Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (8)

Осма глава

През следващите няколко дни Алис имаше възможност да опознае отблизо мащехата на Алекси. Всяка сутрин Рейчъл пристигаше у тях и двете се редуваха да преобличат и хранят детето, преди да го сложат в креватчето за поредния сън.

Оставаше им време за дълъг и спокоен утринен чай и разговори, после хапваха нещо леко за обяд, преобличаха и нахранваха бебето, слагаха го да спи и го оставяха на грижите на Мелани, а те тръгваха да обикалят многобройните търговски комплекси, разпилени по крайбрежната алея на Златния бряг.

Александрос придружаваше сина си в утринните проверки на строителните обекти, по време на срещите и заседанията му и всяка вечер се завръщаха заедно у дома.

Вечерята не се сервираше официално, а двете жени си помагаха при приготвянето й. Семейството беше много задружно и Алис започна да усеща леки бодежи на ревност. Алекси се отнасяше към баща си и мащехата си с приятелска обич, която изглеждаше искрена и открита, и макар че Алис се чувстваше доста приятно в компанията им, един глас в нея й напомняше, че не трябва да се привързва към хора, които след раздялата й с Алекси, няма да гледат на нея с добро око. Тази мисъл я измъчваше безкрайно.

Нощите бяха различни, защото в ръцете на Алекси задръжките й се топяха една подир друга толкова неусетно, че тя започна да мрази собственото си предателско тяло така, както си мислеше, че мрази и самия Алекси.

Уреждането на приема, който според съпруга й трябваше да бъде обявен като закъсняло сватбено тържество, се оказа учудващо просто — само поредица от телефонни обаждания, за да поканят гостите, и уговаряне на реномирана фирма, извършваща доставки по домовете и предоставяща персонала, необходим за обслужване на присъстващите.

Участието на Алис се сведе до повикването на Мелани, за да наглежда детето и избора на подходящ тоалет за случая.

Първото бе съвършено лесно, но решението каква рокля да облече й отне много време и размисъл. Искреното одобрение на Рейчъл сложи край на колебанията й и тя си купи ансамбъл от комбинация на дантела и коприна в меки кремави цветове, които подхождаха на деликатното й лице и подчертаваха сините й очи. Корсажът бе от едра дантела с пристегната талия и опънат до лакътя ръкав, а полата падаше на богати дипли чак до глезените й.

Гостите бяха поканени за осем часа и към шест Алис сложи Джордж в креватчето, взе набързо душ, а после сериозно се зае с прическата и грима си.

Нервите ми са напълно разбити — мислеше си тя, гледайки разтрепераните си пръсти, с които се мъчеше да положи сенките на клепачите си. Избърса всичко, което бе направила до момента, и започна отново.

Така й се искаше тази вечер да е минала и забравена. Приятелите на Алекси вероятно щяха да бъдат много критични към непознатата му съпруга и ще я оглеждат от глава до пети, търсейки всевъзможни недостатъци.

След един час гримиране и ресане Алис реши, че е готова и се изправи в цял ръст пред огледалото, за да се види, преди да се появи пред гостите.

— Проблеми?

Тя се обърна рязко при звука на дълбокия, провлечен глас и неволно призна наум, че Алекси е върхът на мъжката изисканост. Облякъл бе тъмен костюм и бяла риза, а приглушената яркост на връзката привнасяше нотка на артистичност в строгата му елегантност. Алис му завидя за сигурността и спокойствието, които лъхаха от него естествено и непринудено.

— Как ти изглеждам? — смутено попита тя.

Той се забави с отговора си, а тя го погледна тревожно и нетърпеливо.

— Красива — каза най-сетне той, приближи се и повдигна брадичката й с два пръста. Усмивката му я замая и тя смутено облиза с език долната си устна. — Изпитвам съжаление, че трябва да те поделя с цяла стая народ — продължи той тихо, а очите му потъмняха. — Бих искал да останем само двамата.

Алис капризно премрежи очи:

— И да не покажа новата си рокля? Та тя струва цяло състояние.

Алекси се усмихна.

— Поразителна е, повярвай ми, аз съм сразен. — Свали ръката си от брадичката й и добави: — Мелани е вече горе при детето. Отнесе със себе си страхотен куп учебници по право. Хората, които фирмата изпрати, са приготвили и подредили всичко, а ние с теб разполагаме с достатъчно време, за да изпием по една чаша на спокойствие, преди да са дошли гостите ни.

Алис за пореден път се запита кому бе нужно всичко това и защо не се отказа навреме. Мислите й навярно бяха засенчили лицето й, защото Алекси се наведе и я целуна по бузата.

— Няма страшно, Алис. Аз ще бъда там.

— Сигурно това ме плаши най-много — каза тя мрачно и видя как усмивката му се смени с иронична гримаса.

— Ето отново онази Алис, която познавам най-добре.

Засегната от неочакваната забележка, Алис отвърна на мига:

— Не знаех, че сме били няколко на брой.

Алекси се обърна с дрезгав смях, а Алис се изчерви и тръгна след него надолу към голямата всекидневна.

 

 

Всичко е великолепно! — мислеше си тя няколко часа по-късно, като оглеждаше пълната с хора стая и преминаваше учтиво от една група към друга. Приглушената музика се носеше приятно по електронната уредба, а наетите сервитьори се движеха между гостите с професионална лекота, предлагайки подноси с вкусни ордьоври и подбрани напитки. Шампанското се лееше като от бездънен извор, а срещу младата жена заставаха толкова много непознати лица, че тя не успя да запомни повече от десетина имена. Красиви елегантно облечени жени, разменящи с жадна дискретност последните светски клюки, кръжаха наоколо в компанията на делови мъже, които разговаряха по работа — главно по своята лична, в светлината на стопанското положение на страната.

— Скъпа, трябва наистина да дойдеш! — настоя пищна блондинка и Алис отново спря при групата жени, с които бе разговаряла малко преди това. — Благотворителното ревю ще ти хареса. Манекените са страхотни, а роклите — зашеметяващи. — Под идеално начервените устни блестяха също тъй идеално поддържани зъби, а усмивката разкриваше заучена искреност. — Там ще бъдат Анабел, Криси, Кейт и Марта. Ще седнеш при нас, естествено.

— Може ли да потвърдя по-късно? — вежливо попита Алис и видя как усмихнатите сини очи срещу нея потъмняха.

— Разбира се. Алекси има телефонния ми номер.

За секунди Алис се озова сама, но след миг чу до себе си:

— Имаш ли нужда от спасител?

Младата жена се усмихна, видяла добродушното лице на свекърва си до себе си.

— Как разбра?

— Всичко е наред, скъпа — увери я Рейчъл. — Справяш се отлично — добави тя, а Алис сякаш леко отрезня, макар че усмивката не слезе от лицето й.

— Имам чувството, че всички очи са забодени в мен. Като че ме режат на парчета, за да ме гледат под микроскоп и да ме категоризират по тяхному. Като че ли съм стока за продан. Ще издържа ли пробите, според теб?

— С отлични резултати от анализа, мила — засмя се Рейчъл, а Алис изпита желание да я прегърне.

— Имам съюзник — с благодарност се усмихна тя. — Според онези жени аз съм длъжна два пъти в седмицата да играя тенис, да ходя на аеробика всеки ден, да посещавам ежеседмично курс по икебана и да се запиша в кръжок, който се събира на светски обеди. Останалото време се поделя между козметичния салон, магазините и подготовката за следващия прием, обяд или неделно следобедно кафе.

— Мелницата на светския живот изглежда не те блазни?

— Не особено — вдигна рамене Алис. — Няколко обяда биха били развлекателни в началото, но не повече от това. Една шеметна блондинка ме покани на парада на модата, който ще се състои във вторник. Бихме могли да отидем заедно.

— Чудесно! — прие с удоволствие възрастната жена. — Така Александрос ще има възможност да прекара целия ден на игрището за голф.

Алис огледа обширното, препълнено с хора помещение. Всички очевидно се чувстваха превъзходно. А защо не? — помисли си тя. — При тази храна и напитки! Гостите й бяха блестящи. Жените искряха със скъпите си накити, а някои от тях бяха с наметки от норка, небрежно прехвърлени на изящните им рамене.

— Познаваш ли хората, които са тук? — попита Алис свекърва си.

— Повечето от мъжете са делови партньори на Алекси, дошли със съпругите или с приятелките си — обясни Рейчъл с усмивка. — Шеметната блондинка, която те е поканила на ревюто, е Серита Хъбърт — мъжът й търгува с недвижими имоти. Брюнетката, която говори с нея, е Кейт — дъщеря на един от най-добрите приятели на Алекси — Пол, който пък в момента разговаря с Александрос. — Рейчъл направи пауза и тактично посочи на Алис една двойка, която стоеше в отдалечения край на стаята: — Доминик Роша и сестра му Соланж. Те двамата представляват известна фирма за вътрешно обзавеждане.

Високи, слаби и безукорно облечени, братът и сестрата приличаха на манекени на луксозна модна къща. Бяха толкова стилни и елегантни, че изглеждаха нереални, като хора, играещи ролята, която очакват от тях на този етап от живота.

— След време сигурно ще ги опозная — прошепна Алис.

— Алекси и Джордж трябва да бъдат много щастливи, че те имат — тихо й каза Рейчъл.

С ръка, която леко трепереше, Алис вдигна чашата си и я изпи до дъно, надявайки се, че отличното шампанско ще успокои нервите й. Беше повече от ясно, че Рейчъл бленува за процъфтяващ брак между своя заварен син и неговата жена, който в крайна сметка да прерасне в любов.

Така мислеше мащехата му, защото Алекси умишлено беше подхранвал нейните илюзии, отправяйки към Алис продължителните си погледи, докосвайки я и правейки недвусмислени намеци в присъствието на родителите си.

— Събери няколко приятели, с които работиш, на едно място и разговорът неотменно напуска руслото на приятните светски приказки — чу познатия глас до ухото си Алис.

Гласът на дявола! Тя се обърна бавно и пленително му се усмихна:

— Не бях забелязала отсъствието ти.

— Това се нарича косвена обида! — обади се приближилият ги Александрос усмихнато и хвърли изпитателен поглед на жена си. — Така ли е?

— Ние двете се чувствахме много добре заедно — дипломатично отвърна Рейчъл.

— Алекси, скъпи! — един невероятно топъл глас се разнесе до тях, пръскайки очарованието на едва доловим акцент. — Страшно закъсняхме, но Тони се задържа в Бризбейн и ние едва долетяхме насам! Нали ще ни извиниш?

Алис видя едра и пищна жена, чиято жизненост напираше да избуи от здравата й снага. Нейната осанка не би могла да се нарече другояче, освен величествена. Облечена бе в тъмнолилав копринен панталон и дълъг до коленете жакет, които свободно се вееха по нея, а илюзията за всепоглъщащо присъствие се допълваше от дългия шарф и изобилието от бижута, които биха изглеждали смешни, носени от всяка друга жена.

— Сайобън! — усмихна се Алекси искрено зарадван и я прегърна сърдечно. — Тони! Запознайте се с жена ми!

Алис незабавно се превърна във фокус на два чифта очи, единият от които бе по женски хитър, но не показваше и следа от пресметливост.

— Тя е чудесна, скъпи! — нежно каза Сайобън. Алис разбра, че е издържала успешно поредния изпит, на който беше подложена без предизвестие. — Нали съм права?

— Напълно, мила! — усмихнато потвърди Алекси.

— Сайобън, ти си невъзможна — обади се мъжът й. — Горкото момиче сигурно е лудо от притеснение.

— Така ли е? — усмихна се насреща й Сайобън с прекрасните си топли очи.

— Чувствам се като агне сред глутница вълци — горчиво призна Алис.

В отговор се изля сладък смях, мелодичен като ромон на горски поток:

— Не си далече от истината, скъпа. Но твоето сравнение трябва да се отнесе към част от присъстващото женско общество, а обяснението да се търси по дирите на красивия ти съпруг.

— Заради омаята на неговия мрачен чар ли? — запита Алис на шега.

— Той е сексуален маниак, скъпа — усмихна се Сайобън невъзмутимо. — За някои жени това качество представлява фатален зов на плътта.

Алис се усмихна, а Сайобън рече:

— Колко хубаво — ти си срамежлива!

— Което е чудесно — обади се Алекси, хвана ръката на Алис и вплете пръсти в нейните.

Тя се опита да се освободи, но той я стисна здраво и Алис разбра, че няма да успее да се измъкне.

— Бихме могли да вечеряме някой ден заедно — обърна се Алекси към новопристигналите си приятели. — Ще се уговорим допълнително. А сега, моля да ни извините. Време е да обиколим гостите. Приятно прекарване — пожела им той и тръгна напред, стискайки ръката на Алис.

Не беше възможно да се противи и Алис се остави да бъде водена през множеството от хора. Тук-там Алекси спираше, за да представи жена си и да разменят обичайните любезности, а някъде оставаха за по-дълъг разговор. Съществуването на Джордж бе обусловило един брак, който бе събудил любопитството на цялото общество на града и докато направиха пълна обиколка на залата, Алис усети, че лицето й се е схванало от усмивката, с която бе поздравявала всички наред, а нервите й се бяха опънали от напрежение.

— Още една чаша? — попита Алекси.

Дали да пие? Трябваше да издържи. Необходимо бе да запази присъствие на духа. На вечерята едва бе хапнала, а сега почти не вкуси изисканите ястия, които сервитьорите поднасяха с такова усърдие.

— Бих пила кафе — отвърна тя.

Алекси вдигна вежда и с познатата въпросителна ирония в гласа попита:

— Шампанско, примесено с портокалов сок, няма ли да бъде по-добре? — погледна я право в очите, той и Алис усети, че сърцето й лудо заби.

Този човек упражняваше върху нея необикновено въздействие. Той сриваше нейния вътрешен мир, нарушаваше душевното й равновесие. Събуждаше у нея примитивни усещания, оголваше чувства, които тя не бе в състояние да осмисли с разума си, защото не можеше да си обясни как бе възможно да изпитва физическа наслада, правейки любов с мъж, когото така яростно ненавижда. Мрази, поправи се наум тя, защото не желаеше да признае и пред самата себе си, че е удостоила невъзможния си съпруг с отношение, продиктувано от чувство, силно като ненавистта. Алекси излъчваше завидна сила и енергия, около него витаеше почти уловима атмосфера на мъжка властност и чувственост, които сепваха жените или пробуждаха у тях присъщото им първично желание да бъдат покорявани, ала на Алис те действаха отблъскващо.

— Предпочитам кафе — каза тя, като се стараеше да говори непринудено, а Алекси се изсмя така дрезгаво и подигравателно, че кожата й настръхна.

— Имаш нужда от бистра глава? — зъбите му блеснаха за миг, а после се скриха.

— Да — направо каза тя.

— Чакай ме тук. Ще ти донеса.

— Ще дойда с теб.

Той погледна пребледнялото й лице и разширените от напрежение очи и каза:

— Не се бой. Тук никой не би посмял косъм да свали от главата ти.

— Извинявай, ако не ти повярвам.

Алис не искаше отговорът й да прозвучи горчиво, но тонът й я издаде и тя отново се ядоса на себе си, на своята слабост и уязвимост.

Без да каже каквото и да било, той я поведе към отдалечена маса, където млада спретната сервитьорка наливаше кафе и чай. След секунда Алис се озова с димяща чаша в ръце и нетърпеливо я вдигна към устните си.

— Когато изпиеш кафето си, ще танцуваме.

Алис се обърна към него и рече:

— Виждам, че се справяш успешно с ролята на идеалния съпруг. Не мислиш ли, че с танца за влюбени ще прекалиш?

— Нима не допускаш дори за миг, че просто бих искал да потанцувам с теб?

В този миг Алис разбра, че ледът, по който се е хлъзнала, е твърде тънък и направи усилие да потисне неприятното си чувство.

— Не ми се иска да участвам в комедията, която разиграваш.

— Откъде си толкова сигурна, че е комедия?

Играта загрубя наистина и Алис се почувства неуверена и разколебана. Наоколо имаше толкова хора, жадни за клюки и сензации. Беше ли възможно да му противоречи пред очите им? Беше ли възможно да постъпи другояче, освен да му се подчини?

Алекси взе празната чаша от ръката й, остави я на масата и й подаде ръката си. Алис се усмихна в отговор и той я поведе през тълпата навън към терасата.

Пред тях се разстла градината, потънала в сумрака на закътаните в клоните на дърветата лампи, а свежата прохлада на въздуха обгърна разгорещените им тела.

Алекси взе Алис в прегръдките си и двамата се понесоха в такта на музиката.

— Имаш много приятели — каза тя, за да наруши напрегнатото мълчание.

— Делови партньори — познати, с които поддържам връзки — поправи я той.

— Да назовем нещата с техните истински имена. Колко цинично! — отметна главата си Алис.

— Така ли мислиш?

— Да — отговори тя и едва издържа ироничната му усмивка.

— Внимавай, малко котенце! — прошепна Алекси и отново я притисна към себе си. — Не се дърпай. Блясъкът на острите ти нокти се вижда от хиляди километри.

— Защото не ми харесва това, което правиш!

— Че танцувам с жена си, ли?

— Не се прави на шут, моля те! Много добре знаеш какво имам предвид!

— Приемът, който даваме тази вечер, е устроен в твоя чест, скъпа. Неговата цел е да предостави възможност на местното общество да се запознае с теб. Причините, предизвикали нашия брак, не засягат тези хора и не са тяхна работа!

— Но сред гостите има няколко жени, които са на противното мнение!

— Тяхното мнение си е техен проблем, не е мой!

Репликата му прозвуча толкова грубо и цинично, и така безпристрастно същевременно, че на Алис й призля.

— Пусни ме! Искам да видя Джордж!

— Мелани е тук именно затова — за да го гледа — провлече той, стискайки Алис здраво в ръцете си. — След малко ще влезем вътре и ще останем при гостите си.

— Мразя те!

— Здравословно чувство.

Здравословно ли? Нищо подобно! Напротив — то съсипваше нервите й, рушеше душевните й устои, превръщаше я в кълбо от огнена ярост.

 

 

През остатъка от вечерта Алис игра ролята на домакиня така, както се очакваше от нея — с чар и достойнство, а когато най-сетне застана на вратата до внушителния си съпруг, за да се сбогува с гостите, си помисли с горчивина, че себеотрицанието, което бе проявила тази вечер, заслужава най-малко златен медал.

Когато по алеята изчезнаха и последните светлини от фаровете на отдалечаващите се коли, Алис свали маската от лицето си.

— Аз ще платя на Мелани и ще включа уредбата, за да чуем Джордж, ако се събуди. Няма смисъл да го местим тази нощ — заяви Алекси неочаквано с нетърпящ възражения тон.

Той имаше право. С разума си Алис разбираше неговите мотиви, но желанието й да му противоречи бе така силно, че разсъдъкът й не бе в състояние да го овладее. Тя отвори устата си, за да започне словесната си атака, но бе лишена от възможността да стори това, защото Алекси затисна устните й с пръста си.

— Недей да спориш.

Алис се дръпна като опарена, а очите й гневно блеснаха.

— Ще правя това, което искам!

— Отиди да си лягаш.

— И да чакам, докато дойдеш?

Той мълчаливо се обърна и тръгна нагоре по стълбата, а тя го загледа с безсилна ярост.

Да тръгне послушно след него към спалнята. Никога! По-скоро, би умряла на мястото си, ако направи това! Но какво да стори? Часът бе два сутринта!

Алис реши, че не е в състояние да мисли и разсъждава, затова тръгна към голямата всекидневна, която само допреди малко гъмжеше от хора.

Вътре бе пусто и тихо. Изпратените от фирмата хора бяха свършили работата си добре. Освен няколкото чаши, останали тук-там, почти не личаха следи от отминалото тържество.

Една бърза прахосмукачка по пода би върнала на помещението привичния спокоен блясък и Алис, нехаейки за неподходящия час, извади машината и я пусна.

Беше на привършване, когато моторът внезапно спря. Алис се обърна и видя Алекси, застанал на метър от нея с кабела на прахосмукачката в ръката си.

— Това може и да почака — каза й той с тих и кротък глас, но Алис не се поддаде на уловката му.

— Още миг и ще свърша.

— Толкова рано сутринта?

— Предпочитам да свърша работата сега.

В главата й за миг блесна мисълта, че тя е човек, който стремглаво се е понесъл към собствената си смърт и който няма нито силата, нито властта да обуздае полета си и инерцията го влачи надолу.

— Твърдоглавието, когато се превърне в самоцел, е глупост, Алис. Не мислиш ли така? — попита Алекси и натисна копчето за автоматичното прибиране на кабела.

— А ти не си ли твърдоглав?

Той погледна скъпия си златен часовник и каза:

— Два и половина сутринта. Това не е най-подходящият час за изчерпателна дискусия на тази интересна тема.

— Значи аз отново нямам избор и съм длъжна да поема ролята на покорна жена.

— Ще бъдеш ли така добра да поясниш смисъла на своя въпрос? — попита Алекси тихо, но твърдият му поглед заплашително заличи мекотата на гласа.

— Не искам да ми заповядваш — отвърна Алис. — Не искам да мислиш, че аз съм вечно на твое разположение. Третираш ме като малолетно дете, което е длъжно да се подчинява на волята ти. Аз не съм дете!

— Нима не си? — погали я той по зачервеното от яд лице. — Повечето жени биха дали мило и драго, за да се домогнат до богатството ми, да потънат в удобствата, които осигурява то.

— Наричаш ме дете, защото отказвам да се правя на съблазнителка в леглото?

— Какъв приятно възбуждаш израз!

— Аз те мразя, разбираш ли? Мразя те! — избухна тя, а после изпищя, защото той я хвана през кръста и я метна на рамото си. — Какво си мислиш, че правиш?

— Мислех, че е ясно — отвърна той, обърна се и тръгна нагоре по стълбите.

— Пусни ме!

Алис се почувства унизена до дъното на душата си, носена по този отвратителен начин. Отчаяна и безсилна, тя го заудря с юмруци по гърба.

— Кучи син! Негодник!

Щом прекрачи прага на спалнята, Алекси я свали от рамото си и я пусна на пода пред себе си, а тя го погледна със замъглени от гняв очи.

— Това е единственото място, където ние с теб се разбираме.

— Говори само от свое име! — без да мисли, изрече Алис.

— Предизвикваш ме и ще те накарам да заплачеш за мен!

— Какво те спира?

— Малка глупачка — процеди през зъби той. — Нима не знаеш какво ще последва, когато истински ме вбесиш?

— И какво ще стане тогава? Ще ме биеш ли?

— Може би трябва, за да ти дам урока, който заслужаваш.

— А урока, който според мен заслужаваш ти? — извика Алис, напълно изгубила търпение. — Принуди ме да се омъжа за теб, вкара ме насила в леглото си — Гласът й пресекна и тя спря, задушена от омраза.

— Любовта ти към Антония и Джордж се оказаха по-силни от твоите останали незначителни съображения.

— Незначителни съображения!

Поток от думи напираше да се излее от гърдите й, но устата му покри нейната и го пресече.

— Ти не ме мразиш толкова, колкото си въобразяваш, че ме мразиш — каза Алекси, вдигайки главата си.

— Не си въобразявам ни най-малко и знам точно какво изпитвам към теб!

— Запитай се тогава дали гневът, който изпитваш, не е насочен и към теб самата. Не се ли сърдиш и на себе си? Затова, че ти харесва да бъдеш в леглото с мен? — тихо й каза той.

Неочакваният му въпрос я стъписа. Възможно ли бе да е разбрал какви трудности изпитва, опитвайки се да се пребори със своето собствено предателско тяло? Дори и сега, в разгара на поредната им свада, една част от съществото й копнееше за топлината на прегръдките му, а другата я тласкаше далеч от него. Това бе същинска лудост, това бе вихър от противоречиви чувства, който надхвърляше границите на нормалния разум.

— Но не ми харесва! — извика тя, защото за нищо на света не би признала, дори и пред самата себе си, каква огромна наслада й доставя любовта с него.

— Не ти харесва! — възкликна Алекси и понечи да докосне брадичката й.

Гласът му бе толкова ироничен, че Алис мигом отскочи настрана.

— Такава сладка уста! — прошепна Алекси. — И плаче за целувка! — добави той и се наведе над нея.

Дъхът й спря.

— Спри! Стига! — Очите й бяха като приковани в неговите — широки, невярващи, умолителни и уязвими. — Моля те!

— Защо? — попита той и докосна с език чувствителния център на долната й устна, а после го пъхна в устата й и заопипва нежните стени на влажната й вътрешност.

— Алекси! — произнесе тя отчаяно името му. — Недей!

Той плъзна ръката си по косата й, после я сграбчи зад тила и силно я опъна. С другата си ръка прихвана Алис през кръста, притисна я към себе си, а устните му продължиха да я целуват леко и нежно, опитвайки нейните устни, вкусвайки ги с обещание за страст, умишлено задържана, докато тялото й трепна и се изви в сладостна болка.

Желанието я завладя и тя поиска Алекси да задълбочи целувката си, да продължи и да не спира. Устните му станаха твърди и жарки и Алис тихо изстена. В нейното съзнание не остана и помен от разумна мисъл, а в тялото й лумна огън, чиито пулсиращи пламъци обхванаха всеки неин нерв, затрептял съживен, за да откликне с очаквания отговор.

Дрехите им, неговите и нейните, се превърнаха в ненужна пречка и Алис мълчаливо се остави в ръцете, които започнаха умело да я събличат.

Той обсипа шията й с целувки и продължи надолу към гърдите. Тялото й отговори само, като се заизвива в ръцете му, зовящо и тръпнещо в очакване на порочния екстаз.

Пръстите му се движеха умело и нежно по кожата й и запалиха у нея такъв болезнен копнеж, какъвто само физическото освобождаване би могло да утоли.

Алис не разбра кога се намери на копринените чаршафи, но физическото удовлетворение, за което жадуваше, беше неимоверно далеч и тя започна да моли с кратки и дълбоки стонове, които разумът й долавяше, но отказваше да приеме като нейни.

Не съзнавайки какво прави, тя протегна ръцете си и обгърна главата му. Вплете пръсти в неговата коса, опитвайки се да насочи вниманието му, искайки устните му, жадувайки за тях.

Диво и необуздано, тялото й се задвижи под неговото в явна подкана и той най-сетне потъна в нейната влажна и мека плът.

Дълго след това Алис остана да лежи, сякаш обвита в гъста и розова мъгла, а когато разсъдъкът й се върна, видя, че Алекси лежи до нея и нежно я гали. Имаше чувството, че е останала без сили и че не би могла да помръдне дори. Внезапно й стана смешно.

— Защо се смееш? — попита Алекси.

Алис бавно се обърна и видя очите му, все още потъмнели от страст, които бяха така близо до нейните.

— Мисля, че не е лошо да спреш. Горе имаме малко дете, което скоро ще се събуди и ще поиска млякото си.

Алекси се усмихна и погали разпиляната по слепоочието й коса.

— Аз ще го нахраня, а после ще се върна в леглото.

— Ненаситен си — опита се да го упрекне тя, но не й се удаде.

Той я целуна по рамото и каза:

— И ти, мила моя.

Алис се сети как се бе държала в прегръдките му и издайническа руменина изби по бузите й от срам.

— Не се смущавай, че изпадаш в самозабрава, когато се любим — прошепна й той.

— Възможно е да е било преструвка — несигурно промълви тя и замалко не умря, видяла присмехулното пламъче в очите му.

— Лъжкиня — провлече той. — Правеше го толкова спонтанно.

— А ти си специалист.

Каза го неволно и не искаше думите й да прозвучат с горчивина, но тонът й издаде натрупаната в душата обида и за да не се издаде съвсем, Алис затвори очи, опитвайки се да се скрие от неговия проницателен поглед.

— Достатъчно опитен, за да мога да доставя удоволствие на теб, както и на себе си.

— За което съм длъжна да ти благодаря?

— Не ме принуждавай да ти показвам разликата.

При тези думи Алис потрепери.

— Ще взема душ — каза тя, очаквайки, че той ще я спре. Но Алекси замълча и тя тръгна към банята. Дълго стоя под топлата струя, не мислейки за нищо и за никого.

После се върна в спалнята и тихо се плъзна в леглото. Замряла неподвижно до него, само след миг Алис разбра, че Алекси вече е дълбоко заспал.

В продължение на няколко дълги минути тя съсредоточено разглеждаше лицето му и установи, че дори и в покоя на съня, то излъчва заплашителна сила. Макар и отпусната, линията на устата му бе твърда и неумолима и Алис изпита желание да я докосне със своята уста.

Какво ми става? — помисли си тя. — Съвсем полудях!

С разтреперана ръка Алис се протегна и натисна копчето на нощната лампа. Отпусна главата си на възглавницата и се предаде на безмерната умора, която тутакси я пренесе в дълбоката забрава на съня.