Гор Видал
Сътворението (10)

6.

По мое време животът в училище бе напрегнат. Ставахме преди изгрев-слънце. Учеха ни да си служим с всички видове оръжия. Учеха ни дори на земеделие и скотовъдство, наред с математика и музика. Можехме да четем и дори — ако е необходимо — да пишем. Учеха ни да строим не само мостове и крепости, но и дворци. Хранеха ни оскъдно веднъж на ден.

Когато персийският благородник навърши двадесет години, вече почти няма неща, които да не е способен да прави сам — ако му се наложи. В началото образователната система била много по-проста. Учели момчето да язди, да стреля с лък, да казва истината — и толкова. Но по времето на Кир станало ясно, че персийското дворянство ще трябва да знае много не само по военните въпроси. Накрая, по времето на Дарий, образованието ни съзнателно бе насочено към една-единствена цел — да управляваме по-голямата част от света.

Но имаше една страна от управлението, която държаха в тайна от нас: харемът. Въпреки че много от учителите ни бяха евнуси, на никого от нас не казаха ни дума за вътрешните машинации в харема — този тайнствен свят, завинаги затворен за всички перси, с изключение на Великия цар. И на мен. Често съм си мислил, че относително дългият ми престой в харема е бил от голяма полза за по-нататъшната ми кариера.

Когато накрая ме преместиха в сградата на великите принцове, бях прекарал в харема близо три години. Обикновено отделят младия благородник от майка му най-малко три години преди започване на пубертета и го изпращат в дворцовото училище. Аз бях изключение. Така че опознах не само жените на Дарий, но и евнусите, които действуват в тясна връзка със своите колеги от първата и втората стая на канцеларията.

Демокрит иска да знае какви са тези стаи. Първата стая се намира в дъното на първия вътрешен двор на всеки дворец, който Великият цар обитава в момента. Стотина чиновници, разположени на дълги маси, получават, кореспонденцията на Великия цар и всички петиции. След като тези документи бъдат сортирани, чиновниците от втората стая решават кои от тях да се представят на Великия цар или, по-често, кое писмо или петиция на кой държавен съветник или блюстител на закона да се даде. Втората стая упражнява огромна власт. Излишно е да споменавам, че тя е в ръцете на евнусите.

Години по-късно Ксеркс обичаше да ме дразни, като казваше, че притежавам цялата изтънченост и хитрост на евнух от харема. Аз пък го дразнех, като възразявах, че ако сам той бе останал по-дълго в харема, може би щеше да научи държавническото изкуство от майка си. Ксеркс се засмиваше — и се съгласяваше с мен. А още по-късно вече никак не беше смешно.

Тук трябва да отбележа, че преди царуването на Дарий омъжените жени от управляващата класа се движели с мъжете и било съвсем в реда на нещата, да речем, богата вдовица да управлява имотите си, нищо, че не е мъж. При Кир жените не били отделени, освен, разбира се, по време на менструацията им. Но Дарий имал свои разбирания по въпроса. Той забранил на жените си да се показват на публични места. Естествено, благородниците последвали примера му и също затворили жените си. Днес нито една персийска дама няма право да се срещне или да говори с друг мъж освен със собствения си съпруг. Щом се омъжи, тя вече не може да вижда нито баща си нито братята си — нито дори синовете си, след като напуснат харема.

Не ми е ясно защо Дарий така решително отстрани благородните дами от обществения живот. Знам, че се страхуваше от тяхната намеса в политиката. Не разбирам защо си е въобразявал, че ако са затворени в харема, ще са по-малко опасни. Всъщност поради това, че започнаха да действуват скрити от погледа на обществото, властта им нарасна. При пълна конспирация те използуваха евнусите, а евнусите използуваха тях. През царуването на Ксеркс много от важните държавни постове се заемаха от евнуси, които упражняваха властта си в тясно сътрудничество с някоя от царските жени. Това невинаги бе хубаво — меко казано.

Но дори и при строгите закони на Дарий правилата имаха изключения. Царица Атоса приемаше когото пожелае — мъж, жена, дете, евнух. Колкото и да е чудно, около нея никога не възникна скандал — по мое време. Години по-рано се носил слух, че има любовна връзка с Демокед, лекаря, който изрязал гърдата й. Съмнявам се. Познавах Демокед. Беше достатъчно умен, пък и достатъчно грижи си имаше, за да не се замесва в история с царска жена.

На младини Атоса предпочитала евнусите пред мъжете. Така е с повечето дами. В края на краищата, ако по време на кастрацията евнухът е достигнал полова зрялост, той е способен да има нормална ерекция. Красивите евнуси са обект на голямо съперничество сред дамите в харема. Нашите Велики царе проявяват мъдрост, като не обръщат внимание на подобни явления. Отделянето на жените има за цел не толкова да запази моралните им добродетели, колкото да не поставя под съмнение бащинството на децата им. А това какво прави една дама със своя евнух или с друга дама, не засяга господаря й, ако е мъдър човек.

Друго изключение от правилата на харема беше Лаида. Тъй като тя беше единственият ми близък човек в двора, виждахме се редовно в покоите й, които винаги се намираха в непосредствена близост с харема. Лаида беше темпераментна жена и не се чувствуваше длъжна да прибягва до евнуси или жени. Доколкото ми е известно, забременя най-малко два пъти. И в двата случая направи аборт, което в Персия е углавно престъпление. Но Лаида е храбра като лъвица. Всеки можеше да я издаде, но никой не го направи. Самата тя би обяснила факта с това, че е омагьосала двора. Може и да е било така. Със сигурност омая тирана Хистией, с когото имаха дълга любовна връзка.

Не знам защо нямам спомен от първата си среща с най-важната фигура в живота ми, Ксеркс. И той не можеше да си спомни тази среща. Но и как да си я спомни? Ксеркс беше велик принц, за когото вече говореха като за наследника на Дарий, докато аз не бях нито благородник, нито жрец. Бях някаква аномалия в двора. Никой не знаеше нито какъв ранг имам, нито как да се държи с мен. Въпреки това имах двама могъщи покровители — Хистасп и Атоса.

Няма съмнение, че сме се срещнали с Ксеркс през онова лято в Екбатана. Няма съмнение, че сме се видели на първия официален прием, на който присъствувах: сватбата на Дарий с една от племенниците му. Това събитие се е запечатало ярко в паметта ми, защото тогава за пръв път видях Великия Дарий.

Седмици наред целият харем се вълнуваше. Дамите не говореха за нищо друго освен за женитбата. Едни одобряваха брака на Дарий с племенницата му — единадесетгодишната внучка на Хистасп, — други смятаха, че този път Великият цар е трябвало да се ожени извън императорското семейство. Безкрайни, за мен отегчителни, дискусии огласяха и трите къщи на харема.

Демокрит иска да знае какво представляват трите къщи на харема. Мислех за всеизвестно, че харемът е разделен на три части. Така наречената трета къща се обитава от царицата или царицата майка. Ако има царица майка, тя е по-висока по ранг от царицата съпруга. Втората къща е за жените, които Дарий вече е познал. В първата са девствениците — новите поколения, които се обучават. Учат музика, танци, разговор.

В деня на сватбата пред двореца имаше военен парад. Бях много огорчен, че докато всичките ми съученици стояха пред вратата на двореца в свитата на Великия цар, аз трябваше да наблюдавам шествието от покрива.

Притиснат от тълпата жени и евнуси, гледах като омагьосан сложните упражнения, изпълнявани от десетте хиляди „безсмъртни“ — така се нарича личната гвардия на Великия цар. На блестящото слънце доспехите им напомняха сребърни люспи на току-що уловена риба. А когато всички едновременно хвърлиха нагоре копията си, сякаш внезапно вдигналият се облак от дърво и метал предизвика слънчево затъмнение.

За нещастие от мястото, където бях застанал, притиснал буза в една грапава дървена колона, не виждах Великия цар, скрит от златния навес точно под мен. Затова пък добре виждах младоженката. Тя седеше на табуретка между двата стола — на майка й и на царица Атоса. Бе хубаво дете, очевидно уплашено до смърт от всичко, което става наоколо. Докато траеше парадът, ту майка й, ту Атоса се навеждаха и й прошепваха нещо. Не знам какво й казваха, но то никак не я успокояваше. Момичето придобиваше все по-уплашен вид.

Сватбата на Дарий с малката му племенница се състоя по-късно този ден в съвсем тесен кръг. След това имаше прием в главната зала на двореца, на който присъствувах заедно със съучениците си. През царуването на Дарий дворцовият церемониал толкова се усложни, че почти винаги нещо се получаваше не както трябва. В Китай, щом някъде направят грешка, цялата церемония трябва да започне отначало. Ако и ние в персийския двор трябваше да съблюдаваме същото правило, нямаше да ни остане време да управляваме света.

Склонността към безредие в персийския двор отдавам на голямото количество вино, което персите изпиват при тържествени случаи. Това води началото си от времето, когато са били диво планинско племе, чиято страст били безкрайните пиянски празненства. Забележи, че казвам те, а не ние. Спитама са мидийци, а може и да произхождат от някакъв още по-древен народ. И, разбира се, Зороастър мразеше пиянството. Това е една от причините, поради които маговете толкова го ненавиждаха. Маговете се наливат не само с вино, но и със свещената хаома.

Още си спомням страхопочитанието, което ме обхвана, когато за пръв път видях лъвския трон на пиедестала. Този трон, изработен за лидийския цар Крез, има за облегалка лъв в естествена големина, с обърната наляво златна глава, с блестящи изумрудени очи и оголени зъби от слонова кост. Над трона, на дълга верига, виси хоризонтална плоча от ковано злато, а от двете страни на пиедестала в изящни сребърни мангали гори санталово дърво.

Стените на ападаната — това е колонната зала в Екбатана — са украсени с гоблени, които изобразяват събития от живота на Камбиз. Макар завладяването на Египет да е отразено доста подробно, загадъчната смърт на Великия цар Камбиз тактично е пропусната. Стоях със съучениците си вдясно от трона. Най-близо до него бяха великите принцове, после синовете на Шестте, а след тях момчетата, гости на Великия цар. Аз бях поставен на границата между гостите и благородниците, между Милон и Мардоний — най-младия син на Гобрий от сестрата на Великия цар.

Вляво от трона стояха шестимата благородници, с помощта на които се бе възцарил Дарий. Макар неотдавна един от първоначалните Шест да бе екзекутиран за държавна измяна, на най-големия му син бяха позволили да представлява семейството, което си оставаше завинаги благородно и почитано.

Според известната в цял свят версия, когато Камбиз бил в Египет, един маг на име Гаумата се представил за Мардос, брата на Камбиз. После, на връщане от Египет, Камбиз умрял, а Гаумата завзел трона. Но младият Дарий, с помощта на Шестте, убил мнимия Мардос, оженил се за Атоса, вдовица както на Гаумата, така и на Камбиз, и станал Велик цар. Това е известната в цял свят версия.

От Шестте особено интересен ми се стори Гобрий — висок, леко прегърбен човек. Косата и брадата му бяха боядисани в кървавочервено. Лаида ми обясни, че бръснарят сбъркал боята и тази грешка се оказала фатална. Фатална за бръснаря, разбира се! Екзекутирали го. Главно поради това комично първо впечатление Гобрий, така и не успя да ми внуши онова страхопочитание, което, вдъхваше на другите по онова време.

Често съм се чудил какви ли чувства е изпитвал Гобрий към Дарий. Предполагам, че го е мразил. И несъмнено му е завиждал. В края на краищата Гобрий е имал същото право или също толкова малко право върху трона, колкото и Дарий. Но не той, а Дарий станал Велик цар — факт, срещу който нищо не можеше да направи. Сега Гобрий искаше внукът му Артобазан да наследи Дарий. По този въпрос дворът не бе единодушен. Шестте предпочитаха Артобазан. Атоса и семейството на Кир искаха да наложат Ксеркс. Самият Дарий бе както винаги потаен. Престолонаследникът все още не бе определен.

Внезапно се чуха удари на барабани и цимбали. Украсената с резба кедрова врата срещу трона широко се отвори и на прага застана Дарий. Беше с кидар — висока кръгла шапка от филц, каквато носят само Великият цар и принцът престолонаследник. В долната си част кидарът бе опасан с лента в бяло и синьо — символ на върховната власт, принадлежала на Кир и на десет поколения мидийски царе преди него.

Само за миг зърнах Великия цар и се проснах по очи на земята. Великите принцове и висшите благородници останаха прави, като се поклониха дълбоко и всеки от тях целуна дясната си ръка. Излишно е да споменавам, че и аз, като останалите, тайно поглеждах към Великия цар, макар че да правиш това, без той да ти е позволил, е сериозно престъпление.

Тогава Дарий беше тридесет и осем годишен. Не беше висок, но имаше красива фигура. Мускулите на стройните му крака се подчертаваха от тесния ален панталон под пурпурната мидийска мантия, върху която със златни конци бе извезан сокол, готов да се спусне към плячката си. Като приближи до трона, видях кожените му обувки, боядисани с шафран и стегнати със закопчалки от кехлибар.

В дясната си ръка Дарий държеше златна пръчка — символ на могъществото и властта му над държавата. В лявата си ръка държеше златен лотос с две пъпки — символът на безсмъртието.

Брадата на Великия цар не бе боядисана. Беше дълга, естествено къдрава и лъскава като козината на червеникава лисица, а лицето му беше изящно изрисувано. Очертаните около миглите тъмни линии придаваха блясък на ясносините му очи. За легендарния Кир се говореше, че бил най-красивият мъж в Персия. Макар и да не се славеше с подобно качество, Дарий все пак представляваше величествена гледка, докато с плавни движения преминаваше между двадесетте и две колони на ападаната, подобно на дебнещ жертвата си лъв.

След Дарий вървеше виночерпецът, с тюрбан на главата, следван от дворцовия управител, който носеше личната покривка на царя и ветрилото за гонене на мухи. Придружаваха го още Хистасп, бащата на детето, за което току-що се бе оженил, и най-големият му син Артобазан — як двадесетгодишен младеж, чиято брада си беше естествено яркочервена, почти същият цвят като злощастно боядисаната брада на дядо му Гобрий. Артобазан вече бе началник на северната граница.

Докато вървеше към трона, Дарий закачливо потупа Гобрий със златния си скиптър; после, макар че Гобрий бе по-възрастният от двамата, направи жест, с който му разрешаваше да го целуне. Това бе знак на особено благоразположение. Свел очи, със скръстени ръце, така че всяка да е скрита в противоположния ръкав, Гобрий целуна Дарий. Между другото не е позволено никому да показва ръцете си пред Великия цар, освен при поклон или ако трябва да върши някаква конкретна, нямаща нищо общо с дворцовия ритуал работа. Причината е съвсем ясна. Тъй като никой няма право да носи оръжие в присъствието на Великия цар, всички придворни и просители биват претърсвани, преди да влязат при него. После, за допълнителна сигурност, те са длъжни да крият ръцете си. Този, наред с още много други древни мидийски обичаи, бил възприет от Кир.

Като стигна подножието на изобразяващия лъв трон, Дарий плесна с ръце. Всички се изправиха. Започна изреждането на титлите на суверена. Колкото и често да съм слушал тази древна церемония, тя всеки път ме вълнува. Не че имам много шансове да я чуя отново.

Като най-висш благородник от Шестте, Гобрий пръв приветствува Великия цар:

— Потомък на Ахеменидите!

Дрезгавият глас на Гобрий прозвуча почти враждебно. Това несъмнено бе неволен израз на истинските му чувства.

Беше ред на Хистасп:

— С благословията на Премъдрия господ Велик цар!

Това беше предизвикателство към маговете — последователи на Лъжата, а тъкмо такива бяха мнозинството магове, присъствуващи в залата този ден. Не можех да ги видя от мястото си, но по-късно ми казаха, че щом чули името на Премъдрия господ, разменили някакви тайни знаци помежду си.

Един по един, от различни краища на залата, братята на Дарий изредиха тържествено титлите му. От четирите си жени Хистасп имаше двадесет синове. Всички те бяха живи тогава и в този ден вероятно до един са били в Екбатана. Добре, че Дарий имаше и много титли. След произнасянето на всяка от тях във въздуха се разнасяха удари на барабани и звън на цимбали.

Най-големият брат на Дарий извести:

— Цар на Персия!

Следващият брат:

— Цар на Мидия!

Следващият:

— Цар на Вавилон!

От тази титла Ксеркс се отказа, когато бе принуден да сложи завинаги край на това древно царство. От другата страна на залата прозвуча:

— Фараон на Египет!

Както и Камбиз преди него, Дарий се смяташе за земното превъплъщение на египетския бог Ра и следователно законен бог-цар на Египет. Боя се, че в религиозните дела Дарий се оказа не по-малък опортюнист от Кир. Но Кир никога не бе провъзгласявал, че е получил света в дар от Премъдрия господ, докато Дарий бе оповестил публично, че единствено волята на Премъдрия господ го е направила Велик цар. Това не му попречи по-късно да заяви на египтяните, че неговият праотец Ра е по-велик бог от Премъдрия господ! Радвам се, че успях да убедя Ксеркс да не се нарича фараон. Затова днес Египет не е нищо повече от обикновена сатрапия и онези дяволски богове-царе на Нилската долина са премахнати завинаги.

Една след друга бяха изредени всички титли на Дарий. Звучаха победоносно. И защо не? От царуването на Кир до царуването на Дарий по-голямата част от света бе станала персийско владение и нашият Велик цар вече бе известен на всички не просто като един от многото царе, а като цар на тази голяма земя, надлъж и шир.

За всеобщо учудване напред излезе най-големият син на Дарий, Артобазан, и произнесе с тих глас единствената по рода си титла: — Цар на царете!

Фактът, че именно Артобазан бе избран да изрече върховната титла, пък макар и тихо, бе възприет като знак за изключително благоволение и в същия миг стана ясно, че плановете на царица Атоса се осуетяват.