Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (7)

Седма глава

Обстановката беше превъзходна, а храната — истинско удоволствие, беше поднесена с изящество и аристократичност.

Алис нямаше никакъв апетит, но трябваше да си поръча нещо и избра крем супа от гъби и панирани скариди.

След половин чаша шампанско се почувства по-добре, но вниманието на Алекси я смущаваше, смущаваше я и случайното докосване на неговите пръсти, защото то й се струваше умишлено и предизвикателно.

С усмивка прие поканата на Александрос за танц и погледна Рейчъл:

— Имате ли нещо против?

— Не, разбира се — отвърна й възрастната жена и закачливо се засмя: — Ние с Алекси ще ви последваме.

Александрос, както пожела да бъде наричан бащата на Алекси, е също тъй властен като невъзможния си син — помисли си Алис, ставайки от масата и тръгвайки след него към малкия ресторантски дансинг. Той излъчваше същата жарка енергичност и мъжествена чувственост, които сякаш не зависеха от възрастта. Беше очарователен — учтив, възпитан и сърдечен. Мъж, на когото всяка жена с радост би поверила живота си.

— Алис, ти танцуваш леко като перце! — направи й комплимент Александрос. — Толкова си подвижна!

— А ти си един съвършен партньор — отвърна на любезността му тя.

— Много си мила.

Наистина ли? — помисли си Алис. — Към тебе може би, но не и към твоя безумен син — продължи наум тя, а на глас изрече:

— Надявам се, че ти и Рейчъл се чувствате добре тук.

— Мила моя, какво значи добре при мъката, която изпитахме, като разбрахме, че нашият Георгиу е имал син. Сега виждаме, че детето е заобиколено с обич и грижи. Неговото добро е най-важното за всички нас.

При тези негови думи гърлото й се сви, а очите й се напълниха със сълзи. Тя не можа да му отговори и мълчаливо се остави на ритъма, не виждайки нищо около себе си.

— Ще сменим ли партньорите — чу се наблизо провлечен глас. Алис пропусна такта, смутена от мисълта, че ще трябва да танцува в обятията на своя съпруг.

Алекси я прихвана през кръста и я притисна до себе си. Младата жена не беше свикнала да танцува така и силно се смути.

— Необходимо ли е това? — прошепна тя.

Ръцете му я стискаха толкова здраво и така властно, че тя почти се изплаши.

— Нали танцувам с жена си! — отвърна Алекси.

Това бе явна подигравка и Алис реши, че няма смисъл да му обяснява колко неудобно се чувства. И без друго той щеше да смаже всеки опит от нейна страна да защити достойнството си. Тя вдигна глава и се засмя.

— Ние танцуваме, Алекси. Ако си го забравил, да ти ударя един шамар през лицето, за да ти го напомня.

— Мили Боже! А какво ще направиш, когато започнем да се любим? Ще ме убиеш ли?

— Поне ще се опитам.

Очите му светнаха.

— Не се и съмнявам.

Ако започнем да се караме, той ще се зарадва — помисли си Алис. — Схватката с мен ще му достави удоволствие, а резултатът ще бъде в негова полза и той ще бъде безумно щастлив. Така разсъждаваше тя, макар че инстинктът й подсказваше, че ако отстъпи веднъж, Алекси коренно ще промени своето поведение към нея.

Музиката, която изпълняваха в момента, беше от онези прочувствени мелодии, които влизат направо в сърцето и разкъсват душата, а думите към нея бяха така проникновени, че разплакваха.

Ти си луда — каза си тя. — Нали го мразиш? Напрежението от последните няколко дни и срещата с родителите му май ти дойде твърде много!

Мина й през ума, че не може да си позволи да го харесва, защото всяко емоционално обвързване с този мъж бе недопустим лукс, ако искаше да се разведе и да замине с детето за Пърт.

— Може ли да се върнем на масата? — попита Алис, а думите й прозвучаха като отчаяна молба.

Без да дочака отговора му, младата жена се отдръпна и се извърна настрани.

— Скоро оркестърът ще има почивка — прошепна Алекси в ухото й. — Родителите ми са все още тук. Би трябвало да напуснем дансинга заедно — продължи той, а Алис почувства дъха му в кичурчето коса над ухото си.

— Заболя ме главата — измисли набързо тя.

Алекси отпусна ръце, а Алис се обърна и тръгна напред. Той я прихвана под лакътя и я изведе от дансинга. Освободена от обятията му, Алис се почувства по-добре, макар че продължаваше да усеща пронизващия му поглед.

— Боли ли те или си измисляш? — попита Алекси, вървейки край масите.

— Има ли значение. — Тя го погледна, обърна се и продължи напред сама.

Алис излезе от ресторантската зала и се запъти към дамската тоалетна. Прекоси ярко осветеното блестящо помещение и застана пред едно от огромните огледала, макар че в момента не даваше и пет пари как изглежда.

Беше много бледа, а в очите й се виждаше безумния блясък на човек под огромно вътрешно напрежение. Като се гледаше, си помисли, че е заприличала на подплашено животно.

Чак я досмеша от сравнението. Боже мой, трябва да се овладея! — каза си тя. — Трябва да се взема в ръце! Тези мисли и чувства няма да ми помогнат в борбата с Алекси Стефанос.

Главоболието, което бе измислила, за да избяга от стегнатия обръч на ръцете му, не бе лишено от основания. Слепите й очи пулсираха от силен бодеж в главата и тя реши, че за всичко е виновно непристойното поведение на нейния съпруг.

Алис знаеше, че бягството й бе временен отдих и затова решително извади червилото от чантата си. После се среса и тръгна обратно към масата.

— Добре ли си, мила? — попита Рейчъл, щом младата жена зае отново мястото си. Три чифта загрижени очи се бяха втренчили в очите на Алис с искрено съчувствие.

— Да, благодаря.

— Много си бледа. Сигурна ли си, че си добре?

— Джордж често се буди нощем — смотолеви Алис едва, защото артистичните заложби явно й изневеряваха. — Невинаги успявам да го успокоя веднага — продължи обяснението си тя.

— На тази възраст Георгиу беше същият — ангелче през деня, но много неспокоен нощем — усмихна се Рейчъл с разбиране. — Ще мине.

— Да, но сега нарушава нашия нощен покой — провлече Алекси и многозначително погледна Алис.

По дяволите! Няма ли срам! Какви ги говори в присъствието на родителите си!

— Разкажете ми за приема, който сте решили да устроите — обърна се Рейчъл към снаха си. Алис разбра намерението на възрастната жена да смени темата на разговора и благодарно й се усмихна.

— Закъсняло сватбено тържество — отговори вместо жена си Алекси, правейки се, че не вижда нейната зяпнала от изненада уста. — Ще дадем възможност на нашето семейство и на приятелите ни да споделят радостта от щастливото събитие.

Алис почувства, че стомахът й се преобръща. Как може да говори така! Защо се подиграва? Но как да го спре? Ще го остави да говори, каквото си иска, а тя ще се преструва, че не чува и ще мълчи.

— Чудесна идея! — възкликна Рейчъл, а Алис се запита какъв ли ще бъде завършекът на тази толкова необичайна и напрегната вечер.

 

 

На връщане Алис седна на ръба на седалката и стоя така с изправен гръб през цялото време, докато колата не спря пред голямата жилищна сграда.

— Ще влезете ли да пием кафе? — покани ги Рейчъл и младата жена затаи дъх, за да чуе отговора на съпруга си.

— Късно е вече. Бихме желали да се приберем, колкото е възможно по-бързо — каза той и се усмихна. — Момичето, което наехме, е много способно, но все пак го оставяме с Джордж за първи път.

Това беше самата истина, но Алис знаеше, че вероятността да настъпят проблеми е много малка, Алекси очевидно бе взел решение да се прибират и тя не можеше да стори нищо друго, освен да се усмихне насила. Пожела на възрастните хора лека нощ и изведнъж, неочаквано и за самата нея, покани свекърва си да й гостува на другия ден.

Но щом колата се отдалечи по алеята, младата жена не издържа и трупаното през цялата вечер напрежение се изля в пресеклив порой от думи.

— Как може такова нещо! Какво държание! Как смееш…

— По-точно? — прекъсна я Алекси иронично.

Тонът му съвсем я вбеси. Щеше да го удари, но се сети, че той управлява колата.

— Цялата вечер им говореше нарочно така, за да ги накараш да мислят, че спим заедно! А когато започна да разказваш за приема, очакваше, че аз ще се присъединя като млада невеста, която се изчервява при спомена за първата брачна нощ!

— А ти все още ли се изчервяваш, Алис?

Тя го погледна, обезумяла от яд.

— Казах го преносно.

— Естествено.

— Не се дръж с мене като настойник с малолетно момиче, за Бога!

— Ако искаш да се караме, почакай да се приберем — заяви Алекси и хладнокръвното му предупреждение моментално я срази. Алис извърна глава към пейзажа, който бягаше край стъклото на колата.

Небето бе мастиленочерно и преливаше в плитките води на вътрешното пристанище. Широките туристически алеи блестяха в светлини, а ясните звезди обещаваха ясен слънчев ден.

Алекси сви към крайбрежната магистрала и Алис си помисли, че той избира този път умишлено, за да й даде време да уталожи гнева си.

Когато пристигнаха вкъщи, Мелани ги посрещна и им съобщи, че Джордж беше спал спокойно и непробудно. Тя прибра банкнотите, които Алекси остави в ръката й, пожела им лека нощ усмихнато и си тръгна.

— Ще погледна детето — припряно рече Алис.

— Поредното извинение, за да избягаш от мен?

— Не, по дяволите!

Очите му блеснаха подигравателно.

— Ще направя кафе. С уиски или с мляко?

Лицето й пламна. Тя рязко се обърна към него и каза:

— Аз си лягам. Смятам, че изпълних своите задължения за тази вечер. Лека нощ.

Настъпи напрегната тишина.

— Значи ли това, че през цялото време си гледала на вечерта, прекарана с Рейчъл и с баща ми, като на задължение?

Алис затвори очи, после ги отвори и отчетливо рече:

— Те са много симпатични. Но техният син не е.

— Не е ли? — отекна гласът му. — Ще бъдеш ли така добра да поясниш?

— Държиш се така, като че ли съм ти жена!

— Скъпа Алис — повдигна вежда той, — аз притежавам брачно удостоверение, в което недвусмислено е записано, че ти си моя жена.

— Знаеш много добре какво искам да кажа!

— Притесняваш се от моето съпружеско внимание?

— Бих приела кавалерско уважение — ядосано каза тя. — Но интимните отношения са напълно излишни.

Алекси се усмихна, но усмивката му не беше весела.

— Аз все още не съм започнал с интимностите.

Алис замахна да го удари, но мигом изпищя от болка, защото той хвана ръката й във въздуха и така силно я стисна, че костите й изпукаха.

— Бързаш да ме удариш, Алис? Не ти ли минава през ума, че ще ти отвърна с мъчения, които няма да издържиш — прошепна той и я дръпна към себе си.

— Специалист по измъчване на жени, така ли, Алекси? — каза тя и мигом съжали за думите си, защото видя как лицето му потъмнява от гняв, макар и да не променя неподвижните си черти.

— Предпочитам изтънчените — провлече той.

— Да не питам какви? — изрече тя, без да мисли.

— Блестящо изпълнение или наивност?

— И двете — каза тя и изпищя, защото Алекси се наведе, сложи ръка под коленете й и я вдигна от пода. — Какво си мислиш, че правиш?

— Нося те в леглото. Моето — заяви той и я погледна така твърдо, че очите му се врязаха в душата й.

— Недей! Моля те! — извика Алис, търсейки милост, а не разбиране.

— Май се изплаши — тихо прошепна той.

Ако проявя страх, ще изменя на себе си — каза си Алис, проклинайки неговата мъжественост, която я теглеше към него така, както пламъкът привлича мушиците.

— Мразя те! — извика тя, но Алекси я понесе към спалнята, не сваляйки от нея ироничния си поглед.

Там той я пусна на килима и тя остана като закована на мястото си, безсилна да се откъсне от втренчения му поглед.

— Държиш се като сърдито коте, което настръхва и остри ноктите си — каза й той с безкрайно чувствена усмивка и с очи — тъмни и непредсказуеми. После хвана брадичката й с палеца и показалеца си и я повдигна. — Готов съм да ме одраскаш, за да чуя как ще замъркаш след това.

— Себелюбец! Защо си мислиш, че ще успееш?

Алекси не отговори, а наведе главата си към устните й. Тя не успя да се отскубне и той пое цялата й уста в дълбока и продължителна целувка, която имаше за цел да събуди нейната чувственост.

Сетне той посегна и докато тя разбере какво става, съблече дрехите й, после свали и своите. Но когато ръката му докосна тънката коприна, която покриваше гърдите й, Алис извика.

— Алекси!

— Не прави това ли? — продължи репликата й той, отвори закопчалката и пусна сутиена на пода.

Останала гола пред очите му, Алис бе обзета едновременно от възторг и страх, които не можеше да овладее, затова и не направи опит да ги скрие, само тихо прошепна:

— Ти не можеш да направиш това!

Той обхвана гърдите с пълни длани така, че Алис остана без дъх, а после покри върха на едната с уста. Обля я топлина, събудена нейде дълбоко в ядрото на съществото й. Тя се разля по тялото й, премина във възбуда, която бе така силна и замайваща, че Алис едва не започна да го моли да утоли глада, който я изяждаше отвътре.

Пръстите й сами се вкопчиха в косата му и тръгнаха през нея, а тя не ги спря. Алис бе пламнала, стопена, изчезнала в неговите ръце. Болката от растящия между краката й глад беше така осезаема, че й се искаше да изкрещи. Алекси, сякаш разбрал нейната потребност, плъзна ръката си към бедрата й.

В отговор на докосването му, тялото й се изви и тя загуби ум, обладана от сили, които бяха далеч извън нейния разум.

Чак когато усети твърдия матрак на леглото под гърба си и през замъглените си очи видя как Алекси хвърля последните си дрехи, Алис разбра какво се бе случило и какво още й предстои. Погледна мъжа, застанал гол до леглото, в няма молба, но той мълчаливо легна до нея.

Очите му бавно обходиха набъбналите й устни, отворени в трепетно очакване, после се спуснаха към розовите върхове на гърдите, които се втвърдиха в безмълвно признание на въздействието от неговото докосване.

Ръцете и краката й изглежда бяха безмерно отмалели и тя не направи опит да се възпротиви на пръстите му, които погалиха кръста й, после корема, а сетне се спуснаха до светлия кичур между бедрата й. Рязко пое въздух от изненада, когато устата му пое по очертаната само миг по-рано пътека в интимност, която така я стъписа, че тя помисли, че ей сега ще умре.

През тялото й премина огън, който възбуди всеки неин нерв и тя изстена, молейки го да спре. Но думите й, отчаян опит да сложи край на хаоса, който той бе създал у нея, останаха нечути. Алис хвана косата му и силно я дръпна.

И това усилие се оказа напразно. Алис не можеше да мръдне и остана легнала безпомощно под него сякаш с часове, мразейки го с цялата си душа. Изведнъж той мръдна с рязко движение на тялото напред я прониза така, че тя нададе вик от нетърпима болка. Той бе разкъсал нежната тъкан на нейната девственост.

Болката бе толкова силна, че Алис не чу кратката изразителна ругатня, която се бе откъснала от устата на Алекси, разбрал какво се бе случило. Тя мяташе главата си насам и натам, за да избяга от устните му, но не успя и те покриха нейните с целувка, нежна, топла и усмирителна.

Алис стисна ръцете си в юмруци и го заудря, където й попадне, но той не усещаше ударите й.

Тя се сети, че има и друго оръжие — зъбите и ноктите си и ги приведе в действие. Захапа езика му, заби нокти в неговите гърди и с радост установи, че го е заболяло, защото дишането му се учести.

— Вещица! — извика Алекси и за миг вдигна главата си от нейната уста.

— Копеле! Мразя те, мразя те до смърт, разбираш ли?

Той хвана ръцете й и ги вдигна зад главата, натисна ги със своите железни пръсти, а Алис се замята, обзета от панически страх.

— Спри, малка глупачко! — извика той. — Така ще бъде по-лошо за теб.

— Махни се, дяволите да те вземат!

— Не още.

— Не ти ли стига?

Последните й думи бяха обвинение, изпълнено с гневна мъка и изтръгнато от дълбините на нейната душа, но то не стигна до съзнанието на Алекси.

— Стой мирно, малка дива котко — прошепна в ухото й той, продължавайки да натиска ръцете й с едната си ръка, а с другата започна да маха полепналите по страните й кичури коса. Целуна слепоочието й, целуна клепачите й един по един, после устните й и шията.

— Недей, моля те.

— Каква неуместна молба! — прошепна Алекси през смях. — Стой мирно и ми имай доверие.

— Защо, по дяволите?

— Няма да те боли повече, обещавам.

— Защо не ме оставиш тогава?

— Затова — прошепна той и затваряйки устата й с целувка, започна да движи тялото си. В началото движението му бе бавно и предизвика в тялото й болка, която набъбваше и растеше, но после то я завладя и Алис се унесе в дълбокия ритъм на неговата власт.

Невероятно чувствен, Алекси я бе обладал със сръчното умение на майстор-виртуоз. Той продължи нежно и внимателно, а тя остана в ръцете му, надавайки кратки стенания на наслада и възторг. Ръцете й, раздирали до преди малко неговата плът, сега поемаха в безмълвно утомление това, което той бе пожелал да им даде.

Върхът настъпи неочакван и опустошителен и я завъртя в шеметен вихър от усещания, които Алис нито можеше, нито имаше сила да различи.

Връщането към действителността бе тежко и мъчително, защото то дойде заедно с горчивия упрек и подновената омраза към мъжа, станал катализатор на нейната чувственост. Алис изведнъж се сети, че е гола и че страшно я боли. Разбра, че е наранена и изпита нужда да се махне, макар и временно, от това широко легло и от упорития мъж, който бе негов собственик.

— Къде отиваш?

Трудно й бе да застане гола пред очите му. Но когато чу звука на тихия му провлечен глас, вродената й гордост я накара да вдигне главата си и да изправи рамене.

— Да се изкъпя — отвърна тя и тръгна към банята.

Щом влезе, Алис затвори вратата зад себе си, постави запушалката на широката мраморна вана и отвори крана.

Само след миг цялото помещение се изпълни с димяща пара. Алис изсипа обилно количество соли за вана в шумящата вода, стъпи вътре и полека се излегна в благодатната топлина.

Когато посегна за гъбата, на прага на банята се появи Алекси и наруши уединението, от което тя имаше огромна нужда. Алис се вбеси и метна гъбата по голите му гърди.

Алекси дрезгаво се изсмя и невъзмутимо стъпи във ваната с очевидното намерение да седне срещу нея. С това чашата преля, Алис скочи и го заудря по раменете, гърдите, където й попаднеше.

— Достатъчно, Алис — хвана ръцете й той.

— Не разбираш ли, че искам да остана сама?

Въпросът й бе вопъл за милост и пощада. Той бе излязъл от дъното на изстрадалото й сърце и докато го задаваше, Алис с ужас установи, че долната й устна трепери и издава слабостта и безсилието й. Тя бе изчерпана, изтощена, съсипана физически и психически и сълзите всеки миг щяха да рукнат по страните й.

В този миг тя срещна погледа му. Очите му, потъмнели и непонятно унесени, приковаха нейните и тя застана като омагьосана, а в същото време в гърдите й се надигна безумно и безутешно отчаяние. Ядосана от безсилието си Алис, наклони глава и попита:

— Защо ме гледаш така?

— Защото току-що се любихме — провлече Алекси със своя ироничен глас. — Как бих могъл да те гледам?

— Но аз не го исках! — извика Алис.

Алекси повдигна веждата си и попита:

— Не го искаше или не искаше аз да бъда мъжът, който да събуди жената в теб, който те принуди да осъзнаеш силата на своята собствена чувственост? — После се усмихна горчиво и добави: — Мразиш се за това, че изпита сексуално удоволствие с мъж, когото би предпочела да ненавиждаш.

Истината на думите му я зашлеви като плесник, но Алис не искаше да я признае пред него.

— Ти се държа като звяр!

— Който си направи удоволствието, без да го е грижа за теб? — попита Алекси с нескрита подигравка.

Червенина обагри страните й, миглите й трепнаха, за да скрият очите й от неговия проницателен поглед.

— Никога няма да ти простя това — заяви тя тихо, но твърдо. — Никога.

— Говориш като девственица — не трепна Алекси.

Алис се ококори от неочакваната му забележка и гледайки го право в очите, рече:

— Вече не съм, благодарение на теб!

Алекси вдигна ръката си и я погали по мократа буза.

— Ще ми се да попитам защо?

Алис се дръпна от докосването му, сякаш бягаше от огън и изпита желание да извика, възмутена от умишлената съблазън на опитната му ръка, от непреодолимата сила на неговата изкусителност. Да пукне, ако отново му достави това удоволствие. Но вместо това, тя горчиво каза:

— Бих предпочела по-нежно начало.

— Но след болката, дойде и насладата, нали така?

— Тъй като не съм имала подобно изживяване досега, не мога да правя преценки — каза тя, а очите й сърдито заблестяха.

Той се изсмя тихо и дрезгаво, с което съвсем я вбеси. Алис скочи на крака, посегна към кърпата и прекрачи ръба на ваната, нехаейки за Алекси, който не сваляше очи от нея.

В този миг тя съзря дългите кървави драскотини по неговите гърди и се обърна, за да не го гледа. Щеше да й призлее при мисълта, че е могла да нанесе някому физическо увреждане.

Алис влезе в спалнята, намери нощницата си и я облече. Тъкмо се канеше да напусне стаята, когато Алекси се появи на прага.

— Оставаш тук с мен, Алис. И не спори, няма смисъл.

Тя понечи да пристъпи към всекидневната, но той застана до нея, вдигна я на ръце и я занесе на леглото.

— Не искам да спя с теб! — извика Алис и започна да го удря с юмруците си.

— Може и да не искаш — отвърна Алекси и се пъхна под завивките, — но аз държа на това — добави той, прегърна я и я намести по извивката на своето собствено тяло.

— Проклет тиранин!

— Скъпа моя Алис, мисля, че има по-приятни начини за изразходване на енергията, от ударите по мен.

Алис се стъписа от думите му.

— Не искам да ме използват и да злоупотребяват с мен, когато им…

— Хрумне? — завърши мисълта й той. — Утре ме чака тежък и дълъг работен ден. Ето защо, в момента нямам друго желание, освен да спя. И ако ти нямаш друго предложение, съветвам те да се отпуснеш и да заспиш.

— Върви по дяволите! — извика тя, а Алекси спокойно се пресегна и загаси нощната лампа.

Само няколко секунди по-късно Алис усети неговия топъл и равен дъх по слепоочието си и замря, за да успокои нервния трепет на тялото си. После клепките й паднаха, изтощението взе връх над възбудата и тя потъна в забвението на съня.