложен край — паяжината е оплетена, а паякът е мъртъв.

— Ако имаме късмет, ще задвижим нещата, преди Мардоний да се е вдигнал на крака.

Ксеркс, без да иска, убоде палеца си. Появиха се две капчици алена кръв. Той облиза кръвта.

— Мардоний болен ли е?

— Ранен е. — Ксеркс се помъчи да прикрие задоволството си. — Попаднал в засада на връщане от Македония. Ранили го тракийците. Има скъсано сухожилие. Затова сега по цял ден се разхожда, куцайки, и се оплаква, макар че редовно седи на масата на Великия цар. Когато не съм там, сяда от дясната му страна и Дарий го храни от собствената си чиния.

— Но щом е ранен, това ще е краят на историята с гърците.

Правех всичко възможно да отвлека вниманието на Ксеркс, когато започнеше да се оплаква, че баща му го пренебрегва. Но „пренебрегва“ не е точната дума. Дарий виждаше в Ксеркс продължение на Атоса, дъщерята на Кир, тъй че не само благоговееше пред жена си и сина си, но се и боеше от тях. Скоро ще стигна до причината за това.

— Би трябвало да е краят. Безспорно за нас на запад вече няма нищо, като се изключи Мардониевата амбиция да стане сатрап на всички гърци. За щастие няма да може да тръгне на поход през пролетта. А аз ще мога. Затова, ако имам късмет — Ксеркс употреби гръцкия израз, — тази пролет ще поведа персийската армия. И ще тръгнем на изток, а не на запад.

После Ксеркс заговори за жени. Намираше тази тема за безкрайно интересна. Искаше да научи всичко за Амбалика. Задоволих любопитството му. Съгласихме се, че синът ми трябва да израсне в персийския двор. После Ксеркс ми разказа за първата сред жените си — Аместрида.

— Знаеш, че я избра Атоса. В началото не ми беше ясно защо.

— Предполагам, че е било заради парите на Отан.

— Това е една от причините. Но Атоса е по-хитра. Атоса избра Аместрида, защото Аместрида е като Атоса. — Ксеркс се усмихна безрадостно. — Аместрида преглежда всички сметки. Ръководи домакинството. Прекарва часове с евнусите, а ти знаеш какво значи това.

— Интересува се от политика?

— Интересува се от политика. Атоса иска да е сигурна, че след смъртта й ще има друга Атоса, която да се грижи за мен. Естествено, аз обожавам майка си. Благодарение на нея съм престолонаследник.

— Най-големият внук на Кир не може да не бъде престолонаследник.

— Имам двама по-малки братя.

Излишно бе да говори повече. Винаги се бе страхувал, че ще бъде изместен не от Артобазан, а от собствените си благородни братя. В края на краищата, когато Дарий стана Велик цар, бяха живи трима от по-големите му братя, баща му и дядо му. Откровено казано, подобна аномалия едва ли ще се повтори в персийската история. Все пак не са малко случаите, когато най-големият син е бил пренебрегван в полза на някого от по-младите си братя — ето например случаят със сегашния ми господар Артаксеркс.

— Трябва да ти намерим персийска жена — смени Ксеркс опасната тема. — Трябва да се ожениш за някоя от сестрите ми.

— Не може. Не съм от Шестте.

— Мисля, че това правило не се отнася за царските дъщери. Ще попитаме блюстителя на закона. — Ксеркс допи последната гарафа вино. Прозя се доволно. — Блюстителят на закона ще трябва да намери жена и за онзи индиец… как му беше името?

— Аджаташатру.

Ксеркс се засмя.

— Лично ще присъствувам на сватбата му.

— Това ще бъде голяма чест за Магадха.

— Ще присъствувам и на погребението му, още по-голяма чест.

На другия ден отпътувахме от Суза в буря, придружена с градушка. След Индия бях така привикнал към лошо време, че не ми правеше никакво впечатление, но Ксеркс винаги възприемаше лошото време като знак, че небето е разгневено, и все се мъчеше да намери начин да отмъсти на дъжда или на вятъра.

— Какъв смисъл има да си господар на вселената, ако не можеш да отидеш на лов заради една буря?

Мъчех се да му внуша спокойствие, но без особен успех. Един път дори стигнах дотам, че му описах Буда. Четирите благородни истини го разсмяха.

Това ме подразни. Не знам защо. За мен Буда бе смразяваща, дори опасна фигура. Но едва ли може да се открие някакъв недостатък в тези четири благородни истини, които са очевидни.

— Толкова ли са смешни?

— Твоят Буда е смешен. Не знае ли, че желанието да не желаеш нищо също е желание. Истините му не са благородни. Не са дори и истини. Няма друг начин да избягаш от човешката си природа освен чрез смъртта.

Ксеркс принадлежеше изцяло на този свят.

Щом прекосихме веригата от ронливи червеникави пясъчници на югозапад, които са естествената граница на земите около Суза, времето омекна и стана топло; настроението на Ксеркс рязко се подобри. Когато приближихме Вавилон, дори и той не можеше да се оплаче от благосклонността на небето.

Малко преди полунощ бяхме пред градските врати. Стражата тактично поздрави Ксеркс като цар на Вавилон, което всъщност беше неправилно. После големите кедрови врати се разтвориха и влязохме в спящия град. От двете страни на широкия булевард, който води към новия дворец, блещукаха оскъдните огньове на бедняците. Такива огньове има навсякъде, където и да отиде човек на тази земя.