Уолт Уитман
По неотъпкан път

По неотъпкан път

при постепенното покачване на блатните води,

избягал от живота, който се налага сам на показ,

от всичките стандарти до сега оповестени,

        от удоволствията, ползите, съобразяването,

които твърде дълго бях предлагал на душата си,

        да я нахраня с тях.

За мен сега са ясни неоповестените стандарти,

        ясни са за мене и за моята душа,

защото тя, душата на човека, за която аз говоря,

        радва се на дружеска среда.

Тук аз самотен, надалеч от шумотевицата на света,

        тука съм насочен в пътя си от ароматни устни

и неподтиснат вече (защото в тоз самотен кът

        ще мога да отвърна както другаде не бих посмял).

Величествен над мен животът, който не налага себе си

        на показ и все таки съдържа всичко, решен аз днес

да не запея други песни, освен на мъжката привързаност,

като ги проектирам върху същностното съществуване

и като завещавам образци на атлетическа любов,

в следобеда на този възхитителен девети месец

        в мойто четиридесет и първо лято аз продължавам

тук за всички, дето са били или сега са млади,

        да им предлагам тайната на моите дни и нощи

и да прославям нуждата от дружба.