Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (9)

Девета глава

Неделята обещаваше да бъде един от онези прекрасни слънчеви дни, с които понякога се гордее югоизточната част на Куинслънд посред тропическата зима. Лекият бриз едва полюляваше въздуха, морето блестеше в прозрачна синева, а повърхността му тук-там се къдреше от леки вълни.

— Времето днес е чудесно. Морето само ни вика навън. Ще бъде жалко, ако не излезем с яхтата — заяви Алекси, щом Алис се появи в кухнята, след като бе изкъпала и нахранила Джордж. Тя миришеше на бебешка пудра, а очите й още светеха от радостта, която бе изпитала от допира с пухкавото телце на детето.

Алис отиде до шкафа, извади овесените ядки, после отвори хладилника, за да вземе бутилката с мляко. Намери голяма бяла купа, изсипа ядките и ги заля с млякото.

— Рейчъл и Александрос биха се радвали да прекарат един ден на открито в залива — каза тя отмерено и вежливо, а Алекси я погледна изпитателно.

— Нали и ти ще дойдеш?

Алис се застави да отвърне на погледа му, но когато очите й спряха върху него, се смути, защото несъзнателно й мина мисълта, че раменете му са неприлично широки, а чертите на лицето — толкова твърди, че не оставят съмнение за непоколебимата му воля. Той бе приключил със закуската и седеше срещу нея, а чашата с недопитото кафе стоеше на масата до ръката му.

— Не мисля, че ще бъде честно от наша страна да викаме Мелани без предупреждение. Особено в неделя и след като е седяла тук почти през цялата предишна нощ. — Алис го погледна с привидно равнодушие и продължи: — Освен това съм на мнение, че не бива да прекаляваме с детегледачките. Техните грижи не са полезни за децата. Бебетата имат потребност от сигурност и постоянство. Не е редно да им се натрапват чужди хора, поели отговорността, която родителите им са захвърлили в търсене на своите собствени удоволствия.

Алекси повдигна веждата си подигравателно.

— Скъпа, Алис. Напълно съм съгласен с теб. Но Джордж е толкова малък, а неговият основен проблем сега е да бъде чист и сух. И нахранен, разбира се, когато е гладен. Не мога да повярвам, че оставяйки го на грижите на Мелани, ще увредим неговата психика. Освен това, няма да закъсняваме и ще бъдем тук не по-късно от пет часа.

— Винаги ли си така настоятелен?

— Моите родители те харесват — провлече Алекси. — А аз съм готов на всичко, за да ги накарам да се чувстват добре по време на своето гостуване тук.

— Но ако е така, според мен те биха прекарали времето си в компанията на своя внук с по-голямо удоволствие, отколкото в компанията на разни хора от отбраното градско общество или в разходки по открито море.

Алекси помълча, а накрая каза:

— Тази година беше изключително тежка за тях. Синът им получи неизличими увреждания. Наложи им се да приемат мисълта, че неговият живот е на свършване. Когато състоянието му позволи, Рейчъл и Александрос превърнаха къщата си в болница, като за целта наеха реномирани специалисти, за да се грижат за Георгиу. Отказаха се от всичко, за да бъдат до сина си и дежуреха на смени до леглото му, заедно с медицинския персонал. — Алекси замълча, а после продължи с по-твърд глас: — Дойде време, когато и те могат да отдъхнат и да започнат отново да се радват на живота. Ако това означава компании или разходки в открито море, то, то ще бъде така. — Погледът му се вкамени. — Ясен ли съм или да повторя?

Алис блъсна купата настрани, изгубила внезапно апетит.

— Напълно.

— Изяж закуската си!

— Изгубих апетит.

— Моето отсъствие може да ти го върне — сухо каза Алекси и стана. — Отивам в кабинета си, за да говоря по телефона.

След два часа четиримата се качваха на борда на луксозната яхта, която се клатушкаше закотвена на пристана в дъното на градината.

Алис беше облякла бял ленен панталон и жълт пуловер, Рейчъл също се бе нагласила подобаващо, а мъжете носеха джинси и свободни тъмни пуловери. Отправиха се навътре в откритото море.

— Прекрасно е! Същински рай — дълбоко пое въздух Рейчъл и се обърна към заварения си син.

Алис едва не ахна на глас, видяла с каква топла и сърдечна усмивка отвърна той на възклицанието на мащехата си.

— Ще спрем в Санкчуъри Коув за обяд. Ако ти и Алис имате желание, след обяда можете да се разходите из магазините, а ние ще изпием по една бира на слънце.

— Ти глезиш жена си! — смъмри сина си Александрос, а Рейчъл се засмя.

— Жените обожават да бъдат глезени, нали Алис? — подкрепи снаха си възрастната жена.

Алис знаеше, че е обречена и че думите не биха облекчили по-нататъшната й участ, затова се усмихна и рече:

— Разбира се. Категорично, да.

Алекси погледна баща си:

— Изглежда Коув ще ни излезе през носа.

След превъзходния обяд от ястия от морски деликатеси, двете жени поеха на воля по брега. Спряха в няколко скъпи магазина, където си купиха красиви леки рокли, подходящи за безметежните ваканционни часове. Алис се прехласна по чифт вносни обувки, които безумно отиваха на колекцията от яркоцветни чанти с дълги дръжки, които вече си беше купила.

— Какво ти казах? — обърна се Алекси към баща си, щом двете, натоварени с пакети, жени се появиха на вратата на яхтклуба.

— Алис си купи най-възхитителния тоалет — съобщи Рейчъл, приближавайки до масата, и пое протегнатата ръка на съпруга си. Искрящата й усмивка премина в нежност, когато съпругът й обгърна лицето й с ръце и така я целуна по устните, че сърцето на Алис подскочи. Те явно безмерно се обичаха и любовта им бе все още ярка и жива. — Аз я убедих да го облече във вторник на модното ревю, на което ни покани Серита Хъбърт — продължи свекърва й и четиримата заедно излязоха от яхтклуба.

 

 

Малко преди пет бялата яхта пресече залива и навлезе във водите на Суверенните острови. Щом се прибраха, Алис освободи Мелани и видя, че Джордж неспокойно мърда, чакайки млякото си. Тя го взе и тръгна с него към кухнята, за да приготви храната му.

— Остави го на мен — каза й Рейчъл. — Сигурно искаш да се изкъпеш и преоблечеш.

— Благодаря — усмихна се Алис. — Няма да се бавя.

Когато младата жена отново се върна долу, Алекси и Александрос бяха в кухнята, а Джордж седеше в скута на баба си до тях. Очичките му весело шареха от единия мъж на другия, а юмручетата му палаво биеха въздуха.

— Виждаш ли? — вдигна светналото си от гордост лице Александрос. — Той е много силен! Виж крачетата му! Виж ръцете! Ще бъде висок. — Възрастният мъж хвърли многозначителен поглед на сина си. — Ще пази своите братчета и сестричета. Нали така?

Алис с мъка се усмихна. Искаше й се да изкрещи, че братчета и сестричета няма да има. Че те не участват в нейния план. Но как да упрекне Александрос, че мечтае за бъдещи внуци от своя единствен син!

А Алекси? Дали той беше доволен от брака си, който макар и така прибързан, му даде жена за леглото и майка за неговите деца? Ще бъде ли доволен той или ще се отегчи и потърси сексуална утеха другаде?

Не биваше да допуска подобни мисли в главата си. Трябва навреме да бронира своето сърце и да не позволява чувствата да обсебват душата й. Емоционалната обвързаност с мъжа, чийто дом споделяше, бе недопустима. Две години са нищожна част от нейния живот, а после ще започне отначало. Ще изгради едно ново бъдеще за себе си и за детето.

Вечерята бе импровизирана набързо и се състоеше от котлети на скара и салата от пресни зеленчуци. За десерт Алис поднесе плодове. Кафето пиха на спокойствие във всекидневната.

Рейчъл и Александрос се сбогуваха в девет под предлог, че са много изморени и имат нужда от продължителен сън. Щом останаха сами, Алис също почувства умора от прекарания на слънце и въздух ден.

— Ще оправя кухнята — каза тя на Алекси, който затваряше външната врата и включваше алармената система.

— Ще ти помогна.

Тя бе вече тръгнала към кухнята, затова се обърна и каза:

— Ще се справя и сама.

Неговата близост продължаваше да я смущава и изнервя и младата жена искаше да го отпрати и да остане сама.

В просторната кухня нямаше много неща за оправяне — само няколко чаши и чинии. Алис бързо ги изплакна и зареди в миялната машина, като през цялото време усещаше зад гърба си присъствието на Алекси.

— Свърших — каза тя и пристъпи да го заобиколи.

— Открих банкова сметка на твое име, в която има сума, достатъчна, за да покрие нуждите ти от налични пари в брой — каза й той и продължи: — Документите са горе в дневната. Заедно с тях съм ти оставил и карта за моята банкова сметка. При нужда ще имаш възможност да теглиш и от нея.

Думите му я изпълниха с възмущение, примесено с обида. Алис дълбоко пое въздух, за да се успокои.

— Предпочитам да харча своите собствени пари. Вече съм си открила сметка.

Алекси се взря в лицето й, в уморените бръчки край устата й, в гордия наклон на деликатната й брадичка. Погледна в решителните й очи.

— Кажи ми, кому е нужна твоята яростна независимост? Нима съпругът няма право да издържа жена си?

— Съгласна съм, че трябва да се грижиш за домакинството и за потребностите на Джордж — отвърна Алис. — Но своите дрехи аз ще плащам сама.

— А ако настоявам?

— Ти можеш да настояваш колкото си искаш — каза му тя, — но няма да ме превърнеш в своя собственост. Не мисли, че получавайки брачното удостоверение, си получил и мен.

— Просветена феминистка — подхвърли иронично Алекси, а очите му гневно потъмняха.

Алис се ядоса.

— Ако си искал да имаш кукла за украшение, чиято единствена цел би била да се кичи с бижута и дрехи за твоя сметка трябва да знаеш, че вземайки мен, си сгрешил!

— Едва ли — провлече той.

— Харесва ли ти нашата пародия на семейство? — попита го Алис, извън себе си от яд.

Той се изсмя дрезгаво и отвърна:

— Аз харесвам теб.

При тези думи той вдигна ръката си и плъзна длан по плътната завеса на дългата й коса. После улови един кичур и го дръпна, накланяйки назад главата й.

— Харесвам те — прошепна Алекси. — Харесвам начина, по който ми възразяваш и ми противоречиш, макар че ти самата не знаеш защо го правиш.

Със сетните си сили Алис издържа погледа му, макар че не успя да успокои треперещите си устни. В очите му видя, че той е отгатнал нейните намерения.

— Внимавай! Това е битка, която ще изгубиш — промълви той.

Прииска й се да го блъсне, да го удари силно, така че да го заболи, но тъмното му решително лице бе така страшно, че я възпря и тя тихо каза:

— Не мисли, че ще започна да те обичам, само защото си в състояние да ме…

— Възбудиш?

— О, стига! — извика Алис, но той я сграбчи и тя не успя да се отдръпне от неговите устни. Те бяха топли и твърди, а милувката им бе така бавна и предизвикателна, че й се прииска да изкрещи. Беше й ясно, че той я предизвиква умишлено, че нарочно буди нейната чувственост.

А би било така лесно да затвори очи и да се забрави в умелите му ръце. Но противно на разума й, кръвта й се възбуди и запламтя, краката й омекнаха. Разсъдъкът отстъпи, погълнат от усещанията. Алис се изгуби, отнесена без път и посока. Но в един внезапен миг гневът към собствената й предателска чувственост изби на повърхността и тя се дръпна назад.

— Пусни ме, по дяволите! — извика тя разтреперана, мъчейки се да се отскубне от железните му ръце. Очите й бяха замъглени от вътрешната борба, която водеше, но не желаеше да признае дори и пред себе си.

Алис не успя да се освободи, макар че се опитваше да стори това с всичките си сили. Алекси продължаваше да я държи здраво в обятията си и да я гледа със своя тежък неподвижен поглед. Лицето му бе като непроницаема маска.

Изминаха векове, преди да й проговори.

— Лягай си! Аз имам работа. Трябва да прегледам чертежите, които ще ми трябват утре сутринта.

Без да продума, Алис се обърна и тръгна. Сблъсъкът с Алекси бе отнел последните й сили и тя едва се движеше. Дишаше трудно и учестено и докато стигна спалнята, почувства, че ще припадне от изтощение.

Къде да легне? Ако държи на себе си, трябва да избере леглото в дневната. Но има ли смисъл? Та той отново ще я пренесе!

Алис отметна завивката от своята страна на широкото брачно легло и уморено се отпусна на чаршафа.

Измина около час, ала сънят не идваше. Алис лежеше и чувстваше, че мозъкът й е превъзбуден от напрежение. По едно време чу тихото изщракване на бравата и разбра, че Алекси влиза в стаята. В слабата светлина от нощната лампа, запалена в съседната дневна, младата жена видя как той се съблича, а когато се пъхна в леглото до нея, тя неволно затаи дъх. След няколко минути чу тихото му и равномерно дишане.

Беше заспал. Неясно защо, това безумно я ядоса и запроклина на ум противоречивата си женска природа и глада, който бе обзел тялото й и който чакаше да бъде утолен.

 

 

Алис беше застанала под високия купол на шатрата, в която се провеждаше модното ревю, и се оглеждаше с нескрит интерес. Наоколо кръжаха над стотина жени, които бяха облечени така елегантно, сякаш основната цел на живота им бе да станат прицел на репортерския интерес и да украсят със снимките си светската хроника.

Тя бе облякла тревистозелен копринен костюм, допълнен с черни аксесоари, чийто цвят приятно хармонираше с кремавия ансамбъл на стоящата до нея Рейчъл.

Лееше се шампанско, поднасяно от симпатични младежи в строго официално облекло.

— Дали са наети специално за случая? — попита Алис свекърва си.

— Сигурно. Те дават мило и драго, за да попаднат сред каймака на светското общество.

— За да се увенчаят с нови завоевания от красиви и богати жени?

Рейчъл я погледна шеговито.

— Не се обръщай. Струва ми се, че един от тези приятни млади мъже ти е хвърлил око.

Алис нехайно сви рамене и отпи от шампанското си.

— Разкажи ми за Гърция. Харесва ли ти да живееш там?

При въпроса й, изражението на Рейчъл омекна и тя оживено започна да й разказва:

— Имаме няколко къщи на различни места по света. Някои от тях са прекрасни, но тази, която аз обичам най-много, се намира в залива на един малък остров. Там е приказно — там няма коли, само тишина и спокойствие. До нея може да се стигне само с хеликоптер или по море. Там Александрос и Алекси научиха Георгиу да гребе.

Алис усети скръбта на възрастната жена и съчувствено докосна ръката й.

— Благодаря ти, мила! Когато човек остарее, той разбира, че на света няма нищо друго, освен настоящия момент. Хората не са в състояние да променят това, което вече са преживели. Аз се смятам за щастлива, защото съм имала и много прекрасни мигове в живота си. Нашите двама синове ни донесоха много радост, макар че Георгиу беше по-своеволен. Той беше любител на силните усещания зад кормилото на бърза кола или на моторница. Винаги съм се страхувала, че ще настъпи ден, в който ще надцени силите си.

— А Алекси? — попита Алис.

— Той беше по-тих и вглъбен. Но макар и различни по възраст и по характер, те бяха неразделни приятели. През първите ужасни дни след нещастието, Алекси безброй пъти летя от Австралия до Атина, а когато не беше при нас, всеки ден се обаждаше по телефона.

— Алис, колко се радвам, че и Рейчъл е с теб! — чу се дрезгав женски глас до тях. Алис се обърна и съгледа Серита Хъбърт, която сияеше в снежнобелия си модерен костюм, несъмнено купен от най-скъпия бутик.

— Добър ден, Серита — поздрави я Алис.

— Уредих да седим заедно на обяда. Ако се изгубим по време на ревюто, след това ще се чакаме на входа на шатрата — усмихна й се Серита и добави: — А сега, изчезвам. Има недоразумение с поканите, които трябваше да раздаде една от участничките в организационния комитет. Тя мислила, че съм ги взела аз, а аз бях останала с впечатлението, че те са у нея. Трябва да се срещна с уредниците на ревюто, за да оправим тази бъркотия. Вие се вижте с другите познати, но имайте предвид, че Соланж ще закъснее.

Ревюто се оказа блестящо. Това бе най-хубавото модно ревю, което Алис бе виждала през живота си. Манекените бяха първокласни професионалисти, а тоалетите, които демонстрираха, бяха не само превъзходни, но и достъпни, защото се оказа, че ще се продават в бутиците на Коув.

— Избра ли си нещо? — попита Рейчъл и се засмя, видяла възхитения блясък в очите на снаха си.

— Мисля, че след обяда бихме могли да отделим един час на каталога от ревюто — отвърна Алис.

— Разбира се — съгласи се Рейчъл. — Но щом стана дума за обяд, да бяхме побързали към изхода.

Ресторантът, в който беше поръчан обяда за поканените на ревюто, беше разположен над морската повърхност и разкриваше чудесна гледка към крайбрежните вили и белите яхти и моторници, закотвени пред тях.

Двете жени заеха местата си, които се оказаха срещу Соланж, Серита, Марта, Криси, Кейт и Анабел. Алис се почувства така, сякаш бе застанала пред средновековния съд на инквизицията.

Същите безупречно облечени млади мъже, които така сериозно им бяха поднесли шампанското, обслужваха сега масите им. Алис видя, че наистина се е превърнала в обект на интерес на един от тях и я досмеша.

— Скъпа, ти си хитът на деня — каза й Соланж. — Ще му дадеш ли бележчица с телефонния си номер?

— С бебето на ръце не виждам нито време, нито желание да подхранвам илюзиите на младите момчета за развлечение — отвърна й Алис направо. — Освен това се съмнявам, че Алекси ще се зарадва, като разбере.

— Ревността стимулира брака, нали така? — присви очите си Соланж.

За Бога! — помисли си Алис. — Какво искат тези жени от мене!

Почувства се като забодена в стената пеперуда, в която са вперени хиляди очи, чакащи я да се сгърчи от неудобство.

— Така ли мислиш? Алекси сигурно ще ме набие.

Серита се засмя, развеселена от отговора й, а Соланж я загледа втренчено.

— Доминик иска да поканим гости в събота вечер. Ще се обадя на Алекси, за да му съобщя часа. — После погледна Рейчъл и добави: — Вие също сте поканена.

— Утре заминаваме за Сидни. Ще останем известно време при сестра ми, която, живее там. За съжаление, няма да можем да ви посетим — вежливо отклони поканата Рейчъл, а Соланж само вдигна рамене.

Към два часа Алис и свекърва й излязоха от ресторанта, а след час и нещо вече се носеха по пътя към Суверенните острови, отрупали задната седалка на колата с новите си придобивки.

Алис беше решила, че ще вечерят заедно вкъщи, за да се сбогуват с Рейчъл и Александрос. Когато дойде време да ги изпращат, сърцето на младата жена се сви при мисълта, че ще остане сама, без ободрителната компания на свекърва си.

— Една седмица не е много време — каза й Рейчъл на вратата. — Ще се обаждам по телефона, за да питам как е внучето ми.

— А аз ще трябва да я обуздавам, за да не звъни по три пъти на ден — пошегува се Александрос, намествайки се на задната седалка.

Щом беемвето изчезна от погледа й, Алис побърза да се прибере. Влезе вътре и изведнъж се почувства изгубена и смалена в огромната къща, която внезапно бе опустяла.

Джордж спеше дълбоко и Алис набързо се изкъпа и си легна. Остана така с широко отворени неми очи, а в главата й се блъскаха безброй противоречиви мисли, които измъченият й мозък отказваше да подреди.

Щом чу шума от колата, сърцето й се сви. Тя затвори клепки и се престори на заспала. Ако можеше да потърси утеха в ръцете му! Ако можеше да се скрие в неговите обятия и да потъне в топлината му! Да усети, че някой я брани, че някой се грижи за нея!

Но желанията й останаха несбъднат блян, защото Алекси не идваше, а минутите се нижеха една подир друга. Какво ли прави? Сигурно отново е седнал пред куп книжа, които не търпят отлагане.

На сутринта Алис се събуди много по-бодра и свежа и видя, че Алекси е станал и е готов за излизане.

Изминаха няколко спокойни дни, които Алис прекара в тихо уединение вкъщи. Те й дадоха възможност да си отдъхне и донякъде да се успокои. Написа пет-шест писма и се свърза по телефона с Мириам Станфдорд, управителката на магазина в Пърт. От нея разбра, че бутикът върви добре и се очаква добра печалба. Сякаш съм ненужна — помисли с неудоволствие Алис.

Следобедните часове запълваше с приготвянето на вечерята, като внимателно подбираше менюто. Алекси редовно се прибираше малко преди пет и след като вземеше душ и се преоблечеше, сядаше в кухнята и хранеше Джордж.

— Детето трябва отрано да свиква с мъжете — повтаряше той на жена си всяка вечер след заминаването на родителите му. — Пък и аз нямам друго време за него, защото отсъствам от къщи по цял ден през седмицата.

Докато Алекси се занимаваше с детето, Алис слагаше масата за вечеря. Видеше ли ги двамата заедно — едрият тъмнокос мъж с детето на колене, сърцето й се късаше, защото разбираше, че Алекси би бил чудесен баща. Тя мислено го виждаше като част от живота на своя племенник — представяше си как двамата играят на топка, как плуват и как разговарят през идните години на ранната юношеска възраст. Тези видения все по-често стягаха сърцето й и тя се ужасяваше от мисълта, че планът й да отведе Джордж в Пърт ще се окаже правилен и добър за самата нея, но не и за момчето.

Разговорите им по време на вечерята се свеждаха до разкази за извършеното през деня и секваха при десерта, когато Алекси неизменно изчезваше в кабинета си и не се появяваше в спалнята, дълго след като Алис си бе легнала.

Младата жена допускаше, че той нарочно се държи така и тя започна подсъзнателно да крои планове за отмъщение.

Вечерята, давана от Соланж и брат й Доминик, предоставяше идеална възможност да осъществи замисъла си.

В петък сутринта Алис позвъни на Мелани и я помоли да дойде, за да гледа Джордж през деня. Приготви се да излезе, за да обиколи магазините и да си купи нова рокля за случая.

Беше решила да се появи във вид, с който да шокира останалите гости, а заедно с тях и своя съпруг. В един от най-скъпите бутици намери точно това, което търсеше — черна права рокля с голи рамене без презрамки, с обсипан с мъниста корсаж и тясна пола до коленете, която плътно обгръщаше стройните й бедра. Дълъг тънък воал, драпиран около шията и свободно развят по гърба, допълваше тоалета. Затваряйки очи пред неприлично високата цена, Алис плати и тръгна да търси подходящи обувки. Купи си и дързък парфюм, за да придаде завършеност на новия си образ.

В съботната привечер Алис едва дочака да настъпи часът, в който слагаше детето да спи. Изкъпа се и седна пред огледалото с всевъзможни кутийки и бурканчета за разкрасяване.

Измина цял час докато постигне желания ефект, но накрая се отдръпна и се огледа доволно. Беше сресала косата си в обичайната права прическа, но в един миг на внезапно хрумване, я грабна и я усука високо на главата си.

Да. Така ли да върви? По дяволите! — изреди наум младата жена, а в душата й се загнезди страх от предстоящата вечер.

Соланж не беше от хората, които човек отминава със спокойна неприязън. Тяхното познанство, колкото и кратко да бе то, беше достатъчно, за да се увери, че известната декораторка е луда по мъжа й, което, естествено, поставяше Алис като негова съпруга в неизгодна позиция.

Моят мъжествен съпруг ще си плати — закани се Алис и плъзна широката огледална врата на гардероба. Справедливостта изискваше да признае, че Алекси не е виновен за това, че е хубав или привлекателен за жените. Такъв се беше родил и макар че много мъже биха се възползвали от тези качества, той, в интерес на истината, не го правеше.

Когато посегна, за да свали роклята от закачалката, Алис за миг се разколеба и смръщи челото си. Макар че я беше избрала умишлено, за да предизвика сензация, се усъмни дали тоалетът й наистина е подходящ за случая. Но подбудите, които бяха определили избора на роклята, отново завладяха ума на младата жена, макар и поизгубили значението си. Желанието за отмъщение изглеждаше бледо и далечно и Алис тъкмо се накани да върне роклята обратно в гардероба, когато Алекси влезе в стаята.

— Кога ще дойде Мелани? — попита той.

— В седем — отговори Алис, обърната към него й видя, как той хвърля кърпата, с която се бе загърнал, нахлузва тъмни слипове и посяга за снежнобялата си риза.

Тялото му беше прекрасно и само при вида му, Алис изпита чиста сексуална наслада.

Сърдита на себе си, тя рязко отвори ципа на роклята и пъхна краката си в полата. Пръстите й машинално вдигнаха ципа, пригладиха опънатата по бедрата пола и посегнаха нагоре към корсажа, за да го придърпат и прикрият гърдите, които се оказаха по-разголени, отколкото й се бе сторило, когато я пробваше в магазина.

— Избрала си я, за да вдигнеш кръвното на всеки здрав мъж у Соланж тази вечер или за да вдигнеш моето? Как да те разбирам? — провлече Алекси зад гърба й и Алис мигом се извърна към него.

— Защо ще вдигам твоето?

— Поразителен резултат. Но не мисли, че ще мога да те пазя от началото до края на вечерта.

Тонът му беше ироничен, но в ъгълчето на очите му Алис съзря опасния пламък.

— Така ли? Може би искаш да се преоблека?

— Да.

— А ако не искам?

— Нямаш избор. Или ще съблечеш роклята сама, или аз ще я сваля.

— Мръсен, подъл егоист! Как смееш!

— Смея и още как — тихо провлече Алекси, а Алис усети познатата ледена тръпка по гръбнака си.

— Тази рокля е ушита по последната модна линия и струва цяло състояние! Освен това аз не искам да ми заповядваш какво да обличам!

При тези думи Алекси хвана брадичката й, Алис направи опит да се дръпне, но той здраво я стисна.

— Недей да спориш, само за да ми противоречиш!

— Няма!

— Не ме ли познаваш вече достатъчно, за да разбереш, че не можеш да ме победиш? — попита той със смразяващ глас.

— Искаш да кажеш, че ще ме лишиш от възможността?

В продължение на няколко безкрайни секунди Алекси мълча, а после каза:

— Жена, която умишлено излага на показ тялото си, си прави реклама, която е обещание за изпълнение на заявката. Облечи тази рокля, когато сме само двамата и аз ще й отдам вниманието, което заслужава.

— Глупости, говориш куп глупости!

— Глупости или не, трябва да се преоблечеш.

— Не!

— Възразяваш ми нарочно, нали? Не ти ли минава през ума, че не постъпваш разумно?

— Ако изпитваш удоволствие да събличаш жените насила, можеш да започнеш. Хайде!

Алекси присви очи, а тя изведнъж се почувства несигурна. Без да продума, той обгърна раменете й с ръце и я притегли към себе си. Тя вдигна непокорно глава, ала той се наведе и безжалостно впи устните си в нейните. Когато я пусна, челюстта и шията й бяха изтръпнали от болка, а очите й плуваха в сълзи.

— Преоблечи се, Алис. Сваляй роклята или започвам аз!

Тя го погледна с омраза.

— Ако откажа да се подчиня, ти ще измислиш друго, по-изтънчено наказание.

— Внимавай! Моето търпение има граници!

— Което значи покорство на всяка цена. Какво варварство!

— Имай предвид, че досега съм те щадил.

— Шегуваш се!

— Само един пълен невежа не би схванал разликата между внимателния любовник, който има желание да достави толкова наслада, колкото ще получи и самият той. Ако не се подчиниш, ще ти я покажа.

Алис го гледаше, без да мигне, ужасена от силата и непоколебимостта на волята му. Беше лудост от нейна страна да продължава битката, но упоритият й характер не й позволи да признае поражението си.

— Не ме заплашвай! — каза тя.

— Мислиш, че те заплашвам?

— А какво правиш?

— Сваляй роклята, Алис! Не отговарям за последствията!

Ръцете й бяха натежали като олово и не се подчиняваха на разсъдъка й. Тя стоеше глуха и няма пред него и не помръдваше. Алекси се задъха от ярост и изведнъж протегна ръка. Дръпна ципа на роклята и след миг прекрасното произведение на шиваческото умение се намери на пода, превърнато в жалка купчина от коприна и кадифе. Алис остана почти гола, едва прикрита от оскъдната ивица на копринените си бикини. Тя инстинктивно вдигна ръце, за да скрие гърдите си.

Алекси бавно свали ципа на панталона си, после го събу. Секунда след това бикините на Алис се намериха на земята до роклята. Алекси сграбчи жена си и с едно движение разтвори краката й така, че те обгърнаха хълбоците му. Рязко и неочаквано той проникна в нея, дълбоко, докато стигна докрай.

Когато всичко мина, Алис се изкъпа и облече светлозелената си рокля. Деколтето й скромно минаваше по врата, а правата пола едва загатваше крехката линия на тялото й.

Сложи лек грим, подчертавайки само очите и постави бледо червило на устните си.

Когато двамата най-сетне слязоха долу в голямата дневна, Мелани бе вече дошла и ги чакаше, удобно настанена в креслото. Алис сърдечно поздрави девойката, после Алекси хвана жена си под ръка и двамата се отправиха към гаража.

— Обадих се на Соланж и й казах да не ни чакат за вечеря, защото сме възпрепятствани — рече Алекси, включвайки двигателя на колата. — Резервирах маса в клуба. Ще вечеряме там.

— Не съм гладна.

— Ще ядеш, макар и само бульон — отвърна й той.

Алис наистина яде, но не заради неговата настоятелност. След супата взе ордьовър от задушени скариди, отказа основното блюдо и десерта и си поръча силно кафе по ямайски.

Наближаваше десет, когато беемвето премина бариерата на охраняемата жилищна зона и се плъзна в паркинга, насред просторна морава, която опасваше околовръст сградата, в която Соланж и Доминик обитаваха мансардния етаж. Слязоха и тръгнаха към асансьора. Вратата се отвори и Алис мрачно стъпи в него.